ПЕТЪР БЕРОН

[Apofis]

ПЕТЪР БЕРОН, ок. 1800 - 21 март 1871 г.

Един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор на учебното дело в България. Роден в гр. Котел. Учи в родния си град и Букурещ; посещава лекции по философия в Хайделберг. През 1831 г. завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация по гинекология и акушерство - един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин и написан на латински език. През 1832-1841 г. е лекар в Крайова. След 1843 г. се установява в Париж, посещава с научна цел Лондон, Берлин, Виена, Прага и Атина. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия" („Всенаука") (1861-1867). Съдейства за развитието на просветното дело в България, като изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители. Съставя (1824) първия български учебник - „Буквар с различни поучения", станал популярен под името „Рибен буквар", с който пропагандира принципите на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето и за девическо образование. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката. В обобщен вид философските му възгледи са изложени в кн. „Славянска философия" (на немски език, 1855). Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската просвета. Убит в имението му в Крайова.