Гравитация

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Гравитационното привличане, гравитационната сила, гравитационния ефект при сферични тела като Земята или като всичко друго масивно и сферично трябва да е най-голяма в центъра на подобни маси

Не е така.

Силата се определя като резултантна от всички сили, които действат на тялото. Когато навлизаш под повърхността на земята, на теб почват да ти действат две сили: силата на оставащата материя под тебе, и силата на материята над тебе, която започва да компенсира първата сила. Колкото по-надолу слизаш, толкова по-малко материя има под тебе и толкова повече има над тебе. Когато стигнеш в центъра, всички сили които ти действат са насочени от тебе (центъра) навън, и се уравновесяват по посока, т.е. не ти действа никаква сила. Но гравитационният потенциал в тази точка е максимален. И налягането в тази точка е максимално, но в случая го пренебрегваме да не пречи.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Не е така.

Силата се определя като резултантна от всички сили, които действат на тялото. Когато навлизаш под повърхността на земята, на теб почват да ти действат две сили: силата на оставащата материя под тебе, и силата на материята над тебе, която започва да компенсира първата сила. Колкото по-надолу слизаш, толкова по-малко материя има под тебе и толкова повече има над тебе. Когато стигнеш в центъра, всички сили които ти действат са насочени от тебе (центъра) навън, и се уравновесяват по посока, т.е. не ти действа никаква сила. Но гравитационният потенциал в тази точка е максимален. И налягането в тази точка е максимално, но в случая го пренебрегваме да не пречи.

Това би било така, ако материята свършваше след центъра на Земята. В смисъл - при оная картинка на Ники повърхността на Земята да е само между границата от шест цяло и нещо до нула, а след нула-та да следва въздух и Космос по същия начин, както следва въздух и Космос над шест цяло и нещо. Само тогава плътността ще е най-голяма някъде около три цяло и нещо, както се твърди от картинката и след това ще намалява към нула. При Земята обаче разстоянието от нула до шест цяло и нещо не е целия диаметър, а само радиуса и това означава, че на разстоянието от три цяло и нещо до центъра (до нулата) от едната страна до повърхността ти имаш много по-малко материя (шест цяло и нещо минус три цяло и нещо, равно на три цяло и нещо), а от другата страна имаш много повече материя (три цяло и нещо плюс шест цяло и нещо, равно на девет цяло и нещо). Едва когато достигнеш центъра на планетата (нулата) - едва тогава ти имаш еднакво количество материя от всичките ти страни (дванадесет цяло и нещо минус шест цяло и нещо, равно на шест цяло и нещо) и чак там започва да ти действа еднаква сила от всички посоки, при което ти повече не можеш да падаш на никъде. Затова, чак в центъра на Земята плътността (и температурата) става най-голяма, а не както иска да каже Ники, че е така в огромна сфера някъде около разстоянието от три цяло и нещо. Тука се изпуска, че при нулата материята (земята) не свършва, а продължава и още нататъка, плюс още едни шест цяло и нещо от другата страна на нулата и тази материя от другата страна на нулата, която не е показана на картинката, също работи гравитационно, както и материята от нула до шест цяло и нещо от страната на картинката. Както си споменавал по-рано, някъде в самия център на масата на Земята има някаква нищожна идеална точка на пълно равновесие, плътно заобиколена от материя с максималното за масата на Земята налягане, плътност, температура, ядрото на Земята (ако приемем, че няма никакви неуравновесени напълно движения на Земята и на вътрешността на Земята, поради които този идеален център на масата на Земята да не трепти постоянно).

Редактирано Декември 20, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

И налягането в тази точка е максимално, но в случая го пренебрегваме да не пречи.

Пак да уточня, за да не се объркаме: Аз съм наясно, че когато падаш към Земята от Космоса, до достигането на земната повърхност на теб ти действа материята от целия диаметър на Земята срещу теб и това се променя в първия момент, в който ти (по някаква причина) започнеш да потъваш под повърхността на Земята. Това, което аз отричам е опитът на Ники да представя това нещо като наличие на максимална плътност на земната материя не в нулевата точка (центъра на Земята), а някъде по средата на земния радиус и да опитва с това погрешно представяне да търси някакви "празнини", "кухини" в черните дупки (ако правилно съм го разбрал). Това, за което говориш ти не се отразява на плътността в центъра на Земята, която си остава най-голяма там, а на други неща (струва ми се, че беше на ускорението на потъване към центъра).

Редактирано Декември 20, 2022 от Станислав Янков

[Gravity]

@Станислав Янков  Ако силата в центъра не е нула, каква и е посоката? 

