Гравитация

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Ако е вярно, че в самото си начало Вселената е била в някакво суперподредено състояние - нулева ентропия, и че е продължила съществуването си към все по-хаотично състояние - нарастваща ентропия, значи е много по-вероятно материята да е свойство на пространство-времето. Или казано по друг начин: по-вероятно е материята да е продукт - нарастващ брой от дефекти - на пространство- времето.

Или същото, но от друга гледна точка:

Материята е "рожба" на ентропията, т.е. на хаоса.

 

Не само е по-вероятно, ами е и единствено логично получаване на материални обекти от "квантовата пяна". За мен -не бих казал, че са дефекти, а Ефекти - на подреждане по вектор момент на импулс от всяко зрънце от пяната. Така става възможен пренос на Разлики в импулс от подреденото поради различни смущения. Зрънцата си остават по местата си (може да се тълкува: имат безкрайно голяма маса или имат нулева маса - не пречи на нищо по-нататък, но ако се ползва за обяснение тъмна материя, която да влияе на гравитация, има смисъл да им се предпише маса) . Пренос на импулс е фактически структуриране на основата, например в " спираловидни линии-тръби" (струни?) и при съчетание-сфазиране - могат да се образуват вещеви обекти - тоест частици с маса, заряд, спин, форма, скорост м/у различни частици и т. н., - тръгва развитието на материята: вещева и полева форма, наистина - рожби на основата върху която се осъществяват.

Според мен: Хаосът го създават частици с характеристика заряд. И при взаимодействия - тази характеристика се фиксира само в общия обем на образуванието, а остатъкът от поле се разпространява в околността и увеличава хаоса. Хаосът е в ЕМПоле, което е неподвижно в основа- не хаотично, но с новите фотони надскача средното ниво - шум. Не хаосът е причина за материя, а излъчените фотони след взаимодействия на вещеви обекти. Хаосът "помага" на разнообразието във възможностите за структуриране на нови комбинации от вещества.

...

 

[Станислав Янков]

Интересен момент: На макрониво ние можем да се движим само в една посока през пространство-времето в един и същи момент - или само напред, или само назад, или само настрани и т.н. Дори при времето (орязано наполовина пространствено измерение, както се опитвам да го разглеждам), диаграмите на Минковски показват, че когато движението е изцяло през пространството, спира хода по времевата компонента (скоростта на светлината), а когато движението е само през времето (състояние на относителен покой, с относителна неподвижност през пространството, състояние на инерция, без никакви ускорения и разтърсвания) - спира пространственото преместване. Няма вариант, при който да се движим едновременно и напред, и назад или пък и назад, и настрани в абсолютно същото време. Винаги се движим или само напред, или само настрани, или само по диагонал, но никога в две различни посоки едновременно. Интересно, дали на квантовите нива (микронивата) не съществува възможност за движение по повече от една посока едновременно, освен че там времевото измерение най-вероятно си е пълноценно (с възможност за движение както напред, така и назад по линията на времето)? Примерно, електронът и позитронът да са една и съща частица, която обаче едновременно се движи в две различни посоки (включително по линията на времето). Нещо като известните предположения на Дейвид Бом.

[Станислав Янков]

Преди 45 минути, Ниkи said:

Леко ще ти напомня, че движението е относително  

Именно! Поради това, няма причина ние да разглеждаме времето като нещо различно от съвсем пълноценно пространствено измерение, като всички останали. Обаче, в действителност ние търпим много ограничения по времевото измерение. Не само не можем да се връщаме назад по него, но и не можем да си избираме всякакви негови съчетания с останалите три пространствени измерения. Докато в останалите три пространствени измерения, като обща съвкупност, ние можем да си изберем промяна на движението или на положение ни във всякакви посоки (само в една посока, но от възможности навсякъде, в рамките на светлинния конус), то при съчетанията на времето с останалите три измерения въобще не е такава богата възможността за избор. Всичко това ме кара да мисля, че стават изключително много важни за макронивото неща в това четвърто измерение, тоест - то най-вероятно е водещото, основното, централното, първото (не четвъртото) измерение.

