Любими художници...

[Б. Киров]

On 13.02.2024 г. at 16:25, Евристей said:

Както се вижда ...фреските от Помпей и Херкулан говорят за  класа на изображенията.  Ако се разгледат реставрираните картини, то нещата отиват до пред-Ренесансов стил (Международен Готически)

Няколко са важните особености : 

Специалистите засичат в Помпеанската стенопис ..4-ри стила 

Но има и нещо друго, особено :

Въпреки, че Помпей се намира в богатата Кампания, а там е вилната зона на  римски нобилитет, то все пак си остава провинциално градче. Защо тогава е пълен с такива фрески, като че ли значителен процент от населението му са художници ?

Освен шедьоврите от богатите вили има и вулгарен стил който е характерен за лупанарите и който е рисуван от ниско-разрядни художници, които са наемани от съдържателите на публични домове. И те са интересни и говорят за огромния процент на ... сносно рисуващите по това време

 

On 13.02.2024 г. at 16:25, Евристей said:

От тук въпросът :  Защо е тази концентрация на живопис  в сравнително малък град ? 

Да, стенописите са запазени от Вулкана, но...има и други запазени в други краища на необятната империя. И...те не са от класата на Помпей и Херкулан ! 

Има от Остия, има от Мала Азия, има от римски вили на трите континента, но такива като в Кампания : НЯМА

Визирам не единични стенописи, а масовка-средна ръка

Само като предположение, защо фреските в Помпей и Херкулан са отличителни по стил и качество от намерените в други области на Империята от онзи период, свързвам го с влиянието на придворния художник Амулий, рисувал фреските в Domus Aurea/Златния Палат/ на император Нерон, за когото има твърде оскъдни сведения, и за когото Плиний е написал:

"Съвсем наскоро живял Амулий, сериозна личност, но художник с пищен стил. От този художник имаме изобразена Минерва, която винаги гледа към зрителите, откъдето и да я погледнеш. Той рисуваше само по няколко часа всеки ден и дори тогава с най-официално облекло, тъй като винаги носеше тогата си, дори когато беше сред инструментите си. Златният дворец на Нерон е бил затворът за този художник и поради това има толкова малко от тях, които могат да се видят някъде другаде."

Много подобни на фреските на Амулий в Златния Дворец са тези във Вила Poppaea в град Оплонтис, съвсем близо до Помпей и Херкулан, също погребан от Везувий. Тази вила е била собственост на Нерон и се предполага, че е била лятна резиденция на втората му съпруга Попея Сабина, която е родом от Помпей. Фреските във вилата са от същото време, когато са правени тези в Златния Дворец на Нерон, също определяни от изкуствоведи като четвърти помпеански стил.

Разбира се, съществува и друга вероятност, самият Амулий да е принадлежал към школата на живописците от Кампания, където населението е било предимно от самнитски произход.

[Warlord]

Една не толкова известна и по-различна картина на Клод Моне - "Rue Montorgueil, Париж, Фестивал на 30 юни 1878". Стилът е същият като от покоя на парковите му пейзажи, но атмосферата тук е различна.

[Евристей]

On 20.02.2024 г. at 12:09, Б. Киров said:

Само като предположение, защо фреските в Помпей и Херкулан са отличителни по стил и качество от намерените в други области на Империята от онзи период, свързвам го с влиянието на придворния художник Амулий,

Със сигурност трябва да е имало и по добри фрески нейде в някой от дворците на императорите в периода I-II век, но за съжаление няма запазени. Това което ми даде повод да предположа, че в Помпей и Херкулан има наистина  художествена школа от най-висока класа за периода е :

както сравнения с други оцелели фрески, така и най-вече от концентрацията на добри изображения и в по посредствени вили и лупанари, чиито собственици едва ли биха си позволили да наемат най-елитните художници.

сравнение с Ренесанса - елитните маестра най-вече поради малката им бройка - те  са били рядкост и са наемани само от най-високо ниво : Папски Рим, короновани персони - Франсоа, Мехмед II, Хенри VIII, Филип II, дукове и графове, чак по сетне когато започват да се "излюпват цели випусници" художници от създадените академии и поевтиняването на труда им, вече и по широк кръг от заможни хора могат да си позволят да ги наемат с поръчки.

Ето например едно сравнение на изображенията от вече коментираните Помпей и Херкулан  с ...вилата на император Адриан

Фамозната постройка се намира на 30-на км източно от Рим, много неща в нея са произведения на изкуството и попадат под егидата на ЮНЕСКО. То и няма как да е иначе, защото поръчителят Адриан е не само императорът при който Империята според специалистите достига своя апогей, но и високо образована личност, философ, поет, естет, страстен любител на изкуството.

Така, акцентирам само върху художествени изображения и мозайки (скулпторите са наистина от най-висока класа) 

И така от вилата на Адриан 

 

Мозаечно пано изобразяващо поток, козички и статуя на Дионис

 

Бой на кентаври с едри диви котки. Вярно е, че пак е мозайка, но въпреки това  изображенията не са от класата на Кампания

 

Ето сравнение с това от вила на среден богаташ в провинциален Помпей 

Триклиниум, съпруг и съпруга : той - доволен от взето решение, тя замислена

.........................................................

Та затова е учудващо защо във вилата на Адриан няма още по добри изображения ?  Времево нещата също не са далеч - около половин век разлика. Възможно ли е Везувий да е погребал някаква уникална художествена школа, която остава мъртва в продължение на близо  ...1 400 години ?

Дори и самият Адриан-императорът, естет и ценител на изкуствата не разполага с такъв реализъм , който се среща не само в най-богатите вили на Помпей и Херкулан, но дори в по посредствените.

Или пък стенописа вече не е така ценен ?  

Факт е, че Помпеанския реализъм остава погребан под Везувий и...възкръсва едва през 15-ти век

[Евристей]

Все пак за какво става въпрос в изкуството и вкусовете на Адриан

 

Най-доброто което Империята може да предложи през Златния си II век

И още нещо : 

Изгубена гравюра на Клеопатра, която е била във вилата на Адриан 

Ако е бил точно пресъздаден образа, то той наподобява модел от който ренесансовите художници използват за редица образи

 

[Евристей]

Това което мен ме е яд ....защо в Кампанийския художествен стил вместо изображения на митологични персонажи няма такива на римски политически лидери и императори. Това би било безценно, особено ако се сравнят с бюстовете им.  

