Гравитация

[gmladenov]

Преди 32 минути, Шпага said:

Отправните системи могат ли да имат различни направления една на спрямо друга?

Ако имаш двойка отправни системи в относително движение, това движение винаги може да се
сведе до движение само по оста Х. Така едната система винаги се движи в положителна посока
по оста Х, а другата в отрицателна посока.

Аз съм си задавал въпроса защо това е така, но така и не съм намерил обяснение (не че съм
търсил кой-знае колко).

Който разбира моля да обясни защо се приема, че движението на две системи винаги е по оста Х.
Това просто за удобство ли е - или има и друга причина.

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

В случая - направление на отправна система спрямо векторно поле.

Или в друг случай - направление на ОС спрямо друга ОС.

 

 И ако това векторно поле има различни посоки на различните места, то какво е напвавление спрямо него?

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Искам да си изясня поне на примитивно ниво каква е връзката между:

Векторно поле и инерциална система.

Векторно поле и НЕинерциална система

Скаларно поле и инерциална система

Скаларно поле и НЕинерциална система

Но все повече се обърквам

Няма връзки. Понятията са независими едно от друго.

[Gravity]

Преди 50 минути, gmladenov said:

Ако имаш двойка отправни системи в относително движение, това движение винаги може да се
сведе до движение само по оста Х. Така едната система винаги се движи в положителна посока
по оста Х, а другата в отрицателна посока.

Аз съм си задавал въпроса защо това е така, но така и не съм намерил обяснение (не че съм
търсил кой-знае колко).

Който разбира моля да обясни защо се приема, че движението на две системи винаги е по оста Х.
Това просто за удобство ли е - или има и друга причина.

Не е вярно. Трявба движението да е по права.  

[Шпага]

Преди 41 минути, Gravity said:

 И ако това векторно поле има различни посоки на различните места, то какво е напвавление спрямо него?

Ако векторното поле има различни посоки на различните места, направлението на отправната система спрямо него също е различно на различните места

[Шпага]

Преди 43 минути, Gravity said:

Няма връзки. Понятията са независими едно от друго.

Според мен, не е възможно да няма връзки. Но може би все още не са открити. Или са открити, но ние не знаем за тях.

[scaner]

Преди 38 минути, Шпага said:

Ако векторното поле има различни посоки на различните места, направлението на отправната система спрямо него също е различно на различните места

Шпага, това понятие "направление на отправна система" няма никакъв смисъл. Отправните системи си нямат направление като параметър. Вземаш две точки - и имаш направление. За това не ти трябва отправна система. Отправната система има избор на направлението на координатните оси, но той е от съображения за удобство - сутринта може да е един, след обяд друг. Това няма връзка с някакво набравление собствено на самата система.

От тук нататък, как да търсим връзка между понятие което няма смисл, и нещо на векторно поле? Векторното поле само по себе си (за разлика от отправната система) има направление, на интензитета или векторния потенциал (така както едно тяло в общият случай има привилегировано направление в пространството). Съответно, във всяка система това направление може да сключва произволен ъгъл с координатните оси на системата - по причина произволният избор на тези оси.

Връзката между векторното поле и отправната система е базова - отправната система за това се въвежда, за да можем да опишем свойствата на такова векторно поле. Въвеждайки някакви координатни оси, ние разполагаме с компонентите на векторното поле по тези оси, които може да са различни в различните пространствени точки. И от тук можем да определим свойствата на полето и поведението на обект, който попада в него. Дали отправната система ще е инерциана или не, няма значение. Полето ще въведе направление в пространството, по което телата ще имат особености на движение. Демек ще имаме сила. Е, определението за инерциална система включва поведението на телата ако няма некомпенсирана външна сила. Ако има такава, тя може да се отчете, без това да промени характера на системата. Ако не го отчетем, системата може да стане неинерциална.

Скаларното поле не създава превилигировано направление в пространството, наличието му не променя характера на отправната система.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ако имаш двойка отправни системи в относително движение, това движение винаги може да се
сведе до движение само по оста Х. Така едната система винаги се движи в положителна посока
по оста Х, а другата в отрицателна посока.

В общият случай това е невъзможно. Ако началото на едната система не минава през началото на другата система (а това е най-общият случай), имаш ненулев момент на въртене между тези начала, т.е. един вид системите се "въртят" една спрямо друга, макар че за система тоя термин е неупотребим, така както и за самото "движение" на отправна система. Те все пак са абстрактни конструкции.