Редактирано Януари 4, 2023 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 45 минути, Ниkи said:

Леко ще ти напомня, че движението е относително  

Но как в Квантовата механика Принципа на неопределеност може да се съчетае с относителността на движението? Според мен - не може

[Станислав Янков]

Преди 29 минути, Ниkи said:

Пробвал ли си да разглеждаш четвъртото измерение, не като четвърто измерение а, като отношение на пространствените измерения, главното (по посока на движението) и другите две.

И къде в твоята система на време като отношение на останалите три измерения се намира движението? Защото това отношение между само трите пространствени измерения е една замръзнала във вечността (в един миг) точка от пространството.

Редактирано Януари 4, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Но как в Квантовата механика Принципа на неопределеност може да се съчетае с относителността на движението? Според мен - не може

По принцип вече е съчетано. КМ е съчетана успешно със СТО. Има проблеми само с ОТО, но те повече са свързани, ако не греша, в разликата между метриките (по-грамотните от мен ще ме поправят, ако израза не е правилен) - плоско спрямо огъващо се пространство-време, - а не толкова със самия принцип на относителността.

[scaner]

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

По принцип вече е съчетано. КМ е съчетана успешно със СТО. Има проблеми само с ОТО, но те повече са свързани, ако не греша, в разликата между метриките (по-грамотните от мен ще ме поправят, ако израза не е правилен) - плоско спрямо огъващо се пространство-време, - а не толкова със самия принцип на относителността.

Основната разлика между ОТО и КМ е следната.

КМ се основава на принципа на суперпозиция на състоянията. По тази причина уравненията и, например за вълновата функция, трябва да са линейни - суперпозицията се реализира чрез линейни уравнения. Уравненията на Айнщайн обаче не са линейни, и на тяхна база не може да се изградят линейни уравнения за състоянията. И там се чупи цялата картинка. Има и други разлики, но са по-малко препъващи.

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Отдалечаваш се от темата. Намери си подобаваща тема.

Иначе, ти винаги си в покой (замръзнала във вечността точка). Сравняваш по скоростта на светлината с други подвижни обекти

Как ще се отдалечавам?! Ако времевото измерение е пълноценно пронстравствено, но по някаква причина нашите възприятия са “орязани” от пълното му възприемане (например - то е “изместено” спрямо възприятията ни, за разлика от другите три измерения, наклонът на оста му не е 90 градуса, какъвто е при другите) - това би имало потенциал да обясни дори тъмната материя.

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, Ниkи said:

Иначе, ти винаги си в покой (замръзнала във вечността точка). Сравняваш по скоростта на светлината с други подвижни обекти

Оста на пълноценните три пространствени измерения е винаги перпендикулярна на твоето възприятие (там ти винаги си в центъра), ако оста на четвъртото времево измерение винаги е насочена директно срещу тебе (не перпендикулярно, а завъртяно на 90 градуса) - ще имаш възприемането на времето.

Редактирано Януари 4, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 34 минути, Ниkи said:

Няма тъмна материя. Ефектите са резултат от  въртящата се гравитация

Не те разбирам. Времето за теб е скоростта на светлината, коефициент на пространството. 

Когато имаш четвърто пространствено измерение, прерпендикулярно на останалите три измерения, но не перпендикулярно на твоето възприятие, ами с ос, винаги директно насочена срещу твоето възприятие - ще могат да стават страшно много неща в област, която на теб ще ти изглежда като точка (силно орязване на възприятието ти).

Редактирано Януари 4, 2023 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Няма тъмна материя. Ефектите са резултат от  въртящата се гравитация

Това го казваш твърде категорично сякаш е добре потвърдено. А е по-скоро обратното. Макар и да не е напълно сигурно, най-вероятно има тъмна материя.

[Gravity]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Това е достатъчно, да имам собствено мнение

Да, но трябва да го изразяваш като мнение. Има разлика между "Няма тъмна материя." и "Аз смятам, че няма тъмна материя."

