Комунизмът не си е отишъл още от българската наука

[ljubima]

КОМУНИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИШЪЛ ОЩЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА НАУКА

Любима Йорданова

Тече 21-та година от демократичните процеси в Централна, Източна и Югоизточна Европа след 1989 г. Какво е състоянието на демокрацията в българската наука обаче?

С приемането на „Закон за развитието на академичния състав” и публикуването му в Държавен вестник на 21 май 2010 г. започна реформата в българската наука, непровеждана вече 38 години. Първата стъпка включва и закриването на зловещата Висша атестационна комисия (ВАК) и приключване на изискваното от чл. 5, алинея 1 на „Закон за научните степени и научните звания” дисертационните трудове „да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната”.

На фона на започналото иновационно обновяване Президиумът на ВАК продължава да работи по стария си маниер и това действие ще продължи до 24 януари 2011 г., когато ще приключи и самото съществуване на ВАК. За илюстрация ще използвам наблюдения около процедурата на големия си докторат, защото тя е показателна за идеологическия комунистически контрол в обществените науки и сега. Нещо повече. Включеното наблюдение, което бях принудена да предприема, ми даде илюстрация на идеологическите механизми, които и към днешна дата действат във ВАК.

Историческата тема „Езикът на Промяната в България – 1989-1997 г.” се цензурира в три състава на Президиума на ВАК с председатели учените Георги Марков, Петър Кендеров, Александър Федотов. С големи спънки по пътя в периода на последните 10 години, включително и поискана помощ от Европейския съд за правата на човека в Страсбург докторатът е защитен, позитивно оценен от рецензентите и доклада на Филологическата комисия на ВАК, утвърждава ново научно направление – политолингвистика, което се оформи в Германия през 1994 г. по време на една конференция на политолози и лингвисти в Университета в Кобленц-Ландау. За това научно направление никой от „оценителите” на науката във Висшата атестационна комисия дори не е и чувал. В България все още няма други политолингвисти, ако говорим за наука с утвърден обхват, понятиен апарат, методи на работа и т.н. Това обстоятелство обаче не пречи на добре организираната идеологическа мрежа в Президиума на ВАК да действа негативно и безотказно вече в три състава. Все още се предприемат апаратни игри в стар, комунистически, стил, за да се цензурират учените и тематиката, особено от обществените науки, които биха подпомогнали и ускорили с изследванията си европейската интеграция на България. Възможни решения има много при непонятна, нова научна дисциплина – назначаване на суперрецензент, покана на учени от развитата част на Европа при обсъждане на научни трудове в България, изпращане на български учени за защита в университетите на развитата част на Европа. Нали от четири години Република България е пълноправен член на Европейския съюз? Нали сме едно цяло? Едно голямо семейство? Един голям научен екип?

И още един трик от апаратните игри на комунистическата номенклатура, както и да се нарича тя сега – социалисти, безпартийни и т.н. Сегашният състав на Президиума на ВАК е определен пак в кръга на бившата номенклатура, която се оказва и настояща. Определен е след парламентарните избори от 5 юли 2009 г., на 21 юли, когато правителството е в оставка, седмица, преди новият министър-председател Бойко Борисов да встъпи в длъжност на 27 юли 2009 г. За да останат идеологията и идеологическият критерий в науката, за да продължи изкуствената селекция на кадрите според старите партийни комунистически критерии. Още един мандат. Още живот за комунистическата идеология, още една глътка въздух за идеологията, напудрена и префасонирана, променила външния си вид, но не и същността си.

В началото на 2000 г. акад. Иван Юхновски като председател на БАН и акад. Константин Косев като заместник-председател на БАН и щатен сътрудник на Държавна сигурност спряха заплащането по процедурата на големия ми докторат. Сега и двамата са прехвърлени в Президиума на ВАК и нищо, че са в надпенсионната възраст за учените от Европейския съюз (и двамата са на 73 години), те продължават да осъществяват изкуствената селекция на българските учени според същия идеологически критерий. Като част от номенклатурата те просто са преместени в мрежата, която опасва всички ръководни длъжности в науката в БАН и ВАК с всичките им подразделения. Става дума за гигантска мрежа от хора, наричани учени, с по няколко титли пред името си, най-вече подарени според правилата на идеологията, която контролира цялата наука в България. По пътя на въртележката на научната номенклатура по този начин Президиумът на ВАК се снабди с четирима офицери от Държавна сигурност, а председателското място се заема от учен с чуждестранно гражданство от държава, която дори не е членка на Европейския съюз. Човек би могъл да се замисли дали чуждестранният гражданин би се грижил за европеизацията на българската наука, която е първата грижа на реформата – усвояването на европейските норми и прилагането им в ежедневната дейност в областта на научното изследване.

