Демографския срив на Европа

[Frujin Assen]

Говорих за цигъните че са мързеливи. Ник, в САЩ на българите на какъв език им преподават? Колко американци знаят български за да помогнат в интеграцията?

Плачете, че циганите били маргинали , ама никой от вас "пишман-патриотите" не ще да има обучение на/със ромски (и не ще да чуе), няма и учители с/по цигански език, няма и безплатни детски градини, и предучилищна възраст за българчета и циганчета..К'во очаквате тогава?

Я сега да заменим думата цигани с българи и Българска държава със САЩ. И що след като американците нямат програми за интеграция на българите ние трябва да правим такава за интеграция на цигъните?

[Frujin Assen]

http://www.blitz.bg/news/article/88844

Една дума НЕИНТЕГРИРУЕМИ. И кво праим са?

[nik1]

И що след като американците нямат програми за интеграция на българите ние трябва да правим такава за интеграция на цигъните?

Защо, защо? За да ги интегрираме /за да се интегрират/, предполагам..За какво друго?

От наша страна погледнато - за да се отървем от битовата им престъпност, от това че се налага да си издържаме, от гетата, и т.н.

[Михов]

Добре Михов, предлагам да си говорим мъжки, и като хора които се уважават ( и ако ти мислиш така):

Какво предлагаш, ако смяташ че може да и "трябва" да се направи нещо, защото има някакъв проблем (не знам какво точно смяташ)?

Ник, в тази проблематика не смятам, че има готови рецепти.

Все пак сме свидетели на тенденции, които могат да доведат до сериозна промяна и последствия. И въобще да доведат до катаклизми като цяло.

Иначе е добре раждаемостта да е малко повече от две деца на семейство - 2,1, за да не се стига до диспропорции във възрастовата структура на населението.

[Kuna]

Брутен национален продукт (БНП) е макроикономически показател, който се дефинира като измереният в парична форма краен резултат от годишното производство в националното стопанство на материални блага и на материални и нематериални услуги.

Да бе, разбира се. Свикнала съм на съкращението БВП.

[Frujin Assen]

Как да няма, има готово решение, насилието. И ще се стигне д там. В момента в който ножа опре до кокъла белите европейци ще са принудени да вземат тоягата. Въпроса е дали няма да е късно за силово разрешение на въпроса.

Филма бяло малцинство цигънско мнозинство вече го даваха в Зимбабве. Там белите имаха властта и превърнаха страната в житницата на Африка. После негрите взеха властта, резултата е ясен и виден. Или ти мислиш че нашите цигъни са по стока от африканските негри? Ако се стигне до там, Европа я очаква съдбата на Зимбабве.

[Kuna]

Фружине, моля те, "циганин" се пише с а. И "кокал." Не мога да го понеса това, въпреки че и аз правя понякога грешки, хеле па в нета като бързам.

И още един коментар по очеизвадното: не, насилието не е решение. Сори.

[kramer]

Проблема в Германия ще се оправи когато по естествен път си замине поколението помнещо войната. Да видим тогава кой ще вменява комплекси на младите!

Ето един положителен пример - дори социалдемократ като Сарацин се осъзна.

А иначе страшно заглавие в наш вестник днес :"Всеки четвърти българин над 60 г."

[glishev]

Това е то, трябва по спартански - тормоз над илотите, за да им намалее прирастът, а от наша страна агресията ще доведе до сексуален глад и нарастване на прираста. Познавам едно момиче с полунемски произход. Като изтърсих това пред нея, тя така ме изгледа...

[kramer]

Това дето се майтапиш, Глишев, е точно така и се прилага спрямо нас българите. А невинното девойче и понятие си няма за дълбочината на проблема.

[Last roman]

Всяка цивилизация си има начало и край. А демографският колапс на западното общество е необратимо явление. Така че след век населението там ще бъде подменено от по-плодовити групи. Въпросът е дали те ще възприемат продължат западноевропейските ценности или ще създадат свой вариант.

[alvassareiro]

Това не е вярно. Няма предопределение в живота на една цивилизация. Защото цивилизацията не е живо същество, и теоретично животът й може да продължи безкрайно дълго.

[Last roman]

Това не е вярно. Няма предопределение в живота на една цивилизация. Защото цивилизацията не е живо същество, и теоретично животът й може да продължи безкрайно дълго.