[Gravity]

Преди 1 час, Ниkи said:

ОТО с какво променя ситуацията? Разкажи повече. 

Много неща, например свободно падащия не се ускорява. Трабва да обърнеш нещата. Какво е ускорението за да стои неподвижно и къде е максимално. Но под хоризонта това е безсмисленно. Друг пример е че понятието плътност не е смисленно. Черните дупки са вакуумни решения.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Gravity said:

@Станислав Янков  Ако силата в центъра не е нула, каква и е посоката? 

Не мога да разбера, в какъв смисъл имаш предвид това. Ако не греша някъде, аз разбирам нещата така: Когато нещо пада към повърхността на Земята от Космоса (на него му действа целия диаметър на Земята срещу него) - ускорението се изчислява обичайно, по формулите на Нютон. Когато това нещо достигне повърхността на Земята и ако можеше да продължи да пада към центъра на Земята, без да му пречат разните атомни отблъсквания и другите процеси, а само въз основа на гравитацията, то ще започне да пада към центъра на Земята с все по-бавно ускорение, защото ще му действа все по-малка част от диаметъра на Земята (както написа Скенер - ще има все повече земя над него и все по-малко земя под него). Обаче ще продължи да пада към въпросния център на тежестта на Земята (който непрекъснато се мести, заради динамиката на Земята и на всевъзможните процеси във вътрешността на Земята), макар и все по-бавно, докато не го достигне или почти достигне в някой момент. И на това място плътността, налягането и температурата са най-големи спрямо масата на Земята, всичко отгоре натиска навътре, да смачка. Единственото, което може да спре този колапс, са някакви атомни и ядрени процеси (например - термоядрените процеси в звездите, докато не свърши горивото и не станат джуджета, неутронни звезди или черни дупки). Само някакви процеси, известни или неизвестни, могат да спрат колапса до точка. Ако има място с нулева сила (което значи без посока), то това място е нещо като идеална точка и непрекъснато се мести, поради вече споменатото непрекъснато "трептене" на Земята и на нейните вътрешни процеси. Разни кухини в центъра на Земята, вакууми, "вътрешни светове" - НЯМА!

[Gravity]

По горе беше казал, че силата е най-голяма в центъра. 

[scaner]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Пак да уточня, за да не се объркаме: Аз съм наясно, че когато падаш към Земята от Космоса, до достигането на земната повърхност на теб ти действа материята от целия диаметър на Земята срещу теб и това се променя в първия момент, в който ти (по някаква причина) започнеш да потъваш под повърхността на Земята. Това, което аз отричам е опитът на Ники да представя това нещо като наличие на максимална плътност на земната материя не в нулевата точка (центъра на Земята), а някъде по средата на земния радиус и да опитва с това погрешно представяне да търси някакви "празнини", "кухини" в черните дупки (ако правилно съм го разбрал). Това, за което говориш ти не се отразява на плътността в центъра на Земята, която си остава най-голяма там, а на други неща (струва ми се, че беше на ускорението на потъване към центъра).

Графиката на Ники идва от факта, че плътността на земята не е еднаква в дълбочина. Първо ти попадаш в по-малко плътна почва, под тебе продължава да има сериозна маса, и въпреки че количеството под тебе намалява, ти тепърва се приближаваш към сериозната маса, и привличането продължава да расте, макар и по-бавно. И при някакво положение се стига максимума, от който насетне масата над тебе започва да надделява и силата с която те привлича земята да намалява, радиус около 3.5. 

Празнини и кухини в случая няма, не са нужни за да се обясни графиката. До центъра е плътна земя, но плътността е различна на различните дълбочини - в началото е по-малка, след някаква дълбочина нараства. Няма значение каква е плътността в центъра на земята, ако тя е симетрична сфера, там силата е нула.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Графиката на Ники идва от факта, че плътността на земята не е еднаква в дълбочина. Първо ти попадаш в по-малко плътна почва, под тебе продължава да има сериозна маса, и въпреки че количеството под тебе намалява, ти тепърва се приближаваш към сериозната маса, и привличането продължава да расте, макар и по-бавно. И при някакво положение се стига максимума, от който насетне масата над тебе започва да надделява и силата с която те привлича земята да намалява, радиус около 3.5. 

Празнини и кухини в случая няма, не са нужни за да се обясни графиката. До центъра е плътна земя, но плътността е различна на различните дълбочини - в началото е по-малка, след някаква дълбочина нараства. Няма значение каква е плътността в центъра на земята, ако тя е симетрична сфера, там силата е нула.

