Гравитация

[deaf]

Преди 34 минути, scaner said:

Пространството е система от  отношения на протяжност и отстояние.

След като има "отстояние" между състоянията,значи няма последователност в тях.

[Gravity]

Преди 9 часа, Exhemus said:

Хм.. доста от корифеите смятат обратното - че материята, частиците са дефекти в топологията на ПВ.  Изглежда те търсят да надградят ОТО, така че дефектите да се пораждат от уравненията на теорията без намесата на други фактори. Пътьом може да се появят и някакви вълнови свойства, така че и КМ да бъде прегърната  

В миналото. В днешно време почти никой. 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

За пореден път се връщам

Току що се обади приятел - бил с дископатия тия дни и лежи, перифразирам:  Тез дет викат, че гравитацията не била сила, да кажат как да стана от леглото и да не ме боли кръста!

...

[Малоум 2]

И за да зазвучи празничното настроение от обсъждане на гравитация: виц: Наздраве - за акъл вече е късно!

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dokato-chashata-mi-s-vino-plache_194139.html

Докато чашата ми с вино плаче

Изненадващата динамика на течностите във виното

Тези, които от време на време съзерцават дъното на чаша за вино, със сигурност познават една от най-големите мистерии на Вселената.

Това е наблюдение от столетия, че виното понякога може да се придвижи нагоре по повърхността на чашата и след това да образува „сълзи“, които капят надолу.

Как става това?

Чашата за вино

Нека започнем със самата чаша.

Нищо не ви пречи да пиете вино от всякакъв вид съдове (включително направо от бутилката, ако ви харесва), формата на чашата за вино има пряко въздействие върху вкуса, който възприемаме. Традиционната чаша за вино се състои от четири основни компонента: "краче" или плоската основа на чашата, "стъбло" или вретеновидната част, която държите и която помага да се поддържа правилната температура на виното, "купа" или същинският издут съд, в който се съхранява виното, и накрая "ръбът" на чашата.

Формата на чашата определя начина, по който изпаренията на етанола - алкохолната част на виното - достигат до носа и устата. Силата и интензивността на аромата на виното зависят от големината на чашата спрямо ръба - колкото по-голяма е чашата, толкова повече аромати се отделят, а колкото по-стеснен е ръбът, толкова по-лесно тези аромати достигат до носа ви. Повечето чаши за вино са оформени така, че ароматите са съсредоточени в чашата, а етанолът не достига до носа.

Формата на чашата оказва влияние дори върху вкуса на виното, след като отпиете от него. Ще се наложи да наведете главата си напред (вероятно когато дегустирате от чаша с широка периферия) или назад (докато се опитвате да прекарате носа си покрай ръба на тясна чаша тип флейта). Наклонът на главата ви определя скоростта и интензивността, с която виното навлиза в устата ви, което от своя страна определя колко вкусови рецептора ще бъдат засегнати едновременно. Това обуславя силното "усещане в устата" на едно пълноценно Мерло например.

Сълзите на виното

Преди да вдигне чаша вино към устните си, всеки ценител на вино завърта чашата и наблюдава капките или „сълзите“, които се образуват на пръстен близо до върха на чашата. Освен че изглежда много изтънчено, този жест демонстрира динамиката на течностите във виното

Тези сълзи са следствие от това, че виното е нехомогенна смес от вода и алкохол, заедно с някои захари и киселини. При завъртане на чашата по-голямата част от виното се връща обратно надолу, но по стените на чашата остава тънък филм - капилярно действие, което го кара да се изкачва по стените. Това, което се случва, е, че алкохолът и водата във филма започват да се изпаряват по-бързо, отколкото в по-голямата част от напитката - но алкохолът във филма се изпарява по-бързо от водата поради по-високото си налягане на парите. Бързото изпаряване на алкохола и последващото намаляване на концентрацията му означава, че повърхностното напрежение на филма се увеличава, изтегляйки течността от дъното на чашата, където има по-ниско повърхностно напрежение, тъй като все още съдържа повече алкохол.

Това явление, дължащо се на градиента на повърхностното напрежение, се нарича "ефект на Марангони" в чест на италианския физик Карло Марангони, който първоначално изследва преноса на маса по границата между две фази, дължащ се на градиента на повърхностното напрежение. Но първият човек, който точно описва основния механизъм на явлението "сълзи от вино", е физикът Джеймс Томсън, по-големият брат на лорд Келвин, през 1855 г.

