Гравитация

[tantin]

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Тоест - четиримерните форми (пространствено) работят в обективната реалност и не са единствено теоретични и любопитни конструкти, неприложима във физическата реалност. Добре! По отношение на този момент позицията ти ми е вече ясна (и между другото я споделям в значителна степен).

 

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Тоест - аз съм единствения човек на планетата, който усеща трите общоприети пространствени измерения като възможност да се движа в триизмерно пространство, плюс възможността да регистрирам някои от събитията в това триизмерно пространство чрез сетивата си. Затова, това съвсем недвусмислено възприятие е единствено мое, мой собствен процес на самовглъбяване и не засяга никой друг. Тогава - по какъв различен начин възприемаш например ти всичко това?

Не се притеснявай, ще стигнем и до момента с времето, което е пряко свързано с ОТО. Само си сверяваме набързо вижданията за останалите неща.

Станиславе... Що толкоз елементарно подхождаш към тия въпроси..

Ами че ти ако искаш може да описваш света и пространството не с 3, ами с 10, че и със 100 дименсии.  Въпрос на избор.

Веднага ще ги го покажа как се прави това:

Да речем че трите измерения Х, У и Зет  са стандартни.

Четвърто измерение - времето. 

И сега почваме да си добавяме измерения:

- температура в дадена точка Т.

- Радиоактивност

- Миризма

-Цвят на точката

-Киселинност/ алкалност

- налягане

- осветеност

- гравитационно поле

-електрическо поле / потенциал/.

 

Предполагам може да се допълват или изваждат още стотици параметри на средата и всеки нов параметър би могъл да се разглежда за ново измерение.

Понякога тези параметри могат да се изведат като елементи , зависими от другите пространствено временни характеристики. Но сега не ми се занимава да обяснявам как може да се разглеждат или игнорират тези "зависими" дименсии.  Понякога е по-просто да ползваме някаква такава "зависима" дименсия и да ползваме ограничен набор от други пространствено времени характеристики, отколкото да търсим "абсолютно" представяне в независими невзаимодействащи си характеристики.   Зависи какви цели търсим в описанието на света и средата. 

[Станислав Янков]

Преди 5 часа, tantin said:

 

Станиславе... Що толкоз елементарно подхождаш към тия въпроси..

Ами че ти ако искаш може да описваш света и пространството не с 3, ами с 10, че и със 100 дименсии.  Въпрос на избор.

Веднага ще ги го покажа как се прави това:

Да речем че трите измерения Х, У и Зет  са стандартни.

Четвърто измерение - времето. 

И сега почваме да си добавяме измерения:

Предполагам може да се допълват или изваждат още стотици параметри на средата и всеки нов параметър би могъл да се разглежда за ново измерение.

Понякога тези параметри могат да се изведат като елементи , зависими от другите пространствено временни характеристики. Но сега не ми се занимава да обяснявам как може да се разглеждат или игнорират тези "зависими" дименсии.  Понякога е по-просто да ползваме някаква такава "зависима" дименсия и да ползваме ограничен набор от други пространствено времени характеристики, отколкото да търсим "абсолютно" представяне в независими невзаимодействащи си характеристики.   Зависи какви цели търсим в описанието на света и средата. 

Ще ти отговоря накратко и изчезвам, че явно вече започнах да преча на двама (към Ники вече се добавя и Скенер, които недоволстват от толкова мое писане, освен това Кипън видимо е човек със задълбочени познания и се страхуват, че ще го прогоня, него и другите, с упорството си), а си имам и други работи.

Не трябва ли тези нови "пространствени измерения" да се добавят по някакъв единен критерий на родство, заедно с останалите? Защото, ако всичко можем да наречем всичко, без проблем зелките ще могат да стават домати, а пък магаретата - нощни лампи.

Времето върши съвсем равностойна работа на другите три пространствени измерения и в СТО, и в ОТО и се държи там съвсем равностойно и заменимо. Формулите на двете теории дават безспорни резултати именно при употребата на времето като измерение, а ние винаги можем да споменем всякакви ограничения, които търпим откъм възприятия (не можем да видим под капака, как работи двигателя на кола, не можем да видим с очите си взрив на забавен каданс, не можем да видим вятъра). Какво забранява времето да е съвсем пълноценно пространствено измерение, но по определени причини само него ние да не го възприемаме по точно същия начин, по който възприемаме останалите три измерения?! Толкова ли не може възприятията ни да са ограничени в някакво отношение и по някакви (съвсем обективни при това) причини?!

