Гравитация

[Станислав Янков]

Пак ще припомня долното видео, което вече съм го слагал тук преди месеци. Като цяло то не е добро - въобще не включва квантовите процеси (неопределеностите), ами опитва да разглежда елементарните частици като твърди топчета, но може би напипва нещо по-вярно при представянето на един възможен процес на прескоци към миналото при масивните частици с досветлинни скорости. Подобни неща може да протичат на планкови дължини и при планково време. Например, при частиците с нулеви маси и със скорост на светлината интервалите на планковата дължина и планковото време да съвпадат помежду си, особено като посока, докато при масивните частици с подсветлинни скорости гравитационното огъване за маса на частицата да нарушава този съвпад на посоката, а може би и на интервала на планковата дължина спрямо планковото време и онова, което преди това е било два фотона със светлинни скорости, да е станало на частица и на нейната античастица, с описаните в клипа прескоци назад във времето. При анихилация съвпадът да се възстановява (кривината да изчезва в този вид) и да се възстановява формата на фотони със светлинни скорости.

 

[Станислав Янков]

Преди 15 часа, kipen said:

В ОТО "четвъртото измерение" си е времето и точно разглеждано като такова се получават прогностичните резултати от уравненията.

Но пък интересното се получава, ако разгледаме времето като физически параметър, т.е. квантуваме енергията на фотона и по тази ос, както го правим по останалите три, пространствени.

Получава се, че за страничен 3-пространствен наблюдател, "картината на света" би се изразила като увеличаване на ентропията(хаоса, възможностите) по пространствените оси за сметка на увеличаване на негентропията(подредеността) по времевата ос.

Принципно, от гледна точка на представянето му върху графика, четвъртото времево измерение не би имало никакви проблеми да се представя и като обичайно четвърто пространствено измерение. Подобно на останалите три пространствени измерения, четвъртото времево също променя дължините на своите интервали при идентични условия (размер на скорост на движение спрямо наблюдател или размер на гравитационен потенциал). Голямата разлика с останалите три пространствени измерения е тази, че за разлика от тях, при четвъртото времево измерение ние имаме непреодолима пречка на макро-ниво да се връщаме назад по него, в обратната му посока. Би могло да се каже, че четвъртото измерение е нещо като "закърняло", недоразвито пространствено измерение, поради което него ние не го възприемаме като още едно нормално пространствено измерение, а като силно ограниченото времево такова.

Твоята посока с времето като физически параметър също е интересна като опит да се доразвие и да видим, дали ще има някакъв по-голям или по-малък съвпад с реалността, която възприемаме.

Редактирано Януари 3, 2023 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

Ти веднъж спомена за някаква книжка на Файнман, ако не се лъжа, където се говори за възможност антиматерията да се движи назад във времето (не съм сигурен, дали си спомням съвсем точно, защото тогава ми се стори твърде радикална мисъл и не обърнах достатъчно внимание на този твой коментар).

Книжката се казва "Квантовый лабиринт. Как Ричард Фейнман и Джон Уилер изменили время и реальность" или само "Квантовый лабиринт".

Може да се намери по руският интернет (сега след като затвориха Z Library пак може, но по-трудно...). Може да опиташ и чрез търсачката Yandex...

Там историята е, че Файнман посещава една вечер Уилер и споделя, че вероятно в природата съществува само един електрон, който обаче може хаотично да се движи и назад във времето (като позитрон), и ние го срещаме толкова често, че си мислим че са много електрони. А идеята идва от това, че всички електрони имат еднакви характеристики. По-нататък е принуден да се откаже от тази идея, защото наблюдаваните позитрони са много по-малко от електроните, а според тази идея би трябвало да са равноправни по количество..

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Голямата разлика с останалите три пространствени измерения е тази, че за разлика от тях, при четвъртото времево измерение ние имаме непреодолима пречка на макро-ниво да се връщаме назад по него, в обратната му посока. Би могло да се каже, че четвъртото измерение е нещо като "закърняло", недоразвито пространствено измерение, поради което него ние не го възприемаме като още едно нормално пространствено измерение, а като силно ограниченото времево такова.

Твоята посока с времето като физически параметър също е интересна като опит да се доразвие и да видим, дали ще има някакъв по-голям или по-малък съвпад с реалността, която възприемаме.

Такава ни е съдбата: всички събития, което виждаме, са станали в миналото на Изследовател. Но - искаме да знаем какво е дереджето в момента им на възникване, назад във времето "сега". Лоренц е намерил как да го правим с мат. модел - Лоренцови трансформации. Изискването е да са линейни (като трети постулат на СТО) и тогава се ползват в СТО - отчитат се промени на относителни скорости, но не и ускорения.