Така че два обекта, свързани с началата на две инерциални отправни системи, които не се сблъскват, имат ненулево въртене около ос, минаваща през центъра на масите им (да не те смущава това, че са инерциални системите, това го има винаги). Всъщност от това в съчетание с гравитацията се поражда и въртенето на галактическите и планетните дискове на първично ниво, но това е друга тема.

[gmladenov]

Преди 18 минути, scaner said:

В общият случай това е невъзможно.

Да, така е. Аз имах предвид равномерно и праволинейно движение. Трабваше да уточня.
Въпросът е, че такова движение винаги се представя като движение по оста Х.

Фактът е, че и Лоренцовата, и Галилеевата трансформации приемат, че движението между
двете системи е само по оста Х - а не по оста У, например. За това иде реч.

Редактирано Май 24, 2021 от gmladenov

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Да, така е. Аз имах предвид равномерно и праволинейно движение. Трабваше да уточня.
Въпросът е, че такова движение винаги се представя като движение по оста Х.

Именно за равномерно и праволинейно движение имам пред вид и аз.

Вземи две топчета, но ги сложи да се движат в паралелни равнини, не в една и съща, и всяко да се движи пак по права линия. Веднага се вижда, че движението им не може да се представи по една фиксирана ос.

Това е ситуацията, когато двете топчета не се сблъскват никога в една и съща точка. Да се сблъскат два обекта, в природата е изчезващо по вероятност изключение Но е удобно с учебна цел.

А Лоренцовата и Галилеевата трансформации се използват в този вид само за удобство - случайният избор на начала ни позволява да го постигнем това. Но ако началата се фиксират към материални обекти които не могат да се срещнат, както примера по-горе (ти си свикнал когато началата съвпаднат да се нулират и локалните часовници, а тук това не може да стане), трансформациите добиват малко по-гърчав вид. Не се подлъгвай от сдъвканата форма. Тя се ползва основно в учебниците за да се възприеме логиката на нещата.

[Шпага]

On 24.05.2021 г. at 19:35, scaner said:

Скаларното поле не създава превилигировано направление в пространството, наличието му не променя характера на отправната система.

Сканер, ако полето на Хигс е векторно, масата на частиците ще се променя ли в зависимост от посоката им на движение спрямо това поле?

[scaner]

Преди 6 часа, Шпага said:

Сканер, ако полето на Хигс е векторно, масата на частиците ще се променя ли в зависимост от посоката им на движение спрямо това поле?

Ако полето на Хигс е векторно, в полето му щеше да има особено направление, и масата на частиците щеше да зависи от направлението, по което те се движат спрямо полето. Освен това щеше да е различна в различните отправни системи.

Важното в нашият случай е, че полето на Хигс, освен скаларно, е и релативистично поле, т.е. то няма привилегирована отправна система.

 

[Шпага]

Преди 27 минути, scaner said:

Важното в нашият случай е, че полето на Хигс, освен скаларно, е и релативистично поле, т.е. то няма привилегирована отправна система.

А има ли полета, които НЕ са релативистични?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

А има ли полета, които НЕ са релативистични?

Има, разбира се. Например полето на плътността на някаква течност е също скаларно поле (плътността се характеризира само със стойност във всяка точка, не е вектор например), но то има привилегирована система, свързана неподвижно с течността.

Но от фундаменталните полета които познаваме, единственото скаларно поле е това на Хигс, а то е релативистично.

[Шпага]

Преди 15 часа, scaner said:

Има, разбира се. Например полето на плътността на някаква течност е също скаларно поле (плътността се характеризира само със стойност във всяка точка, не е вектор например), но то има привилегирована система, свързана неподвижно с течността.

Сканер, как нерелативистичните полета се комбинират с ОТО? Няма ли непреодолими противоречия между тях?

Преди 15 часа, scaner said:

Но от фундаменталните полета които познаваме, единственото скаларно поле е това на Хигс, а то е релативистично.

След като с изключение на полето на Хигс, всички други фундаментални полета са векторни, не би ли трябвало спрямо всяко от тях да има привилегирована система - т.е. система, свързана неподвижно с въпросното поле?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, как нерелативистичните полета се комбинират с ОТО? Няма ли непреодолими противоречия между тях?

Няма, разбира се. При нерелативистичните полета можеш да установиш относително движение, докато при релативистичните скаларни - като полето на Хигс - не можеш. То е еднакво във всички отправни системи.