Ефектът на Марангони обяснява движението на виното нагоре по стената на чашата, но дълги години не е било ясно защо потокът образува отделни капки.

Но дали гравитацията може да даде отговора?

Ударни вълни

Днес загадката е решена - поне отчасти - благодарение на работата на Йонатан Дъклар (Yonatan Dukler) и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те извършват теоретичен анализ на некласическата динамика на чашите за вино и винените сълзи, като вземат предвид гравитационните ефекти, които преди това бяха пренебрегвани, и казват, че са намерили отговор.

В изследването си, публикувано в Physical Review Fluids през 2020 г., екипът представя своя модел, който установява, че дебелината на филма играе ключова роля за начина, по който се образуват сълзите. Всъщност, ако филмът е равномерен и достатъчно дебел, той се стича обратно надолу на плътен слой. Вместо това техните експерименти и изчисления показват, че течността се движи нагоре в изпъкнала вълна, която оставя след себе си тънък филм. Те описват това като нестабилна "обратна ударна вълна с недостатъчно сгъстяване", която се разкъсва и образува сълзи.

^{Кредит:  Dukler and co}

Този тип поток на Марангони не засяга само виното, но оказва влияние върху всичко - от растежа на кристалите в полупроводниците до излъчването на топлина във вашия лаптоп. 

Има обаче и друга сила - гравитацията, която дърпа течността обратно надолу. Когато това се случи, виното се оформя в известните сълзи, които се търкалят по вътрешността на чашата.

Изключителната загадка е защо виното образува сълзи, течащи надолу, а не някакъв друг вид поток. Това е проблемът, с който Дъклар и колегите му са се справили, използвайки цялостен теоретичен модел и много експериментална работа. Те са наблюдавали как сълзите се образуват по начин, който никога преди не е бил описван.

Тяхната работа се основава на теорията на ударните вълни. Ударната вълна е смущение, което образува рязка граница в свойствата на течността. Ударните вълни обикновено се задвижват от смущения, които се движат по-бързо от звука в течността, като например свръхзвукова струя. Вълната продължава толкова дълго, колкото смущението остава свръхзвуково.

Но ударни вълни могат да се образуват, когато смущенията не са свръхзвукови - например, когато изпарението причинява поток в течността. Тези вълни са известни като ударни вълни под натиск. Именно върху тях се фокусират Дъклар и колегите му.

Всъщност през последното десетилетие Европейската космическа агенция (ЕКА), НАСА и Японската агенция за аерокосмически изследвания проведоха експерименти за изучаване на ефекта на Марангони на Международната космическа станция в условията на микрогравитация, като нов експеримент на ЕКА трябва да започне през следващата година.

Въпреки цялата физика, сълзите на виното не показват колко добро е виното, а само неговото алкохолно съдържание. Буквално, повече алкохол означава повече сълзи.

Това е интересна работа, която много читатели ще искат да отпразнуват с някои свои собствени „изследвания“.

Справка: Theory for undercompressive shocks in tears of wine
Yonatan Dukler, Hangjie Ji, Claudia Falcon, and Andrea L. Bertozzi
Phys. Rev. Fluids 5, 034002 – Published 17 March 2020 DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevFluids.5.034002, на свободен достъп: arxiv.org/abs/1909.09898 

Източник: 

As my wine glass gently weeps, Physics World 

Ever wondered why your wine is weeping? Blame shock waves. MIT Review

...

...

Редактирано Януари 2, 2023 от Малоум 2

[kipen]

On 30.12.2022 г. at 15:20, gmladenov said:

On 30.12.2022 г. at 14:11, kipen said:

Още един съфорумник с интерес към "причината"...

Да, естествено. Аз съм твърдо в тази група.

Ако имахме познания за "причината" за гравитацията, ще имаме и по-добър модел.
Без да знае причината, ОТО няма как да предложи нещо повече от Нютоновия модел
... и съответно не предлага, въпреки амбициите си за нещо повече.

Г-н Младенов, според мен, визирате в изказа си ОТО, а пък си имате предвид Вас. Екстраполирате неоснователно вашите специфики като цяло върху ОТО.

На ОТО не й е задача да знае причината - като теория задачата й е да опише взаимовръзките между материални обекти математически непротиворечиво. Пък как ще премине и е преминала експериментални проверки е друг въпрос. 