Това е ясно, не исках специално да го уточнявам, за да не претоварвам коментара с неща, които се отдалечават от същността на моето възражение - дори и ускорението на пропадане да намалява от един момент нататък (условно 3,5), това пропадане не спира, а продължава, докато не се стигне центъра на масата (нулата на картинката) или някъде в много голяма близост до него и там плътността на смачканата пръст (почва) е най-голяма (гореща скала, която при Слънцето даже достига до много горещ, свръхтвърд кристал - ядрото на Слънцето го даваха като изключително твърд кристал). Още на други места ние с Ники сме спорили точно за това (поне според мен досега, включително и сега) - има ли намаляване плътността на Земята след 3,5 , дори до някаква празнина в центъра на Земята. Няма. Плътността на Земята (и температурата вследствие на тази плътност) продължава да расте и след 3,5 към 0. След тази област намалява само ускорението на пропадането, но самото пропадане си продължава почти до 0, плътността на мачкане на земната маса там продължава да расте към още по-големи плътности в сравнение с по-нагоре, а не започва да намалява след 3,5 към 0 и да става все по-малко плътна, защото от другата, недадената страна на нулата има още толкова земя, в почти същото състояние, както от представената страна на нулата, за която говорим (от 0, до 6,2 условно). Центърът на масата аз си го представям като един вид идеална точка - макар и той непрекъснато да се мести повече или по-малко, при Земята това нещо условно може да се определи като "кухината" между четири доста силно напънати един към друг атома, а пък при една неутронна звезда би бил "кухината" между четири доста силно напънати един в друг неутрона (но все още издържащи на напрежението, без всичко да колабира към черна дупка).

[Шпага]

Преди 5 часа, scaner said:

Графиката на Ники идва от факта, че плътността на земята не е еднаква в дълбочина. Първо ти попадаш в по-малко плътна почва, под тебе продължава да има сериозна маса, и въпреки че количеството под тебе намалява, ти тепърва се приближаваш към сериозната маса, и привличането продължава да расте, макар и по-бавно. И при някакво положение се стига максимума, от който насетне масата над тебе започва да надделява и силата с която те привлича земята да намалява, радиус около 3.5. 

Празнини и кухини в случая няма, не са нужни за да се обясни графиката. До центъра е плътна земя, но плътността е различна на различните дълбочини - в началото е по-малка, след някаква дълбочина нараства. Няма значение каква е плътността в центъра на земята, ако тя е симетрична сфера, там силата е нула.

Правени ли са и правят ли се опити за екраниране на гравитацията?

[Шпага]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Тогава, защо сингулярността не започва от хоризонта?

 

Май сингулярността няма как нито да "започва", нито да "свършва", тъй като е безразмерна точка

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Правени ли са и правят ли се опити за екраниране на гравитацията?

За такова нещо май би трябвало първо да открият антигравитация и да видят от какво се поражда! Защото, принципно, гравитацията представлява условно “завъртане” спрямо човешкото възприятие на релативистките ефекти на СТО “на 90 градуса”. Имаш един и същи ефект - забавяне на хода на часовниците и скъсяване на дължините, - но при СТО този ефект се получава от движението с някаква скорост спрямо наблюдателя (“затварянето на ножицата” към диагонала с увеличаването на скоростта при диаграма на Минковски, до достигане на скоростта на светлината върху въпросния диагонал), а при ОТО (гравитацията) се получава от прилижаването към центъра на масата. Всичко е една игра на пространство-времето спрямо човешкото възприятие от две много различни перспективи (тази на СТО и тази на ОТО, гравитацията и масата), “завъртени” една спрямо друга “на 90 градуса” (условно казано) и практически ти питаш, кой е “превключвателя” между тези две перспективи на възприятие.

Редактирано Декември 21, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 8 минути, Ниkи said:

А какво се случва м/у центъра на ЧД и хоризонта й? Какви физични закони "вилнеят" там?

Може би първо трябва да се уверим, че въобще има някакви разстояния между “стените” на хоризонта на черна дупка. Че не става дума за двуизмерен диск с две сплетени една с друга страни, които представят въртенето на диска (черната дупка) около оста му чрез взаимното им разминаване в една и съща плоскост (двуизмерната плоскост на диска). Например частиците да са движения в едната посока, а античастиците - движения в противоположната посока по диска.