Подобно поведениие на полето на Хигс има и тъмната енергия. За сега не е ясно тя какъв продукт е, на какво поле е следствие. Има предположения че е свързана с полето на Хигс (логично, като се имат пред вид базовите им свойства), но нещо сметките за величината и и тука за сега не излизат...

Преди 1 час, Шпага said:

След като с изключение на полето на Хигс, всички други фундаментални полета са векторни, не би ли трябвало спрямо всяко от тях да има привилегирована система - т.е. система, свързана неподвижно с въпросното поле?

Първо, не всички други полета са векторни. Гравитационното поле е тензорно, ако го разглеждаме като поле. Има много примери за тензорни полета в механиката, физиката и оптиката - когато описваме някаква величина в анизотропна среда. Например коефициента на пречупване в анизотропна среда в общият случай се описва с тензорно поле. Ако средата е линейно-анизотропна, се описва с векторно поле (тензора се изражда до вектор). Ако е изотропна, е скалар (вектора се изражда до скалар).

Второ, "неподвижно спрямо самото поле" е неясен термин - спрямо какво на полето си подвижен/неподвижен, такава система с каква отправна точка се сравнява за да говорим за движение? Подвижност в случая имаш спрямо източниците на полето. Те са особените точки, които можеш да определиш.

Друг начин да определиш някакво движение, например при споменатата плътност на флуид, е спрямо системата в която тази плътност има екстремум, минимум. Това в тоя случай е системата свързана неподвижно с течността, демек пак опираме до източниците на полето.

Но полето на Хигс (а и тъмната енергия) нямат източници. Те не зависят по величина от избраната отправна система в която ги мерим, и за това няма някаква особеност за която да се хванем. Това е свойство на релативистичното скаларно поле.

Изобщо, релативистично поле е поле което се подчинява на лоренцовата инвариантност. При скаларно поле инвариантността означава еднаква стойност на полето в различните отправни системи. При векторни полета обаче отделните компоненти на полето са различни в различните системи, и се появява откриваема разлика.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

След като с изключение на полето на Хигс, всички други фундаментални полета са векторни

(Полето на ХИГС - съмнявам се, че неудачно е търсено да се въведе етер* в разсъжденията (както се опитва и с тъмната материя и енергия).

Частиците на етер* са неподвижни по място в пространствена решетка, но всяка от частиците съдържа момент на импулс-вектор, който се мени по големина, направление и посока, докато се реализира цялостно, като частица. С размер под 10^(-26)m. Чрез сфазиране по вектора се образува структура, по която се пренася импулс - начало на Движение от разлики при преноса, във вид на вълнов процес. Т. е. - начало на Светлина в общ смисъл. При затваряне на линията на пренос около център-начало, заради кривината на същата линия, се образува пулсираща "топчеста" структура, на която общият й център се движи вече по-бавно от "светлината" по линия. Съпротивлението на движение, го установяваме като "маса". Най-важното е, че и направата на обвивката за времето на пулсация, също участва, чрез ОВ с център, в масата на образуванието. Доказва го например, алфа - константата на фината структура при измерване на състояния на частица в слабо магнитно поле - където слабо се деформира обвивката заради магнитни сили. Има и др. доказателства, относно придобиване на свойства като вълна-частица, например)

...

[Малоум 2]

Ето един опит за визуализация на "привличане" с кривина (без сили):

...

Кой, обаче, "казва" на телата да се движат по геометрия?

Редактирано Септември 27, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/astronomi-otkriha-tamna-materiya-sazdavashta-zloveshti-kloningi-na-dalechna-galaktika/

Астрономи откриха тъмна материя, създаваща зловещи клонинги на далечна галактика

Астрономите най-накрая обясниха трите напълно идентични галактики в най-дълбокия кът на космоса. Така наречените космически триплети всъщност са само една галактика, но нейният образ е умножен от тъмната материя.

Галактическите двойници бяха открити случайно през 2013 г. от астронома Тимъти Хамилтън от Щатския университет Шоуни в Портсмут, Охайо. Докато анализира данни от космическия телескоп Хъбъл, Хамилтън открива две еднакви галактики, едната е огледално изображение на другата, една до друга в космоса.

Двете изображения не само имаха една и съща форма, като и двете имаха едни и същи звездни галактически центрове, но и бяха изпъстрени със същите тъмни, успоредни линии. Мистерията се задълбочи едва когато Хамилтън забеляза и трета галактика – недалеч от тях – която беше идентична с другите две галактики.

