Теория за магнитните полета на земята

[Пенчо Бойчев]

МАГНИТНИТЕ ПОЛЕТА НА ЗЕМЯТА

(ново изследване на земната сфера)

Пенчо Бойчев

Земята има сложна форма, наподобяваща луковица. Но акцентът сега е поставен на магнитните полета на Земята. Защото Земята притежава 3 магнитни полета. За да стане ясно какво представлява собственото земно магнитно поле, трябва да се разгледа строежът на Земята. Тя е отделена като самостоятелно тяло преди 1500 милиона години. Земята притежава 9 пласта надолу към центъра и 7 пласта нагоре към все по-рядката материя. От значение за разглеждането е вътрешната кухина и съдържащо се в нея магнитно поле. Много велики личности са се занимавали с проблема за кухата Земя. Жул Верн пише за това в “Пътешествие до центъра на Земята’, Едгар Алън По пише романа “Приключенията на Артър Гордън Пим”, “Спускане в Маелстрьом” и т.н. Твърди се, че на полюсите и на други места има специални отвори-канали за преминаване от горния в долния свят.

Пръв споменава за това Платон. След него през XVII век известният английски астроном Едмънд Халей твърдял, че Земята е изградена от четири сфери, вътрешността на планетата е изпълнена със светеща атмосфера, благодарение на което животът там е възможен. Ученият считал, че полярните сияния - над полюсите, се получават при излизане на светещ газ през отворите, водещи към подземния свят. И днес много хора са убедени, че полярните сияния са отражение на светлината на вътрешното слънце, проникваща през отворите на полюсите.

За слънцето в недрата също е писал Леонард Ойлер /XVIII век/, гениален швейцарски математик, физик и астроном. Той твърдял, че “Земята е кухо тяло, в което грее подземно слънце и дава топлина и светлина на високо развита цивилизация” И.Б.Гарнър, един от най-известните привърженици на теорията за кухата Земя, твърди че входовете за подземния свят са точно там, където учените считат, че са полюсите. Отворите вероятно са много големи според него, но трудно може да се достигне до тях, тъй като компасите буквално полудяват по тези места.

Дебелината на черупката, образувана като сандвич от двустранна земна кора и мантия между двете, е около 1000 километра. Кухината или огненият пласт под нея има дебелина около 2000 километра. Плътното ядро има радиус около 3370 километра. Земната кора е претърпяла много промени. При натрупване на отлагания, попаднали на Земята след експлозии на Нови звезди, от космически прах след изригване на Слънце, Сатурн и Юпитер, се образували залежи от руди на окиси на Fe, Al, Ca, Mg, Zn, Pb, Cu и др. На тях се дължи наличието на N и CО2. Когато от огнено състояние Земята се втвърдила, се образувала първична земна кора, като дъно на океан, покриващ цялата Земя с равномерен слой вода. По-късно под вода кората се разкъсва на части и някои от тях се издигат като континенти над световния океан. Милиони години след това, когато човекът живее във физическия свят, части от старите континенти се потопяват, а се издигат нови.

Новите образувания имат вулканичен произход и може да се нарекат вторична земна кора. Сега съществуващите континенти са части от океанското дъно, покривали изцяло повърхността на Пангея, която е имала радиус около 3440 км. Денонощието тогава е било с продължителност по-малко от два часа. Поради циклично нарастване на масата с космически прах, земната маса от образуване до сега е нарастнала 7,5 пъти.

