Червилото през вековете

[ISTORIK]

Червилото! От древността до наши дни неизменното му присъствие показва голямото значение на красивите женски устни. Още оттогава те са обект на обожание, а червилото е нещо много повече от декоративен козметичен продукт.

Според някои историци историята на един от най-верните приятели на жената започва около 5000 г. пр. Хр. в град Ур, близо до Вавилон. Тогава хората смачквали полускъпоценни камъни и ги нанасяли на устните като червило. Жените от цивилизацията около река Инд ( 3000 г. пр. Хр.-1500 г. пр. Хр) били задължени да бъдат привлекателни. Трактатът „Кама Сутра “ насърчавал жените да изучат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Те си слагали червило за декорация на лицето.

Древните египтянки пък били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот! Странно, като се има предвид какви били съставките на червилата им. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова. Устните на царица Нефертити например ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Тези на Клеопатра били намазани със смес от счукани карминови бръмбари (след обработката си давали пигмент със силно червен цвят) и яйца от мравки! Освен това къната била една от любимите съставки на египтянките. За да прибавят блясък към червилото, те използвали люспи от риба.

Елините обръщали особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Разбира се, и на червилото. Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията. Като червило римлянките използвали смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор.

Арабска енциклопедия по медицина от 1000 г., съдържа записки, които отнасят червилото, такова каквото го познаваме днес към тази ера. Изобретателят на първата компактна козметика, Абу ал-Ясим, е признат за много повече от това, той е бащата на модерната хирургия, както и известен лекар, химик и учен. До към 1500 г. неговите произведения, написани на латински, били главен източник на информация за лекарите. Самият факт, че има цяла част посветена на грима в 19тия том говори много за значителността на червилото за началото на културния свят.

През Средновековието, в Западна Европа, във връзка с християнското учение, гримът бил осъден на забрава. Жените, които се гримирали, били обявявани за вещици и за поклоннички на дявола и били изгаряни на клада. Кръстоносците го върнали обратно – от Близкия Изток, където той бил общоприет.

Едва през Ренесанса красивото и хармонично тяло е издигнато в култ, червилото е реабилитирано и се връща в дамските чантички. По това време обаче грим можели да носят само аристократките. През XV-XVI век Италия и Франция се превръщат в център на козметична индустрия. В родината на Петрарка се появила арсеновата пудра на сеньора Тофана. Резултатът бил повече от впечатляващ – 6000 дами овдовели мълниеносно, а сеньора Тофана била екзекутирана.

През 16 век, по време на управлението на Елизабет I, червилото станало доста популярно. По това време то се правело от пчелен восък и растения. Самата Елизабет I носела живачен сулфид, за да оцвети устните си, а жените от двора й даже били окуражавани да си слагат червило. Тя въвела модата на тебеширено-белите лица, комбинирани с кърваво червено червило. Малко по-късно, през XVII в., английският парламент приема закон, според който всеки мъж има право да се разведе със съпругата си, ако открие, че не е толкова красива, колкото преди сватбата.

По времето на Луи XVI, управлявал Франция през XVIII в., напудрените в розово бузи и начервените устни се приемат за символ на здраве и жизнерадост. Червилото става любим аксесоар не само на дамите, но и на техните кавалери. Било прието мъжете да очертават устните, за да изпъкват на фона на напудрените им лица и бради.

През XIX в. английската кралица Виктория обявява ползването на грим за вулгарно и неестетично. За красиви и аристократични се смятат само дамите с бледа кожа и естествен тен на лицето. Червила и пудри се осмелявали да слагат актрисите и жриците на любовта. В Япония само гейшите пудрели лицата си и рисували устните си с мазило, приготвено от стрити шафранови листчета.

Второто възраждане на червилото се състояло по мнението на специалистите по време на световното изложение в Амстердам през 1803 година. Много жени оценили по достойнство козметичната новост, създадена на основата на еленова мас, в това число и прочутата актриса Сара Бернар.

Франция позволява на червилото да стигне и до жените от народа. В края на XIX в. по улиците на Париж работничките в заводите, шивачките и модистките почват да червят предизвикателно устните си. Отровните мазила са забравени, през 1882 г. е създадена т. нар. винена помада, приготвена от прясно мляко, пчелен восък, корени и зрънца от черно грозде, и целувките стават повече от ароматни и опияняващи. За пълния триумф на червилото помага внедряването на синтетичните багрила и появата на нямото кино. Черно-белите ленти налагат образа на красавиците с огромни горящи очи и устни с цвят на тъмно грозде.

През 1915 година в САЩ за първи път пуснали в продажба удобните гилзи с червило, които днес може да се открият в чантата на всяка жена.

Червилото станало истински хит по време на Втората Световна Война, благодарение на засилващата се кино-индустрия. Холивудските актриси като Глория Суонсън и Лана Търнър помогнали за популяризирането на червилото. По това време червилата съдържали восъци, омекотяващи средства и различни масла. През 20те години на XX век привърженичките на равенството на жените, носели червило като израз на тяхната сила. Носенето на грим по това време било патриотично задължение на женските гражданки. Елизабет Арден и Елена Рубинщайн отворили първите козметични салони.

Методите на нанасяне на червилото станали вид изкуство, в което се проявили различни стилове. От онова време са известни „Розова пъпка“ – форма на устните, създадена от бащата на холивудския make-up Макс Фактор и популярна през 20-те години. Формата „Ужилени от пчела“ стремително излязла на мода в средите на холивудските актриси – тя не позволявала на червилото да се слее с тоналния крем. Наричали я още „Вампирски устни“. „Лъкът на Купидон“ се наричали устни с ясно очертани ъгълчета. Малко по-късно Елена Рубинщайн създала червилото Cupid’s bow, придаващо на устните нужната форма. Това било на мода, докато Джоан Крауфорд не решила да си направи по-обемни устни. Търсеният ефект бил постигнат с помощта на един прост цветен щрих, който достигнал до публиката под името „Лъкът на ловеца“.

През 1947 година Париж преживял истински козметичен бум. По витрините на магазините се появило „Ружбезе“ – червило, което, както гласяла рекламата, „позволява да се целувате“. Голямо значение в киното имала издръжливостта на червилото. Синът на Макс, г-н Фактор младши, наемал за своите изследвания доброволци, но скоро им омръзнало непрекъснато да се целуват и се наложило да създадат за целта гумен модел – така наречената „Машина за целувки“ (Kissing machine). Прочути актриси, в това число Бет Дейвис и Елизабет Тейлър, помогнали на червилото да завладее пазара, позирайки за рекламни фотосесии.

През 1959 г., във филма с Мерилин Монро „Някои го предпочитат горещо“ почти всички жени носели ярко червило. После дошли 60-те години. Това била ера, в която жените искали да се отърват от традиционната красота . Бялото червило станало свръх модерно. През 1975 г., когато диското е в разгара си, жените залагали на гланца, заради бляскавия ефект, който има на дансинга. През 1977 г. било модерно черното червило. Средата на 80-те Мадона върнала на мода червеното червило с изказването, че любимото и червило е с цвят руско червено. Всеки път, когато една звезда заявява, че харесва нещо, всеки започва да си го купува.

Та така и до ден днешен….

Модерните цветове на червилата се променят всяка година, даже всеки сезон. Изменят се и предпочитанията по отношение на вида им – блестящи, матови, прозрачни... Но цветната помада с различни цветове, нюанси и отблясъци изглежда ще бъде вечна...

Н. Вълканова

http://www.az-jenata.bg/article/10884/Cherviloto-prez-vekovete/