Електрическа вселена

[Малоум 2]

Идеята беше, че тези явления се обясняват по-добре с електронната теория.

Но ще извадя и другите примери най-добре.

Ами, това, което съм писал няма "неелектронни" обяснения.

Обикновено, се разделя: електронни са явленията (наричат се така), приозтичащи от "електронен слой" на атом, нагоре, към по-големите размери.(Там е химията, например, във валентните слоеве най-вече). За по-лесно изучаване.

Иначе - всичко протича в ЕМП (ако случайно си чел писанията ми по хипотеза, тук, в тоя форум): ядрени процеси; гравитация и т.н. - наименовани по различен начин, по-скоро исторически, а и защото не съответстват на установеното по "сили" на известното от "електронното", нагоре. Така мисля.

...

пп Кажи нещо по основните твърдения на електронната теория...

[Пенчо Бойчев]

Във филма, например, се говори за сърцевината на слънчевите петна, че били тъмни и по-студени... това как се обяснява?

Както и това, че горната атмосфера на Слънцето е по-гореща от повърхността. Вярно ли е това и защо е така?

Причината е, че на Слънцето няма водород, а само в газовата му обвивка и съответно няма термоядрен синтез. Аз бях написал една тема за кръговрат на енергията във Вселената, където бях обяснил някои неща, но един зъл Дух ми го изтри - очевидно в миналото си прераждане е бил инквизитор. Енергията на Слънцето идва отвън - от тъмното слънце Немезида в невидим рентгенов спектър и Слънцето само преобразува тази енергия и я отразява във ввидимия светлинен диапазон. За този процес е говорил Никола Тесла в една своя лекция. Ще цитирам коментар към нея:

“Първо, в него е заложен принципът на ускоряване на най-малките частици на веществото, циркулиращи между електрода и стъклената колба и натрупващи енергия. Известно е, че принципът на ускоряване на движението на частиците се използува в съвременните устройства - циклотроните, бетатроните и др., предназначени за получавяане на така наречените елементарни частици с висока енергия, с помощта на които се извършват изследвания на вътрешния строеж на атомните ядра. Въпреки че тези инсталации са основани на други методи на ускоряване,

зародишът на самата идея за ускоряване на частиците с цел да им се придава по-голяма енергия се съдържа още в лекциите на Н. Тесла.

Второ, наблюдаваният и описан от него процес на движението на частиците (корпускулите) в колбата на осветителната лампа дава възможност

да се получи представа за картината на явления, извършващи се на Слънцето. Тесла предполагаше, че централната част на Слънцето е подобна на нажежен електрод, обграден от фотосфера, поемаща удари на частици, връщащи се от околното пространство. Друг поток от частици с огромни електрически заряди се изхвърля от фотосферата на Слънцето и се насочва в междупланетното пространство във вид на космическо излъчване.

Тесла не само изказа предположение за съществуването на корпускулярното

излъчване на Слънцето и на потока от космически частици, но и изчисли тяхната енергия, като получи, че нейното напрежение се равнява на стотици милиони волта. Тези данни са близки до установените от съвременните изследвания.

Слънцето, както и другите нажежени небесни тела се проявява по съвсем същия начин, както електродът, който има много голям електрически

заряд. Слънцето и небесните тела нямат стъклена колба, подобна на балона на лампите на Тесла, и частиците се отдалечават от тях с голяма

скорост, докато срещнат газовата обвивка на други небесни тела, например на Земята.”

Още Платон, който е бил посветен и е знаел, че Слънцето не произвежда енергия, а отразява външна енергия като едно сферично огледало:

“Бог запалил огън, наричан от нас Слънце, който не е причина за светлината и топлината, а само фокус или сферично, изпъкнало

стъкло, чрез което Лъчите на Предвечната Светлина се материализират и се съсредоточават на нашата Слънчева Система и произвеждат всички съотношения на силите”

Термоядреният синтез е измислен от тези учени, които преди 100 години са твърдели, че на Слънцето имало големи залежи от каменни въглища, които са се самозапалили...

[Пенчо Бойчев]

Не съм гледал филма, но по принцип където е по-студено (за светещ за нас обект) е и "по-тъмно".

При петната на Слънцето - там не е по-студено (пак в наш смисъл за "студено-топло"), а посоката на излъчване на фотони не е приоритетната към нас, поради завихряния в плазмата и фуниеобразните им форми; също има отклонения и в интензитета на магнитното поле на Слънцето на тези места, по-тъмните.