Да, има изображения на простолюдието (за които някои така пледират), но на кой му ...пука как е изглеждал един провинциален помпеански хлебар да речем (не, че е без значение) но съвсем друго би било да бъде нарисуван един Октавиан Август например. Или Тиберий, Германик, Калигула, Клавдий и т. н. Тоест какви са били римляните от Елита и особено на Юлиево-Клавдиевата  династия

[vvarbanov]

....портретните им образи са на монетите !

[Евристей]

Тук една картина на Хърбът Джеймс Дрейпър  (Класицизъм) , която говори много

Одисей и сирените

 Какво значи Човешкия дух и жаждата за открития и знания...както и собствено да ги изпиташ на практика

Въпреки, че е обвит в Митологичен облак, образът на Одисей е символ на откривателския дух на хората от Епохата, които въпреки риска от опасности и неизвестност не се поколебават да се впуснат в изследване на Неизвестността 

В случая : 

Одисей знае за ужасните способности на красивите сирени : Те с красотата си и най-вече с магнетични песни призовавали преминаващите моряци да ги последват ...и после ги удавяли в дълбините на морето.

Най-големия стратег на Ахейците обаче е от стара коза яре и взема предпазни мерки, когато наближава тяхната ерия.  Но...

Какви са особеностите ? 

Одисей заповядва на подчинените си, да напълнят ушите си с восък и така да не чуват примамливите сладкодумни песни на сирените, които на всичкото отгоре са великолепни като стил и изпълнение.  Обаче самият той ...хем иска да ги чуе и да им се наслади, хем да не попадне в капана им и да потъне в морето...Затова :  заповядва да го вържат здраво на мачтата и в никакъв случай да не го отвързват ! 

А колко по лесно би било и той да си запуши ушите с восък. Но.... 

Одисей не може да се лиши от възможността да проучи и да се наслади на великолепната песен на сирените, затова с риск за живота си,  се остава да ги чуе...вързан за мачтата и омагьосан от песента и красотата им да иска да го отвържат...Но за негов късмет, моряците му са с восъчни тапи и не реагират.

Заключението е , че Одисей като естет успява да се наслади на ...изкуството на сирените, което е без значение за моряците му.

Тоест от Древни Времена ...Изкуството за ценителите е заслужавало Риска си ! 

 

Редактирано Февруари 24 от Евристей

[Евристей]

Преди 11 минути, vvarbanov said:

....портретните им образи са на монетите !

Дай по подробно

[vvarbanov]

Преди 4 часа, Евристей said:

Дай по подробно

С времето всеки нумизмат започва да познава римските императори по техните образи върху монетите. Тия изображения са толкова точни, че даже и надписите да са изтрити монетата пак може да се определи. Понякога са необходими само части от главата (брада, прическа или силует).

Може дори да се проследи промяната в образите с течението на годините. Например имп. Гордиан III може да се види как навлиза в пубертета. Каракала от детски профил ,минава през юношеството. Покарва му брада, челюста му става квадратна и на челото се появяват бръчки.

Гледам, че в интернет има доста богата информация по тоя въпрос.

  Римски портрети върху монети  https://www.romancoins.info/ImaginesImperatorumStart.html

Портрети на римляни върху монети

Д-р Х. С. Престън   

дам https://www.romanorum.com.au/Articles/Portraits/

[Б. Киров]

On 24.02.2024 г. at 12:11, Евристей said:

Със сигурност трябва да е имало и по добри фрески нейде в някой от дворците на императорите в периода I-II век, но за съжаление няма запазени. Това което ми даде повод да предположа, че в Помпей и Херкулан има наистина  художествена школа от най-висока класа за периода е :

както сравнения с други оцелели фрески, така и най-вече от концентрацията на добри изображения и в по посредствени вили и лупанари, чиито собственици едва ли биха си позволили да наемат най-елитните художници.

сравнение с Ренесанса - елитните маестра най-вече поради малката им бройка - те  са били рядкост и са наемани само от най-високо ниво : Папски Рим, короновани персони - Франсоа, Мехмед II, Хенри VIII, Филип II, дукове и графове, чак по сетне когато започват да се "излюпват цели випусници" художници от създадените академии и поевтиняването на труда им, вече и по широк кръг от заможни хора могат да си позволят да ги наемат с поръчки.

Ето например едно сравнение на изображенията от вече коментираните Помпей и Херкулан  с ...вилата на император Адриан

Фамозната постройка се намира на 30-на км източно от Рим, много неща в нея са произведения на изкуството и попадат под егидата на ЮНЕСКО. То и няма как да е иначе, защото поръчителят Адриан е не само императорът при който Империята според специалистите достига своя апогей, но и високо образована личност, философ, поет, естет, страстен любител на изкуството.

Така, акцентирам само върху художествени изображения и мозайки (скулпторите са наистина от най-висока класа) 

И така от вилата на Адриан 

 

Мозаечно пано изобразяващо поток, козички и статуя на Дионис

 

Бой на кентаври с едри диви котки. Вярно е, че пак е мозайка, но въпреки това  изображенията не са от класата на Кампания

 

Ето сравнение с това от вила на среден богаташ в провинциален Помпей 

Триклиниум, съпруг и съпруга : той - доволен от взето решение, тя замислена

.........................................................

Та затова е учудващо защо във вилата на Адриан няма още по добри изображения ?  Времево нещата също не са далеч - около половин век разлика. Възможно ли е Везувий да е погребал някаква уникална художествена школа, която остава мъртва в продължение на близо  ...1 400 години ?

Дори и самият Адриан-императорът, естет и ценител на изкуствата не разполага с такъв реализъм , който се среща не само в най-богатите вили на Помпей и Херкулан, но дори в по посредствените.

Или пък стенописа вече не е така ценен ?  