„Бяхме наистина объркани“, казва Хамилтън, не знаехме какво да мислим.“

Сега, след осем години спекулации, Хамилтън и колегите му най-накрая намериха задоволително обяснение, публикувано в проучване в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Зловещите космически клонинги са една и съща галактика, разположена на 11 милиарда светлинни години от Земята. Но гравитацията на огромна концентрация на тъмна материя огъва светлината от далечния източник в три изображения.

Тъмната материя е мистериозна, невидима субстанция, за която се смята, че съставлява по-голямата част от материята на Вселената, и учените предполагат, че именно тя е „лепилото“, което не позволява на галактиките да се разлетят.

Общата теория на относителността на Айнщайн описва как масивните обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн обяснява идеята, че гравитацията не се произвежда от невидима сила, а е просто нашия опит за изкривяване на пространство-времето в присъствието на материя и енергия.

Това извито пространство от своя страна определя правилата за движение на енергията и материята. В случая на тези галактически триплети, светлината, пътуваща през изключително извита област на пространство-времето, се движи в крива – изкривявайки се и усуквайки се през гигантско огледало, докато не се появи в три изходни точки като три перфектни копия.

„Помислете за набраздената повърхност на плувен басейн в слънчев ден, показващ модели на ярка светлина на дъното на басейна“, казва водещият автор Ричард Грифитс, професор по физика в Хавайския университет. „Тези ярки шарки на дъното са причинени от подобен вид ефект като гравитационните лещи. Пулсациите по повърхността действат като частични лещи и фокусират слънчевата светлина в ярки криволичещи шарки на дъното.“

Като разгледаха района на космоса близо до изображенията, изследователите успяха да идентифицират виновника зад необичайния ефект на лещата: плътни петна от тъмна материя, принадлежаща към куп галактики на 7 милиарда светлинни години от Земята и разположени между Земята и галактиката, чиято светлина се огъва.

Използвайки специално разработена компютърна програма, физиците изчислили разпределението на тази тъмна материя, като изучили как тя е разтеглила трите изображения на галактиката. Те стигат до заключението, че за да изглеждат изображенията както сега, тъмната материя трябва да бъде „плавно“ разпределена в светлинния галактически куп – резултат, който не само им помага да обяснят изображенията, но и им дава прозрение за това как тъмната материя може да бъде разпръсната във Вселената.

„Знаем, че [тъмната материя е] някаква форма на материя, но нямаме представа каква е съставната й частица. Така че изобщо не знаем как се държи. Просто знаем, че има маса и е обект на гравитацията“, казва Грифитс. „Значението на границите на размера върху слепването или гладкостта е, че ни дава някои улики за това каква би могла да бъде частицата“.

Публикувано в Live е Science

...

...

Значи, нагънато простронство-времето има "нещо", което да отразява фотони?!.- дълговременно, устойчиво във времето като "кривини"... Тоест тъмната материя се структурира бавно или ... ако са частици на тъмната материя, са неподвижни по място, но и структурират и се държат като обекти (подобно огледала) ...(както е по хипотезата ми за етер*).

...

[gmladenov]

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Общата теория на относителността на Айнщайн ...

Не може човек една статия по космология да прочете без да се спомене Айнщайн.

[Малоум 2]

Надяват се матмодел да обясни - има ли, или няма тъмна материя (и енергия):

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nova-teoriia-na-MOND-koiato-ne-iziskva-tamna-materiia-i-otchita-kosmi_176005.

Нова теория на MOND, която не изисква тъмна материя и отчита космическия микровълнов фон

Алтернативата на тъмната материя преминава голям тест

Небесни модели. Моделите MOND, които не изискват тъмна материя, преди това не можеха да възпроизведат температурните вариации, измерени в космическия микровълнов фон (показан тук), реликтово къчение от Големия взрив.Но сега изследователите създадоха вдъхновен от MOND модел, който съответства на тези данни точно както моделите на тъмната материя. Кредит: https://physics.aps.org/articles/v14/143

Двама членове на Чешката академия на науките предлагат нова модифицирана теория на Нютонова динамика или MOND (Modified Newton dynamic), която предизвика интерес към физичната общност. Тя отхвърля концепцията за тъмната материя и вместо това модифицира законите на Нютон за движение като въвежда нелинейна връзка между сила и ускорение. MOND описва много добре явленията, които се случват в галактиките, но не може да се справи с описанието в по-голям мащаб. И затова не е получила всеобщо признание.

