Любими художници...

[Евристей]

След откриването на погребания от лавата Помпей, в Европа се появява стилът наречен  Neo-Pompeian

Образците запазени по стените на интериорите на сградите дават нова представа на европейците за външния вид и средата на старите римляни, изобразени така както те са се виждали. В резултат образите на натруфени и нагиздани римляни живеещи в блестящи палати от мрамор в представите на ренесансовите творци, отстъпват на реализма на нео-помпеанците.

Един от най-ярките представители е Едоардо Еторе Форти 

На улицата : Младеж се закача с млади момичета като им демонстрира своя ..чешма (или кранче)

 

Продавач на килими - картината и темата е успешна и Форти рисува 6 картини по тази тема. Тази е номер 2.

Следващият е Луиджи Бацани

                                       

Жени пред градски кладенец в Помпей

Към английски представител на Нео Помпеан - Джон Уилям Годъурд  или изкуството на мрамора (Мраморна школа)

Сафо на Лесбос

Друзила (не знам дали става въпрос за любимата сестра на Гай Калигула)

Явно художникът има една своя визия за красива жена и си я представя в различни образи

Към представител на Великата Фламандска/Нидерландска школа : Лорънс (Лауренс) Алма Тадемар

Розите на император Хелиогабал - най-голямото недоразумение което става повелител на Римския свят и жигосва цялата цивилизация с клеймото на позора

Децата на Хлодвиг демонстрират пред майка им (със сивите одежди в средата) уменията си да хвърлят бойна брадва в целта.

[Евристей]

Друг представител на Нео Помпеанизма  : Камило Миола - неаполитанец създал една не само реалистична картина, приличаща на оцветена черно-бяла снимка, но и базирана на историческа реалия, а и с ...послания, които уви водят до ескалации, вътрешни напрежения и конфликти, издигане на казуси и т. н. 

В случая : Плебеите в Рим се вдигат на бунт - убийството на Виргиния/Вирджиния изкарва плебса на улицата...

И така : Убийството на Виргиния 

 

Пред-история 

V-ти век пр. Хр.  Рим е свалил омразната Монархия на Тарквиниите, но уви Демокрация липсва. Управлението е под егидата на Децемвират (на десетима висши аристократи)

Контекстът : 

Силният човек по това време в Рим е : Апий Клавдий Сабин представител на една от най-древните и могъщи фамилии - харесал момиче от плебейски род на име Вергиния (Вирджиния - Девственица) Наблюдавайки я, страстта и похотта му се усилват и той решава да я притежава....

Апий Клавдий има заслуги към Обществото, но страстта му го води до престъпни действия.  Нарежда отвличане на Виргиния, когато е на път за УЧИЛИЩЕ ! Момичетата в Рим през V-ти век пр. Хр. ходят на училище !

Страстта на Апий Клавдий към Виргиния е пагубна и води до зловещи събития, които довеждат до ... КОЛАПС

Виргиния на път за училище е отвлечена от хора на Апий и предадена в ръцете на Марк Клавдий - клиент на Апий Клавдий. 

Обосновката : Виргиния е била робиня на Марк Клавдий - клиент на фамилията на Клавдиите. 

Виргиния е дъщеря на римски офицер Виргиний и нещата ескалират....

Делото се раздухва, обществото настръхва... и е насрочено към най-висша инстанция : Децемврията - Съветът на Десетимата 

Обаче неин председател е ....Апий Клавдий 

Разбира се Децемврията оправдава иска : Виргиния е призната за робиня на Марк Клавдий (тоест ще стане притежание на патрона му Апий Клавдий)  Тенденциозността на Висшия трибунал води до дълбоко възмущение и разочарование от страна на плебса 

Бащата на Виргиния, моли за последна среща с дъщеря си ....и при нея я намушква с нож !  Така запазва честта ѝ ! 

Народът приема виновникът за убийството на престъплението не от Виргиний, а от Апий Клавдий. Последният поема отговорността и ...събитията ескалират 

Бунтовете на плебеите довеждат до падане Властта на Децемвриатите 

......................................................................................................................................................

Много неща могат да се научат от една картина 

 

[Warlord]

On 25.03.2023 г. at 16:35, Евристей said:

Генерал Наполеон Бонапарт пред Големия Сфинкс. Реалия на Сфинкса в последните години на 18-то столетие. 

Никой не е по- Велик пред ВЕЧНОСТТА ! Всички се страхуват от ВРЕМЕТО, а то се страхува изправено пред Пирамидите и Сфикса ! 

Също: „Войници, в момента ви гледат 40 столетия!“

Добро доказателство против мита, че артилеристите на Наполеон били изкъртили носа на Сфинкса докато се упражнявали в стрелба.

[Втори след княза]

On 9.08.2012 г. at 18:55, Last roman said:

Ръководство за тези, които искат да разбират от изкуство.

 

1. Ако виждаш на картината тъмен фон и всякакви страдалчески лица - това е Тициан

Понеже си имам предубеждение, че Рембранд е привърженик на тъмния фон и страдалческите лица сравних Даная на Рембранд с Даная на Тициан и не промених мнението си. Но иначе- написал го е добър шегаджия.

[Last roman]

Преди 21 часа, Warlord said:

Също: „Войници, в момента ви гледат 40 столетия!“

Добро доказателство против мита, че артилеристите на Наполеон били изкъртили носа на Сфинкса докато се упражнявали в стрелба.

то май някакви мюсюлмански екстремисти го изкъртили носът на Сфинска.

 

[Skubi]

Преди 2 часа, Last roman said:

то май някакви мюсюлмански екстремисти го изкъртили носът на Сфинска.

 

Стига мършата на талибаните или исламската държава да се докопат до там.....Ще довършат работата....

[Last roman]

Преди 1 час, Skubi said:

Стига мършата на талибаните или исламската държава да се докопат до там.....Ще довършат работата....

В това отношение военните в Египет бързо сецнаха масрафа на 'Ислямските братя'...

[kipen]

On 25.03.2023 г. at 8:04, Warlord said:

Ами и най-обикновените пейзажи носят ако не определено послание, то поне някакво настроение. Свръхреализмът е впечатляващ, но леко безсмислен, особено в днешно време, когато всеки има камера с хиляди пиксели разделителна способност в джоба си, ако няма да вкарваш никакви елементи на изкуство.

