УЧИЛИЩЕТО

[BG-Science]

УЧИЛИЩЕТО

Едва ли може да се посочи обществена институция, по-важна за цялостния прогрес на човечеството от училището. То лежи в основата на всички успехи, включително и на научно-техническата революция, която не може да бъде осъществявана от слабообразовани хора.

Внимателното съпоставяне на развитието на училището и на успехите на цивилизацията и културата ясно очертава взаимната им зависимост. Та нали и писмеността, и самата история на човечеството започват с първите школи на древността (Египет, Асирия, Вавилония, с школите на Елада и Рим). Не случайно университетите на XII—XIII век предхождат Възраждането, а ликвидирането на неграмотността, непознатото развитие на средното и на висшето образование лежат в основата на научно-техническата революция.

Въпросът е какво ще даде тя — научно-техническата революция — на образованието, какви тенденции на развитие, разширение и усъвършенстване ще характеризират училището на XXI век?

Първият голям и сложен проблем, който бъдещето ще постави, е лавинообразно нарастващият обем на познанието. Само преди няколко столетия учените са били енциклопедисти, с универсални знания. Сега и най-тесният специалист не смогва да следи цялата световна информация дори в своята област. А какво ще прави «ученикът» от XXI век, който така или иначе ще трябва да получи поне фундаменталните познания във всички области на науката и техниката, на изкуствата и културата, на свръхсложната среда, в която ще живее.

Паралелно с това не бива да забравяме, че научно-техническата революция ще предостави и огромни, непознати дотогава възможности за информиране. Чрез единната световна комуникационна система всеки чрез своя личен компютър ще може всеки миг да получи необходимата му информация.

Тези два определящи фактора (обемът на информацията и нейната достъпност) ще очертаят и главната насока на образованието — изучаването на основните закономерности на явленията и обучаването къде и как да се търси и получава необходимата допълнителна информация.

Как все пак ще се провежда обучението? Сега това става чрез лекции (преподаването на урока) и като се чете учебникът, като усвоените знания се проверяват, коригират и закрепват при изпитването. Какви промени могат да се очакват в технологията на обучението?

Преди всичко в преподаването. Сега то се води от учителя — кой както знае и може. Този процес ще се оптимизира, като урокът ще се преподава от най-добрия възможен педагог, при най-добро онагледяване — от екрана. Вероятно с конкурси, преценявани от най-компетентно жури, ще се решава коя (или кои) лекция за какъв тип ученици да се препоръчва. Към всички останали предимства на това оптимизирано преподаване трябва да прибавим и възможността то да бъде повтаряно неограничен брой пъти.

Вторият характерен момент при усвояването на знанията е специфичната технология на възприемането. Сега тя е слухова (лекциите) или като се усвоява прочетеното в учебника — във всеки случай опосредствено, «от втора ръка» — чрез лектора, чрез автора на учебника. Този умозрителен начин на възприемане на познанието постепенно все повече ще бъде изместван от непосредствения, нагледния начин, при който заучаването на преразказаното ще бъде заменено с изживяването. Малък пример: урок по география — едно е да разкажеш за най-голямата река на Земята — Амазонка; по-добре е да се види филм за нея; а най-добре е тя да бъде посетена и на място да научим най-интересното, най-важното. На това може да се възрази само едно — подобна форма на обучение би струвала прекалено скъпо. Нека се надяваме, че човечеството на XXI век ще се е научило как полезно и рационално да изразходва средствата си и няма да ги пожали за обучението на следващите поколения. Подобни примери могат да бъдат посочвани из всички области на знанието и изкуствата, като се започне от посещение на Луноград и се завърши с разглеждането на Лувъра. Разбира се, там и тогава, където и когато не е възможно или не е целесъобразно събитието, явленията да се изживяват непосредствено, винаги на помощ ще идват прожекциите на цветния стереоекран — при изучаването на историята (художествени реставрации), при запознаването с уникални природни явления (документални филми на изригване на вулкан, на цунами и т. н.).

Човекът на XXI век ще трябва цял живот да се учи. Не само защото обемът на познанието ще е огромен, не само защото динамично развиващото се общество ще се променя непрестанно, но и защото малцина ще са съгласни цял живот да се посвещават на един вид труд и занимание. Професиите и специалностите непрекъснато ще изменят своето съдържание и инструментариум. Затова хората на бъдещето твърде често ще се преквалифицират, а това ще изисква все нови и нови знания и умения.

Естествено новият тип училище ще се нуждае и от нов тип учител. И първото, което може да се каже за него, е, че както училището ще бъде най-важната институция на бъдещето, така и учителската професия (предпочитаме да я наречем призвание!) ще бъде най-престижната и на нея ще се посвещават само най-способните, най-благородните, най-самопожертвователните, най-мъдрите хора на обществото. Логиката на това съждение е пределно проста. Няма по-важна задача за обществото от обучението, възпитанието, цялостното изграждане и оформяне на най-пълноценни личности, тъй като те ще бъдат «съставките» на самото това общество. Важността на тази задача е несравнима с паралелните задачи, като производството на материалните блага (което изцяло може да бъде осъществявано от кибернетизираните и роботизирани заводи и ферми), та дори и с духовното творчество в областта на изкуствата и науката.

При условията, които научно-техническата революция ще предостави на училището, ролята на учителя от доставчик на знания все повече ще прелива във функциите на контрольор на процеса на обучението, на наставник и преди всичко на възпитател. А от това следват два извода: първо — че броят на учениците, подготвяни от един учител, оптимално ще намалява, и второ — че учителят ще се грижи за обучението, възпитанието и цялостното изграждане на своите ученици в продължение на дълъг период от години като негов наставник, втори интелектуален и духовен родител.

[dedenze]

Много труден въпрос, база за научна фантастика. Някои насоки са ясни. Образователният процес ще бъде в два - три етапа. На първия ще се формират фундаментални знания в почти всички области на познанието. Критериите за оценяване ще се променят и ще се наблегне на способността за мислене и търсене на информация, формиране на трудови навици и мотивация за придобиване на повече знания. Запаметяването и заустяването няма да бъдат стимулирани. Целта ще бъде изграждане на евристично и широкоспестърно мислене и търсене. Този етап не може да бъде завършен, ако учашия се, не е в състояние , използувайки информационните технологии и база данни, да реши определена задача- казус. Втория етап са задълбочените познания в определени, избрани области на науката и живота. Тук се формира професионалната ориентация. Задължително във връзка с практиката и приложността. Търси се взаимовръзката между отделните науки. Третия етап е след започване на работа в определена сфера. Тук т.н. училище ще бъде фирмата или нещото за което работите, ако знанията не са ви достатъчни сами трябва да се върнете на етап две или едно.