Факт е, че Помпеанския реализъм остава погребан под Везувий и...възкръсва едва през 15-ти век

Миналата година е имало изложба, посветена на Нероновия Domus Aurea, по точно на годишнината на един полски художник-реставратор, който заедно с още двама италианци през 18 век реставрира стенописите от двореца. Намерих текста от каталога на изложбата, който разказва историята:

"След смъртта на Нерон, Domus Aurea е била предизвикателство за неговите наследници. В рамките на едно десетилетие тя била лишена от мрамор, скъпоценни камъни и слонова кост. Скоро след смъртта на Нерон, дворецът и територията му били засипани с пръст и надградени: Баните на Тит вече са били построени на част от мястото през 79 г. сл. Хр. На мястото на езерото, в средата на територията на двореца, Веспасиан построява Флавиевия амфитеатър, който може да бъде наводнен по желание. Баните на Траян и храмът на Венера също са построени на това място. В рамките на 40 години Златната къща била напълно заличена, погребана под новите конструкции, но парадоксално това гарантирало оцеляването на стенописите, като ги предпазвало от влага.

Когато един млад римлянин по невнимание паднал през процеп в хълма Есквилин в края на 15 век, той се озовал в странна пещера, пълна с изрисувани фигури. Скоро младите художници на Рим се спускали на дъсчени платформи, завързани с въжета, за да видят сами. Стенописите от четвърти/помпеански/ стил, които били открити тогава, сега са избледнели до бледосиви петна върху мазилката, но ефектът от тези прясно открити гротескни декорации бил наелектризиращ по време на ранния Ренесанс, който се зараждал тогава в Рим. Рафаело и Микеланджело също са слизали в тези подземия, за да изучават стенописите, за което свидетелстват издълбаните им имената по стените. Освен графитите на по-късни туристи, като Казанова и Маркиз дьо Сад, надраскани до фреска на сантиметри един от друг (British Archaeology юни 1999 г.), са и автографите на Доменико Гирландайо и Филипино Липи. Въздействието на стенописите върху ренесансовите художници е било дълбоко (може да се види най-очевидно в украсата на Рафаело за лоджиите във Ватикана), а белите стени, деликатните орнаменти и лентите от рамкиращи фризове, съдържащи фигури или пейзажи – се връща на периоди оттогава, особено през неокласицизма в края на 18 век, което прави Фамул /Амулий/ един от най-влиятелните художници в историята на изкуството.

"Vestigia delle Terme di Tito e loro interne pitture"

Този том с размер на фолио съдържа шестдесет големи ръчно оцветени листове, показващи картини от подземието на древна сграда, Баните на Тит (Thermae Titi), които всъщност са руините на Златната къща на Нерон (Domus Aurea). Това велико произведение на изкуството е създадено от Винченцо Брена, римски архитект (1745-1820), полския художник Франц Смуглевич (1745-1807) и Марко Грегорио Карлони (1742-1786), римски гравьор, специализиран в гравюри на древни паметници. Портфолиото Vestigia delle Terme di Tito е създадено в Рим в резултат на разкопки, поръчани от предприемчив търговец на картини Лудовико Мири, чийто магазин се намирал близо до Палацо Барберини. След като придобива трудна за получаване привилегия от папа Пий VI, Мири започва работата си в Баните на Тит през 1776 г. Разкопките са извършени с голямо темпо за този период и Мири наема Смуглевич и Брена да документират резултатите. Още две години по-късно цветната версия беше готова. Самият Мири обяви, че трябва да се третира като оригинално произведение на изкуството: всеки от шестдесетте листа е ръчно оцветен върху изключително деликатен гравиран контур в светла сепия. Това цветно издание е различно от черно-бялата му версия. Последното, издадено в много по-голям тираж, се съхранява в повечето големи европейски библиотеки, съществували още през 18 век. Цветната версия беше предназначена за най-богатите колекционери, любители на античността и експерти, поради много високата си цена. Пълни копия могат да бъдат намерени само в няколко европейски колекции."

Това е наистина уникално издание, "Vestigia delle Terme di Tito e loro interne pitture", тук:

https://www.omnia.ie/index.php?navigation_function=3&europeana_query=Marco+Carloni+Künstler_in

могат да се разгледат на голяма резолюция илюстрациите от музей Албертина във Виена.

...

Сега, дали тези трима художници са предали на 100 процента добросъвестно, това, което са виждали, съществуват съмнения. Някои автори пишат, че в страничните декоративни рамки на орнаментите има неточности, други направо твърдят, че тримата реставратори са се повлияли от стенописите на Рафаело, и са насложили неговия стил върху рисуваното от тях. Трябва да се има също предвид, че цветните рисунки са с акварел, което е твърде далече от боите използвани при стенописите.

 

 

[Евристей]

On 24.02.2024 г. at 17:55, Б. Киров said:

Сега, дали тези трима художници са предали на 100 процента добросъвестно, това, което са виждали, съществуват съмнения.

Много интересно наистина. Благодаря за линка, разгледах картините, които трябва да се явяват копия на оригинална живопис от времената на Нерон.

Какво е твоето мнение ? Коректно ли са прерисувани или са наложили свой си стил ?

Според мен нещата са 50 на 50. Не че художниците са си измислили разбира се, но изображенията със сигурност не са били запазени изцяло в добро състояние и на места са били сериозно изтрити и избледнели до степен да не се виждат с просто око. Та част от глава или тяло е било прерисувано в съответствие с оригинала, но останалата част е ...дорисувана с въображението на двамата италианци и поляка.

Ето какво имам предвид

 

 

 

Конят - добре е започнат, спазена му е височината която по това време е доста по ниска от елитните коне от 18-ти век, грациозността на главата е точна, но натам явно изображението се е изтрило и художниците са интерпретирали като са "прилепили" едно конско тяло на едър кон от тяхно време

Ето как са изобразявани римските елитни състезателни коне

 

 

Още повече, че самият стопанин на Златния дворец - Нерон е бил не само страстен почитател на конните надпревари, но като младеж лично се е състезавал като колесничар.

Така, че поне изображения на коне би трябвало да изобилстват в двореца му. 

