Гравитация

[Пенчо Бойчев]

Проблемът в твоето твърдение - че движението на сателит зависи от въртенето на централното тяло,е че, централното тяло не може да притежава много сателити с различни маси на различни разстояния (освен ако не са подредени по някакъв ред по маса).Колкото и да са неточни изчислянията на сегашната наука, няма как да изкараш масата на някои планети много по различни от сегашните.Например масата на Марс няма как да е много по голяма от сегашната,а за да ти е вярна теорията,тя трябва да бъде по голяма. Колко може да е по различна плътноста на Марс от Земната?

Т.е. ти твърдиш че орбитирането на сателит около централно въртящо се тяло има пряка зависимост м/у скороста на въртене на централното тяло масата на сателита. Какво правим с другите сателити които се движат не според твоите условия? Променяме масата и ги нагаждаме към твоята теория?

Масата на Марс е 4 пъти по-голяма от изчислената по Нютоновия закон - 2,58.10²⁴, масата на Юпитер е два пъти по-голяма, на Сатурн е девет пъти по-голяма и.т.н. Плътността ма Марс е три пъти по-голяма от земната. Дори масата на Плутон е по-голяма от земната маса, а не само 0.024 от земната маса. Плутон има най-висока плътност - 1 тон/литър обем

[Пенчо Бойчев]

Не, Пенчо, във всяка точка по орбитата двете сили са еднакви. Ако не бяха, щеше да има разлика, която да извършва работа върху орбитиращото тяло, и да се получава енергия от нищото.

Пенчо, питах те, кой клас си завършил?

Завършил съм Технически университет в София, макар че това не е важно. Това, което твърдиш, не е вярно. Само при кръгово движение двете сили са равни във всеки момент. При елиптично движение с по-голям радиус (например перихелий) силата на привличане е по-голяма от центробежната сила. При минимален орбитален радиус (например ахелий) силата на отблъскване е по-голяма от силата на привличане. Тези разлики причиняват устойчиво движение по елипса, което е много бавно затихващо, стремящо се към окръжност.

[scaner]

Завършил съм Технически университет в София, макар че това не е важно. Това, което твърдиш, не е вярно. Само при кръгово движение двете сили са равни във всеки момент. При елиптично движение с по-голям радиус (например перихелий) силата на привличане е по-голяма от центробежната сила. При минимален орбитален радиус (например ахелий) силата на отблъскване е по-голяма от силата на привличане. Тези разлики причиняват устойчиво движение по елипса, което е много бавно затихващо, стремящо се към окръжност.

Пенчо, дай количествен израз на центробежната сила както е според тебе, и тогава ще разсъждаваме.

[scaner]

Масата на Марс е 4 пъти по-голяма от изчислената по Нютоновия закон - 2,58.10²⁴, масата на Юпитер е два пъти по-голяма, на Сатурн е девет пъти по-голяма и.т.н. Плътността ма Марс е три пъти по-голяма от земната. Дори масата на Плутон е по-голяма от земната маса, а не само 0.024 от земната маса. Плутон има най-висока плътност - 1 тон/литър обем

Пенчо, това са глупости, защото по Нютоновият закон не може да се изчисли масата на планетата.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, това са глупости, защото по Нютоновият закон не може да се изчисли масата на планетата.

Имам в предвид с изпозуване на сбъркания Нютонов закон и III закон на Кеплер са изчислени масите на планетите, които съответно не са верни. Не може Сатурн с изчислената нищожна плътност да притежава най-горещото и мощно магнитно поле. Правилно е изчислена единствено масата на Земята. А за масата на Луната да не говорим, тя е десетки пъти по-малка. Методиката и пътят на разсъждение, с използуване на центробежната сила на магнитното поле, насочена от централното тяло към сателита, съм дал в темата "Кеплер е прав, а Нютон сгреши". Изчисленията на масите на планетите съм направил по нов закон:

m_ПЛ = r²*R ,където m_ПЛ е маса на планета от Слънчевата система, r е нейният радиус и R е разстоянието и` до центъра на Слънцето.