Във физиката - колкото е по-голяма кинетичната енергия на частиците, толкова е по-висока температурата им. В атмосферата на Слънцето, скоростта на частиците е огромна и затова Т им е по-голяма от на "повърхността" му.

(За самото понятие температура - трябва да се гледа колективен процес на движение на много частици - тогава се осмисля; щото иначе, дори да имаме само една частица (няма други) да се движи със скорост близка до светлинната - казват " милиарди-милиарди градуси температура"; това е малко объркващо ... в Космоса, да речем - 2-3 К градуси, ще "умрем" от студ, ама Т на такава частица е милиарди градуси (минава през нас, без да ни "топли"))

Бля, бля, бля, дрън, дрън, дрън, не съм гледал филма как Сийке, но знам че нищо не струва!

Установено е, че тъмните петна на Слънцето представляват фуниеобразни отвори в газовата обвивка и че температурата в тях е с няколко хиляди градуса по-ниска, от тази на повърхността. Открити са дори спектрални линии на вода, което показва, че температурата намалява в дълбочина отвън навътре и достига стойности под 2500 градуса К, при които се разлага водата на водород и кислород.

[viavita]

А защо привържениците на термоядреният синтез толкова яростно отричат тази теория?

Може и да не разбирам понякога всичко, защото съм пълен лаик на тема физика, но това не ми пречи да проявявам определен интерес към нея :D

[Б.Богданов]

****

Може и да не разбирам понякога всичко, защото съм пълен лаик на тема физика, но това не ми пречи да проявявам определен интерес към нея :D

Здравей viavita,

Защо да не проявяваш интерес към теми, които не са свързани пряко с полученото от теб образование и/или упражняваната от теб професия?

Мисля, че проявата на различни интереси от професионалните, са задължителни /не визирам физиката или в частност - конкретната тема/. Това е един от добите варианти, човек да си почине от ежедневно натрупваните опити за намиране на решения в професионален или личен аспект.

....

Но да се върнем към филма.

Аз се опитах да го гледам и успях до видя около 70% от него. Смятам, че този филм не си струва да бъде вземан на сериозно.

В този филм нямаше поканен нито един от световно признатите астрофизици да да взема някакво отношение към така дефинираната хипотеза. Което меко казано е странно. Дори някой физик да се изкаже против прокарваните идеи... Това е стандартна практика да се дават мнения за и против дадена теория.

А хипотезата във филма даже бе наречена с гръмкото име - ТЕОРИЯ!

Във филма се представят идеи, които са в пълно противоречие с познати на физичния свят факти - многократно проверявани с експерименти и наблюдения.

Толкова за филма! Просто не струва да бъде разнищван.

....

Виждам, че слънчевите петна са те заинтригували. Ще напиша малко информация за тях и за Слънцето като цяло, базирана на лекции, които се четат пред студентите от специалност астрофизика в СУ "Св. Климент Охридски".

Имам известни проблеми със свободното си време и като резултат от това ще разкъсам поста си на няколко части, за което моля да бъда извинен.

*****

Като начало - малко обща информация за Слънцето.... /Първи постиг/

Слънцето е най-голямото тяло в Слънчевата система. То съдържа повече от 99,8 % от масата на цялата система (остатъкът се поема практически само от Юпитер и Сатурн, а приносът от масите на останалите планети е несъществен). Радиусът му е около 110 пъти по-голям от земния, а масата му – около 330 000 пъти по-голяма от масата на Земята. Средната плътност на веществото на нашето светило обаче е само 1,4 пъти по-голяма от плътността на водата. Пълната мощност на слънчевото излъчване е 3,86.1026 W. Всеки квадратен сантиметър от неговата повърхност излъчва около 6,5 kW мощност. Всяка секунда Слънцето произвежда над 1 000 000 пъти повече енергия от енергията, която човечеството е произвело през цялата история на своето съществуване! Земята получава само една двумилиардна част от тази енергия. Слънцето е газово кълбо, което се състои от около 75 % водород и 25 % хелий по маса (92,1 % водород и 7,8 % хелий по брой на атомите). Всички останали химични елементи допринасят само за около 0,2 % от пълната маса на нашата звезда.

