Гравитация

[Gravity]

Преди 54 минути, Dok_1969 said:

Разбирам че тук никой не е компетентен в дълбочина по темата за причините за гравитацията. То всъщност и физиката нищо не знае за гравитацията само хипотези.

Какво разбираш под причините за гравитацията? Общата теория на относителноста описва всички известни явления свързани с гравитацията. Какво повече може да се очаква от физиката! Имам чувството, че ти искаш някакво философски или ммеханистично обяснение което да пасне на мирогледа ти. Така никога няма да се доволен. Трябва да си разшириш кръгозора и да научиш нови неща.

[Dok_1969]

Преди 3 часа, Gravity said:

Какво разбираш под причините за гравитацията? Общата теория на относителноста описва всички известни явления свързани с гравитацията. Какво повече може да се очаква от физиката! Имам чувството, че ти искаш някакво философски или ммеханистично обяснение което да пасне на мирогледа ти. Така никога няма да се доволен. Трябва да си разшириш кръгозора и да научиш нови неща.

Разбирам че следствията от гравитационното взаимодействие са добре известни и добре описани от физиката на 19 и 20 век, но причината за това взаимодействие са още неизвестни, има само хипотези или модели на описание, които са изкуствени и нагласени със съответните математики, но натурално не обясняват нищо съществено. Например че гравитацията била следствие от някакво неясно изкривяване на тъканта на пространствовремето, което не е доказано от никой и е само идея. Или пък че гравитацията е породена от намаляващо хаотично състояние, и е всъщност нереална сила, което също е нелепо.

[Малоум 2]

Преди 44 минути, Dok_1969 said:

Разбирам че следствията от гравитационното взаимодействие са добре известни и добре описани от физиката на 19 и 20 век, но причината за това взаимодействие са още неизвестни, има само хипотези или модели на описание, които са изкуствени и нагласени със съответните математики, но натурално не обясняват нищо съществено. Например че гравитацията била следствие от някакво неясно изкривяване на тъканта на пространствовремето, което не е доказано от никой и е само идея. Или пък че гравитацията е породена от намаляващо хаотично състояние, и е всъщност нереална сила, което също е нелепо.

Отчасти си прав - много е известно, но ... нищо по същество. Има учени, които не възприемат наличието на "сили" в Природата и добре им пасват "кривините" на пространство-времето на ОТО, водещи (според тях) до илюзии за действие на сили "от разстояние". Но - сили се появяват при "пресичане" на геодезични линии - заради кривина - така, само отчасти  нещо е вярно...

(А, формално, фактически има два вида сили - на привличане и на отблъскване. Произходът на силите е от ентропиен характер - подреждане на частици по вектор "момент на импулс"  на етер*частици - което винаги предизвиква и "въртящ момент" -  "сила по рамото й". Преносът на импулс по линията на подреждане е по "винтова" повърхнина около линията - пространствена крива. Когато се затвори линията около собствен център на ротация то се случва обект с физични характеристики - маса (съпротива при принудително преместване), скорост, обем, форма, спин и др. Моментът на импулса се затваря-вътре, а отвън, обвивното поле - пулсира в такт с направа на частица. От слой на централната част се излъчва, пак пулсиращо, кухо "балонче" с форма и характеристика на образуване на сдвоеният център на частицата. Това е гравитон - фотон на грави поле. Ако в околността има пробна частица и ако попадне на гравитон, то нейният център с предимство се образува върху падащия към нея гравитон - стъпка към посоката на "падане", а това е сила на привличане от гравитация (квант на поле).) И, тъй като е възможно най-малкото структурирано полево образувание, то и големината на стъпката при взаимодействия е най-малка, а това е най-слаба сила на привличане (което е известно за гравитационната сила)

...

[Gravity]

Преди 1 час, Dok_1969 said:

Разбирам че следствията от гравитационното взаимодействие са добре известни и добре описани от физиката на 19 и 20 век, но причината за това взаимодействие са още неизвестни, има само хипотези или модели на описание, които са изкуствени и нагласени със съответните математики, но натурално не обясняват нищо съществено. Например че гравитацията била следствие от някакво неясно изкривяване на тъканта на пространствовремето, което не е доказано от никой и е само идея. Или пък че гравитацията е породена от намаляващо хаотично състояние, и е всъщност нереална сила, което също е нелепо.

От къде черпиш информация? Ако е само от популярните книги/филми, тогава е нормално да се чудуш такива работи. Трябва да преминеш към специализираните книги. 

[scaner]

Преди 6 часа, Dok_1969 said:

Разбирам че тук никой не е компетентен в дълбочина по темата за причините за гравитацията. То всъщност и физиката нищо не знае за гравитацията само хипотези.

Единственото което се разбира е че нищичко за цяр не разбираш. То с писане на кухи безсъдържателни декларативни коментари не става . Трябва да си седнеш на седемте букви и да попрочетеш нещичко. Каквото и да е, пак ще е повече от досегашният багаж явно. Тогава може да ти просветне в мъглата. Може и да не ти.

[scaner]

Преди 49 минути, Gravity said:

От къде черпиш информация? Ако е само от популярните книги/филми, тогава е нормално да се чудуш такива работи. Трябва да преминеш към специализираните книги. 

Както виждаш, човекът не разбира прости коментари тук, специализираните книги ще му погубят всичко налично

[Dok_1969]

Преди 1 час, scaner said:

Единственото което се разбира е че нищичко за цяр не разбираш. То с писане на кухи безсъдържателни декларативни коментари не става . Трябва да си седнеш на седемте букви и да попрочетеш нещичко. Каквото и да е, пак ще е повече от досегашният багаж явно. Тогава може да ти просветне в мъглата. Може и да не ти.

А по какво личи че ти разбираш.

[Dok_1969]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Отчасти си прав - много е известно, но ... нищо по същество. Има учени, които не възприемат наличието на "сили" в Природата и добре им пасват "кривините" на пространство-времето на ОТО, водещи (според тях) до илюзии за действие на сили "от разстояние". Но - сили се появяват при "пресичане" на геодезични линии - заради кривина - така, само отчасти  нещо е вярно...