Поздрави П.

[Б.Богданов]

Имам в предвид с изпозуване на сбъркания Нютонов закон и III закон на Кеплер са изчислени масите на планетите, които съответно не са верни.

***

Имате право за едно нещо .... един от тези закони е пряко следствие на другия, но толкова... другото е в сферата на фантастиката /за сега/ ... Аз лично ще повярвам в това, когато се докаже и т.н.

***

За Земята твърдите, че е куха със светеща звезда в центъра на сферата -> не е възможно официалните сметки да са верни, ако вашите твърдения са верни! Изберете едно от двете - Вярна маса или Вярна Хипотеза!

Поздрави Б.

Редактирано Октомври 6, 2010 от Б.Богданов

[Пенчо Бойчев]

Имате право за едно нещо .... един от тези закони е пряко следствие на другия, но толкова... другото е в сферата на фантастиката /за сега/ ... Аз лично ще повярвам в това, когато се докаже и т.н.

***

За Земята твърдите, че е куха със светеща звезда в центъра на сферата -> не е възможно официалните сметки да са верни, ако вашите твърдения са верни! Изберете едно от двете - Вярна маса или Вярна Хипотеза!

Поздрави Б.

Съглсен съм, че законът на Нютон е следствие на закона на Кеплер, но не съм съгласен с преобразуванията (сумите), които прави Нютон, когато добавя маса в закона на Кеплер. Ако се добавя масата на Слънцето, към нея трябва да се подразбира масите на всички планети от Сл. система, взети заедно. Не може да се избира масата само на една планета плюс масата на Слънцето и да се прави уравнение за пресмятане масата на планетата. Кеплеровият закон е точен, ако се прилага само за една гравитационна система, която и да е тя. Когато се смесват параметри от две различни гравитационни системи, резултатът е плачевен.

При моят закон масата на Земята се получава приблизително същата m_З=r²R=(6370.10³)².149,6.10⁹=5,92.10²⁴ кг. Тук има корекционен коефициент 0,98, който приемам за 1 при изчисляване масите на планетите. Ако се приеме за 1 при мсата на Земята, се получава 6.10²⁴ кг, което също е с достатъчна точност. Средната плътност на земната черупка е около 6000 кг/м³, а на ядрото - около 9000 кг/м³.

[Пенчо Бойчев]

Имате право за едно нещо .... един от тези закони е пряко следствие на другия, но толкова... другото е в сферата на фантастиката /за сега/ ... Аз лично ще повярвам в това, когато се докаже и т.н.

***

За Земята твърдите, че е куха със светеща звезда в центъра на сферата -> не е възможно официалните сметки да са верни, ако вашите твърдения са верни! Изберете едно от двете - Вярна маса или Вярна Хипотеза!

Поздрави Б.

ПП Не приемам предположението на Нютон, че съществува универсална гравитационна константа. Всъщност там е главният проблем със закона на Нютон.

Поздрави П.

[B0081]

Искам да попитам Scaner (или който знае), какъв е проблема при представяне на закона за вс.превличане със следните стийности :

F = G*M1*M2 / R² = 6,67.10^-10 * 6.10²³ * 1 / (6,371.10⁶)².

Може би върпоса ми малко е необмислен.Но все пак.

Или , какъв е начина за практическото измерване на G ?

[Б.Богданов]

***

Може би върпоса ми малко е необмислен.Но все пак.

Или , какъв е начина за практическото измерване на G ?

Има.. Има няколко варианта за измерване.

Притиснат съм от липсата на свободно време и като резултат от това ще разкъсам поста си на части.

В този пост ще започна от първия.

Хенри Кавендиш определя експериментално гравитационната константа през 1789 година, ползвайки следната опитна постановка:

Две малки топчета с маси m са закрепени в двата края на тънка хоризонтална пръчка, окачена на вертикална нишка познато също под името - торзионна везна. Близо до топчетата се поставят две големи оловни кълба с маси М. В резултат на гравитационната сила на привличане F между топчетата и оловните кълба пръчката се завърта и нишката се усуква на ъгъл a. Ъгълът на усукване a е малък и се измерва с помощта на светлинен лъч, който се отразява от прикрепено към нишката огледало. Големината на силата F е пропорционална на ъгъла на усукване.

