Църкви, обитавани от духове

[astrologa]

Църкви, обитавани от духове

Всеки ден по целия свят стотици починали хора биват погребвани в гробищата на църковни дворове и затова едва ли е изненадващо, че за редица църкви има сведения, че са обитавани от призрачни същества, ненамерили покой. Всяка година се появяват стотици данни за призрачни видения по тези свещени места, като някои от тях са уловени от фотоапарати и не подлежат на обяснение. Една от най-известните снимки е направена в живописното селце Нюби, Къмбрия, през 1963 г. Денят бил тих и преподобният Кенет Лорд решил да се възползва от идеалната възможност да снима олтара, тъй като няколко дни преди това обещал да предостави снимка на местното селско списание.

Той заредил старомодния си черно-бял фотоапарат, нагласил кадъра и снимал. Всичко изглеждало нормално до момента, в който проявил снимката. Вдясно от олтара съвсем ясно се виждала висока прозрачна фигура с качулка. Свещеникът не можел да обясни аномалията и категорично отричал да е подправил образа по някакъв начин.

Снимката от 1963 г.

Специалистите подлагат фотографията на анализ, за да проверят за евентуална манипулация. Но дори и след най-щателните тестове учените остават изумени. Скорошните изследвания, основани на модерни технологии, още повече задълбочават загадката, разкривайки, че дори най-съвременните компютърни програми не могат да възпроизведат същия фотографски образ.

Какъв е отговорът на тази мистерия? Дали преподобният Лорд е имал технологични умения, които превъзхождат нашите днес? И дали тази снимка може да служи като доказателство за свят на духове, невидим за невъоръженото око?

Подобна озадачаваща снимка е направена в ранните дни от развитието на фотографията през 1891 г. в абатството Комбърмер, Шропшир. Абатството се слави с бурна история. В началото, през XII век, е цистерциански манастир. През XVI век, след като крал Хенри VIII разпуска манастирите, от него остава само абатската къща и приемният салон. В началото на XIX век този изключително апетитен имот, разположен върху 22 000 акра хълмиста земя, ведно с титлата виконт Комбърмер е предаден в ръцете на сър Стейпълтън Котън като награда за заслугите му към държавата.

Този прочут офицер от кавалерията има блестяща кариера и през 1817 г. е издигнат в управител на Барбадос. Докато заема поста, той нарежда да бъде направено разследване на прочутата мистерия на движещите се ковчези. Но въпреки сериозните си усилия в крайна сметка той никога не успява да установи как няколко ковчега в една запечатана подземна гробница могат постоянно да се местят из криптата.

Седемдесет и четири години по-късно виконтът намира своя нещастен край - той е прегазен от неуправлявана от никого карета в родното си село. На погребението му в една студена декемврийска сутрин госпожица Сибил Корбет решава да се сбогува с имението на виконта и фотографира за спомен салона за приеми. Това някога изпълнено с живот място изглежда зловещо тихо и спокойно и тя съобщава, че се е чувствала необяснимо неловко. След проявяването на снимката действително се оказва, че шестото й чувство не я е подвело - тя наистина запечатва върху лентата не само духа на мястото. Говори се, че ако фотографията бъде разгледана внимателно, съвсем ясно могат да се видят очертанията на прозиращата глава и гръдния кош на фигура, която седи в едно кресло с отпусната на облегалката ръка. Твърди се, че призракът прилича на починалия виконт Комбърмер, който вероятно също като фотографката решил да каже последно сбогом на салона.

Снимката на салона с дух седнал на креслото.

Но подобни призрачни образи не се срещат само в пределите на Обединеното кралство. От другата страна на Атлантическия океан, в Съединените щати, има сведения за много странни видения, най-известните от които се появяват в гробището на Уестминстърската презвитерианска църква в Балтимор.

През 1786 г. членовете на църковното настоятелство решават да бъде изградено военно гробище върху земите на бивша прасковена градина в покрайнините на града. Скоро след това започва да се говори за спокойствието и красотата на мястото и не след дълго всички по-заможни граждани започват да строят претенциозни гробници, които да приютят починалите им близки. Сред тези видни жители, между които има 24 генерали и 4 конгресмени, не на последно място се нареждат Едгар Алан По и семейството му.