По-интересен факт, както вече съм споделял в други теми, е че контекстът на ТО-тата е 4-мерно пространство.

Съответно защо 4мерна теория с едно от измеренията - време, дава доста точно описание на света, потвърдено в сумати експерименти. Докато, съдържащата се като частен случай в ОТО Нютонова теория за гравитацията, която "работи" в 3-мерно абсолютно пространство и имагинерно време, дава неточни прогнози (примерно за орбитата на Меркурий).

Отделно пък, чисто психологически погледната, разликата между размерността на работните пространства в ТО-тата и Нютоновото абсолютно пространство изразява различни по  същество гледни точки. В нютоновия модел центрирането е в една абсолютна гледна точка, от която се разглежда и описва механиката на взаимодействията между  материалните обекти, а в ТО-тата имаме множество от равнопоставени гледни точки. Т.е. разглеждането чрез 4-мерен модел дава 1степен на свобода вповече, което резултира и до относителността, а пък това съвпада и със социално-психологическият преход от колективизма(едно общо гледище) към индивидуализма(плурализъм на гледните точки). В смисъл, че преходът от 3- към 4-мерни представи често е съпровождан от големи вътрешни съпротиви - едни закрепени(приети за доминиращи) в съзнанието модели биват "защитавани" срещу "навлизането" на нови модели, или т.н. "напрежение при смяна на парадигмата" ( paradigm shift )

Последното го изказвам във връзка с пропусканите Ви бележки от Gravity, че не става въпрос "да свърши пространството" в сингулярността, а "време-пространството". Както и бележката Ви за "модерното и прогресивното", което автоматично Ви позиционира на страната на консерватизма, което е градивно и нужно за баланс, но пък постарайте се да въвеждате издържани аргументи, а не "запъване като магаре на мост" 

 

[kipen]

On 30.12.2022 г. at 19:01, Станислав Янков said:

Всичко е взаимно и едновременно и не е чак толкова сложно за възприемане като взаимен, едновременен процес. В един момент от разширението на Вселената случайните квантово-механични флуктуации са предизвикали рязък отскок на полетата на Хигс на Вселената преди Големия взрив (може би невъобразима черна дупка, която е стигнала момента на пълното си изпаряване). Този отскок върху по-високата издатина в центъра (на потенциала на полето) е предизвикал рязкото разширение на пространство-времето (нарушаване на пълната симетрия на макрониво отпреди това), а последващото плавно спускане към дъното е създало (грубо казано) масивната материя.

ОК, ама откъде-накъде постулираме "преди Големия взрив", при положение, че самото събитие "ГВ" е сингулярност в мат.описанието? Т.е. това, което споменава и Gravity (което и Ст.Хогинг не веднъж е споменавал) - времепространството би следвало да "започва" в тази "точка". В смисъл, че "началото" е относително спрямо нашият момент. Преди това "начало" на времето - не се знае, пространството в "началото" е също 0 спрямо сегашните еталони за "размери". Това е физическото описание на математическата сингулярност в моделите с 4мерно време-пространство.

От първите няколко мига има няколко модела, вкл. и този чрез основата за разпределяне на материята като следствие от флуктуирането на стойностите на полето на Хигс (а след 380 000-ната година на Вселената е общоприет инфлационният модел).

Обаче енергията от движението на материята вече е налична, но откъде се е взела - няма физическо основание да се изкаже твърдение, а само метафизично, което е с такива степени на свобода, че и противоречиви твърдения могат да са верни сами по себе си, но в съпоставяне да се раждат единствено спорове. 

On 30.12.2022 г. at 19:01, Станислав Янков said:

Нееднородностите на полетата в крайна сметка са довели до нееднородното разпределение на материята днес, дори и под формата на галактиките.

Само дето няма нееднородност в природата на импулса, които изразява посоката на енергийния пренос. Има просто различни възможни посоки, съответно кванти енергия спрямо гледната точка(възможните измервания от страничен 3-пространствен наблюдател). Най-малкото имаме различни математически записи на "time evolution factor"-а в ОТО и в квантовата механика. "Стрелата на времето" е производна от гледна точка на ТО-тата, докато в квантовата механика няма доминираща посока на развитието на вълновата функция във времето.

