Когато Китай се събуди...

[ISTORIK]

Когато Китай се събуди...

“Оставете Китай да спи, защото, когато китайците се събудят, целият свят ще се разтрепери!...”

Това предсказание е известно на света. Приписват го на Наполеон Бонапарт. Казал го бил през 1816 г. Не е от значение фактът, че тези думи не са открити в неговите записки. Важното е, че това пророчество е отглас от често възникващото през XIX век безпокойство от идването на “жълтата смърт”, която, в днешни дни, отново се завръща, нахлувайки в световен мащаб, този път – под формата износ на китайски памучни и копринени тениски и рокли. (Производството на китайски дрехи има вековни традиции и сигурни пазари.) Това е началото. Продължението предстои...

Силен с многочислеността на своето население, което наброява една четвърт от цялото човечество, подчинено на един полукапиталистически, полукомунистически политически режим, отворен към глобалната търговия и глоблната икономика, Китай плаши.

Преди ок. 40 г., един френски историк (Етиен Етембл) ни съветва: “Да изучаваме историята, за да можем да разберем и да съдим безпристрастно настоящето.”

Изминали са повече от 3500 години от началото на китайската история. Време е да дадем отговор на редица въпроси, които ще осветлят някои страни от историята и културата на Китай.

Вярно ли е, че Китай е затворена и недостъпна страна с хилядолетни културни, политически и военни традиции, скрита зад непреодолима стена? Вярно ли е, че Великата Китайска Стена се вижда от Луната? Вярно ли е, че китайците са изобретили всичко преди всички? Хартията, книгите, вестниците, хартиените пари, арбалета, барута, сеизмографа, компаса и... световния пазар? И как да бъде обяснено, че тази хилядолетна империя с образцов административен апарат, държава, влязла в Средновековието преди европейските държави, е пропуснала един важен исторически период, а именно – периода на двете индустриални революции (1780 – 1810 г. и 1880 – 1900 г.), когато Англия, Франция, Белгия, Германия и САЩ постигат голям напредък в научно, техническо и икономическо отношение? Как да бъде обяснено, че в XIX век Китай попада в ръцете на хората, дошли от запад, които го упоиха с индийски опиум? (След двете опиумни войни – 1839-1842 и 1858-1860, които Китай губи.) А вярно ли е, че Китай е запазил своята социална структура, наследена от Античността и Средновековието, чак до 1911 г., когато беше обявен за народна република? Как стана възможно Великите сили да наложат в Китай насилствено европейския стопански и политически модел на развитие?

Ако е вярно, че всички злини в Китай са донесени от жена, трудно бихме се съгласили, че за всички злини в най-новата китайска история е виновна “ужасната” Цъси (1861-1908) – тази свръх надарена бивша куртизанка, издигнала се до ранга на императрица - вдовица, съвременичка и нещастна съперница на английската кралица Виктория.

Гледайки Китай от висотата на нашия XXI век, ни се иска да се подпишем под пророчеството, приписвано на Наполеон Бонапарт.

На Китай му трябваше време, за да превъзмогне намесата на “хората от запад”, революцията на китайските комунисти от 1911 г., превишаването на правомощията на военните и техните своеволия, десетилетната гражданска война и трагедиите, донесени от идеологията на маоизма.

Но днес, вече далеч от хаоса, в който затъва постсъветска Русия, Шанхай - най-големият китайски град и най-голямото китайско пристанище на брега на Тихия океан – може да се устреми “напред и нагоре.

Къде да търсим тайната за невероятния скок на този “азиатски тигър”, на този “червен дракон”? Във вечността на китайската държавност, в качествата на административния апарат, в премъдростта на поученията на Конфуций (Кун Фу Цзъ), в стратегическите и тактически предписания на стратега Сун Цзъ? Или пък - в съвременната концепция за един свят, който се утвърждава като контракултура на западния индивидуализъм?

А трябва ли да се страхуваме? И, ако да - от какво?

Вероятно, последователите на различните аспекти на Дао и на китайската медицина няма да се съгласят с мненията на политиците, политолозите, икономистите и социолозите.

Затова, нека попитаме историците, едни от най-добрите специалисти по китайска история в света, които ще се опитат да се преборят със старите и нови митове за Китай!

[ISTORIK]

Нека зададем първата порция от 17 въпроса (зададени от списание “L’histoire”) на Жак Жерне, професор в College de France!

Какво представлява Китай – държава или цяла вселена?