От гледна точка на приемащият "нещото" от картината съм почти съгласен за свръхреализма. Но пък за рисуващият - просто е несравнимо! Когато започваш да завършваш картината и дори и един малък детайл може да ти донесе усещането и чувството да си творец. Верно пресъздаваш, но пак твориш твоето виждане.

А и все пак, има картини, които буквално ме карат да изпитвам усещания сякаш съм на изобразеното място. Примерно, в картините на Зунд или Шишкин сякаш надушвам въздухът в гората. Или пък сякаш ми се пълни гърлото с морска вода като съзерцавам картините на Айвазовски. ..оставам даже без коментар пък споделените в постовете на Евристей картини, а само ги добявам към примера ми...

 

И по темата - един друг мой любим художник, в съвсем друг стил... Морис Ешер. От многото му, тази най-много ми харесва 

вземам я от този блог, щото човекът се е постарал доста - https://sphinx.blog.bg/izkustvo/2009/08/07/moric-esher-hudojnik-matematik.375630

[Warlord]

Една добра картина на съвременния български художник Мирослав Йотов, изобразяваща сблъсъка между българските войски и латинските рицари при Русион през 1206 г.

[Евристей]

Големия Тициан

 

смятан за най-великия художник на Венеция, достоен опонент на Гениалното трио негови съвременници от Флоренция (и нейната школа) :  Леонардо, Микеланджело и Рафаело

Тициан твори по време на така наречения Висок Ренесанс, съвременник на  Великите  Лидери на 16-то столетие. А те са кой от кой 

Карл V - император на Свещената Империя, крал на Испания, Неапол и още дузина владения, 

Франсоа I - крал на засилващото се и все по централизирано френско кралство

Хенри VIII - символ на английския абсолютизъм

Мартин Лутер - лидер на Реформацията

Жан Калвин - основоположник на Калвинизма (Хугенотите във Франция)

Сюлейман Великолепни - смятан за най-великия султан на Османската империя

Иван IV Грозни - Московска Русия взима превес над остатъчните татарски ханства

Тахмасп I - шах на Персия

Хайредин Барбароса, Андрея Дория и т. н

Всичко това е 16-ти век - в изкуството наречен Висок Ренесанс

Няколко от тези лидери са рисувани от Венецианския гений

 

[Евристей]

 

                                                                                  Франсоа Първи  и  Сюлейман  Великолепни

                                                                                              

 

Двама силни и амбициозни Владетели белязали епохата, но не само, а и двама приятели, дали началото на близо 3 вековна дружба между държавите им - чак Наполеон Бонапарт при нахлуването си в Египет през 1799г. става причина за краят на приятелските вековни отношения между Франция и Отоманската империя

Въпросът обаче е :  как  Най-Християнския крал (титул на френските крале даден им от папите) не само се съюзява, но и се сприятелява с най-ислямистки правоверния владетел, чиито най-висш титул е теократичния ... Халиф. 

За Френско-Османските отношения е писано много и не е по темата, но няколко любопитни факта

Съюзът на Франсоа I с Османската империя на Сюлейман предизвиква в Папството учудване и ...неодобрение, но толкова.  В самата Франция след първата изненада (на по широките слоеве, по близките до краля вече са приели и одобрили политиката) се преминава към приемане на съюза като полезен срещу Карл V, който е приет за враг номер едно (макар и едноверец)  След смъртта на Франсоа, съюзът се запазва и въпреки, че се стига до нетърпимост към хугенотите (протестанти) чиято кулминация е Вартоломеевата нощ с 30 хиляди убити, то приятелските отношения с Мюсюлманската империя не само се запазват, но и се потвърждават с нови договори.

[Евристей]

Въпреки, че перлата на живописта през 16-ти век се държи безспорно от Ренесансова Италия и нейните школи - Флорентинската и Венецианската, то Северняците не падат по долу (образно казано) напротив...има какво да предложат

Портретистката (портретно изкуство) част

Град Аугсбург и неговия представител : Ханс Холбайн син (младия) Портретите му са наслада за окото

 

Шарл дьо Солие френски благородник, офицер и посланик на Франсоа в Лондон. Именно там е направен портрета му от Ханс който по това време е придворен художник на самия Хенри VIII

Още едно добре попадение на Ханс в раздел ...портретна миниатюра 

 

Това е през 1540 г. ! 

Дори и своенравия и опасен в късните си години Хенри VIII e удовлетворен от портрета си 

(този портрет все пак е малко по слаб за таланта на Ханс - може би съобразявайки се с вкуса на неуравновесения английски крал)

Редактирано Февруари 5 от Евристей

[Евристей]

Разглеждайки биографиите на Великите ренесансови художници на Италия създали Ренесанса/Ринасименто/ разбира се със своите раздели - Пред, Начален, Висок, Късен

Та тръгвайки от представителите на Високия Ренесанс и проследявайки развитието им назад във времето фокусирайки върху техни учители или хора които са им повлияли то...се стига до извода, че и техните картини са не по малко добри (учителите на Леонардо, Тициан, Микеланджело, Рафаело) а те от кой са взели/научили изкуството ?  Защото вече опираме до 14-ти век !? 

Популярна теза, че Ренесанса започва след падането на Хилядолетната Византия и тълпите ѝ учени се отправят за Италия където предават знания и умения на италианците.  Може и да има нещо вярно, но не и в живописта и изкуството като цяло. Византия е твърде далеч назад, спряла време и развитие

А във Флоренция още от 14-ти век се появява реализма в изкуството , където в Палеологова Византия го няма.  В 15-ти век реализма се появява в така наречената ранна  Фландърската  школа начело на големия Ян ван Ейк 

 

 

   

 

и особено още по ранният Роберт Кампен  чиито творби започват още от края на 14-ти век !  И нямат нищо общо с горката Византия нито с ....Боянския майстор

 

                 

 

 

                           

                                 

Редактирано Февруари 5 от Евристей

[Евристей]

В първата половина на 17-век във Франция творят тримата братя льо Нен :  Антоан, Луи и Матьо. Не е изключение таланта да се предава в семейството от баща на син или старши брат да обучава по младите си братя.  И тримата братя покриват тестовете и са приети във Френската академия на изкуствата. Но при льо Нен има друго нещо което е изключително любопитно. Когато Париж е запленен от алегории от митология, античност и героизъм на крале и благородници, льо Нен се концентрират и върху народа, селяните и техните семейства са застъпени в техните картини и това е озадачаващото. Кой им е плащал да рисуват селски семейства и техния бит ? 