А по отношение на "преплитането на полетата", вероятно припомнянето ти на това

ще ти предложи перспектива, при която се вижда, че даден сигнал може да бъде разложен на съставни части, резониращи в самият сигнал като краен резултат. Ала това е спомагателна абстрактна интерпретация, както е и диаграмата на Минковски.

В крайна сметка, "разпределянето на импулса и момента му" от относителния момент на сингулярността спрямо сега, се разглежда по задълбочено чрез ТО-тата (което резултира и до теорията за ГВ, както и да инфлационния модел), докато в квантовите теории на полето се работи с конкретно състояние на системата и веротностите за случване на същото състояние след определен времеви период, което е разположено по линия във времето, но времето не е "ограничено" до линия - за това и вероятности, съответно запазване на потенциали за множество от възможни развития във времето (path integral formulation)

Това пък е свързано със "суперпозицията от състояния", което определя възможността една частица да е "сбор" от множество частици, съществуващи в по-широк набор измерения от 3-мерния физически свят, т.е. да е материален обект съществуващ едновременно и в миналото и бъдещето, на които му засичаме присъствието в 3Д в даден момент, като резултатно сечение. Т.е. "разделянето" на един сигнал на различни носещи честоти, при трансформациите на Фурие, да отразява наистина предполагаемия факт, че има отделно съществуващи, "преплитащи"се полета, със собствени, отделни частици, а не различни формални прояви на една и съща частица. 

Ето в това клипче е интересно описана "суперпозицията", в момента дето шервам - 9:26

 

 

А по отношение на

On 30.12.2022 г. at 19:01, Станислав Янков said:

Има други, по-любопитни мистерии. Например: Възможно ли е четвъртото времево измерение да е четвърто пространствено измерение, но заради особеностите на нашите възприятия ние да не го възприемаме като пространствено, а като стрела на времето с ентропия?

В ОТО "четвъртото измерение" си е времето и точно разглеждано като такова се получават прогностичните резултати от уравненията.

Но пък интересното се получава, ако разгледаме времето като физически параметър, т.е. квантуваме енергията на фотона и по тази ос, както го правим по останалите три, пространствени.

Получава се, че за страничен 3-пространствен наблюдател, "картината на света" би се изразила като увеличаване на ентропията(хаоса, възможностите) по пространствените оси за сметка на увеличаване на негентропията(подредеността) по времевата ос.  

 

[gmladenov]

Преди 4 часа, kipen said:

На ОТО не й е задача да знае причината ...

Колега, на кой е задача да знае причината за гравитцията, ако не на физиката?

Ако обясним причината за гравитацията с божествена намеса, Вие ще кажете, че това е ненаучно.
Но пак Вие казвате, че това не е задача на физиката - и в частност на ОТО, която е общоприетата
теория за гравитацията. Как да Ви се угоди, уважаеми колега.

 

Цитирай

... но пък постарайте се да въвеждате издържани аргументи

Ами аз излагам такива аргументи, но те явно преминават покрай ушите Ви.

Например, добре известните сингулярности, за които вече стана дума, ясно демонстрират как
ОТО произвежда невалидни резултати за черните дупки. Защо сте се запънали като магаре на
мост и отказвате да чуете този аргумент?

[kipen]

Преди 22 часа, gmladenov said:

On 1.01.2023 г. at 8:52, Станислав Янков said:

Колкото повече се доближават прашинките една към друга, толкова по-изразена, по-огъната става кривината ...

Станиславчо, нека да уточня нещо важно, че нещо се луташ.

Едно основно положение, което ти трябва да схванеш и приемеш, е че кривината на пространство-времето
е въображаема.

Как знаем? Ами много просто: няма начин да измерим тази кривина директно, за да сме сигурни, че тя
наистина съществува.

Когато една Нютонова ябълка пада на земята, ние можем директно да измерим нейата скорост, ускороение
и маса. Тъй като това са директно измерими величини, ние преспокойно можем да приемем, че те са реални
(физически-същестуващи). Защо ябълката пада, обаче, не се знае.

Според Нютон тя пада защото и действа сила, а според Айнщайн тя пада, защото следва кривината на
пространство-времето около земята.

Според Айнщайн ябълката не пада, а Земята се приближава към нея.

