Гравитация

[Relinquishmentor]

Преди 3 часа, Ниkи said:

...и друг въпрос. Какво ще рече, гравитацията да има скорост? При движение на масов обект, гравитацията му да го догонва ли? Това противоречи с ОТО, защото тогава всеки един обект може да добие предства дали се движи и на къде, като си измери гравитацията в различни точки. Все едно лежиш на палубата на кораб. Чудиш се движиш ли се или не, поглеждаш на ляво, на дясно... гол хоризонт, нямаш отправна точка. Надничаш от перилата към водата и виждаш, че в едната посока водата се повдига, а в обратната хлътва, значи се движиш и си имаш и посока.

Ще рече, че промените на гравитационното поле се разпространяват с крайна скорост в пространството, която е равна на скоростта на светлината.

Няма противоречие, защото в системата на самото тяло няма промяна на гравитационното му поле. Но дори и тялото да излъчва гравитационни вълни, например да е система от две тела, които се движат като трептящ дипол, тези вълни се движат с една и съща скорост във всички посоки в системата на тялото (съгласно втория постулат на СТО) и слвдователно не може да има догонване/изоставане на фронта. Вече в друга система, която се движи по отношение на първата може да се наблюдава догонване на "предния" фронт на вълната и изоставане от "задния". Това е и причината да наблюдаваме доплеров ефект при относително движение между две тела.

Редактирано Октомври 20, 2020 от Relinquishmentor

[Relinquishmentor]

Преди 15 часа, Ниkи said:

Като говорим за гравитация се сетих един въпрос: човек по-тежък ли е на полюсите на Земята отколкото на екватора? 

Да, на полюсите теглото на едно тяло е по-голямо от теглото му на екватора.

[Шпага]

On 19.10.2020 г. at 22:12, Ниkи said:

Като говорим за гравитация се сетих един въпрос: човек по-тежък ли е на полюсите на Земята отколкото на екватора? 

Да добавя и въпроса:

Какво би било теглото на въпросния човек в центъра на Земята?

[Малоум 2]

Преди 21 минути, Шпага said:

Да добавя и въпроса:

Какво би било теглото на въпросния човек в центъра на Земята?

Според мен - теглото (сила) е нула. Но гравитацията (вселенската) не може да се махне. Слънчо ни "дърпа на каишка", като начало.

...

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/kakvo-predstavlyava-kosmologichnata-konstanta/

Какво представлява космологичната константа?

 

Галактичният куп Abell 1689 е символ на начина, по който се изкривява светлината във феномен, наречен гравитационна леща. Проучване на клъстера разкрива тайни за това как тъмната енергия оформя Вселената.
© NASA, ESA, E. Jullo (JPL/LAM), P. Natarajan (Yale) and J-P. Kneib (LAM)

Космологичната константа е загадъчна форма на материя или енергия, която действа в противовес на гравитацията и се смята от много физици за еквивалентна на тъмната енергия. Никой всъщност не знае какво точно представлява космологичната константа, но тя е нужна в космологичните уравнения, за да се съгласува теорията с наблюденията на Вселената.

Алберт Айнщайн за първи път споменава космологичната константа, която той нарича „универсална константа“ през 1915 г., като средство за балансиране на определени изчисления в неговата Обща теория на относителността. По това време физиците вярваха, че Вселената е статична – нито се разширява, нито се свива, но работата на Айнщайн предполага, че гравитацията ще я накара да направи едното или другото. Така че, за да се съчетае с научния консенсус, Айнщайн вмъква в резултатите си фактор, обозначен с гръцката буква ламбда, който запази космоса неподвижен.

И все пак малко повече от десетилетие по-късно американският астроном Едуин Хъбъл забелязва, че галактиките всъщност се отдалечават от нас, което показва, че Вселената се разширява. Айнщайн нарича ламбда своята „най-голяма грешка“.