Чао на всички!

 

Редактирано Януари 7, 2023 от Станислав Янков

[kipen]

On 6.01.2023 г. at 15:32, Станислав Янков said:

On 6.01.2023 г. at 14:50, kipen said:

И двата факта се дължат на динамични модели на контролиране във времето на показателите на средата. Това е признак, че 4-мерните форми имат реално приложение в практиката. 

Тоест - четиримерните форми (пространствено) работят в обективната реалност и не са единствено теоретични и любопитни конструкти, неприложима във физическата реалност. Добре! По отношение на този момент позицията ти ми е вече ясна (и между другото я споделям в значителна степен).

Ами не бих казал, че ти е ясна, съпоставяйки с това, което съм споделил. Вероятно не се изразявам достатъчно разбираемо. Но разбирането също е индивидуално, като резулатите са зависими от начина на интерпретиране и опитността в подобни "циклажи" с повече от 3-мерни пространства.

On 6.01.2023 г. at 15:32, Станислав Янков said:

Тогава - по какъв различен начин възприемаш например ти всичко това?

Много по-спокойно!

Съответно не се поддавам на когнитивните изкривявания, пораждани от страстта да изследвам, търся и намирам отговори, от които да си формирам представи така, че да приравнявам следствията от разработените теориите към моите желания. Или пък да решавам, че някой "ме гони" или "че преча"... още по-малко пък, че някой е доста запознат или че широко е изследвал струнната теория. (не съм специалист, но откакто се регнах във форума съм научил доста и съм си синхронизирал доста представи. Това исках, а и си имах неква подготовка, но в разбъркано по директориите инфо. А за хронологията и подробности за струнната теория съм чел една много хубава книжка, дето ти препоръчвам - "Елегантната вселена" на проф. Браян Грийн.)  

Накратко по

On 6.01.2023 г. at 17:56, Станислав Янков said:

Ще избързам преди да си отговорил на предния ми въпрос (в опит да ускоря нещата до същността с времето и неговата роля в обясняването на гравитацията/кривината, бидейки времето подобие на измерение, за математическо удобство или пък съвсем разгърнато, пълноценно четвърто измерение, до чиято регистрация нашите макроскопически сетива нямат достъп, както смятам аз за момента) и ще предположа, че твоето разбиране за измеренията като цяло е следното (ти ще ме коригираш, ако не пресъздавам виждането ти вярно):

"Бързата кучка, слепи ги ражда"...разминаваш се с мен и съвременната физика още в понятието "измерение". Смесваш "Измерение" със "Свят" и се получава яка мешавица. А пък "измерение", смесено с "планове", "пластове" го има като реторика в една езотерична парадигма, дето забелязвам, че много широко, по "модерному", чрез нйюедж културата въздейства в обществото ни - теософската парадигма за различните "планове" и "тела" - https://en.wikipedia.org/wiki/Plane_(esotericism) в статията има кратко резюме за различните значения в езотериката на "план", "плоскост", дето нюейджърите му казват "измерения", без да осъзнават как им "криви" мирогледа/светоусещането и се получава голямо разминаване с научните понятия за "измерение". Ти към момента гледам, че си се ограничил до физическите измерения и времето, но пък ползваш близки значения за "планове" и "измерения". 

Редактирано Януари 9, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, kipen said:

Ами не бих казал, че ти е ясна, съпоставяйки с това, което съм споделил. Вероятно не се изразявам достатъчно разбираемо. Но разбирането също е индивидуално, като резулатите са зависими от начина на интерпретиране и опитността в подобни "циклажи" с повече от 3-мерни пространства.

Много по-спокойно!

Съответно не се поддавам на когнитивните изкривявания, пораждани от страстта да изследвам, търся и намирам отговори, от които да си формирам представи така, че да приравнявам следствията от разработените теориите към моите желания. Или пък да решавам, че някой "ме гони" или "че преча"... още по-малко пък, че някой е доста запознат или че широко е изследвал струнната теория. (не съм специалист, но откакто се регнах във форума съм научил доста и съм си синхронизирал доста представи. Това исках, а и си имах неква подготовка, но в разбъркано по директориите инфо. А за хронологията и подробности за струнната теория съм чел една много хубава книжка, дето ти препоръчвам - "Елегантната вселена" на проф. Браян Грийн.)  