От вятъра и водната ерозия прахът се отнасял в реките и океаните, като разтягал океанската кора надолу. Така днешната суша е образувана от първична кора с дебелина от 50-75 км, а в океанското дъно вторичната земна кора има дебелина 8-10 км. Температурният градиент съответствува на дебелината: 100 м за 3С на сушата и 20 м за 3С в океанското дъно. Земната кора сега образува една цяла плоча с различна дебелина, която плава върху мантията. Еластичните връзки в дъното на океана акумулират енергия. С течение на времето под действие теглото на по-тежкия пясък, океанските падини се разтягат навътре и действуват като помпа, която поглъща вода, увеличава земния радиус и едновременно понижава океанското ниво. Енергията, натрупвана в определени точки, периодично се освобождава чрез вулкани и земетресения. При нарастване на обема, радиусът расте, а първичната кора се съпротивлява на изправяне. Това причинява разкъсвания или нагъване на горния слой и образуване на планини, хълмове, долини и т.н. В океанското дъно действуват само сили на опън поради непрекъснато постъпване на космически пясък от космоса и ерозия на почвата на сушата, а на сушата имаме комплекс от сили на опън и натиск или огъващи моменти спрямо една нулева линия. Под космически влияния океанското дъно периодично се повдига, получават се напречни сили на натиск. Когато някъде се образуват високи планини, често в близост се откъсва остров или полуостров и се образува дълбока падина.

Най-ярък пример е нагъването на Хималаите при изправяне на кората на Азия, поради нарастване на обема и радиуса. През Лемурийската и Атлантска Раса Хималаите са били плодородна равнина. В резултат на гравитационна вълна от планетата Нибиру, преди 7200 години равнината се нагъва за часове в резултат от изправяне кората на целия континент и хоризонтален натиск от изправяне на океанското дъно от юг към север. Тогава се повдигат Андите с 2500 метра, образуват се Алпите и т.н. Изправянето в направление изток-запад причинява свиване в направление север-юг. Основeн метод за изследване на строежа на Земята са свързани с изследване на разпространението на сеизмичните вълни.

А. Мохоровичич изследвал промяната на напречни и надлъжни вълни, предизвикани от земетресения. Вследствие на пречупванията на вълните в области с различна плътност той установил профила и дебелината на земната кора. Преходът кора - мантия е границата на Мохоровичич. Този преход се открива само в океана и липсва във вътрешни морета. В тях има само разтягане на първична кора, без разкъсване.

Мантия. Мантията представлява полутечна субстанция с основен химически състав от силикати. Тя заема около 1/3 от обема на земното кълбо и 1/2 от неговата маса (средна плътност на мантията около 8,6.103 kg/m³, средна плътност на земята 5,52.10³ kg/m³). Основен химически състав SiO2, Mg2SiO4, MgSiO3, NaAlSi3O8. Температурата на мантията нараства до около 1500 С на дълбочина 100 км и се увеличава до 2000 градуса на 500 км дълбочина, след което започва да намалява и спада до 20 градуса С на повърхността на долната земя.

Ядро. Ядрото на Земята има радиус около 3370 км и се състои от също от силикати, но с по-висока плътност. Ядрото заема около 15% от обема на Земята, а неговата маса е около 37% от масата на Земята (средна плътност ЯДР=13850 kg/m³). Налягането в центъра на ядрото достига 750.10³ kg/m³. Ядрото се загрява, отделя топлина и флуоресцира от ударите на слънчеви етерни частици с висока степен на проникване през черупката. То притежава собствено магнитно поле, което осъществява дистанция между ядро и черупка. Това магнитно поле няма връзка с външното магнитно поле на черупката, обаче оста му съвпада с геометричната ос на въртене на Земята. Вътрешното магнитно поле също се състои от поток електрони, както външното поле. Скоростта му на въртене е същата, както на земната черупка. Благодарение на магнитната връзка, скоростите на ядро, вътрешно магнитно поле и черупка са синхронизирани и съвпадат. Нарастването на масата на черупката води до много бавно изоставане и забавяне скоростта на въртене на черупката и оттам – на ядрото.

Произход на земния магнетизъм

Принудително магнитно поле. Магнитното поле на Земята, както магнитното поле на всяко друго небесно тяло, притежаващо такова, представлява процес на криволинейно отражение (излъчване) на етерни частици от твърдата повърхност на екваториалната област и последващото им обратно поглъщане в полюсите. Излъчването и поглъщането става практически от цялата земна повърхност, като електрическите потоци са винаги перпендикулярни на земната повърхност. Излъчването на етерни частици се осъществява в пояса от около 35 градуса северна и 35 градуса южна ширина около екватора. Пониженото външно етерно налягане увеличава радиуса на екваториалната област и намалява силата на гравитация. Поглъщането става в останалата повърхност – двата кръга около полюсите. Там, поради повишено външно етерно налягане Земята е сплескана и гравитацинното етерно налягане е по-високо. Отдавна, обаче е известно, че съществува движение на етерни частици в посока от юг към север, илюстрирано от стрелката на компаса и използувано от хилядолетия в мореплаването. Този факт е създал погрешна представа на учените за формата и характера на земното магнитно поле, като че ли силовите линии излизат от северния полюс и се поглъщат към южния полюс. В учебниците и Интернет може да се намери илюстрация на този сбъркан модел.

