Кой е първият град, изграден по времето на Българската държава?

[isav]

miroki,

чакай, че става някакво объркване - пиша за три различни неща: за аула, за Кабиюк и за Плиска! Не, че аулът е в Плиска или Кабиюк!

Просто се учудвам, че археолозите не обръщат внимание на космическите снимки на Плисковското поле и изобщо на територията между Плиска-Нови Пазар-Каспичан-Мадара-Кюлевча-Дибич-Преслав-Шумен-Коньовец-Велино-Плиска! Знам, че е адски "гаражно-аматьорско" да коментирам професионалистите, но в едно английско четиво (Archaeology - An Introduction, на Грийн и Муур) огледа на аерофото данни е сред основните похвати за първоначален анализ на площадка за започване на археологически проучвания... Същото е и при Питър Дрюет!

В същото време са твърде видни следите от почвеното разрохване и различно слягане в местата на основите на сгради на тази снимка!

Основи на сграда.bmp

Ето какво имах предвид коментирайки, че в Кабиюк могилите не са "по посоките на света" както пишеше по-рано в темата:

Кабиюк могили.bmp

Ето и вътрешния град от 2100 м. височина на камерата, сравнен с Еркесия при с. Люлин от височина на камерата 990м.:

Плиска - вътрешен град.bmp

Еркесията.bmp

Тези последните бяха, за да не изглеждам съвсем "аматьорски" - Еркесията при Люлин си е сериозно съоръжение, почти в началните си параметри...

Редактирано Декември 29, 2013 от isav

[miroki]

miroki,

чакай, че става някакво объркване - пиша за три различни неща: за аула, за Кабиюк и за Плиска! Не, че аулът е в Плиска или Кабиюк!

Ето и вътрешния град от 2100 м. височина на камерата, сравнен с Еркесия при с. Люлин от височина на камерата 990м.:

Плиска - вътрешен град.bmp

Писах за Плиска, че в частта към музея ( северо-източно от пинчето) има копано след датата на снимката. Не се вижда защото тя е от 2010 г.

После разделих с точки за да си личи, че пиша за друго.

...

За Аула имам в предвид това.

Казармата и могилните комплекси съм заградил с червено.

Да ли е там изобщо не знам. Но си е място претендент, при това посочено за такова.

...

За сателитните снимки, да много са показателни, намерил съм с тяхна помощ над 20-30 крепости за които не знаех (част от тях съм публикувал на снимки във форума).

На споменатия участък изобилства от крепости.

Венчан, към Невша още една на самата линия, Мадара, Плиска, Северно от Плиска при Войводино, явно тя се е видяла малка за българите та не са я ползвали, а направо в полето,Шумен и др. Всичко ще е на 1 ден път има крепост. Преди време така с разкрач на пергел, направо търсих къде е следващата и намерих доста дори в Добруджа.

[makebulgar]

Ако отворите книгата на Д.Овчаров за византийската и българската укрепителна система, има нарисувани крепостите къде са горе долу. По линията Варна - Шумен - Русе е пълно с византийски крепости, които са блокирали основния път на варварите от север. Българите после преизползват по-голяма част от крепостите. Строят и някой друг дворец със землени укрепления.

Шкорпил също са обиколили повечето крепости, но проучванията им са недостъпни.

Редактирано Декември 30, 2013 от makebulgar

[Perkūnas]

Тази хипотеза е абсолютно необоснована.

Названието Drьstrъ е произлязло от латински простонароден вариант на по-старото Dorostorum.

[isav]

Перун пише, че оригиналното Durostorum се е изродило в простонародно Durоstor/Durustor или нещо подобно и после е влезло в славянския като Дръстър.... Ама как точно е станало, по различните фонетични закони за преход на гласните в славянския - еййй Боуугу, не зная...? Особено с тия "о"-та????

[isav]

На латински името няма сигурна етимология - спорят си и до днес дали не е келтско (duro-storon) или пък направо тракийско...

[Perkūnas]

Аз изобщо не говоря за произход и значение на това географско название - Dorostoron, Durostorum, Durosterum - то е известно от римската епоха. Употребявало се е от романоезичното население на тази област.

За простонародния латински език (ПЛЕ):http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Какво става оттук:

ударението в Dorostorum или Durosterum пада на втората сричка -ro- (видно от гръцките текстове).