(А, формално, фактически има два вида сили - на привличане и на отблъскване. Произходът на силите е от ентропиен характер - подреждане на частици по вектор "момент на импулс"  на етер*частици - което винаги предизвиква и "въртящ момент" -  "сила по рамото й". Преносът на импулс по линията на подреждане е по "винтова" повърхнина около линията - пространствена крива. Когато се затвори линията около собствен център на ротация то се случва обект с физични характеристики - маса (съпротива при принудително преместване), скорост, обем, форма, спин и др. Моментът на импулса се затваря-вътре, а отвън, обвивното поле - пулсира в такт с направа на частица. От слой на централната част се излъчва, пак пулсиращо, кухо "балонче" с форма и характеристика на образуване на сдвоеният център на частицата. Това е гравитон - фотон на грави поле. Ако в околността има пробна частица и ако попадне на гравитон, то нейният център с предимство се образува върху падащия към нея гравитон - стъпка към посоката на "падане", а това е сила на привличане от гравитация (квант на поле).) И, тъй като е възможно най-малкото структурирано полево образувание, то и големината на стъпката при взаимодействия е най-малка, а това е най-слаба сила на привличане (което е известно за гравитационната сила)

...

Разбирам че само ти имаш продуктивно мислене по темата за гравитацията, останалите само пишат от някакво влечение към науката и по специално физиката, без да се задълбочават в нея, и само повтарят известни клишета за проблемите които стоят пред физиката на 21 век.

[scaner]

Преди 51 минути, Dok_1969 said:

А по какво личи че ти разбираш

В момента обсъждаме твоето неразбиране, не се отклонявай от темата. То е очевадно.

[Станислав Янков]

On 22.07.2022 г. at 9:49, Станислав Янков said:

Ето едно много добро попадение на онова, да което се опитвах да достигна чрез изместването на перспективата на възприятие, чрез което се достига до подсветлинни скорости и наднулеви маси. Тук под моментни премествания (тиктакания) се има предвид планковото време, което е най-малкия възможен отрязък. Отлично попадение на човека!

 

Това видео не е толкова добро - смесва движението на масивни, макроскопични обекти с разпространението на светлината и се мъчи да разглежда едновременно с всичко това елементарни частици, което веднага включва неопределеностите на квантовия свят (а очаквано - тези ефекти във видеото ги няма дори и споменати, камо ли пък описани). Голяма каша! По-добре беше да разгледаше топка за пинг-понг или някаква много малка сачма - макроскопични обекти, които са съставени от много атоми и следователно квантовите ефекти не са включени тук.

Можеше да се даде едно доста по-просто и разбираемо обяснение от това във видеото - докато лоренцовото скъсяване променя дължината на масивния обект по посока на движение с увеличаване на скоростта спрямо наблюдателя, електромагнитните вълни променят дължината на вълната си спрямо всеки наблюдател, така че скоростта им винаги да е една и съща за всички (честотата не се променя, освен при доплеровия ефект). Подобна промяна на дължината на вълната (без промяна на честотата) настъпва и при преминаване на светлинните лъчи от вакуум в някаква друга среда (въздух, вода, стъкло), което намалява скоростта на светлината със съответния коефициент за съответния материал.

Интересен момент е, че докато едно свиване на периферията на пропадащо в гравитация тяло, в съответствие със събирането на геодезичните линии в една точка, води до напрежение в атомите на тялото и до тяхната съпротива (докато не се достигне масата на неутронна звезда), то при лоренцовото скъсяване по посока на движението въобще няма такова напрежение и съпротива на атомите на скъсения съобразно скоростта си на движение спрямо наблюдателя обект!

Редактирано Юли 26, 2022 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Ето и малко инженерни знания - обхващат интересните предположения за същността на гравитацията:

...

 

Редактирано Август 17, 2022 от Малоум 2

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novo-otkritie-pokazva-alternativna-teoriia-za-gravitatciiata_190891.html

Ново откритие показва алтернативна теория за гравитацията

Галактиката джудже NGC1427A прелита през галактичния куп Форнакс и е подложена на смущения, които не биха били възможни, ако тази галактика бе заобиколена от масивно и обширно хало от тъмна материя, както изисква стандартната космология. Кредит: ESO

Галактиките джуджета подходящи за тестване на различни гравитационни модели, поради ниската си повърхностна яркост и това, че са особено податливи на приливни сили.

Наблюденията на смущенията в галактиките джуджета в един от най-близките до Земята галактични купове показват, че влиянието върху тях е такова, сякаш не са заобиколени от тъмна материя, както изисква стандартната космология.

Галактиките джуджета са малки, бледи галактики, които често се намират във или близо до по-големи галактики или галактични купове. В резултат на това те биха могли да бъдат повлияни от гравитационните ефекти на по-големите си спътници.

"Представяме новаторски начин за проверка на стандартния модел въз основа на това доколко галактиките джуджета са повлияни от гравитационните приливни сили от близките по-големи галактики", заявява Елена Асенсио (Elena Asencio), докторант в Университета в Бон и водещ автор на статията.

Приливните сили се появяват, когато гравитацията от едно тяло привлича различни области на друго тяло по различен начин. Те са сравними с приливите и отливите на Земята, които се образуват, когато Луната упражнява по-силно притегляне върху страната на Земята, която е обърната към Луната.

^{Приливни сили. Кредит: Wikimedia Commons}

Звездният куп (клъстер)т Форнакс е дом на богата популация от галактики джуджета. Последните наблюдения показват, че няколко от тези джуджета изглеждат изкривени, сякаш средата на звездния куп ги е изкривила.

"Такива пертурбации в джуджетата от Форнакс не се очакват според Стандартния модел", обяснява Павел Крупа (Pavel Kroupa), професор в Университета в Бон и Карловия университет в Прага. "Това е така, тъй като според стандартния модел халото от тъмна материя на тези джуджета би трябвало частично да ги предпазва от приливните сили, предизвикани от клъстера."

Учените изследват очакваното количество смущения за джуджетата, което се определя от вътрешните им свойства и разстоянието от гравитационно мощния център на клъстера. Големите галактики с малки звездни маси, както и галактиките, намиращи се близо до центъра на клъстера, по-лесно се смущават или унищожават. Те съпоставят получените резултати със степента на смущенията, показани на снимки, направени от телескопа за изследване VLT на Европейската южна обсерватория.

"Сравнението показа, че ако искаме да обясним наблюденията със стандартния модел, джуджетата от Форнакс би трябвало вече да са унищожени от гравитацията от центъра на купа, дори когато приливните сили, които той предизвиква върху джуджето, са шестдесет и четири пъти по-слаби от собствената самогравитация на джуджето",  коментира Елена Асенсио.