В действителност поле с подобна насоченост съществува, но то не е свойство на Земята, а е принудително създадено външно поле от външни сили и представлява поток от високоенергийни частици, идващи от Слънцето. Самото поле коренно се различава от модела на постоянен магнит, Външното магнитно поле на Земята се образува от сумата на енергийни потоци, резултат от енергиите на Слънцето, Юпитер, Сатурн и най-вече от наклона на земната ос спрямо еклиптиката. Смяташе се неправилно, че земното магнитно поле изглежда като полето на един постоянен магнит. Външното магнитно поле на Земята има сложна форма и може да се разглежда като сума от две независими магнитни полета. Първото от тях, създадено от влиянието на Слънцето и планетите, наричам Принудително външно магнитно поле. То обтича Земята от север към юг на стотици километри височина. Около южния полюс се създава повишено статично налягане на етерни частици, които се връщат обратно от юг към север, обтичайки земната повърхност. Този поток се регистрира с компас и създава течението Гълфстрийм. Част от този етерен поток влиза в отвора на северния полюс и създава етерна среда от свободни електрони за вътрешното магнитно поле. От южния полюс изтича етерен поток навън през отвора на Антарктида. Тези две течения разкъсват озоновия слой над двата полюса.

Приближаването на планетата-гигант Нибиру под ъгъл към оста на Земята отслабва принудителното външно магнитно поле и предизвиква следните аномалии:

1/ Енергията на Нибиру захранва с допълнителна енергия нашето Слънце, предизвиква глобално затопляне и топене на ледовете.

2/ Гравитацията на Нибиру отслабва принудителното земно магнитно поле, което води до отслабване на топлото течение Гълфстийм.

3/ Отслабеното принудително външно поле намалява етерния поток през отворите на Земята и затваря озоновите дупки на полюсите.

4/ Отслабеното външно магнитно поле увеличава сплеснатостта на Земята

Собствено магнитно поле. Земята има две собствени магнитни полета – едно външно и едно вътрешно, които си приличат. Вътрешното, обаче е много по-сплескано, поради ограничено пространство. Магнитното поле на Земята представлява излъчване (отразяване) на етерен поток в екваториалната равнина, радиално разширение и симетрично изтичане на етера в два потока към полюсите. Земното магнитно поле се състои от потоци свободни електрони. Всички магнитни полета на небесни тела, независимо от вида на етерните частици, са с подобна форма и са триполюсни. Имат един кръгов положителен полюс и два отрицателни полюса.

От взаимодействие (сумиране) на собствено магнитно земно поле и външно магнитно поле се получават циклонални етерни потоци около северен и южен полюси. Там се възстановяват загубите на въртящ момент. От тук произтичат някои обстоятелства, доказващи и поясняващи това влияние:

1/ Около северния и южния полюси се наблюдава така нареченото полярно сияние с циклонална или фуниевидна форма, преминаващо през земните отвори и дължащо се на светлината на вътрешното земно слънце

2/ Северният и южен магнитен полюс на Земята не съвпада с ротационната ос (геометричните полюси на Земята), като поради влияние на Слънцето и Немезида и земния наклон, те са изместени с 11,5 0 (1/2 от наклона на земната ос), като се колебаят и движат в широки граници. Това е доказателство, че собственото магнитно поле има повърхностен характер и се влияе от въздействието на Слънчевия вятър.