При известни m, M, F и r гравитационната константа се определя по формулата:

F r ^ 2

----------- = y

m1 m2

Поздрави Б.

[Пенчо Бойчев]

Има.. Има няколко варианта за измерване.

Притиснат съм от липсата на свободно време и като резултат от това ще разкъсам поста си на части.

В този пост ще започна от първия.

Хенри Кавендиш определя експериментално гравитационната константа през 1789 година, ползвайки следната опитна постановка:

Две малки топчета с маси m са закрепени в двата края на тънка хоризонтална пръчка, окачена на вертикална нишка познато също под името - торзионна везна. Близо до топчетата се поставят две големи оловни кълба с маси М. В резултат на гравитационната сила на привличане F между топчетата и оловните кълба пръчката се завърта и нишката се усуква на ъгъл a. Ъгълът на усукване a е малък и се измерва с помощта на светлинен лъч, който се отразява от прикрепено към нишката огледало. Големината на силата F е пропорционална на ъгъла на усукване.

При известни m, M, F и r гравитационната константа се определя по формулата:

F r ^ 2

----------- = y

m1 m2

Поздрави Б.

Ако трябва да сме коректни, това е начинът за определяне на земния гравитационен коефициент. На всяко друго място етерната плътност е различна и този коефициент има други стойности. Така например на Марс е 4 пъти по-малък, равен на 1,65.10^-11 N(m/kg)², на Юпитер е 3,25.10^-11 и т.н.

Поздрави П.

[scaner]

Имам в предвид с изпозуване на сбъркания Нютонов закон и III закон на Кеплер са изчислени масите на планетите, които съответно не са верни. Не може Сатурн с изчислената нищожна плътност да притежава най-горещото и мощно магнитно поле. Правилно е изчислена единствено масата на Земята. А за масата на Луната да не говорим, тя е десетки пъти по-малка. Методиката и пътят на разсъждение, с използуване на центробежната сила на магнитното поле, насочена от централното тяло към сателита, съм дал в темата "Кеплер е прав, а Нютон сгреши". Изчисленията на масите на планетите съм направил по нов закон:

m_ПЛ = r²*R ,където m_ПЛ е маса на планета от Слънчевата система, r е нейният радиус и R е разстоянието и` до центъра на Слънцето.

Поздрави П.

Пенчо, масата на Луната е изчислена по съвсем друга методика. И това, че тя не съвпада с твоето число, красноречиво говори че някъде си сбъркал.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, масата на Луната е изчислена по съвсем друга методика. И това, че тя не съвпада с твоето число, красноречиво говори че някъде си сбъркал.

Това ми звучи като стихотворението на Веселин Ханчев за Партията - Ти Партийо си права, когато съгрешиш дори!

Имаш желязна логика. Да има проблем, но не е в моя телевизор.

[scaner]

На Пенчо информацията му се спуска отгоре, така че той по дефиниция не може да сгреши. Очевидно грешката е някъде в твоите разсъждения и в науката въобще. Явно скоро не са правени аутодафета и това е проблема. Цялата тази наука вкарваща вярващия човек в заблуждения трябва да бъде изгорена, друг извод няма.

Много го е закъсал горкия, обвинява другите в своите грехове

[Пенчо Бойчев]

Много го е закъсал горкия, обвинява другите в своите грехове

Никого не обвинявам. Нютон не е жив, така че няма как да споря с него за грешките му.

Те са две - че не е успял да обясни центробежната сила и в следствие на това се заблуждава, че съществува универсална гравитационна константа.

Очевиден е фактът, че в науката липсва теория за гравитацията. И аз съм запълнил липсата, създавайки такава теория.

