Гравитация

[Малоум 2]

Тежко и леко тяло падат с еднакво ускорение във вакуум поради еквиваленцията на тежка и инертна маса Т.Е масата е една, и се проявява като сила на тежестта , същевременно и като сила на реякцията породена от инертността на масата .Така че на по тежкото тяло действа по голяма сила на тежестта но пък и силата на реякцията породена от инертността на масата е по голяма. За по лекото тяло е обратното по малка сила на тежестта но и по малка сила на реякцията.

При свободно падане в среда вакуум - няма сили (нито от тегло, нито от Архимед). Но - маса има.

За да паднат за едно и също време, това означава, че им действа едно и също ускорение; това е характерно за гравитацията: всички тела падат с едно и също ускорение - не зависи от вида на веществото, а само от масата им.

Но, доколкото Е=m.c^2, това означава, че и връзките във вещевите обекти (които са еквивалент "енергия-маса" - фотони за връзка) са така организирани, че променят масата и за различно структурираните вещества, инертността, дължаща се на цялостното вещево образувание, се идентифицира като МАСА на обекта.

Това е при взаимодействие - а само от такова черпим информация - затова и хипотезата с гравитони е по-успешно обяснение на грави-взаимодействието.

Поглъщайки гравитон (подреденост на СПХ на вакчастици от керна на вещевата), тялото се премества към посоката му на "идване", завъртва го и го излъчва - при свободното падане - в посоката обратно на поглъщането, но и двете посоки (поглъщане-откат) са по допирателната на геодезичната линия в точката на събитието; следва се траектория на малката кривина на геодезичната линия- при слаби гравиполета.

...

[Doris]

Малоум2, щом има ускорение, значи има действща сила върху телата - силата на тежестта.

[Малоум 2]

Малоум2, щом има ускорение, значи има действща сила върху телата - силата на тежестта.

Много уместна забележка: ускорението е за външен наблюдател - така нареченият трети наблюдател, стоящ например, неподвижно на Земята.

За тия наблюдатели в свободно падащата "кабина" - само масата има има значение, относно инертността на телата в нея. Спазват Нютон-законите.

Благодаря! Уточняването - за къде се отнася ускорението - е важно.

...

[luboznatelnia]

Много уместна забележка: ускорението е за външен наблюдател - така нареченият трети наблюдател, стоящ например, неподвижно на Земята.

За тия наблюдатели в свободно падащата "кабина" - само масата има има значение, относно инертността на телата в нея. Спазват Нютон-законите.

Благодаря! Уточняването - за къде се отнася ускорението - е важно.

...

Ускоряват се в КС на земята , а във собственната , Не, както пътниците във един влак не се ускоряват в КС на влака а в КС на земята, това не изключва действието на приложената сила на гравитацията, тази сила обаче не се"усеща" от падащите поради липса на сила на реякцията {падащите нямат под , опора , отдоло под нозете си!} Противодействаща на гравитацията сила при свободното падане е именно силата на инертната маса , [инерчната сила] , но тя е по малка по стойност от тази на гравитацията , в противен случай няма да има падане! тоест , те ако са равни. Еквивалентът между двете маси , инертна и гравитационна , се изразява в това че между двете имаме пропорционалност , тоест , с нарастването на едната , нараства и другата, и обратното. С нарастването на гравитационната сила нараства и инерчната сила,но в никакъв случай те не са равни по стойност, защото в противен случай няма да има ускоряване. гравитационната винаги е по голяма от инерчната. Сега, ако тръгнем да търсим аналогия на тези зависимости , етерната хипотеза за причинноста на инерчната и гравитациона сили, според мен , ги обясняват. Етерното налягане причинява инерчната сила, а разликата в етерното налягане причинява гравитационната сила, с нарастването на етерното налягане , нараства и разликата в това налягане , причинено вероятно от частичното екраниране на етера от тела,флуиди , въобще от някаква материя , изградена от електрически заредени частици! Тела с по голяма плътност екранират по добре етера т.е [ изместват повече етер ] съответно и неговото налягане става по голямо, от което следва че и при разлики в етерното налягане причинено от частичното му екраниране м\у две тела ще имаме и по висока стойност на гравитационната сила.

[Малоум 2]

Ускоряват се в КС на земята , а във собственната , Не, както пътниците във един влак не се ускоряват в КС на влака а в КС на земята, това не изключва действието на приложената сила на гравитацията, тази сила обаче не се"усеща" от падащите поради липса на сила на реякцията {падащите нямат под , опора , отдоло под нозете си!} Противодействаща на гравитацията сила при свободното падане е именно силата на инертната маса , [инерчната сила] , но тя е по малка по стойност от тази на гравитацията , в противен случай няма да има падане! тоест , те ако са равни. Еквивалентът между двете маси , инертна и гравитационна , се изразява в това че между двете имаме пропорционалност , тоест , с нарастването на едната , нараства и другата, и обратното. С нарастването на гравитационната сила нараства и инерчната сила,но в никакъв случай те не са равни по стойност, защото в противен случай няма да има ускоряване. гравитационната винаги е по голяма от инерчната...