***

Най-забележимите обекти върху слънчевия диск са тъмните слънчеви петна.

Картината на слънчевите петна не е постоянна. Големите петна (с размери, превишаващи неколкократно тези на Земята) могат да съществуват няколко месеца, след което изчезват. Има периоди, когато на Слънцето изобщо липсват петна, а има и моменти, когато броят на петната е неколкостотин. Често пъти едно слънчево петно надвишава многократно размерът на Земята. Още Галилей – откривателят на петната, обърнал внимание на факта, че те се местят по слънчевия диск. Това се дължи на околоосното въртене на Слънцето.

Различните зони на Слънцето се въртят около оста му с различна скорост. Скоростта на въртене на повърхността на Слънцето намалява от екватора към полюсите. На екватора повърхността му се върти със скорост една обиколка за около 25 денонощия, на средните ширини – за около 27 денонощия, а около полюсите въртенето е по-бавно – около и над 30 денонощия. Такова въртене се нарича диференциално и се дължи на факта, че Слънцето е газово кълбо, а не твърдо тяло например като Земята. Така се въртят и газовите планети гиганти в Слънчевата система.

Диференциално въртене /В следващия постиг/

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

Диференциално въртене

/Продължение на пост # 23/

Диференциалното въртене се разпростира и в дълбините на Слънцето, макар че неговото ядро се върти по всяка вероятност като твърдо тяло. Как сме разбрали какви са движенията въртенето на веществото под повърхността на Слънцето? Тези сведения ни е дала хелиосеизмологията – науката, която изучава трептенията и движенията на слънчевото вещество. Горните слоеве на слънчевата атмосфера веднъж на всеки 5 минути се повдигат и спускат. В атмосферата на нашата звезда се разпространяват акустични вълни, подобни на звуковите вълни във въздуха. Слънчевата атмосфера постоянно вибрира. В нея както във вертикална, така и в хоризонтална посока се разпространяват вълни, чиято дължина е няколко хиляди километра. Причината за появата на акустичните вълни все още си остава нерешена загадка. От анализа им се изясни, че вътрешните части на Слънцето се въртят по-бързо, а най-бързо се върти слънчевото ядро. Тези особености на въртенето на слънчевото вещество водят до възникването на магнитното поле на Слънцето.

....

На слънчевата повърхност и под нея текат “реки” от горещa плазма. За една година плазмата се премества от екватора към полюсите, а конвекционните вихри издигат нов газ от по-дълбоките слънчеви слоеве. Тези движения приличат на движенията на въздуха в атмосферата на Земята и движат с различна скорост.

****

Структура на Слънцето

В центъра на Слънцето се намира неговото ядро, чийто радиус е около 25 % от слънчевия. Условията там са извънредно екстремални. Температурата достига 15,6 милиона К, а налягането – около 250 милиарда атмосфери. Газът в ядрото е 150 пъти по-плътен от водата и един напръстник от него би тежал тук на Земята 7–8 пъти повече от същия обем осмий и уран – най-тежките метали в природата.

В ядрото на Слънцето протичат термоядрени реакции, в резултат на които се генерира енергията на неговото излъчване. Над ядрото се намира зоната на лъчистия пренос, в която (това личи от името й) произведената в ядрото енергия се пренася от лъчението. Тя достига до 75 % от слънчевия радиус.

В последните 25 % до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество чрез конвекция, т.е. смесване на по-горещите и по-студените газови слоеве. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се

охлажда, излъчвайки енергията си в пространството. Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Времето за издигане на една конвективна “клетка” не е много голямо – няколко десетки години. Цикличното движение

на слънчевото вещество напомня процесите в кипящата вода.

Над конвективната зона се намира слънчевата атмосфера.

Строеж на слънчевата атмосфера - в следващ пост

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

Строеж на слънчевата атмосфера

Видимата "повърхност" на Слънцето се намира непосредствено над конвективната зона и се нарича фотосфера. Нейната температура е около 5800 К и като цяло (като изключим петната) това е най-студеното място на Слънцето.

Фотосферата представлява най-дълбоката вътрешна част от слънчевата атмосфера и е дебела само около 300 km. Тя е хиляди пъти по-разредена от въздуха около нас. Гранулите във фотосферата, обграждащи тъмните участъци са добре очертани, около слънчевите петна. Фотосферата се състои от гранули със среден размер около 1000–2000 km, които непрекъснато "кипят" – появяват се и изчезват на всеки 5 – 10 минути, отстъпвайки място на други.