И така няколко картини от селски семейства от Франция 40-те години на 17 век

Поради сходството в стилът им и заради това, че братята подписват картините си само с фамилното си име е трудно да бъдат разграничени точно коя картина на кой е, а и те често работят съвместно Тази се счита, че е на средния брат Луи

Селска Франция рисувана от съвременници. Кралството е най-многолюдната държава в Европа с близо 15 милиона население като преди бума на манифактурите е повече от 85 процента селско.

.........................................................................................................................

Тази е озаглавена Щастливото семейство след Кръщене

Семейството е младо, децата само  три а до ...10 има още по какво да работят !

Защо 10 ?  Няколко години по-късно министъра на финансите и икономиката Жан Батист Колбер ще освободи от данъци семейства с 10 и повече деца. Тази и повече бройка се счита за многодетно семейство и попада под социална закрила. На Кралството са му необходими ръце за манифактурите и крака за пехотата, а селяните освен да изхранват държавата с което се справят вече с лекота (гладните години са останали далеч в миналото, земята е плодородна, френските агрономи най ерудирани,  райониране със съответните най-подходящи култури) трябва да произвеждат и ....поданици ! 

..............................................................

На гости на баба. Внуците са се събрали да поздравят баба си по случай юбилеят ѝ

Селска Франция (а и Европа) която никога вече не ще я има

Има обаче съществена разлика в изображенията на селяните от 30-те години на 17 век и 50-те и 60 те (те са вече само от най-малкия останал жив брат Матьо)  Не са така дрипави, по добре облечени са и по охранени. 

Появява се средна класа, селяни са войници, пазачи, пъдари, добре облечена която си позволява и удоволствия

 

....................................................................

 

Чрез тези картини рисувани реалистично и то от съвременници може да се добие представа за селския живот във Франция през 17-ти век. 

 

 

 

[Евристей]

Иначе, по моят си въпрос ... Откъде се заражда реализма в изобразителното изкуство ?  Моите наблюдения са, че Високо-Готския (международен) стил става основа за възникване на  Прото-Ренесанса, който ...експлодира в Италия и буквално няколко години вече го има и на Север

Или става въпрос за нещо друго ?

Византия не е фактор поне що се отнася до реализма. Пример : 

Йоан VIII Палеолог  портрет от Беноцо Гоцоли - флорентинец,  съвременник на императора (първа половина на 15 век) 

 

 

и ...роден византийски портрет на същият

 

Не може разбира се да се твърди, че флорентинският портрет е напълно правдоподобен, но все пак е много по качествен и като техника и като бои и като майсторство, за разлика от стилизираната скица на константинополските художници замръзнали във времето.

 

Автопортрет на Флорентинския маестро. Видно е, че никаква Византия не е повлияла на стила му. А Времето е пред-пред Ринасименто , а Палеологова Византия си съществува и дори изживява така наречения културен Палеологов Ренесанс

Той пък (Гоцоли) се е учил от ... Фра (Беато) Анджелико, който вече твори през 14-ти век

 

Анджелико пък от своя страна се е учил и е повлиян от ... Симоне Готи (Мартини) роден през 13-ти век ! 

 

....................................................................

И Готи трябва да се е учил или повлиял от някой и това е   Джото ди Бондоне  роден 1267 г. в близост до Флоренция

Целувката на Юда 

 

Напредва се ....назад във времето, докато се стига до ...изравняване на Западното изкуство с това на Византия, а то е някъде към 12-ти век

Редактирано Февруари 7 от Евристей

[Б. Киров]

Преди 29 минути, Евристей said:

И Готи трябва да се е учил или повлиял от някой и това е   Джото ди Бондоне  роден 1267 г. в близост до Флоренция

Целувката на Юда 

 

Напредва се ....назад във времето, докато се стига до ...изравняване на Западното изкуство с това на Византия, а то е някъде към 12-ти век

Интересно е откъде се е повлиял анонимният Боянски майстор, който горе-долу по същото време, когато е роден Джото, към 1250, е рисувал стенописите в Боянската черква; те всъщност са рисувани от двама майстори, този, според мен, е доста далече от византийския канон и по-близо до тези на Джото:

[Евристей]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Интересно е откъде се е повлиял анонимният Боянски майстор, който горе-долу по същото време, когато е роден Джото, към 1250, е рисувал стенописите в Боянската черква; те всъщност са рисувани от двама майстори, този, според мен, е доста далече от византийския канон и по-близо до тези на Джото:

 

Боянския майстор(и) е наистина интересен случай. Може би отговорът ще дойде ако се проследи развитието на живописта векове назад. 

Византия след няколкото силни императори от Македонската династия вече може да си позволи отдих от войните които гълтат огромна част от ресурсите ѝ и да обърне поглед към културния си живот и изкуството занемарено от към VII-ми век. Започва известно възраждане и на мозаичното изкуство което до тогава византийците просто не смеят да пипат, а само подържат изображенията в Света София от времената на Юстиниян.

Да се коригирам : не че византийската школа не оказва влияние в Италия, напротив оказва и то много, но не както се приема на по широка основа че това става през 15-ти век, когато вече стиловете са безвъзвратно отдалечени : на Запад е пред Ренесанс и начален Ренесанс, а в остатъчна Византия е Палеологовото изкуство което си остава стилизирано строго религиозно

Византия оказва на Запада и то силно влияние, но през X -ти и особено в XI-ти век, когато десетки византийски майстори заминават за Венеция да рисуват стените на новостроящи се дворци и църкви от все по забогатяващия град който може да си позволи да плаща щедро, а нормандците от Неапол и Сицилия направо отвличат провинциални византийски художници от Епир и Елада (както и текстилци-копринари)

Мозайката изобразяваща Коронацията на Роже Сицилийски е дело на византийската школа

https://smarthistory.org/norman-sicily/

...................................................................................