Четвъртата държава по площ (9 594 000 кв. км.) в света (след Русия, Канада и САЩ), Китай е първата държава в света по своето население, което достигна 1 303 700 000 д. От изток на запад, Китай се простира на 5 703 км., а от север на юг – на 3 700 км. Огромната територия граничи по суша и вода с множество държави.

Такава голяма територия и такова голямо население са изпъсртрени с

Много голямо разнообразие в географско, историческо, социално-икономическо, културно, етническо, религиозно и езиково отношение.

Съвременното състояние на територията и на населението си Китай дължи на управлението на манчжурската династия Цин (Цинг), управлявала страната в периода 1644 - 1911 г.

Цялата китайска територия, днес, е колонизирана от китайците. По-точно – от народността, наречена хан. Трябва да различаваме тази народност от другите народности, живеещи в Китай. В страната живеят към 55 - 60 други национални групи, всред които най-многобройни (написани на английски) са: Zhuang, Manchu, Hui, Miao, Uighur, Yi, Tujia, Mongolian, Tibetan, Buyi, Korean.

Религиите, които се изповядват в Китай, са: конфуцианство, будизъм, таоизъм, ислям, православие, католицизъм, протестантство, шаманизъм.

Разделен на 23 провинции, 5 автономни региона, 4 самоуправляващи се града и 2 специални административни области, Китай наистина представлява цяла вселена.

Макар, че релефът му е по-малко разнообразен от европейския, китайските области се различават твърде много една от друга. Всяка от тях се различава по своето географско положение, климат, традиции, диалекти, история, демографско състояние, въпреки перипетиите на войните, въстанията, вътрешните и външни миграции на населението.

Ще дам два примера... Наричаме Съчуан “провинция”, но тази област е по-голяма и по-населена от Франция. Друга провинция – Гансу – се разпростира от запад на изток – по птичи полет – на цели 1 500 км.

В Китай има високи планини, дълги реки и обширни пустини. По своя релеф, той напомня двата американски континента.

Планините обхващат 4/5 от територията на Китай, а 1/3 от тях са високи над 3 000 м. над морското равнище. Огромни са природните ресурси на страната. Тя заема едно от първите места в света по запаси на въглища, желязо, манган, боксит, цинк, калай, антимон, живак, магнезий, волфрам, молибден, гипс, каменна сол... Ненапразно наричат Китай “минералогичен музей на Азия”. Там е открит и нефт.

Агроклиматичните ресурси, съчетани с плодородни почви и обширни равнинни територии, позволяват развитието на земеделието. Високите планински територии и пустинните райони затрудняват развитието на стопанството. Огромните водни ресурси крият големи запаси от хидроенергия. Те стоят в основата на поливното земеделие, заемащо големи площи. Най-много се отглеждат ориз, памук, захарна тръстика и захарно цвекло, пшеница, картофи, бамбук, соя, просо, тютюн...

Сегашният огромен брой на населението се дължи на неговия естествен прираст през втората половина на XX век. Още през 50-те години на XX век се приема програма за ограничаване на раждаемостта. От 1979 г., Китай следва политика на поощряване на семействата с едно дете, често пъти налагана със силови мерки. (Последиците от тази политика са чувствително спадане на раждаемостта, създаването на поколение от разглезени единствени деца в семейството, промяна на йерархията на ценностите, разкъсване на връзката между поколенията. Съществува реална заплаха от демографска деформация на обществото, в бъдеще, когато броят на младите хора и на хората в трудоспособна възраст ще бъде недостатъчен, за да поемат те икономическия товар и грижата за поколението на пенсионерите.)

В продължение на над 2 000 години, Китай е държавата с най-многобройното население на Земята.

Още през 2 г., населението наброявало към 60 000 000 д. В момента, най-населени са източните области около реките и крайбрежните области. Средната гъстота на населението е 136 д./кв. км. В делтата на р. Яндзъ гъстотата на населението е ок. 1 000 д./кв. км., докато в труднодостъпните високопланински и пустинни райони тя спада на няколко души на кв. км.

Официален език в страната е китайският. Разделен е на няколко диалекта – мандарин (путунхуа), ган, хакка (кеджиа), мин, ву, сианг, юе. Под термина “стандартен китайски език” трябва да се разбира диалектът мандарин/путунхуа. Една от причините за трудното усвояване на книжовния китайски език е трудното усвояване на писмената му система. Според един правописен речник, общият брой на китайските йероглифи достига чудовищната цифра от 56 000 знака. От тях, в момента, най-употребявани са “само” 3 000. Днес, в Китай се говори на 235 живи езика.