Ако се върна към моята разработка-анализ на езика на Промяната в България след 1989 г., тя беше създадена в продължение на 10 години и съвместни консултации с колегите от Германия, от Института за немски език в Манхайм, които изследваха същия процес – Дийтър Херберг, Манфред Хелман, Дорис Щефенс, Елке Теленбах, Михаел Кине, които създадоха няколко речника – на ключовите думи, на думи в контекста на Промяната, на новите думи в немския език. В България обаче тази тема беше забранена от Ръководството на Българската академия на науките. Отново идеологическа цензура, отново посягане на правото на учените за изразяване на мнения без намесата на държавните власти, отново нарушение на европейската „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи”. И то при утвърден демократичен процес и Конституция от 1991 г., утвърждаваща тази и други граждански свободи.

Докато наблюдавах процеса, наблюдението разбира се продължава, се натъкнах и на друг факт – на усърдното изтикване на предни управленски позиции вече на втория ешалон, на децата на хората от комунистическата номенклатура. Процесът е започнал веднага след 1944 г., сега просто се включва ново поколение, за което се осигуряват всички екстри, които да създадат впечатление у неинформираните, за значима научна дейност като изпращане в различни държави с различна цел, включена в командировката, но като външна обвивка сигнализираща за значимост на учения, често пъти имитирана. Друг манипулативен трик е задължително публикуване на трудове, включително и в чужбина или на чужд език в България, с което се постига двоен манипулативен ефект – повечето от българските учени в по-високата възраст лошо владеят чужди езици и тематиката ще остане непозната за тях, а и ще се имитира значимост чрез чуждия език. Дори при атестирането на учените от БАН това лято забелязах, че ако монографията е публикувана на чужд език, тя се оценява по-високо, а става дума само за друг език, друга семиотична система. Съдържанието е едно и също. Включва се обаче манипулативният елемент на престижа.

Най-важния момент в работата на Президиума на ВАК, който трябва задължително да отбележа, е абсолютната безотговорност по отношение на науката, подплатена от все още изпълняваните партийни поръчения на номенклатурата, все едно дали става дума за социалисти или безпартийни послушници или бивши служители на Държавна сигурност. Решенията на Президиума на ВАК се вземат с тайно гласуване и без мотивиране, с което се нарушават задължителните и в международното, и в националното право норми за мотивиране на решенията. Правото е заменено с изискванията на идеологията, на комунистическата идеология, която не си е отишла от Висшата атестационна комисия и нейния Президиум.

Тогава като решение остава единствено обжалването в тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд и процедура в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Защото човешките права трябва да се зачитат, а учените са и граждани, при това – европейски – от 1992 г. на Съвета на Европа и от 2007 г. на Европейския съюз. Нищо, че постоянно набъбват жалбите на българските граждани срещу Република България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Явно трябва да преминем и през този етап, докато се реформира и съдебната ни система.

Смяната на Омбудсмана на Републиката, която предстои и вече има номинация за следващия юрист, който вероятно ще заеме поста, е добър сигнал за предстоящата промяна и в националната съдебна система, а това означава и увеличаване на възможността за българите да отстояват правата си на европейски граждани.

Колкото до науката в България, тя ще се развива в следващите години и десетилетия с широко включване на учени и от развитата част на Европа и света, а новото научно законодателство ще облекчи административните процедури, за да остане акцентът именно в научната дейност. Изключително важно е българските учени да се включват в европейските програми и да създават интердисциплинарни и транснационални екипи. В обявената от Европейската комисия на 19 май 2010 г. „Дигитална адженда за Европа” за иновации и технологии за отделени 11 милиарда евро. На същия ден обаче Президиумът на Българската академия на науките организира протест и можеше да се види жалката картинка на академици, подскачащи под прозорците на премиера, носталгично зареяли поглед в привилегиите от миналото, с които днес ще трябва да се разделят. Българската наука пое своя мъчителен, но европейски път на развитие.

Предстоят десет години упорита работа, за да върне България европейския си облик.

Моля не коментирайте, в момента съм заета и не мога да отговарям. Статията е част от комуникационна кампания. Напишете контрастатия, ако искате. В удобен момент ще отговоря на статията Ви. Благодаря.

