Кой е първият град, изграден по времето на Българската държава?

[nik1]

"С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги свързвал. Допреди 2 години това бе почти всичко, което можеше да се каже за Кабиюк като укрепено селище от времето на Първото българско царство. Керамични фрагменти, пръснати на повърхността, издаваха останки от леки жилища на обикновено население.

Ст.н.с. I ст., дин

Рашо Рашев

Днес картината е много по-различна. През 2005 г. на 3 км южно бе направен оглед на комплекс от четири могили, подредени в правилен четириъгълник, ориентиран по страните на света. Това разположение е нетипично за хилядите тракийски могили у нас, при които не е установено подреждане в геогметрична фигура. Сред тях не е познато и разполагането в ниска речна долина, както това е направено за четирите могили. Тези две особености бяха достатъчни да се породи съмнение в тракийската им принадлежност и да се организират разкопки с предположението, че те може би датират от средновековието. И още в първата проучена могила се откри гроб, който може да се определи като съвършено нов тип паметник от езическия период на Първото българско царство. Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци. Едната се намери на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение. Това е първият открит гроб на прабългарски аристократ, начална стъпка и пробив в една съвършено неизвестна засега област - погребалната практика на хановете и аристокрацията. В настоящия момент липсват дори косвени данни за това къде и как са били погребвани българските езически владетели. Могилният гроб от Кабиюк сочи, че това е могло да става под могилни насипи и не в самата столица или до нея, а в широките рамки на днешното Плисковско поле. Вече е създадена организация за обхождане и документиране на всички могили в този район и за евентуални разкопки на онези, които по външни белези и разположение биха могли да датират от периода на Първото българско царство.

Само преди месец Кабиюк предложи още нова и съвършено неочаквана информация. При оран в централната част на укреплението е бил изровен, но грижливо прибран от управата на стопанството, голям каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон"

а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на знаците и кирилският надпис издава датиране в края на IX - първа половина на X в. Най-вероятно блокът произхожда от масивно градена църква. Самолетната снимка на мястото, осеяно с натрошени от плуговете камъни, показва останки от голям архитектурен комплекс. Проучването му ще започне веднага след прибирането на тазгодишната реколта.

Почти едновременно с това откритие дойде информацията за разрушаване от иманяри на друга, също неизвестна сграда, намираща се в съседство с първата. Нейните основи са градени от големи обработени варовикови блокове с врязани върху тях знаци от типа, който познаваме от Плиска и другите центрове на Първото царство. Масивният градеж, дебелите стени и хоросановата спойка издават солидна сграда, която вероятно датира от езическо време. Рано е да се каже какво точно е била нейната функция - представителна, жилищна или култова. Присъствието й тук напълно отговаря на значението, което земленият лагер на Кабиюк е имал в отбранителната и административна система на държавата.

Концентрацията на култови паметници в Кабиюк и около него най-после повдига и въпроса за голямата естествена могила. Случайно ли тя е включена в рамката на земленото укрепление? Дали е била използвана само като наблюдателен пункт

както се предполага, или е имала и други функции? Дали в иманярската легенда за пещера със съкровища под могилата не се крие нещо рационално и дали в нейното скалисто ядро не са издълбани гробници - дългоочакваните гробници на хановете? На тези и други въпроси отговор ще дадат планираните археологически разкопки и геофизични проучвания с нова апаратура. Отсега е ясно, че Кабиюк се очертава като нов важен център на ранносредновековната българска култура."

Гробът от могила №4

[nik1]

Досега не съм срещал подобна информация, затова ще публикувам тази тема. Обикновено нашите предци наследяват стари градове - било римски, било византийски, било гръцки или тракийски. Признавам си - нищо не знам по въпроса. Как мислите - Плиска ли е първият български град (имам предвид - влязъл в границите на България), който е построен от българи и славяни, или не? Има ли друг първенец?

Къде е „така наречената Варна”?