Накратко по

"Бързата кучка, слепи ги ражда"...разминаваш се с мен и съвременната физика още в понятието "измерение". Смесваш "Измерение" със "Свят" и се получава яка мешавица. А пък "измерение", смесено с "планове", "пластове" го има като реторика в една езотерична парадигма, дето забелязвам, че много широко, по "модерному", чрез нйюедж културата въздейства в обществото ни - теософската парадигма за различните "планове" и "тела" - https://en.wikipedia.org/wiki/Plane_(esotericism) в статията има кратко резюме за различните значения в езотериката на "план", "плоскост", дето нюейджърите му казват "измерения", без да осъзнават как им "криви" мирогледа/светоусещането и се получава голямо разминаване с научните понятия за "измерение". Ти към момента гледам, че си се ограничил до физическите измерения и времето, но пък ползваш близки значения за "планове" и "измерения". 

Виж, моля те, на долното място - там съм доразвил нещата, дето тука опитвах само да маркирам в коментарите ми към теб. Там скоро никой не е коментирал и не очаквам да ми се сърдят, че им развалям темите и разговорите с моите “светоусещания”. И понеже аз не съм като тях - те са добре дошли да ме коментират, където и да е в този форум. Ще се радвам да споделиш мнението ти там, особено критиките и несъгласията ти, каквито най-вероятно ще имаш. Аз ще преглеждам и твоите отговори тука, но ще ти отговарям там.

 

[kipen]

Понеже, честно казано ми е объркващо поднасянето на размислите ти, ще опиша нещо в мой си, простоват стил, във връзка с твоите постове и що-годе с неква ясна връзка с темата. За това и в тази тема....(че и без тва сумати време пиша поста)

Има обособена скала в мащабите на изследванията - макро(класически)- и микро(квантов)- свят, съответно две "сфери", в които работят отлично ТО-тата и КМ. Видно е, че си запознат с границата - "Планкова дължина".

Сега, в какво се състои трудната съвместимост на ТО-та и квантовата механика вече го споменахме - при прогнозите в микро мащабите, съответно високите енергии, ТО-тата губят силата си(не обясняват добре резултатите от наблюденията), поради това, че в мат.моделите им стигат до сингулярности. Т.е. "разделителната им способност" е ниска, за разлика от "високата резолюция" на КМ, за която пък е характерна "неопределеността" дето дава в макромащаби. Това е точно поради липса на определена "времева линия", линейна траектория, заменена от интеграл от възможни траектории - Файмановия "path integral".

И двете теории възникват по едно време, та и от тогава са и споровете между Айнщайн и Бор за "заровете и Бог" - всъщност изразяващи спора за детерминизма и неопределеността.... (което го няма застъпено в твоите размисли, щото "движението" се формира като при класически action от т.О по Z, но определена ли е във времето тази траектория или е случайна, вероятностна формата й не си го уточнил изрично)...

Доуточнявам разликата - в ОТО подходът за описване на гравитацията е с движение(класически action) в изкривено ВП, а в КМ по"path integral" . В КМ нямаш геометрия на пространство-времето, а само се изследва преносът на енергиен импулс във вероятносни посоки във ВП (и напред-назад и назад-напред във времето, спрямо точката на Изследовател - сега). 

След разликата - какво е общото.

Ами и двете теории описват "движението" като разпределянето на енергийния импулс във Време-пространството. Съответно, ентропията или още малко по-генерализирано, но все пак общо и за двете теории - разпределянето на температурата във ВП.

И в двете се работи с имагинерно време - https://en.wikipedia.org/wiki/Imaginary_time. Въпросът е, че и двете теории са синхронизирани с научния възглед(съответно парадигма) за "Физическото(3Д) сега(1Д)", спрямо което се привеждат всички прогностични резултати на научните теории. За това има отделно "поле" на физичните теории има и "поле" на теоретичната физика, в което имагинерното и реалното време са взаимозаменими, та и Вселената е част или сечение на Мултивселена.

Докато в ОТО се работи със "собствено"(proper time), а размерността(интервалите във) времето е ct, се получава и кривина във ct, компенсираща изоставането в разстоянията в пространството при движение във време-пространството със скорост близка до "с". Това идва за да се запази калибрирането между време и пространство с размерност по "с". Просто спрямо нашите възприятия, реалното се случва с макс. скорост равна на "с". За това и при привеждането до "Физическото(3Д) сега(1Д)", което е обхватът на "нещата", имащи физически смисъл според науката, се получава т.нар "времево забавяне", което вече е доказано експериментално.

