Гравитация

[B0081]

Здравейте B0081!

Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи². Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

Не,не бях забелязал.

Но това наистина е интересно.

[B0081]

Здравейте B0081!

Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи². Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

За подбор на мерните единици е интересно.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, протрии капаците на очите си, и вместо да ни пееш едно и също, чети какво ти отговаряме. Защото иначе само ни заблуждаваш че ти бил ясен примера, ама не можеш да го приложиш на практика. Защо такива ограничения в мисленето ти?

Две са силите, приложени към най-близката и най-далечната точка на земята от луната, и са различни, защото точките са на различно разстояние от Луната. Разбира се роля допринасят и силите приложени в другите точки, ама като разбереш идеята с двете точки, другите само подсилват ефекта. Важното е, повтаряй си - имаме две сили, различни са по големина, и ситуацията е еквивалентна на примера дето дава Scaner с пружината 1:1.

В най-близката земна точка до Луната няма приложена сила на привличане, защото такива сили не съществуват в природата.

[scaner]

В най-близката земна точка до Луната няма приложена сила на привличане, защото такива сили не съществуват в природата.

Аха, земята в тази точка е направена от камъни, които не се привличат гравитационно и нямат тегло? Пенчо, разправяш нелепици.

[Б.Богданов]

Ще ви разкажа един виц за Гравитацията.

...

На една конференция посветена на Гравитацията провеждана в един небостъргач близо до езерото в Сентръл Парк се събрали физик, инженер и математик. По време на почивката между лекциите се качили на покрива на сградата да предъвкват чутото. За съжаление избухнал пожар на последния етаж и на тримата бил отрязан пътя. Никой от тях не искал да умира и всеки започнал да търси решение от ситуацията с налични средства.

Инженерът сглобил примитивен планер, скочил от покрива, но крилата не издържали и края бил фатален за него.

Математикът решил да скача в езерото. Пресметнал точката от която трябвало да скочи, отчел грешката и т.н. , но пропуснал една константа /скоростта на въртене на Земята/. Паднал до езерото е краят за него също бил фатален.

Физикът също се заел да смята от къде да скочи за да падне във водата.... Като добър физик не пропуснал да отчете, че Земята се върти, скорост и посока на вятъра... изобщо взел предвид всичко за което се сетил.

Скочил, но полетял нагоре вместо да падне на земята.

Просто объркал знака при сметките.

...

Поздрави Б.

[scaner]

Ще ви разкажа един виц за Гравитацията.

...

На една конференция посветена на Гравитацията провеждана в един небостъргач близо до езерото в Сентръл Парк се събрали физик, инженер и математик. По време на почивката между лекциите се качили на покрива на сградата да предъвкват чутото. За съжаление избухнал пожар на последния етаж и на тримата бил отрязан пътя. Никой от тях не искал да умира и всеки започнал да търси решение от ситуацията с налични средства.

Инженерът сглобил примитивен планер, скочил от покрива, но крилата не издържали и края бил фатален за него.

Математикът решил да скача в езерото. Пресметнал точката от която трябвало да скочи, отчел грешката и т.н. , но пропуснал една константа /скоростта на въртене на Земята/. Паднал до езерото е краят за него също бил фатален.

Физикът също се заел да смята от къде да скочи за да падне във водата.... Като добър физик не пропуснал да отчете, че Земята се върти, скорост и посока на вятъра... изобщо взел предвид всичко за което се сетил.

Скочил, но полетял нагоре вместо да падне на земята.

Просто объркал знака при сметките.

...

Поздрави Б.

Добър е вица

[Пенчо Бойчев]

Аха, земята в тази точка е направена от камъни, които не се привличат гравитационно и нямат тегло? Пенчо, разправяш нелепици.

Не ме разсмивай с твойте камъни Сканер. В дебелите книги не пише, че във Вселената не съществуват сили на привличане. Но си го запиши, от мен да го знаеш!

[scarecrow]

Що бе, Пенчо?

Това във вестник "шок" ли го прочете?

А някакви доказателства по въпроса ще дадеш ли?

[B0081]

Здравейте B0081!

Ролята и историята на числото Пи във физическите формули е интересна. Ако сте забелязали, в някои формули участва 4.Пи, в други не. По исторически причини в началото в закона на Кулон, и в още от важните формули на електродинамиката се появява това съотношение 4.Пи. Тези формули свързват важни величини във физиката. В края на 19-ти век Херц, и мисля че Лоренц (но може да бъркам сега) подемат инициатива за опростяване на физическите формули, основно като се отърват от излишният член съдържащ Пи. Това става като се подбират подходяща система мерни единици за различните величини. Оказало се обаче, че не може напълно да се отървем от тази константа. Затова, чрез подходящият набор мерни единици тази константа била изтласкана във формулите които са по-специализирани и се използуват по-рядко, например във уравненията на Максуел и разпространението на електромагнитните вълни. По-често използуваните формули, като тези за силата и интензитета (и потенциала) на полетата били освободени от тази константа, макар че и сега понякога тя се записва чрез старите мерни единици. По този начин и законът на Кулон се уеднаквил по форма със закона на Нютон за гравитацията.