Бавното по дефиниция археологическо проучване няма да може да е от голяма полза за разрешаването на загадката

Иван Петрински

Преди да се продължи с етническата и политическата история на Добруджа, ще е добре, може би, да намери тук място едно предположение, което със сигурност ще ни помогне по-леко да се справим с по-сетнешните събития.

Къде се намира "така наречената Варна" от летописите на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, е въпрос, чието разрешаване става все по-наложително, ако искаме да сме сигурни в съжденията си за началото на българската държава. Повдигането му едва ли е нечия лична инициатива. Търсенето и намирането на неясни, проблемни и загадъчни части от българската история е професионално задължение на всички историци, археолози, етнографи, архивисти. С последващо сполучливо разрешаване, разбира се. И едно последно уточнение - за такова разрешаване обикновено претендират тези, които са най-широко приети, а не непременно най-верните. Във всеки случай, къде е "така наречената Варна" трудно може да получи бърз, еднозначен и общоприет отговор.

Същината на загадката е в споменаването у доста средновековни недомашни извори на някаква си "така наречена Варна", където първом след битката при Онгъла през 680 г. (СЕГА/15.5.2008) победителите устроили "лагер от шатрите си". И понеже това трябва да е първата столица на новата държава България на Долния Дунав, то и важността на проблема надминава обичайното.

Ще бъде ли изместена Плиска като първа столица?!

Най-тъжното в цялата работа със загадката "Варна" е, че има едно злокобно изискване. Практически тя ще трябва да се разреши без съществена помощ от археологическите проучвания, поне засега и в обозримо бъдеще. Проучването на по-ранните пластове в Плиска едва сега започва. Ако всичко върви много бързо, за ранната архитектура на града ще знаем колкото и за архитектурния му вид през IХ в. точно след едно столетие. При това археологията беше доскоро държавна наука. Освен това едва сега ще трябва да се разкриват пластове от изтляло дърво, като се държи сметка за цвета на пръстта на всеки сантиметър от изкопа, вместо смело да се окопават дебели зидове в opus quadratum. Още повече че първите сгради в Плиска, ако наистина са били там, трябва да са били юрти, чиито стъпки оставят едва забележими следи. В добавка, тези стъпките са били изгребани сигурно още в началото на IХ в., при строежа на по-късните сгради, чиито основи са много по-дълбоки. Търсенето на първите сгради в Плиска ще е като на игла в купа сено.

Задачата ни изведнъж стана по-лека. Като няма скоро да има резултат по нашия въпрос, то няма нужда да стоим на разкопки потни, морни и недоспали в адските юлски жеги, да рисуваме зидове, да пишем дневници и да датираме/сигнираме керамиката. Ще се задоволяваме в домашен уют с писмените извори, които вече са известни, при това много широко известни.

Първото сведение, което ни е интересно, е за "така наречената Варна". Него дължим на летописеца Теофан Изповедник, екстравагантна и даже нещо малко нефелна личност. Но ако е имал дефекти, то те не са били от раменете нагоре със сигурност. Веднага оставаме учудени - тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. Уточнението, че е "близо до Одесос", малко помага при тия размери. Точно така, излиза, че според Теофан Варна е област, при това не малка. На североизток тая област би трябвало да граничи точно с днешна Добруджа.

Изглежда, че в края на VII в., както и през VIII в., съществува област Варна, която обхваща не само Провадийска река и Девненското езеро, както предполагаше К. Иречек, но изглежда и Роякското плато, Провадийското плато, Шуменските височини, а даже и Преславско-Драгоевската планина на юг от Велики Преслав, както и Авренското плато за излаз на крайбрежието. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима.