При свободно падане - няма противодействаща сила ("...силата на инертната маса" - не можем да я измерваме, без да попречим на свободното падане - с това съм съгласен ).

Ускоряването (еднаквото ускоряване спрямо Земята) на различно-масови тела показва, че гравитоните по един и същ начин "действат" на 1 частица и на група частици - все едно че всяка от тях поотделно е повлияна както едната-сама.

С голяма точност, до 14 знак след запетайката е доказано, че инертната и гравитационната маса са едно и също нещо. Преди време се предполагаше пропорционалност.

Самото понятие "маса" е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон за силата. В този смисъл масата е променливо понятие - всеки коефициент пред ускорение (в някакво уравнение), може да се тълкува като маса.

...

[luboznatelnia]

При свободно падане - няма противодействаща сила ("...силата на инертната маса" - не можем да я измерваме, без да попречим на свободното падане - с това съм съгласен ).

Ускоряването (еднаквото ускоряване спрямо Земята) на различно-масови тела показва, че гравитоните по един и същ начин "действат" на 1 частица и на група частици - все едно че всяка от тях поотделно е повлияна както едната-сама.

С голяма точност, до 14 знак след запетайката е доказано, че инертната и гравитационната маса са едно и също нещо. Преди време се предполагаше пропорционалност.

Самото понятие "маса" е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон за силата. В този смисъл масата е променливо понятие - всеки коефициент пред ускорение (в някакво уравнение), може да се тълкува като маса.

...

При свободно падане няма противодействаща сила

как да няма? свободното падане е ускорително движение , и като такова при него има действаща сила , щом има действаща сила задължително има и противодействаща сила , в противен случай трети закон на Нютон се нарушава ?

силата на инертната маса не можем да я измерваме , без да попречим на свободното падане

Според мен можем , представи си че си в падаща кабинка , и докато кабинката пада разбира се от много голяма височина за да имаш време да направиш измерването( а и да излезнеш от нея и да си задействаш парашута , защото нали после трябва да разкажеш на някой за измерването ти ) Та докато падаш удряш с един чук върху силомер, той отчита някакви нютони , но това действие не възпрепятства падането на кабината със всичко във нея. При еднаквото ускоряване на различно тежки предмети в КС на земята , е истина че имаме едновременно действие на "нещо" ( било то гравитони , етер , или по екзотичното предположение , електрони , но без заряд* ) върху всяка една частица на падащото тяло ! Въпрос? как схващаш твърдението ти че масата е променлива величина , знае се че тя е инварианта при подсветлинни скорости и става променлива при околосветлинни скорости ,

[Doris]

как да няма? свободното падане е ускорително движение , и като такова при него има действаща сила , щом има действаща сила задължително има и противодействаща сила , в противен случай трети закон на Нютон се нарушава ?

Силата, свързана с третия закон на Нютон е друга. Ако Земята привлича тялото със сила , то и тялото действа на Земята със същата по големина, но противоположна по посока сила.

А инерчните сили са свързани с разглеждането на движението в неинерциални отправни системи. В случая - система, свързана с падащата с ускорение g кабина.

[luboznatelnia]

Силата, свързана с третия закон на Нютон е друга. Ако земята привлича тяло със сила , то и тялото действа на Земята със същата по големина, но противоположна по посока сила

Не виждам разлика , ? Трети закон на Нютон гласи : когато едно тяло действа на друго тяло със сила F то второто тяло противодейства със същата по големина но обратна по посока сила . Разликата е единственно във начинът на въздействие, дали чрез гравитационно такова или чрез механично бутане, дърпане е все едно , третият закон на Нютон винаги се спазва. Той изразява отношението на извършваната работа за промяната на скоростта на дадено тяло и кинетичната му енергия , когато едно тяло пада към земята то и земята пада към него но в координатната система на общият им гравитационен център.

[Doris]

Разликата е в приложната точка. И не зависи от отправната система.

[luboznatelnia]

Разликата е в приложната точка. И не зависи от отправната система.

Гравитацията взаимно действа на земята и на падащото тяло ,следователно действието и върху падащото тяло ще предизвика и действие върху земята. Приложната точка на действието на гравитацията е общият масов център на падащото тяло и земята, Извън координатната система на този център действието на грави полето върху произволно избрано тяло ще има друга стойност, ето защо действието и , зависи от избора на координатна система .

[Doris]

Приложната точка на действието на гравитацията е общият масов център на падащото тяло и земята

Това е вярно, но за действието на някой още по-голям обект - Слънцето.