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

По принцип си прав, но ще си позволя да те коригирам, за яснота. Има едно главно пространствено измерение (това, по което получаваме инфото) и времевото измерение съвпада с него. Както ти казваш, не е на 90 градуса. Реално имаш корекция на главното пространствено измерение с всички последствия (ефекти). Нещо такова имах предвид по нагоре за отношения на измеренията

Това с водещата позиция на времевото измерение вече отпадна. Осъзнах по-ясно за какво може да иде реч (толкова се мъчех с онова проклето “завъртане на перспективата на 90 градуса” при гравитацията, а сега изведнъж всичко си дойде по местата, само трябваше времевото измерение да се приеме за съвсем пълноценно пространствено измерение като всички останали). Можеш да си представиш четвъртото пространствено измерение като дълго, тънко копие, което обаче лети директно срещу окото ти и ти го възприемаш само като една точка, приближаваща към теб (елеметарните частици). По дължината на копието могат да стават страшно много неща, особено в съчетание с останалите три измерения, но понеже спрямо теб копието лети винаги право пред погледа ти, директно към очите ти - ти го възприемаш, регистрираш като идеална, физическа точка (елементарните частици).

Всичките четири пространствени измерения са напълно идентични и напълно равностойни. Можем да предположим, че материята се върти именно през тези съвсем равностойни четири пространствени измерения (СПИН-а на частиците, като тука има и нещо като промяна на мащаба на процесите, като отдалечаване и приближаване в бинокъл), а съвпадът на “тясната” част на оста на едното от четирите измерения с възприятията на макрониво води до усещането за време (демек - копието на четвъртото измерение директно срещу тебе е стрелата на времето ). Спокойно можем да “завъртим” мислено цялата тази представа за реалността така, че някое от добре познатите три измерения да стане “времево” за нас и без проблем ще можем да проучваме сегашното точково за възприятията ни времево измерение като обичайно протяжно, перпендикулярно като всички останали.

Редактирано Януари 4, 2023 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 7 часа, Станислав Янков said:

По принцип вече е съчетано. КМ е съчетана успешно със СТО. Има проблеми само с ОТО, но те повече са свързани, ако не греша, в разликата между метриките (по-грамотните от мен ще ме поправят, ако израза не е правилен) - плоско спрямо огъващо се пространство-време, - а не толкова със самия принцип на относителността.

Как ще установиш каква е относителната скорост между две частици, след като не е възможно да определиш с точност тяхното местонахождение?

И въобще на какво основание можем да говорим за относителност на движението между две частици, всяка от които е в суперпозиция?

[gmladenov]

Преди 7 часа, Ниkи said:

Няма тъмна материя. Ефектите са резултат от  въртящата се гравитация

И аз така мисля. Интересно, че не изглежда някой да работи над "въртящата се гравитация".
За нея ще трябва нов модел, обаче. Няма да стане с кривините на пространство-времето.

[Кибик]

Преди 1 час, Шпага said:

Как ще установиш каква е относителната скорост между две частици, след като не е възможно да определиш с точност тяхното местонахождение?

И въобще на какво основание можем да говорим за относителност на движението между две частици, всяка от които е в суперпозиция?

 

И аз това се чудя, освен това реално погледнато всичко е във супер-позиция, примерно има вероятност Алфа Центаури да е станала супер нова преди година, но докато ефекта или каузалното влияние или както се нарича скоростта на светлината не достигне до земния наблюдател, не може да се знае и не е определено. 

Тук веднага ще кажат гравитационни вълни, значи всяка частица има гравитационни вълни във супер-позиция, той затва Айнщайн не е харесвал квантовата механика. А гравитационните вълни отнемат енергия, получава се малко като електроните в електростатическото поле около протоните.

Някакви стоящи вълни.

 

 

 

 

[scaner]

Преди 33 минути, gmladenov said:

И аз така мисля. Интересно, че не изглежда някой да работи над "въртящата се гравитация".
За нея ще трябва нов модел, обаче. Няма да стане с кривините на пространство-времето.

Какво разбираш под "въртяща се гравитация"? И защо да трябва нов модел?

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Как ще установиш каква е относителната скорост между две частици, след като не е възможно да определиш с точност тяхното местонахождение?

Като измериш импулса им.

Преди 1 час, Шпага said:

И въобще на какво основание можем да говорим за относителност на движението между две частици, всяка от които е в суперпозиция?