През първата половина на XIX век в Балтимор се наблюдава голям прираст на населението и настъпват някои радикални промени. Има нужда от много нови сгради и земите около Уестминстърската църква скоро биват застроени. До 1850 г. търсенето на земя толкова се увеличава, че градските управници решават всички гробищни паркове, които не са пряко свързани с църквата, да бъдат изместени по-далеч извън града. За да избегне изпълнението на това постановление, уестминстърското настоятелство взема решение да свърже гробището с църквата, като бъдат построени поддържащи арки към издигащите се стени около съществуващите алеи. Така на роднините бил осигурен лесен достъп до гробовете на обичаните им близки в катакомбите под сградата.

Но с течение на времето градът се разширява и презвитерианците се местят на друго място. Накрая гробището бива занемарено и изложено на посегателствата на вандали, скитници и крадци на трупове. Деца, които го възприемат като площадка за игра, са видени да разкопават гробове и да тичат из гробищните земи с черепи, окачени върху дръжките на метли. Възможно ли е множеството видения и свръхестествени преживявания, свързвани с това старо гробище, да се дължат на изключителното неуважение, засвидетелствано към погребаните там?

Сред най-честите посетители на гробищния парк е духът на Лусия Уотсън Тейлър, която е погребана през 1816 г. на крехката шестнадесетгодишна възраст. Има редица разкази на очевидци, които описват как светлият призрак на момичето коленичи до собствения й гроб и се моли.

В продължение на доста години е забелязвана и призрачната мистериозна фигура на мъж, облечен от глава до пети в черно. Очевидно той винаги носи едни и същи дрехи - главата и лицето му са покрити от мека шапка и шал, а в ръцете му има пръчка. Интересен е фактът, че се появява всяка година на 19 януари - рождения ден на Едгар Алан По. Възможно ли е това да е духът на починалия писател?

Такива са призрачните явления в този гробищен парк, който е посещаван често от медиуми и ловци на духове. Всички говорят за присъствието на духове и това е подкрепено от изследванията, при които е използван и електронен гласов феномен - технология, която успява да долови и запише странни шепоти. Възможно ли е да става въпрос за послания от „оня свят"?

[alvassareiro]

Всички църкви са обитавани от духове. Предимно от Светия дух.

[Galahad]

Говори се, че ако фотографията бъде разгледана внимателно, съвсем ясно могат да се видят очертанията на прозиращата глава и гръдния кош на фигура, която седи в едно кресло с отпусната на облегалката ръка.

Ами при внимателното разглеждане аз видях поне 2 фигури с опцията за трета. Едната е на стола, сругата е зад стола до прозореца с цилиндър на главата. На шкафа пък се вижда още една глава с перука от типа ползван през 18в., ама това може да е и от вещите на рафта. То не че и другото не може да е нещо такова де.

[glishev]

Не вярвам аз в такива работи.

Забележката на Алва горе ми харесва, с уговорката, че това се отнася само за повечето (но не всички) православни църкви и евентуално за някоя отделна арменска, маронитска или католическа

[alvassareiro]

А, че и редица протестантски конфесии честват светия дух. Например в цяла Германия Петдесетница, Пентакостес, е официален държавен празник и неработен ден.

[glishev]

Не отричам, просто правех политически некоректна забележка

[alvassareiro]

повечето духове по църквите са попове пияндурници, натряскали се до козирката, защото се пие повсеместно, настървено, масово и дивашки по села и паланки, вилаети, квартали и котловани, вилни зони и гари, градове и промишлени комплекси. То не са пияндурници, не е чудо в тая държава, смучат като домбази ей страша работа е това пиянството.

[Galahad]

повечето духове по църквите са попове пияндурници, натряскали се до козирката, защото се пие повсеместно, настървено, масово и дивашки по села и паланки, вилаети, квартали и котловани, вилни зони и гари, градове и промишлени комплекси. То не са пияндурници, не е чудо в тая държава, смучат като домбази ей страша работа е това пиянството.

Бе, човек! Ти къде погледнеш, само натряскани пияндурници виждаш!

[alvassareiro]

Мани, мани. Страшна работа е това. Пияндурстването ще ни затрие цивилизацията.

[Last roman]

ми в една църква ако няма свети дух, не знам каква църква е.

[alvassareiro]

Ами снимките в тази тема показват, че не само е задължително в църквата да има (светИ) дух, ами че дори често светият дух свЕти.

[glishev]

ми в една църква ако няма Свети Дух, не знам каква църква е.

Еретическа