Наблюденията на Хъбъл отрекоха необходимостта от космологична константа в продължение на десетилетия, но това се промени, когато астрономите, изследващи далечни свръхнови в края на 90-те години, откриха, че космосът не само се разширява, но и се ускорява при разширяването си. Те нарекоха мистериозната антигравитационна сила, необходима за отчитане на това явление, „тъмна енергия“.

През 20-те години на миналия век руският физик Александър Фридман разработва уравнение, наречено сега Уравнение на Фридман, което описва свойствата на Вселената от Големия взрив нататък.

Чрез премахване на праха от ламбдата на Айнщайн и включването й в уравненията на Фридман, изследователите могат да моделират космоса правилно – т.е. с ускоряваща се скорост на разширяване. Тази версия на уравнението на Фридман сега формира гръбнака на съвременната космологична теория, която е известна като ΛCDM (Lambda CDM, където CDM означава студена тъмна материя) и отчита всички известни компоненти на реалността.

Никой обаче не разбира какво е ламбда наистина. Повечето физици смятат ламбда за взаимно-заменяема с концепцията за тъмната енергия, но това не прави нещата по-ясни, защото тъмната енергия е просто заместител, описващ някаква неизвестна антигравитационна субстанция. И така, по същество се връщаме към използването на фактора на Айнщайн.

Едно потенциално обяснение за космологичната константа се крие в сферата на съвременната физика на елементарните частици. Експериментите потвърждават, че празното пространство е проникнато от безброй виртуални частици, които постоянно се появяват и изчезват. Това непрекъснато действие създава това, което е известно като „вакуумна енергия“ или сила, произтичаща от празно пространство, присъща на тъканта на пространство-времето, която може да раздели Вселената.

Но свързването на вакуумната енергия с космологичната константа не е лесно. Въз основа на наблюденията си върху свръхновите, астрономите изчисляват, че тъмната енергия трябва да има малка и успокояваща стойност, достатъчна да раздели всичко във Вселената за милиарди години. И все пак, когато учените се опитват да изчислят количеството енергия, което трябва да възникне от движението на виртуални частици, те получават резултат, който е със 120 порядъка по-голям от това, което предполагат данните за свръхнова.

И за да стане загадката още по-голяма, някои изследователи предполагат, че космологичната константа може да не е константа изобщо, а по-скоро да се променя или варира с времето. Тази теория се нарича квинтесенция и някои проекти, като Проучването на тъмната енергия, в момента правят точни наблюдения, за да проверят дали тя би получила някаква експериментална подкрепа.

Междувременно космолозите ще продължат да използват ламбда. Може да не знаят какво точно е това, но знаят, че се нуждаят от него, за да има Вселената смисъл.

...

...

Че ламбда не е константа, е ясно. Когато в някаква област преобладава полевата форма на материя, заради неподвижност на ЕМПоле, действат  сили с ентропиен произход и "изглаждане" на пиковете в ЕМВълни. Липсват количество заредени частици, които да възбуждат вълни в полето, а тези които ги има "затварят в себе си "зарядовата" си характеристика от привличането и ... остава Неподвижната съставка на полето.

Всичката енергия която познаваме е енергия от вакуума - превръщане на полевата материя във вещева и разпад на вещевата до полева.

...

[Малоум 2]

...

От текста:

Както е споменал Джон Уилер:

"Масата говори на пространство-времето как да се изкривява,

а пространство-времето говори на масата как да се движи."

...

[Станислав Янков]

Който се опитва да намери подход за съвместяване на КМ и ОТО без неопределеност (ако това е въобще възможно), трябва да достигне до вълните на дьо Бройл и след това да продължи с начин на описание на корпускулярно-вълниовия дуализъм и вълновото естество на всичко, различен от подхода на Шрьодингер с неопределеността (пси-функцията). Трябва да разработи съвсем нова физика на полетата и вълните и вълново уравнение, различни от основополагащото за квантовата механика вълново уравнение на Шрьодингер. След това тази нова разработка не трябва да противоречи на нито една установена досега закономерност в квантовата механика, ОТО, СТО и класическата механика. А най-добре, заедно с липсата на противоречия, да доведе и до обяснение на една или повече нерешени до момента загадки. Липсата на противоречие на подобна разработка с абсолютно всичко, установено от досегашната физика е абсолютно, непреодолимо задължителна.