3/ Завръщането на изстуден земен етер от космоса към Южния полюс предизвиква климатични промени и студени етерни космични вълни. Затова зимите в южното полукълбо са по-сурови от зимите в северното полукълбо. Също така морето около нос Хорн е сериозна заплаха и проблем за мореплавателите.

4/ С помощта на спътниковата геодезия се определя, че формата на Земята е крушовидна. Южният полюс се намира по-близо до центъра на Земята отколкото северният полюс. Изместеният на юг център на тежестта на Земята създава наклон на земната ос.

5/ Озоновите дупки, дължащи се на разпръскване на озоновия слой, се образуват изключително над двата полюса. Там динамичната скорост на изтичане е най-висока и миксирането на озона е най-силно.

6/ Връщането на магнитния поток от етерни частици към двата полюса създава циклони, където се възстановява отдаденият на екватора въртящ момент. Поради тази причина газовата обвивка на полюсите на Юпитер и другите планети и звезди се върти с по-висока ъглова скорост от тази на екватора.

Може да се даде следната дефиниция за собствено магнитно поле:

Промяната на магнитните характеристики (магнитни силови линии) на отразен етер, спрямо тези на равномерно падащ космичен етер, по отношение на направление, плътност и интензитет, в резултат на увличане от собствено ротационно движение, наричаме планетарно магнитно поле.

В другата проекция външното магнитно поле, което задвижва сателитите, има спираловидна форма, която видимо се наблюдава в галактиките. При планети като Сатурн, поради много по-високата ъглова скорост, спираловидният поток се затваря в окръжности, които наблюдаваме в пръстените му.

По отношение интензивността на собственото магнитно поле може да се каже следното: Най-висока интензивност има пръстенът около екватора, откъдето се излъчва и най-ниска интензивност има в двата земни полюса. Интензивността на магнитното поле на екватора е 580 пъти по-слаба от гравитацията. Но тъй като интензивността на земното магнитно поле намалаява обратно пропорционално на разстоянието, а гравитационното налягане намалява обратно на квадрата на разстоянието, съществува такъв радиус, равен на 384 400 километра, при който двете интензивности се изравняват. Такива равновесни стойности съществуват при всяко небесно тяло, което притежава околоосно въртене и магнитно поле. Изключение правят Венера и Меркурий, чиито оси се въртят и са насочени винаги към Слънцето, а скоростта им на въртене е недостатъчна за създаване на магнитно поле. Това е причината, поради която тези две планети не могат да притежават естествени сателити.

Топлинни източници. Основен топлинен източник за Земята е слънчевото греене повърхностно отвън и обемно отвътре. Вътрешното отражение на етерни частици, идващи от Слънцето повишава температурата на плътното вътрешно слънце и вътрешността му. Втори източник на енергия е пряко приемане излъчването на частици от тъмното слънце Немезида и трети източник е излъчването на сега приближаващото се черно слънце Нибиру. За Земята Немезида не е от голямо значение за енергетиката, поради малките и` размери, но планети като Юпитер и Сатурн получават повече енергия от Немезида, отколкото от Слънцето. Четвърти източник са радиоактивни елементи, съдържащи се в земната кора и мантия.

Литература

Теория на всемирната гравитация, Пенчо Бойчев, издателство Виделина, 2007 г. София

Редактирано Октомври 15, 2010 от Р. Теодосиев

[Kuna]

Вулканичната и сеизмичната дейност как се обясняват по тая "теория"?

Сериозно, съжалявам, но някои книги трябва да се горят. Например тези на Ситчин.

Редактирано Октомври 30, 2010 от Б.Богданов

[Doris]

Според мен, източник на идеята за долната земя са българските народни приказки.

http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=994&elementID=1438869436&sectionID=5

[Б.Богданов]

Според мен, източник на идеята за долната земя са българските народни приказки.

http://www.znam.bg/c...436&sectionID=5

Но Дорис, българските народни приказки трябва да бъдат приети, като много сериозно доказателство за създаването на подобна хипотеза.. извинете - теория!

[Малоум 2]

Но Дорис, българските народни приказки трябва да бъдат приети, като много сериозно доказателство за създаването на подобна хипотеза.. извинете - теория!

Здрасти, Богданов!