[alvassareiro]

България не може да си върне европейския облик, защото никога не го е имала. Тука трябва сериозни изследвания и статии да се пишат, сериозни неща в сериозен форум. Ние имахме обаче един псевдозападен, изкривен облик.

Аргумент. Комунизмът е европейско явление, роден на Запад, западна философия и идеология, и чрез комунизъм всяка една държава се озападнява, приемайки една западна, макар и негативна, упадъчна ценност.

Това не го казвам аз, че кой съм аз. Това го казва великият, големият, вечният Тойнби. Абе бая титли трябва да имаш, за да го оспориш.

[ljubima]

Моля не коментирайте, в момента съм заета и не мога да отговарям. Статията е част от комуникационна кампания. Напишете контрастатия, ако искате. В удобен момент ще отговоря на статията Ви. Благодаря.

Сигурно не сте забелязали и прочели молбата ми. Моля напишете аргументирана статия по въпроса. Аз ще Ви отговоря по-късно пак чрез статия и то с научни аргументи. Но - статия с аргументи. Благодаря.

[Kuna]

Доколкото зная, комунизъм в България никога не е имало. Аз лично считам, че макар терминът "комунизъм" да се е наложил като синоним на социализъм, централно планиране, тоталитаризъм и пр., тази му употреба не е правилна. Извинявам се, че в момента съм заета и не мога да напиша статия с аргументи, но пък си запазвам правото да го направя при първа възможност.

[ljubima]

Доколкото зная, комунизъм в България никога не е имало. Аз лично считам, че макар терминът "комунизъм" да се е наложил като синоним на социализъм, централно планиране, тоталитаризъм и пр., тази му употреба не е правилна. Извинявам се, че в момента съм заета и не мога да напиша статия с аргументи, но пък си запазвам правото да го направя при първа възможност.

Няма нужда от злобна ирония. Опитвам се да оптимизирам и рационализирам форума, за да има смисъл от него. Ето, Вие посочвате текст "тази му употреба не е правилна", а не сочите никакви аргументи. Затова моля да изложите аргументите си в статия, когато сте свободен, ник Куна, никой не Ви притиска. Констатация без аргументация е равна на манипулация. Съветвам Ви, най-приятелски, да се въздържате от всякакви емоционални изблици. Тежат единствено аргументите.

Чакам с интерес статията ви. С аргументи! До скоро. Ще прочета статията Ви и ще Ви отговоря с аргументи.

[Kuna]

Що е комунизъм?

Статия с аргументи

/с елемент на разсъждение/

Автор: потребител с ник "Куна"

"Комунизъм" следва да се възприема само и единствено в тесния му смисъл, както следва: Комунизъм (от латински: commùnis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата. Източник Комунизъм у Уикито

Всяка употреба на термина извън този смисъл е проява на опростенчество, небрежност по отношение на философското и историческо съдържание и тематика и ненаучно смесване на научни понятия и понятия, придобили гражданственост по силата на инерцията и/или подход, характеризиращ се с неосведоменост и липса на фактологична и/или теоретична прецизност.

Авторът на горната статия с аргументи е дипломиран, макар и непрактикуващ, политолог, затова буквоядството му е част от анамнезата. В случая няма никакви претенции за изчерпателност, поради извинението, че има да прави и по-интересни неща, вместо да доразвива аргументацията на настоящата си теза, а иронията и нейното озаптяване е проблем, върху който работи от години, вече дори с известен успех.

Всъщност, на автора би му било интересно да прочете аргументи в полза на твърдението, че в България е съществувал комунизъм в смисъла, който той влага в понятието. А ако го е имало в този смисъл и по специално в областта на науката, то вероятно трябва да скърбим, че си е отишъл. И едностранно обявявя мораториум върху иронията или дори сарказма, отсега насетне, в интерес на културна и образователна полемика.

[DendroaspisP]

Комунизъм ли? Къде е имало комунизъм?

Ако изходим от определението, представено от Kuna, това е класическото философо-икономическо определение на Маркс и според него комунизъм може да има в най-развитите страни и то при определено ниво на производителните сили и производствените отношения. Това, което действително имаше, бе изначално сбъркано и представляваше някаква политизирана версия на източен социално-тоталитарен модел (затова западния под формата на фашизъм, макар да имаше общи черти във връзка с тоталитарната същност все пак се различаваше в икономическата част), чиято реална проявна форма бе изтърсака, наречен "социализъм".