Византийската живопис се развива и по Комниново време вече има изображения доближаващи се до Боянеца или по точно издаваща база от къде се тръгва

Никифор III Вотаниат ...края на XI-ти век манускрипт

   

 

Манускрит изобразяващ или Никифор III или Михаил V

и стенопис : Никифор и Мария Аланска

 

Тук въпреки, че е мозайка, образът на Йоан II Комнин е предаден доста добре

...........................................................................................

 

Та...според мен от тук се е тръгнало, има развитие за да се стигне до образите от Бояна, но за съжаление няма продължение нито в България нито във Византия. Някои опитват да "пробутат" Търновската  живописна школа като наследник, или дори автор на тези образи, но уви тя е крачка назад от Бояна

 

Редактирано Февруари 8 от Евристей

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Евристей said:

Някои опитват да "пробутат" Търновската  живописна школа като наследник, или дори автор на тези образи, но уви тя е крачка назад от Бояна

И според мен е така, а и няма никаква доказана връзка на авторството на стенописите в Бояна с т.н. Търновска школа. Даже няма доказателство, че авторът е бил българин, макар че се вадят от девет дерета вода да му се пришие българска самоличност.

On 7.02.2024 г. at 15:09, Евристей said:

Иначе, по моят си въпрос ... Откъде се заражда реализма в изобразителното изкуство ?  Моите наблюдения са, че Високо-Готския (международен) стил става основа за възникване на  Прото-Ренесанса, който ...експлодира в Италия и буквално няколко години вече го има и на Север

Или става въпрос за нещо друго ?

Имаш ли предположение какво е това нещо друго?

Защото терминът "готика" за пръв път е употребен от Джорджио Вазари в неговите "Животоописания" и то в негативна светлина:

„Тогава се появиха нови архитекти, които по маниера на своите варварски нации издигнаха сгради в този стил, който ние наричаме готически ( dei Gotthi ).“

То и обективно готите нямат никаква живописна традиция, нула, нямат иконография. Просто по инерция архитектурата с елементи от тяхното флорално творчество започва да се нарича "готика" и чак два-три века след Вазари отрицателната конотация е обърната в положителна. Според Вазари, източник за вдъхновение и извор за подражание на ренесансовите майстори е елинистичната и римската класика. Нещо, в което, според мен, има резон, ако се вгледаме в стенописите от Помпей или елинистичните стенописи, например тези от Казанлъшката гробница.

Вазари, който сам е бил художник, пише за Чимабуе като за първия ренесансов творец, като му приписва ролята на учител на Джото:

"Така че в долната църква Чимабуе рисува заедно с гърците/византийците/ и значително надминава гръцките художници. Затова, като се насърчи, той започна сам да рисува стенописи в горната църква и нарисува много неща, особено възнесението на Богородица на небето и слизането на Светия Дух върху апостолите. Това произведение, бидейки наистина много велико, богато и добре изпълнено, по моя преценка трябва да е учудило света в онези дни, тъй като рисуването е било толкова дълго в такава тъмнина, а за мен, който го видях през 1563 г., изглеждаше най-красиво , и аз се удивих как Чимабуе можеше да има такава светлина насред такъв тежък мрак. Повикан във Флоренция обаче, Чимабуе не продължава трудовете си, но те са завършени много години по-късно от Джото, за когото ще разкажем, когато му дойде времето."

http://www.travelingintuscany.com/art/giorgiovasari/lives/cimabue.htm

Чимабуе работи удивително близо до византийския канон, дотолкова, че понякога експертите са бъркали негови работи с работи на византийски майстор, както например в този случай:

Това е византийска икона от 13-ти век, днес във Вашингтонския музей, първоначално определена като работа на Чимабуе.

За сравнение, ето друга негова работа:

И в двете образите са триизмерни, и в двете има перспектива, но във втората лицата на хората, според мен, са живи, а не застинали, като в първата, младенецът е дете, а не стилизиран образ на възрастен в умален мащаб, както е в първата.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 9 часа, Евристей said:

Та...според мен от тук се е тръгнало, има развитие за да се стигне до образите от Бояна, но за съжаление няма продължение нито в България нито във Византия. Някои опитват да "пробутат" Търновската  живописна школа като наследник, или дори автор на тези образи, но уви тя е крачка назад от Бояна

При византийското изкуство има период, наричан „Палеологов Ренесанс“.Русский

Макар да датират началото на този период от 1261 г., фреските в Бояна, които са от 1259 г., също са включени към този период.  Български

Годината на началото на Палеологовия ренесанс,трябва да се свърже не с възцаряването на Палеолозите, а с настаняването на кръстоносците в Цариград. Интересен прочит на изображението на Десислава в Боянската църква е направил изкуствоведът-византолог Андрей Грабар. Според него стенописите в Бояна са дело на византийски майстор от Цариград, който е познавал и готическото, т. е. латинското, изкуство, привнесено там от кръстоносците.

Ето какво пише той за стенописа на Десислава:

„Когато кръстоносните походи поставили в тесен и непосредствен досег двата християнски свята, от тази среща се възползували не само латинците. Православният свят и преди всичко византийците от Цариград от своя страна също се поддали значително на влиянието на онези франки, които те виждали от много години вече да живеят между тях.

Предимно византийското висше общество и цариградският двор изпитали влиянието на донесените от Запад нрави. Както е известно, турнирите, на които самите „василевси“ идвали да се борят с френските барони, заместили традиционните игри на Хиподрома; навиците в живота на замъците нарушили строгия и изтънчен етикет на императорския двор; византийската войска усвоила въоръжението на западните воини; висшите слоеве на цариградското общество възприели рицарския роман и култа към дамата.

И изкуството не е могло да не се поддаде на всевъзможните прояви на това общо движение. Но за съжаление загубата на цариградските паметници ни е лишила от онези произведения, излезли из ателиетата на имперската столица, в които би могло повече или по-малко доловимо да се види влиянието от живота на хората от Запада или от „латинската“ естетика. Няколкото редки творби, произхождащи от други места на православния свят, ни дават известна представа за това, което са могли да бъдат паметниците от този вид.

Изображенията, които поместваме…., представляват едни от най-важните доказателства измежду малкото, запазили се до наше време. Може би дори нашият паметник да е единствен от този вид, в смисъл че осъществен от православни художници за православни владетели в среда, която като че ли е съвсем чужда на латинската култура, той запазва особености, дължащи се без съмнение на Запада...