В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени,

населението е силно, почти взривообразно увеличено. Сега Варна е, изглежда, само река (въпреки не съвсем сигурния превод на този израз в текста на Константин Багрянородни; родителният падеж, който трябва да пояснява точно Варна, може да се тълкува двузначно). Всъщност ако Варна е река, това би било и най-логично - от старобългарски вран - черен с метатеза. "Черните" реки по нашите земи трудно се поддават на изброяване. Пак там изразът "река Варна и от Варна до река Тичина" подсказва смислово неидентичност на двете Варни, което веднага намира потвърждение у Симеон Логотет, който направо ни съобщава, че българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери". Изглежда, че по това време освен област и/или река Варна е вече и новото име на града Одесос. И през ХХ в. се е случвало една доста голяма област като Разлога например да даде името си на някое от селищата в себе си.

Как би се разрешил столичният проблем в края на VII и през VIII в. при така представените данни? Нищо необичайно. Както при всички т.нар. "варварски" ранносредновековни държави идеята за държавен център, за столичен град е много различна от днешната. Всъщност столицата е там, където е владетелят. Така със сигурност е при франките например до късно. Самата идея за град до IХ в. е много мътна.

Както показаха археологическите разкопки в днешна Североизточна България, в началото България трябва да е имала много столици - укрепените владетелски резиденции са над 10 и излизат и извън земите, които ни интересуват сега. Изглежда, че всяка от тях има функцията на държавен център, когато владетелят пребивава в нея. Във всеки случай това, изглежда, е валидно поне за последните години на VII в.

Днес няма да може да се даде отговор на въпроса кога Плиска придобива по-специален статут сред останалите владетелски резиденции. Това може да стане ясно един ден от дълбочинното археологическо проучване там. Във всеки случай големи промени няма нужда да се очакват. Плиска ще си остане първата същинска столица на средновековна България.

Извори

"А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ."

"След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818)

"А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук."

Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829)

"Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)."

Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959)

"По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери."

Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.)

Добруджа и днешните източнобългарски земи на картата на света (Tabula Rogeriana), съставена от арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (1100-1165) за книгата му "Нузхат ал-муштак фи'хтирак ал-афак" ("Развлечение на копнеещия да преброди страните") (1153 г.). Най-ранният препис (около 1300 г.) е в Националната библиотека на Франция. Един от 10-те най-ранни преписа от ХIV-ХVI в., този от 1556 г., е в Националната библиотека "Кирил и Методий"-София. Картата тук е представена за удобство обърната със севера нагоре, както е прието днес, а в горния десен ъгъл са отбелязани посоките на света. Оригиналната карта е с юга нагоре, както е прието при арабските географи, за които именно югът - там, където са техните обиталища, е важната посока.

[resavsky]

Е какъв е проблема да има и град /да го кажем населено място/ и река с име Варна?Още повече вижте какво пише на Кампаган от втората половина на 8 век.Избягъл във Варна.Е няма как да избяга в реката.

[Galahad]

Отговарям на някой твърдения че видите ли "първо е направен Дръстър (Силистра), а после Плиска".

Такова твърдение звучи меко казано несериозно във форум Наука, понеже в историческия период, който се разисква в темата не съществува все още името "Дръстър". Града по времето на българските канове до покръстването все още се е наричал Дуросторум.

Има само един дребен проблем - такова нищо не пише никъде. Даже и намек няма. Или Борис като се е покръстил и прекръстил на Михаил, е прекръстил Доросторум на Дръстър, а траките на българи?

"По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери."

Излиза, че столицата на България ще да е бил Аладжа манастир. Но по-скоро компилаторът на въпросният член на семейството "хроники на Симеон" не е схванал много Теофановия текст и е оплел конците.

Иначе Теофан пише, че Копроним като стигнал "чак до Чика" запалил аулите. И след като Камчия е най-северната точка, а Варна е по на север от нея, излиза, че няма как въпросните аули да са във Варна.

А когато Копроним е стигнал до Варна и се е върнал, той съвсем не имал намерение да ходи там, а е смятал да навлезе в Дунава. Това също ясно показва, че няма как Варна да е столицата, след като императора е планирал да я подмине като експрес треторазрядна гара.

