Гравитация

[B0081]

Няма теория. която да обяснява образуване на облаци, затова няма какво да се разбира. Аз поставих два въпроса, на които никой не е отговорил. Колкото до лунните жители, известен е запис на радиолюбител от САЩ при кацане на разговор мисля на Олдридж със Земята на един от корабите Аполо: "О Господи, те са тук", след което честотата на връзка се променя. Доказан е фактът, че всички кадри от стъпване на космонавти на Луната са фалшиви, направени в земно студио. Затова има много хора, смятащи, че американците не са кацли никога на Луната. Имаше дори филм "Полетът на Кеприкорн". Фактът, че на американците беше забранено да кацат повече на Луната, е причина за приключване на програмата Аполо.

Не ме интересува къде ще бъде преместена темата.

Масата на Луната изчислявам по изведения от мен закон

m_Л=r_Л²R=(1738.10³)².384400.10³=1.16.10²¹ kg

Лунното ускорение a_Л=Gm_Л/R_Л²=6,67.10^-11.1,16.10²¹/(1738.10³)²=0,0026 м/сек²

Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

Само един въпрос :

Радиуса на луната от каде си го взел?

Да не би да си бил на луната, и си измерил радиуса й?

След като не ти харесва масата на луната изчислена по класически метод,защо използваш радиуса на луната от уикипедията ?

Би трябвало да се усъмниш в правдивоста на радиуса на луната.

[B0081]

Лунното ускорение a_Л=Gm_Л/R_Л²=6,67.10^-11.1,16.10²¹/(1738.10³)²=0,0026 м/сек²

Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

А и още нещо :

Не е ли 0,026 м/с. ?

И какво тегло ще има тяло от 85 кг на земята,при 9.8 м/с ускорение ? Щом така го пресмяташ на луната.

[Пенчо Бойчев]

Не, такова нещо доказано няма. Има само теории за конспирации, но доказана измама за стъпването на Луната няма. Но това е за друга тема, в друг раздел. Вярата на хората в разни неща обикновено е доказателство не за друго, а за безграничната способност на човек да се самозаблуждава. Филми всякакви има - има и по романа на Дойл "Изубеният свят," и хиляди други. Причините за преустановяването на мисиите до Луната са съвсем други.

PS - и да поправя една фактологична грешка - лице "Олдридж" в тая "история" няма. Има "Олдрин" (Buzz Aldrin), член на екипажа, кацнал на Луната за първи път. Глупостите със записите и НЛО-тата няма да коментирам, защото отново не е за тази тема.

Има купища доказателства за фалшификация на кадрите от Луната. Като се почне от веещия се американски флаг, липсата на звезди на небето. Подскоците на космонавтите са с височина около 50 см, а самите космонавти разказват за средна височина на подскоците 1.8-2 метра. На някои снимки ъгълът на сенките се различава. Разстоянието до хоризонта е спорно. Има и други доказателства, за първите кадри при излизане на Луната и т.н. Затова има много хора, които не вярват, че американците са стъпвли на Луната.

Аз съм убеден, че са стъпвали, но кадрите са били заснети вероятно предварително в студио, с цел да да се избегнат всякакви провали при заснемане. По-късно, след кацане, са установили присъствие на лунна цивилизация и множество материални обекти, които не могат да се скрият по друг начин.

[Пенчо Бойчев]

Това е лъжа, Пенчо, а лъжата не може да мине за аргумент.

Лъжата е на американците.

[Пенчо Бойчев]

А и още нещо :

Не е ли 0,026 м/с. ?

И какво тегло ще има тяло от 85 кг на земята,при 9.8 м/с ускорение ? Щом така го пресмяташ на луната.

Вярно е, 0,026 м/с². Когато писах нямах елка в мен и го записах по памет. Теглото е 85 кг или 834 нютона.