Става дума за един стенопис в Бояна, близо до София, в България. Датиращ от 1259 г., той бил поръчан от севастократор Калоян, местен владетел, който признавал суверенитета на българския цар от Търново, Константин Асен Тих (1257—1277г.). Боянският стенопис принадлежи на произведенията от най-чисто византийско изкуство, създадено в ателиетата на цариградските дворци и пренесено през XIII в. в двора на българските царе и при князете, техни васали. Много признаци свързват Бояна тъй тясно с византийските паметници, че тези изображения могат да се смятат за репродукции от модели, създадени в града на Константин Велики. Но някои елементи и особено образите на владетелите са замислени на самото място. Ето защо онова, което свързва Бояна със Запада, представлява двоен интерес, тъй като то характеризира византийското изкуство не по-малко, отколкото българското изкуство.

Едно от най-забележителните творения в Бояна е портретът на Десислава, жената на севастократора, ктитор на черквата. Тя стои обърната в три-четвърти надясно и вдига ръцете си в молитвен жест, леко наклонила глава . Великолепната й одежда, чийто византийски произход е неоспорим, засега не ни интересува. Напротив, насочваме вниманието си върху грациозната осанка на Десислава, върху изящните й пропорции и хубавото движение на дясната ръка, която обтяга с един пръст шнура, придържащ края на дрехата й. Много ясно се чувствува, че замисълът на този образ се различава напълно от византийския шаблон при иконното представяне на някоя императрица или благородничка в парадно облекло.

В Бояна портретът на Ирина, жената на цар Константин Асен Тих и дъщеря на никейския император Теодор Ласкарис, също ни дава пример от този вид на стереотипен портрет; Ирина стои съвсем изправена, тялото — сковано, главата във фас — неподвижна; в едната си ръка държи скиптър, другата е вдигната в молитвен жест. Портрети от този тип срещаме в миниатюри и византийски релефи от X, XI и XII век.

Но тъй женствената грация на Десислава, леката й усмивка, дългите и тесни очи, крехките и полегати рамене, тънките пръсти и най-сетне тази гъвкава линия на силуета — откъде идват те, тези черти, толкова хубави и изящни, а същевременно толкова чужди на портретната традиция на Византия? Смятаме, че движението на провиращия се в шнура пръст издава родината на моделите, които може би са служили на художника, но по-вероятно е да идва от родината на самата грациозна севастократорка на Бояна. Защото дарбата на художника ни дава възможност да доловим в това изображение една много подчертана индивидуалност. Ако — след като е нарисувал другите три портрета, които също се намират в черквата и които са от същото време, в съвсем византийски стил — той е представил Десислава в друг вид, то това трябва да отдадем на самата личност (която ние познаваме само от този портрет), на стойката на нейното тяло и на жеста на ръката й — сиреч на онези черти — които отличават нейния образ от този на Ирина и на останалите. Но тази стойка и този жест, възприети от Десислава, когато е позирала пред художника, тя не ги е измислила, научила ги е навярно в обществото на дамите от Запад, нейни съвременнички.

Впрочем да разгледаме женските образи от епохата на готиката. Старинните печати именно ни дават най-многобройната група. А в тази поредица едва забелязваме няколко дами, които да не са представени в стойката на Десислава; почти всички пресъздават най-характерните черти на този лик от Бояна: както пръста, проврян в шнура на мантията, тъй и удължените пропорции, приведената глава и онази лека извивка на тялото, която се получава, когато раменете са отхвърлени назад, а коремът се поизпъчва. Всички тези портрети се отнасят към XIII и първите години на XIV век. Следователно те са от същото време, както и изображението в Бояна.

Най-изисканите личности в латинското общество от онова време ни се представят под тези черти. Да посочим между многото други: Жана дьо Франс, кралица на Навара и графиня д’Еврьо; Бланш дьо Кастил, майка на Людовик Свети; Йоланда дьо Бретан; Жана, кралица на Кастилия и Леон; Сибила, графиня дьо Савоа; Мао, графиня дьо Болон; Мари, графиня дьо Понтйо; и т.-н. Използуването на тази стойка се разпространила в латинските владения на Изтока, в Ерусалим и Цариград, тъй като виждаме Маргарита, кралица на Ерусалим и Сирия; Маргарита от Цариград, графиня на Фландрия и най-сетне цариградската императрица Катерина, представени по същия начин. Това са именно онези дами от латинския двор във Византия (1204—1261 г.), които може би са послужили като непосредствени образци за боянската севастократорка…

Жестът на ръката, обтягащ леко шнура на мантията — ако се вземе под внимание прекомерното му използуване при портретите на най-елегантните жени на онова време,—-е бил практикуван през XIII в. от френските благороднички като едно от онези движения на сдържаност — изящно и същевременно удобно — и не само възприето, но и „препоръчвано“ от модата…

Впрочем трябва да отбележим, че когато някой художник от епохата на готиката в XIII в. е искал да изобрази хубава и изящна жена или пък леконравна красавица, представя я с интересуващия ни жест: виждаме го у много савски царици и безумни девици (напротив, разумните деви никога не слагат ръката си върху шнура!). Но този жест се използува и при изобразяването на други жени. Такива са например благородничките, стоящи между избраниците в Страшния съд, като светата патрицианка; и други.

Всички тези готически паметници — дългата поредица от портрети, като например тези на савските царици и на безумните деви — не будят никакво съмнение за мястото, откъдето произхождат тъй изящната стойка и жестът на ръката у Десислава в изображението от Бояна. Също както и понастоящем и може би със същата скорост женската мода идвала от Франция и дошла чак до околностите на София в замъка на един български владетел.”

Вероятно преводът не е съвсем точен, тъй като на едно място пише, че моделът, т. е. Десислава е заучила маниера с дясната ръка „навярно в обществото на дамите от Запад, нейни съвременнички”. По-вероятно е обаче този жест да е добавен от художника. В крайна сметка цялата „екипировка” на знатните особи от четирите портрета също може да са предадени от него „по памет” от Константинопол.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Андрей Грабар е открил латински елементи и в стенописа, представящ св. Никола в бурното море. 