Това не само е контраинтуитивно, добавя Асенсио, но и противоречи на предишни изследвания, които установяват, че външната сила, необходима за смущаване на галактика джудже, е приблизително същата като собствената гравитация на джуджето.

Противоречие със стандартния модел

На базата на това авторите заключават, че в стандартния модел не е възможно да се обясни наблюдаваната морфология на джуджетата от Форнакс по самосъгласуван начин. Те повтарят анализа, използвайки Модифицираната нютонова динамика (MOND). Вместо да предполага хало от тъмна материя, обграждащо галактиките, теорията MOND предлага корекция на Нютоновата динамика, чрез която гравитацията изпитва усилване в режима на ниски ускорения.

"Не бяхме сигурни, че галактиките джуджета ще могат да оцелеят в екстремната среда на галактичен куп в MOND, поради липсата на защитни халета от тъмна материя в този модел", признава д-р Индранил Баник (Indranil Banik) от Университета в Сейнт Андрюс, "но нашите резултати показват забележително съответствие между наблюденията и очакванията на MOND за нивото на смущения на джуджетата от Форнакс."

"Вълнуващо е да видим, че данните, които получихме с обзорния телескоп VLT, позволиха толкова задълбочена проверка на космологичните модели", споделят Аку Венхола (Aku Venhola) от Университета в Оулу, Финландия, и Стефен Миске (Steffen Mieske) от Европейската южна обсерватория, Чили, съавтори на изследването.

Това не е първият случай, в който изследване, проверяващо влиянието на тъмната материя върху динамиката и еволюцията на галактиките, стига до заключението, че наблюденията се обясняват по-добре, когато те не са заобиколени от тъмна материя.

"Броят на публикациите, показващи несъвместимост между наблюденията и парадигмата за тъмната материя, се увеличава с всяка изминала година. Време е да започнем да инвестираме повече ресурси в по-обещаващи теории", отбелязва Павел Крупа, член на трансдисциплинарните изследователски области "Моделиране" и "Материя" в Университета в Бон.

"Резултатите ни имат сериозни последици за фундаменталната физика. Очакваме да открием още смутени джуджета в други клъстери - прогноза, която други екипи трябва да проверят", добавя д-р Хонгшенг Джао () от Университета в Сейнт Андрюс.

...

...

( Халото от основната галактика е подредена вакуумна основа върху която се образуват частите на галактики джуджета. Грави-силите на привличане в малката област на джуджетата действа и с предварителната подредба на подложката й от халото - тази подредба да не се наруши поради съществуване на галактика джудже - все едно тя, нейните части, се образуват на база и двете образуващи сили - от собствена гравитация+ ентропийни сили за подреждане в "едно цяло". Така приливните сили от основната галактика са слаби в сравнение сумата от образуващите сили)

...

...

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vselenata-mozhe-da-se-oformia-ot-magnetizma-Dali-tova-shte-napravi-ta_190957.html

Вселената може да се оформя от магнетизма. Дали това ще направи тъмната материя излишна?

Идеята, че магнетизмът е помогнал за оформянето на Вселената, е отхвърляна от учените в продължение на десетилетия, но сега нови експерименти с плазма, която е по-гореща от Слънцето, подтикват към преосмисляне.

Съоръжението NIF (National Ignition Facility) е построено, за да се изследва възможността за използване на ядрения синтез, който обещава неограничена чиста енергия.

И малко са местата на Земята, където условията са толкова екстремни, колкото тук. В сърцето на съоръжението 192 лазера са насочени към златен цилиндър с размер на батерия АА. Когато лъчите се съберат, температурата в тестовата камера се повишава до 100 милиона градуса по Целзий, което е повече от температурата в центъра на слънцето.

Но по-рано тази година изследователи обявяват, че мощните лазери са насочени и към друг вид голям въпрос - какво е оформило Вселената?

Космосът е красиво място. В най-големите мащаби в пространството е изтъкана огромна мрежа от материя. Ако увеличите мащаба, ще видите как галактиките се струпват в раздути облаци, а самите галактики са с удивително разнообразие от форми, включително елегантни спирали като тази на нашия Млечен път.

В продължение на десетилетия се смяташе, че само гравитацията може да извая такива чудеса. Сега редица интригуващи галактически наблюдения и експерименти с лазерни лъчи дават индикации, че може би погрешно сме отхвърлили влиянието на друга сила.

Магнетизмът винаги е бил смятан за твърде слаб, за да бъде космически скулптор. Но тези, които стоят зад последните резултати, твърдят, че в бялата топлина на изпитвателната камера са зърнали как тази забравена сила може да бъде турбокомпресирана. Ако това е така, може би ще се наложи да намерим ново място за магнетизма, наред с гравитацията, в представата ни за това как космосът се оформил такъв, какъвто го познаваме.

Това, което знаем за гравитацията и структурата на Вселената, започва да се формира почти по едно и също време. В първите десетилетия на 20-и век астрономи като Едуин Хъбъл започват да наблюдават реалните мащаби и структура на космоса. По същото време Алберт Айнщайн публикува своята монументална теория на гравитацията - Общата теория на относителността. Първоначално теорията сякаш пасва на наблюденията като ръкавица и затова учените смятат, че структурата на Вселената трябва да се дължи единствено на гравитацията.

Но с усъвършенстването на наблюденията се появяват несъответствия.

Едно от най-известните се появява през 30-те години на ХХ век, когато астрономът Фриц Цвики (между впрочем роден в България, нощвейцарец и най-креативният и ексцентричен учен в астрофизиката) показва, че галактиките в един куп се движат толкова бързо, че би трябвало да се разлетят, вместо да са хванати в орбита една около друга. Той предположи, че там трябва да съществува някаква форма на "dunkle Materie", или тъмна материя - нещо, което не можем да видим, но което генерира допълнителна гравитация, за да помогне на клъстера да се задържи заедно. От този момент нататък тъмната материя се превръща в основна опора за теоретиците на гравитацията, въпреки че никой никога не я е откривал директно.

Предусилватели, които усилват лазерните лъчи в National Ignition Facility. В целевата камера на Националната запалителна инсталация температурите могат да достигнат тези в центъра на слънцето. Кредит: LLNL/Damien Jemison

В средата на 20-ти век физикът Ханес Алфвен (Hannes Alfvén) изказва различно мнение за това какво формира Вселената.

Гравитацията се е наложила още в началото, тъй като, въпреки че е сравнително слаба сила, тя действа на огромни разстояния и привлича цялата материя. Магнетизмът не присъства в списъка, тъй като е по-ограничена сила, която въздейства само на електрически заредени частици.

