Смокиня

[Стоедин]

Нуждая се от съвет! Как мога да спася от измръзване младо смокиново дърво? Методите, които съм чувал са затрупване с пръст(Това не ми е ясно как става. Цялото дръвче ли се затрупва с пръст или само част от него? Обяснете, моля!), затрупване с шума от царевица или със слама. Тези варианти не ми вършат работа и ми трябва идея как да се справя с други средства в градски(училищни) условия. Дръвчето се хвана по чудо(засято е в края на пролетта и цяло лято не даваше признаци на живот) и сега ще е жалко да загине. Освен това не знам кога точно трябва да се зазими. При какви температури? Сланата опасна ли е? Изобщо нуждая се от информация по въпроса от хора с практически опит по въпроса, а не линкове от Интернет и истории от сорта-" чувал съм, че еди си какво се прави...". Предварително благодаря на всички които откликнат с мъдър съвет!!!

[fixxxsers]

Понеже знам от кой край си ( то и аз съм от същия) - а там много, много смокини не виреят, макар че става ама трябва повечко грижи, ще трябва наистина да се положат усилия. На село имахме смокиня и през зимата дядо ми я овиваше с найлон и отгоре с някакви парцали - това ако е сравнително голямо вече дръвчето, иначе може ако е по- малко освен всичко това и с някаква шума да се затрупа. Опасни стават температурите, когато паднат под нулата и то по- трайно.

[IYI Аспарух]

Нуждая се от съвет! Как мога да спася от измръзване младо смокиново дърво?

Опитайте следното:

Насадете смокинята на около 1.50 м от стена на постройка с южно изложение така, че да е защитена от североизточния и северозападния ветрове през зимата и всичко ще е наред...

Задължително я формирайте чашовидно с височина на ствола максимум 60 сантиметра.

Трябва също да се подбере по-студоустойчив сорт - Далматински № 6, Поморийски № 1, Поморийски № 13 или Мичурински № 10.

Има и втори вариант - насадете смокиново дръвче във срязан на половина 200 литров пластмасов бидон монтиран върху стойка на колелета, която в началото на зимата да вкарате в затворено помещение.

Успех.

[Kuna]

Понеже знам от кой край си ( то и аз съм от същия) - а там много, много смокини не виреят, макар че става ама трябва повечко грижи, ще трябва наистина да се положат усилия. На село имахме смокиня и през зимата дядо ми я овиваше с найлон и отгоре с някакви парцали - това ако е сравнително голямо вече дръвчето, иначе може ако е по- малко освен всичко това и с някаква шума да се затрупа. Опасни стават температурите, когато паднат под нулата и то по- трайно.

Да, в Плевенско на селото на мъж ми също имха една, вирееше си прекрасно, но вече беше голяма като я видях за първи път.

[miroki]

Имай предвид, че като се затрупа с шума мишките могат да влязат и да изгризат смокинята , поне така стана с мойта

Тази година съм решил да сложа едни ръкави от кафлекс-слагат ги за тръбите с парно за изолация

на младите клонки за да може да тръгне,като стане голяма повече издържа, че моята е над 25 годишна и все всяка година е нова брал съм в изключителни случаи, ако не замръзне някоя мека зима.

Остави едно стъбло за да стане дебело и издържа повече. Кафлекса е скъп аз просто имам стар такъв от ползвана изолация.

увий иначе с парцал и найлон отгоре стъблото и така, Считай че всичко 50см над земята ще измръзне при продължително застудяване особено под -10градуса. за един ден не е проблем и до -15 може да изкара, но за 2-3 дена е готова.

[Kuna]

Нещо ми се върти в главата, че дори да измръзне надземната част, после пак си тръгва.

[Стоедин]

Благодаря за идеите!

Куна, и аз съм го чувал това за новото изникване, но така май няма да стане дръвче, а по скоро храст. Иска ми се да израстне хубаво, голямо дърво. Плодове не ми трябват, само за красота е засято дръвчето.