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, Ниkи said:

А защо трябва да завърташ на "90 градуса". Всичко се случва паралелно. Ускорявайки се, ти изкривяваш пространството, като го разтягаш (удължава се дължината на ракетата ти, примерно) времето ти се забързва. При достигане на С, ти създаваш собствено Пространство и Време

Случва се паралелно, едновременно (като едновременното възприемане на трите различни пространствени измерения), но са два коренно различни процеса - досега не са се наблюдавали “прескачания” с времето на нещо, което се движи съобразно СТО, изведнъж да се превръща в гравитация (проява по ОТО) и после пак да се връща към движение по СТО (като в квантовия свят, където електрон да става на фотон и после пак на електрон). Имаме няколко ключови феномена - проявите по СТО, проявите по ОТО, ентропията (стрелата на времето), трите пространствени измерения и квантовите неопределености - и всичките изброени имат някакъв непознат генезис на най-фундаментално ниво. Очевидно, във фундаментален план стават твърде много все още непознати за нас неща! Има все още множество неразкрити фундаментални взаимозависимости.

[Шпага]

Преди 19 минути, Ниkи said:

А какво се случва м/у центъра на ЧД и хоризонта й? Какви физични закони "вилнеят" там?

А дали "там" изобщо се случва нещо? Според мен - не, нищо не се случва и дори понятието "там" губи смисъла си. Както и понятията "сега", "тогава"...

[Шпага]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Ако съдим от клипчето... да. 

Не можем да съдим от клипчето, защото, както отбеляза Гравити:

Цитирай

Това е базирано на Нютоновата гравитация. За черните дупки трябва ОТО.

 

[Gravity]

Преди 1 час, Ниkи said:

Тогава, защо сингулярността не започва от хоризонта?

 

А защо да започва от хоризонта?

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Май сингулярността няма как нито да "започва", нито да "свършва", тъй като е безразмерна точка

Не е безразмерна точка.

[Gravity]

Преди 46 минути, Ниkи said:

А какво се случва м/у центъра на ЧД и хоризонта й? Какви физични закони "вилнеят" там?

Същите закони като тези и извън дупката.

[Шпага]

Преди 1 минута, Gravity said:

Не е безразмерна точка.

Щом не е безразмерна, значи ефектът "скъсяване на дължините" е напълно валиден и за сингулярността

[scaner]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

дори и ускорението на пропадане да намалява от един момент нататък (условно 3,5), това пропадане не спира, а продължава, докато не се стигне центъра на масата (нулата на картинката) или някъде в много голяма близост до него и там плътността на смачканата пръст (почва) е най-голяма (гореща скала, която при Слънцето даже достига до много горещ, свръхтвърд кристал - ядрото на Слънцето го даваха като изключително твърд кристал).

Това за примера изобщо не е необходимо. Каквото и да е ядрото, тежко, леко, кристал ,газ, това само леко ще модулира правата изобраазяваща силата, която спада до нула в центъра. Графиката на Ники е само илюстративна, показва две области с различнаа плътносст и влиянието им върху силата. Добавянето на повече области не променя принципно идеята, само вкарва леки доуточнения в запазващият се характер на кривата.

И изобщо тази графика не изобразява никакво падане. Тя избразява гравитационната сила на съответната дълбочина, т.е. характеризира ускорението с което би падало тялото ако не му пречи околната материя.  Тази сила е характеристика и в статично състояние, без движение.

Преди 1 час, Шпага said:

Май сингулярността няма как нито да "започва", нито да "свършва", тъй като е безразмерна точка

Не е задължително. Сингулярността може да е и повърхност. За неподвижен спрямо черната дупка наблюдател хоризонта на събитията играе роля на сингулярност (макар и фиктивна, координатна, изчезва при свободно падане към ЧД).

[Gravity]

Преди 55 минути, Шпага said:

Щом не е безразмерна, значи ефектът "скъсяване на дължините" е напълно валиден и за сингулярността

А защо смяташ, че сингулярностите имат дължини, които да им се скъсяват?

[Gravity]

Преди 56 минути, Ниkи said:

Защото там преминаваш скоростта на светлината

Никъде не се преминава скоростта на светлината.

Преди 56 минути, Ниkи said:

Не очаквах, че авторите не са се съобразили с ОТО

Кометирах това което ти пишеш, а не клипчето (не съм го гледал). Сигурен ли си, че казваш това което те казват? 

[Шпага]

Just now, Gravity said:

А защо смяташ, че сингулярностите имат дължини, които да им се скъсяват?

Ами щом не са БЕЗразмерни, значи са размерни - т.е. имат си размери. А как може нещо да има размери, но да няма дължина?

[Gravity]

Преди 8 минути, Шпага said:

Ами щом не са БЕЗразмерни, значи са размерни - т.е. имат си размери. А как може нещо да има размери, но да няма дължина?

Цветът червено безразмерна точка ли е? Не е. Има ли размери?