Използувам радиуса на Луната по данни от учебниците - 1738 км. Този радиус се отнася за измервания от преди 2000 г. Верно е, че не съм убеден във верността на радиуса и смятам да направя собствено измерване, защото има много твърдения за свиване на лунния радиус. Но това ще стане след около 2 седмици по пълнолуние, ако се вижда Луната.

[scaner]

Лъжата е на американците.

Не, Пенчо, лъжата е на фантазьорите. Грам доказателство нямаш, че е на американците.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, с тези капаци на отите и на мозъка няма да разбереш, колкото пътио и да ти се повтаря. Не силата с която слънцето (и луната) привличат земята е причина за приливите, а разликата в силите, с които слънцето (и луната) привличат по-близката и по-далечната от тях точка от повърхността на земята. Тези сили са много различни от първите сили.

Вземи прочети и се образовай малко за приливи и отливи. Ще разбереш, че освен приливи от Луната в най-близката земна точка, на срещуположната страна на Земята, в най-отдалечената точка се образува антиприлив. Този антиприлив или прилив в срещуположната страна на Земята по никакъв начин не се обяснява с твоите мъгляви обяснения за разлика в силите на привличане.

[scaner]

Вземи прочети и се образовай малко за приливи и отливи. Ще разбереш, че освен приливи от Луната в най-близката земна точка, на срещуположната страна на Земята, в най-отдалечената точка се образува антиприлив. Този антиприлив или прилив в срещуположната страна на Земята по никакъв начин не се обяснява с твоите мъгляви обяснения за разлика в силите на привличане.

Да бе, Пенчо, точно това твърдя - разликата между силите с които Луната привлича земята в двете точки, отнесено към центъра на земята, са две разнопосочнио сили които я разпъват по направлението земя-луна. Ти не го ли схващаш това, ами се опитваш да го преразказваш с някакви сбъркани представи за антиприливи? Именно той се обяснява с привличането на Луната, ама малко по-добро въображение трябва да имаш, а твоето е затиснато от конспиративна литература.То не става само с твърдение че нещо не се обяснявало, не се обяснява щото не си прочел, а ако си прочел, не си разбрал. Виж се докъде го докара с облаците, тука е същото плачевно състояние.

[Пенчо Бойчев]

Да бе, Пенчо, точно това твърдя - разликата между силите с които Луната привлича земята в двете точки, отнесено към центъра на земята, са две разнопосочнио сили които я разпъват по направлението земя-луна. Ти не го ли схващаш това, ами се опитваш да го преразказваш с някакви сбъркани представи за антиприливи? Именно той се обяснява с привличането на Луната, ама малко по-добро въображение трябва да имаш, а твоето е затиснато от конспиративна литература.То не става само с твърдение че нещо не се обяснявало, не се обяснява щото не си прочел, а ако си прочел, не си разбрал. Виж се докъде го докара с облаците, тука е същото плачевно състояние.

Най-напред, темата Гравитация не е моя. Няма теория за гравитация нито на Нютон, нито на Айнщайн. Има изведени формули и закони.

Въпросът, който разглеждаме сега е, че наистина трябва да имаш голямо въображение и фантазия, за да пишеш неща, които не са верни.

Първо казваш, че Луната привлича двете точки от Земята, после че я разпъва. Уточни си посоките на действуващите сили, дали Луната привлича или отблъсква Земята. И защо само Луната прави така, а Слънцето не разпъва Земята?

Ако някой друг прочете как си оплел конците, ще ти се смее, но аз съм напълно сериозен и се интересувам само от научни аргументи.

[scaner]

Най-напред, темата Гравитация не е моя. Няма теория за гравитация нито на Нютон, нито на Айнщайн. Има изведени формули и закони.

Въпросът, който разглеждаме сега е, че наистина трябва да имаш голямо въображение и фантазия, за да пишеш неща, които не са верни.

Първо казваш, че Луната привлича двете точки от Земята, после че я разпъва. Уточни си посоките на действуващите сили, дали Луната привлича или отблъсква Земята. И защо само Луната прави така, а Слънцето не разпъва Земята?