На Слънцето се наблюдават едновременно около един милион гранули. Разстоянието между тях е не повече от 500 km. Те са резултат от конвективните потоци отдолу, които изнасят все нови и нови порции горещ газ. Слънчевите петна са рязко очертани и изглеждат черни на фона на фотосферата. В действителност температурата им е около 4000–4500 К и яркостта им е само 10 пъти по-малка от яркостта на фотосферата.

****

Образуване на слънчевите петна

При диференциалното си въртене слънчевата плазма увлича със себе си и магнитното поле, чиито силови линии са „замразени" в нея.

Слънчевото магнитно поле е повърхностно магнитно поле, защото е ограничено във фотосферата (за разлика от магнитното поле напр. на Земята, което се простира и далеч извън нея в околоземното пространство).

Поради диференциалното въртене на плазмата увлечените от нея магнитни силови линии с времето се усукват и застъпват, като понякога образуват примки над фотосферата и причиняват появата на слънчевите петна. Крайните точки на примките

стават северен и южен полюс на петната, които винаги са ориентирани по екватора на Слънцето.

В районите на петната магнитното поле е много силно. Там то е около 1000 пъти по-силно от средното магнитно поле на Слънцето и влияе върху конвективните движения на газа под него, понижавайки температурата му. Петната са места, в които повърхностното магнитно поле "изтича" в атмосферата, отнасяйки енергия. Силното поле намалява енергийния поток, идващ отдолу, и поради това температурата в местата на "пробива" се понижава. Сходящите се и потъващи надолу потоци засмукват вещество от повърхността и пречат на областите със силно магнитно поле да се отблъскват взаимно подобно на едноименните полюси на магнитите. Това движение създава слънчевото петно и го запазва от разпадане дълго време.

Магнитното поле около слънчевите петна

Петната са места, в които силните магнитни полета "изтичат" в атмосферата. Петната се появяват на винаги по двойки с противоположна магнитна полярност. Обикновено двойките се раждат едновременно в по-големи групи.

Процесът на образуване на петната започва, когато Слънцето е спокойно (фаза на ниска активност). Тогава магнитните силови линии са още гладки и подредени в посока север-юг върху слънчевата повърхност. С хода на 11-годишния цикъл (за може да се пусне цяла отделна тема ) броят на петната нараства. Типичното време на живот на петната е 1 – 2 слънчеви оборота.

Разположеният над фотосферата газ е прозрачен и още по-разреден. Този газ образува външните слоеве на слънчевата атмосфера – хромосферата и короната, между които няма рязка граница. Без специална апаратура и хромосферата, и короната се виждат само

в моментите на пълни слънчеви затъмнения. Тогава Луната напълно закрива фотосферата, а хромосферата ("хромо" идва от гръцката дума, означаваща "оцветен") пламва като тънък яркочервен пръстен, потопен в бисерното сияние на короната.

Хромосферата е дебела около 10–15 000 km, а плътността й е стотици хиляди пъти по-малка от тази на фотосферата. Температурата в хромосферата бързо нараства с височината, достигайки в горните слоеве десетки хиляди градуса. Покачването на температурата се дължи на въздействието на магнитните полета и на вълните, проникващи в хромосферата от конвективната зона. Механизмът на нагряване е същият като този в микровълновите фурни.

Над хромосферата на разстояние десетки слънчеви радиуси се простира силно разредената слънчева корона. Важна особеност на короната е нейната лъчиста структура. Далеч от Слънцето короната постепенно се разтваря в междупланетната газова среда.

Короната е много гореща – от 1 до 10 милиона К, и частиците в нея се движат толкова бързо, че гравитационното поле на Слънцето не може да ги удържи. В резултат плазмата от короната се устремява в междупланетното пространство във всички посоки със скорост средно от 400 до 800 km.s–1. Тази плазма наричаме слънчев вятър. Той е продължение на най-външните слоеве на слънчевата атмосфера – т.е. на короната. *

****

И така ....

Още много неща могат да бъдат написани за Слънцето - при това наблюдавани и анализирани многократно. . .

Поздрави Б.

---------

* Използуваните материали са базирани на лекции на доцент Валери Голев от катедра "Астрономия" в Софийския университет.