Заблудата идва от това, че не "времето тече назад", а предопределеното "какво се ражда" и е устойчиво в сегашно - ражда се и е устойчиво нареченото материя, а не антитакава. Затова има илюзорна стрела на времето, но не е на времето, а на веществото. С анихилация - това "излишество" на автивеществото се превръща в полевата форма и посоката развитие се дефинира със събития от/с вещество.

...

[deaf]

Преди 31 минути, Малоум 2 said:

Лоренц е намерил как да го правим с мат. модел

Добре,пускаме една диня от един метър височина и тя пада върху теракотения под и се разцепва на две. Как да измерим с Лоренцовия модел какво се е случило в миналото (преди две секунди) в момента на разцепването на динята?

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Такава ни е съдбата: всички събития, което виждаме, са станали в миналото на Изследовател. Но - искаме да знаем какво е дереджето в момента им на възникване, назад във времето "сега". Лоренц е намерил как да го правим с мат. модел - Лоренцови трансформации. Изискването е да са линейни (като трети постулат на СТО) и тогава се ползват в СТО - отчитат се промени на относителни скорости, но не и ускорения.

Заблудата идва от това, че не "времето тече назад", а предопределеното "какво се ражда" и е устойчиво в сегашно - ражда се и е устойчиво нареченото материя, а не антитакава. Затова има илюзорна стрела на времето, но не е на времето, а на веществото. С анихилация - това "излишество" на автивеществото се превръща в полевата форма и посоката развитие се дефинира със събития от/с вещество.

Ако приемем времето като “орязано” четвърто пространствено измерение (а не би имало причина да не го приемем, защото усещането за време е също толкова “безплътно”, както усещането за “празно” пространство - още една свобода на движение, но “изрязана” наполовина), това води до няколко интересни възможности. Базовото предположение е, че на някакво равнище във фундамента на Вселената това четвърто пространствено измерение си е съвсем пълноценно, с характерната и за останалите три измерения възможност за движение в две срещуположни посоки. Но между квантовите равнища и макро-средата се случват някакви неща, заради които на макро-ниво възможността за движение в противоположната посока на четвъртото пространствено измерение се губи и заради това него ние го възприемаме като еднопосочно време (единствено може да се деформира като дължина на интервала, отрязъка си, както и останалите три измерения, но не може да става връщане назад по него, за разлика от останалите три). Естествено, на квантовите равнища за това пълноценно, двупосочно пространствено измерение важат същите правила за неопределеност, които си важат и за останалите три пространствени измерения. На такава основа са възможни три последващи предположения:

1) По протежението на четвъртото измерение стават твърде много неща, особено на квантовите равнища и това води до “изчезването” на възможността за връщане обратно по четвъртото измерение на макро-ниво.

2) Повечето неща стават стават по протежението на обичайните три пространствени измерения, затова четвъртото пространствено измерение е пълноценно на квантовите равнища, на губи половината от характеристиките си на макро-ниво.

3) Четвъртото пространствено измерение представлява нещо като централна ос на цялото макроскопично мироздание (на квантови равнища нещата да са разпределени по-балансирано между всичките четири пространствени измерения) и това да води до възможност на възприемане и проява на всичко макроскопично само по едната посока на това четвърто (всъщност първо, основно, базово) пространствено измерение.

[scaner]

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Базовото предположение е, че на някакво равнище във фундамента на Вселената това четвърто пространствено измерение си е съвсем пълноценно, с характерната и за останалите три измерения възможност за движение в две срещуположни посоки. Но между квантовите равнища и макро-средата се случват някакви неща, заради които на макро-ниво възможността за движение в противоположната посока на четвъртото пространствено измерение се губи и заради това него ние го възприемаме като еднопосочно време

Не знам дали знаеш, но в ОТО има решения, при които наблюдателят може да се движи назад във времето. Например в ергосферата на въртяща се ЧД едната пространствена координата се превръща във времеподобна (имаме двумерно време), и движението по нея е движение и във времето, при това двупосочно. Движение назад във времето има при обикаляне по определена траектория на цилиндъра на Типлер (много дълъг или безконечен тежък въртящ се цилиндър). Както и решение на Гьодел от 40-те години на миналия век, при подходяща траектория във въртяща се вселена.

[Gravity]

Преди 17 часа, gmladenov said:

За да не бъда упрекнат в цитиране на жълта литеартура, ще цитирам научна статия на професор
по физика от престижен американски университет. Професорът е Абхай Аштекар, а статията е тук:
https://arxiv.org/abs/0812.4703.

