Зловещи замъци

[astrologa]

Зловещи замъци

През вековете замъците стават свидетели на човешко страдание - множество случаи на затваряне, болести, самоубийства и убийства. Вероятно затова не е изненада високата честота на призрачни видения зад стените им.

В продължение на стотици години се получават сведения за странни привидения в Лондонската кула - най-стария замък, затвор и крепост от този род в Европа. Кулата е построена от Уилям Завоевателя върху земя, която хиляда години по-рано служи за основа на римско укрепление, построено от император Клавдий. Днес монументът привлича огромен брой посетители, много от които са притеглени от надеждата да видят някой от многото духове, за които се носи слух, че обитават мястото.

Като затвор кулата има много известни обитатели, включително кралица Ана Болейн, Гай Фокс, Томас Мор, принцеса Елизабет, лейди Джейн Грей и Уолтър Рали. Много от тези нещастни затворници понасят мъчителни изтезания, преди да бъдат екзекутирани по най-варварския начин — те често са обезглавявани, обесвани, удавяни или разсичани на четири. След това главите им са набивани на кол по крепостните стени, за да служат като зловещо предупреждение.

Има множество свидетелства за духове, които обитават кулата. Първите от тях датират от средата на XIII век. Работниците, които строят вътрешната преградна стена, твърдят, че пред тях се появил духът на разгневения Томас Бекет и разрушил стената с кръста, който носел.

Духът на 70-годишната графиня на Солсбъри също скита около мястото на екзекуциите, където е застигната от наистина зловещ край. Хенри VIII нарежда да бъде обезглавена, но в последния момент тя побягва от ешафода, опитвайки се да избяга от смъртта. Екзекуторът тръгва след нея, размахвайки брадвата си, и накрая я насича до смърт. Някои казват, че с очите си са видели повторно екзекуцията, а други - сянката на пагубната брадва по околните стени.

От всички тъжни души, за които се твърди, че още бродят из кулата, фигурата на Ана Болейн е най-често срещаната. Тази трагична личност е осъдена и екзекутирана за изневяра и измяна, след като помята наследника на трона. Има сведения, че обезглавеното й тяло, разпознато по роклята, с която е облечена в деня на екзекуцията, се носи от Замъка на кралицата към църквата „Сейнт Питър Ад Винкула". Следвала го призрачна процесия от сановници по пътеката към мястото, където Ана Болейн е погребана - под олтара.

Солт Тауър е най-страховитата и затова най-отбягваната част на Лондонската кула. Стражите избягват да доближават там през нощта, след като един от тях е мистериозно удушен. Кучетата, които както много други животни имат „шесто чувство" за свръхестествените същества, също отказват да се приближат до тази част на кулата и това подхранва интригата и суеверието.

Присъствието на призрачни видения в кулата е уловено през 2003 г., когато фотограф съобщава за странни случки, докато се опитва да направи фотосесия. Осветителните крушки гърмели и неочаквано хвърчали искри. Най-мистериозно от всичко е, че когато проявява лентата, сред многото празни снимки открива една, в центъра на която се вижда загадъчно кълбо светлина.

Друга известна британска туристическа атракция - замъкът Уиндзор - е дом на кралското семейство от XI век и днес все още е кралска резиденция. През вековете става свидетел на безброй раждания и случаи на смърт и е свързан с много легенди за магьосничество и предателство.

От всички призраци, за които се носи слух, че витаят в замъка, своето присъствие са оповестили духовете най-вече на трима крале. Посетители твърдят, че са чули стъпките и стенанията на крал Хенри VIII, а духът на крал Чарлс I, който е обезглавен през 1649 г. в Уайтхол, бил забелязан в библиотеката и параклиса, но с глава на раменете. Има сведения и за духа на лудия крал Джордж III, затворен в замъка преди смъртта му.

Подобна е и славата на Единбургския дворец в Шотландия - величествен и неприветлив замък. Построена върху мястото на някога активен вулкан, тази почти 1000-годишна постройка е място на необичайно много случаи на насилие и смърт - станали причина за многобройните призрачни видения в околността. Най-известни са обезглавени барабанчик и гайдар, за които се говори, че обикалят около бойниците на замъка и все още свирят на инструментите си.

През последните години се разпространяват разкази за срещи с духове, свързани с едно смайващо откритие в града в началото на 90-те години на XX век. По време на ремонтни дейности се натъкнали на останки от сгради под съществуващия град. През 1665 г. Единбург е поразен от ужасна чума (Черната смърт), покосила по-голямата част от населението. Когато болестта утихва, оцелелите чиновници решават, че е най-добре да се строи върху стария опустошен град, като засегнатите постройки и всички останали живи болни бъдат заровени под новите сгради. Откакто този забравен свят излиза наяве, много хора чуват призрачни гласове и виждат красиви мигащи светлини, идващи откъм подземния град.

Друга шотландска крепост - замъкът „Гламис" - е отлично познат от трагедията „Макбет" на Шекспир. Мистериозните случки обаче не се ограничават единствено до царството на театралната сцена. Между древните стени се случват загадъчни неща и инциденти с духове.

Легендите разказват за злодеянията на втория господар на „Гламис", чието заиграване с дявола според слуховете оставило следа в последвалите жестоки действия и насилие. Граф Биърди или Злия господар, както е прозвището му, очевидно бил страстен почитател на хазарта и алкохола. Смята се, че една вечер, след като не успява да си намери партньор за комар, той обявява, че ще играе със самия дявол. Миг по-късно на вратата се почуква и висок мъж с брада, облечен в черно, пита лорда дали все още търси някого, с когото да играе. Когато прислужниците чуват викове и шум от хвърляне на мебели из стаята, един от тях се промъква до ключалката и се опитва да надзърне какво става, но господарят му го хваща. Когато лорд Гламис се връща в стаята, тайнственият непознат бил изчезнал, отнасяйки със себе си душата на отдадения на хазарт аристократ, който умира пет години по-късно. Носят се слухове, че пияният му, изтормозен дух все още се скита из замъка в очакване да се върне в стаята и да играе с дявола.

Замъкът е дом и на Джанет Дъглас -съпруга на шестия господар на „Гламис". Веднага след внезапната му смърт тя е обвинена в убийство и магьосничество, макар че липсват каквито и да било доказателства. Води се процес, на който тя е обявена за виновна в организиране на заговор за убийството на краля на Шотландия, след което незабавно е екзекутирана в Единбург през 1537 г. Говори се, че сега духът й се скита из залите на „Гламис" и често се моли в малкия параклис, където напразно търси спасение вече почти 500 години.

Възможно ли е тя, както и многото други духове, които населяват някои от най-старите британски замъци, все още да търсят справедливост? Каквито и да са мотивите на тези призрачни същества, те вероятно ще продължат да витаят из нашите най-древни паметници и ще останат траен източник на удивление от страна на човечеството днес.

First place: The ghost in the castle (39%): The photograph was taken in May 2008 at Tantallon Castle (Scotland). The photographer was unaware of anyone in the opening, and says there were no manikins or staff in period costume at the venue. Skeptics argue that the figure might be an unnoticed visitor, an odd reflection of light against the wall, or digital manipulation.

[ISTORIK]

Препоръчително е да се добавят по няколко снимки на всеки от споменатите обекти.