Алфвен обаче посочва, че голяма част от нещата във Вселената са в състояние на материята, наречено плазма - газ, съставен от заредени частици. Той предполага, че силата, която магнетизмът упражнява върху плазмата, би трябвало да е поне сравнима с ефекта на гравитацията върху другата материя. Той смята, че магнитните полета трябва да играят важна - може би дори доминираща - роля в оформянето на космоса.

Съмишлениците на Алфвен започват да разработват хипотетични решения, основани на магнетизма, на няколко космически загадки, включително как спиралните галактики придобиват формата си.

Но за тези, които са подкрепяли магнетизма, винаги е имало два големи проблема. Първо, трудно е било да се провери идеята, тъй като по онова време не е имало практически начин за наблюдение на магнитните полета във Вселената. Второ, и по-съществено, магнитното поле би трябвало да придобие изключителна сила, за да играе роля в оформянето на галактиките, а никой не е имал представа как може да се образува достатъчно силно поле.

Спиралната галактика M51. Кредит: NASA

Как се създават магнитните полета

За да се създаде магнитно поле, е необходимо първо динамо, което представлява въртяща се област от зареден, електропроводим материал.

Именно това се случва във вътрешността на Земята: циркулира течен метал, за да се създаде магнитното поле, което заобикаля нашата планета.

Динамо, изградено от плазма, със сигурност би могло да се образува в ранната Вселена. Проблемът е, че всяко такова динамо би било сравнително малко и би генерирало магнитни полета, които са твърде слаби, за да могат реално да оформят галактиката. Нещо би трябвало по някакъв начин да усили многократно тези зараждащи се полета - а никой няма разумни предложения как би могло да се случи това.

Споровете за това каква роля е играл магнетизмът в оформянето на космоса, ако изобщо е играл такава, продължават с десетилетия.

Но през 80-те години на ХХ век, без да има отговор на тези два проблема, магнетизмът бе обявен за загубен. Гравитацията наистина е била единственият истински скулптор на Вселената.

"Космическият магнетизъм обикновено е последният физически механизъм, за който някой говори", коментира астрономът Енрике Лопес Родригес (Enrique Lopez Rodriguez) от Станфордския университет в Калифорния.

Това не означава, че гравитацията може да обясни всеки детайл от структурата на Вселената. Една от загадките е свързана с галактическите купове (клъстери), които освен самите галактики и (вероятно) част от тъмната материя, съдържат относително празни области, наречени вътрешноклъстерна среда, в която има само плазма.

Тази плазма излъчва рентгенови лъчи, които може да се измерят от Земята и по този начин да се заключи за нейната температура. От края на 90-те години на миналия век астрономите откриват, че плазмата във вътрешността на галактическите купове е необяснимо гореща - 10 милиона градуса по Целзий. Според гравитационната физика газът би трябвало отдавна да е излъчил тази топлина.

Откриване на магнитни полета в космоса

Въпреки че тази загадка не насочи веднага астрономите към магнетизма, някои изследователи напоследък се питат дали не сме прибързали напълно да отхвърлим тази сила от космологията.

Едно нещо, което се е променило от 80-те години на миналия век насам, е способността ни да търсим магнитни полета във Вселената. Да вземем за пример инструмента на НАСА "Стратосферна обсерватория за инфрачервена астрономия" (SOFIA - Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy) - инфрачервен телескоп, разположен в преоборудван самолет джъмбо джет, който може да се издига високо в атмосферата. Той се изкачва над водните пари във въздуха, които поглъщат инфрачервената светлина и пречат на повечето инфрачервени наблюдения, извършвани от земята.

Телескопът SOFIA на НАСА, разположен в самолет. Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия се издига над високата пустиня на Южна Калифорния по време на изпитателен полет през 2010 г. в подготовка за мисиите си. Кредит: NASA/Jim Ross

Когато космическите прахови частици попаднат в магнитно поле, те се подреждат като ограда, която поляризира преминаващата през тях инфрачервена светлина.

Лопес Родригес случайно започва работа със SOFIA преди пет години, когато изследователите въвеждат в експлоатация нов инструмент, който може да улови тези сигнали и така да разкрие магнитните полета.

Той им предлага да наблюдават спиралната галактика NGC 1068, за чието ядро е известно, че е източник на поляризирана инфрачервена светлина. През първите 30 минути от наблюдението те виждат нещо необикновено: магнитното поле ясно следва спиралния модел на галактиката (на снимката по-долу).

Гравитацията не е предвиждала подобно нещо. "Помислих си: "Ха, какво става тук?", разказва Лопес Родригес.

За да разберат дали това е случайност, те разглеждат 20 други близки галактики.

"Досега във всяка една от тях има широкомащабно магнитно поле, което пронизва цялата галактика", отбелязва Лопес Родригес.

И всички тези полета следват формата на спиралните ръкави.

^{Магнитните полета в NGC 1068, или M77, са показани като направляващи линии върху композитно изображение на галактиката във видима светлина и рентгеново лъчение, получено от космическия телескоп Хъбъл, Ядрения спектроскопски масив и Sloan Digital Sky Survey. Магнитните полета се изравняват по цялата дължина на масивните спирални ръкави ? с диаметър 24 000 светлинни години (0,8 килопарсека), което означава, че гравитационните сили, които са създали формата на галактиката, компресират и нейното магнитно поле. Това подкрепя водещата теория за начина, по който спиралните ръкави са принудени да придобият емблематичната си форма, известна като "теория на вълната на плътността". SOFIA изследва галактиката с помощта на далечна инфрачервена светлина (89 микрона), за да разкрие аспекти на магнитните ѝ полета, които предишните наблюдения с телескопи за видима и радио честота на светлината не можаха да открият. Кредит: NASA/SOFIA; NASA/JPL-Caltech/Roma Tre Univ.}

Други телескопи са наблюдавали подобни неща. През 2020 г. Йелена Щайн (Yelena Stein), сега в Германския аерокосмически център в Кьолн, и колегите ѝ използват Very Large Array - радиотелескоп в Ню Мексико - за да изследват спиралната галактика NGC 4217. Те откриват широкомащабно магнитно поле, пронизващо галактиката.

Сами по себе си тези наблюдения не са убедителни. Магнитното поле може да е по-скоро страничен ефект на спиралната форма, отколкото нейна причина. А причините за изключването на магнитните полета като космически скулптори бяха не само, че не сме ги виждали, но и че не разбираме как те могат да бъдат достатъчно усилени.