На втора страница от статията четем:

Но тъй като гравитацията е геометрия в Общата относителност, когато гравитационното поле
стане сингулярно, континуума [на пространство-времето] се скъсва и самото пространство-
време свършва. Повече няма място, в което да същестуват други полета. Цялата физика, като
я познаваме, внезапно спира. Физическите наблюдения, свързани както с материя, така и с
геометрия, просто се разминават, което на свой ред сигнализира фундаментален дефект в
нашето описание на Природата.

Значи професор по физика нарича сингулярностите "фундаментален дефект в нашето описание
на Природата". Аз напълно се съгласявам.

Прави ли ти впечетление, че всичко което той прави се базира на ОТО и квантовата механика? Той не казва, че ОТО и СТО са напълно грешни. Той казва, че според него има явленя, за които ОТО не е достатъчна и тябва да се комбинира с КМ.

[Станислав Янков]

Преди 15 минути, scaner said:

Не знам дали знаеш, но в ОТО има решения, при които наблюдателят може да се движи назад във времето. Например в ергосферата на въртяща се ЧД едната пространствена координата се превръща във времеподобна (имаме двумерно време), и движението по нея е движение и във времето, при това двупосочно. Движение назад във времето има при обикаляне по определена траектория на цилиндъра на Типлер (много дълъг или безконечен тежък въртящ се цилиндър). Както и решение на Гьодел от 40-те години на миналия век, при подходяща траектория във въртяща се вселена.

Не го знаех, благодаря! Може да се окаже нещо полезно, ако се разчопли по-задълбочено. Освен това много често във формулите се ползва деленето на две (например - една втора от Планковата константа). Тази нужда от делене наполовина на много места би могла да има някаква връзка с проявата само на половината от времевото измерение.

[scaner]

  

Преди 37 минути, Ниkи said:

Не можах да разбера, по какво съдим, че Тензора на Риман е различен от нула, когато Тензора на Ричи и скалара са нули?

Ей ТУК обясняват накратко.

Редактирано Януари 3, 2023 от scaner

[Gravity]

Преди 22 минути, Ниkи said:

Не можах да разбера, по какво съдим, че Тензора на Риман е различен от нула, когато Тензора на Ричи и скалара са нули?

Не разбирам въпроса. По самият тензор съдим. Тензора на Риман има много компоненти определна комбинация от тях е тензора на Ричи и тази комбинация може да е нула без пръвоначалните да са нула.

Ето ти един различeн пример.

Представи си, че определно явление се описва от съвкупнст на числа от вида Riem = {2,3,7,1,4,0}. От тях може да получиш нова съвкупонст като ги събереш две по две Ric = {2+3,7+1,4+0} = {5,8,4}. Те също дават някава информация за явлението. От тях може да получиш едно число като ги събереш R = 5+8+4 = 17.

Сега вземи  Riem = {1,-1,2,-2,3,-3}, тогава Ric = {0,0,0} i R=0  са нулеви без първоначалните да са нулеви.

[scaner]

Преди 4 минути, Ниkи said:

В крайна сметка, защо в уравненията на Айнщайн не участва Тензора на Риман, като опираме до него?

Променливата, която се търси от уравненията на Айнщайн, е метричният тензор. Всички останали, на Риман и на Ричи, се получават от него. Заместваш и гледаш.

[Gravity]

Преди 17 минути, Ниkи said:

Това точно питам. Как, по самия тензор на Ричи, разбираш че Тензора на Риман е различен от нула?

Само по Ричи не можеш да разбереш какъв е Риман.

[Gravity]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Само не разбрах връзката с Т на Риман. Все пак, от това уравнение получаваш само Т на Ричи

Както скенер каза, на уравнението трябва да се гледа като на уравнение за метричния тензор. Като намериш него, всички останали се получават от него.

[Gravity]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Аз ли не се изразявам правилно... Метричният тензор ли е Т на Риман? Защото от него намираш Т на Ричи

Не, метричният тензор е основният. От него намираш Риман, от Риман Ричи, от Ричи намираш Скаларната кривина. Уравненията изпозват Ричи, в него, като неизвестно участва метричния. От уравненията търсиш метричния.

[Шпага]

On 1.01.2023 г. at 10:12, scaner said:

Цитирай

 

On 1.01.2023 г. at 9:15, Шпага said:

А защо да не е обратното? Т.е. материята - в нейните необозрими проявления - да е свойство на пространството и времето, или по-точно на пространство-времето?