Редактирано Март 23, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Съвсем ясно обяснение на Саскинд.  (Според мен..., фактически ясно е, че Хигс-бозонът  се държи подобно резонансна частица - масата зависи от честота - както е по хипотезата ми ))

...

...

[scaner]

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Съвсем ясно обяснение на Саскинд.  (Според мен..., фактически ясно е, че Хигс-бозонът  се държи подобно резонансна частица - масата зависи от честота - както е по хипотезата ми ))

Пак ли с тези рога тази глупава хипотеза напред? Не се ли усещаш, че като си обладан с такива предразсъдъци, всичко пречупваш през тях и все някъде ще намериш някакви случайни корелации - по семантика, не по смисъл и същност?

Първо, научи какво е резонансна частица - Хигс бозонът няма общо с тях, и няма как да се държи като такава. Още тук връзката ти се къса. Просто думата "резонанс" те подвежда. Но казах, предразсъдъци...

Второ, слушай с разбиране. Честотата на обръщане на спина на електрона е свързана с масата му (по теорията на Дирак, която също няма допирни точки с Хигс бозона), а самата маса му се определя от взаимодействието с Хигс бозона. Думата "честота" тук и в твоята глупотевина има съвсем различне произход и приложение. При тебе честотата определя всичко, тук тя самата (в много частен контекст само за определен процес) се определя от нещо. Еднакво е само името. Никаква връзка с глупотевината.

Колко пъти трябва да споменавам - предразсъдъците убиват мисленето? Те са перфектната отрова. 'Готовите' обяснения изсмукани от мазен пръст нямат никаква ценност в действителността... освен тяхната психотерапевтична стойност.

 

[Шпага]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Съвсем ясно обяснение на Саскинд.  (Според мен..., фактически ясно е, че Хигс-бозонът  се държи подобно резонансна частица - масата зависи от честота - както е по хипотезата ми ))

А също и както много добре си го казал тук:

Публикува Април 26

(Хигс-бозонът е само резонансна частица и няма общо с "даване на маса" на съществуващи, но невидяни обекти и бъдещи обекти. Промяната на "маса" на известни състояния на обектите е, заради промяна на формата-външен слой, при въздействия от външни полета.)

[Шпага]

Преди 2 часа, scaner said:

Честотата на обръщане на спина на електрона е свързана с масата му (по теорията на Дирак, която също няма допирни точки с Хигс бозона), а самата маса му се определя от взаимодействието с Хигс бозона.

Здравей, Сканер!

Как е възможно теорията на Дирак да няма допирни точки с Хигс бозона, след като масата е в основата на тази теория?

Имам предвид, че абсолютно всяка теория, в която масата има някакво значение, неизбежно трябва да е свързана и с Хигс бозона - въпреки че Хигс бозона може да е открит много по-късно от самата теория. 

В конкретния пример:

Ако е вярно, че частиците "получават" масата си поради взаимодействие с полето на Хигс, просто няма как теорията на Дирак да "няма допирни точки с Хигс бозона", както си отбелязал ти.

 

 

[scaner]

Преди 3 часа, Шпага said:

Ако е вярно, че частиците "получават" масата си поради взаимодействие с полето на Хигс, просто няма как теорията на Дирак да "няма допирни точки с Хигс бозона", както си отбелязал ти.