Ако някой друг прочете как си оплел конците, ще ти се смее, но аз съм напълно сериозен и се интересувам само от научни аргументи.

Пенчо, изведени формули, с помоща на които може да се опише някаква група явления и да се направят предсказания, се нарича тепория.

А въображението и фантазията, нужни да си представиш нещата, са на средното ниво след завършване на 10-ти клас. Ако го нямаш, тогава е обяснимо да вярваш на всякакви небивалици.

Елементарно е, Пенчо. След като на две точки им действа различна сила, в координатна система свързана с центъра на тежестта на тези точки ще им действат две разнопосочни сила. Просто казано, ако точките са на пружина, тя ще се опъва.Земната кора играе ролята на такава пружина поради еластичността си, затова се деформира двупосочно. Слънцето я деформира също, само че разликата в силите в двете противоположни точки предизвикани от него е много по-малка от разликата, предизвикана от Луната. Това може да го сметнеш поне.

Какъв смисъл има да питаш, след като дори не разбираш отговорите? А за това е нужно познаване на физиката от гимназията, не повече.

[Kuna]

Има купища доказателства за фалшификация на кадрите от Луната. Като се почне от веещия се американски флаг, липсата на звезди на небето. Подскоците на космонавтите са с височина около 50 см, а самите космонавти разказват за средна височина на подскоците 1.8-2 метра. На някои снимки ъгълът на сенките се различава. Разстоянието до хоризонта е спорно. Има и други доказателства, за първите кадри при излизане на Луната и т.н. Затова има много хора, които не вярват, че американците са стъпвли на Луната.

Аз съм убеден, че са стъпвали, но кадрите са били заснети вероятно предварително в студио, с цел да да се избегнат всякакви провали при заснемане. По-късно, след кацане, са установили присъствие на лунна цивилизация и множество материални обекти, които не могат да се скрият по друг начин.

Ето малко обяснения, за да приключа кацането на Луната: http://www.guardian.co.uk/science/gallery/2009/jun/29/apollo-11-moon-landing-hoax?picture=349531279#/?picture=349531279&index=0

Любимото ми е №9: "Една австралийска дама на име Уна Роналд видяла бутилка от кока кола, подритвана по лунната повърхност по време на кацането на "Аполо" 11. Каква небрежност! Заснемането трябва да е било направено в студио."

[Б.Богданов]

****

Не ме интересува къде ще бъде преместена темата.

Масата на Луната изчислявам по изведения от мен закон

m_Л=r_Л²R=(1738.10³)².384400.10³=1.16.10²¹ kg

Лунното ускорение a_Л=Gm_Л/R_Л²=6,67.10^-11.1,16.10²¹/(1738.10³)²=0,0026 м/сек²

Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

Темата няма да бъде местена. Ще бъдат преместени мненията и отговорите касаещи хипотезата на г-н Бойчев след две седмици, ако не успее да докаже твърденията си.

Времето започва да тече от днес - 03.11.2010

Пожелавам успех на всички участници в дискусията.

Модератор Физика Б.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, изведени формули, с помоща на които може да се опише някаква група явления и да се направят предсказания, се нарича тепория.

А въображението и фантазията, нужни да си представиш нещата, са на средното ниво след завършване на 10-ти клас. Ако го нямаш, тогава е обяснимо да вярваш на всякакви небивалици.

Елементарно е, Пенчо. След като на две точки им действа различна сила, в координатна система свързана с центъра на тежестта на тези точки ще им действат две разнопосочни сила. Просто казано, ако точките са на пружина, тя ще се опъва.Земната кора играе ролята на такава пружина поради еластичността си, затова се деформира двупосочно. Слънцето я деформира също, само че разликата в силите в двете противоположни точки предизвикани от него е много по-малка от разликата, предизвикана от Луната. Това може да го сметнеш поне.

Какъв смисъл има да питаш, след като дори не разбираш отговорите? А за това е нужно познаване на физиката от гимназията, не повече.

Кои са тези две сили и къде са приложени?