Пише:

„В същата тази стенна украса на Бояна друг един стенопис привлича нашето внимание. Това е една сцена из живота на свети Никола — прочутото Чудо на морето, любима тема на легендите и на средновековното изкуство.

Мостът при кърмата на кораба на свети Никола води началото си от дълбоката древност (за търговските кораби по Средиземноморието). Боянският майстор обаче — и това наистина е един интересен мо­мент — е имал идеята да подсили уточняването на типа на кораба, който ни показва. По външната страна на моста той изобразява два щита (без да продължи поредицата им отвъд кърмата) с umbo върху единия от тях и с полумесец върху другия. Разположението на тези щитове показва много ясно, че те не са могли да служат за защита на кораба, както щитовете, покриващи бордовете на галерите. Те са служили само за украса на кораба.

И тъй в този начин на украса на кърмата ние откриваме похват, който е бил разпространен в западните флоти през XIII и XIV век: „и когато тръгвали по море, рицарите имали обичай да окачват щитовете си по продължение на външната стена на задната кула“. Жофроа дьо Вилардуен споменава за подобен похват: „И когато корабите бяха натоварени с оръжия и храни, с рицари и оръженосци и щитовете им бяха окачени по бордовете и куличките на кораба и знамената, които бяха толкова хубави…“

Тук трябва да поправим Грабар, защото щитовете са с гербовете на лицата, които ги носят. Те не служат за украса, а за разпознаването на тези лица. Конкретно, например, в миниатюрата "Водачите на Четвъртия кръстоносен поход" от хрониката на Жофроа дьо Вилардуен, щитът с черния лъв на жълт фон е на граф Балдуин Фландърски.

[Евристей]

On 8.02.2024 г. at 14:14, Б. Киров said:

Имаш ли предположение какво е това нещо друго?

Затова, че първо в Италия и Фландрия  почти едновременно живописта първа излиза от стереотипите и преминава към реализъм, (напълно съм съгласен с теб за неточността на термина Готика) причините могат да се търсят още от ...IV-ти кръстоносен поход.  Голяма част от участниците са от ...Фландрия, италианци на Монферат и разбира се венецианци.  Към дребните детайли : В зората на 13-то столетие в Западна Европа вече има образовани светски хора, които налагат и един нов модел на историография . И Вилардуен и Валансиен и дьо Клари са участници в похода, светски лица, образовани и пишещи за събитията. Последният дори е дребен (беден) аристократ който обаче е получил добро за времето си образование, а и тримата хронисти владеят писмено латински, старофренски, впоследствие и гръцки. Не е за учудване, че такива хора лесно възприемат и изкуството което виждат във Византийската столица, голяма част от което е още от античността - откраднатите от венецианците великолепни коне, статуи и предмети на лукса и т. н. Не малка част е отнесено и във Фландрия. (разбира се и такава е унищожена при разграбването)

Това според мен дава базата и започва надграждането, което ще прерасне в така наречения Международен Готически (по точно е пред-пред Ренесанс), а от там до Ренесанса е само крачка.

За самата Италия има и още нещо, което разбира се не е сериозно и не може да послужи като аргументирано обяснение, но все пак е нещо от типа където е текло пак ще тече. 

Огромният интерес който предизвикаха фреските в Помпей и Херкулан дадоха поводи за редица изследвания, сравнения и коментари. И най-вече кой е първообраза, от кой е наследен помпеанския стил ?  Мнения и Хипотези много, но според самите римляни, учители са им ...гърците и не само, но някой римски интелектуалец хвалейки римска рисунка беше казал/писал/ че гърците рисували още по добре.

За съжаление в Континентална Гърция почти няма такива рисунки които могат да се сравнят с помпеанските, но за пък в Магна Гърция в Италия има

.........................

продължение

[Евристей]

Гърците в италийските си колонии наистина показват живопис от висок клас която може да послужи за база на по късната Помпеанска, но...тук има друг проблем. Гръко-Етруското изкуство така се омешва, че става трудно различимо.  Типичен пример е  Саркофага на амазонките

 

    

 

Намерен е в Етруска гробница, външната изработка е етруска, но рисунките са гръцки.  Тоест става въпрос за поръчка на висш етруски нобил към майстори гърци от юга на полуострова.

https://www.ancientpages.com/2022/10/18/sarcophagus-of-the-amazons-etruscan-coffin-with-paintings-of-dynamic-fighting-scenes-of-greeks-with-amazons/

Друг е въпросът защо етруските ..лудват по гръцката митология, най-вече по Троянската война до степен такава, че тя варира в изображенията им от шедьоври до ...карикатури

Троя пада, Менелай тръгва да наказва невярната си съпруга Елена която го гледа дръзко и му показва юмрук (който оголва гръдта ѝ), а между тях застава ужасно напълнялата богиня на любовта Афродита да смекчи гнева му. 

Тук към оригинална етруска живопис

 

Но защо се изобразяват такива къдрокоси, като от статуите им гледат други образи ? 

Наподобяват времената на ко/у/риите в Архаична Елада от VIII - VII век, но са етруски от VI-ти век и показват съпружеска близост която в Елада няма засвидетелствана като скулптура, но в Египет има !

Това вече си е типично в етруски стил, а по късно римляните възприемат обстановката 

 

 

Явно скулптурното изкуство си е тяхно автентично, но живописта е повлияна от Магна Гърция

........................................................................................

Така вече Гръко-етруската живопис в Италия от VI - IV ти век пр. Хр. дава основа на римската или по-точно Помпеанския стил I-век пр. Хр - I-век сл. Хр. 

Помпеанската живопис се дели на 4-ри стила.  Втори и трети се доближават до реализма на пред-ренесанса. 