Нерон е бил почитател на изкуството и би трябвало двореца му вместо с изображения на воловари, да е бил изпъстрен с образи на музи, големите класически трагици и поети, както и митологични персонажи.  Защо не и с неговия образ

Сега, не изключвам и че стенописта може да не се е ценяла от топ-елита на империята така както скулптурата и мозаичното изкуство и затова не се среща така  (в такива мащаби) във вилата на Адриан и двореца на Нерон ( и на други запазени обекти) както в Помпей и Херкулан, но пък може и това да се дължи че последните са запазени от времето благодарение на "запечатването си" от Везувий

И все пак...въпросите са много. 

Мен ми прави впечатление масовката в стенописните изображения в Помпей и Херкулан - сравнително добри образи и сцени се срещат и в по посредствени къщи собственост на ...средна класа - пекар /хлебар/ може да си позволи семейна портретна снимка.

 

А такива портрети нямат нито Нерон, нито Адриан.  Разбира се, че може и да са имали, но не са запазени, но...може и това изкуство да не е било така престижно, както например статуя и бюст. А такива има със стотици

 

Редактирано Февруари 26 от Евристей

[Евристей]

Ето например качествена и точна реконструкция 

 

 

Разбира се, че цялата картина не е била такава, а на база оцелели фрагменти от различни стенописи, реставраторите са сглобили тази процесия.  Тоест било е нещо такова : от тук от там

             

 

Тази реконструкция изисква високи технологии, които да засечат изтритите от времето конюнктури и да наредят отделните оцелели на различни места остатъци от изображения във формата на пъзели, а това е било невъзможно за хората през XVIII век. 

Те от своя страна нямат някакъв натиск (политически или финансови)  да пресъздадат на всяка цена някакъв стил, но от друга страна ..егото би им пострадало, ако изкарат половинчати картини , затова са ги ....доукрасили

[Б. Киров]

On 26.02.2024 г. at 12:25, Евристей said:

Много интересно наистина. Благодаря за линка, разгледах картините, които трябва да се явяват копия на оригинална живопис от времената на Нерон.

Какво е твоето мнение ? Коректно ли са прерисувани или са наложили свой си стил ?

Според мен нещата са 50 на 50. Не че художниците са си измислили разбира се, но изображенията със сигурност не са били запазени изцяло в добро състояние и на места са били сериозно изтрити и избледнели до степен да не се виждат с просто око. Та част от глава или тяло е било прерисувано в съответствие с оригинала, но останалата част е ...дорисувана с въображението на двамата италианци и поляка.

Според мен, и тримата художници са били силно повлияни от идеите на неокласицизма, който по времето, когато са рисували е бил във възход и на мода. За теоретик на неокласицизма е сочен германецът Йохан Винкелман, автор на първата научна история на античното изкуство. Винкелман е бил участник в първите археологически разкопки в Херкулан, и следователно е познавал намерените там стенописи, но се изказал пренебрежително за тях, цитирайки Плиний за упадъка на античното изкуство по негово време. За Винкелман, чиито последователи са и Гьоте, Хайне и Кант по отношение на разбирането му за идеалното в изкуството, "единственият начин да станем велики е чрез подражанието на древните", но той отхвърля безразборното подражание, а единствено на хармонични и съвършени образци, притежаващи "благородна простота и тихо величие." С една дума строго селектирано подражание.

Или казано с други думи един истински творец трябва да вижда само красивото, в това което наблюдава; останалото просто се игнорира.

И Смуглевич, и двамата италиански художници, според мен са познавали идеите на Винкелман, който е публикувал труда си петнадесетина години, преди те да рисуват. Няма начин, според мен, дори несъзнателно, да не са следвали принципите на модния по онова време неокласицизъм. Още повече в неговата Мека, каквъвто е бил Папския Рим по онова време за неокласицизма.

Според мен, неокласицизмът се базира върху идеите на Платон за идеалното, което е непроменимо /феномен/, и работата на художника е да го открие в променливия материален свят около него.

Класицистът Хърбърт Дрейпър, чиято картина ти постна по-горе, например, ще изобрази сирените като красиви жени, тоест идеалът на класицизма не позволява да се видят те като грозни същества, каквито в действителност са ги изобразявали древните гърци; прерафаелитът Джон Уилям Уотърхаус, който е творил по същото време, обаче е нарисувал същата сцена с коренно различна концепция:

За него сирените са грозни същества, както са ги рисували гърците, но имат красиви лица.

Прерафаелитите отричат яростно концепцията на неокласицизма за селективно съвършенство, което, според тях тръгва в западното изкуство от идеализираните композиции и образи на Рафаело, оттам и прерафаелити.

Съвършени изразители на неокласицизма са Енгър във Франция, Антон Менгс в Германия и Карл Брюлов в Русия:

"Геният на изкуството" от Брюлов

"Присъдата на Парис" от Менгс

"Юпитер и Тетида" на Енгър

Забележителна е приликата на Юпитер в тази картина с изображението от реставрирания стенопис от Смуглевич и италианците в Двореца на Нерон:

Така че, накратко на въпроса, дали реставраторите на стенописите от вилата на Нерон, съзнателно или не, са предали едни стилизирано идеализирани образи на това, което са видели, според мен, да, дори повече от 50 на 50, те са следвали каноните на неокласицизма.

[Евристей]

On 26.02.2024 г. at 14:50, Б. Киров said:

Класицистът Хърбърт Дрейпър, чиято картина ти постна по-горе, например, ще изобрази сирените като красиви жени, тоест идеалът на класицизма не позволява да се видят те като грозни същества, каквито в действителност са ги изобразявали древните гърци; прерафаелитът Джон Уилям Уотърхаус, който е творил по същото време, обаче е нарисувал същата сцена с коренно различна концепция:

Много интересна тема, този епизод със сирените е изключително популярен и рисуван от поколения талантливи художници от различни школи и стилове. Даже и Пикасо се запалва и рисува случката (при него е направо мамата си трака )

Тук и "моята" и "твоята" картини са невери и неточни. Тоест и Дрейпър и Уотърхаус не са чели Одисеята  ... сега не може да се каже че грешат, защото то целия Епос е един мит и всеки може да си представи герои и обстановка по свой си начин, но те не само не пресъздават точно описаният от Омир епизод, а направо го изменят. 