Константинос Скордис (Constantinos Skordis) и Том Злосник (Tom Zlosnik) се опитват да променят това, техните идеи, публикувани в Physical Review Letters, предполагат, че съществува вид все още неоткрита гравитация, отговорна за характеристиките, наблюдавани в космическия микровълнов фон (CMB). 

Изследователите казват, че техният модел може да бъде допълнително тестван с наблюдения на галактически купове и гравитационни вълни.

В продължение на много години физиците приемат хипотезата за съществуването на тъмна материя, защото благодарение на нея могат да обяснят някои от наблюдаваните явления, които не могат да бъдат обяснени по стандартен начин - например плоските криви на въртене на галактиката, гравитационните лещи или пиковете в спектъра на CMB.

Не всички обаче са съгласни с това, като изтъкват, че няма физически доказателства за съществуването на тъмна материя.

Но ако не съществува тъмната мнатерия, тогава законите за гравитацията на Нютон и Айнщайн са погрешни, тези на Нютон за ситуации със слаба гравитация и тези на Айнщайн за ситуации със силна гравитация. Тогава е нужен друг закон на гравитацията, който може да обясни всички тези наблюдавани улики. Така се появи хипотезата MOND, че съществува неизвестен тип гравитация.

Теорията MOND е разработена преди повече от 30 години като начин за обяснение на данните за въртенето на галактиките, без да се позовава на съществуването на мистериозната тъмна материя. Привържениците на MOND предложиха алтернативна мистерия, в която гравитационната сила се променя за ускорения, по-малки от праг на 10⁻¹⁰ м/сек². Идеята не произлиза от някаква основна теория, но изненадващо, един и същ праг на ускорение работи за почти всички галактики – малки и големи, млади и стари.

Галактиките, като M101, показани тук, имат профили на въртене, които не могат да бъдат обяснени с видимата материя. Популярното решение е да се предположи съществуването на тъмна материя, но друго решение, наречено MOND, може да отчете данните за галактиките чрез модифициране на Нютонова гравитация. Кредит: NASA/CXC/SAO/D. Hartmann/JPL-Caltech

Основната причина, поради която се предпочита тъмната материя, е, че тъмната материя е в съответствие с много по-голям спектър от астрофизични наблюдения. Например тъмната материя може да обясни огъването на светлината на галактиките от далечни източници (гравитационни лещи) без видима материя, докато MOND в първоначалната си форма не може. Изследователи са разработили така наречените релативистични модели MOND, които могат да отговорят на наблюденията на лещите], но досега нито една от тези преработени версии на теорията не е в състояние да възпроизведе данните от CMB.

„Ако теорията не може да направи това, тогава не си струва да се разглежда по-нататък“, коментира Константинос Скордис.

Скордис и колегата от Чешката академия Том Злошник сега създават вдъхновен от MOND модел, който отчита CMB, като същевременно е в съответствие с наблюденията на гравитационните лещи и измерванията на скоростта на гравитационните вълни. Моделът следва последните усилия на MOND в постулирането на съществуването на две полета, които проникват в цялото пространство и заедно действат като допълнителна гравитационна сила. Едно от тези полета е скаларно поле – подобно на полето на Хигс, което е свързано с Хигс бозона или по-простия пример - температурите във всяка точка, поле изобразено в метеорологична карта. Другото е векторно поле, което има посока във всяка точка от пространството, донякъде като магнитно поле или силата и посоката на ветровете във всяка точка.

Скордис и Злошник задават параметрите на модела така, че в ранната Вселена, променящите гравитацията полета генерират гравитационен ефект, който имитира този на тъмната материя. Имитирането на тъмната материя по този начин гарантира, че наблюдаваните особености на CMB се възпроизвеждат. Полетата се развиват през пространство-времето и в крайна сметка гравитационната сила следва първоначалното предположение на MOND.

Константа на Хъбъл за всеки модел е различна. Кредит: DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.161302

Скордис обяснява, че техният модел е подобен на другите модели алтернативна гравитация, които са били предложени да обяснят тъмната енергия. Всички космологични модели добавят нещо (нови частици или нови полета), за да обяснят наблюденията, подчертавава астрофизикът. Той признава, че - за разлика от моделите на тъмната материя, които често се основават на фундаментални принципи на симетрия - новият модел не е замислен с фундаментална теория. Въпреки това, такава теоретична основа може да бъде разкрита с помощта на новия модел MOND.

„Това наистина е огромен пробив“, коментира космологът Стейси Макго (Stacy McGaugh) от Университета Case Western Reserve в Охайо. „В продължение на години, вече десетилетия, хората до голяма степен игнорират MOND, защото изглеждаше невъзможно да се направи това, което Скордис и Злосник направиха сега.