Турбулентно динамо

Сега обаче и това второ възражение може да се разпадне.

Още от средата на 50-те години на миналия век, когато геофизикът Станислав Брагински (Stanislav Braginsky) записва уравненията си за движението на флуиди в плазма, изследователите се интересуват от ролята на турбулентността - хаотични промени в налягането и потока - при генерирането на магнитно поле.

Една от възникналите идеи е, че турбулентността в плазмата може да повлияе на свойствата на генерираното магнитно поле.

Турбулентността по своята същност е сложна и до появата на съвременните компютърни симулации беше невъзможно да се разбере какви ефекти може да има. Но те показват, че "турбулентното динамо", както е известно, би трябвало да увеличи значително силата на магнитното поле.

Но тези ефекти биха могли да се наблюдават лесно само в плазма, нагрята до екстремни температури - такава, каквато е била в ранната Вселена - което означава, че тази хипотеза е трудна за експериментална проверка.

"В известен смисъл това е Свещеният граал на физиката на плазмата", заявява Йена Майнеке (Jena Meinecke) от Оксфордския университет, която от години изследва турбулентното динамо в рамките на международен екип от физици на плазмата.

Появата на големите лазерни лаборатории е късмет, защото те са единствените места, способни да създадат достатъчно гореща плазма, за да се доближат до условията, при които може да се изследва турбулентното динамо.

Доказателства за усилване на магнитното поле

Екипът на Майнеке, ръководен от Джанлука Грегори (Gianluca Gregori) от Оксфордския университет, извършва първия си лазерен експеримент през 2018 г.

В лазерния комплекс "Омега" в Университета в Рочестър, Ню Йорк, изследователите създават малка "гора" от мишени, изработени от решетки от фолио, които по техни изчисления ще нарушат плазмата по турбулентен начин. След това лазерът поразява капсула с деутерий, по-тежка форма на водорода, и я превръща в плазма, която, благодарение на решетките от фолио наблизо, се завихря с турбуленция. Изследователите наблюдават бързо усилване на магнитното поле на плазмата - първият в историята поглед към турбулентно динамо в действие.

^{Схема на лазерния комплекс "Омега" в Университета в Рочестър. (1) Лазерни пушки,  (2) Усилватели, (3) Захранване, (4) Експериментална система, (5) Мишена. Системата OMEGA доставя импулси от лазерна енергия към целите, за да измери произтичащите ядрени и флуидни динамични събития. 60-те лазерни лъча на OMEGA фокусират до 30 000 джаула енергия върху мишена с диаметър по-малък от 1 милиметър за приблизително една милиардна от секундата. Кредит: Laboratory for Laser Energetics, University of Rochester}

Окуражени, изследователите искат да видят ефекта в пълния му блясък, което означава да използват по-мощен лазер, за да задвижат турбуленцията още по-силно. Това ги отвежда до най-мощния лазерен апарат в света - Националната запалителна инсталация NIF (National Ignition Facility) в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния, която разполага със 192 лазерни лъча. Рядко се случва учените да получат време за работа с лазера за експерименти, различни от термоядрен синтез, но екипът на Майнеке получава разрешение и започва работа.

По-късно през 2018 г. изследователите провеждат експеримент, подобен на този в Омега, наблюдавайки с рентгенови камери какво се случва. Очакват рязко повишаване на температурата на плазмата, но вместо това камерите заснемат мозайка от горещи и студени петна.

"Беше като да гледаш далматинец", разказва Майнеке. "Показах го на екипа и те казаха: "Няма начин това да е резултатът".

Но експериментът бил повторен и винаги се получавало същото.

Именно тогава се появява идеята. Ефектът на турбулентното динамо, който изследователите са създали, е бил толкова силен, че полученото магнитно поле е задържало частици в определени области на плазмата. Това е било достатъчно, за да намали потока на топлина 100 пъти, създавайки горещите и студените участъци. Екипът е прекарал години в двойна и тройна проверка на резултатите и ги е оповестил едва преди няколко месеца.

Според Патрик Даймънд (Patrick Diamond), занимаващ се с физика на плазмата в Калифорнийския университет в Сан Диего, това е "значителна стъпка напред". Той изтъква, че в неговата област - ядреният синтез - се разчита на силни магнитни полета за улавяне на енергия и топлина, но това става с помощта на силни и равномерни полета.

"Това е първият случай, в който се наблюдава намаляване на топлинната дифузия в резултат на хаотично или турбулентно магнитно поле", разказва Даймънд.

_{Галактически куп Abell 115 върху хаотичен фон. Кредит: CU Boulder’s Center for Astrophysics and Space Astronomy/Giannandrea Inchingolo}

Тази неочаквана способност на магнитните полета да задържат топлина може да разреши загадката на необяснимо горещата вътрешна среда в галактичните купове. Майнеке и нейният екип предполагат, че магнитното поле, създадено от турбулентно динамо, може да задържа плазмата на място и да потиска разпространението на топлина в продължение на милиарди години.

"Магнитното поле съдържа достатъчно енергия, за да може да подскаже на материята как да се движи", посочва Грегори - точно както го прави гравитацията. Всъщност, когато за пръв път виждат тази подобна на далматинска шарка от горещи и студени петна в турбулентната плазма, те са поразени от това колко прилича на структурите, които се наблюдават в галактическите купове.

Може ли магнетизмът да замени тъмната материя?

Всичко това вдъхва нов живот на аргумента на Алфвен, че магнетизмът е помогнал за извайването на Вселената.

Изкушаващо е да се запитаме дали това не би могло дори да премахне необходимостта от тъмна материя. Това обаче е твърде далечна стъпка за Щайн.

"Мисля, че не става дума за това, че се нуждаем от по-малко тъмна материя или повече тъмна материя, а просто за това, че трябва да разберем как работят тези процеси", разказва Щайн.

С други думи, астрономите трябва да започнат да се отнасят много по-сериозно към магнитните полета.

Това е предизвикателство, което Лопес Родригес е готов да приеме. Той също е скептичен, че магнитните полета в спиралните галактики са достатъчно силни, за да заместят тъмната материя, но истината е, че никой не знае какви модифициращи ефекти могат да имат те. Първото му проучване е защо магнитните полета изглежда повсеместно следват спиралния модел на приемащите ги галактики.

