БЕЗСМЪРТИЕТО

[BG-Science]

БЕЗСМЪРТИЕТО

Смъртта е неотделима от живота. При това тук думичката живот е употребена не само в смисъла «конкретно съществуване на растенията и животните», но и в глобалния смисъл — животът като форма на съществуване на материята. Живото се различава от неживото не само по това, че може да се само-възпроизвежда (да създава себеподобни) и да се развива, но и по това, че може да умира. Всъщност тези три факта са свързани взаимно; организмите се размножават, за да надвият смъртта, а без появата на нови организми и измирането на старите не може да има еволюция, промени във времето.

Тук ще говорим за смъртта на човеците. Човешката смърт е своеобразна ценност, както и неговият живот; умирайки, човекът освобождава място за идните поколения и в края на краищата всеки от нас е само кратковременен участник в щафетата на човешката цивилизация. Логиката е горчива и жестока, но справедлива: смъртта на индивида гарантира безсмъртието на вида, сиреч всеки от нас трябва да умре, за да се гарантира безсмъртието на вида хомо сапиенс.

За съжаление човекът живее твърде кратко. Или поне на него му се струва така. Тази «мимолетност» на земните дни е станала съдбовен проблем в морала и религиите, а също и главен обект в художественото творчество. «Жалките» 6—7 десетилетия са наистина кратко време, за да бъде пълноценно осмислен един живот, а много малко (и съвсем не най-достойните) са онези, които доживяват век и повече. Човекът никога няма да се примири с ефимерността на живота и смъртта за него винаги е била и ще бъде несправедливост.

С развитието на цивилизацията тази несправедливост става жестока. Голямото количество знания и усложнената среда, в която живеем, изисква продължително обучение и натрупване на опит, затова животът започва да ни изглежда все по-къс. А в добавка «болестите на цивилизацията» (инфаркт, рак, диабет, инсулт) наистина го правят по-къс. Човекът днес трябва да живее активно, за да е полезен по-продължително време, но точно активният живот скъсява времето му. Накъде?

Изкуството може да осмисли живота, но не може да го удължи, затова единствената надежда си остава науката. В по-следните десетилетия биологията хвърля огромни усилия да разбере механизмите на стареенето; твърди се, че теориите за стареенето са повече от 300, което е доказателство, че там все още цари неяснота. В едно обаче почти всички специалисти са единодушни: стареенето е болест, която настъпва твърде рано; да се умира на 70 години е не само несправедливост, но и грешка на организма, защото естествената граница на човешкия живот е значително по-висока, поне 110—130 години. Но дали човекът ще се примири и с тях?

Нека признаем — заглавието е условно. Човекът никога не се е стремял и няма да се стреми към абсолютно безсмъртие, защото това е не само излишно, но и вредно. Всеки от нас може да се реализира в своето време, в своята епоха; разтегната до безкрайност, личността губи социалната си физиономия; никой, роден в XVI век, не може да се чувствува комфортно в двадесети. Дисхармонията ще е още по-осезателна в следващите векове, когато промените ще стават с непрекъснато ускоряващо се темпо.

И тъй — нека приемем възрастта 130 години за разумна граница. Не трябва да се съмняваме, че през втората половина на XXI век тя ще бъде постигната. Мощното настъпление на биологията и медицината гарантират това. Още днес могат да се очертаят главните направления на тази атака: ликвидиране — чрез методите на генното инженерство — на наследствените заболявания, създаване на всички условия за природо-съобразен и безстресов живот, тотална профилактика и накрая — създаване на универсални протектори (защитници) на организма на базата на биоактивни вещества. Днес вече се работи по всяко от тези направления и успехите са насърчаващи.

А по-нататък?

Дотук ние говорихме за удължаване на човешкия живот чрез активно дълголетие, тоест за здравето и жизнеността на тялото. Но човекът е не само тяло и тялото не е най-висшата му ценност. Все пак е жалко мозък, трупал цял век знания и опит, в миг да се превърне в безполезна мъртва материя. Разбира се, на хората ще остане сътвореното от него, но защо да пода рим на небитието могъщата машинка, която е скрита в черепа на всеки от нас? Ето за какво безсмъртие всъщност трябва да говорим — за безсмъртието на човешкия мозък и на скритото в него знание.

Идеята все още обитава сферите на научната фантастика, но нищо не пречи да бъде и прогноза. Накратко: преди смъртта си човекът да има възможност да предава на друго (естествено или изкуствено) разумно същество своите натрупани знания. По всяка вероятност ще се предава не целият обем от знания, а само тази част, която е наистина полезна за цялата цивилизация. Досега от поколение към поколение се предава само написаната информация, но тя има съществен недостатък — трябва да се усвои, за да стане «работеща». Когато бъде реализиран каналът «от мозък към мозък директно», времето за трупане на знания ще бъде значително съкратено.