какво протича в ПЛЕ:

изчезват неударените срички: Dorostorum -> Drostorum или дори Drostrum

изравнява се учленяването на /o/ и /u/: дали ще се произнася Drostorum, Drusturum, Drustrum е вече все тая. тези варианти са равностойни във възприятието на ПЛЕ

крайната съгласна М отпада: оттук Drostoru, Drusturu, Drustru

Дрьстръ или Дръстръ е просто кирилска транскрипция на произношението на ПЛЕ.

Това че на прабългарски името означавало нещо, е нищо повече от едно пожелание и фентъзи.

[isav]

Прекрасен анализ! Благодаря!

Възможно е да е така, макар някои по-късни гръцки записи да дават Доростолон, което поне на мен ми говори, че името е съхранено твърде до късно в оригиналния си и явно неримски вид (Доросторон). Но и аз не смятам, че Друстру/Дристру/Дристри (как напомня на Данастру/Данастри!) е прабългарско...

[makebulgar]

ако в Дръстръ човек не види старото име Доросторум, то явно е сляп все едно в Пулпудева да не види Филипопол.

[Eньо]

Перун пише, че оригиналното Durostorum се е изродило в простонародно Durоstor/Durustor или нещо подобно и после е влезло в славянския като Дръстър....

Това, което наричаш "славянски" не е ли днешния български?

[БатеВаньо]

Забрави. Просто не е станало. Славянският преход има за отправна точка не старото римско име, а по-новото прабългарско.

Когато попитах, какво означава на "латински простонароден вариант" името на крепостта, имах предвид, че на прабългарски името определено означава нещо.

Но това е друга тема, която предпочитам да не започвам сега, защото предполагам, че ще бъда жестоко критикуван.

Няма от какво да се притесняваш. И нищо да не кажеш, пак ще получиш критика.

[Galahad]

Разбира се твърдението, че българите са наричали Силистра Доросторум до покръстването и чак тогава са се сетили да го "славянизират", прекръствайки града на несъществуваща славянска дума си е толкова абсурдно, че сметнах за излишно да се коментира.

Прави впечатление обаче, че често българите не заемат от използваното в римската епоха, а от тракийскато - вече беше посочено, че за разлика от византийците и турците българите не правят названието на Пловдив от Филипопол, напр. Филибе, а от тракийското Палпудева. Същото става и с Одрин, който иде не от Адрианопол, а от одрисите, със Сердика, чието име не се извежда напр. от Триадица, а от племето серди.

Мине се не мине покрай Добруджанското деспоство тръгва дискусия когато някъде пише Тристрия (Τρίστριαν) дали това е Силистра или е Калиакра. Пък Тириза иде от тракийското племе тиризи.

Келтското "дун" означава укрепление на хълм - напр. Сингидунум (Белград) освен че е край Дунав е и на хълм.

[isav]

Това, което наричаш "славянски" не е ли днешния български?

Не е днешният! Според мен е един друг български, ама да не почвам тоя ОТ, че професионалните лингвисти ще извадят калъчките...

[Eньо]

Не е днешният! Според мен е един друг български ...

Друг български? Интересно...

[Perkūnas]

Прави впечатление обаче, че често българите не заемат от използваното в римската епоха, а от тракийскато - вече беше посочено, че за разлика от византийците и турците българите не правят названието на Пловдив от Филипопол, напр. Филибе, а от тракийското Палпудева. Същото става и с Одрин, който иде не от Адрианопол, а от одрисите, със Сердика, чието име не се извежда напр. от Триадица, а от племето серди.

Мине се не мине покрай Добруджанското деспоство тръгва дискусия когато някъде пише Тристрия (Τρίστριαν) дали това е Силистра или е Калиакра. Пък Тириза иде от тракийското племе тиризи.

Одрисите са по онова време отдавна забравени. Одрин си идва баш от Hadrianopolis, като името е преразложено на Одринъ (Hadriano) градъ (= polis). Всъщност имало и вариант Дрянополе.

Сердика няма как да се извежда от Триадица, което само по себе си е нищо повече от гръцка транскрипция на старобългарското С(т)рѣдьць. А пък С(т)рѣдьць произлиза директно от римнското название Serdica.

И така не разбрах какво общо има Τρίστρια с името на тракийското племе.