Не за друго, а защото точно както си написал, че "силата на Нютон" и "изкривяването на ВП при Айнщайн" не могат директно да се измерят, по същият начин не можеш да определиш за материален обект (дадена инерциална система), дали му действа сила на привличане или изпитва съпротивление срещу свободно движение.

Всъщност при директно измерване на масата му какво мериш? И спрямо какво?

Е те това е разликата при използването на "3-мерно +имагинерно време" и "4-мерно". При нютон мериш маса, а при Айнщайн мериш съпротивление на движение по оста на времето. 

 

стойте си в класическите представи, г-н Младенов! Това си е ваш избор, дето се опитвате да защитавате като правилен. За мен не е проблем!

Редактирано Януари 2, 2023 от kipen

[gmladenov]

Преди 3 минути, kipen said:

Според Айнщайн ябълката не пада, а Земята се приближава към нея.

Грешиш. Според Айнщайн ябълката следва кривината на пространство-времето, създадена от масата на земята.
Вземи се образовай малко като си тръгнал да спориш.

[kipen]

Вземи вникни малко какво съм написал и сам си прецени дали не става въпрос за едно и също, но изразено по различни начини.... описано от различни равноправни гледни точки.

Така и не можеш грам да се абстрахираш от позицията ти - "център на вселената". Квото ти си прочел - това е казал Айнщайн и това е единствената възможна правилна интерпретация.... въйх.

Па прегледай клипчето, бре, воеводо! Образовай се от по-млади източници, мааму стара....

п.п. ЧНГ между другото...и да си жив и здрав 

Редактирано Януари 2, 2023 от kipen

[gmladenov]

Преди 3 минути, kipen said:

Вземи вникни малко какво съм написал и сам си прецени дали не става въпрос за едно и също, но изразено по различни начини....

Ако знаеше за какво говориш, нямаше да го изразиш по различен начин.

[kipen]

Ти си ясен, че дърпаш чергата към себе си...щото трудно приемаш различни от очакваното ти изказвания.... камо ли пък неимагинерно време и реално съществували източници на реликтовото лъчение.....

Редактирано Януари 2, 2023 от kipen

[gmladenov]

Преди 2 минути, kipen said:

Ти си ясен, че дърпаш чергата към себе си...щото трудно приемаш различни от очакваното ти изказвания....

Ти също си ясен. Не знаеш за какво говориш, но даваш препоръки и напътствия на другите.
Егаси нахалството.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Колега, на кой е задача да знае причината за гравитцията, ако не на физиката?

Физиката казва каква е причината за гравитацията. Милион пъти вече я обсъждахме, ти от къде падаш сега?

Преди 1 час, gmladenov said:

Например, добре известните сингулярности, за които вече стана дума, ясно демонстрират как
ОТО произвежда невалидни резултати за черните дупки. Защо сте се запънали като магаре на
мост и отказвате да чуете този аргумент?

А аргумент ли е това? Как реши че това е невалиден резултат? Само "явно" далеч не е достатъчно. Кой предразсъдък те ръчка в петата точка?

[scaner]

Преди 28 минути, gmladenov said:

Ако знаеше за какво говориш, нямаше да го изразиш по различен начин.

Обикновено, именно когато знаеш за какво говориш, имаш свободата да го изразяваш по различен начин. Иначе се ограничаваш до цитиране и повторение.

[Станислав Янков]

Преди 44 минути, kipen said:

Според Айнщайн ябълката не пада, а Земята се приближава към нея.

Не за друго, а защото точно както си написал, че "силата на Нютон" и "изкривяването на ВП при Айнщайн" не могат директно да се измерят, по същият начин не можеш да определиш за материален обект (дадена инерциална система), дали му действа сила на привличане или изпитва съпротивление срещу свободно движение.

Всъщност при директно измерване на масата му какво мериш? И спрямо какво?

Е те това е разликата при използването на "3-мерно +имагинерно време" и "4-мерно". При нютон мериш маса, а при Айнщайн мериш съпротивление на движение по оста на времето.

В тая връзка (за ускоряването на Земята към ябълката) има един много добър клип (долния, като и останалите клипове на този ютубър са много добри). На другия ти коментар ще ти отговарям по-късно, защото очевидно си добре подготвен в материята човек, за разлика от мен (аз започнах някакво подобряване на разбиранията ми относно всички тези най-сложни материи от физиката едва с идването ми в този форум и определено съм много далече от нивото на Скенер, на Гравити, а явно и на теб) и първо искам да прегледам текста ти по-внимателно и да опитам да го разбера по-добре.