(видео)

формянето на спиралните галактики с помощта на гравитацията се обяснява с т. нар. теория на вълните на плътността (density wave theory). Тя гласи, че докато материята обикаля центъра на галактиката, малко по-плътни области забавят други участъци от преминаващата материя, като увеличават плътността на първата област, предизвикват образуването на звезди и очертават спиралните ръкави. Единственото нещо, което тя не предсказва, е защо широкомащабното магнитно поле следва тази структура толкова точно, но това не е така и за никоя теория за динамото.

"И все пак ние го виждаме навсякъде", изтъква Лопес Родригес.

За да разбере какво се случва, той скоро ще започне тригодишна програма за компютърно моделиране, като ще прави симулации на формирането на галактики със и без полета, за да види какво ще се получи. Ако всичко върви по план, той най-накрая ще получи някои отговори и може би най-накрая ще разберем как се е оформил космосът.

Справка: 

Tzeferacos, P., Rigby, A., Bott, A. et al. Laboratory evidence of dynamo amplification of magnetic fields in a turbulent plasma. Nat Commun 9, 591 (2018). https://doi.org/10.1038/s41467-018-02953-2

Strong suppression of heat conduction in a laboratory replica of galaxy-cluster turbulent plasmas
Jena Meinecke, Petros Tzeferacos, James S. Ross, Archie F. A. Bott, Scott Feister, Hye-Sook Park, Anthony R. BellRoger Blandford, Richard L. Berger[...]Gianluca Gregori
SCIENCE ADVANCES, 9 Mar 2022, Vol 8, Issue 10
DOI: 10.1126/sciadv.abj6799

Източник: Did magnetism shape the universe? An epic experiment suggests it did, Stuart Clark, New Scientist

...

...

(Магнитното поле "задава" обем при пренос на импулс - пренася се по винтова линия, все едно, по повърхността на тръба. Хало-подреждането на вакуума на околността на централна ЧД на галактиката, върху която вакуумна подложка се реализират частите на  галактика и съответно, тяхното движение зависи от структурата на вакуумната подложка. Раждането на обектите в галактиката е поради промени на ЕМПоле, т. е., магнитната сила си участва навсякъде, но завихря непрестанно образуващите се обекти в плоскостта на галактиката. Колко "силно" ще е - зависи от степента на еднопосочно моментно подреждане на токоносители.)

...

[Станислав Янков]

Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена.

При елементарните частици имаме точково представяне на масите/енергиите им, което ще рече, че между елементарните частици има значителни пространства с доста ниски концентрации на маси/енергии. Такива "големи" "празни" участъци има както между електроните и кварките на ядрата на атомите, така и между самите кварки в самите атомни ядра. Това би трябвало да означава, че дори в самите атоми протичат сложни процеси на "потоци" от "всмуквания" и "изхвърляния" на пространство/време и това може да има някаква роля във възможността за представянето на квантовия свят като някакво холографско подобие.

 

Редактирано Декември 15, 2022 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Дори няма голяма нужда да навлизаме в "атомни" мащаби - на всичко влияе гравитацията... Забравили са - в статията по-долу, че връзката на мозъка с останалата части от тялото  е "бърза" и се управлява от органите за равновесие в "охлюва" в ушите (в главата). Първа е механичната промяна в пространственото разположение на частите на тялото..., даже не е нужно да е нарочна промяната (несъзнавана)... Следват ЕМИмпулси от ухо към мозък... Той решава какво по-нататък...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stranno-Gravitatciiata-mozhe-da-e-prichinata-za-sindroma-na-razdrazne_193609.html

Странно: Гравитацията може да е причината за синдрома на раздразнените черва

Някои се радват, други стискат със зъби. Кредит: Flickr (CC BY 2.0)

Гравитацията може да е причина за най-често срещаното стомашно-чревно разстройство - синдрома на раздразнените черва (СДЧ). Тазиа хипотеза обединява няколко противоположни теории, обясняващи основната причина на това състояние, и е представена от ново проучване, проведено от медицинския център "Сидарс-Синай".

Според автора на хипотезата д-р Бренън Шпигел (Brennan Spiegel) от медицинския център "Сидарс-Синай", СДЧ и много други състояния може да са резултат от неспособността на организма да управлява гравитацията.

"Откакто има живот на Земята, от най-ранните организми до Хомо сапиенс, гравитацията неумолимо е оформяла всичко на планетата", отбелязва Шпигел. "Телата ни се влияят от гравитацията от момента на раждането ни до деня на смъртта ни. Това е толкова фундаментална сила, че рядко забелязваме нейното постоянно влияние върху здравето ни".

Хипотезата, публикувана в American Journal of Gastroenterology, описва как червата, гръбначният стълб, сърцето, нервите и мозъкът са еволюирали, за да се справят с гравитацията.

"Системите на тялото ни постоянно са дърпани надолу", посочва Шпигел. "Ако тези системи не могат да се справят с гравитационното привличане, това може да доведе до проблеми като болка, спазми, замайване, изпотяване, учестено сърцебиене и проблеми с гърба - всички симптоми, наблюдавани при СРЧ. Това може дори да допринесе за свръхрастеж на бактерии в червата - проблем, който също е свързан с СРЧ."

Механизмът, който стои в основата на СРЧ, озадачава изследователите, откакто е описан за първи път преди повече от век. Въпреки че разстройството засяга до 10 % от населението на света, специалистите все още не са сигурни как точно или защо се развива.

Синдром на раздразнените черва

^{Синдромът на раздразнените черва ("СРЧ") е съвкупност от симптоми, които се проявяват едновременно, включително повтаряща се болка в корема и промени в движенията на червата, които могат да се изразяват в диария, запек или и двете. При СРЧ тези симптоми са без видими признаци на увреждане или заболяване на храносмилателния тракт.}

Съществуват обаче няколко противоположни теории, които обясняват клиничните му характеристики. Една от тях е, че СРЧ е разстройство на взаимодействието между червата и мозъка; доказателствата показват, че невромодулаторите и поведенческите терапии са ефективни. Друга теория твърди, че СРЧ се дължи на аномалии в чревния микробиом, които могат да се управляват с антибиотици или диети с ниско съдържание на ферментиращи вещества.

Други хипотези предполагат, че аномалии в подвижността, свръхчувствителността на червата, нарушени нива на серотонин или нерегулирана автономна нервна система са причина за СРЧ.