Изобщо, ролята на числото Пи е много интересна. Ако сте забелязали, стойността на земното ускорение е равна на Пи². Причината е проста - условието било махало с дължина 1 метър да има полупериод 1 секунда Проверете формулата за махало , и ще се уверите сам. Така са подбрани мерните единици, в които е изразена завоалирано гравитационната константа.

Всичко това значи,че ако живеехме на луната,и създаването на науката там е била сходна на науката на земята,то и лунното ускорение щеше да бъде 9.8 м/с. Само че един метър щеше да бъде по малък като размер.

Завоалираната гравитациона константа,всъщност не е ли само част от нея завоаличано в метрична мерна единица.Другата част не е ли завоалирана в другата мерна единица - килограм? Ако е така,има ли нещо интересно около килограма?

[Doris]

За приливите освен гравитационните сили имат съществена роля и центробежните сили, предизвикани от въртенето на Земята около общия им с Луната център на въртене.

http://www.vialattea.net/maree/eng/index.htm

[Пенчо Бойчев]

Що бе, Пенчо?

Това във вестник "шок" ли го прочете?

А някакви доказателства по въпроса ще дадеш ли?

Това е мое умозаключение, аксиома. Който твърди обратното - нека го докаже с модел.

[Last roman]

Това е мое умозаключение, аксиома. Който твърди обратното - нека го докаже с модел.

'умозаключението' ти е крайно субективно и невярно. Така че ако искаш да ни убедиш в противното - сил ву пле.

[Пенчо Бойчев]

За приливите освен гравитационните сили имат съществена роля и центробежните сили, предизвикани от въртенето на Земята около общия им с Луната център на въртене.

http://www.vialattea.net/maree/eng/index.htm

Нещо не си разбрал. Дори авторът на статията отрича съществуване на центробежна сила, в превод от Гугъл:

"Заключения

Да се спре за момент да мисля за един важен факт, възникнали в различните случаи.

За привличане на Луната в различните точки на земната повърхност, ние винаги трябва да се изважда една единна поле, чиято стойност е равна на интензивността на Луната атракция в центъра на Земята. Защо?

Отговорът се крие в дълбокия смисъл на състоянието ", за да бъде в орбитата на небесно тяло". Това условие е равна във всеки един случай, за свободното падане състояние.

Земята е в свободно падане към Луната, привлечени от гравитационната сила. Ето защо Луната се чувства еднакво ускорение, чийто интензитет е . Но тъй като Земята не е реално, попадащи по права линия, но е в орбита, това линейно ускорение "се превръща в" центростремителните ускорение , На еднаква интензивност.

Фактът, че Земята се върти около МС или на себе си, за съжаление хвърля прах в очите ни. Тези ефекти не предизвиква никакви приливна деформация, те просто ни обърка."

Защо е така? Защото посочената схема се разглежда като въртене около центъра на тежестта Земя-Луна. Но се забравя, че въртенето на Земята е много по-бързо от въртенето на Луната. Прилив и отлив се сменят на 12 часа. За това време Земята прави половин завъртане, а Луната се премества само на 6 градуса. Практически Луната може да се приеме за неподвижна, докато все едно външната кора на Земята се завърта около кръг с радиус 4600 км. При това завъртане няма никакво относително движение и не възникват никакви центробежни сили. Даже може да се види, че центърът на въртене може да се приеме в центъра на Земята, без нищо да се промени в схемата.

[Пенчо Бойчев]

'умозаключението' ти е крайно субективно и невярно. Така че ако искаш да ни убедиш в противното - сил ву пле.

Сила на привличане може да съществува само при твърда връзка. Например топче, въртящо се около ос, свързано с твърда връзка. Но дори да е елстична с пружина или ластик, положението е същото. Предаването на сили може да става само по пътя на налягането. Затова при инженерните механизми и хидравлични системи се използува налягане от стотици атмосфери. А при вакуум максималната сила е 1 атмосфера и тя е недостижима. Когато се твърди, че гравитацията се предава чрез етерни частици или гравитони, трябва да се направи модел, който да се обясни. Аз обяснявам как етерното налягане в космоса създава външно налягане върху телата, което възприемаме като привличане.