Та според Одисеята (превод на Батаклиев) сирените са две !  И те седят на брега в ливада която е покрита със скелети и остатъци от човешки кожи. 

Английски превод : 

 

Това е островът на сирените. Цирцея ме предупреди да се пазя от него, защото сирените са красиви, но смъртоносни. Те седят край океана, сресват дългите си златисти коси и пеят на преминаващите моряци.

https://greekgodsandgoddesses.net/myths/odysseus-and-the-sirens/  

Може би по-точно се опитват да налучкват  Уилям Ети (без самите сирени, които не са такива)

И  Александер Брукман

 

Леон Бели отново се връща към красивото фентъзи без черепи, а с плуващи красавици

 

Иначе според традиционната митология обобщена от Аполодор  сирените са три.  И не са грозни, даже по етимологията на едната е прекрасно лице. Две от тях свирят на инструменти, а третата пее. 

Нещо такова 

 

Само един единствен смъртен е успял да ги "надпее" в състезание, тоест пее по-добре от тях и това е Орфей. Обаче пак - един от спътниците му (аргонавти) предпочел песента на сирените и скочил към тях. 

Разбира и историята и видът им се променят през Класическата и елинистическата епоха за да станат вече съвсем различни от римските времена, от красиви до много грозни и противни и отново красиви, но това не трябва да учудва. Драматурзите променят не само образи, но и цели събития за да подържат постоянен интереса на публиката. Театрите са многобройни и  препълнени и на аудиторията се предлагат все по различни версии. 

Налага се този образ в Класическа Гърция 

Да, обаче с този си образ те не могат да ...свирят на арфа/лира, затова пак е неточен

 

Ето как римляните са си представяли сцената 

 Тук всякакви образи на сирени

https://ar.inspiredpencil.com/pictures-2023/the-sirens-the-odyssey

......................................................

Ето го и Големия Пабло Пикасо, който също е пленен от тази случка от Одисея. Разбира се според собствените си представи кой е Одисей и какви са сирените...крилати или плуващи, красиви или грозни ... всеки сам да си преценява

https://www.tallengestore.com/products/ulysses-and-sirens-lpablo-picasso-painting

 

[Евристей]

Друга много популярна тема сред поколения творци е мистиката : Щастлива Аркадия. 

Изолираната вътрешна област на Пелопонес пали въображението още на римляните, които вярват (чрез гръцки податки за златната ера на човечеството), че там в стари времена е бил идеалния пасторален свят. Свят идеален, където хората живеят в хармония с природата, липсват човешките пороци : завист, подлост, лицемерие, болести, кражби, клевета, насилие. 

Започва се от тук : 

Многострадалния и най-велик херос на  Микенския свят - Херкулес намира сина си в....Аркадия. Так където е хора и животни живеят в хармония

 

Тяхната представа е предадена на Западния свят, който още по фанатично започва да вярва в Щастливата земя на Древна Аркадия. 

Има ли база вярата за Щастлива Аркадия е сложно и не е по темата, но образът ѝ пленява въображението на романтичните души на поколения творци на изкуството и разбира се техните меценати. 

Ето я Аркадия в очите на Томас Кол - Зелена и пълна с непорочен живот

............................................................................................................................

 Пол Брил : Аркадия ..хармония със сатири, нимфи и хора

................................................................................................................................................

 Тук една картина на Лоран дьо Ла Ир (Laurent de La Hyre)

Аркадийски овчари и овчарки

Защо е ценен в случая Лоран ?  Той е един от най-ярките представите на така наречения Парижки Атикизъм - запазване на чистотата на гр. език, в случая на реализма (чистотата) в изкуството

.........................

Жени под летен дъжд в Аркадия  / Анри Фантен-Латур/

 

 

В Аркадия винаги е така (Ханс Сандрьотер - швейц.) 

.........................................................................

 

Наистина много са картините на тема Щастлива Аркадия в периода XVI-XX век  и пресъздаващи нейната пасторална хармония и съвършенство, но не липсва и прикачен песимизъм на реалистите и ужасния цитиран надпис, който предупреждава :   Et in Arcadia ego  ... буквално - Смъртта казва : и в Аркадия съм, преносно : всеки е смъртен ...дори и тези в Аркадия

Пример с творбата на Никола Пусен (17-ти век)

Аркадийски овчари разчитат надписа на ...Смъртта : и в Аркадия съм

.......................................

Гуерчино 17-век също предава символа

Аркадийски овчари четат и разбират, че Смъртта ще бъде и в Аркадия ..надписа под черепа 

 

....................................................................................

 

Въобще как и защо Аркадия пленява въображението и на римляни и на хората от Западна Европа и е така масова изобразена в изобразителното изкуство е много интересна тема или както се казва в мъглата от митология се открива зрънцето истина

 

 

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Евристей said:

Налага се този образ в Класическа Гърция 

Да, обаче с този си образ те не могат да ...свирят на арфа/лира, затова пак е неточен

Доколкото си спомням, точно това или подобно изображение върху гръцка ваза е използвал за образа на сирените Уотърхаус при неговата интерпретация на сцената с Одисей. По принцип, след скъсването с каноничното църковно изкуство, каквото е Византийското, художниците в Европа, въпреки че следват някакви идейни и стилови канони, започват да творят една втора реалност, която с течение на времето все повече отразява вътрешния им свят, а не външна реалност. Цялата история на западното изкуство отразява това движение отвън навътре, независимо че реализмът и сега продължава да живее в работите на талантливи майстори.

Моето лично мнение е, че художници като Пикасо или Салвадор Дали, които се наричат от публиката и критиката "сюрреалисти" и рисуват тяхна никъде не съществуваща реалност, нямаща нищо общо със света около тях, винаги и без изключение са започвали като академични майстори, преди са се отдалечат от реализма. Салвадор Дали например е оставил невероятни академични рисунки на човешко тяло, които, ако предположим, че живял и творил по времето на великите Микеланджело и Леонардо, и поради ограниченията на епохата е щял да продължи да рисува в този му стил, според мен, щяха да го наредят редом с тях двамата.