"Има толкова разнообразни обяснения, че се запитах дали всички те могат да бъдат едновременно верни", разказва Шпигел. "Като се замислих за всяка теория - от тези, свързани с подвижността, през бактериите, до невропсихологията на СРЧ, осъзнах, че всички те могат да сочат към гравитацията като обединяващ фактор. Без съмнение, в началото това изглеждаше доста странно, но когато развих идеята и я представих на колегите си, тя започна да придобива смисъл."

Гравитацията може да притиска гръбначния стълб и да намали гъвкавостта на човека. Тя може също така да доведе до изместване на органите надолу, като ги отдалечи от правилната им позиция. Съдържанието на коремната кухина е тежко, като чувал с картофи, който сме обречени да носим цял живот, обяснява Шпигел.

"Тялото е еволюирало, за да издигне този товар с набор от поддържащи структури. Ако тези системи се провалят, тогава могат да се появят симптоми на СРЧ заедно с мускулно-скелетни проблеми", разказва Шпигел.

Някои хора имат тела, които са по-способни да понесат натоварването, отколкото други. Например някои имат "еластични" системи за окачване, които карат червата да се спускат надолу. Други имат проблеми с гръбначния стълб, които причиняват провисване на диафрагмата или увисване на корема, което води до притискането на абдоминалната област.

Тези фактори могат да предизвикат проблеми с моториката или свръхрастеж на бактерии в червата. Това може да помогне да се обясни защо физиотерапията и физическите упражнения са ефективни при СРЧ, тъй като тези интервенции укрепват поддържащите системи.

Хипотезата за гравитацията обаче излиза извън рамките на червата.

"Нашата нервна система също е еволюирала в свят на гравитация и това може да обясни защо много хора усещат в корема си "пеперуди", когато са тревожни", отбелязва Шпигел. "Любопитно е, че тези "чревни пеперуди" се появяват и при падане към Земята, например при спускане на влакче в увеселителен парк или в турбуленция в самолет. Нервите в червата са като древен детектор на силата на гравитацията, който ни предупреждава, когато преживяваме - или сме на път да преживеем - опасно падане. Това е само хипотеза, но хората с СДЧ може да са склонни да предвиждат прекомерно заплахи от силата на гравитацията, които никога не се случват."

Някои хора са по-устойчиви на силата на гравитацията от други. Например някои хора се смеят, докато влакчето се спуска в увеселителен парк, докато други стискат зъби и стенат. Първите се забавляват, а вторите се чувстват застрашени, което разкрива спектъра на това, което Шпигел нарича "чувствителност към силата на гравитацията" (G-force vigilance).

Друг фактор, който може да играе роля, е серотонинът - невротрансмитер, който може да е еволюирал отчасти, за да управлява влиянието на гравитацията върху различните системи на тялото. Серотонинът е необходим за повишаване на настроението, както в преносен, така и в буквален смисъл, отбелязва Шпигел. Без него хората също така не биха могли да се изправят, да поддържат равновесие, да циркулират кръвта или да изпомпват чревното съдържание срещу гравитацията.

"Нарушеното регулиране на серотонина може да е форма на нестравяне с гравитацията", казва Шпигел. "Когато биологията на серотонина е нарушена, хората могат да развият СРЧ, тревожност, депресия, фибромиалгия и хронична умора. Това може да са форми на непоносимост към гравитацията."

Необходими са допълнителни изследвания, за да се провери този подход и възможните лечения.

"Тази хипотеза е много провокативна, но най-хубавото е, че може да бъде проверена", коменмтира д-р Шели Лу (Shelly Lu), председател на Женската гилдия по гастроентерология и директор на Отдела по храносмилателни и чернодробни заболявания в "Сидарс-Синай". "Ако се докаже, че е вярно, това ще е сериозна промяна в начина, по който мислим за СРЧ, а вероятно и за лечението."

Справка: “Gravity and the Gut: A Hypothesis of Irritable Bowel Syndrome by Spiegel, Brennan MD, MSHS, FACG, 1 December 2022, The American Journal of Gastroenterology.
DOI: 10.14309/ajg.0000000000002066

Източник: Mind-Blowing New Hypothesis: Gravity May Cause Irritable Bowel Syndrome
Cedars-Sinai Medical Center

...

[Gravity]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж.

Може би става дума за това.

https://arxiv.org/abs/gr-qc/0411060

Но имай предвид, че това е само интерпретация/аналаогия на определени координати за конкретно решение. И интуицията изградена на тази базa може да е подвеждаща.

[Exhemus]

Ей, ами неутриното?

Ядрените реакции изпускат неутрино, което много слабо взаимодейства с материята. То има маса.

Така из космоса трябва да се щурат невъобразими маси неутрино и да имат своя голям принос в космогонията?

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Това не означава, че гравитацията е точкова. Гравитацията трябва да е свързана с определено пространство. В центъра на масата гравитацията е нула

Гравитацията е продукт на концентрацията на енергия, наричана и маса в покой, а при елементарните частици тя се води точкова и засега това представяне (точковото) не може да се опровергае. Освен това, гравитационното въздействие на Земята далеч надхвърля размера на земното кълбо, което е масивната материя, която определя това гравитационно въздействие. А и даже да приемехме, че електроните са мънички масивни топчета с ненулев диаметър - разстоянието между тях и ядрото пак е огромно за онези мащаби, нещо от порядъка на разстоянията на планетите в Слънчевата система спрямо Слънцето и даже много повече. И докато между планетите и Слънцето има газ и разни други вещества в нищожни концентрации, но достатъчно големи, за да надхвърлят минималната маса на кубична единица, нужна за възникване на разширение на пространство/времето, то "вътре" в атома, между електрона и ядрото, въобще няма възможност да има някакви други маси, на някакви други вещества. Това би трябвало да значи, че в някакви участъци на атома протича разширяване на пространство/времето (въобще не изключвам, че може и да греша някъде, но засега не забелязвам грешката си ).

Редактирано Декември 15, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Gravity said:

Може би става дума за това.

https://arxiv.org/abs/gr-qc/0411060

Но имай предвид, че това е само интерпретация/аналаогия на определени координати за конкретно решение. И интуицията изградена на тази базa може да е подвеждаща.