Но Дейвид Спергел (David Spergel), космолог от института Flatiron в Ню Йорк, намира новия модел за „бароков“. Той твърди, че релативистичните модели на MOND работят само чрез „всъщност постулирайки сложна форма на тъмна материя“.

Космологът Катрин Фрийз от Тексаския университет поздравява изследователите за тяхното постижение.

„Голям подвиг е да се изгради релативистична версия на MOND, която е в състояние да съвпадне с всички съществуващи данни, особено да съвпадне с CMB данните заедно с феноменологията на MOND в галактиките“, коментира тя. „Моделът обаче има много съставки“, отбелязва Фрийз. „Аз самата все пак бих гласувала за тъмната материя като по-просто обяснение“.

Макго е на друго мнение, той смята, че моделите на тъмната материя не могат да обяснят всичко, например изобилието на литий във Вселената или несъответствията между различните видове измервания на скоростта на космическо разширение.

Новият модел MOND може да успее да реши тези проблеми, но Скордис обяснява, че ще е нужно още време за разработване на теоретичните подробности. Той смята, че моделът може да бъде проверен по други начини, например чрез сравняване на неговите прогнози с наблюдения на галактически купове или чрез търсене на следи от модифициращите гравитацията полета в гравитационните вълни.

Теса Бейкър (Tessa Baker), експерт по алтернативни гравитационни модели от Лондонския университет Queen Mary, отбелязва, че ако детекторите на тъмна материя продължат да остават празни, „тогава може да се повиши интересът към това семейство от модифицирани гравитационни модели“.

Справка: Constantinos Skordis et al, New Relativistic Theory for Modified Newtonian Dynamics, Physical Review Letters (2021). DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.161302

Източници: 

New MOND theory able to account for cosmic microwave background
Bob Yirka , Phys.org

Dark Matter Alternative Passes Big Test
Michael Schirber, Physics

...

...

...

Редактирано Октомври 25, 2021 от Малоум 2

[Станислав Янков]

Ако гравитационната вълна е подобна на електромагнитната, но от по-фино, по-фундаментално естество - тя трябва да се формира от гравитони, кванти с енергия, подобно на фотоните и да има някаква форма на доплеровия ефект при електромагнитните вълни.

Наличие на гравитони? - Астрономия - 2021 (gsusigmanu.org)

[Станислав Янков]

Освен по-слабия характер (по-дълбоката фундаменталност) на гравитационните вълни в сравнение с електромагнитните вълни, между тези два вида вълни има още една разлика - осите на направлението на електричното и магнитното поле на електромагнитните вълни са разположени на 90 градуса, докато осите на двете потенциални полета на гравитационната вълна са разположени на 180 градуса. Това означава, че и естеството на гравитационните вълни е малко по-различен от това на електромагнитните вълни - има някакво фундаментално изместване на протичането на гравитационните вълни спрямо електромагнитните вълни, поради което, в допълнение на разликата в силата, гравитационното взаимодействие е различно взаимодействие от електромагнитното.

[Станислав Янков]

Понеже гравитацията е по-слаба от електромагнетизма 1042 пъти - възможно е енергията на гравитон (ако съществува) да се определя чрез честотата, умножена по намалената 1042 пъти планкова константа.

[Zone_UFO]

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Понеже гравитацията е по-слаба от електромагнетизма 1042 пъти - възможно е енергията на гравитон (ако съществува) да се определя чрез честотата, умножена по намалената 1042 пъти планкова константа.

А защо да не предположим хипотезата че гравитационните вълни не са обикновенни електромагнитни вълни, които да с надлъжен параметър на разпространение, от обичайното разпространение на електромагнитните вълни, които са с напречен параметър на разпространение. Така те имат свойството да свиват и разтягат материята и частиците със заряд.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Zone_UFO said:

А защо да не предположим хипотезата че гравитационните вълни не са обикновенни електромагнитни вълни, които да с надлъжен параметър на разпространение, от обичайното разпространение на електромагнитните вълни, които са с напречен параметър на разпространение. Така те имат свойството да свиват и разтягат материята и частиците със заряд.

Не можем, защото разликите между гравитацията и електромагнетизма са не само количествени, но и качествени. Прекалено са различни, въпреки наличието и на редица подобия. И всичките ми горни наченки на предположения са само в случай, че не е валидно описанието на гравитацията чрез ОТО, при което няма гравитационни кванти.