С какво пречи суперпозицията на това? Тя засяга вътрешното им състояние, то няма общо с относителостта на движението.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Как ще установиш каква е относителната скорост между две частици, след като не е възможно да определиш с точност тяхното местонахождение?

И въобще на какво основание можем да говорим за относителност на движението между две частици, всяка от които е в суперпозиция?

Всичко си е както досега! Четвъртото измерение време, което е съвсем пълноценно пространствено измерение, си подлежи на всички квантови особености, на които си подлежат и всички останали пространствени измерения. То е съвсем равностойно на тях. Което може да определя квантовата механика досега - може да продължи да си го определя по същия начин и отсега-нататък (само импулса, само точковото местоположение и така нататък). Струва ми се, че подходът с времево измерение, което не е половин измерение, както досега (свят с измерност 3,5 измерения!), а си е съвсем пълноценно пространствено измерение, има потенциала да осветли доста неща и особено намеква за възможно съществуване на един цял скрит свят от процеси, за които не подозираме (тези по дължината на четвъртото измерение, които нашите възприятия са неспособни да регистрират), обаче не само няма да обясни абсолютно всичко неясно до момента (като неопределеностите по принцип, които може да се дължат и на това, че потенциално са възможни безкраен брой допълнителни измерения), ами даже ще разтвори нови, допълнителни въпроси за разрешаване.

[gmladenov]

Преди 38 минути, scaner said:

Какво разбираш под "въртяща се гравитация"? И защо да трябва нов модел?

Нямам издържано обяснение, но ми изглежда, че въртенето на галактиките генерира гравитация.

[gmladenov]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Няма нужда от нов модел.

ОТО моделира "статична" гравитация - или гравитация, създадена единствено от маса.
Този модел не работи за "динамично-генерирана" гравитация, създадена от движението
на масивно тяло.

Понастоящем нямаме доказателства за "динамично-генерирана" гравитация, но на мен
ми се струва, че такава все пак има (което е просто хрумка засега).

[Станислав Янков]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Нямам издържано обяснение, но ми изглежда, че въртенето на галактиките генерира гравитация.

Как ще обясниш няколкото открити галактики без тъмна материя (малко са на брой, но ги има)? Те също се въртят (именно чрез въртенето им при тях не е установено наличието на тъмна материя).

[gmladenov]

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

Как ще обясниш няколкото открити галактики без тъмна материя (малко са на брой, но ги има)? Те също се въртят (именно чрез въртенето им при тях не е установено наличието на тъмна материя).

Като цяло, спираловидните галактики изглежда да имат тъмна материя, докато елиптичните изглежда нямат.

Елиптичните галактики се образуват от сливането на спираловидни галактики и така излиза, че сливането
на спираловидни галактики  унищожава тъмната материя в тях.

А според мен това, което изчезва, е динамично-геренерирамата гравитация от въртенето на спираловидните
галактики. Сливането прекратява това въртене ... в резултат на което динамичната гравитация изчезва.

[scaner]

Преди 38 минути, Ниkи said:

Там, дори пространството се усуква (получава се от решението

Няма усукване на пространството. Тензорът на торзията не участва в уравненията на Айнщаин, постулиран е да е нула, да няма усукване.

Преди 32 минути, gmladenov said:

ОТО моделира "статична" гравитация - или гравитация, създадена единствено от маса.

Нищо подобно. Източник на гравитацията в OTO е тензорът на енергията и импулса. Следователно, гравитацията се получава от разпределението  и движението на енергията и импулса в пространството. Веществената материя е много частен случай тук, и тя участва също чрез импулса и енергията си.

Електромагнитното поле е носител на енергия и импулс, и то създават гравитация. Има хипотетичен обект, геон, който е аналог на черна дупка създадена само от светлина.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

А според мен това, което изчезва, е динамично-геренерирамата гравитация от въртенето на спираловидните
галактики. Сливането прекратява това въртене ... в резултат на което динамичната гравитация изчезва.

Няма как да се прекратява въртенето - тогава звездите ше тръгнат към центъра. И елиптичните галактики се въртят, не се забуждавай.