Лично аз имам еклектичен вкус и не съм пристрастен към един или друг стил, дори и художник. Мога да се възхищавам съвсем искрено /да изпитвам удоволствие/ както от работи на Пикасо, така и от такива на Енгър, но не от всички техни работи, естествено.

Преди 3 часа, Евристей said:

Жени под летен дъжд в Аркадия  / Анри Фантен-Латур/

Фантен-Латур ми е един от любимите художници, но не тези негови работи с човешки фигури, нито портретите му, които са сравнително скучни, според мен. Натюрмортите му с цветя по мое мнение са ненадминати, поне от времето на големите майстори от фламандската натюрмортна школа:

Винаги ми се е виждало странно при него, че той се е движел в кръга на импресионистите, бил е много близък с Моне и Дега, но... ето, рисува в строго класически стил своите натюрморти /не е така при композициите му с тела/ и всъщност е оставил името си в изкуството като майстор на натюрморти с цветя в този стил. Впрочем донякъде си го обяснявам с железния закон на пазара, кариерата му на художник е изградена в Лондон, където публиката по онова време лудва по този тип реалистични /до фотографичност/ натюрморти с цветя.

 

[Евристей]

On 29.02.2024 г. at 16:32, Б. Киров said:

Лично аз имам еклектичен вкус и не съм пристрастен към един или друг стил, дори и художник.

Как си обясняваш този образно казано революционен преход от : стилизирана времева представа към търсене на автентичното, оригиналното (ще се изразя с примери)

тема от Античността пресъздадена от художник от края на XV век така

Троянският герой Еней напуска Картаген за да се отправи към Италия където има задачи, но Дидона не може да го прежали и се самоубива

Картината е от така наречената френска школа, а създаването ѝ : 1469 г.  Художникът даже не си прави труда да пресъздаде персонажите да изглеждат с облекло поне от времената на дядо му, а направо рисува съвременни му и хора и сгради и кораби. Все пак знае за Еней и Дидона по Вергилиевата версия.

Съвсем друго е положението през 1510 (едва 4 десетилетия по-късно) когато е започнат шедьовъра на Рафаело - Атинската школа

Веднага личи атмосферата на Древността, да, на някои от персонажите Рафаело "вкарва" лица от неговото време, но облеклото, сградата, декорите, статуите са много добре пресъздадени , както разбира се образа на Сократ от който става ясно, че Рафаело е виждал бюста му. 

Та на какво се дължи тази вече коренно променена към правдоподобност представа и визия за Античността и то в рамките само на десетилетия ?

Не е само, че горната картина е от Франция, в Италия през XV век също има картини на исторически теми чиито герои и обстановка се изобразяват като съвременници на рисуващите ги художници. 

Има нещо в края на 15-то столетие което катализира това изкуство - и знания и по ясна представа за обстановка, сгради, облекло, а в случая на Рафаело - и трудовете на Платон и Аристотел. 

.....................................................................................................................................................

Мислиш ли, че една от причините са ...папите, които вече стават меценати и почитатели на реализма в изкуството (все пак те в болшинството си са и италиански благородници, а през 15 век цялата аристокрация на полуострова залита по изкуството, чиято мода дават Медичите, та ...възможно ли е папите като ценители да ...отварят библиотеката и да искат по точно пресъздаване на античните елементи в поръчките си ?

Редактирано Март 4 от Евристей

[Б. Киров]

On 29.02.2024 г. at 14:48, Евристей said:

Въобще как и защо Аркадия пленява въображението и на римляни и на хората от Западна Европа и е така масова изобразена в изобразителното изкуство е много интересна тема или както се казва в мъглата от митология се открива зрънцето истина

Темата е част от т.н. буколическо изкуство, пасторално изкуство или идилии. Във всички случаи става въпрос за "изгубения рай", един хармоничен отминал живот в рязък контраст с груба действителност, носталгия по нещо отминало.

Ако се върнем назад във времето, първите "буколики" или "идилии" са фиксирани в поезията на Теокрит, по време на елинизма, късния елинизъм, малко преди /по критериите на историята/ Рим да завладее елинистичния свят. Теокрит е бил жител на Сицилия, но гръцка Сицилия. Той пише къси поетични идилии в прослава на пастирския живот.

Около 300 години по-късно Вергилий ще повтори същата тема в неговите Буколики. Общото между времето на Идилиите и Буколиките е усещането за разпад и хаос, и бягството в друг някога съществуващ хармоничен свят. По времето на Теокрит се разпада империята на Александър, по времето на Вергилий бушува гражданска война в спор кой ще бъде първият император на Рим. Смутни, мътни времена, отправящи погледите на двамата поети към хармонията на живот в природата.

По-късно, след времената на абсолютизма на Луи XIV във Франция отново разцъфтява за кратко такова захаросано художествено течение, наричано Рококо. В живописта за негов основател е сочен Антоан Вато, който през 1717 представя пред Академията тази пасторална сцена:

Пристигане на Остров Китера

Китера /или Кетера/ е гръцки остров сочен за родно място на Афродита, и Вато е изобразил на фона на този пейзаж щастливи двойки френски благородници, под статуята на богинята и облитани от малки крилати ангелчета:

Академиците са били леко скандализирани от толкова фриволност, но след като съобразили, че Вато вече е бил много популярен художник в Парижкото висше общество, радушно го приели в Академията и обсипали тази негова работа с хвалебствия.

Традицията е продължена блестящо от Франсоа Буше, наричан "фаворит на Мадам Помпадур", който развива този придворен буколически стил до изтънченост. При него вече природата отстъпва на втори план, а богините приличат повече на френски дами от Кралския двор и... разбира се, много еротизъм:

Банята на Диана

Някъде около края на живота на Буше, и десетилетие до Френската революция, стилът на Буше рязко излиза от мода, изместен от неокласицизма. По време на революцията изгрява звездата на Жак-Луи Давид, който рисува със суров класически реализъм. В тези години студентите във френската Академия се подиграват с картината на Вато "Пристигане на остров Китера", слагат я като мишена, която замерят с топчета хляб. Чак от средата на 19-ти и началото на 20-ти век художници като Вато и Буше отново си връщат интереса на ценителите на изкуството.

