Китайското чудо - продължение

[dedenze]

В най- новата история много хора се опитват да докажат, че Сталин се е готвел за нападателна война и световно господство през 40 –те години на миналия век. Като резултат беше частичният успех със създаването на соц. лагера. Трудно е да се каже какъв би бил резултата ако “успеха” беше в световен мащаб. Теорията за световна пролетарска революция и победа на комунизма в целия свят, далеч не е в сферата на историческата наука, напротив все още е актуална възможност.

Китай е държава с комунистическо управление и порядки. Независимо от редица специфични особености и разлики с теорията на Маркс – Ленин. Мао Дзе Дун и неговите последователи дадоха голям, нов, теоретичен и практически принос. В резултат от всичко това, днес Китай е държава с водеща световна роля и икономика. Превръщат се в монополисти почти във всички сфери на промишлеността. Създадоха собствен научно- технически потенциал, технологии и иновации. Почти не съществува икономика на отделна държава, която за броени месеци да не може да бъде съсипана от китайски дъмпинг и свръхпроизводство. Много страни и фирми вече съжаляват за предоставени производства и права. Обратното възстановяване почти е невъзможно. Същото с пълна сила се касае и в икономическите отношение. В голяма степен, световната икономическа криза, също се дължи на китайското чудо.

В Китай и по света живеят над 3 милиарда китайци, почти половината от населението на Земята. Лично аз не знам, каква е политическата платформа на съвременните, китайски ръководители, но съм сигурен, че интернационалната теория за световна победа на пролетариата не им е чужда. Възможно е в близките години да станем свидетели на подобна победа с икономически средства. Изхождайки от човешката същност и инстинкти, властническите интереси ще надделеят. Резултатите са в сферата на прогнозите и пророците .

Дано Нострадамус не излезе прав .

[Elemag]

Китай е държава с комунистическо управление и порядки. Независимо от редица специфични особености и разлики с теорията на Маркс – Ленин. Мао Дзе Дун и неговите последователи дадоха голям, нов, теоретичен и практически принос. В резултат от всичко това, днес Китай е държава с водеща световна роля и икономика.

Това шега ли е или просто непознаване на историята?

[dedenze]

Цитат :Китай е най-голямата еднопартийна комунистическа държава, в света. Властта се упражнява от страна на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които бяха установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшия Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. "комунисти-другари") и по-ново поколение ("комунисти-граждани"). ККП аргументира тоталитарната си власт със запалхи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот.

Основните органи на Партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната Комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция — да занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер.

Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 година и др.

Мао Дзе Дун цитирам защото, неговата роля макар и отрицателна е много важна за формиране на съвременен Китай.

[Михов]

Китай е държава с комунистическо управление и порядки.

Китай е държава с комунистическо управление и капиталистически порядки. При това доста див капитализъм. За сметка на работниците. Защото ниската себестойност се постига чрез малко разходи. Около 70 % от брутния вътрешен продукт на съвременен Китай идва от частния сектор (страшен социализъм, няма що!), а от 2004 г. в конституцията е записано, че частната собственост е "неприкосновена".

В Китай и по света живеят над 3 милиарда китайци, почти половината от населението на Земята. Лично аз не знам, каква е политическата платформа на съвременните, китайски ръководители, но съм сигурен, че интернационалната теория за световна победа на пролетариата не им е чужда.

Това за трите милиарда китайци е пълна глупост. Населението на Китай е вече над 1 300 000 000 души. От тях същински китайци са 92%, останалите са малцинства. Външните китайци са около 60 милиона, вкл. китайците от Тайван (23 млн.)

Доста е различно от 3 млрд., нали?

Политическата платформа на съвременното китайско ръководство е домогване до положение на световна сила, но не чрез революции и световна победа на пролетариата, а чрез икономическо, оттам и политическо и военно надмощие. Особено внимание китайското правителство отделя на региона си - Източна Азия, но не му липсват и глобални амбиции - Китай има сериозни интереси в Латинска Америка и "черна" Африка.

Моята прогноза е, че Китай постепенно ще бъде "опитомен" (този процес и сега е видим) и ще се превърне за света в нещото, което е Япония, като разбира се, никога няма да достигнат японското технологично съвършенство, но мащабите на страната ще я правят много влиятелна.

[dedenze]

Лъжеш се Михов, много повече са, за съжаление, неизвестно точно колко. Прочети Китайското чудо , хората кучета са всеизвестна "тайна". Дай боже да си прав с "опитомяването"!