Подобно е положението при ел. ток. Казваме, че токът се движи от плюс към минус, но знаем че няма положителен електрически заряд. Той е фиктивен - липса на електрон или дупка. И въпреки това при транзисторите се употребява P positive and N negative преход.

При елементарни частици не може да съществува твърда връзка, поради което не може да съществува сила на привличане. Всички сили на привличане са фиктивни, т.е. не съществуват реално, а ние ги приемаме за такива. Но когато използуваме термина привличане, трябва да знаем какво имаме в предвид, защото в буквалния смисъл привличане не може да съществува.

Просто трябва да помислиш, а не да търсиш готов отговор. Ако мисленето ти се удава, разбира се.

[scaner]

Не ме разсмивай с твойте камъни Сканер. В дебелите книги не пише, че във Вселената не съществуват сили на привличане. Но си го запиши, от мен да го знаеш!

И аз това твърдя, не пише че не съществуват, пише че съществуват. Именно за такива сили ти говоря. Ти май забоксува?

[scaner]

Сила на привличане може да съществува само при твърда връзка. Например топче, въртящо се около ос, свързано с твърда връзка. Но дори да е елстична с пружина или ластик, положението е същото. Предаването на сили може да става само по пътя на налягането.

Пенчо, това само говори че имаш пропуски в познанието. Не знаеш другите начини за привличане, и твърдиш че нямало Това като приказката за шопа застанап пред жирафа - 'е такова животно па нема'!

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, това само говори че имаш пропуски в познанието. Не знаеш другите начини за привличане, и твърдиш че нямало Това като приказката за шопа застанап пред жирафа - 'е такова животно па нема'!

Прав си, няма такова животно като сила на привличане. Просто нямаш логическо мислене. Или ще ми обясняваш действие с гравитони, които се движат в една посока, а пък оказват въздействие в обратна посока. Няма такова животно. Дори не си в състояние да го измислиш.

[Б.Богданов]

Имам невинен, но важен въпрос към г-н Бойчев.

Какво е гравитон?

И най-важното е как тази частица се връзва в полета с много висок интензитет...

Поздрави Б.

[Пенчо Бойчев]

Имам невинен, но важен въпрос към г-н Бойчев.

Какво е гравитон?

И най-важното е как тази частица се връзва в полета с много висок интензитет...

Поздрави Б.

Гравитон е измислена несъществуваща частица. Но дори да съществуваше, не може да обясни гравитацията. Не може да се излъчва в една посока, а да оказва импулс или налягане в обратна посока. Гравитацията се причинява от еластични импулси на етерни частици като електрони - за земна гравитация, фотони и други неизвестни частици за слънчева гравитация. Има още други неизвестни частици с все по-висока свръхсветлинна скорост и все по-висока проникваща способност, колкото се доближава гравитационната връзка до Централното слънце на Галактиката.

Във Вселената не съществуват сили на привличане по простата причина, че това е невъзможно.

При тела с много висока плътност, от рода на т.н. неутронни звезди и черни дупки има натрупване на налягане на няколко вида етерни частици. Както на Земята има повърхностно етерно налягане и атмосферно налягане, водно налягане в дъното на океаните, етерно налягане върху земното ядро. Но все пак, налягането и степента на сгъстяване имат граница. Така че Теорията за Големия взрив е несъстоятелна.

Поздрави П.Б.

[scaner]

Прав си, няма такова животно като сила на привличане. Просто нямаш логическо мислене. Или ще ми обясняваш действие с гравитони, които се движат в една посока, а пък оказват въздействие в обратна посока. Няма такова животно. Дори не си в състояние да го измислиш.

Пенчо, опасявам се, че ти толкова елементарни неща не разбра (дори с електронна везна нещо не се справяш), а като си помисля че за да ти обясня как става привличането трябва да схванеш какво е това нарушение на симетрията и калибровъчна инвариантност, предпочитам дори да не се захващам.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, опасявам се, че ти толкова елементарни неща не разбра (дори с електронна везна нещо не се справяш), а като си помисля че за да ти обясня как става привличането трябва да схванеш какво е това нарушение на симетрията и калибровъчна инвариантност, предпочитам дори да не се захващам.

Сканер, по-добре не се захващай с неща, които не разбираш и не можеш да обясниш. Ще натрупаш само негативи.

[Б.Богданов]

Благодаря г-н Бойчев за дадената информация за гравитона.

До този момент не знаех, че гравитон и етерна частица са сходни като свойства.

Лошото е, че съществуването на гравитона се поставя под съмнение.... Не само защото не е открит, но свойствата му са в противоречие с част от КМ.