 

Ще постна някои от най-добрите образци доближаващи се до Пред-Ренесанса, разбира се с условието, че има и по добри

Въпросите са :  Въпреки, че е Помпей , Херкилан и Стабий попадат в така категоризиран елитен район - Кампания, където заради здравословния и мек климат, както и заради близостта до Рим, областта е просперираща и много богати римляни имат вили в нея. Обаче въпреки това Помпей си остава провинциален град с едва 15 хилядно население, а другите два са с още по малко. Въпреки това в тези градове има великолепни за епохата стенописи дори и в по скромните къщи и в лупанарите. По стените на публичните домове има учудващи по своя реализъм еротични и дори порнографски изображения, което показва, че авторите им са далече от най-добрите възпитаници на елитни школи, а по скоро самоуки таланти, които впечатляват както със своят вулгаризъм и безсрамие така и с талант

Редактирано Февруари 10 от Евристей

[Р. Теодосиев]

On 7.02.2024 г. at 15:46, Б. Киров said:

Интересно е откъде се е повлиял анонимният Боянски майстор, който горе-долу по същото време, когато е роден Джото, към 1250, е рисувал стенописите в Боянската черква; те всъщност са рисувани от двама майстори, този, според мен, е доста далече от византийския канон и по-близо до тези на Джото:

Ето и тема посветена на Боянската църква:

 

[Евристей]

Към  стенописи от Помпей и Херкулан които не само загатват за прилики с близо 1500 години по късния Ренесанс, но някои от рисуваните персонажи като че ли възкръсват със същите образи - не само крилати ангелчета, музи и митологични герои, а изплуват ликовете (и то правдоподобни с античните) на Аристотел, Питагор и особено Сократ, а  Помпей, Херкулан и Стабий все още не са открити през XVI век

Тема Скития

 

Ифигения (Агаменонова) в Таврида 

доведоха ме в Авлида : издигнаха ме високо над олтара, аз нещастната, щях да умра от меч, но Артемида даде на ахейците елен в замяна на мен и ме открадна от тях; превеждайки ме през светлия (светия) въздух, тя ме настани в земята на таврийците където  Варварин управляваше тази страна на варвари.  Артемида ме направи жрица в този храм.  Тук извършвам ритуалите за благородно пиршеството на които богинята се наслаждава,  благороден само по име -  мълча за останалото, защото се страхувам от богинята

....................................................................................................................

Бой между Амазонка и Кентавър, или размит спомен от скитската прародина

        

  В дясно реставрация

............................................................................................................

 

 

Преминаване на ...Европа (кръстницата на Континента) на гърба на бик (превъплътилия се Зевс) 

....................................................................

Тема Троянска война

Ахил гледащ към Бризеида

Одисей и Диомед разкриват Ахил скрит между момичетата

 

Лекарска помощ оказана на ранения Еней, до него е сина му на който ми прилошава от гледката

..............................................................................................................................

 

Купидончета, които ще станат модел за творбите на големите имена от Ринасименто в образа на ангелчета - руси, къдрави, крилати

..............................................................................................

И както се казва ... какво по добро от пресъздадена сцена на събитие от съвременник и то не стилизирано, а реално

Стенопис на пигмеи в ловна сцена от река  Нил. Открит през 1882 г. от ниска стена, свързваща перистилни колони в VIII.5.24. Сега в Археологическия музей на Неапол. Инвентарен номер 113195.....

.................................................................................................................................................

 

Култът към Изида 

Редактирано Февруари 13 от Евристей

[Евристей]

Както се вижда ...фреските от Помпей и Херкулан говорят за  класа на изображенията.  Ако се разгледат реставрираните картини, то нещата отиват до пред-Ренесансов стил (Международен Готически)

Няколко са важните особености : 

Специалистите засичат в Помпеанската стенопис ..4-ри стила 

Но има и нещо друго, особено :

Въпреки, че Помпей се намира в богатата Кампания, а там е вилната зона на  римски нобилитет, то все пак си остава провинциално градче. Защо тогава е пълен с такива фрески, като че ли значителен процент от населението му са художници ?

Освен шедьоврите от богатите вили има и вулгарен стил който е характерен за лупанарите и който е рисуван от ниско-разрядни художници, които са наемани от съдържателите на публични домове. И те са интересни и говорят за огромния процент на ... сносно рисуващите по това време

........................................................

Вулгарен "реализъм"  от Помпей 

Червена точка !   

Моля да не се гледа от всеки 

..........................................................................

 

 

Всеки долнопробен лупанар е могъл да си наеме художник, който да изрисува еротична сцена и то не лоша, при това в провинциално градче като Помпей, което макар и 15-хилядно си остава малко за мащабите на Империята в I-ви век сл. Хр., да не говорим за съседния Херкулан който е доста под 10 хиляди.

Както се вижда от тази фреска, стилът е подражание на по-високия, който се открива във вилите на богатите, но тук тематиката не е Митологично-героична, а чисто порнографска !  Като клиентът май е чернокож мъжага, който е дошъл в Помпей да ....разпусне

.................................................................................................

От тук въпросът :  Защо е тази концентрация на живопис  в сравнително малък град ? 

Да, стенописите са запазени от Вулкана, но...има и други запазени в други краища на необятната империя. И...те не са от класата на Помпей и Херкулан ! 

Има от Остия, има от Мала Азия, има от римски вили на трите континента, но такива като в Кампания : НЯМА

Визирам не единични стенописи, а масовка-средна ръка

 

[Б. Киров]

On 10.02.2024 г. at 11:28, Евристей said:

Затова, че първо в Италия и Фландрия  почти едновременно живописта първа излиза от стереотипите и преминава към реализъм, (напълно съм съгласен с теб за неточността на термина Готика) причините могат да се търсят още от ...IV-ти кръстоносен поход.

Кенет Кларк вижда допирната точка с Античността и нейното преоткриване в съвременната западна цивилизация в готиката от 12-ти век, като се фокусира върху катедралата в Шартър:

"Какво е отражението на кръстоносните походи върху западната цивилизация? Просто не знам. Обаче въздействието им върху изкуството е значително. С него се обясняват много неща, които иначе биха останали загадка в стила, наричан от нас романски. Първите опити през 11 век за създаване на монументална скулптура, опираща се на останките от римско време, са тромави и безплодни. После, десетина години по-късно, този скован, остарял стил се оживява от струя на творческа енергия. Новият стил се препредава посредством ръкописи и възниква от съчетанието на северни ритми с източни мотиви. Представям си го като два свирепи звяра, които разкъсват трупа на гръко-римското изкуство. Много често човек може да проследи произхода на дадена фигура от някой класически оригинал, но формата й се оказва разнищена — или може би изградена — от тези две нови сили . Това впечатление за разкъсване всичко на парчета и за преизграждането му наново е характерно за изкуството на 12 век и се възприема някак като допълнение към масивната устойчивост на тогавашната архитектура. Твърде сходно положение откриваме и в царството на идеите. Основната структура, християнската вяра, си остава непоклатима. Но около нея има едно раздвижване на умовете, борба и напрежение, и аз смятам, че това е един от факторите, които са предпазили Западна Европа от закостеняване — участ, постигнала толкова много цивилизации. Това е било епоха на напрегната духовна дейност.