Днес ние не можем да кажем как ще става това, защото познаваме мозъка съвсем повърхностно. Постепенно обаче човечеството се научава как да моделира процесите на мислене, новите поколения машини и програми плътно се доближават до мечтания изкуствен интелект и значи нашата задача е по принцип решима. Естествено ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност. И тъй като всяко мислене е в основата си преработка на информация, значи нищо не пречи тази информация да преминава от човешкия мозък към нечовешкия.

През XXI век обезсмъртяването на знанията ще стане масова практика. Човекът ще живее дълго, за да трупа много знания и опит, но и след смъртта му те ще бъдат всеобщо достояние за всеобщо благо. Придобитата информация ще се предава от поколение към поколение, както се предава и наследствената информация, а това ще гарантира не само безсмъртието на биологичния вид хомо сапиенс, но и на неговото познание.

[dedenze]

Доста опасности крият опитите за удължаване на телесния живот. Ако условно приемем, че човек притежава тяло и дух, то трябва да мечтаем за по-дълъг живот на двете субстанции в неувредено състояние. В последните години се наблюдава удължение само на телесния живот с напредъка на медицината. Старческата дименция обаче, неизмено идва след 60-те. Дано не напълним света с "конници без глава"- това е доста страшно. Некомпетентната намеса, копиране на памети, външни въздействия може да родят по-скоро Франкенщайн.

[Flatline]

Според Епикур човекът и смъртта никога не се срещат: "Когато аз съм тук, смъртта я няма. Когато тя е тук, мен ме няма."

[Парсивал]

Обри де Грей за стареенето. Редактирано 21, 2012 от Парсивал

[bravo]

Считам, че колкото повече се увеличава възрастта с времето, толкова живота излиза по-кратък. Как ли? Просто: живота минава по-бързо, или по-скоро ние преминаваме през него по-бързо. Като с бързия влак. Освен това имаме повече житейски спам, който често ни разсейва от самия живот. Има и добри новини: шанса да го преминем в добро здраве, имаме интернет и можем да направим околосветска обиколка за 80 часа.

Горещо препоръчвам книгата на Грег Еган http://en.wikipedia.org/wiki/Permutation_City

Редактирано 21, 2012 от bravo

[Skubi]

Немски учени са измерили, че в момента на смърта тялото става с 21 грама по-леко....

Но сериозно.

Български и унгарски учени от двете академии работят съвместно по-проекта " Имали живот пред смърта?"

Засега доказателства не са намерили. Поне за двете страни.

[sirius]

Една кофа компресия моля...

Зависи от сатъра Скуби. И от това дали експериментатора е замахвал надолу или нагоре.

...

Значи учените, от научна гл.т. имат некоректна задача. Абсурдна.

"Живот след смъртта" е абсурд от научна гл.т.

Т.е. за да работят над този проблем трябва да са предефинирали поне одно от понятията (живот или смърт).

Редактирано 22, 2012 от sirius

[Lion Queen]

В последните години се наблюдава удължение само на телесния живот с напредъка на медицината. Старческата дименция обаче, неизмено идва след 60-те.

не е вярно... има хора над 90 без следа от деменция, въпрос на метаболизъм и организъм.

Като цяло биологичната представа за разпад и разорганизация на живото създава и съвременния мит за смъртта като край на органичното, превръщането му в нещо...мъртво. Това мъртво, обаче, никой не разяснява, че никак не е не-живо. Също така, то съвсем не се разорганизирва тотално...- човекът се превръща в пръст, но пръстта е храна на живото, нещо органично, тор, хумус... хранителни вещества. Цикълът на живота никога не прекъсва.

Друг мит, който съвременното, популярно четене на биологичните представи за смъртта, поражда е митът, че съзнанието е проста функция на мозъка и при разпада на мозъка, то се разпада, както се разпадат данните, когато направим едно СД на сол...

Когато тия двата мита се сблъскат с различните форми на религиозен или философски идеализъм се получава и модерната манджа с грозде или представа за съзнанието изразена в понятия като "астрално тяло", "енергийни полета", "тегло на душата", "астрална проекция" и прочие безмерни глупости...

Всъщност биологията съвсем правилно представя живото, в т.ч. и човека като процес - в този смисъл и съзнанието е процес, който непрекъснато взаимодейства с останалите процеси - така, че дори конкретното живо да затихне, т.е. умре - нима процесът е приключил? ако ние преди да строшим едно сд сме видели информацията и сме я свалили на харда, или още по-добре - шернали сме я в нета и тя е видяна, свалена, дори да речем вече преработена и променена дори от хиляди хора - тогава можем ли да кажем, че тя е изчезнала? съзнанието ни нон стоп се "бек-ъп"-ва във света... тъй де - физическото безсмъртие в един момент ще се окаже пречка, тъй като много информация ще започне да се губи и изкривява, тъй като биологичния носител е все пак ограничен - смъртта е необходима, за да се сменят носителите и да не прекъсва процеса на живота...В последна сметка той е по-важния.