Ако разглеждаме системата Земя - тяло с много малки в сравнение с нея размери, гравитационната силата,с която Земята действа на тялото е приложена на тялото, а силата, с която тялото действа на Земята е приложена на Земята. Поради огромната разлика в масите действието на втората сила е пренебрежимо малко.

[luboznatelnia]

Това е вярно, но за действието на някой още по-голям обект - Слънцето.

Ако разглеждаме системата Земя - тяло с много малки в сравнение с нея размери, гравитационната силата,с която Земята действа на тялото е приложена на тялото, а силата, с която тялото действа на Земята е приложена на Земята. Поради огромната разлика в масите действието на втората сила е пренебрежимо малко.

Да точно така е .

[mnoogo]

Светът е безкраен и вечен.Той не възниква и не изчезва.

Първоначалното състояние на светът е триизмерно, безкрайно и вечно енергийно поле.

Няма никаква форма,спокойно,уравновесено,енергийно поле.

За да възникне образ,форма, вселена, е необходима идея,която да самоорганизира или организира безкрайно малка част от безформеното поле в  някаква форма,която е пак същото поле/не частица/ но с образ.

При превръщането на безкрайно малка част от полето във форма, е необходимо да се приложи един друг вид енергия,при това безкрайно голямо количество,така наречената идея,мисъл.

Самият процес на превръщането на част от спокойното поле в някаква форма е свързана с натягането на спокойното поле и превръщането му във форма, около която се създава напрежение,гравитация.Формата е винаги кълбовидна,защото полето се натяга от безкрайно малък център във всички посоки.

Спокойния,безкраен и същевременно вечен свят вече не е същият. Мигновено са възникнали гравитационни сили, които искат да върнат светът в първоначалното му спокойно състояние.Тези сили са насочени към безкрайно малкият център на формата.

Така до безкрай.

[Joro-01]

Амин

[Б.Богданов]

Преди 13 часа, mnoogo said:

Светът е безкраен и вечен.Той не възниква и не изчезва.

Първоначалното състояние на светът е триизмерно, безкрайно и вечно енергийно поле.

Няма никаква форма,спокойно,уравновесено,енергийно поле.

За да възникне образ,форма, вселена, е необходима идея,която да самоорганизира или организира безкрайно малка част от безформеното поле в  някаква форма,която е пак същото поле/не частица/ но с образ.

При превръщането на безкрайно малка част от полето във форма, е необходимо да се приложи един друг вид енергия,при това безкрайно голямо количество,така наречената идея,мисъл.

Самият процес на превръщането на част от спокойното поле в някаква форма е свързана с натягането на спокойното поле и превръщането му във форма, около която се създава напрежение,гравитация.Формата е винаги кълбовидна,защото полето се натяга от безкрайно малък център във всички посоки.

Спокойния,безкраен и същевременно вечен свят вече не е същият. Мигновено са възникнали гравитационни сили, които искат да върнат светът в първоначалното му спокойно състояние.Тези сили са насочени към безкрайно малкият център на формата.

Така до безкрай.

колега, какви са тези щуротии, които са написани под формата на аксиоми?

[mnoogo]

Преди 1 час, Б.Богданов said:

колега, какви са тези щуротии, които са написани под формата на аксиоми?

 и коя аксиома от написаните по горе е опровергаема?

[Б.Богданов]

"Формата е винаги кълбовидна" ????

от къде на къде?

просто не ми коментира останалото.. 

[mnoogo]

Съществува ли бог?

[Б.Богданов]

On 1/20/2017 at 20:51, mnoogo said:

Съществува ли бог?

Моля, подобни теми да се разискват в други раздели.

Модератор физика, ББ

[Малоум 2]

Почти нагледно е показана идеята за "кривина" по ОТО:

https://www.youtube.com/watch?v=8ss9HYEIDvY

За системата Земя - центърът на Земята приблизително е мястото, където силата-тегло, действаща на телата на повърхността й, би била нула. Ако се заиграем с кривина - там, локално, кривина няма. Така че е правилно в клипа- масата е вътрешно свойство на частиците. Но именно масата има отношение към гравитационното привличане и да се досетим, че "енергия" не е равносилно на "маса", щото, не всяка енергия се проявява като маса. Тоест - около частицата има поле(?), което да разказва на други подобни обекти (действие на разстояние), че съществува като обект, който е "изкривил" нещо?!? Ако възприемем, че това е информация за подреждане на "частите" на това нещо (например:етер, ефир, тъмна материя, създаваща тъмна енергия-подреденост), тогава ентропията, отговаряща за локален "хаос", дава възможност за изясняване природата на всички "сили" от взаимодействия. Става естествен струмежът при движение на обектите, да следват по подреденото (сила на привличане) и да избягват по  неподреденото (сила на отблъскване).