Не трябва да се забравя и ... обратната хипотеза... ...щото, има данни и за нея, макар и от друг Пенчо...

Пътешествие в Н2О

[Б.Богданов]

Здрасти, Богданов!

Не трябва да се забравя и ... обратната хипотеза... ...щото, има данни и за нея, макар и от друг Пенчо...

Пътешествие в Н2О

Не трябва да се забравя, разбира се! И обратната хипотеза е вярна! Може да звучи объркано, но и двете теории са верни!

[Пенчо Бойчев]

Вулканичната и сеизмичната дейност как се обясняват по тая "теория"?

Сериозно, съжалявам, но някои книги трябва да се горят. Например тези на Ститчин.

Земната кора плава върху лава и създава огромно налягане. Когато се получи пробив на земната кора, започва изтичане на лава на най-слабите места. При спадане на налягането и втвърдяване на лавата, пробивът се самолепва.

Сеизмичната дейност се обяснява с "дишането" на земната кора, създаване на приливно-отливни вълни от Луната. Защото Луната не действува само на водните маси. В някои случаи се получава кумулиране на енергия, която се освобождава във вид на земетресения. Разбира се, има и други итационни гравфактори като Слънцето и планетите, Слънчевата активност и др.

Според мен, източник на идеята за долната земя са българските народни приказки.

http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=994&elementID=1438869436&sectionID=5

Не подценявайте големи учения като Платон, Ойлер и други, които са знаели повече от Вас за някои области на науката!

Но Дорис, българските народни приказки трябва да бъдат приети, като много сериозно доказателство за създаването на подобна хипотеза.. извинете - теория!

Всяка приета научна теория задъвжително преминава през три етапа:

1/ Пълно отричане

2/ Опит за оборване с аргументи

3/ Приемане като нещо съвсем очевидно за всеки

Тази теория (за кухата земя) не е моя, но съм убеден в нейната правота. Не трябва да се пренебрегват големият брой писания, включително литературни, на тази тема. А има и научни доказателства. Този цитат е от вестник, в който не се посочва кой брой, година е въпросното списание Нейчър:

“Британското научно списание Нейчър (Nature), което се смята

за много авторитетно сред специалистите, оповести откритието на

американските сеизмолози д-р Пол Ричард и Сиъдън Сон от

лабораторията Леймънт Доърти на Колумбийския университет в

Палисадис - Ню Йорк. Те съобщиха, че ядрото на Земята се движи

свободно и по-бързо от останалата част на планетата, която се

променя на всеки 400 години. На практика това явление става “планета

в планетата”. Експертите окачествяват това като изключително

научно откритие, защото досега учените не са установили вътрешна

свобода на което и да било тяло в Слънчевата система...”

[Б.Богданов]

**

Тази теория (за кухата земя) не е моя, но съм убеден в нейната правота. Не трябва да се пренебрегват големият брой писания, включително литературни, на тази тема. А има и научни доказателства.

Няма научни доказателства. Господстващата теория е солидно подкрепена с изследвания и доказателства, а тя не приема наличието на кухини под земната кора с изключение на познатите ни пещери.

Планетата ни е се състои от:

/изброявам от центъра на сфероида към повърхността му/

I. Ядро - твърдо тяло

1. Вътрешно ядро -плътно тяло, което се държи като твърдо тяло /коректния термин е кондензирана материя/

2. Външно ядро - плътно тяло, което се държи като твърдо тяло.

До тук нищо особено не се забелязва.... Математическият модел описващ зависимостите показва линейни стойности ... просто нищо непредвидимо ...

II. Мантия - твърдо тяло

3. Долна земна мантия

4. Средна земна мантия

5. Горна земна мантия

Тук, математическият модел прави някои прогнози, чиито резултати които са доста по-сложно взаимосвързани.

III. Стопилка - тя е течна

Стопилката е смазочен материал между горната мантия и тектоничните плочи. Те просто си плуват отгоре.

Стопилката се държи се като течност с висок вискозитет под налягане.

IV. Литосвера - типична кондензирана материя.

***

Това са слоевете от които е съставена нашата планета. Има мощно магнитно поле, следствие на въртящо се ядро...