 

[gmladenov]

Преди 4 минути, scaner said:

Как реши че това е невалиден резултат?

За да не бъда упрекнат в цитиране на жълта литеартура, ще цитирам научна статия на професор
по физика от престижен американски университет. Професорът е Абхай Аштекар, а статията е тук:
https://arxiv.org/abs/0812.4703.

На втора страница от статията четем:

Но тъй като гравитацията е геометрия в Общата относителност, когато гравитационното поле
стане сингулярно, континуума [на пространство-времето] се скъсва и самото пространство-
време свършва. Повече няма място, в което да същестуват други полета. Цялата физика, като
я познаваме, внезапно спира. Физическите наблюдения, свързани както с материя, така и с
геометрия, просто се разминават, което на свой ред сигнализира фундаментален дефект в
нашето описание на Природата.

Значи професор по физика нарича сингулярностите "фундаментален дефект в нашето описание
на Природата". Аз напълно се съгласявам.

[scaner]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Значи професор по физика нарича сингулярностите "фундаментален дефект в нашето описание
на Природата". Аз напълно се съгласявам.

Тъй де. Това само показва, че има най-различни мнения. Аз вече няколко пъти споменавам Александър Виленкин, който изследва математически именно такива случаи, и ги счита просто за дефекти в геометрията, и нашето описание е длъжно да се съобразява с тях, а не да ги отхвърля защото му пречели. Може просто нашият подход с описанието да е грешен, не мислиш ли за такава възможност? Тоест такъв обект да си съществува, сегашният ни калпав начин на описание само да го изявява? Например така, както се получава фиктивната сингулярност на хоризонта на събитията поради използване на калпави координати?

Има един принцип, "принципът на космическата цензура". Той е въведен от Роджър Пенроус, който не отрича сингулярностите и приема, че те могат да съществуват.

Изобщо, във физиката "сингулярност" означава единично, уникално явление, за което известните ни закони не важат. Но кой твърди, че известните ни закони са истина от последна инстанция? А уникалността на това явление показва защо нашето знание и подход не е подготвено за такава среща.

Не става тая работа със замеряне със случайни цитати. Тук проблемът е много по-дълбок, и аз непрекъснато повтарям, че тъпото отхвърляне не е решението му. А ти точно това приемаш за единствено решение. Не мислиш ли, че това е просто проява на ограничено мислене? Дори професорът който цитираш се ограничава с проблем в нашето описание, а не със съществуване или не на подобни обекти.

 

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Дори професорът който цитираш се ограничава с проблем в нашето описание ...

Професорът казва по завоалиран начин, че ОТО има фундаментален дефект.

Интересно е как някои вместо да приемет съществуването на този дефект, се опитват
всячески да го оправдяат. Това не било дефект на ОТО, видите ли, а реалността била
такава.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Професорът казва по завоалиран начин, че ОТО има фундаментален дефект.

Интересно е как някои вместо да приемет съществуването на този дефект, се опитват
всячески да го оправдяат. Това не било дефект на ОТО, видите ли, а реалността била
такава.

Какво значи "дефект на ОТО"? Има проблем между нейните предсказания и наблюденията? Не, няма такъв проблем. Има проблем с описанието на някакъв уникален обект, никога не срещан още с физиката? Ми това не е проблем на ОТО, а е проблем на математиката която ползваме, ОТО само я ползва. Всяка друга теория, която ползва същата математика, ще се сблъска със същият проблем. Тоест, това не е конкретно проблем на ОТО, а е проблем на инструментариума с който работим. Тоест трябва да се изработи подходящ инструмент, и да се въоръжи ОТО с него, за да върви напред. Защото тя се справя със всичко останало, затова не трябва да се отхвърля.

Това което се опитвам да ти набия в канчето е, че не всичко което лети, се яде. Сингуларността може да е проблем на теорията, може да е реален обект. В момента няма решение на тази дилема, и е глупаво ти да се правиш на по-умен и да избираш едното от решенията само защото те сърби на някакво скрито място.