Не бързай с дивотата на капитализма, явно не помниш затворените градове в СССР , жизненото равнище в бившия соц. лагер не виждаш ли нещо общо. Частният сектор бе гарантиран от указ 56, но нямаше време да се развие. Японското "съвършенство" вече в много области го задминаха.

Преди минусите да помислим общо - всички ще спечелим от това.

[Михов]

Деде, аз се основавам на официалните данни. Дори да ги приемем за непълни, да прибавим половин милиард, то пак няма да стигнат и 2 млрд.! По тази логика утре някой може да каже и че българите са 100 млн.

Що се отнася до сходствата с европейските соц. страни от Горбачовата ера, то мисля, че е повърхностно. Защото културата на китайците е друга и именно тя обуславя постиженията им. По същия начин е и в околните страни около Китай. Азиатците не мрънкат, бачкат здраво, не искат много пари, за социални привилегии и стачки и дума не може да става. Китай в този си вид е донякъде близо до десните диктатури, с всичките условности на това сравнение, разбира се. Даже провежда националистическа политика - справка отношенията на китайското правителство с уйгури, тибетци, монголци и манджурци.

Само не мога да разбера в кои отношения са задминали Япония? Китай продължава да бъде много далеч от Запада и Япония, просто мащабите са му такива, че му позволяват да е влиятелен. Ако става на въпрос, Индия също е значителен фактор като ядрена, космическа и компютърна сила, но е развиваща се страна.

[КГ125]

Китай "дръпна" точно когато се отказа от социализма и от комунистическата идеология. Той с неговата история през 20-ти век е ясна илюстрация, поредната, коя система работи.

Има обаче три пътя, по които една бивша соцдържава става нормална - средноевропейски, източноевропейски и азиатски - визирам Китай и Виетнам, достатъчни са.

В средна Европа факторът, който тушира постсоциалистическата мафиотщина е високата култура на обществата. В Източна нищо не тушира мафиотщината и затова тя прогресира много слабо - тука сме ние с Русия. В Китай самата държавност победи мафиите, надделя и така държавната власт, макар и твърда, стана фактор, гаратиращ свободната стопанска инициатива. Е, с малко корпуция, но напредъкът е факт.

На дневен ред са други противоречия в Китай, но напредъкът му е много голям.

И комунизма няма нищо общо с това. Силната държавност има.

[dedenze]

Драги г-н Михов, всички вярват на официалните данни, както до 1990 г., другите данни приемат като конспирация, не им вярвайте на 100 %. В Русе също има китайци и червени фенери отдавна, направете една разходка до гробищата и от друга гледна точка, ще ви е полезно. Ако намерите един китайски гроб, моля обадете се, ще ми е много, много интересно. Нямам толкова много информация, но Япония вижда в лицето на Китай ужасяващ конкурент и вече е изгубила доста пазари, включително и в САЩ. Индия не е интересна, никога не е имала комунизъм, беднотия и медитация.0,2-0,4 % богати и образовани пролет не правят.

[Михов]

Г-н Върбев, лошото на официалните данни е, че могат да бъдат манипулирани. Лошото на неофициалните данни пък е, че мамата си трака как е достигнато до тях!

Затова предпочитам да се доверявам на официалните, понякога с известна уговорка, отколкото да вярвам в приказки от 1001 нощ.

В Русе наистина има китайци и даже познавам един от тях. Това за гробовете съм го чувал - как като умре китаец, бързо от Китай пристига друг, а наивните европейци, понеже не могат да ги различат, са измамени. И все пак - как се оттърват от труповете?

Как пък досега криминалисти не се натъкнаха на останки? Засега това е теория без потвърждение...

Япония започна да вижда напоследък Китай като конкурент. И то само в някои области. В момента Япония е един от основните инвеститори в Китай, а повярвайте ми, самураите си правят сметката. Така Китай се превръща в работилница за японските стоки, японците управляват и прибират парите. Постиндустриализъм, какво да се прави. Докато Китай не разполага със собствено ноу-хау в повечето области и докато не наложи свои брандове на световния пазар, не е опасен за Япония. Въпросът е, какво ще стане, ако успее да ги наложи? Живот и здраве, ще видим.

Китай тепърва ще се сблъска и с друг проблем, породен от политиката за ограничаване на раждаемостта. А вероятно за в бъдеще следствие от развитието и на консуматорско общество (вече в големите китайски градове се заражда такова). Става въпрос за намалената раждаемост. Не знам дали икономиката им ще издържи да осигури пенсии за армията пенсионери, която се задава. Това си е огромна тегоба. Все още раждаемостта е по-добра от европейската или японската, но с тия тенденции нищо добро не ги чака.

Така че, пътят към доминацията и експанзията не е толкова розов.