ЛУНОГРАД

[BG-Science]

ЛУНОГРАД

Несъмнено първото небесно тяло, което ще бъде населено от хората, ще е Луната. Главното съображение за това е, че е разположена най-близо до нас (сто пъти по-близо от Венера, най-близката планета). Дори сега пътуването до Луната продължава само няколко денонощия и е по-кратко от едно пътуване, да кажем, от Москва до Владивосток с влак.

Но какво ще накара хората от XXI век да строят поселения на Луната, след като те вече ще разполагат с гъста мрежа от автоматични изкуствени спътници и обитавани станции в Извънземието на разстояния, хиляда пъти по-близки?

Преди всичко там има макар и шест пъти по-слаба, отколкото на Земята, но все пак осезаема притегателна сила. Тя е достатъчна, за да се избягват неудобствата от пълната липса на тежест. Друго голямо предимство, което предлага Луната, е, че кратерните стени, скатовете на планините ще служат като сигурно укритие на живеещите на Луната хора. Но лунната повърхност и лунните недра освен това ще бъдат и богат източник на всевъзможни суровини за лунната промишленост и строителство. Донесените проби от лунния грунд показаха, че повърхността на нашия естествен спътник се състои главно от окиси на силиция, алуминия, желязото, титана, калция, магнезия, натрия и калия. Може да се очаква, че по-дълбоко в недрата на Луната ще бъдат открити залежи не само на редица други елементи, но и ядра от лед или дари вода в течно състояние. Ако тези надежди се сбъднат, може смело да се каже, че на бъдещите нейни обитатели няма нищо да им липсва, за да строят, произвеждат и живеят удобно.

При тези предимства, които Луната предлага за разлика от Извьнземието, там през XXI век ще бъдат построени лунни поселения, научноизследователски институти, мини, заводи, оранжерии и ферми.

Преди всичко там ще бъде пренесена една значителна част от научноизследователските институти — не само по астрономия и физика, не само за изследване на неживата материя, но и на живата природа. Всички процеси, върху които оказват влияние намалената гравитационна сила, вакуумът, ниските температури, ще бъдат изследвани там. А когато се установи, че лунната обстановка улеснява дадено производство, там ще бъдат построявани и съответните заводи.

Несъмнено нашият естествен спътник ще се превърне в главна астрономическа обсерватория на науката. Липсата на атмосфера създава мечтаните от учените идеални условия за наблюдаване и изследване на Вселената. Това съвсем не означава, че всички астрономи ще се преселят на Луната. На нейната повърхност ще бъдат построени всички видове телескопи: оптически, радио, гама, ултравиолетови и инфрачервени, за рентгенови и неутрино наблюдения, за изследване на космическите и слънчевите лъчения. А резултатите от техния труд ще бъдат предавани по комуникационните канали от Луната към Единната съобщителна система на разположение на всеки учен.

Друга много важна функция, която Луната ще изпълнява, е, че тя ще бъде превърната в главен космодрум и главна космическа база. Обстоятелството, че нейната маса е 81 пъти по-малка от тази на Земята, облекчава значително кацането и излитането, прави ги много по-икономични.

Естествено на първо време, като се започне с храната, водата и кислорода и се завърши с машините и апаратурата, всичко ще бъде пренасяно готово от Земята. Но постепенно с построяването и разширяването на Луноград обитателите на Луната ще преминат на самозадоволяване. Така наред с обсерваториите, космодрумите и лабораториите ще възникнат и мощни универсални заводи, произвеждащи вода, кислород и най-разнообразна продукция, ще бъдат разработени мини за извличане на подземните богатства.

За поддържането на жизнените условия, за работата на хората и за нуждите на промишлеността ще са необходими огромни количества енергия. Вероятно на първо време тя ще бъде произвеждана от атомни електроцентрали и хелиоцентрали, използващи енергията на слънчевите лъчи. Но и на Луната този проблем ще бъде окончателно решен от термоядрените електроцентрали.

Главният проблем при овладяването на Луната е как да се осигурят на хората удобни за работа и живеене помещения, които да бъдат защитени от метеоритите и смъртоносните лъчения, от разликите в температурата (достигащи за едно лунно денонощие 300°С) и от абсолютната липса на въздух и вода. Разбира се, най-важното изискване за построените в скатовете на кратерите и планините лунни жилища ще бъде тяхната херметизация. В тях ще се прониква през шлюзове (контролирани от най-съвършените автомати), така че при никакви обстоятелства да не е възможно разхерметизирането на помещенията.

Изхранването на лунните обитатели след комплектуването на Луноград ще се осигурява от оранжериите и зоофермите. Там, като се поддържа във всяко помещение оптимален режим (температура, газов състав, влажност, почва, осветление), ще се получават целогодишно (няма сезони!) максимални реколти. Част от продукцията на оранжериите ще отива за изхранването на хората, а останалата — за фураж на животновъдните ферми. Оранжериите ще бъдат и непрестанен доставчик на кислород.

Шест пъти по-слабата тежест на Луната ще се отразява както върху хората и животните (костите ще стават по-крехки и тънки, мускулатурата ще отслабва), така и върху растенията (по-висок ръст, може би по-богата реколта).

Освен за да работят, хората ще посещават Луната и за удоволствие, за силни изживявания, за отдих и туризъм. Повърхността на нашия естествен спътник е осеяна със стотици хиляди причудливи формации на релефа, като се започне от планините (по-високи от Хималаите!) и се свърши с микро-кратерите, така наречените пори. Можем да си представим какви необикновени преживявания би изпитал човек, посетил за първи път Луната, който, като се аклиматизира към намалената тежест, облече вакуумния си скафандър и тръгне да се разхожда из близката планина. Какви гледки го очакват? Лунен пейзаж, съставен от ослепително ярки и непрогледно черни петна! Лунното черно небе, на което невъзмутимо един до друг съжителстват звездите, изпепеляващото Слънце и нежносиньо-бялата Земя!

[glishev]

Разходите обаче също ще бъдат астрономически. Та на Луната няма вода и атмосфера, дори най-скромна база там ще има нужда на практика от всичко, а какво да кажем за цял град. Опасностите от техническа грешка и злополука ще изискват много строг контрол и дисциплина. Същевременно стимулът за заселване на Луната няма да може да е демографски - ако ще на Земята да ходим по главите си, изселването на няколко хиляди души (с какви ли космически лайнери...) не би решило проблема с пренаселването, който така или иначе може да намери отговора си по-скоро в заселването и урбанизацията на пустини и планински райони на самата Земя. Може би икономически стимул би се намерил - ако на Луната има огромни и относително леснодостъпни залежи от ценни руди. Но не вярвам да се окаже така, пък и производствените рискове и разходи пак ще правят експлоатацията им нерентабилна. Но си струва да се мечтае в тази посока. Някога това може и да бъде реалност. Но не вярвам да е в близкия век. Или дори в близките няколко века.

Предполагам, че научна база може би с няколко души в нея и някакъв много малък и много скъп туризъм са най-реалното начало. То, струва ми се, е постижимо и сега, но няма интерес към него.