Омагьосаните къщи

[astrologa]

Омагьосаните къщи

Къщи, обитавани от духове, от край време вдъхновяват писатели, художници и режисьори и завладяват въображението на хора от всички възрасти по всички краища на света. Проследявайки историята на тези свръхестествени домове, ще имаме възможност да проникнем в „самоличността" на духовете, които ги обитават.

Темпъл Нюсъм в Лийдс, Уест Йоркшир, е внушителна къща в стил „Тюдор - Джеймс I", разположена върху 1200 акра тучна хълмиста земя. Заселвания по тези места са споменати в „Книгата на страшния съд" от 1086 г. и през XII век къщата става собственост на тамплиерите. През XV век тя преминава в ръцете на семейството на лорд Томас Дарси, приятел на кардинал Улзи, който става първият от редицата собственици, построили части от къщата, останали и до днес. След жестокото обезглавяване на Дарси заради участието му в бунта „Пилгримидж ъф Грейс" Хенри VIII взема къщата и я дава на племенницата си - графинята на Ленъкс.

Именно в тази пищна историческа атмосфера е роден лорд Хенри Дарили, чието име носи най-известната зала в съществуващата къща. Дарили израства заобиколен от политически интриги и кулминационна точка в съдбата му е бурният фатален брак с Мария, кралицата на Шотландия, който завършва с мистериозното му убийство.

След това къщата е иззета от кралица Елизабет I и от този момент нататък преминава през много кралски ръце, като междувременно претърпява различни преобразования. Тя остава център на политически спорове и убийството на Дарили не е единственото, станало зад стените й. Може би не е изненадващо, че този „Хамптън Корт на севера", изглежда, е дом на повече скитащи души, отколкото са живите.

През вековете тук витаят множество духове, най-вече в залата „Дарнли", която се намира в югозападното крило на една от най-старите части на къщата в стил „Тюдор". Често е забелязван и духът на един тамплиер, който след 900 години все още стои на стража, както и смущаващият призрак на малко момче, за което се говори, че излиза от един шкаф и пресича стаята, пищейки от болка и страдание.

Друг „постоянен обитател" на този дом е Синята лейди - духът на Мери Инграм, която живее тук през XVII век. Неин портрет е окачен в залата „Зелена дамаска". Една вечер, докато се връща вкъщи с каляската си, нещастната жена е нападната и ограбена от разбойници. Въпреки че физически остава невредима, инцидентът явно я опустошава психически, тъй като от този момент нататък тя е обсебена от идеята да крие вещите си. И до днес тя обикаля къщата, облечена в дълга синя рокля и дантелен шал, и търси отдавна изгубените си съкровища.

Друга бивша кралска резиденция, която става свидетел на повече скандали и интриги от обикновено, е Къмнър Хаус в Оксфорд-шър. През XVI век тя е дом на лорд Робърт Дъдли и съпругата му Ейми Робсарт. Дъдли е близък приятел на кралица Елизабет I и почти не се отделя от младата владетелка през първите години от управлението й.

Носят се слухове за предстояща кралска сватба, която очевидно е възпрепятствана от факта, че Дъдли вече е женен. В преследване на властта и на кралското благоразположение Дъдли изоставя Ейми, която без съмнение съзнава, че е единствената останала пречка пред издигането на съпруга й като съпруг на кралицата.

Страхувайки се за живота си, тя се оттегля в Къмнър с няколко верни прислужници за компания. Става параноичка, обръща специално внимание на храната си от страх да не бъде отровена и дори не смее да излезе из красивите околности, които обича от цялото си сърце.

Но въпреки тези извънредни предпазни мерки Ейми не успява да измами съдбата си. Един ден, когато персоналът й я оставя сама, за да отиде на годишния панаир, трагедията й я настига. Когато прислужниците се връщат, намират съсипаното й тяло в подножието на стълбите. Следват клевети и злословия, в които основните заподозрени са кралица Елизабет и лорд Дъдли. Скандалът принуждава кралицата да изостави плановете си за брак с Дъдли, защото това би потвърдило слуховете. Вместо това тя го прави граф на Лестър и те остават близки приятели до смъртта му през 1564 г.

Истината за мистерията около смъртта на Ейми Робсарт никога не е установена. Вероятно затова неспокойната й душа многократно е забелязвана на стълбите, където я застига злополучният й край. Впоследствие, през 1810 г., собствениците решават да разрушат стълбището. Това не дава кой знае какъв резултат, защото печалният й дух просто премества самотните си странствания из градините и парковете около къщата. Въпреки по-нататъшните опити на някои свещеници да прогонят духа местните хора и до днес твърдят, че виждат Ейми из околностите.

Друга населявана от духове къща е Рейнам Хол в Норфолк. Този наследствен дом на маркизата на Таунзенд е обитаван от неспокойния й дух, наречен Кафявата лейди, чието присъствие през последните 170 години е усетено, видяно и дори фотографирано.

къщата Рейнам Хол в Норфолк

Кафявата лейди

Смята се, че този известен дух е на Дороти Уолпол, сестра на Робърт Уолпол - първия министър-председател, живял на „Даунинг Стрийт" 10. Дороти, също като Ейми Робсарт, страда от отношението на жесток съпруг, който взима попечителството над децата им, когато у нея започват да се проявяват симптомите на психическо заболяване.

