Всеки цвят - уникат

[К.ГЕРБОВ]

Вероятно така ще изглежда на втората година нивата с моркови, ако не бъде прибрана реколтата своевременно. Всъщност такъв вид в средата и края на лятото имаха някои от поляните в парка. Всичко това, бялото, са цветове на събрата на култивирания морков - дивия морков.

Дивият морков Daucus carota е двегодишно растение от семейство Сенникоцветни. През първата година образува листна розетка с перести, силно нарязани листа и кореноплод. Коренът е белезникав до кремав, тънък, дълъг, вретеновиден. На втората година израства цветоносно стъбло с височина до около 0,70 - 1 м.

Стъблото на дивия морков може да е разклонено в долната част. Набраздено е по дължина и по него има дребни твърди власинки. Същинските цветове на растението са обединени в лъчи с малки 10 до 50 съцветия, които оформят едно общо широко плоско съцветие, имащо формата на сенник, т. е. плажен чадър, с диаметър 4-10 см. Лъчите, завършващи със съставните съцветия, имат перести прицветници в основата. Руснаците наричат растенията от това семейство Зонтикови, а зонтик, освен сенник, е и чадър. Чадъроцветни, като че ли е по-правилно, защото у нас не се носят сенници, както в Китай или Япония, например, а чадъри.

Дивият морков цъфти през юли-септември. Цветовете са малки, като правило бели. Чашката почти не се вижда, венчето е с пет листенца. Красиви и нежни са неразтворените докрай съцветия, в които цветовете вътре са бели, по-края са розови, и около тях се виждат зелените прицветници (виж снимка 4). Някои от съцветията и разтворени, остават розови, а се срещат и такива, които сивеят. Сигурен отличителен белег на дивия морков, по който той може да бъде разпознат от растения (някои и отровни), имащи подобни на него съцветия-сенници, е червеният, ставащ след това до тъмновиолетов единичен цвят в средата на бялото съцветие, създаващ впечатлението, че там е кацнал малък бръмбар.

След прецъфтяването, което започва през август, съцветията на дивия морков почват да се затварят, приемайки различни форми, приличащи на гнезда или кошнички във формата на чаши за шампанско и ракия, боздуганчета... Именно това е отразено в заглавието. Просто е невъзможно да се опишат най-различните форми на прецъфтяващия див морков. При това те могат да бъдат зелени или розово оцветени. Накрая изсъхват и стават кафяви. За отличителен белег на прецъфтелия див морков се сочат шипчетата по семената.

Коренът на дивия морков е годен за консумация суров, но обикновено се добавя към яхнии и супи. Стъблата и семената се използват с лечебна цел. Първите се събират по време на цъфтежа, а вторите през септември, преди пълното узряване и се сушат. Продават се в аптеките като „плод от див морков”, но се използват и за производството на различни фармакологични препарати и лекарства. Отбелязва се, че приложението на препаратите, получени от семената на дивия морков, намират приложение при лекуване на заболяванията, свързани с образуване на камъни в бъбреците и пикочния мехур (препарата „Уролесан”). Друг пък препарат се бори с артериосклерозата и коронарната недостатъчност.

Дивият морков не е отбелязан в числото на основните медоносни растения, но както се вижда от тази снимка, е посещаван от пчели и оси. Моето впечатление е, че това не е така масово, както при основните медоносни видове. Иначе по цъфналото съцветие на растението кацат най-различни насекоми - паячета, скакалци.

Както се вижда, престоят върху вече прецъфтяващия див морков е много рискован, защото съцветието почва да се затваря. Така, охлювчетата, чакащи свежия дъжд (като това на снимка 6), в един момент могат да се озоват хванати в „кошницата” на растението.

Тук „жертвата” е цвят на синя жлъчка (цикория). Този цвят е бил полегнал върху разтворения сенник, но когато последният е започнал да се затваря, виждаме нещо, което е характерно за хищните растения. Те, обаче, хващат насекоми, а не цветя. Все пак названието на горната снимка, като че ли трябва да е от вида: „Любов или канибализъм?”

Англичаните отдавна са обърнали внимание на естетическите форми на моркова - градински и див. Казват, че по времето на кралица Елизабет І изисканите дами слагали по дрехите и шапките си за украса цветове, корени или листа от морков. Заселилите се, пък, в Северна Америка, също са ценели финеса на „чадърчето” на дивия морков и с любов са го нарекли „Дантелата на кралица Ана”. Те дори са приели, че червеният цвят в средата му, е капка благородна кръв от убождането, което кралицата получила, докато плетяла дантелата.

Не знам как ще се приеме, но аз мисля, че това прецъфтяващо, но все още неизсъхнало съцветие на див морков, с настанилата се на него калинка, би било чудесна украса за една широкопола дамска капела. Е, с калинката ще има проблем, ако е истинска, както на снимката, а не е от пластмаса. Но пък, гледайки красотите на природата, човек може да си позволи и малко фантазия.