Защото в гравитацията не съществуват сили на привличане. Луната не може да привлича водата от най-близката точка. Може да привлича най-отдалечената точка. Обаче се получава обратното - най-отдалечената точка твърдиш, че се разтяга или отблъсква. Нещо не си наясно с посоките, големината и приложната точка на силите. Освен това Луната няма центробежна сила към Земята. Така че приливът не може да се обясни с привличане или отблъскване. Както и приливът в обратната страна.

Изброй действуващите сили и точката на приложение. Ако не успееш да обясниш приливите, следващият път ще ти го обясня.

[scaner]

Кои са тези две сили и къде са приложени?

Колко пъти трябва да ти го повтарям? Приложени са в двете противоположни точки на земята, най-близката и най-далечната от Луната.

Защото в гравитацията не съществуват сили на привличане. Луната не може да привлича водата от най-близката точка. Може да привлича най-отдалечената точка.

И кое ще попречи на Луната да привлича водата от по-близката точка? Не мислиш какви ги къдриш.

Обаче се получава обратното - най-отдалечената точка твърдиш, че се разтяга или отблъсква.

Точно това твърдя, има отблъскване в една специфична координатна система, свързана с центъра на тежеста на системата земя-луна.

Пенчо, прост пример. Имаш пружина. Ако на двата и края действаш с еднакви сили в една и съща посока, и двата края ще се движат с еднакво ускорение, и ще бъдат неподвижни един относно друг, тоест пружината няма да се разтяга. Ако сега действаш на двата края с различни сили, но пак в една и съща посока, то двата края ще се движат с различно ускорение под действие на тези сили, и ще се раздалечават/приближават. Което ще доведе до разтягане на пружината, независимо че и двете сили са в едно и също направление. Аналогичен е случая с Луната и земята, на двете диаметрално разположени земни точки действат различни сили, по тази причина земната сфера е подложена на разтягане.

Пенчо, това е един прост тест. Ако не можеш да схванеш защо земята се разтяга, просто се занимавай с нещо по-лесно, остави физиката на мира, тя не е за тебе.

[Пенчо Бойчев]

Колко пъти трябва да ти го повтарям? Приложени са в двете противоположни точки на земята, най-близката и най-далечната от Луната.

И кое ще попречи на Луната да привлича водата от по-близката точка? Не мислиш какви ги къдриш.

Точно това твърдя, има отблъскване в една специфична координатна система, свързана с центъра на тежеста на системата земя-луна.

Пенчо, прост пример. Имаш пружина. Ако на двата и края действаш с еднакви сили в една и съща посока, и двата края ще се движат с еднакво ускорение, и ще бъдат неподвижни един относно друг, тоест пружината няма да се разтяга. Ако сега действаш на двата края с различни сили, но пак в една и съща посока, то двата края ще се движат с различно ускорение под действие на тези сили, и ще се раздалечават/приближават. Което ще доведе до разтягане на пружината, независимо че и двете сили са в едно и също направление. Аналогичен е случая с Луната и земята, на двете диаметрално разположени земни точки действат различни сили, по тази причина земната сфера е подложена на разтягане.

Пенчо, това е един прост тест. Ако не можеш да схванеш защо земята се разтяга, просто се занимавай с нещо по-лесно, остави физиката на мира, тя не е за тебе.

Сканер, знам че не разбираш гравитацията, това как да е. Почти никой в България не я разбира.

Но ти правиш елементарни грешки в механиката. Изглежда там ти е слабото място или въобще май не трябва да се занимаваш с физика.

За да се разпъне една пружина са нужни две сили на опън или една сила, ако в другия край имаш неподвижна опорна точка. В случая на връзката Земя-Луна върху Земята имаш приложена само една сила и нямаш опорна точка. Невъзможно е Земята да се разтегли като глист. Между Луната и Земята не съществува относително движение, значи няма и инерционни сили. Двете тела могат да се разглеждат като едно твърдо тяло, което се върти около точка, изместена от центъра или като две отделни тела, свързани с твърда връзка. Единствената разлика от този модел е, че Земята се върти. Но въртенето няма причинна връзка с приливи и отливи. Този, който обяснява приливите и отливите с гравитация, явно си е сбъркал професията или няма понятие от гравитация.