Нещастната жена е затворена в една спалня на първия етаж и също като Ейми Робсарт умира мистериозно, след като пада презгла-ва по стълбище.

Присъствието на злощастната й душа е добре документирано, при това в голяма част от случаите от хора, които дотогава са били скептични по отношение на подобна свръхестествена активност. Един от най-известните случаи е записан през 1835 г. от Фредерик Мариат, офицер от кралския военен флот и син на политик, който по онова време отсяда в къщата, при това в самата стая, служила като затвор на Дороти през последните й дни.

Въпреки че отхвърля твърденията за наличието на дух, Мариат проявява предпазливост, докато се намира в къщата, като носи у себе си зареден пистолет. Първите две нощи от посещението му минават без инциденти, но на третата едно събитие, чиито свидетели стават други двама души, разклаща неверие-то му из основи.

Една вечер тримата приятели отиват към стаите си и с изненада виждат жена да влиза в стаята на Мариат. Офицерът предизвиква натрапницата, която въпреки насочения срещу нея пистолет не обръща внимание на настойчивата му заповед. Тогава Мариат стреля. Когато пушекът се разсейва, тримата мъже с удивление установяват, че няма и следа от тяло. Единственото доказателство, че е бил изстрелян куршум, е дупката в стената.

Почти век по-късно тази къща става обект на една от най-известните фотографии на свръхестествено същество. Докато снима имота за статия в списанието „Кънтри Лайф", фотограф прави изумително откритие - на една от снимките ясно личат очертанията на жена, която слиза по главното стълбище, където Дороти среща смъртта си. Въпреки щателните научни изследвания скептиците не могат да окачествят снимката като подправена. Точно обратното - тя очевидно доказва съществуването на духа на изтерзана душа, която продължава да обитава бившия си дом в неспирно търсене на справедливост.

Още доказателства за призрачна активност могат да бъдат намерени на хиляди мили - от другата страна на земното кълбо, в Австралия. През 1884 г. в Джуни, Ню Саут Уелс, Кристофър Кроли построява фермата „Монте Кристо", която днес е известна като къщата с най-много духове.

Кроли е интелигентен мъж, който изключително предвидливо, докато строи собствената си къща, построява и хотел „Рейлуей". След като Голямата южна железопътна линия стига в района през 1878 г., той вижда възможност да се възползва от внезапното разрастване на града и по този начин осигурява бъдещето си.

Кроли живее със съпругата и семейството си във фермата „Монте Кристо" в продължение на много години, през които прави подобрения на и без това внушителната постройка. Но през 1910 г. трагедия сполетява щастливия дом - Кроли умира от инфекция. Съпругата му прекарва останалите 23 години от живота си в скръб. Говори се, че тя била толкова съкрушена от смъртта на мъжа си, че след погребението излязла от дома си само два пъти.

През 1948 г. последният член на семейството напуска къщата и тя остава празна и запустяла, докато в началото на 60-те години на XX век е купена и реставрирана. Оттогава многобройните й обитатели стават свидетели на извънредна свръхестествена активност. Някои виждат духа на малко момче да си играе в градините, а други - жена, облечена в стилен костюм, да се разхожда по балкона. Но най-често са забелязвани членовете на семейство Кроли, най-вече скърбящата дълго време госпожа Кроли. Според сведенията тя обикаля около бившия си дом и забранява на отделни лица да влизат в имота. Забелязвана е и в параклиса, облечена в траурната си рокля и с голям сребърен кръст в ръце.

По-голямата част от посетителите на къщата през годините твърдят, че са усетили мистериозно присъствие в имението. Хората споделят, че са се почувствали неловко или така сякаш някой ги наблюдава. Разказват за необясним спад на температурата на определени места в постройката. Настоящите обитатели казват, че странните случки, като например затръшването на врати или шум от стъпки по килимите в празни стаи, са толкова чести, че те вече не ги намират за странни.

Броят и сходството на тези разкази им придават правдоподобност. В резултат на всичко това къщата наскоро става обект на паранормално изследване и е заснета за документален филм. Даването на гласност на изследването и последвалата широка популярност на имението правят тази стара къща известна из цяла Австралия.

[ivanangelov88]

Интересна истрория е , понякога по Дискавъри и такива подобни канали пускат истории за обитавани от духове къщи...има много инртересни неща наистина !

[katerinasemova]

Интересна истрория е , понякога по Дискавъри и такива подобни канали пускат истории за обитавани от духове къщи...има много инртересни неща наистина !

И много измислени такива

[ivanangelov88]

Е да ,някои наистина са измислени,но има и такива за които е доказано че има нещо зловещо...все пак не се знае какви странни неща,невидими за очите ни съществуват

[glishev]

Е, ако не друго, темата е интересна заради хубавите стари къщи. Предполагам, че към всяко едно английско имение си върви призрак. Може би като част от персонала.

Ето един хубав разказ за духове и имения: "Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд (за съжаление в момента Читанката пак е недостъпна - когато я оправят, ще дам линка).