[Eньо]

Одрисите са по онова време отдавна забравени. Одрин си идва баш от Hadrianopolis, като името е преразложено на Одринъ (Hadriano) градъ (= polis). Всъщност имало и вариант Дрянополе.

Правилно, Одрин идва редуцирано от Hadrianopolis.

[makebulgar]

Дурусторум мисля си остава църковен център през целия период дори тогава когато е изоставен. Поне според църковните книги на ромеите. По късно след като приемаме християнството Дръстър ни става църковния център, а не друг град.

[decapitator]

Хм за просъществуването на Dorostorum мисля, че грешиш. Животът в Дръстър - като "рурализирано селище" с военни функции вероятно продължава чак до българските рейдове по Долния Дунав от последната четвърт на VII в. Има около половин дузина печати датирани за VII в., а последния е на Константин IV (668-685 г.). Печатът е свързан с дунавската експедиция срещу Аспаруховите оногундури и котраги. За да се осъществи една подобна експедиция, най-малкото Доросторум е бил ромейски, а "градовете" като Капидава, Новиодунум или Карсиум са играли ролята на опорни пуктове по вече бившия limes.

[Perkūnas]

Gogov, какво е вашето обяснение на името тогава? Имате ли някакви аргументи в подкрепа на вашето твърдение, че името било дадено от "прабългарите"?

[Atom]

Трябва да имаме предвид, че крепостта Dorostorum поне от 4 век е изоставена. Няма град, няма име. Едва ли славяните са ползвали някакви оцеляли градски архиви, за да разберат името на крепостта.

При изграждането на дунавския лимес Юстиниан "поправил грижливо разрушените части" на Dorostorum за разлика от други укрепления които са били разрушени напълно от варварите и изградени отново. Т.е. градът си е съществувал през цялото време. Името се споменава многократно в източниците покрай отношенията на империята със славяни и авари.

Редактирано Януари 8, 2014 от Atom

[decapitator]

Бешевлиев твърди много неща, тук определено е в грешка.

[makebulgar]

Това "уважаван в този форум авторитет" ми звучи в случая като Бог или поне бого-човек. Мисля никой вече не разчита сляпо на авторитети, а преценява и разглежда критично всяко становище пък било то и изказано от авторитет.

[Atom]

Според Бешевлиев, уважаван в този форум авторитет, горното със сигурност не е вярно.

Той твърди, че градът е напълно унищожен и запустял поне 100 г. преди появата на Аспарух на Дунава.

Градът със сигурност съществува по времето на Юстиниан, когато е възстановен дунавския лимес. Според Прокопий това е една от крепостите където са извършени ремонтни и възстановителни работи.

Според Теофилакт Симоката градът е превзет от аварите във връзка с аферата с аварския жрец (Бооколабра). Явно аварите не са го задържали, защото по-късно точно тук се подвизава и Приск.

Има съществена разликата между това:

"Трябва да имаме предвид, че крепостта Dorostorum поне от 4 век е изоставена. Няма град, няма име. Едва ли славяните са ползвали някакви оцеляли градски архиви, за да разберат името на крепостта."

И това:

"Той твърди, че градът е напълно унищожен и запустял поне 100 г. преди появата на Аспарух"

Славяните живеят документирано поне век, точно на отсрещния бряг срещу Dorostorum и имат предостатъчно време да научат името.

Редактирано Януари 8, 2014 от Atom

[decapitator]

Напротив! Имаме десетки печати и монети, които са категорично доказателство, че е имало паричен оборот в някои селища до 30-те години на VII в. Специално за печатите от Дръстър писах по-горе. Гледната точка на румънските археолози е представена и в някои броеве на сп. Археология, където са препечатани статии на археолога А. Маджару.
Колкото до латиноезичното население, вероятно негови "представители" се крият сред хората оставили т.нар. култура Дидру.

[Atom]

Приск предприема похода си точно от Dorostorum и се бие с Мусокий, който според някакъв пленен гепид е "наречен Рига на езика на варварите". Каква е според теб тази титла "Рига" и от кого я възприема Мусокий?

За Dorostorum поне имаш сведения. За Видин, Ниш, Раса, Средец, Скопие и т.н. нямаш нищо. И те са били напуснати по времето на Аспарух и там няма епископи. И за тях ли имаш прабългарско обяснение за имената?