Водата от най-близката точка не може да се привлече, защото в природата няма сили на привличане. Силата на привличане (центростремителна сила) между Луна и Земя идва от външно налягане върху Земята и Луната. Центробежната сила излиза от Земята към Луната във вид на магнитно поле. Обаче от Луната към Земята няма действуваща сила. Значи силата на етерно налягане е насочена върху двете външни проекции на Земя и Луна, разположени по оста Земя-Луна.

Ако причината за приливи беше гравитацията, в обратната страна на Земята нямаше да има прилив или антиприлив, а отлив, защото според твойта логика, там силата на привличане е най-малка и пружината се свива. Обаче там не само няма отлив, а има прилив. Значи обяснението ти не струва, откъдето и да си го прочел.

Сега ще ти обясня причината за прилива.

Налягането на гравитацинната връзка Земя-Луна е приложено върху проекцията на Земята. Тъй като водата има течливост, налягането върху пръстена с принадлежащи точки А и Б предизвиква изместване на водни маси в посока към Луната. Изместването е по цялата обиколка. Обаче скоростта на изместване на водата е малка поради вискозитета и инертността на водата и е от порядъка на 10-15 м/сек. Докато скоростта на въртенето на Земята в т. А е около 500 м/с +15 м/с, а в т. Б е -500 м/с+15 м/с. Ако Земята не се въртеше, цялата външна половина щеше да бъде в отлив. Поради малката скорост на движение на водата и високата скорост на въртене, водата отвън не успява да се отлее на вътре.

Затова имаме прилив отвън и прилив отвътре, а отлив в точки А и Б. Приливът има връзка с налягането от силата на привличане, но само в екваториалната област с т.А и т.Б и няма нищо общо с привличане на най-близка и най-отдалечена точка.

Надявам се Сканер, да ти се изясниха някои неща.

[Пенчо Бойчев]

[Пенчо Бойчев]

[scaner]

Сканер, знам че не разбираш гравитацията, това как да е. Почти никой в България не я разбира.

Но ти правиш елементарни грешки в механиката. Изглежда там ти е слабото място или въобще май не трябва да се занимаваш с физика.

За да се разпъне една пружина са нужни две сили на опън или една сила, ако в другия край имаш неподвижна опорна точка.

Пенчо, ти дори не си разбрал примера с пружината, а бързаш да раздаваш правосъдие. Не става така, само се излагаш. Сега ще ти го разясня с много прости средства.

Имаме пружина. Нека за простота на двата и края имаме малки материални топчета с еднакви маси 'm', свързьани неподвижно с пружината. Нека сега и двата края на пружината да им действаме с еднопосочни, но различни по големина сили, например F1 и F2 (пружината като цяло ще се задвижи по посока на тези сили, в координатната система свързана със земята например). Ако поне си запознат с вторият закон на Нютон, ще знаеш, че всяка сила предизвиква ускорително движение на тялото на което е приложена. Ускоренията които ще придобият топчетата в крайщата на пружината ще бъдат съответно a1 = F1/m, a2 = F2/m. Тоест в резултат на тези сили двете топчета ще се движат с различни ускорения. Когато двете топчета се движат с различни ускорения обаче, в общият случай те ще изминават за единица време различни пътища. Но щом разстоянието между тях (равно на разликата в изминатите им пътища) се променя, то това означава че пружината се разтяга или свива. И забележи, разтяга се без да имаме две сили на опън в координатната система свързана със земята (в която пружината се движи), без да имаме опорна точка. Същото, разбира се, ще бъде и според всяка друга координатна система. В координатната система, свързана с центъра на пружината, това разтягане ще бъде причинено от две разнопосочни сили. Сам виждаш, че две еднопосочни сили в една координатна система стават разнопосочни в друга координатна система - нещо, което ти не си съобразил и затова риташ безпомощно, и нещо което е прост резултат от векторната алгебра на силите.