[Doris]

В книгата "(Не)обикновените животни" на fixxxsers е описана медуза, която при неблагоприятни обстоятелства връща развитието си към полип. После пак пораства, но може пак да обърне развитието си назад и така на теория би могла да живее вечно...

[Alexander_Nevski]

не е вярно... има хора над 90 без следа от деменция, въпрос на метаболизъм и организъм.

Като цяло биологичната представа за разпад и разорганизация на живото създава и съвременния мит за смъртта като край на органичното, превръщането му в нещо...мъртво. Това мъртво, обаче, никой не разяснява, че никак не е не-живо. Също така, то съвсем не се разорганизирва тотално...- човекът се превръща в пръст, но пръстта е храна на живото, нещо органично, тор, хумус... хранителни вещества. Цикълът на живота никога не прекъсва.

Друг мит, който съвременното, популярно четене на биологичните представи за смъртта, поражда е митът, че съзнанието е проста функция на мозъка и при разпада на мозъка, то се разпада, както се разпадат данните, когато направим едно СД на сол...

Когато тия двата мита се сблъскат с различните форми на религиозен или философски идеализъм се получава и модерната манджа с грозде или представа за съзнанието изразена в понятия като "астрално тяло", "енергийни полета", "тегло на душата", "астрална проекция" и прочие безмерни глупости...

Всъщност биологията съвсем правилно представя живото, в т.ч. и човека като процес - в този смисъл и съзнанието е процес, който непрекъснато взаимодейства с останалите процеси - така, че дори конкретното живо да затихне, т.е. умре - нима процесът е приключил? ако ние преди да строшим едно сд сме видели информацията и сме я свалили на харда, или още по-добре - шернали сме я в нета и тя е видяна, свалена, дори да речем вече преработена и променена дори от хиляди хора - тогава можем ли да кажем, че тя е изчезнала? съзнанието ни нон стоп се "бек-ъп"-ва във света... тъй де - физическото безсмъртие в един момент ще се окаже пречка, тъй като много информация ще започне да се губи и изкривява, тъй като биологичния носител е все пак ограничен - смъртта е необходима, за да се сменят носителите и да не прекъсва процеса на живота...В последна сметка той е по-важния.

колкото повече застарява населението обаче толкова повече дементни хора ще има

не всеки над 60 е с деменция, но по-възрастните хора, логично по-често имат деменция отколкото по-младите

грижите за един човек с деменция са много скъпи, защото в един момент той вече не може нито да готви, нито да кара, да не говорим за случаите в които вече не знаят дали са облечени или не и кога са яли за последно

в момента в развития свят има епидемия на деменцията и това ще изяде един куп ресурс в следващите десетилетия

[Doris]

От болестта на Алцхаймер, на която се дължат между 40 и 60 процента сред всички деменции, у нас страдат 100 000 души.:

http://www.blitz.bg/article/14812

Ще се опитам да направя малко сметки, използвайки тия данни. От тях можем да заключим, че общия брой на хората с деменция е около 200 000. Това са 2 - 3 % от населението.

Редактирано Ноември 30, 2012 от Doris

[sirius]

Темата е "Безсмъртието", а не стат.данни.

Днес слушах по радиото за животинчето Саламандър - възстановявало напълно разни части от тялото си. Май за крайници ставаше дума. Ако не ме лъже паметта, това е нещо като гущер, а не червей. Та се чудеха, как и дали има приложение за човека. Дали няма да можем да прехвърлим тези негови свойства върху човека. Което би отворило друга страница в медицината.

Редактирано Ноември 30, 2012 от sirius

[Gloster]

А вирусите не са ли безсмъртни?

Тоест ако не са активни.

Редактирано Ноември 30, 2012 от Gloster

[mitaca]

Виросите не е съвсем форма на живот, бактерията да (освен, ако не са сменили клавификацията). Кат' се появи Романа, той ще каже .

[Alexander_Nevski]

Виро не е съвсем форма на живот, бактерията да (освен, ако не са сменили клавификацията). Кат' се появи Романа, той ще каже .

няма еднозначен отговор на въпроса, т.к. няма точна дефиниция що е туй живот

[Last roman]

да вирусите са на границата между живото и неживото. Понеже не могат да се възпроизвеждат сами, са /да кажем/ нетипични паразити.

[mitaca]

Има има!

Животът е свойство, отличаващо обектите, които извършват биологични процеси, от тези, които не извършват^[1] - поради прекратяване на тези процеси (смърт) или тъй като никога не са ги извършвали (нежива природа).