[Ka40]

Св. Теофан и св. Никифор само казват, че Българите стигнали до Варна, а не че са развили града. Но Варна, както и Балчик започват да се възстановяват с идването на българите. Но варненци май са скарани с археологията и много не им се рови та да се види какво има. Поразчистили са което е стърчало, че даже бутнали и цитаделата на града.

Точно варненци са скарани с археологията. Презполагам, че не си чувал, че едно най-добрите периодично издание и най-старо съществуващо и до днес е Известия на Народния музей Варна. Но, все пак, като говориш за археология във Варна, не е лошо да се беше сетил за имена като братя Шкорпил, Д. Ил. Димитров, В. Йотов, В. Плетньов.

[IYI Аспарух]

Има само един дребен проблем - такова нищо не пише никъде. Даже и намек няма. Или Борис като се е покръстил и прекръстил на Михаил, е прекръстил Доросторум на Дръстър ... :tooth;

Вижте сега колега. Дискутирайки периода на създаване на българската държава (края на 7 и началото на 8 век) не може и дума да става за съществуване на понятието "Дръстър" понеже това е славяниизирано име на римският Дурсторум, което влиза в употреба цели два века по-късно - след въвеждане на славянският език за официален през 893 г.

[resavsky]

Ще ме прощаваш ама точно Дръстър не е славянско име.

[resavsky]

Галахад защо Варна да не може да е на север от Камчия?

[IYI Аспарух]

Ще ме прощаваш ама точно Дръстър не е славянско име.

В смисъл славянизирано по произношение и транскрипция, не чисто славянско, понеже "Дръстър" е късна славянофонна вариация на оригиналното Дуросторум.

Под влияние на славянски език след втората четвърт на 10 в. е бил преименуван античният Дуросторум (на гръцки - Доростолон) с ново название така както вече го наричали българите след въвеждане на славянския език в България - Дръстър и оттук е поет от хронистите като Δρίστρα.

Проверете хронологията и ще се убедите сами, че е така.

[resavsky]

А от 7 до 10 век как се е казвал?

[Ka40]

Лагерът край Чаталар броим ли го за град? Има стени, баня, жилищна(и) сграда

Мне. Това си е една казарма.

[IYI Аспарух]

Мне. Това си е една казарма.

Всеки ранносредновековен град така е основаван, покрай казарми и аули или по-стари руини.

[Ka40]

Всеки ранносредновековен град така е основаван, покрай казарми и аули или по-стари руини.

Специално за Чаталар няма данни да е имало град. Че то дори данни и за някакво по-голямо село няма.

[IYI Аспарух]

Специално за Чаталар няма данни да е имало град. Че то дори данни и за някакво по-голямо село няма.

Край днешното село Чаталар е окрит българскят кански дворец наричан от историците "Аул на Кан Омуртаг", чието построяване се отнася към строителната дейност през осмии и девети век въз основа на Чаталарският надпис и е архитектурно произведение на Плисковско-Преславската култура.

[Ka40]

Ами той Аулът на кана сюбиги Омуртаг при Чаталар е пределно ясно какво представява - казарма, с малък дворец и малка баня.

Обаче това не означава че е град.

[IYI Аспарух]

Ами той Аулът на кана сюбиги Омуртаг при Чаталар е пределно ясно какво представява - казарма, с малък дворец и малка баня.

Обаче това не означава че е град.

Канска резиденция.

[Ka40]

Канска резиденция.

Което е нещо съвсем различно от град. Демек, аулът при село Хан Крум не е град.

[IYI Аспарух]

Което е нещо съвсем различно от град. Демек, аулът при село Хан Крум не е град.

Тогава и Плиска не е бил град по вашата логика поради липсата на некрополи там, а е била само защитен култов комплекс и резиденция.

[Ka40]

Тогава и Плиска не е бил град по вашата логика поради липсата на некрополи там, а е била само защитен култов комплекс и резиденция.