Няма дупки, трапове, змейове и змеици да топлят Земята от вътре...

****

Искам да допълня, че геофизиката, определено е една от интересните части на физиката и изучаването и започва в трети курс на СУ ...

Професор Лалов /бивш ректор на СУ/ има издадена "Физика на кондензираната материя".. Препоръчва ви го, господин Бойчев.

Добър материал е...

....

Успех ..

Поздрави Б.

[Kuna]

То не че и аз понякога не си падам по разни екзотики, да ги наречем условно, ама чак пък толкоз... Познавам хора, млади, нямат 40 още, с образование в областта на естествените науки, които вярват в "теорията" за разширяващата се земя.

[Пенчо Бойчев]

Няма научни доказателства. Господстващата теория е солидно подкрепена с изследвания и доказателства, а тя не приема наличието на кухини под земната кора с изключение на познатите ни пещери.

Планетата ни е се състои от:

/изброявам от центъра на сфероида към повърхността му/

I. Ядро - твърдо тяло

1. Вътрешно ядро -плътно тяло, което се държи като твърдо тяло /коректния термин е кондензирана материя/

2. Външно ядро - плътно тяло, което се държи като твърдо тяло.

До тук нищо особено не се забелязва.... Математическият модел описващ зависимостите показва линейни стойности ... просто нищо непредвидимо ...

II. Мантия - твърдо тяло

3. Долна земна мантия

4. Средна земна мантия

5. Горна земна мантия

Тук, математическият модел прави някои прогнози, чиито резултати които са доста по-сложно взаимосвързани.

III. Стопилка - тя е течна

Стопилката е смазочен материал между горната мантия и тектоничните плочи. Те просто си плуват отгоре.

Стопилката се държи се като течност с висок вискозитет под налягане.

IV. Литосвера - типична кондензирана материя.

***

Това са слоевете от които е съставена нашата планета. Има мощно магнитно поле, следствие на въртящо се ядро...

Няма дупки, трапове, змейове и змеици да топлят Земята от вътре...

****

Искам да допълня, че геофизиката, определено е една от интересните части на физиката и изучаването и започва в трети курс на СУ ...

Професор Лалов /бивш ректор на СУ/ има издадена "Физика на кондензираната материя".. Препоръчва ви го, господин Бойчев.

Добър материал е...

....

Успех ..

Поздрави Б.

Има само една тектонична плоча, която плува над мантията. Обаче махнитното поле се дължи на чисто еластично отражение на етерни частици и тяхното увличане от въртенето на Земята. Както се върти водата в една стара пералня "Роса" с вертикална ос, така се върти магнитното поле на Земята и движи планетите. Прочетох статията на професор Лалов и не открих нищо ново, заслужаващо внимание. Все стари заблуди. Съветвам Ви г-н Богданов да прочетете какво е писал Кеплер за двиение на планетите. В това отношение е бил по-ерудиран от проф. Лалов.

Поздрави П.Б.

[Пенчо Бойчев]

То не че и аз понякога не си падам по разни екзотики, да ги наречем условно, ама чак пък толкоз... Познавам хора, млади, нямат 40 още, с образование в областта на естествените науки, които вярват в "теорията" за разширяващата се земя.

Не е правилно да се казва разширяваща се Земя, според мен, а растяща Земя. Защото тя не се разширява за сметка на плътността, а нараства както по обем, така и по маса. От разстоянието на Луната до Земят може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на Земята и на Луната от момента на нейното откъсване. Масите са се увеличили 4,7 пъти за 500 милиона години. От момента на отделяне на Земята, който е станал преди 1500 милиона години до сега масата на Земята е нарастнала 7,5 пъти. Всички днешни континенти са били океанско дъно преди 200 милиона години. Радиусът на Земята преди разкъсване на континентите е бил 3440 км. Имам издадена книга по този въпрос: "Сътворение и еволюция на Земята, човека и Слънчевата система". Има достатъчно доказателства за растежа на Земята. Дори доказах, че след като Слънцето също е нарастнало 7,5 пъти, със същият материал като Земята - основно SiO₂, то 80% от Слънцето не може да е водород и хелий, т.е. Слънцето не съдържа водород, освен тънка водородна обвивка от няколко десетки хиляди километра.Още няма кой да чуе и да възприеме тези доказателства, но и това ще стане.