А пък "имагинерното време" в КМ е въведено като реципрочната на термодинамичната температура(  ) на системате и изменението на енергията на системата, развита като динамика във времето по затворена времева линия - от едната фаза на осцилатор отново до проявата на същата. За това и имагинерно време:  . Но времевата линия, по която се разполага динамиката не е геометрично определена. Т.е. КМ си работи на квантови мащаби и не въвежда геометрия на ВП за макромащаби. Съответно няма как да има точни прогнози за макросвета, така както ги има при ОТО.

За това дадох примери за разработки като "Примковата квантова гравитация" и "Причинно-динамичното триангулиране", за да ти покажа, че учените работят по изработването на геометричен контекст за обединяване на ОТО и КМ в единна теория за квантовата гравитация, както и специфичните проблеми в тази насока.

 

П.п.

Виж за "циклажа" ти с "придвижването във времето" на гледната точка на наблюдател и измененията в средата, както и "завъртането на 90 градуса" си има разработка. Сигурно си го чувал, но пък ето - Wick rotation, което се явавява "method of finding a solution to a mathematical problem in Minkowski space from a solution to a related problem in Euclidean space by means of a transformation that substitutes an imaginary-number variable for a real-number variable".

И при което времевите интервали(както е в примера ти периода, при които т.О отива в Z) се умножават с   и посредством "Уик завъртането" се получава завъртане на 90 градуса или .  ...от тук

Така  реалния усет за време се превръща в имагинерна последователност от времеви интервали, които са реални, но спрямо комплекснната равнина на времето и генерализираното до едномерно пространство.

 

Редактирано Януари 9, 2023 от kipen

[Малоум 2]

Мъките на гравитацията ... преди Нютон...

...

[Малоум 2]

Различните области на приложение на знанията във физиката са описани във видеото. Връзката на областите "класика- ОТО" с гравитони е оправдана, тъй като гравитони  от излъчвател "се губят" в пробното тяло когато неговите частици се образуват върху тях-падащите гравитони към него. За сметка на това, при поглъщане на гравитон, частиците получават ускорение в посока-падане, центростремителна сила компенсира силата от коефициента на съпротива (от маса). Всяка от частиците на пробното тяло след ускоряване (моментно) последствие - също си излъчва свои гравитони  и все едно - пробното тяло, като цяло- само пада с ускорение. Проф. Чирцов - не отчита "загуба" на гравитони, която загуба предизвиква ускоряване. А това си е квантова гравитация..., ако се покаже "поглъщане" на гравитони+промяна ... на нещо

...

 

 

Редактирано Януари 19, 2023 от Малоум 2

[Малоум 2]

Забравили са да кажат, че в ЧД няма вещество (спагети). Освен нова - известно е, че има хало-ореол от тъмната енергия, който като вакуумна основа влияе на скоростите на въртене на  външните на галактиката звезди, а и като цяло - е вакуумна подложка за звездообразуване в галактиката... Има надежда ... Всичко започва да става ясно.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-dokazatelstva-che-chernite-dupki-sa-iztochnik-na-tamnata-ener_138610.html

Първите доказателства, че черните дупки са източник на тъмната енергия

Стрелец А*, свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика. Кредит: EVENT HORIZON TELESCOPE COLLABORATION

Наблюденията на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките разкриват вероятен източник на тъмна енергия - "липсващите" 70% от Вселената.

Измерванията от древни и спящи галактики показват, че черните дупки нарастват повече от очакваното, което съответства на явление, предсказано в теорията на Айнщайн за гравитацията. Резултатът потенциално означава, че не е необходимо да се добавя нищо ново към картината на Вселената, за да се обясни тъмната енергия: черните дупки в комбинация с гравитацията на Айнщайн са източникът.

Заключението е направено от екип от 17 изследователи от девет държави, ръководен от Хавайския университет и включващ физици от Имперския колеж в Лондон и лабораторията "Ръдърфорд Епълтън" в Харуел, Великобритания (STFC RAL Space).

Работата е публикувана в две статии в списанията The Astrophysical Journal и The Astrophysical Journal Letters.

"Това е наистина изненадващ резултат. Започнахме да разглеждаме как черните дупки растат с течение на времето и може би сме намерили отговора на един от най-големите проблеми в космологията", заявява съавторът на изследването д-р Дейв Клемънс (Dave Clements) от катедрата по физика в Имперския колеж в Лондон.