По нашата логика, в Плиска има открити множество жилища на обикновеното население, нещо, което в аулът при с. Хан Крум го няма. А за да има някъде град трябва да има граждани, а не просто войници или владетелска резиденция.

[resavsky]

Не знам кака решихте че Чаталар е владетелска резиденция.Просто военен обект.

[IYI Аспарух]

По нашата логика, в Плиска има открити множество жилища на обикновеното население, нещо, което в аулът при с. Хан Крум го няма.

Ако населението населяващо Плиска е било "обикновенно" то трябваше да има някакъв белег, а там а такъв няма - нарича се некропол или както сме свикнали да го наричаме на новобългарски - "гробище".

[Ka40]

Ако населението населяващо Плиска е било "обикновенно" то трябваше да има някакъв белег, а там а такъв няма - нарича се некропол или както сме свикнали да го наричаме на новобългарски - "гробище".

Благодаря ти, че ми обясни какво значи "некропол". И сега до какъв извод стигаме - в Плиска има жилища на простолюдие, обаче няма гробове. Демек в Плиска са живяли безсмъртни.

Между другото ще ни светниш ли дали в Чаталар има некропол? Или и този "град" е бил обитаван от безмъртни?

[Galahad]

Точно варненци са скарани с археологията. Презполагам, че не си чувал, че едно най-добрите периодично издание и най-старо съществуващо и до днес е Известия на Народния музей Варна. Но, все пак, като говориш за археология във Варна, не е лошо да се беше сетил за имена като братя Шкорпил, Д. Ил. Димитров, В. Йотов, В. Плетньов.

Вярно, че не знаех, че братя Шкорпил са варненци. Все си мислех, че са чехи. Ако е за изследванията им - в България са изследвали много повече обекти от едната Варна. Ти определено създаваш една съвсем нова история на България.

Не ми е ясно защо при положение, че аз говоря за археологически обекти (а Варна е град същуствуващ от хилядолетия), вместо да покажеш снимки от последния месец на Варненската цитадела и средновековната черква св. Георги, ти ми редиш списания и музейни работници. Ами че то Азис и Слави Трифонов също издават СД-та с песни, ама колцина са тези по света, дето ги купуват. Или като има техни дискове въобще не може да говорим, че по света интереса към бълг. певци е точно никакъв. Не ще и дума обаче, оригинален подход - хвалиш списание, което е толкова велико, че направо не съм чувал за него.

[Ka40]

Вярно, че не знаех, че братя Шкорпил са варненци. Все си мислех, че са чехи. Ако е за изследванията им - в България са изследвали много повече обекти от едната Варна. Ти определено създаваш една съвсем нова история на България.

Като човек, живял десетилетия във Варна, като човек, който дълги години е бил директор на Варненския музей и като човек умрял във Варна, мисля, че е напълно редна да се каже, че К. Шкорпил е бил освен всичко друго и върненец. Това че ти не знаеш тези неща, както и много други, си е лично твой проблем и не е нужно постоянно да натрапваш невежеството си.

Не ще и дума обаче, оригинален подход - хвалиш списание, което е толкова велико, че направо не съм чувал за него.

Мисля, че не е повод за особена гордост, това че не си чувал едно от най-авторитетните български списани за история и археология.

[Galahad]

Като човек, живял десетилетия във Варна, като човек, който дълги години е бил директор на Варненския музей и като човек умрял във Варна, мисля, че е напълно редна да се каже, че К. Шкорпил е бил освен всичко друго и върненец.

Умрял във Варна, ама е погребан в Плиска. А познай защо? Сиреч е един Високе-Митово-Варно-Плисковец.

Мисля, че не е повод за особена гордост, това че не си чувал едно от най-авторитетните български списани за история и археология.

Не съм казал, че не го знам. Даже си имам копирано нещичко от него, но е на хартия. Това не променя факта, че си лепнал типичните за теб писания вместо да показваш цветни снимки на варненската цитадела и средновековната черква "СВ. Георги" грижливо съхранени, консервирани и реставрирани от старателните варненци.