Така че, водородът съвсем не е най-разпространеният елемент в космоса, а силикатите.

[glishev]

Нараства по маса?! Това дори за хуманитар като мен е абсурдно.

[Kuna]

Не е правилно да се казва разширяваща се Земя, според мен, а растяща Земя.

Растяща, разбира се. Както кажеш

[Б.Богданов]

***

Прочетох статията на професор Лалов и не открих нищо ново, заслужаващо внимание. Все стари заблуди. Съветвам Ви г-н Богданов да прочетете какво е писал Кеплер за двиение на планетите. В това отношение е бил по-ерудиран от проф. Лалов.

Поздрави П.Б.

Стари заблуди?

Приемам, че това са "Стари заблуди" на фона на супер авангардните твърдения, че има кухина в Земята и че там се върти второ Слънце...

Най-малкото масата на Земята би била доста по-различна от тази която познаваме.

Но значително по-стари са заблудите да се твърди съществуването на етерен вятър!

***

Познавам работа на Йохан Кеплер и последователите му...до някаква степен и в никакъв случай не мога да се съглася, че проф. Лалов е по-малко ерудиран от него... Най-малкото ги дели доста голям период от време, през който науката е направила сериозен качествен и количествен скок, а Лалов е запознат с тези научни постижения, не мислите ли?

Смешно е да се прави сравнение между двамата.

***

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

***

не ги разбираш тия работи оти си не помълчаваш

***

Не се сърди, а ще се радвам да коментираш постовете в Ел. Вселена за строеж и състав на Слънцето...

[Пенчо Бойчев]

Стари заблуди?

Приемам, че това са "Стари заблуди" на фона на супер авангардните твърдения, че има кухина в Земята и че там се върти второ Слънце...

Най-малкото масата на Земята би била доста по-различна от тази която познаваме.

Но значително по-стари са заблудите да се твърди съществуването на етерен вятър!

***

Познавам работа на Йохан Кеплер и последователите му...до някаква степен и в никакъв случай не мога да се съглася, че проф. Лалов е по-малко ерудиран от него... Най-малкото ги дели доста голям период от време, през който науката е направила сериозен качествен и количествен скок, а Лалов е запознат с тези научни постижения, не мислите ли?

Смешно е да се прави сравнение между двамата.

***

Поздрави Б.

Науката е направила много по отношение на технологиите и много малко по отношение на теоретичната наука.

Като писах стари заблуди нямах в пред вид кухата земя, макар че това е факт. Мисълта ми е, че спиралната форма на галактиките показва как формата на магнитното поле съвсем не е като на постоянен магнит със сферична форма, в поглед от страни. Не бих нарекъл модела на земното магнитно поле научно постижение, а поредната заблуда. Земното магнитно поле според мен се състои от поток от свободни електрони, а те имат малка проникваща способност, Освен това в небесни тела с газова обвивка се забелязва, че полюсите се въртят с по-голяма ъглова скорст от екватора. Това говори, че моделът на земното магнитно поле е сбъркан. То е три полюсно. Един кръгов полюс около екватора и два отрицателни полюса, съвпадащи със земните полюси. Поради наклона на земната ос, магнитните полюси са изместени с 1/2 от наклона. Аз не се интересувам кой какво е казал или написал, а дали теорията обяснява физичните явления.

Поздрави П.Б.

[Kuna]

А как стои въпросът с цивилизацията, населяваща долната земя?

[Б.Богданов]

А как стои въпросът с цивилизацията, населяваща долната земя?

Мии доста сме запознати с тази цивилизацията.. Има змеЬове, змеИци.. рогати дяволи и т.н.

Дорис даде линк с инфо за нея. Повече информация - Бъргарски народни приказки.

[Last roman]

Мии доста сме запознати с тази цивилизацията.. Има змеЬове, змеИци.. рогати дяволи и т.н.