Цивилизацията е продукт на живите същества с определени ценности. Когато ценностите се изчерпят и цивилизацията си отива. А теорията си е теория. Но практиката показва, че често цивилизацията загива дори преди основателите й. За примери май сам ще се сетиш.

[Frujin Assen]

Куна, още бащицата Сталин е казал няма човек няма проблем. Американците са направили геноцид над индианците, и днес нямат проблем с тях. Турците са направили геноцид над българите в тракия и днес нямат проблеми с тях. А какво да кажем за арменския геноцид? Днес турците нямат проблем с арменците.

[alvassareiro]

Цивилизацията е продукт на живите същества с определени ценности. Когато ценностите се изчерпят и цивилизацията си отива. А теорията си е теория. Но практиката показва, че често цивилизацията загива дори преди основателите й. За примери май сам ще се сетиш.

Да се приписват човешки качества на цивилизацията, в смисъл, че старее и умира обезателно, е некоректно. Тя е съставена от човешки индивиди със съответните качества, но самата тя ги няма. Защото цивилизацията като система, съставена от елементи, т.е хора, има свойства, различни от тези на елементите. Основен принцип.

Причината за смърт или разпад на цивилизацията не е изчерпването на ценностите, а неспособността да се справи с някакво належащо предизвикателство. Ако западната цивилизация се справи с това, за което пише в тази статия, навярно животът й ще продължи. Но няма някаква предопледеленост, така че ние можем само да гадаем, и да се надяваме дали ще успее или не.

В същия смисъл смъртта на всичките предходни цивилизации не се дължи на стареене и някакъв детерминизъм, а на факта, че не са се справили с конкретни предизвикателства, поради разлини причини. Кои точно са тези предизвикателства, и поради какви причини са се провалили в схватката си с тях, аз лично съм писал доста, но това е съвсем друга тема. Но, най-важното, предишните провали не ни обричат на сигурна гибел. Вероятност има, не е малка, но шанс за избягване на гибелта също има.

[Last roman]

Да се приписват човешки качества на цивилизацията, в смисъл, че старее и умира обезателно, е некоректно. Тя е съставена от човешки индивиди със съответните качества, но самата тя ги няма. Защото цивилизацията като система, съставена от елементи, т.е хора, има свойства, различни от тези на елементите. Основен принцип.

Причината за смърт или разпад на цивилизацията не е изчерпването на ценностите, а неспособността да се справи с някакво належащо предизвикателство. Ако западната цивилизация се справи с това, за което пише в тази статия, навярно животът й ще продължи. Но няма някаква предопледеленост, така че ние можем само да гадаем, и да се надяваме дали ще успее или не.

В същия смисъл смъртта на всичките предходни цивилизации не се дължи на стареене и някакъв детерминизъм, а на факта, че не са се справили с конкретни предизвикателства, поради разлини причини. Кои точно са тези предизвикателства, и поради какви причини са се провалили в схватката си с тях, аз лично съм писал доста, но това е съвсем друга тема. Но, най-важното, предишните провали не ни обричат на сигурна гибел. Вероятност има, не е малка, но шанс за избягване на гибелта също има.

Не е така, но всеки си има право на собствено мнение, нали?

[alvassareiro]

Разбира се. Ако е аргументирано, най-добре

[Last roman]

Разбира се. Ако е аргументирано, най-добре

Да, само че има разлика между аргументи, построени върху хипотетични допускания и аргументи, базирани на реални събития. А историята показва, че вечни цивилизации няма. Средно една цивилизация съществува 1500 години /за пример мога да ти посоча египетската, шумеро-вавилонската, гръко-римската такава/.

Редактирано Октомври 2, 2010 от Last roman

[alvassareiro]

Това, че всички предходни цивилизации са мъртви, не обрича на гибел нашата. Има висока вероятност, но не и сто процента сигурност. Две причини. Първо - цивилизацията не е жив организъм, който да старее и умира просто така. Второ - всички предходни цивилизации са умрели не защото им е дошло времето и са устарели, а защото са се сблъскали с проблем, който не са могли да решат. Ако го бяха решили, щяха да продължат живота си. Извод - няма предопределеност в живота на една цивилизация. Ако се справя успешно с предизвикателствата пред себе си, продължава да живее и да се развива, ако не успее с някое, започва упадък, и смърт. Ще се справи или не, зависи първо от самата нея, и второ, от самото предизвикателство.