Редактирано Януари 2, 2023 от scaner

[Станислав Янков]

Преди 7 часа, kipen said:

ОК, ама откъде-накъде постулираме "преди Големия взрив", при положение, че самото събитие "ГВ" е сингулярност в мат.описанието? Т.е. това, което споменава и Gravity (което и Ст.Хогинг не веднъж е споменавал) - времепространството би следвало да "започва" в тази "точка". В смисъл, че "началото" е относително спрямо нашият момент. Преди това "начало" на времето - не се знае, пространството в "началото" е също 0 спрямо сегашните еталони за "размери". Това е физическото описание на математическата сингулярност в моделите с 4мерно време-пространство.

От първите няколко мига има няколко модела, вкл. и този чрез основата за разпределяне на материята като следствие от флуктуирането на стойностите на полето на Хигс (а след 380 000-ната година на Вселената е общоприет инфлационният модел).

Обаче енергията от движението на материята вече е налична, но откъде се е взела - няма физическо основание да се изкаже твърдение, а само метафизично, което е с такива степени на свобода, че и противоречиви твърдения могат да са верни сами по себе си, но в съпоставяне да се раждат единствено спорове. 

За момента аз не изключвам възможността, да става дума за изпаряване на свръхмасивна черна дупка, след цели, невъобразими вечности на съществуване, при което смисъла на понятието "време" се е загубил. При един подобен сценарий на възникването на нашата Вселена, в сингулярността на такава изпарена черна дупка понятията време и пространство може да се определят и като несъществуващи, обаче извън нея, на мястото, където тя е възникнала, време може и да си е имало, през всичките невъобразими вечности, необходими на подобно невъобразимо чудовище да се изпари изцяло най-накрая.

Друга възможност е тази наша Вселена да се намира във вътрешността на черна дупка, да се изгражда от "рециклираната" погълната материя/енергия някъде извън нея. Това би могло да се случва било някъде около центъра на масата на черната дупка, било в областта на хоризонта на събитията на черната дупка. Когато към черната дупка започне да постъпва някаква материя, погълната "отвън", да започва разширение на нейния хоризонт на събитията (разширението на нашата Вселена), а на този хоризонт, на холографски принцип да се образуват всички прояви, наблюдавани и ненаблюдавани (все още непознати) в нашата Вселена. (Зная, че холографският модел във физиката представлява нещо съвсем различно, което няма общо с моята лаическа интерпретация).

Естествено, третият вариант е началото на Вселената ни (Големият взрив) да няма нищо общо с черните дупки и това да е съвсем различен, уникален процес, но засега аз не съм срещнал безусловни аргументи, които категорично да отричат всякаква възможност за каквото и да е сходство между началото на нашата Вселена и краят или пък "вътрешните" процеси в черна дупка.

[Станислав Янков]

Преди 7 часа, kipen said:

Само дето няма нееднородност в природата на импулса, които изразява посоката на енергийния пренос. Има просто различни възможни посоки, съответно кванти енергия спрямо гледната точка(възможните измервания от страничен 3-пространствен наблюдател). Най-малкото имаме различни математически записи на "time evolution factor"-а в ОТО и в квантовата механика. "Стрелата на времето" е производна от гледна точка на ТО-тата, докато в квантовата механика няма доминираща посока на развитието на вълновата функция във времето.

А по отношение на "преплитането на полетата", вероятно припомнянето ти на това

ще ти предложи перспектива, при която се вижда, че даден сигнал може да бъде разложен на съставни части, резониращи в самият сигнал като краен резултат. Ала това е спомагателна абстрактна интерпретация, както е и диаграмата на Минковски.

В крайна сметка, "разпределянето на импулса и момента му" от относителния момент на сингулярността спрямо сега, се разглежда по задълбочено чрез ТО-тата (което резултира и до теорията за ГВ, както и да инфлационния модел), докато в квантовите теории на полето се работи с конкретно състояние на системата и веротностите за случване на същото състояние след определен времеви период, което е разположено по линия във времето, но времето не е "ограничено" до линия - за това и вероятности, съответно запазване на потенциали за множество от възможни развития във времето (path integral formulation)

Това пък е свързано със "суперпозицията от състояния", което определя възможността една частица да е "сбор" от множество частици, съществуващи в по-широк набор измерения от 3-мерния физически свят, т.е. да е материален обект съществуващ едновременно и в миналото и бъдещето, на които му засичаме присъствието в 3Д в даден момент, като резултатно сечение. Т.е. "разделянето" на един сигнал на различни носещи честоти, при трансформациите на Фурие, да отразява наистина предполагаемия факт, че има отделно съществуващи, "преплитащи"се полета, със собствени, отделни частици, а не различни формални прояви на една и съща частица.