Лично за мен, и двамата са невероятно добри майстори, особено на рисунката.

[Б. Киров]

Преди 21 часа, Евристей said:

Та на какво се дължи тази вече коренно променена към правдоподобност представа и визия за Античността и то в рамките само на десетилетия ?

Не е само, че горната картина е от Франция, в Италия през XV век също има картини на исторически теми чиито герои и обстановка се изобразяват като съвременници на рисуващите ги художници. 

Има нещо в края на 15-то столетие което катализира това изкуство - и знания и по ясна представа за обстановка, сгради, облекло, а в случая на Рафаело - и трудовете на Платон и Аристотел. 

.....................................................................................................................................................

Мислиш ли, че една от причините са ...папите, които вече стават меценати и почитатели на реализма в изкуството (все пак те в болшинството си са и италиански благородници, а през 15 век цялата аристокрация на полуострова залита по изкуството, чиято мода дават Медичите, та ...възможно ли е папите като ценители да ...отварят библиотеката и да искат по точно пресъздаване на античните елементи в поръчките си ?

Според мен ролята на папите по онова време определено е катализатор за реализма в изкуството. Папите, почти без изключение, са представители на Медичите, Борджия или дела Ровере, какъвто е папа Юлий II, под чиито патронаж работи Рафаело в Рим. Действат с пълна сила родовите връзки, чичото на Юлий е Сикст IV (Франческо дела Ровере), под чието крило расте в йерархията Юлий.

Самият Рафаело идва като придворен художник в Рим по препоръка на придворния архитект по онова време Донато Браманте. Специално при Юлий II съществува и силно изразен цезарев комплекс за величие, той се изживява като папа-император и непрекъснато води войни за налагане на папската държава като централизирана империя, той създава швейцарската гвардия, която по негово време въобще не е била декоративна представителна военна част.

Папите се опират на учението Платон за държавата  и неоплатонизма, защото учението за сливането на божествената власт на църквата с идеалната държава напълно съответства на амбициите им за власт над светските владетели.

Цялата тогавашна аристокрация по онова време всъщност получава сходно образование и говори на един и същ символен език, в който носещата конструкция е римската античност и латинския. Тези хора са били нещо като затворен елитен клуб, гледащ на света от една и съща гледна точка /какъвто е и неолибералния елит днес/.

Художниците и въобще хората на изкуството са заемали много важна част в този елит, нещо като Четвъртата власт на медиите днес, защото чрез картини, статуи и архитектура са отправяни посланията си към простолюдието, тъй като не е имало други масмедии. И са съществували два вида изкуство, високо, за елита, и масово, евтино, за простолюдието. Самите художници са били включвани в елита, поради много важната им роля на негови говорители.

Всяко произведение, платено от богат мецанат, задължително е било придружавано от договор, в който винаги е описвано какво точно иска поръчителя:

"Нашето поетично изображение, което много искаме да видим нарисувано от вас, е битка между целомъдрието и похотливостта, тоест Палада и Диана, които се борят енергично срещу Венера и Купидон. И да изглежда, че Палада почти е победила Купидон, след като той е счупил златната си стрела и е хвърлил под краката й сребърния си лък; с едната си ръка тя го държи за превръзката, която слепецът има пред очите си, а с другата вдига копието си и се готви да го убие...

Изпращам ви всички тези подробности в малък чертеж, за да можете, благодарение на писменото описание и чертежа, да вземете предвид моите желания по този въпрос. Но ако смятате, че може би има твърде много фигури за една картина, вие сте свободни да ги намалите както желаете, при условие че не премахвате основната идея, която включва четирите фигури на Палада, Диана, Венера и Купидон. Ако приемете тези условия, ще се считам за удовлетворена; вие сте свободен да ги облекчите, но не и да добавите нещо към тях. Моля, бъдете доволни от това споразумение."

Това е написано в писмо от Изабела д'Есте (1474-1539), съпруга на Джанфранческо II Гонзага, тогава суверен на Мантуа, до Пиетро Перуджино, по повод на неговата бъдеща картина "Битката между любовта и целомъдрието".

Можем само да гадаем какви са били изискванията на папа Юлий II към неговия придворен художник Рафаело, но едва ли, според мен указанията му са били по-малко стриктни и императивни от тези на Изабела д'Есте към Перуджино.

[Евристей]

On 5.03.2024 г. at 7:28, Б. Киров said:

Според мен ролята на папите по онова време определено е катализатор за реализма в изкуството

Напълно съгласен, така мисля и аз, исках и компетентно потвърждение (като твоето), за което Благодаря.

И то не само Реализъм и то не само в Изкуството 

Мисля, че ще се съгласиш, че нещата не се ограничават само в изкуството, а обхващат и доста по широк ареал от Науката като цяло. 

Меценатите вече знаят как е изглеждала Реалията в Античността и искат колкото се може по точно пресъздаване.  Вярно, имало е и малко ..мръщене относно голотата, но в крайна сметка дори и Ватикана отстъпва (все пак да се спазва някаква що го годе мярка на приличие)

От къде обаче става ясно на Италийския нобилитет от 15-ти век, как са изглеждали античните гърци ? 

Съгласяваме се, че границата между стереотипите и опитите в пресъздаване на реална антична обстановка е някъде в края на 15-ти век

Някой ...отключва ...архивите на образи и реалия от Античността ?  Появяват се облекло, статуи, бюстове, фон, че и правдоподобни образи на база бюстове. Митологията изплува и то незабравима, запазена и отново поставена на пиестедал. 

Сиреч : Църквата не възпрепятства изкуство и наука, напротив - запазва знанията от Античността и ги предава на поколенията. 