Това не са теоретични допускания, а особености на наблюдаваните явления, базирани на предишен опит. Тук не става въпрос дали предишните са загинали, защото е така, а защо? Дали защото времето им е изтекло, или защото са се провалили в опита да решат поредното предизвикателство пред себе си. Ако е първото, сме обречени. Ако е второто - има, макар, и малък шанс. Въз основа на анализ на смъртта на предходинте общества заключието е, че смъртта им се дължи на втората причина.

така че аргументите не трябва да са механични - щото разбирате ли всички са мъртви, и нас това ни чака, а да бъде аргументирано и аналитично - какво е причинило смъртта им и как можем ние да го избегнем, какъв е механизмът на живот и смърт на едно общество, как функционира и тн.

[glishev]

ко историята беше математика (а на мен ми се иска да беше), щяхме да можем да изчислим вероятностите Така или иначе, за да се справи една цивилизация с дадено предизвикателство, тя трябва да има силите за това. което пък зависи и от ред вътрешни фактори, а не само от силата на предизвикателството. Така че донякъде цивилизацията си е жив организъм, да. Когато поведението му стане предсказуемо, тогава вече историята ще може да се математизира като физиката. Ще загуби откъм блясък на стила на историците, но пък ще спечели откъм обществена полезност. Амин.

[alvassareiro]

Ще се справи или не, зависи първо от самата нея, и второ, от самото предизвикателство.

Ето аз съм го написа. преди това, зависи първо от възможностите които има, и второ от силата и характера на самото предизвикателство, не само от него. И двете неща триавба да се имат предвид. Цивилизацията е жив организъм доколкото има раждане, развитие и евентуална смърт. И тук аналогиите със живия организъм се изчерпват, да има ги донякъде, но там разликата е именно в това за което говоря - че живият организъм е обречен да умре, това се знае още при раждането, докато смъртта на цивилизацията не е предопределена по рождение, а зависи от способносста и да надделява предизвикателствата по пътя си. Значи докато организмът е обречен да умре, цивилизацията не е, смъртаа не е програмирана, а е условност, може да стане, може и да не стане, зависи от това, което вече казах.

Поведението не може да стане предсказуемо по никакъв начин. Защото има две неизвестни - първо какво е предизвикателството, и второ - как цивилизацията ще му откликне. При две неизвестни не може да предвидиш нищо.

[Last roman]

Това, че всички предходни цивилизации са мъртви, не обрича на гибел нашата. Има висока вероятност, но не и сто процента сигурност. Две причини. Първо - цивилизацията не е жив организъм, който да старее и умира просто така. Второ - всички предходни цивилизации са умрели не защото им е дошло времето и са устарели, а защото са се сблъскали с проблем, който не са могли да решат. Ако го бяха решили, щяха да продължат живота си. Извод - няма предопределеност в живота на една цивилизация. Ако се справя успешно с предизвикателствата пред себе си, продължава да живее и да се развива, ако не успее с някое, започва упадък, и смърт. Ще се справи или не, зависи първо от самата нея, и второ, от самото предизвикателство.

Ти току що отрази голяма западна заблуда, че техният рай/х/ ще е вечен. А проблемът се корени във факта, че човешките цивилизации се развиват циклично, а не праволинейно нагоре, както им се иска на разни наивни мечтатели.

Иначе едно време бюджетният дефицит допринесе за упадъка и залеза на Рим. А сегашната глобална финансова криза и миграцияте на населението от Третия свят в Европа докъде ще ни докарат цивилизацийката?

[alvassareiro]

Виж сега. Първо, говорим за цивилизации, не за отделни местни държави, било то велики раихове.

Второ, няма нито една теоретична и практическа предпоставка за предопределеността на смърта, с изключение на това, което написах - а именно смърт е възможна само ако цивилизацията не успее да се справи с определено предизвикателство, което я грози. Би ли посочил какво друго, освен това, би било причинило смъртта и?