Кралското абатство „Сен Дени“ е било достатъчно прочуто още в по-ранни времена, но ролята, която то играе в западната цивилизация, се дължи на способностите на една изключителна личност — абата Сугер. Той е един от първите хора на Средновековието, когото можем да видим в съвременна, дори бих могъл да кажа, в трансатлантическа светлина. За произхода му не се знае нищо; бил е много дребен на ръст, но е притежавал изумителна жизненост. Тя се проявява във всичко, с което той се заема — организационна дейност, строителство, държавнически дела. Седем години той е регент на Франция и голям родолюбец.

Сен Дени или св. Дионисий, патронът на абатството, бил смесван с един атинянин на име Дионисий (Ареопагит), покръстен от апостол Павел, и съвсем погрешно смятали, че този грък е автор на един философски трактат, озаглавен „Небесната йерархия“. Сугер поръчал да преведат от гръцки това съчинение, т.нар. Псевдо-Дионисий, и именно то му е дало възможност да оправдае теоретически любовта си към красотата. Тезата му е, че ние можем да разберем абсолютната красота, а именно бога, само посредством въздействието на скъпоценните и красиви неща върху нашите сетива. Той казва: „Неукият ум достига истината посредством материалното“. За Средновековието това е наистина революционно схващане. То представлява духовният фон на всички прекрасни произведения на изкуството от следващия век и всъщност си е останало до ден-днешен основата на нашата вяра в стойността на изкуството.

Подобно на неколцина от пионерите на Новия свят, например Ван Хорн, строителят на Канадско-тихоокеанската жп линия, Сугер страстно е обичал изкуството. Един от най-удивителните документи на Средновековието е отчетът му за работата, извършена в „Сен Дени“ под негово ръководство — златният олтар, кръстовете, скъпоценните кристали. Големият златен кръст на Сугер е бил висок почти осем метра; украсата му се състояла от скъпоценни камъни и емайлови инкрустации, изработени от един от най-добрите майстори на епохата, Годфроа дьо Клер. Всичко това е било унищожено по време на Френската революция.

За да имаме някакво понятие за някогашното въздействие на „Сен Дени“ върху човешкия дух, трябва да отидем в Шартър. Катедралата в Шартър е оцеляла по някакъв чудотворен начин през вековете. Пламъци и войни, революция и реставрация — всички напразно са я атакували. Дори туристите не са унищожили атмосферата й, както са сторили с много храмове на човешкия дух, от Сикстинската капела до Елефанта.

Главният портал на Шартърската катедрала представлява една от най-прекрасните сбирки на скулптурни фигури в света. Колкото по-дълго го гледате, толкова повече вълнуващи случки, толкова повече живи подробности откривате. Мисля, че първото нещо, което поразява всекиго, е редицата човешки фигури във вид на колони. От натурна гледна точка, като тела, те са невъзможни и фактът, че човек вярва в тях и ги приема, е истинска победа на изкуството. Човешки фигури са представяни като колони още от времето на Книдоската съкровищница в Делфи, но никъде не ги виждаме така плътно сгъстени и издължени, както тук — освен може би в „Сен Дени“, тъй като има указания, че техният ваятел е работил за Сугер, преди да отиде в Шартър. Той е бил не само гениален, но и крайно самобитен скулптор. Сигурно е започнал да работи по времето, когато в стила са господствували бурно раздвижените, виещи се ритми на Клюни и Тулуза; а той е създал един стил спокоен, сдържан и класически като стила на гръцките скулптори от 6 век пр.н.е.

Наистина ли е гръцки този стил — искам да кажа, гръцки по произход?

Тези прилични на тръстики дипленици, тези тънки, прави като тръби линии на гънките, тези зигзаговидни краища на дрехите и самата фактура на тъканта, които така явно напомнят архаична гръцка фигура — по собствен път ли е стигнал до всичко това художникът? Или пък шартърският майстор е видял, някои фрагменти от ранна гръцка скулптура в Южна Франция? По различни причини аз съм сигурен, че е било именно така.

През 12 век е могло да се видят много повече произведения на гръцката скулптура, отколкото сме склонни да допуснем. Можем да намерим десетки примери на нейни подражания. Тя е стигнала дори до Англия: Хенри от Блоа, епископ на Уинчестър, е получил цял корабен товар с творби на античното изкуство. И този стил се оказва особено подходящ за Шартър, тъй като именно там хората започват за пръв път да изучават двамата основоположници на гръцката философия — Платон и Аристотел. Джон от Солсбъри, станал архиепископ на Шартър непосредствено след завършването на портала, е истински хуманист, който може да се сравни с Еразъм.

В свода на дясната врата гръцките философи са представени със съответните им атрибути: Аристотел със строгата фигура на Диалектиката, Питагор, който е открил, че музикалната стълбица може да бъде изразена математически, с фигурата на Музиката, която удря камбани, и така нататък по протежение на целия свод. Музиката е имала голямо значение за хората от 12 век и около арката на централния портал един наистина изключителен художник — може би сам главният майстор, изрязвайки по-остро по-твърдия камък — е изобразил старците от книгата на Откровението с музикални инструменти, всеки от които е така правдиво възпроизведен, че човек може да го реконструира и да свири на него.

Шартърската катедрала олицетворява първото голямо пробуждане на европейската цивилизация. Тя е също така мостът между романския и готическия стил, между света на Абелар и света на св. Тома Аквински, света на неспокойната любознателност и света на системите и строгия порядък. Големи неща ще бъдат извършени през следващите столетия на зрялата готика, големи съзидателни постижения в областта както на архитектурата, така и на мисълта. Но те всички се издигат върху основите, положени през 12 век. Това е епохата, която дава тласък на европейската цивилизация. Нашата духовна енергия, връзката ни с големите умове на Гърция, нашата способност да се движим и променяме — всичко това и много повече се появява в онези чудни сто години между освещаването на Клюни и възстановяването на Шартърската катедрала."