 

 

Защото моделът за пространство-времето като свойство на материята работи добре, за разлика от обратният

Ако е вярно, че в самото си начало Вселената е била в някакво суперподредено състояние - нулева ентропия, и че е продължила съществуването си към все по-хаотично състояние - нарастваща ентропия, значи е много по-вероятно материята да е свойство на пространство-времето. Или казано по друг начин: по-вероятно е материята да е продукт - нарастващ брой от дефекти - на пространство- времето.

Или същото, но от друга гледна точка:

Материята е "рожба" на ентропията, т.е. на хаоса.

 

[Gravity]

Преди 2 минути, Шпага said:

Ако е вярно, че в самото си начало Вселената е била в някакво суперподредено състояние - нулева ентропия, и че е продължила съществуването си към все по-хаотично състояние - нарастваща ентропия, значи е много по-вероятно материята да е свойство на пространство-времето. Или казано по друг начин: по-вероятно е материята да е продукт - нарастващ брой от дефекти - на пространство- времето.

Или същото, но от друга гледна точка:

Материята е "рожба" на ентропията, т.е. на хаоса.

 

Не виждам логиката. Тези "значи" и "тпо-вероятно" изглеждат напълно произволни и необосновани. 

[scaner]

Преди 4 минути, Ниkи said:

Аз ли не се изразявам правилно... Метричният тензор ли е Т на Риман? Защото от него намираш Т на Ричи

Метричният тензор е величината . Тензорите на Ричи и Риман се изразяват чрез него. Тензора на енергията-импулса е зададен като условие. От уравненията не търсиш Ричи, търсиш метричния тензор. Като го намериш, знаеш всичко.

[deaf]

"Времето накрая побеждава пространството" – Шпенглер

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

Ако е вярно, че в самото си начало Вселената е била в някакво суперподредено състояние - нулева ентропия, и че е продължила съществуването си към все по-хаотично състояние - нарастваща ентропия, значи е много по-вероятно материята да е свойство на пространство-времето. Или казано по друг начин: по-вероятно е материята да е продукт - нарастващ брой от дефекти - на пространство- времето.

Или същото, но от друга гледна точка:

Материята е "рожба" на ентропията, т.е. на хаоса.

Чакай сега, не работи така логиката. Дали материята е някакви дефекти на пространство-времето, това е хипотеза, и за сега е силно рзочароваща Така че не можем по този начин да разсъждаваме за нарастващ брой дефекти. Още повече, че дефектите не трябва да нарастват - материята не се самообразува, поне по сегашните виждания. Ентропията нараства по други причини.

[Gravity]

На няколко пъти стана дума, май че това е оригиналната идея.

https://sci-hub.se/https://doi.org/10.1016/0003-4916(57)90049-0

[Gravity]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Та, коя кривина е кривината на ПВ? Метричния тензор или Т Риман?

Метричният тензор не е кривина. Другите са.

[Малоум 2]

Преди 5 часа, deaf said:

Добре,пускаме една диня от един метър височина и тя пада върху теракотения под и се разцепва на две. Как да измерим с Лоренцовия модел какво се е случило в миналото (преди две секунди) в момента на разцепването на динята?

От гледна точка (КС) събитието е удар в теракота, задачката е в една система (минало-бъдеще са в "сега" на наблюдателя). Решава се с Нютон, а не с Лоренц - движението до удара е ускорение на падащо тяло в грави поле. Няма инерциални движения с постоянни скорости, а  лоренц трансформациите са за тях.

https://fizikanataliq.alle.bg/свободно-падане-на-тела/

...

[deaf]

Преди 8 минути, Малоум 2 said:

минало-бъдеще са в "сега" на наблюдателя)

Да попитам другояче – има ли уред с който може да се регистрира и изчисли какво става в момента,в сега?

[Малоум 2]

Преди 3 минути, deaf said:

Да попитам другояче – има ли уред с който може да се регистрира и изчисли какво става в момента,в сега?

Как да се дефинира "сега" е проблем. Обикновено нямаме усет да огромното количество събития, които са ни в обзора, в окръжението, от една КС - едновременно случващи се примерно, на атомно ниво във веществата. Защото ни е предопределено да виждаме отделно време и отделно пространство, за  подреждане на Отделни събития (не едновременни) - първо това после онова - иначе ще бъдем изядената част от хранителната верига. И, за да бъдем по фини за отчет в тази трудност са измислени часовници със секундарник и ... още по-сложни инструменти за отчет на времеви интервали. И ЕЛКи - да пресмятат бързо.

...