Йоан Кукузел и неговите песни

[plamen_starbov]

Търсих във форума и не намерих подобна тема. Отварям такава, тъй като смятам, че този българин е велик човек, прочул се и във Византия. Може би днес този певец е слабо известен в страната ни, а заслужава да бъде запомнен. В учебниците по българска история (поне в този, по който и аз учих) нямаше особено внимание за него. Срещал съм го в различни книжки и книги. Там е дадена някаква информация за Йоан Кукузел. Но ето какво намерих в нета:

Йоан Кукузел е най-значителният средновековен български светец, църковен певец и композитор (13-14в.), музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласния.

Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име — "Кукузел". В младежките си години като го попитали какво е ял, той отговорил "кукия ке зелия" (на гръцки:κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "боб със зеле". Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява две реформи - въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо.

Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София.

Известните негови композиции са 90. Най-известната му творба е "Полиелей на българката" и е посветена на майка му.

Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври.

Уикипедия е това.

Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

Все пак - Йоан Кукузел ли е най-известният български средновековен певец? Сравним ли е с Роман Сладкопеец?