Съавторът на изследването д-р Крис Пиърсън (Chris Pearson), от лабораторията "Ръдърфорд Епълтън" в Харуел, Великобритания, отбелязва:

"Ако теорията се потвърди, това ще доведе до революция в цялата космология, защото най-накрая имаме решение за произхода на тъмната енергия, която озадачава космолозите и физиците теоретици повече от 20 години.

"^{Видео с обяснението на д-р Крис Пиърсън от RAL Space. Кредит: STFC RAL Space}

Гравитацията срещу тъмната енергия

През 90-те години на миналия век беше открито, че разширяването на Вселената се ускорява - всичко се отдалечава от всичко останало с все по-бързи темпове. Това е трудно обяснимо - гравитационното привличане между всички обекти във Вселената би трябвало да забавя разширяването.

За да се обясни това, се предлага хипотезата, че "тъмна енергия" е отговорна за раздалечаването на обектите, което е по-силно от гравитацията. Тя е свързано с една концепция, предложена от Айнщайн, но по-късно  отхвърлена от него - "космологичната константа", която се противопоставя на гравитацията и предпазва Вселената от колапс.

Тази концепция е възстановена с откриването на ускоряващото се разширяване на Вселената, като основният ѝ компонент е вид енергия, включена в самото пространство-време, наречена енергия на вакуума - вид фонова енергия, която съществува навсякъде в пространството и може да се разглежда и като виртуални частици (вакуумни флуктуации), които се създават и унищожават извън вакуума - на двойки квантови частица- античастица. Тази енергия раздува Вселената още повече, ускорявайки разширяването.

Черните дупки обаче създават проблем - на тяхната изключително силна гравитация е трудно да се противостои, особено в центровете им, където всичко сякаш се разпада във феномен, наречен "сингулярност".

Новият резултат показва, че черните дупки набират маса по начин, който съответства на това, че съдържат енергия на вакуума, което осигурява източник на тъмна енергия и премахва необходимостта от образуване на сингулярности в центъра им.

NGC524: NGC 524 е лещовидна галактика в съзвездието Риби. Тя се намира на разстояние около 90 милиона светлинни години от Земята. Кредит: ESA/Hubble

NGC 1316 (Fornax А) е лещовидна галактика на около 60 милиона светлинни години в съзвездието Пещ (Fornax). Кредит: NASA, ESA и The Hubble Heritage Team

Растежът на черните дупки

Заключението е направено чрез изследване на девет милиарда години еволюция на черните дупки. Черните дупки се образуват, когато масивните звезди достигнат края на своя живот. Когато се намират в центровете на галактиките, се наричат свръхмасивни черни дупки. Те съдържат в себе си милиони до милиарди пъти масата на нашето Слънце в сравнително малко пространство, като създават изключително силна гравитация.

Крис Пиърсън и колегите му сравняват две групи галактики с черни дупки в центъра: млада, отдалечена група и по-близка, по-стара група, която е спряла да расте. Те изчисляват скоростта на растеж на галактиките и установяват, че масата им е нараснала от 7 до 20 пъти, което не може да се обясни с обичайните сливания или поглъщане на звезден материал.

Измерване на силата на свързване k чрез сравняване на масите на черните дупки в 5 различни колекции от древни елиптични галактики с черните дупки в днешните елиптични галактики. Измерванията се групират около k = 3, което предполага, че черните дупки съдържат вакуумна енергия, вместо сингулярност. Кредит: Farrah, et al. 2023 [the ApJ Letter]

Моделът, който Пиърсън и екипът му използват, включва интерпретация на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която черните дупки съдържат енергия на вакуума. "Когато пресметнахме, установихме, че тези черни дупки всъщност биха могли да обяснят цялата необходима за балансирането на Вселената тъмна енергия", подчертава Пиърсън.

Космологична връзка

Допълнителни измервания със сродни популации от галактики в различни моменти от еволюцията на Вселената показват добро съответствие между размера на Вселената и масата на черните дупки. Те показват, че измереното количество тъмна енергия във Вселената може да се обясни с вакуумната енергия на черните дупки.

Това е първото наблюдателно доказателство, че черните дупки действително съдържат вакуумна енергия и че те са "свързани" с разширяването на Вселената, като увеличават масата си с разширяването на Вселената - явление, наречено "космологична връзка". Ако по-нататъшните наблюдения го потвърдят, космологичната връзка ще преосмисли разбирането ни за това какво е черна дупка.

Черните дупки с ядра от тъмна енергия избягват нуждата от сингулярност

Ако черните дупки наистина са източникът на тъмната енергия на Вселената и нейното разширяване, това би решило и друга нерешена космическа загадка: какво се случва в центъра на черните дупки, т.нар. сингулярности, където законите на физиката се нарушават.