В биологията, науката, изучаваща живите организми, животът е характеристиката, отличаваща активните организми от неорганичната материя.^[2] В живите организми протича метаболизъм, намират се в състояние на хомеостаза, имат способност за растеж, реагират на стимули, размножават се и, чрез естествен отбор се адаптират към окръжаващата ги среда в последователните поколения. По-сложните организми могат да общуват по различни начини.^[1] Множеството разнородни форми на живот образуват биосферата на Земята, като характеристиките, общи за всички тези организми - растения, животни, гъби, протисти, археа и бактерии - са сложната клетъчна организация, базирана на въглерода и водата, и наследствената генетична информация.

Във философията и религията съществуват различни възгледи за характера на живота. При тях водещи са проблемите за връзките на живота със съществуването и съзнанието. Някои философски школи и религиозни течения не признават съществуването на такова нещо като "нежива природа",като често психическия предшества органическия живот, и е негова причина, а не следствие.

Определения

В съвременната наука и философия не съществува общоприето и еднозначно определение на живота.Дефинирането на живота е трудно, донякъде защото той представлява процес, а не определена субстанция.Подобна дефиниция трябва да се отнася не само за всички видове живи същества на Земята, но и за живот, който би могъл да бъде фундаментално различен от земния.

Поради липсата на универсално определение на живота, в съвременната биология той се дефинира описателно като свойство на организмите, при които се проявяват всички или повечето от следните явления:

• Хомеостаза: регулация на вътрешната среда на организма с оглед поддържане на стабилно състояние и равновесие. Пример за това е промяната в концентрацията на електролитите или потенето, които намаляват температурата.
  
• Организация: структуриране на базата на една или повече клетки, които са основната единица на живота.
  
• Метаболизъм: трансформиране на енергия чрез преобразуване на химични вещества и енергия в клетъчни компоненти вътре в клетката (анаболизъм) и разграждане на органични вещества (катаболизъм). Живите същества изискват енергия, за да поддържат своята вътрешна среда (хомеостаза), както и за останалите функции, характерни за живота.
  
• Растеж: поддържане на по-високо ниво на изграждане (анаболизъм) от това на разграждане(катаболизъм). Растящият организъм увеличава размерите на всяка своя част, а не просто натрупва материя.
  
• Адаптация: възможност за изменение във времето в отговор на промените в околната среда. Тази способност на живите същества е фундаментална за процеса на еволюция и определя от тяхната наследственост, както и от състава на метаболичните вещества и от наличните външни фактори.
  
• Реагиране на въздействия: реагирането може да бъде под различни форми: от свиване на едноклетъчните под действието на външно химическо вещество до сложни реакции с участието на всички сетива при многоклетъчните. Реагирането често се проявява като движение, например обръщането на листата на растенията, според посоката на слънцето (фототропизъм), или промяната на посоката на движение на бактериите, според наличието на определени химически вещества (хемотаксис).
  
• Размножаване: възможност да се образуват нови организми. Размножаването може да бъде безполово (с един родителски организъм) или полово (с два различни родителски организма).
  

Причисляването на вирусите към живите същества е спорно. Повечето автори не ги смятат за същински живи същества, като понякога са определяни като „организми на границата на живота“,^[16] тъй като те притежават гени, еволюират чрез естествен отбор,^[17] и се реплицират, създавайки множество копия на самите себе си. В същото време вирусите нямат метаболизъм и имат нужда от други клетки за реплицирането си.

[Малоум 2]

Има има!

Викито нещо ... греши още в началото:

Животът не е свойство!

Животът е явление! И има мжожество свойства и закономерности.

Писал съм вече за Формулата на живота ... някъде из форума, обсъждано е.

...

(Формула на живота:

Животът е явление на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда.)

...

[Doris]

Темата е "Безсмъртието", а не стат.данни.

Днес слушах по радиото за животинчето Саламандър......

Ако прочетеш внимателно първия пост, ще видиш, че темата е зададена основно като дискусия за удължаването на човешкия живот:

....Нека признаем — заглавието е условно. Човекът никога не се е стремял и няма да се стреми към абсолютно безсмъртие,...Дотук ние говорихме за удължаване на човешкия живот чрез активно дълголетие, тоест за здравето и жизнеността на тялото. .....

а статистиката ни показва, че постигнатото удължаване на човешкия живот освен радости, носи и проблеми, както за индивида, така и за обществото.

И това е актуално за всички нас, независимо от възрастта. Появява се "застаряване на нациите", което се отчита като негативно.

Викито нещо ... греши още в началото:

Животът не е свойство!

Животът е явление! И има мжожество свойства и закономерности.

......

Да, по-добре е да бъде наречен явление, макар че не може да се опише с кратка дефиниция .

Редактирано Декември 1, 2012 от Doris