Дорис даде линк с инфо за нея. Повече информация - Бъргарски народни приказки.

Не е верно. На долната земя живеят динозаври. Аз вярвам на Жул Верн. Човекът за толкова неща е познал /полети до луната, плаващи острови, подводници/. Та една долна земя ли няма да предвиди.

Редактирано Октомври 18, 2010 от Last roman

[Guest Паk съм тука]

Здравей Б.Богданов,

Не се сърди, а ще се радвам да коментираш постовете в Ел. Вселена за строеж и състав на Слънцето...

Аз всичко коментирам ама боклуците се домъкнаха и в тоя форум да ми трият постинзите .. Чуда се да не се ли измесня в друг сайт и народа ще ме последва а боклуците ще ми трият дядовия там ..

Тук дойдох главно заради добре организирания текстов редактор , ама те и него осраха като въведоха ограничение за броя на цитатите .. Пфууу !.. отврат !..

[Пенчо Бойчев]

А как стои въпросът с цивилизацията, населяваща долната земя?

Има няколко различни цивилизации в долната земя, но не съм добре запознат с тях. Там гравитацията (от вътрешната страна на земната черупка) е по-слаба и човешките същества са по-големи, от порядъка на 3-4 метра. Американците имат връзка с тях.

[Kuna]

Има няколко различни цивилизации в долната земя, но не съм добре запознат с тях. Там гравитацията (от вътрешната страна на земната черупка) е по-слаба и човешките същества са по-големи, от порядъка на 3-4 метра. Американците имат връзка с тях.

А как дишат примерно? Биологично как е хавата?

[fantom4e]

А как дишат примерно? Биологично как е хавата?

Не дишат, поне както ние. Обменят електронни от ф-подслоя на силициевите атоми.

Поради голямото налягане и малката гравитация, както и липсата на кислород, процесите са дифузионно ограничени, което пък спомага за по лесното емитиране на тези електрони.

Обаче ми се губи връзката с магнитното поле, може би спин-спин взаимодействията, не са така силни...

[Пенчо Бойчев]

А как дишат примерно? Биологично как е хавата?

Дишат въздух както нас. Там температурата е постоянна, около 20 градуса, постоянно е светло, няма ден и нощ. Ето една информация, която не знам до колко е достоверна, но има логика в написаното:

“По-долу представяме показанията на полковник Били Фей

Уудард от американските ВВС...

Работих в района 51 в Невада от 28 януари 1971 г. до 1982 г.

През тези шест години посетих шест пъти кухата вътрешност на

Земята, която е 800 мили под повърхността.

При пристигането в Район 51 бях информиран за съществуването

на тунели под него. Скоро след това срещнах няколко извънземни

оператори на подземни совалки, които бяха високи от 4 до 4.5 метра.

Тунелите, които прекосяват вътрешността на Земята, са били

построени от цивилизация, която е съществувала тук много, много

отдавна...

В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са

военни и 15 на сто - цивилни. След пристигането ми ме закараха в

подземните съоръжения и не видях дневна светлина през следващите

11.5 години.

Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са

прокарали стъклена епруветка в топка глина. Толкова гладки са

стените.

Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но реално

това са метални непробиваеми субстанции. Повърхността им не

може да бъде пробита даже с диамантена сонда или с лазер.

Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се

разминават две совалки, широки по 5 метра. Тръгвайки от Район 51

едните се насочват към Тихия океан /350 мили западно от Монтерей,

където под водата има пирамида/. Други совалки се насочват към

планината Чайен.

Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите

на Земята ги използуват за превозване на голям брой същества, хора

и каквото и да било, много бързо.

Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се

движех и аз.

Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те

стигат от Район 51 до вътрешността за по-малко от 10 минути. 5-6

минути и вече сме там...

Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използуваща

магнитните полета... Във “вътрешната” земя има седем

цивилизации, които са управлявани според принципа на

хармонията. Техните знания в областта на медицината са

феноменални...”

в-к “Строго секретно”, бр. 82, март 2002 г., Петър Топалов.

[Kuna]

Не, не вярвам на американски източници.