Черните дупки с ядра от тъмна енергия избягват нуждата от сингулярности, но няма лесен начин да се провери това.

"Досега това бяха само теории. Сега имаме доказателства от наблюденията, които подкрепят наличието на черни дупки с ядра от тъмна енергия", добавя Пиърсън.

Изследователите екстраполират от наблюдаваната от тях извадка на растежа на галактиките, използвайки приблизителните темпове на образуване на звезди, за да изчислят колко тъмна енергия би била произведена в мащаба на цялата Вселена. Те откриват, че тя би обяснила ускоряващото се разширяване на Вселената.

Това обаче може да се окаже невярно

Това обаче може да се окаже невярно, ако нашите оценки за скоростта на звездообразуване са погрешни. Освен това изследователите са оценили скоростта на растеж на черните дупки, като са сравнили много отдалечени, млади галактики с по-близки, стари галактики и са предположили, че така еволюират галактиките - но е възможно те да не нарастват по този начин.

Обяснението може да бъде подкрепено с повече наблюдения на галактики, посочва Пиърсън, или чрез разглеждане на признаци в космическия микровълнов фон (CMB) - облак от радиация, създаден малко след първото формиране на Вселената. Ако идеята им е вярна, черните дупки биха повлияли на разширяването на Вселената и на CMB по различен начин, който би могъл да бъде открит. Повече доказателства могат да бъдат получени от измерването на скоростта на сливане на черните дупки, което също би било повлияно от тяхната тъмна енергия.

Това е солидно и разумно обяснение на наблюденията, коментира Анди Тейлър (Andy Taylor) от Единбургския университет, Великобритания, но интерпретацията на теорията на относителността на Айнщайн, която тя използва за обяснение на растежа на черните дупки, не е достатъчно задълбочено проучена.

"Това е хубава дискусия, но трябва да сме предпазливи, защото тя не е изградена върху утвърдени теоретични принципи, а върху по-спекулативни модели."

Необходимо е да се съберат повече наблюдателни данни, преди да можем окончателно да кажем, че черните дупки са източникът на тъмната енергия, убеден е Тейлър.

Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) - немски физик-теоретик, работила във Франкфуртския институт за напреднали изследвания, сега научен комуникатор - е много по-безмилостна в туитър в оценката си за това изследване: "Мисля, че това е изключително неправдоподобно."

"На първо място, твърдението е веднага противоречиво, защото това, което имаме предвид под "тъмна енергия", се определя от наличието на определено уравнение на състоянието. Колекция от черни дупки не притежава правилното уравнение на състоянието, така че не може да бъде тъмна енергия."

"...аргументът в статията основно се свежда до това да се каже: Имаме две неща, които не разбираме: (а) растежа на свръхмасивните черни дупки и (б) произхода на тъмната енергия. Предполагаме, че те са свързани и ако приемем, че са свързани, статистическата значимост е висока... предположението, че две неща са свързани, не показва, че те са свързани."

"Но аз давам 99% шанс никога повече да не чуете за този предполагаем пробив", категорична е Сабине Хосенфелдер.

Като че ли е рано да обявим загадката на тъмната енергия за разрешена.

Справка: Duncan Farrah et al, A Preferential Growth Channel for Supermassive Black Holes in Elliptical Galaxies at z ≲ 2, The Astrophysical Journal (2023). DOI: 10.3847/1538-4357/acac2e

The Astrophysical Journal Letters (2023). DOI: 10.3847/2041-8213/acb704. iopscience.iop.org/article/10. … 847/2041-8213/acb704

Източници:

Scientists find first evidence that black holes are the source of dark energy
Hayley Dunning, Imperial College London

Dark energy may have been hiding in the cores of black holes all along,  New Scientist

...

...

 

[kipen]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Забравили са да кажат, че в ЧД няма вещество (спагети). Освен нова - известно е, че има хало-ореол от тъмната енергия, който като вакуумна основа влияе на скоростите на въртене на  външните на галактиката звезди, а и като цяло - е вакуумна подложка за звездообразуване в галактиката... Има надежда ... Всичко започва да става ясно.

Е, да беше прочел коментара Сабине!!! Бързаш да си намираш потвърждания, от резултати от силно спекулативни подходи.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) - немски физик-теоретик, работила във Франкфуртския институт за напреднали изследвания, сега научен комуникатор - е много по-безмилостна в туитър в оценката си за това изследване: "Мисля, че това е изключително неправдоподобно."