Никой не е успял да я опровергае до сега. Дори angelmr, който има такава възможност и

щеше да проверява разликата в теглото на тела във вертикално и хоризонтално положение, но още чакам да го направи.

Не признавам логиката на шопа.

[scaner]

Никого не обвинявам. Нютон не е жив, така че няма как да споря с него за грешките му.

Те са две - че не е успял да обясни центробежната сила и в следствие на това се заблуждава, че съществува универсална гравитационна константа.

Очевиден е фактът, че в науката липсва теория за гравитацията. И аз съм запълнил липсата, създавайки такава теория.

Никой не е успял да я опровергае до сега. Дори angelmr, който има такава възможност и

щеше да проверява разликата в теглото на тела във вертикално и хоризонтално положение, но още чакам да го направи.

Не признавам логиката на шопа.

Пенчо, именно ти демонстрираш логиката на шопа. Сам не си запознат с науката, и твърдиш че обяснения нямало, че Нютон не бил обяснил нещо, каквото всъщност е обяснил. Затова казвам че обвиняваш за своите грехове другите - самият ти вярваш в измислици, а обвиняваш другите.

Ти дори нямаш желание да научиш нещо, единственото ти желяние е да насаждаш безпочвени измислици.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, именно ти демонстрираш логиката на шопа. Сам не си запознат с науката, и твърдиш че обяснения нямало, че Нютон не бил обяснил нещо, каквото всъщност е обяснил. Затова казвам че обвиняваш за своите грехове другите - самият ти вярваш в измислици, а обвиняваш другите.

Ти дори нямаш желание да научиш нещо, единственото ти желяние е да насаждаш безпочвени измислици.

Нютон за разлика от тебе е имал доблестта да си признае, нещо, което не разбира:

Нютон завършва “Начала” с думите: „До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям ”.

„Не бива да си представяме, че неодушевената груба материя би могла без посредничеството на нещо външно, нематериално, да действува на друго вещество, както при взаимно съприкосновение... Да допуснем, че притеглянето е вродено в материята, присъщо и’ така, че едно тяло трябва да действува на разстояние през вакуума на друго без посредничеството на нещо странично, с помощта на което действието и силата от едното тяло се пренася към другото, за мен е такава нелепост, че предполагам не би била възприета от никого, способен към разсъждения за философските неща. Притеглянето трябва да се причинява от някои фактори, действуващи съгласно определени закони. Какъв е този фактор - материален или нематериален - аз предоставям за размишление на читателя...”

Ти спориш само заради самия спор, но хайде да не ставам като тебе.

[B0081]

Има.. Има няколко варианта за измерване.

Притиснат съм от липсата на свободно време и като резултат от това ще разкъсам поста си на части.

В този пост ще започна от първия.

Поздрави Б.

Все още очаквам продължението на поста,и другите варианти за измерване на силата на превличане м/у две тела.

[B0081]

Обичам подробностите. Ето какво намерих в инета, не знам колко е достоверно:

"Генри Кавендиш (Cavendish, 10.10.1731-24.02.1810, Ницц, Англия) физик и химик, измерил силу притяжения двух тел, впервые практически доказав справедливость закона всемирного тяготения, определяет значение G=6,75*10-11 с помощью изобретенных крутильных весов, значительно совершенствовав прибор Дж. Митчела и проведя 17 измерений. (Впервые значение G определено данным способом). Свинцовые шары имели массу 167кг и 0,8кг и находились на расстоянии 0,2м. (Сегодня значение G = 6.673*10-11 установлено этим же способом в 1942г Гейл из Национального бюро стандартов в Вашингтоне). В 1798г определил плотность Земли в 5.18 г/см3 и вычислил ее массу в 6*1021т."