Ами няма връзка. По много причини. Първо, Дирак изобщо не е взел мнението на Хигс бозона в своята теория, за да има връзка. Второ, индиректният подход - щом имало маса, значи Хигс бозона е намесен, не работи. Например протона има същото свойство на спина както електрона, но на него масата не се получава  в резултат на Хигс бозона. Тоест и в двата случая имаме връзка на масата с честотата, ама ролята на Хигс бозона в масата е съвсем различен, т.е. той няма директен принос за честотата. Трето, по тая аналогия трябва и Нютоновата теория за гравитацията да е свързана с Хигс бозона. Да ама не, защото той не придава маса на всичките частици. Например протона, неутрона, и въобще адроните не получават масата си чрез него (механизма на Хигс бозона е отговорен за само някаква нищожна част от нея, там основната маса е от кинетичната енергия на кварките). Докато гравитацията работи за всички.

Четвърто, конкретно по глупотевината на Малоум, тая честота освен по смисъл е съвсем различна дори по величина с неговият въображаем процес на "образуване" или каквото беше там, защото тая честота е параметър на непрекъснат по мировата си линия обект, по замисъла на Дирак.

[Шпага]

Преди 8 часа, scaner said:

... Докато гравитацията работи за всички.

Сканер, имам въпрос, който не е свързан с предишните, нито с хипотезата на Малоум. Ето го:

Ако гравитонът наистина съществува, той би бил със спин 2, а самото гравитационно поле би било векторно. При това положение някои от характеристиките на частиците ще зависят от посоката им на движение спрямо това поле. Но ако е така, инерциалните отправни системи няма да са равноправни -- ще се различават една от друга в зависимост от направлението им, а това би противоречало на Специалната теория на относителността

[Малоум 2]

Преди 25 минути, Шпага said:

Ако гравитонът наистина съществува, той би бил със спин 2,

...

...

(и тук за "експерт" ползват стандартния модел, който не може да обяснява всичко, както и Саскинд споменава. Може би забеляза, че изложението му (на Саскинд) "започва" с предположения - вакуумът не е "празно пространство" и единственото, което би било "забележимо" е Моментът на импулса... Ама тека е и по хипотезата ми ... пък тя ми е ..."експерт", може би)

...

Редактирано Май 22, 2021 от Малоум 2

[scaner]

Преди 22 часа, Шпага said:

Ако гравитонът наистина съществува, той би бил със спин 2, а самото гравитационно поле би било векторно.

Не е такаа.

Векторни бозони по стандартният модел, със спин 1, са фотонът, Z и W бозонът и глуонът, техните полета са векторни (основните им характеристики са вектори), например електромагнитното поле напълно се характеризира с векторите на интензитет на електричното и магнитното поле (или с два потенциала, скаларен и векторен). Гравитационното поле по ОТО е тензорно, пълното му описание е чрез тензор. Но връзката между спина и типа на полето не е съвсем пряка.

Цитирай

Но ако е така, инерциалните отправни системи няма да са равноправни -- ще се различават една от друга в зависимост от направлението им, а това би противоречало на Специалната теория на относителността

Какво е "направление" на инерциална система?

В област с поле по принцип има превилигировано направление, например по посока на електричния ии гравитационния интензитет. Но каква е връзката на това със свойствата на самата инерциална система?

Редактирано Май 23, 2021 от scaner

[Шпага]

Преди 23 часа, scaner said:

Векторни бозони по стандартният модел, със спин 1, са фотонът, Z и W бозонът и глуонът, техните полета са векторни (основните им характеристики са вектори), например електромагнитното поле напълно се характеризира с векторите на интензитет на електричното и магнитното поле (или с два потенциала, скаларен и векторен). Гравитационното поле по ОТО е тензорно, пълното му описание е чрез тензор. Но връзката между спина и типа на полето не е съвсем пряка.

Какво е "направление" на инерциална система?

Сканер, когато полето е векторно, инерциалната отправна система, която е неподвижна спрямо него, не е ли... в някакъв смисъл привилегирована спрямо всички други системи?

И може ли да се каже, че ако полето е скаларно, всички ИОС са неподвижни спрямо него?

Цитирай

Гравитационното поле по ОТО е тензорно, пълното му описание е чрез тензор. Но връзката между спина и типа на полето не е съвсем пряка.