Неравномерното териториално разположение на градските центрове, в днешно време, създава проблеми за цялостното икономическо демографско и социално развитие на страната. Китайските градове са 666 на брой. Населението на 11 от тях надвишава 2 000 000 000 д. А пък населението на други 23 града се движи между 1 000 000 000 и

2 000 000 000 д.

Най-подходящи за стопанско усвояване са източните крайморски низини на Китай, равнините в североизточните части и невисоките, подходящи за терасиране полегати склонове на планините.

На територията на страната се открояват три големи икономически зони.

Първата е високоразвита приморска икономическа зона, обхващаща предимно източните провинции на страната. Тук са разположени главните промишлени центрове на Китай: Шанхай, Аншан, Гуанджоу, Харбин, Ухан, Нанкин, Шанчун, Хонгконг, Шънян, както и столицата на страната – Пекин. Бъдещото развитие на този район е свързано със създаването на нови свободни икономически зони, в които се намаляват или се отменят данъците, чуждестранните капитали се ползват с редица предимства, има специална доставка на суровини и евтина работна сила.

Втората икономическа зона обхваща средно развитите централни провинции на Китай. В тази вътрешна зона се осъществява постоянно нарастване на производството на електроенергия, химически продукти, добив на суровини и разработване на отраслите на националното стопанство, свързани с различни области на науката. Най-големите центрове тука са: Ланджоу, Сиан, Чунцин.

Третата икономическа зона обхваща относително слабо развитите западни и северозападни провинции. Основа на стопанството тук са земеделието и добивната промишленоет. Китайското правителство работи по програма за развитие на тази зона.

Най-големи центрове на производство на памучни и на текстилни дрехи са Шанхай, Нанкин и Сиан. Китайската коприна е една от най-качествените в света. Порцеланови изделия и копринени тъкани, изработени преди 3 000 години, и днес учудват със своето изящество.

Мисля, че добихте представа за разнообразието в Китай. Разбрахте защо това не е държава като коя да е друга, а е, по-скоро, някаква вселена. Там животът е много напрегнат, тече на “високи обороти”, хората нямат време да скучаят и времето сякаш лети.

[ISTORIK]

Нека потърсим корените... Къде се намира "люлката" на китайската цивилизация?

- Люлката на китайската история и цивилизация се намира в един обширен район, обхващащ дн. Северен и Централен Китай, Южна Монголия, басейна на р. Яндзъ и лимана на р. Хуанхъ. Но не можем да говорим за един конкретен район като за люлка, защото неолитните селища са твърде разпръснати и немалка част от тях се намират извън очертаните от мен граници.

През Бронзовата епоха (II-ро хилядолетие пр. Р. Хр.), "бронзов" Китай се явява наследник на тези свои неолитни предшественици (селищата имам предвид!). По долното течение на р. Хуанхъ, в селището Анян, преди Първата Световна война (започнала през 1914 г.), е открита последната столица на династията Шан-Ин, създадена във времето между XIV и XI век пр. Р. Хр. Там бяха открити почти всички известни на-стари текстове, гравирани върху плешки от волове и коруби (черупки?!) от костенурки. Тези надписи представляват въпроси, отправяни към боговете и/или към предците и отговорите, дадени от тези богове и/или предци. Въпросите били задавани в писмен вид, а след това, обгаряли кости. По следите от огъня върху костите, гадаели за волята на боговете и на предците. После се записвали и съответните отговори. Въпросите, които били задавани, касаели състоянието на бъдещата реколта, времето, здравето на членовете на семейството на владетеля... Елементи от тази ранна писменост могат да бъдат открити в унифицираната през 221 г. пр. Р. Хр. китайска писменост.

[ISTORIK]

Kак е изглеждал пейзажът в Китай през II хилядолетие пр. Р. Хр.?

- Флората и фауната (слонове, леопарди, тигри, пантери, носорози, змии, маймуни...) са били много богати на видове. Обработваемите земи представлявали землища всред гората, в трънаците, в заблатени райони. Протокитайците, чиито днешни потомци са представителите на народността, наречена хан, практикували екстензивно земеделие. Отглеждали просо, жито и ечемик на север и ориз на юг - в Съчуан и по долината на р. Яндзъ. Тези хора изсичали гори, изскубвали трънаци, пресушавали блата, отбивали реки, строели диги и канали, изравнявали възвишения, изтиквали примитивните растения към планините в субтропичния климатичен пояс.