[Пенчо Бойчев]

Обичам подробностите. Ето какво намерих в инета, не знам колко е достоверно:

"Генри Кавендиш (Cavendish, 10.10.1731-24.02.1810, Ницц, Англия) физик и химик, измерил силу притяжения двух тел, впервые практически доказав справедливость закона всемирного тяготения, определяет значение G=6,75*10-11 с помощью изобретенных крутильных весов, значительно совершенствовав прибор Дж. Митчела и проведя 17 измерений. (Впервые значение G определено данным способом). Свинцовые шары имели массу 167кг и 0,8кг и находились на расстоянии 0,2м. (Сегодня значение G = 6.673*10-11 установлено этим же способом в 1942г Гейл из Национального бюро стандартов в Вашингтоне). В 1798г определил плотность Земли в 5.18 г/см3 и вычислил ее массу в 6*1021т."

Измерването е вярно! Гравитацията е сила, създадена от налягане на етерни частици. Някои ги наричат гравитони, но грешат.

Движението на частиците е подобно на Брауново движение, но свободният им пробег е много по-голям. Той зависи от плътността на етерни частици в единица обем. От масата на космическия обект зависи скоростта на частиците, също и свободния им пробег. Няма никаква възможност плътността и скоростта на етерни частици да е еднаква на повърхността на което и да е друго небесно тяло. Ако измерването със същия уред, с топчетата на Кавендиш се направи на Марс, стойността на гравитационен коефициент ще бъде в пъти по-малка.

Затова не съществува гравитационна константа. Тази грешка е на Нютон, но остава незабелязана и от Айнщайн, който изобщо не се опитва да обясни гравитацията с физични средства и методи.

[Б.Богданов]

Измерването е вярно! Гравитацията е сила, създадена от налягане на етерни частици. Някои ги наричат гравитони, но грешат.

Движението на частиците е подобно на Брауново движение, но свободният им пробег е много по-голям. Той зависи от плътността на етерни частици в единица обем. От масата на космическия обект зависи скоростта на частиците, също и свободния им пробег. Няма никаква възможност плътността и скоростта на етерни частици да е еднаква на повърхността на което и да е друго небесно тяло. Ако измерването със същия уред, с топчетата на Кавендиш се направи на Марс, стойността на гравитационен коефициент ще бъде в пъти по-малка.

Затова не съществува гравитационна константа. Тази грешка е на Нютон, но остава незабелязана и от Айнщайн, който изобщо не се опитва да обясни гравитацията с физични средства и методи.

Да видим какво мисли науката.

1. Етер и етерни частици не съществуват! - Просто са отречени преди повече от век!

2. Гравитоните са хипотетични частици! Забележете - хипотетични! Дори нямат статут на теоретични. Има хипотеза за съществуването им в рамките на Квантовата механика, в частност теорията - Стандартен модел на полето, но сега е невъзможно теоретически да бъде разширен Стандартния модел на полето с подобни частици, когато се разглеждат област на енергии с висок интензитет.

Та подобни частици, били те етерни или гравитони не са открити, а вие г-н Бойчев даже знаете как се движат? /Брауново движение/

3. Гравитационна константа - Една константа е константа защо има непроменима стойност. В противен случай би била наречена параметър...

4. Гравитация - изкривяване на пространство - време.

.....

Излиза, че според съвременните теории няма дори едно вярно твърдение в поста на г-н Бойчев.

Поздрави Б.

[Пенчо Бойчев]

Да видим какво мисли науката.

1. Етер и етерни частици не съществуват! - Просто са отречени преди повече от век!

2. Гравитоните са хипотетични частици! Забележете - хипотетични! Дори нямат статут на теоретични. Има хипотеза за съществуването им в рамките на Квантовата механика, в частност теорията - Стандартен модел на полето, но сега е невъзможно теоретически да бъде разширен Стандартния модел на полето с подобни частици, когато се разглеждат област на енергии с висок интензитет.

Та подобни частици, били те етерни или гравитони не са открити, а вие г-н Бойчев даже знаете как се движат? /Брауново движение/

3. Гравитационна константа - Една константа е константа защо има непроменима стойност. В противен случай би била наречена параметър...

4. Гравитация - изкривяване на пространство - време.

.....

Излиза, че според съвременните теории няма дори едно вярно твърдение в поста на г-н Бойчев.

Поздрави Б.