Според ОТО възможно ли е съществуването на гравитони, след като всъщност няма гравитационни полета?

Цитирай

В област с поле по принцип има превилигировано направление, например по посока на електричния ии гравитационния интензитет. Но каква е връзката на това със свойствата на самата инерциална система?

Ами след като в полето по принцип има привилегировано направление, а и всяка инерциална система все пак си има направление, защо да не считаме, че е привилегирована именно тази система, която е с привилегированото направление?

Ето и един конкретен въпрос за НЕинерциално движение във векторно поле:

При симетрично раздалечаване с еднакво ускорение на два еднакви обекта във векторно поле, някои от характеристиките на тези два обекта - например две еднакви молекули - не биха ли започнали да се различават помежду си именно поради различното им направление във въпросното векторно поле?

 

[Gravity]

Шпага, какво наричаш направление на отправна система?

[Шпага]

Преди 32 минути, Gravity said:

Шпага, какво наричаш направление на отправна система?

Ако два обекта се раздалечават инерциално един от друг, не можем ли да считаме, че техните отправни системи имат различни направления?

[Gravity]

Преди 24 минути, Шпага said:

Ако два обекта се раздалечават инерциално един от друг, не можем ли да считаме, че техните отправни системи имат различни направления?

Представи си, че имаш три обекта, кото се движат по една права, например оста х, на дясно. Първият се движи с 10км/ч, втория с 20км/ч, третия с 30км/ч. Които и два обекта да избереш, те ще се отдалечават един от друг. По твоето определени всеки две от трите системи ще имат различни направления. На къде сочат?

[Шпага]

Преди 26 минути, Gravity said:

Представи си, че имаш три обекта, кото се движат по една права, например оста х, на дясно. Първият се движи с 10км/ч, втория с 20км/ч, третия с 30км/ч. Които и два обекта да избереш, те ще се отдалечават един от друг. По твоето определени всеки две от трите системи ще имат различни направления. На къде сочат?

Е, не е ли ясно, че нямам предвид такава ситуация?

Но ако ти се движиш на север, а аз на югозапад, отправните ни системи няма ли да са с различни направления?

 

[Gravity]

Преди 6 минути, Шпага said:

Е, не е ли ясно, че нямам предвид такава ситуация?

Но ако ти се движиш на север, а аз на югозапад, отправните ни системи няма ли да са с различни направления?

 

Добре, но какво е направление на отправна система? В този пример, говориш за направление спрямо земята.

[Шпага]

Преди 3 минути, Gravity said:

Добре, но какво е направление на отправна система? В този пример, говориш за направление спрямо земята.

Гравити, защо не ми кажеш направо:

Отправните системи могат ли да имат различни направления една на спрямо друга?

 

[Gravity]

Преди 9 минути, Шпага said:

Гравити, защо не ми кажеш направо:

Отправните системи могат ли да имат различни направления една на спрямо друга?

 

Не мога да отговоря защото не знам какво означава.

Шпага, ти написа това.

Преди 7 часа, Шпага said:

Ами след като в полето по принцип има привилегировано направление, а и всяка инерциална система все пак си има направление, защо да не считаме, че е привилегирована именно тази система, която е с привилегированото направление?

Аз само искам да разбера какъв смисъл влагаш в понятито "направление на отправна система".

[Шпага]

Преди 1 минута, Gravity said:

Не мога да отговоря защото не знам какво означава.

Шпага, ти написа това.

Аз само искам да разбера какъв смисъл влагаш в понятито "направление на отправна система".

В случая - направление на отправна система спрямо векторно поле.

Или в друг случай - направление на ОС спрямо друга ОС.

 

[Шпага]

Искам да си изясня поне на примитивно ниво каква е връзката между:

Векторно поле и инерциална система.

Векторно поле и НЕинерциална система

Скаларно поле и инерциална система

Скаларно поле и НЕинерциална система

Но все повече се обърквам