По тази причина силите на опън ги имаме в координатната система свързана неподвижно с центъра на тежестта на системата земя-луна. Не ти е нужна опорна точка, точно както и при пружината. Преди да раздаваш правосъдие, добре е да понаучиш малко физиката, дори само на разказвателно ниво

[B0081]

Здравейте Скенер.

Да се възползвам от възможноста в тази тема ,да попитам един въпрос.

Защо при гравитационно взаимодействие се използва R², а не 4пR²?

Питам щото всъщност R²,като цифра няма покритие (нищо не значи,просто цифра).Докато 4пR²,би имало реално отражение на същноста.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, ти дори не си разбрал примера с пружината, а бързаш да раздаваш правосъдие. Не става така, само се излагаш. Сега ще ти го разясня с много прости средства.

Имаме пружина. Нека за простота на двата и края имаме малки материални топчета с еднакви маси 'm', свързьани неподвижно с пружината. Нека сега и двата края на пружината да им действаме с еднопосочни, но различни по големина сили, например F1 и F2 (пружината като цяло ще се задвижи по посока на тези сили, в координатната система свързана със земята например). Ако поне си запознат с вторият закон на Нютон, ще знаеш, че всяка сила предизвиква ускорително движение на тялото на което е приложена. Ускоренията които ще придобият топчетата в крайщата на пружината ще бъдат съответно a1 = F1/m, a2 = F2/m. Тоест в резултат на тези сили двете топчета ще се движат с различни ускорения. Когато двете топчета се движат с различни ускорения обаче, в общият случай те ще изминават за единица време различни пътища. Но щом разстоянието между тях (равно на разликата в изминатите им пътища) се променя, то това означава че пружината се разтяга или свива. И забележи, разтяга се без да имаме две сили на опън в координатната система свързана със земята (в която пружината се движи), без да имаме опорна точка. Същото, разбира се, ще бъде и според всяка друга координатна система. В координатната система, свързана с центъра на пружината, това разтягане ще бъде причинено от две разнопосочни сили. Сам виждаш, че две еднопосочни сили в една координатна система стават разнопосочни в друга координатна система - нещо, което ти не си съобразил и затова риташ безпомощно, и нещо което е прост резултат от векторната алгебра на силите.

По тази причина силите на опън ги имаме в координатната система свързана неподвижно с центъра на тежестта на системата земя-луна. Не ти е нужна опорна точка, точно както и при пружината. Преди да раздаваш правосъдие, добре е да понаучиш малко физиката, дори само на разказвателно ниво

Сканер, ти пак пееш старата песен. Ясен ми е примерът с двете сили F. Но на Земята имаш приложена само една сила от страна на Луната. И тя е разпределена и приложена като налягане само върху външната 1/2 повърхност на Земята по оста Земя-Луна. Тази сила оказва налягане върху обратната страна на Земята. Но тя не привлича земната вода, намираща се откъм Луната, защото такава сила на привличане не може да съществува. Само в граничния слой вода на периферията, където е допирателната на Земя-Луна, част от водата се измества към Луната и създава прилив. Гравитационната връзка Земя-Луна е повърхностна.

При гравитационната връзка Земя-Слънце също не се получава подобен значителен ефект, защото тук връзката е обемна и разпределена. Минималният ефект на слънчева гравитация, доколкото го има, трябва да е обратен. В осветената и в тъмната част на Земята трябва да има отлив, а на граничната област трябва да се отчита прилив. Защото Земята е подложена на свиване от две сили на отблъскване - външна центростремителна и вътрешна центробежна от Слънцето.

[Пенчо Бойчев]

Здравейте Скенер.

Да се възползвам от възможноста в тази тема ,да попитам един въпрос.

Защо при гравитационно взаимодействие се използва R², а не 4пR²?