"На първо място, твърдението е веднага противоречиво, защото това, което имаме предвид под "тъмна енергия", се определя от наличието на определено уравнение на състоянието. Колекция от черни дупки не притежава правилното уравнение на състоянието, така че не може да бъде тъмна енергия."

"...аргументът в статията основно се свежда до това да се каже: Имаме две неща, които не разбираме: (а) растежа на свръхмасивните черни дупки и (б) произхода на тъмната енергия. Предполагаме, че те са свързани и ако приемем, че са свързани, статистическата значимост е висока... предположението, че две неща са свързани, не показва, че те са свързани."

"Но аз давам 99% шанс никога повече да не чуете за този предполагаем пробив", категорична е Сабине Хосенфелдер.

 

[gmladenov]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Космологична връзка

Моето лично обобщение на горната статия е: "не е ли много идейно, че именно черните дупки са източникът на
тъмната енергия".

"Откритието" на учените ми напомня писанията Станиславчо тук във форума: спекулативно се търсят някакви
връзки, за които не е сигурно, че съществуват.

Все пак като се замисли човек, защо някой да не измисля подобни хрумки за явления, които науката все още
не може да обясни. Но от друга страна каква е научната стойност на такива спекулации ... освен да се каже, че
дадена хрумка вече е предложена като обяснение.

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Все пак като се замисли човек, защо някой да не измисля подобни хрумки за явления, които науката все още
не може да обясни. Но от друга страна каква е научната стойност на такива спекулации ... освен да се каже, че
дадена хрумка вече е предложена като обяснение.

Всяка измислена подобна хрумка, колкото и да е антиинтуитивна,  е добре дошла, стига да има съответните наблюдателни потвърждения. Така и само така работи науката.

[deaf]

Преди 13 часа, scaner said:

Всяка измислена подобна хрумка, колкото и да е антиинтуитивна,  е добре дошла,

Добре де,последно доказана ли е времевата разлика свързана с гравитацията? Синхронизираните атомни часовници на Земята и в орбита дават ли разлика или това е заблуда?

[scaner]

Преди 36 минути, deaf said:

Добре де,последно доказана ли е времевата разлика свързана с гравитацията? Синхронизираните атомни часовници на Земята и в орбита дават ли разлика или това е заблуда?

Да, доказана е. И това изначално се ползва в GPS спътниците, има огромен натрупан опит в това отношение.

[deaf]

Преди 1 час, scaner said:

Да, доказана е. И това изначално се ползва в GPS спътниците, има огромен натрупан опит в това отношение.

Тоест,космонавт живеещ на орбита ще стане по-млад в сравнение с хората на Земята?! Не мисля.

[scaner]

Преди 3 минути, deaf said:

Тоест,космонавт живеещ на орбита ще стане по-млад в сравнение с хората на Земята?! Не мисля.

Има много фактори, които влияят на възрастта. Ако се ограничим само до СТО и ОТО, то космонавт на орбита ще остарява малко по-бързо от колкото земен жител. Според СТО той се движи с голяма скорост и трябва да остане по-млад, но според ОТО гравитационният потенциал намалява и часовника му трябва да се забърза. И вторият фактор количествено леко надделява над първия, поне на ниските орбити.

[deaf]

Преди 4 минути, scaner said:

Според СТО той се движи с голяма скорост и трябва да остане по-млад, но според ОТО гравитационният потенциал намалява и часовника му трябва да се забърза.

Едната теория отхвърля другата. Поне на теория. В крайна сметка значи няма физически експеримент доказващ едното или другото.

[scaner]

Преди 2 минути, deaf said:

Едната теория отхвърля другата. Поне на теория. В крайна сметка значи няма физически експеримент доказващ едното или другото.

Е, айде сега...

Имаш два независими ефекта, които се проявяват заедно. И двата количествено много добре обясняват нещата. Като всеки по отделно също е проучен. При проявление на два ефекта, ако познаваш единия - от СТО - нали можеш да направиш изводи за другия? Това във физиката се нарича индиректно измерване, нещо съвсем рутинно.

[deaf]

Преди 3 минути, scaner said:

Имаш два независими ефекта, които се проявяват заедно.

Значи космонавта хем става по-млад,хем часовника му,тоест времето тече по-бързо за него?! Това е парадокс. Определението на Ницше за парадокс – недоказано твърдение.

[scaner]

Преди 1 час, deaf said:

Значи космонавта хем става по-млад,хем часовника му,тоест времето тече по-бързо за него?!