Как може да се обясни доминацията на народността хан?

- Популациите, които експлоатират природата, винаги са имали голямо предимство пред онези, които не я експлоатират. В случая, земеделието е позволило на ханците да напреднат още през II хилядолетие пр. Р. Хр. Увеличава се числеността на човешките общности, подобрява се тяхната организация, овладява се огънят, създават се бронзови оръжия и сечива, изобретява се бойната колесница, създават се прекрасни култови вази.

[ISTORIK]

История:

Първите праисторически селища се датират от палеолита и неолита.

В началото на II хилядолетие пр. Хр. се появяват двете основни социални категории: селячество и аристокрация, обитаваща пищни градове-дворци.

18-11 в. пр. Хр. - управление на династията Шан.

14 в. пр. Хр. - на територията на Китай възниква държавата Ин.

11 в. пр. Хр. - тя е завладяна от съюзили се китайски племена начело с племето Джоу; слага се началото на държавата на династията Джоу.

7 в. пр. Хр. - Джоу се разпада на множество малки държавици.

221-206 пр. Хр. - управление на Цин Шъхуан, обединил Китай в първата централизирана държава Цин. Изгражда се Китайската стена.

206 пр. Хр. - 220 сл. Хр. - управлява династията Хан. Китай завладява Корея, Индокитай, Туркестан; става господар на "пътя на коприната".

17-29 - Въстание на "червените вежди".

184-204 - Въстание на "жълтите кърпи".

3-6 в. - държавата се разделя на множество по-малки; варварски нашествия, междуособни войни.

581-618 - династията Суй възстановява единството на държавата.

618-907 - управление на династията Тан.

960-1279 - културен разцвет по време на династията Сун.

1279-1368 - Китай е завладян от монголите (виж Юан).

1368 - свалена е монголската династия; начало на управлението на династията Мин. 1628 - Селска война в Китай.

1644 - манджурските управители установяват своето господство в Китай (манджурската династия Цин управлява Китай през 1644-1911).

19 в. - започва експанзия на европейските държави в Китай.

1840 - Великобритания предизвиква Първата опиумна война и налага на Китай неравноправния Нанкински договор (1842), последван от подобни договори със САЩ и Франция. В отговор, избухва Тайпинското въстание 1851-1864.

1861-1908 - управление на императрица Цъ Си.

След Японско-китайската война 1894-1895, западните държави разделят Китай на сфери на влияние - доктрина за "отворени врати" в Китай; създадена е организацията Синджунхуей.

1912 - основан Гуоминдан от Сун Ятсен.

1911-13 - Синхайската революция слага край на монархията.

1919 - начало на движението "Четвърти май" срещу решението на Парижката мирна конференция.

1925-1927 - революция в Китай.

1931 - начало на японската агресия; Японо-китайска война 1937-1945.

1946 - начало на Народноосвободителната война в Китай 1946-1949.

1 окт. 1949 - създадена е Китайската народна република.

Средата на 50-те г. - в Китай се осъществяват преобразования в града и селото. Икономическото развитие е нарушено от теориите на Мао Дзъдун за ускорено развитие - "големия скок" и от Културната революция през 1966-1969. Постепенно Китай се самоизолира от света.

1971 - Китай става член на ООН.

1976 - умира Мао Дзъдун.

1978 - провежда се курс на модернизация в икономическия и политическия живот на страната.

1979 - война срещу Социалистическа република Виетнам. Нормализират се отношенията с другите държави в света.

1982 - приета нова конституция.

1987 - Китайската комунистическа партия определя, че Китай се намира в начален етап на строителството на социализма, и се създава основа за нова социално-икономическа система с китайска специфика.

1988 - министър-председател Ли Пън.

1989-1992 - нормализиране на отношенията със СССР (1989), Виетнам и Република Корея; репресии в Пекин (юни 1989) срещу демонстрантите, искащи либерализиране на управлението.

1992 - Китайската комунистическа партия започва политика на социалистическа пазарна икономика.

1995 - президент Цзян Цзъмин.

1997 - Хонконг е върнат на Китай.

1998 - министър-председател Чжу Жунцзи.

1999 - Португалия връща на Китай Макао.

1998, 2002 - катастрофални наводнения.

http://znam.bg/

[ISTORIK]

Военна история на Северен Китай

http://pigua.dankin.net/voenna.htm

---

Тайните общества в Древен Китай

(Лао Шъ Д-р Дориян В. Александров)

http://zlaten-drakon.com/stat/017/stat_017.htm