ГЛАДЪТ

[BG-Science]

ГЛАДЪТ

Откакто се е отделил от животинския свят (а преди това още повече), човекът все е роб, все е зависим — от ограничените ресурси на околната среда, от наследствения си фонд, от себеподобните си и от «капризите на съдбата». И откакто е започнал да се чувства горд, че е човек, все се бори за освобождаването си от тези зависимости. Тази борба трябва да бъде завършена през третото хилядолетие, защото свободата е пълна и осъзнатата. Не само ще бъдат освободени от текущите грижи на всекидневието (тъй като ще живеят в един уреден до съвършенство свят), не само ще бъдат избавени от така наречения «страх за бъдещето», но и ще придобият пълната свобода да решават сами, по своя воля всички въпроси, засягащи живота и съдбата им. Едва ли ще бъде необходимо да се добави, че тази свобода ще е ограничавана единствено от уважението и любовта им към останалите хора. Но за човека на бъдещето това вече не ще бъде задължение, а само една естествена изява на вродената му етика и на духовната му същност — по друг начин той не ще може да постъпва.

За да стигнем до този висш стадий на развитие обаче, ние ще трябва да победим двете главни злини, които спъват нашия напредък и еволюцията на човечеството от зараждането му, спират или задържат развитието му, размножаването му. Кои са те? Това са гладът и болестите.

За да стане пределно ясна тяхната роля в еволюцията на човечеството, достатъчно е да си представим, че ги е нямало. Отдавна, преди десетки хиляди години, хората щяха да са населили плътно цялата Земя. И няма ли гладът да е кошмарът на нашите потомци, който ще превърне съществуването им в непоносим апокалипсис?

Че това е една съвсем реална опасност, подсказва не само миналото, но, уви, и настоящето. Дори днес около една трета от човечеството — повече от милиард и половина — не се храни пълноценно (не достигат главно белтъчините), а от 3,3 милиарда, населяващи развиващите се страни, съгласно официалните данни(в края на 80-те) г. около три милиарда живеят в състояние на крайна бедност; а сред тях около един милиард «под минимално допустимото равнище».

Всички тези цифри, колкото и отчайващо да звучат, не бива да ни плашат: първо, защото нашата планета предлага огромни неизползувани досега възможности, и второ, защото научно-техническият прогрес безспорно може да реши всички въпроси с изхранването на хората.

Да започнем със сушата.

Преди всичко първостепенна, неотложна задача е незабавно да се прекрати по най-категоричен начин разхищаването, унищожаването на наличния фонд на обработваемата земя — за строителството на населени места, шосета, железопътни линии и летища, за заводи и открити мини, да се защити от ерозията и т. и.

На второ място, много милиони декари в тропиците трябва да бъдат разчистени и превърнати в плодоносни земи; още повече трябва да бъдат отвоювани от степите, тундрите и пустините и всички останали по различни причини необработваеми сега земи.

Така значително умноженият фонд на обработваемата земя може и трябва да бъде култивиран съобразно последните постижения на агротехниката. Поучителен пример какво може да ни даде тя предлага така наречената «зелена революция» — когато преди 20 години (вече 50г.) в развиващите се страни на Азия, Африка и Латинска Америка започнаха да се прилагат прогресивните методи на модерното агрономство. И народи, които бяха на ръба на продоволствената катастрофа, увеличиха значително (в някои случаи неколкократно) селскостопанските си добиви. Бедата е, че за същия този период населението им нарасна с още 1,5 милиарда души (почти колкото населението на цялата Земя в началото на века!), които «изядоха» прираста. Но все пак примерът подсказва богати възможности.

Помислете за един друг ресурс — реките, езерата и язовирите. Всички заводи задължително трябва да преминат на затворен воден цикъл, а в пречистените води да се отглежда риба. Да не говорим за океанските простори, където ние за срам още се проявяваме като пещерни хора — ловуваме наготово, без да отглеждаме. Развитието на морското земеделие и животновъдство несъмнено ще започне с шелфа и ще обхване всички крайбрежни зони. Фактическото увеличаване на обработваемата земя и прилагането на агро и зоотехническите постижения несъмнено ще повишат многократно и качеството, и количеството на добивите.

А за да илюстрираме възможностите на научно-техническия прогрес от най-висш (днес, а през XXI век обикновен) ранг, ще си послужим със следния пример: доматите са едни от любимите зеленчуци на българите (а и съвсем не само на тях) заради отличните си хранителни и вкусови качества. Ето какво може да даде това растение, подпомогнато от науката. Средният добив при полеви условия от декар у нас е около 3 тона годишно. А най-добрите световни постижения стигат до 6,5 т/дка. Рекордните добиви в оранжериите гонят 16 т/дка годишно. Ясно е влиянието на оптимизираните физикохимични условия. При хидропонното (без почва, в хранителна среда, пак оранжерийно) отглеждане са достигнати рекорди от 48 т/дка. А (внимавайте!) при генипонното отглеждане е достигнат фантастичният резултат от 200 тона от декар за една година!

Какво означава генипоника? Абсолютно оптимизиране на ВСИЧКИ вегетационни условия: температура, влажност, хранителни вещества, осветление (с подбор на най-подходящите лъчения) и т. н. При този режим растението се заставя да работи на максимални обороти денонощно и целогодишно. При него се използва напълно генетичният капацитет, вложен от природата в растението.

А при генипонен добив на зеле е достигнат рекорд от 450 тона от декар годишно! (За някои от тези въпроси вече говорихме в първия раздел.)