На Изток също :  почти всеки византийски книжовник е заучил  Илиадата, цитира я... и се позовава на древногръцките философи

Даже арабите преписват трудовете на Аристотел

Сиреч : Никой не гори и унищожава .... Църквата е тази която запазва и съхранява Античните сведения и ги ....предава/предоставя, когато вече Времето за това е ...Узряло ! 

И именно Тя, Църквата става катализатор не само за ...Революцията в Изкуството, но и за Революция в Науката, когато вече е  убедена. че ...Почвата е посята !  Тоест ..изкарват се от архивите ..не Унищожени, а Запазени сведения въпреки не Християнската си същност

[Skubi]

Защо няма художнички толкова?

[Евристей]

Just now, Skubi said:

Защо няма художнички толкова?

Хубава работа, Скуби.  Има и то много добри. Венецианки и французойки рисуват та пушек се вдига...

Киров е направил тема, а аз мога да добавя една...че ум да ти зайде...

[Б. Киров]

On 7.03.2024 г. at 13:51, Евристей said:

Напълно съгласен, така мисля и аз, исках и компетентно потвърждение (като твоето), за което Благодаря.

И то не само Реализъм и то не само в Изкуството 

Мисля, че ще се съгласиш, че нещата не се ограничават само в изкуството, а обхващат и доста по широк ареал от Науката като цяло. 

Меценатите вече знаят как е изглеждала Реалията в Античността и искат колкото се може по точно пресъздаване.  Вярно, имало е и малко ..мръщене относно голотата, но в крайна сметка дори и Ватикана отстъпва (все пак да се спазва някаква що го годе мярка на приличие)

От къде обаче става ясно на Италийския нобилитет от 15-ти век, как са изглеждали античните гърци ? 

Съгласяваме се, че границата между стереотипите и опитите в пресъздаване на реална антична обстановка е някъде в края на 15-ти век

Някой ...отключва ...архивите на образи и реалия от Античността ?  Появяват се облекло, статуи, бюстове, фон, че и правдоподобни образи на база бюстове. Митологията изплува и то незабравима, запазена и отново поставена на пиестедал. 

Сиреч : Църквата не възпрепятства изкуство и наука, напротив - запазва знанията от Античността и ги предава на поколенията. 

На Изток също :  почти всеки византийски книжовник е заучил  Илиадата, цитира я... и се позовава на древногръцките философи

Даже арабите преписват трудовете на Аристотел

Сиреч : Никой не гори и унищожава .... Църквата е тази която запазва и съхранява Античните сведения и ги ....предава/предоставя, когато вече Времето за това е ...Узряло ! 

И именно Тя, Църквата става катализатор не само за ...Революцията в Изкуството, но и за Революция в Науката, когато вече е  убедена. че ...Почвата е посята !  Тоест ..изкарват се от архивите ..не Унищожени, а Запазени сведения въпреки не Християнската си същност

Местата, където се съхраняват най-добре трудовете на Античността, са библиотеките на църковните ордени, тези на францисканци, бенедиктианци, а също на хоспиталиери и тамплиери, които освен това са били въоръжената ръка на Папството, както и негови банкери. Тази дейност на хоспиталиери и тамплиери процъфтява особено по време на Кръстоносните походи, тамплиерите са притежавали силни крепости и стройна йерархия по цялата територия на Римската империя, като изключим Византия.

След разпускането на тамплиерския орден, техните имоти и пълномощия са наследени от хоспиталиерите, които установяват резиденцията си за дълго време не къде да е, а в Родос, като издигат цитадeлата си върху мястото на Родоския колос. Има данни, че тези рицари на Ватикана колекционират, изучават и съхраняват артефакти на Античността, които откриват при своите походи.

Тамплиерите са били разтурени като орден и изтезавани за ерес през 1312, впрочем не без основание, техният култ към Свети Йоан Кръстител едва ли е бил тайна за всички папи през близо 200-годишното им разрастване като йерархия, но се разкрива на широката публика, чак едва, когато влизат в конфликт с краля на Франция, и то главно поради факта, че той е техен длъжник, който е в несъстоятелност да си плати дълговете към тях.

Другият голям банкер на Папството, фамилията Медичи, също са се интересували от античността; Козимо де Медичи възстановява във Флоренция Платоновата академия, и това едва ли е станало без негласната благословия на Папството. Медичите са онези, които викат във Флоренция като основател на тяхната академия Георгий Гемист Плитон, посредник между Католическата и Православната църква, поклонник на неоплатонизма, опитващ се да премахне противоречията между двете големи християнски църкви върху основата на елинизма.

[Евристей]

Антропологична възстановка на Ричард III по форма на черепа му открит преди близо две десетилетия в родния му Лестър

 

                       

 

Би било чудесно, ако антрополозите наистина не знаеха и не се влияеха от изображения на Ричард и да моделират този образ на гротескния английски крал - гърбав, но войнствен и...най-вече такъв какъвто черепа го показва

Обаче...за съжаление има портрет и май....антрополозите са се водили повече по него отколкото по черепа.  Да видим :

 

Портрет на Ричард III от края на 16-ти век

......................................................

Така : Или анонимния художник пресъздал образа на хромия Ричард век по късно е бил особено талантлив или чисто и просто антрополозите са изплагиатствали образа

А колко хубаво би било трудовете да са независими, а именно : художникът е пресъздал точен образ на Ричард, а столетия по късно антрополозите на база черепа са стигнали до почти същия образ ? 

Обаче ....ако художникът който не е съвременник на Ричард е нарисувал въображаем образ, то тогава той ли дава основата на пясъчната кула по която стъпват (копират) антрополозите ?  Или ? 

Въпросите са : 

Художникът ли е пресъздал точния образ или антрополозите ? 

Антрополозите ако (май) копират художника, а той пък го е ударил на фентъзи, защото не е съвременник на Ричард а го рисува век по късно, то тогава става интересно. 

Редактирано Март 9 от Евристей

[deaf]

Преди 2 часа, Евристей said:

Антропологична възстановка на Ричард III по форма на черепа му

Абсолютно невъзможно е по черепа да се възстанови лицето. Казвам го с увереност,тъй като съм художник. Лицето се оформя от плътта,а не от формите на черепа.