Трео и наи-важно. Цикличността е изключително важна характеристика, когато говорим за живота въобше, и в частност за цивилизации. В конкретния случаи тя е налице при раждането, при развитието, и при евентуалната смърт, евентуална, защото цикличността не налага обезателна смърт. Както вече поясних смъртта се дължи на невъзможността да се справи обществото с даден проблем. Ако се справи, продължава цикълът на растеж, ако се провали - следва разпадане и разлагане. Но последният сценарии не е наложен от цикличността, а е възможно неино проявление и зависи от други причини.

Самата цикличност сама по себе си, и това е много важно, не води обезателно до смърт, а е движение напред по права възходяша линия. Тя се проявява като цикъл на предизвикателство-отклик-предизвикателство-отклик и рамките на тази цикличност съществуват вътрешни цикличности. Например когато предизвикателството е посрещнато успешно цикличността се изразява като растеж чрез вътрешно самоопределение и външна диференциация. Ако се даде незадоволителен отклик, предизвикателството се повтаря отново и отново и цикличността се проявява чрез разпадане и стандартизация. Но това е отклонение.

Както казах, цикличността не води по презумпция до смърт, смърт е възможен много чест сценарии, но се дължи на съвсем други прични, които вече споменах. Ако успеем с тези причини да се справим, практически животът на обшеството ще бъде вечен.

Тогава какво е наи-типично за цикличността, кое е неино наи-присъщо качество и особеност? Това е, че при определен развои на цикъла предизвикателство отклик, цикличността е движение напред по права възходяща линия.Дори цикълът да завърши със смърт, пак имаме движение напред възходяща прогресия - това е специфичен сличаи ако ме питаш специално за него ще го разясня.

Нека разгледаме първия вариант - Това е, че при определен развои на цикъла предизвикателство отклик, цикличността е движение напред по права възходяща линия. Това може да се види наи-ясно в природата и физиката. Цикълът на смяна на ден с нощ ден нощ и тн. е една механична цикличност всъщност е движение напред, защото води до смяна на сезоните, което пък в продължение на милиони години на повторения е довело до еволюция на всичко живо. Цикълът на раздане, развитие и смърт на организмите пък съшо е движение напред защото е довел до постепенната еволюция на организмите. Последователното придвижване на цифт крака води до изминат път, монотомното повторение на цикъла напред-назад на тъкачния стан води до изтъкан прекрасен плат и тн и тн.

Изводът от всичко това е, че периодичността в повторенията на тези дребни движения наречени цикли води го голямо движение което не е повтарящо се като циклите които го съставят, а е напредващо.

[alvassareiro]

ко историята беше математика (а на мен ми се иска да беше), щяхме да можем да изчислим вероятностите Така или иначе, за да се справи една цивилизация с дадено предизвикателство, тя трябва да има силите за това. което пък зависи и от ред вътрешни фактори, а не само от силата на предизвикателството. Така че донякъде цивилизацията си е жив организъм, да. Когато поведението му стане предсказуемо, тогава вече историята ще може да се математизира като физиката. Ще загуби откъм блясък на стила на историците, но пък ще спечели откъм обществена полезност. Амин.

Виж, историята не е математика и няма да бъде. Статистическите методи, приложени в социалната сфера, дават различни и съвсем изненадващи резултати. Нека дам пример. Да приемем че досега е имало 20 цивилизации и сви4ките са загинали, а ние сме 21та. Нека направим следната аналогия. Всяка една от тях може да бъде опреличена с нещастник прикован до бомба. Бомбата има две жички - едната е правилната, другата неправилната. Идва спец по бомбите, кото трябва да среже едно от двете кабелчета. Като имаш предвид че всеки път бомбата е различна, спецът е различен и прикованият е различен. Пита се, ако 20 поредни пъти спецът е прерязвал грешната жичка и бомбата е избухвала, каква е вероятността това да стане на 21 път? зна4и вероятността няма да е 90% нито 99%, а 50 на 50% и е била такава на всеки предишен опит. В този случау няма статистическа корелация между брои опити и провали и вероятността при всеки опит е една и съща - 50 на 50.

[kramer]

Има и едно друго положение, на което виждам, не се обръща внимание . Да не отричаме факта, че цивилизациите, които са загинали, са имали много по-малко контакти по между си. Докато сега е като в близък бой, като в бокса. Няма кой-знае колко за разузнаване.