Редактирано Март 22, 2011 от Б.Богданов

[viavita]

Благодаря за информацията, Б.Богданов!

Всичката тази слънчева енергия не е зле да се впрегне в някаква общополезна работа

[viavita]

Не знам каква ще да е тази Дайсънова сфера, но съм на мнение, че трябва да се навлезе в Дълбокият Космос и да се изследват нови светове... фен съм на Стар Трек

[Пенчо Бойчев]

А защо привържениците на термоядреният синтез толкова яростно отричат тази теория?

Може и да не разбирам понякога всичко, защото съм пълен лаик на тема физика, но това не ми пречи да проявявам определен интерес към нея :D

Обяснението е много просто - ако се докаже, че на Слънцето няма термоядрен синтез, цялата псевдонаука астрофизика отива в коша за отпадъци, а астрофизиците остават без работа. Като казвам цялата наука, не съм съвсем точен, но основната база е термоядреният синтез. Днешната наука не знае нито какво става в Слънцето, нито химическия му състав, не знае дори масата на Слънцето. Аз също не змая масата му, но зная, че е в пъти по-голяма от изчислената 2.10³⁰ кг. Има основания да се предполага, според някои данни 9.10³⁰ кг, но не може още да се докаже. Строежът на Слънцето е следният:

Състои се от три области:

1/ Твърдо тяло с радиус 400 хиляди км. Образувано е от материя от същите

химични елементи, които съществуват на Земята и които знаем от

Менделеевата таблица.

2/ Газова обвивка - състои се от най-различни леки

елементи и газове като S, Ca, водни пари, азот, водород, хелий и

други. Най-външният слой от няколко хиляди километра се състои

от водород и хелий. Температурата е от порядъка на няколко хиляди

градуса. Извън газовия слой има корона, с температура

съответствуваща на милиони градуси. Светенето се осъществява от

вибрации на водородни атоми

3/ Фотосфера - представлява мощни спираловидни потоци от

различни етерни частици. Една част са навлизащи - от страна на

главната планета или слънце и изходящи с преобладаваща

интензивност в екваториалния пояс. Поглъщане на охладените

етерни частици около полюсите създават мощни електрически

полета, които след отражение и при преминаване през газовата

обвивка се преобразуват в магнитно поле, топлина и светлина.

Слънцето получава енергийни импулси от частици с висока честота (рентгенов спектър) от космоса, по-точно от тъмното слънце Немезида. Те проникват до твърдата част на Слънцето и се отразяват от нея. Тя има много висока плътност. В астрофизиката наричат слънца, които са изхвърлили газовата си обвивка неутронни звезди. При преминаване на частиците през газовата обвивка се извършва преобразуване на честотата на лъчение, като във фотосферата се излъчва (отразява) енергия във видимия спектър. Затова температурата намалява отвън навътре. Обяснение на този процес и количествени изчисления е направил Никола Тесла:

Ржорсницки Борис, Тесла, ДИ”Техника”: “Първо, в него е заложен принципът на ускоряване на най-малките частици на веществото, циркулиращи между електрода и стъклената колба и натрупващи енергия. Известно е, че принципът на ускоряване на движението на частиците се използува в съвременните устройства - циклотроните, бетатроните и др., предназначени за получавяане на така наречените елементарни частици с висока енергия, с помощта на които се извършват изследвания на вътрешния строеж на атомните ядра. Въпреки че тези инсталации са основани на други методи на ускоряване, зародишът на самата идея за ускоряване на частиците с цел да им се придава по-голяма енергия се съдържа още в лекциите на Н. Тесла.

Второ, наблюдаваният и описан от него процес на движението на частиците (корпускулите) в колбата на осветителната лампа дава възможност да се получи представа за картината на явления, извършващи се на Слънцето. Тесла предполагаше, че централната част на Слънцето е подобна на нажежен електрод, обграден от фотосфера, поемаща удари на частици, връщащи се от околното пространство. Друг поток от частици с огромни електрически заряди се изхвърля от фотосферата на Слънцето и се насочва в междупланетното пространство във вид на космическо излъчване.

Тесла не само изказа предположение за съществуването на корпускулярното излъчване на Слънцето и на потока от космически частици, но и изчисли тяхната енергия, като получи, че нейното напрежение се равнява на стотици милиони волта. Тези данни са близки до установените от съвременните изследвания.