Поздрави Б.

[scaner]

Сканер, по-добре не се захващай с неща, които не разбираш и не можеш да обясниш. Ще натрупаш само негативи.

Прав си, Пенчо, да се обяснява на стена, само негативи ще донесе. И аз така мисля.

[Малоум 2]

Гравитон е измислена несъществуваща частица. Но дори да съществуваше, не може да обясни гравитацията. Не може да се излъчва в една посока, а да оказва импулс или налягане в обратна посока. Гравитацията се причинява от еластични импулси на етерни частици като електрони - за земна гравитация, фотони и други неизвестни частици за слънчева гравитация. Има още други неизвестни частици с все по-висока свръхсветлинна скорост и все по-висока проникваща способност, колкото се доближава гравитационната връзка до Централното слънце на Галактиката.

Във Вселената не съществуват сили на привличане по простата причина, че това е невъзможно.

При тела с много висока плътност, от рода на т.н. неутронни звезди и черни дупки има натрупване на налягане на няколко вида етерни частици. Както на Земята има повърхностно етерно налягане и атмосферно налягане, водно налягане в дъното на океаните, етерно налягане върху земното ядро. Но все пак, налягането и степента на сгъстяване имат граница. Така че Теорията за Големия взрив е несъстоятелна.

Поздрави П.Б.

Онтосно идеята ти за "налягане", което вакчастици упражняват върху обектите, с което се опитваш да обясниш гравитацията.

Има една трилогия - худ. литература (Михаил Анчаров - "Теория на невероятностите", "Синята жилка на Афродита" и "Златен дъжд" - около 1970г - по памет) в която, в една от книгите, героят показва на учителката си по физика ... велосипедна помпа; Как, като изтеглим с ръкохватката буталото при запушен вход-изход, а в цилиндъра "остава" вакуум и ... пуснем ръкохватката, то тя пружиниращо се прибира навътре в цилиндъра - значи, нещо натиска за прибиране на буталото, в случая въздух... Та така действала и гравитацията - между телата се "разреждал" вакуума (частици ако е), а от околните външни удари - се натискат телата едно към друго...

Отдавна известна и ... отречена като възможност схема за обясняване на гравитационното привличане...

По същата схема се опитваш да обясниш и ел.магн сили - които са напривличане и отблъскване, но ОГРОМНО число разлика с гравипривличането?!!

По същата схема не може да се обясни, защо гравитационната сила НЕ ЗАВИСИ от формата и размерите, а само от масата на телата... и още много други ... несъстоятелности.

Една от тях е: не може да се обясни, защо във вакуум тежка гира (или метално топче) и леко перце от патка, например, падат с едно и също ускорение върху тежкото тяло (падат, за едно и също време) ... и т.н.

...

[luboznatelnia]

Онтосно идеята ти за "налягане", което вакчастици упражняват върху обектите, с което се опитваш да обясниш гравитацията.

Има една трилогия - худ. литература (Михаил Анчаров - "Теория на невероятностите", "Синята жилка на Афродита" и "Златен дъжд" - около 1970г - по памет) в която, в една от книгите, героят показва на учителката си по физика ... велосипедна помпа; Как, като изтеглим с ръкохватката буталото при запушен вход-изход, а в цилиндъра "остава" вакуум и ... пуснем ръкохватката, то тя пружиниращо се прибира навътре в цилиндъра - значи, нещо натиска за прибиране на буталото, в случая въздух... Та така действала и гравитацията - между телата се "разреждал" вакуума (частици ако е), а от околните външни удари - се натискат телата едно към друго...

Отдавна известна и ... отречена като възможност схема за обясняване на гравитационното привличане...

По същата схема се опитваш да обясниш и ел.магн сили - които са напривличане и отблъскване, но ОГРОМНО число разлика с гравипривличането?!!

По същата схема не може да се обясни, защо гравитационната сила НЕ ЗАВИСИ от формата и размерите, а само от масата на телата... и още много други ... несъстоятелности.

Една от тях е: не може да се обясни, защо във вакуум тежка гира (или метално топче) и леко перце от патка, например, падат с едно и също ускорение върху тежкото тяло (падат, за едно и също време) ... и т.н.

...

Тежко и леко тяло падат с еднакво ускорение във вакуум поради еквиваленцията на тежка и инертна маса Т.Е масата е една, и се проявява като сила на тежестта , същевременно и като сила на реякцията породена от инертността на масата .Така че на по тежкото тяло действа по голяма сила на тежестта но пък и силата на реякцията породена от инертността на масата е по голяма. За по лекото тяло е обратното по малка сила на тежестта но и по малка сила на реякцията.