Така - можем да измерваме сили по кривина (ОТО) - по-скоро в частни случаи на екзотични обекти - но не и да се обясни гравитационното привличане без понятие за сила! Кривина се следва от движещо се тяло като подреденост на "основата", а ако има въздействие, което да го принуждава да не следва тая подреденост, то Възниква Сила, която да се противопоставя на принудата!

...

Редактирано Май 24, 2018 от Малоум 2

[xristo]

On 24.05.2018 г. at 11:31, Малоум 2 said:

Почти нагледно е показана идеята за "кривина" по ОТО:

https://www.youtube.com/watch?v=8ss9HYEIDvY

За системата Земя - центърът на Земята приблизително е мястото, където силата-тегло, действаща на телата на повърхността й, би била нула. Ако се заиграем с кривина - там, локално, кривина няма. Така че е правилно в клипа- масата е вътрешно свойство на частиците. Но именно масата има отношение към гравитационното привличане и да се досетим, че "енергия" не е равносилно на "маса", щото, не всяка енергия се проявява като маса. Тоест - около частицата има поле(?), което да разказва на други подобни обекти (действие на разстояние), че съществува като обект, който е "изкривил" нещо?!? Ако възприемем, че това е информация за подреждане на "частите" на това нещо (например:етер, ефир, тъмна материя, създаваща тъмна енергия-подреденост), тогава ентропията, отговаряща за локален "хаос", дава възможност за изясняване природата на всички "сили" от взаимодействия. Става естествен струмежът при движение на обектите, да следват по подреденото (сила на привличане) и да избягват по  неподреденото (сила на отблъскване).

Така - можем да измерваме сили по кривина (ОТО) - по-скоро в частни случаи на екзотични обекти - но не и да се обясни гравитационното привличане без понятие за сила! Кривина се следва от движещо се тяло като подреденост на "основата", а ако има въздействие, което да го принуждава да не следва тая подреденост, то Възниква Сила, която да се противопоставя на принудата!

...

Принципа за еквивалентност на падане на предмет в гравитационно поле, и предмет ускоряващ се в ракета по точно, когато предмета е в безтегловност в ускоряваща се ракета, но не се е опрял в опората на ракетата, тоест ракетата не е започнала още да го ускорява, и вътре изглежда че предмета пада към задният край на ускоряващата се ракета, във ОТО е само принцип, защото ако има голяма разлика във свободно падащи маси във гравитационно поле, те няма да падат равноускорително, както би станало във ускоряващата се ракета.

[scaner]

Преди 19 минути, xristo said:

Принципа за еквивалентност на падане на предмет в гравитационно поле, и предмет ускоряващ се в ракета по точно, когато предмета е в безтегловност в ускоряваща се ракета, но не се е опрял в опората на ракетата, тоест ракетата не е започнала още да го ускорява, и вътре изглежда че предмета пада към задният край на ускоряващата се ракета, във ОТО е само принцип, защото ако има голяма разлика във свободно падащи маси във гравитационно поле, те няма да падат равноускорително, както би станало във ускоряващата се ракета.

Принципът на еквивалентност, за който говориш. е валиден в хомогенно гравитационно поле, при което отношенията на масите на падащите тела нямат значение, и се нарича силен принцип на еквивалентност. Има и слаб принцип на еквивалентност, който гласи, че в малка локална област на нехомогенно гравитационно поле законите са такива, каквито се описват от силният принцип.

P.S. Разменил съм имената на двата принципа, сори.

Редактирано Декември 21, 2019 от scaner

[laplandetza]

Една основна разлика в принципа за еквивалентност е относно светлина, както и за всяко тяло <свободно падащо> . Всиччко това се отчита от <външен наблюдател> За <вътрешен> има относителност поради ефектите.Къде може да се наруши тази относителност, примерно в протичането на разните процеси, вероятностите за случване в <състоянията> на квантово ниво, независимо от отчитане по <собствено време>.

[xristo]

Преди 7 часа, scaner said:

Принципът на еквивалентност, за който говориш. е валиден в хомогенно гравитационно поле, при което отношенията на масите на падащите тела нямат значение, и се нарича силен принцип на еквивалентност.

Дори и във хомогенно грави поле, маси с голяма разлика няма да се ускоряват еднакво. Земното поле например в малък участък от височината, е хомогенно, или приближава клони към такова.

[scaner]

Преди 31 минути, xristo said:

Дори и във хомогенно грави поле, маси с голяма разлика няма да се ускоряват еднакво. Земното поле например в малък участък от височината, е хомогенно, или приближава клони към такова.

Именно защото земното гравитационно поле с добро приближение в малки области може да се счита за хомогенно, още в училище трябва да са ви демонстрирали как стоманено топче и топче памук падат с еднакви ускорения. Така че независимостта от масите е експериментален факт. Експериментите на Етвеш потвърждават този факт с безпрецедентна точност от 14 порядъка след десетичната точка.