Имах предвид нееднородностите на микровълновото фоново (реликтовото) лъчение, но в момента фокуса ми е над други неща и не бях особено точен (написах всичко, без да проверявам подробностите, надве-натри). А и вече споменах, че не съм задълбочено подготвен спрямо нивото ти и това на Скенер и Гравити, доста импровизирам с ограничените си знания, макар да имам някакво усещане (вероятно лъжовно), че сякаш съм на път да напипам нещо по-значимо като разбиране. Както написах вече, клиповете и някои от останалите неща ще коментирам отделно, когато ги разуча доколкото мога по-задълбочено. Определено си струва!

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, kipen said:

Най-малкото имаме различни математически записи на "time evolution factor"-а в ОТО и в квантовата механика. "Стрелата на времето" е производна от гледна точка на ТО-тата, докато в квантовата механика няма доминираща посока на развитието на вълновата функция във времето.

Бидейки елементарните частици точкови, възниква въпросът, защо те не се държат съобразно очертаните от ОТО параметри на микроскопични черни дупки. Наред с други съображения, заради които не можем да ги приемем като типични микроскопични черни дупки, описвани чрез ОТО, дори и да са с голи сингулярности, Роджър Пенроуз имал възражение и за нарушения на причинно-следствената връзка. Възможно ли е на микроскопично ниво, около планковите дължини, да се проявяват един вид прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични (само с някакъв частичен дял на неопределеност)? Благодарение на тези прескоци напред-назад във времето, частици, които иначе се движат със скоростта на светлината, да се превръщат в масивни частици с подсветлинни скорости спрямо макро-наблюдатели (то, други освен макро-наблюдателите едва ли може да има). Това обаче да е процес, който съществува само на микро-ниво, около планковите дължини и който е нерегистрируем на макро-ниво, въобще не се проявява на това ниво, а вместо това на макро-ниво се проявява само стрелата на времето с ентропията и всичко си се описва съвсем адекватно (за макро-нивото) от ОТО и СТО.

Редактирано Януари 2, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Възможно ли е на микроскопично ниво, около планковите дължини, да се проявяват един вид прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични (само с някакъв частичен дял на неопределеност)? Благодарение на тези прескоци напред-назад във времето, частици, които иначе се движат със скоростта на светлината, да се превръщат в масивни частици с подсветлинни скорости спрямо макро-наблюдатели (то, други освен макро-наблюдателите едва ли може да има). Това обаче да е процес, който съществува само на микро-ниво, около планковите дължини и който е нерегистрируем на макро-ниво, въобще не се проявява на това ниво, а вместо това на макро-ниво се проявява само стрелата на времето с ентропията и всичко си се описва съвсем адекватно (за макро-нивото) от ОТО и СТО.

Понятията за време и пространство са макроскопични, възникват като удобно описание на макросвета. За микрообектите започват да се оказват неудобни. За тях е възникнало понятието "пространствено-времева пяна". Има разни опити за микросвета пространството и времето да се махнат в описанието (и покрай теорията на струните), но за сега не са много успешни.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Понятията за време и пространство са макроскопични, възникват като удобно описание на макросвета. За микрообектите започват да се оказват неудобни. За тях е възникнало понятието "пространствено-времева пяна". Има разни опити за микросвета пространството и времето да се махнат в описанието (и покрай теорията на струните), но за сега не са много успешни.

Ти веднъж спомена за някаква книжка на Файнман, ако не се лъжа, където се говори за възможност антиматерията да се движи назад във времето (не съм сигурен, дали си спомням съвсем точно, защото тогава ми се стори твърде радикална мисъл и не обърнах достатъчно внимание на този твой коментар). Освен това, дълго време се е мислело за така нареченото "море на Дирак" (което по-късно е изменено на "океан на Хигс"), където също се допуска възможността античастиците да са със сменена посока на времето в сравнение с частиците. Явно, времеви аномалии не просто с много различни интервали на единицата време, ами и въобще със смени на посоката на хода на времето напред-назад въобще не са чак такава ерес в квантовия свят!

Антиматерията, с която се надяваме да стигнем до Марс (offnews.bg)

Редактирано Януари 2, 2023 от Станислав Янков