Как стигна до този извод? След като часовника му, времето му тече по-бързо, естествено е да остарява по-бързо. Къде тук е парадокса, освен в неправилната формулировка?

СТО и ОТО са логически непротиворечиви теории, не може изводите им да са противоречиви.  Противоречиви са някои свободни интерпретации, внасящи външни за теориите елементи.

[gmladenov]

Преди 5 часа, deaf said:

Тоест,космонавт живеещ на орбита ще стане по-млад в сравнение с хората на Земята?! Не мисля.

Наблюдението наистина показва, че гравитацията влияе на атомните часовници.
Това не означава, обаче, че гравитацията влияе на времето. Тя просто влияе на атомите
и техните свойства, които ние впрягаме да ни служат за часовници.

Физиците не са глупави и го разбират това ... но не смеят да го кажат, защото е прието
да се говори, че гравитацията влияе на времето.

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Наблюдението наистина показва, че гравитацията влияе на атомните часовници.
Това не означава, обаче, че гравитацията влияе на времето. Тя просто влияе на атомите
и техните свойства, които ние впрягаме да ни служат за часовници.

Физиците не са глупави и го разбират това ... но не смеят да го кажат, защото е прието
да се говори, че гравитацията влияе на времето.

Тъй де, махалото на атомния часовник се забавя от гравитацията Но влияе слабо, затова кукувичката не изскача.

Младенов, включи най-сетне това мислене, да видиш на какво всъщност влияе гравитацията. Кардинално се променят всички свойства на материята.

Все едно да тръгнеш да разправяш, скоростта в СТО влияе на свойствата на материята, които ползваме за часовници.... Да го проповядваш в някаква детска градина, все още може и да мине.

[kipen]

Преди 8 часа, scaner said:

Как стигна до този извод? След като часовника му, времето му тече по-бързо, естествено е да остарява по-бързо. Къде тук е парадокса, освен в неправилната формулировка?

Deaf вероятно стигна до този извод в търсенето си на решение за местоживеене на тъщата му.

[kipen]

On 17.02.2023 г. at 20:48, scaner said:

Всяка измислена подобна хрумка, колкото и да е антиинтуитивна,  е добре дошла, стига да има съответните наблюдателни потвърждения. Така и само така работи науката.

По отношение на хрумки, би ли дал мнение за хрумката ми в темата за "времето и пространството"?!

Редактирано 18, 2023 от kipen

[Малоум 2]

https://www.youtube.com/watch?v=zs48kBBFAi0

...

...

(Показани са формулите. Но на множество въпроси не е отговорено, напр. що е "маса" , и защо се очаква, че тъмната материя има нещо като гравитация от маса?.., че и анти гравитация!)

[Малоум 2]

...

(Поради липса на разбиране за "сила", лутаницата продължава. При мен - поради непрестанното образуване на частиците "на слоеве", с характеристика "маса при покой", то цялостното образуване на частица е от вътре-навън. Всеки от слоевете е с различна бързина на образуване - най-бързо е централната част (керн), но и най-малка по размер, а тя е източник на гравитони - които се разпространяват сферично-симетрично от радиуса навън. Имат изключително малка амплитуда и дължина на пакета си и затова не могат да участват в сили с ЕМЛъчения, които са предизвикани от ускорени заряди и са големи пакет-фотони - цялостната частица и тези пакет-фотони се явяват съществено "прозрачни" за гравитони. ЕМЛъчения действат върху частиците отвън-навътре и са с голяма амплитуда + съответна честота (много пъти по-ниска от на гравитоните). Затова силите от ЕМПоле са огромни в сравнение с тези от гравитони. Гравитоните формират сили на привличане между телата - сили с ентропиен произход

Така действията за образуване на частиците върху подготвена вакуумна подложка (от всякакви други полета от образувания) ще предават различни ускорявания в движението им: върху гравитоните (подреденост) с предимство - малка енергия за образуване - се образуват централните части на др. частици и заради малкия им размер - малка стъпка в посока "падащият към тях гравитон", демек, малко ускорение. Но масата се формира (се измерва - инертна маса) за цялостно образувание -частица. Тоест: виждаме и измерваме инертна маса на частици, която е зависима и от "гравитационна" съставка. Предположението е, че гравитационна и инертна маса са почти винаги в едно и също отношение. Затова "работи" и ОТО-принцип на еквивалентността. А заради действията на гравитоните - работи и Нютон-силата на привличане.

...