Питам щото всъщност R²,като цифра няма покритие (нищо не значи,просто цифра).Докато 4пR²,би имало реално отражение на същноста.

4пR²представлява повърхност на сфера, която не ни върши работа в повечето случаи. Ако гравитацията е повърхностна, както е при връзката Земя-Луна, силата на налягане ще се изрази върху видимата площ или пr². Ако имаме топче завързано за ластик, което се върти около център на разстояние R, то силата на привличане от ластика ще бъде пропорционална на разстоянието R, защото силата е приложена в една точка и има една дименсия.

Но в космоса телата са обемни. Проекцията на определена сила на привличане е част от повърхност на сфера. Сферата е геометрично място на точки с еднакъв гравитационен потенциал. Повърхността има двумерно измерение на площ. Значи R² изразява промяна на сила на привличане или отблъскване, като проекция върху повърхността на част от мислена сфера, която има двумерна дименсия.

Изключение прави силата на отблъскване на магнитното поле на едно централно тяло към неговите сателити. Сателитите също имат двумерно измерение, но разпространението на отблъскващата центробежна сила става концентрирано в една равнина. Например отблъскващата сила на Земята е разположена в равнината на еклиптиката. Геометричното място на точки с еднаква сила на отблъскване в този случай е кръг, а радиус векторът на кръга е едномерен.

[scaner]

Здравейте Скенер.

Да се възползвам от възможноста в тази тема ,да попитам един въпрос.

Защо при гравитационно взаимодействие се използва R², а не 4пR²?

Питам щото всъщност R²,като цифра няма покритие (нищо не значи,просто цифра).Докато 4пR²,би имало реално отражение на същноста.

Здравейте B0081!

Ролята и историята на числото Пи във физическите формули е интересна. Ако сте забелязали, в някои формули участва 4.Пи, в други не. По исторически причини в началото в закона на Кулон, и в още от важните формули на електродинамиката се появява това съотношение 4.Пи. Тези формули свързват важни величини във физиката. В края на 19-ти век Херц, и мисля че Лоренц (но може да бъркам сега) подемат инициатива за опростяване на физическите формули, основно като се отърват от излишният член съдържащ Пи. Това става като се подбират подходяща система мерни единици за различните величини. Оказало се обаче, че не може напълно да се отървем от тази константа. Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията.

Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи². Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

[scaner]

Сканер, ти пак пееш старата песен. Ясен ми е примерът с двете сили F. Но на Земята имаш приложена само една сила от страна на Луната.

Пенчо, протрии капаците на очите си, и вместо да ни пееш едно и също, чети какво ти отговаряме. Защото иначе само ни заблуждаваш че ти бил ясен примера, ама не можеш да го приложиш на практика. Защо такива ограничения в мисленето ти?

Две са силите, приложени към най-близката и най-далечната точка на земята от луната, и са различни, защото точките са на различно разстояние от Луната. Разбира се роля допринасят и силите приложени в другите точки, ама като разбереш идеята с двете точки, другите само подсилват ефекта. Важното е, повтаряй си - имаме две сили, различни са по големина, и ситуацията е еквивалентна на примера дето дава Scaner с пружината 1:1.

[Б.Богданов]

***

Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията.

***

Важен пост!

Поздрави скенер!

Редактирано Ноември 5, 2010 от Б.Богданов

[B0081]

Здравейте B0081!

Ролята и историята на числото Пи във физическите формули е интересна. Ако сте забелязали, в някои формули участва 4.Пи, в други не. По исторически причини в началото в закона на Кулон, и в още от важните формули на електродинамиката се появява това съотношение 4.Пи. Тези формули свързват важни величини във физиката. В края на 19-ти век Херц, и мисля че Лоренц (но може да бъркам сега) подемат инициатива за опростяване на физическите формули, основно като се отърват от излишният член съдържащ Пи. Това става като се подбират подходяща система мерни единици за различните величини. Оказало се обаче, че не може напълно да се отървем от тази константа. Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията.

Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи². Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

Благодаря.