Да, най-вероятно е това, благодаря! Ще трябва първо да го поразуча какво точно имат предвид, защото за първи път, в този клип, срещам това понятие и както си предупредил - може въобще да не става дума за това, което си представям в момента.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Действието на земната гравитация е до безкрайност, но това не значи, че в центъра и има черна дупка. Елементарната частица е в същата позиция. Най-силната гравитация е на някакво не нулево разстояние от точката с която представят елементарната частица, което разстояние не е малко, щом частицата не е ЧД. Отделно, с теб сме си говорили, че елементарната частица се представя като точкова, но реално тя се простира в цялото поле, до безкрайност

Действието на земната гравитация до безкрайност не пречи на галактиките да се разбягват една от друга с ускорение (разширението на Вселената), както не пречи на това и пълната наситеност на наблюдаемата Вселена с електромагнитни вълни (огромни количества БЕЗМАСОВИ фотони). Земната гравитация не действа на звездите в галактиката Андромеда дотолкова, че Андромеда да престане да се отдалечава от Млечния път с ускорението, вече установено от Хъбъл. При елементарните частици - гравитацията на електроните и ядрото е твърде слаба, за да оказва въздействие през разстоянията, на които те са отдалечени едно от друго. Електроните и ядрата се задържат в атома от електромагнитното взаимодействие, което е по-мощно от гравитационното и действа на по-голямо разстояние, на каквото по-голямо разстояние са и електроните и ядрото. Ако между тях протичат виртуални фотони - това пак не променя нищо, защото виртуалните фотони (и въобще фотоните) са безмасови и вече видяхме по разбягващите се галактики, че фотоните и електромагнитните вълни въобще не пречат на галактиките да се разбягват с ускорение една от друга, въпреки широката наситеност на наблюдаемата Вселена с всевъзможни електромагнитни вълни (минимум реликтовото лъчение, но съвсем не само то).

Редактирано Декември 15, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Сега ми хрумна, дали пък едно разширение на пространство/времето в атома, ако го има, не пречи на електроните да паднат върху ядрата вследствие на електромагнитното привличане? Но пък, ако наистина е така - как пък чак толкова прецизно се балансират разширението (отблъскването) и привличането?! Или пък не е чак толкова прецизно - квантовата механика не позволява точна орбита на електрона около ядрото...

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, Ниkи said:

В такива малки мащаби, тъмната енергия не може да ти докара такова разширение на пространството

Защо? Веднага след Големия взрив, преди пораждането на масивната материя и на гравитацията вследствие на нея, разширението на Вселената е било изключително мощно и се е забавило почти до спиране едва при възникването на масивната материя, заради вселенската гравитация вследствие на общата вселенска масивна материя. След това, постепенно, разширението отново е започнало да нараства, все повече с времето. Всичко това обаче става на макрониво. Нещата на микрониво може да са различни, точно както на макрониво няма флуктуации, за разлика от наличието на квантовомеханичните флуктуации на микрониво. По подобен начин, при макро-мащабите разширението на пространство-времето може да протича с актуалния космологичен темп, докато на микроскопични, квантови мащаби може да е с темповете от преди формирането на масивната материя, темповете веднага след Големия взрив и екстремното разширение да е възпирано/компенсирано само от електромагнитното взаимодействие.

Такова екстремно разширение на микроскопично ниво или колизия между разширение и гравитация може да е причината и за квантовомеханичните флуктуации на тези равнища. Но там може да участват и други неща...

Редактирано Декември 16, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Нещата с някакви екстремни разширения в рамките на атома не се получават. Ако беше такова обяснението електроните да не падат върху ядрата на атомите - те все пак щяха да трептят почти хаотично и щяха да излъчват постоянно някакви електромагнитни вълни (при това - не на точни порции). Има някаква друга причина електроните в атомите да не излъчват постоянно електромагнитни вълни, а само познатите стойности на фотоните и това не е свързано със загуба на техния електрически заряд, защото ако беше нещо такова - целият атом също нямаше да притежава никакъв електрически заряд или пък ако ядрото все пак притежаваше такъв - атомите винаги щяха да са само положително заредени с общия заряд на протоните в ядрото. Предположението ми за някакви значителни разширения на пространство-времето в рамките на атома не струва. Ако има такива по-екстремни разширения от познатите в Космологията, те биха могли да присъстват само на околопланкови дължини, при квантовомеханичните флуктуации.

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Ниkи said:

Както при всички сферични тела с гравитация, примерно Земята, при движение към центъра има граница на най-голяма гравитация и след нея (към центъра) гравитацията намалява до нула.

Гравитационното привличане, гравитационната сила, гравитационния ефект при сферични тела като Земята или като всичко друго масивно и сферично трябва да е най-голяма в центъра на подобни маси, защото масивните частици не привличат гравитационно само с едната си половина (например като магнит, при който само едната му половина да привлича, а другата дори и да не отблъсква, то поне да е неутрална и да не предизвиква никакъв ефект), те привличат гравитационно с всичките части от себе си. Това значи, че гравитационно привличане ще има не само от половината страна на масивните частици от центъра на Земята към нейната повърхност, заради което ти да трябва веднъж да делиш диаметър на Земята на две, за да получиш радиуса и втори път да делиш и радиуса на две, за да получиш някаква необяснима сфера с една втора от радиуса на Земното кълбо, която да е с максимална плътност (а в самия център на Земята какво? Вакуум ли има?!). Това значи, че всяка част по повърхността на Земята привлича към себе си гравитационно дори противоположния край Земята (който на свой ред притегля пък частта от този и всеки останал край) и максималният ефект се събира в центъра на Земята, а ти е достатъчно да разделиш земния диаметър само на две, вместо на четири, за да намериш мястото с най-голям натиск между частиците - центъра на Земята (поради това земният център е и най-горещото място на планетата, защото там налягането е най-голямо).

Ако беше така, както ти го пишеш - въобще нямаше да може да се формира Земята, защото на всеки етап от нейното свиване вътрешната половина щеше пречи на външната половина Земята да се свие още повече и щеше да има стремеж за заставане на двете половини в неутрално, стабилно състояние, без нито свиване, нито разширение. Така нямаше да може да се оформи дори кълбо, а всичко щеше да е нещо като рехав облак. Даже, всичко това практически елиминира гравитацията, защото дори и най-елементарната частица щеше да има половина, която бута навътре и друга половина, която бута навън и - става нещо съвършено безсмислено...

[Gravity]

Преди 7 часа, Ниkи said:

https://www.youtube.com/watch?v=4rTv9wvvat8

Гледайки това клипче (клипчето не е толко важно ), възникна въпрос: Както при всички сферични тела с гравитация, примерно Земята, при движение към центъра има граница на най-голяма гравитация и след нея (към центъра) гравитацията намалява до нула.

Не би ли трябвало и Черната дупка да има същата граница?

Това е базирано на Нютоновата гравитация. За черните дупки трябва ОТО.