Пренаселването

[BG-Science]

ПРЕНАСЕЛЯВАНЕТО

Когато се разглеждат многостранните аспекти на научно-техническата революция и какви възможности предлага тя на XXI век, с основание може да се създаде впечатлението, че през третото хилядолетие човечеството ще навлезе в една ера на безконфликтно благоденствие, че всичко ще тече «по мед и по масло». Ако това предвиждане може би в по-голяма или в по-малка степен е оправдано за по-далечните векове, то XXI век е преходен и ще ни предложи твърде много проблеми. Причините за това са доста, но най-важните са: първо, върховите постижения на научно-техническия прогрес бавно, постепенно ще се разпространяват по всички кътчета на земното кълбо; второ, хората в огромните си маси повече или по-малко ще изостават както интелектуално, така и психически от съответното равнище на научно-техническия прогрес. А без това условие е немислимо пълноценното реализиране на постиженията на научно-техническата революция.

Един от проблемите на XXI век ще бъде пренаселяването на земното кълбо.

Както е известно, нашата планета си е все същата, откакто на нейната повърхност се е пръкнало човечеството. Но то не е същото. Първият милион години от неговото съществуване броят му е възлизал на няколко милиона. Някъде преди 8—10 хиляди години броят му е нараснал на няколко десетки, а постепенно и стотици милиони. Причината за това увеличаване е първата икономическа революция — селскостопанската. Човекът от ловец се е превърнал в земеделец и скотовъдец с всички произтичащи от това последици за изхранването и размножаването му.

Така минават хиляди години до новия скок — през XVII— XIX век — втората революция, индустриалната. Населението на Земята достига милиард.

Най-ефективна, плодоносна се оказа научно-техническата революция, започнала в средата на XX век. Населението на Земята от 1600 милиона през 1900 г. до края на нашия век ще нарасне поне четири пъти, на около 6500 милиона. Колко този резултат е фантастичен, личи от всяка съпоставка с миналото. Така например за първото хилядолетие на нашата ера (от 1 до 1000 година) броят на хората на Земята се е увеличил от 230 само на 275 милиона. А какво ще бъде през XXI век? Дали човечеството ще продължи да се размножава все със същата скорост?

През нашия, двадесетия век, то ще се умножи четирикратно въпреки все още ширещата се из много страни отчайваща детска смъртност, въпреки масовия глад и недохранване и системния недостиг на пълноценна храна (белтъчини!), въпреки почти непрекъснатите войни, от които две световни, и все още относително ниския уровен на медицината, а на много места почти пълната липса на лекарска помощ.

А какво ще се получи, ако всички тези отрицателни, задържащи размножаването на хората фактори изчезнат (да се надяваме, че през XXI век това ще се случи!) или поне рязко спадне силата им. Очевидно прирастът неколкократно ще се увеличи. Но нека условно да приемем, че разпространяването на образованието и на културата ще компенсират поне частично безогледния нагон за продължаване на рода и прирастът ще остане същият, както и през нашия век. Но тогава в края на XXI век броят на хората на Земята ще достигне 25 милиарда! Да не говорим какво би се случило по-нататък, през следващите векове на третото хилядолетие, ако продължим в същия темп!

Ако нещо не се промени, това би означавало, че в края на XXI век на ВСЕКИ квадратен километър от сушата (включително и всички пустини, полярните области и планините, дори като Хималаите, на Гренландия и Антарктида) ще живеят средно по 170 души.

Къде трябва да търсим изхода от тази колкото мрачна, толкова и пълна с противоречия перспектива? Мрачна, защото, от една страна, биологичният потенциал на човечеството, любовта на хората към децата и дълбоко вкорененият им инстинкт за продължаване на рода биха могли да превърнат планетата в някакъв мравуняк (през 2200 г. — 100 милиарда, през 2600 г. — 25 000 милиарда души и т. н.). От друга страна, целият научно-технически прогрес с всичките му несъмнени блага, които той ни носи, «застрашава» да създаде именно най-благоприятните условия за поддържане на този, пък и по-висок прираст.

Какво може да се стори, за да не се превърне Земята в планета, на която няма къде да се стъпи?

Първият въпрос, който би трябвало да си поставим, е какъв е ресурсният капацитет на нашата планета — сиреч какви възможности има тя за изхранването и осигуряването на добър жизнен стандарт на едно многомилиардно население. Според някои западни футуролози прирастът на човечеството ще се затормозва от изтощаването на природните ресурси и населението на Земята ще достигне своя максимум…

Но това не е вярно. За науката на бъдещето — агрохимията, биотехнологиите, оползотворяването на океанската биомаса — няма да е сложен проблем да изхранва десетки милиарди хора. Но едва ли ще е уютно да се живее в една пренаселена планета.

Човечеството на бъдещето несъмнено ще насели и необитаемите сега райони на сушата и морската повърхност и дъно (шелфа). Друга посока на емиграция са Извънземието, Луната, близките планети и някои далечни спътници. Но това ще реши проблема на милионите, може би на десетките милиони, но не и на милиардите. Друг фактор, който може да окаже възпиращо влияние върху прираста, са образованието и културата. Известно е, че в най-развитите държави раждаемостта е най-ниска, а има застрашителни размери тъкмо в изостаналите. С ликвидирането на останките от колониализма може да се очаква, че тенденцията на спадането на прираста ще се разпространи и сред всички народи на света.

Последното средство за регулиране на прираста (така че населението на Земята да остава в границите между 5 и 10 милиарда) е ограничаването на раждаемостта.