Точно така г-н Богданов,

незавидно е съвременното положение на науката по този въпрос. Дори липсва теоретично обяснение на гравитацията.

1/Етерът е среда, в която се разпространяват светлината и звука. Това, че са отречени е най-голямата грешка на науката.

От какви частици се състои етерната среда? Това са фотони, електрони и други, не съвсем известни частици.

2/Който признава съществуване на гравитони, няма собствено мислене, защото гравитоните дори да съществуваха, не могат да обяснят гравитацията, а те не съществуват.

3/Това, което се нарича гравитационна константа е гравитационен коефициент за Земята и нищо повече. Той не е валиден никъде другаде.

4/Гравитацията е сила, създадена от механично налягане на сума от ударни импулси на етерни частици.

5/Скоростта на гравитацията се измерва със скоростта на съответните етерни частици. Скоростта на земната гравитация е равна на I космическа скорост - около 8 км/сек. На другите планети е различна. Слънчевата гравитация е двукомпонентна - два вида частици, с различни скорости на движение и различна проникваща способност. Бавната компонента свързва газовата обвивка на Слънцето със земната черупка, а бързата компонента със светлинна скорост свързва твърдата част на Слънцето със земното ядро.

Наричане на гравитацията "изкривяване на пространствовремето" нито е теория, нито е научна, а бягство или изплъзване от теоретично обяснение. Може да се нарече и научно невежество. Не го казвам, с цел да засегна или да обидя някого. Най-жалък е т.н. Принцип на еквивалентност. Защото ако се приеме етерната среда за неподвижна, а тяло се движи в нея, наричаме въздействието инерционно. Ако тялото стои върху Земята, а етерен поток оказва налягане върху него - наричаме действието гравитационно. И в двата случая има един и същи вид взаимодействие на тяло и етерен поток. Различна е само гледната точка.

Излиза, че в съвременната наука за гравитацията няма нито едно верно твърдение. Дори може да се каже, че Теорията на относителността е сериозно отстъпление от постиженията на науката до 20 век.

Тези мои твърдения със 100% сигурност ще се докажат практически, предполагам през следващата година, но няма да влизам в подробности.

Поздрави П.Б.

[Б.Богданов]

Е две и единадесета година, буквално чука на врата... Ще видим дали имате право.

Поздрави Б.

[Пенчо Бойчев]

Е две и единадесета година, буквално чука на врата... Ще видим дали имате право.

Поздрави Б.

Може да стане и по-рано. Препоръчвам Ви да се запознаете със следната монография на Руската Академия по Естествознание, във връзка с предстояща международна научна конференция в Москва от 15-18 ноември 2010 г.

http://www.rae.ru/monographs/37-1113

Поздрави П.Б.

[scaner]

Може да стане и по-рано. Препоръчвам Ви да се запознаете със следната монография на Руската Академия по Естествознание, във връзка с предстояща международна научна конференция в Москва от 15-18 ноември 2010 г.

http://www.rae.ru/monographs/37-1113

Поздрави П.Б.

Пенчо, погледнах рекламата на споменатата от теб монография. И още в началото се вижда една крещяща грешка, непристойна за такива академици като тези от споменатата 'академия'. Такава грешка могат да направят само ученици, за пръв път сблъскващи се с физика изобщо (интелектът на типичният среден антирелативист е такъв). А грешката е проста: да, слънцето действа с по-голяма сила на луната, отколкото земята и действа. Но се забравя, че слънцето действа със същата сила и на земята, а системата земя-луна не е с твърда връзка. Следователно, за да откъсне слънцето луната от земята, трябва разликата на силите с които то действа на луната, и на земята (силата, нужна за разкъсване на връзката земя-луна), да е по-голяма от силата, с която земята държи луната. Да, ама тази разлика е изчезващо малка и не върши работа за нищо. И след тази незабележима от академиците грешчица, цялата книга нататък се обезсмисля. Но спокойно, такива конференции антирелативистите си провеждат редовно, нали трябва някак да се окуражават, след като не могат да постигнат реални резултати?