Слънцето, както и другите нажежени небесни тела се проявява по съвсем същия начин, както електродът, който има много голям електрически заряд. Слънцето и небесните тела нямат стъклена колба, подобна на балона на лампите на Тесла, и частиците се отдалечават от тях с голяма скорост, докато срещнат газовата обвивка на други небесни тела, например на Земята.”

[Пенчо Бойчев]

Диференциално въртене

/Продължение на пост # 23/

Диференциалното въртене се разпростира и в дълбините на Слънцето, макар че неговото ядро се върти по всяка вероятност като твърдо тяло. Как сме разбрали какви са движенията въртенето на веществото под повърхността на Слънцето? Тези сведения ни е дала хелиосеизмологията – науката, която изучава трептенията и движенията на слънчевото вещество. Горните слоеве на слънчевата атмосфера веднъж на всеки 5 минути се повдигат и спускат. В атмосферата на нашата звезда се разпространяват акустични вълни, подобни на звуковите вълни във въздуха. Слънчевата атмосфера постоянно вибрира. В нея както във вертикална, така и в хоризонтална посока се разпространяват вълни, чиято дължина е няколко хиляди километра. Причината за появата на акустичните вълни все още си остава нерешена загадка. От анализа им се изясни, че вътрешните части на Слънцето се въртят по-бързо, а най-бързо се върти слънчевото ядро. Тези особености на въртенето на слънчевото вещество водят до възникването на магнитното поле на Слънцето.

....

На слънчевата повърхност и под нея текат “реки” от горещa плазма. За една година плазмата се премества от екватора към полюсите, а конвекционните вихри издигат нов газ от по-дълбоките слънчеви слоеве. Тези движения приличат на движенията на въздуха в атмосферата на Земята и движат с различна скорост.

****

Структура на Слънцето

В центъра на Слънцето се намира неговото ядро, чийто радиус е около 25 % от слънчевия. Условията там са извънредно екстремални. Температурата достига 15,6 милиона К, а налягането – около 250 милиарда атмосфери. Газът в ядрото е 150 пъти по-плътен от водата и един напръстник от него би тежал тук на Земята 7–8 пъти повече от същия обем осмий и уран – най-тежките метали в природата.

В ядрото на Слънцето протичат термоядрени реакции, в резултат на които се генерира енергията на неговото излъчване. Над ядрото се намира зоната на лъчистия пренос, в която (това личи от името й) произведената в ядрото енергия се пренася от лъчението. Тя достига до 75 % от слънчевия радиус.

В последните 25 % до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество чрез конвекция, т.е. смесване на по-горещите и по-студените газови слоеве. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се

охлажда, излъчвайки енергията си в пространството. Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Времето за издигане на една конвективна “клетка” не е много голямо – няколко десетки години. Цикличното движение

на слънчевото вещество напомня процесите в кипящата вода.

Над конвективната зона се намира слънчевата атмосфера.

Строеж на слънчевата атмосфера - в следващ пост

Поздрави Б.

Здравей Богданов,

малко от написаното е вярно, но идеята ми не е да споря за неща, които за сега не могат да се докажат. Въпросът е за ДИФЕРЕНЦИАЛНОТО ВЪРТЕНЕ. Не можеш да обясниш причината за него, но аз вече писах за него. В зависимост от плътността на газовия слой, скоростта на ъглово въртене може да бъде по-малка или по-голяма от ъгловата скорост на екватора. Мисля, че на Юпитер беше по-голяма на полюсите, ако не греша. Както писах в темата за магнитните полета на Земята, защото собственото магнитно поле на Земята не се различава по форма от Слънчевото, те са триполюсни. Един кръгов положителен полюс около екватора и два отрицателни полюса в оста на въртене. Магнитните полета се дължат на отражение на етерни частици, в условия на въртене на тялото и газовата му обвивка. Завръщащият се етерен поток към двата полюса навлиза в газовата обвивка на полюсите в дълбочина и се придвижва към екваториалната област, откъдето се излъчва отново. При това движение отдава част от кинетичната си енергия, а тя повишава скоростта на въртене на газовия слой от полюсите към екватора. Може да бъде и обратно - газовата обвивка на полюсите да се върти по-бързо от екваториалната.

Поздрави П.Б.

[Cheshire Cat]

Боже боже, колко мъка има по тоя свят, боже....