[ISTORIK]

ПРОИЗХОД И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Видът смокиня произхожда от Мала Азия и Средна Азия, където и до днес има голямо разнообразие на диви форми. Смокинята е растение на топлия субтропичен климат. Тя изисква повече топлина и затова у нас е разпространена само в южните райони на страната – Санданско – Петричкия район и Черноморското крайбрежие. В тези места температурата през зимата не пада под –10, -15 градуса С. Извън тези райони тя би могла да се отглежда само ако се вземат мерки за опазване от измръзване (загребване или завиване). Поради големите си изисквания към топлина, смокинята няма стопанско значение за нашата страна.

БОТАНИЧЕСКИ И БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ: В страните с топъл климат смокинята става мощно дърво. В по – студените райони у нас тя се отглежда като храст. Кореновата им система е мощна, образува много издънки и има голяма възстановителна способност. Листата са прости с дълги дръжки. Имат различна форма – от цялокрайни до дълбоко нарязани. При нашите климатични условия листата опадват на есен, но в по–топлите страни смокинята е вечнозелено растение. Цветовете са събрани в съцветия. Едно съцветие съдържа от 800 до 1 500 цвята. Цветното легло на съцветието е кълбовидно или крушовидно разширено и на върха си има отворче, през което става оплождането на цветовете. Съплодията са образувани само от женски или само от мъжки цветове. Смокинята е двудомно растение. Женските съцветия се образуват на отделни растения, наречени фиги, а мъжките на други наречени каприфиги. Мъжките съплодия са негодни за консумация. Цъфтежа е продължителен. Растенията цъфтят през пролетта, лятото и есента. Съплодията от пролетния цъфтеж са малко, а от есенния не успяват да узреят и затова стопанско значение имат само летните съплодия. По форма те биват крушовидни, бутилковидни, яйцевидни, а по оцветяване в зависимост от сорта – кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, жълто виолетови, тъмносини до черни. Месестата част също е различна на цвят. Опрашването е кръстосано и се извършва от насекомото бластофига, което е приспособило развитието си към биологията на смокинята. Смокинята стъпва в плододаване към третата или четвъртата година и при подходящи условия плододава ежегодно. Живее 50 – 60 години, но в топлите страни може да достигне възраст до 300 години. Важна биологична особеност на смокинята която позволява нейното разпространение и по на север, е бързата й възстановителна способност след измръзване. Израслите нови издънки още през втората година започват да плододават.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЛИМАТ И ПОЧВА: Смокинята е чувствителна към студовете през зимата. Температурите под –20 градуса С причиняват измръзване на храста. Понася добре горещината и засушаването на въздуха през лятото, но е взискателна към влажността на почвата. При почвена суша растежа на дървото спира и листата му опадват. Съплодията се спаружват и опадват или изсъхват на дървото. По отношение на почвените условия смокинята не е много взискателна. При неблагоприятни условия, обаче дава дребни и некачествени съплодия. За по–доброто си развитие и получаване на качествена продукция, смокинята трябва да се отглежда на лека и средно тежка почва, богата на хранителни вещества и вар.

РАЗМНОЖЕНИЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА СМОКИНЯТА: Смокините се размножават чрез резници и чрез издънки. По – голямо значение има размножаването чрез резници. Те се събират от добре проучени майчини растения, оценени по качество и количество на продукцията и по устойчивостта на студ и болести. Използват се едногодишни и двугодишни клонки, като се събират тези които са с по – къси междувъзлия и дебелина от 1,2 до 1,8 сантиметра. Резниците се събират през целия период на покой, но най – добре е да се вземат през ноември и декември. Подготовката на резниците се извършва, като клонките се нарязват на части с дължина 20 – 25 сантиметра. Долния отрез се прави непосредствено под пъпка, като се внимава да не се засегне мембраната на мездувъзлието. Горния отрез се прави косо 4 – 5 милиметра над пъпка. През зимата резниците се запазват в пясък. Засаждат се за вкореняване през март – април. При правилно отглеждане до есента се получава вкоренен материал с височина 60 – 80 сантиметра. Вкоренените резници се засаждат през пролетта след подходяща обработка на почвата. Разстоянията за засаждане в топлите райони са 8 Х 8 метра, а в по – хладните райони, където се отглежда като храст – 4 Х 4 метра. В младите смокинови насаждения до стъпване в пълно плододаване междуредията се заемат от подходящи междуредови култури. Ежегодно ширината на ивицата заета от междуредовите култури се намалява. През първата половина на лятото смокинята се полива. Поливките се прекратяват през август, за да могат съплодията са узреят. Смокиновите насаждения се формират чашовидно с височина на ствола 60 сантиметра. При измръзване се изчаква да се открият добре измръзналите части и тогава се извършва резитба за възстановяване на храста. От отглежданите у нас сортове с най – голяма студоустойчивост се отличават № 6 (Далматински), Поморийски № 1, Поморийски № 13 и Мичурински № 10.

СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ: Смокинята представлява интерес главно заради вкусните си плодове, които притежават високи вкусови, хранителни и диетични качества. В пресните плодове се съдържат до 25 % захари, а в изсушените те достигат до 75 % и то под формата на монозахариди, които са лесно и напълно усвоими от човешкия организъм. Съдържанието на минерални соли на калция, магнезия и медта е значително по – високо, отколкото в плодовете на ябълката и гроздето. Смокиновите плодове са и ценна лечебна храна. Поради големите си изисквания към топлина, смокинята няма стопанско значение за нашата страна.

http://www.ovostarst...ent/smokinq.htm

---

Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата. Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата. Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Някои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували.

 

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

http://zeleno.bg/bg/...te-durveta.html

http://dekorativni-h...g/usefully.html

---

Може да се използва защитно силиконово масло. То може да се комбинира с препарати за растителна защита.

http://laksifert.com...id=72&Itemid=82

 

[miroki]

Току що написах, че моята 25 години измръзва и избива наново но тогава не се бере. Дава плод следващата година. Дава и есента обаче не успяват да станат

[mnogoznaiko]

Смокинята е известна с уникалния си вкус и текстура, но едва ли знаете, че това се дължи на една специална съставка.

Любителите на плода, както и вегетарианците, могат да се погнусят, когато разберат, че луксозният вкус се дължи на разложена оса във всяка една смокиня. Смокините са на практика обърнати навътре цветя, които съхраняват прашеца в себе си. Когато женската оса се промъква през тесния отвор на смокинята, крилата й се откъсват, тя снася яйцата си и успешно опрашва плода. Загубила способността си да лети, осата умира в смокинята, където специални ензими я разграждат на протеин. Буквално смокинята смила мъртвото насекомо и го прави част от узрелия плод.

Биолозите наричат тази специална симбиоза „задължителен мутализъм“ и е факт от 34 милиона години.

Има около 900 вида оси и всеки вид е отговорен за опрашването на 1 или 2 вида смокини. Въпреки че смокинята не може да се възпроизвежда без този смъртоносен цикъл, много вегани и вегетарианци отказват да консумират смокини. В някои страни, консумацията на инсекти е честа практика, тъй като те са отличен източник на качествен протеин.

И ако това не Ви е достатъчно, трябва да знаете, че по изисквания кетчупът трябва да съдържа „не повече от 30 плодни мушици в 100 грама продукт“, консервираните гъби съдържат червеи и има гъсеници в спаначената Ви салата.

[vorfax]

А без да влезе оса може ли да има плод смокинята?

[miroki]

Варианта с кафлекс не бе успешен пак измръзна.

Да споделя моя опи със затрупване. По-точно на баща ми.

Избира се по-наведен клон. И без това избиват като чашка.

След като опадат листата се прави траншея, според дължината на клона и желаната посока.

Заравя се поне на 20 см. слага се отгоре найлон и се затиска, примерно с тухли.

За сега около 3 години няма измръзнало. Вече са 4 броя и най-после ги махнах от близо до къщата и са на широко в двора.

На пролет се повдига и първата година дори с въже изправих. Но после я оставихме наклонена, да се огъва и зазимява по-лесно.

Височината в момента е над 2 метра. Може и 3, но пак става.

пп. Като се сложи клона в траншеята, се захваща със скоби да не се изправи, може и дървени чаталчета. И чак тогава се затрупва.

[Skubi]

Насрещанния ми комшу има северо-източна стена която я пече слънцето фактически от 11 до вечерта. Младата му смокиня 2-3 годишна пръши от смокини големи като ябълки...Обеща ми клончета....Чакам есента да си ги изровя...

Чудесна ракийка ще си правя....Ако мога ще пусна снимка...

Редактирано Юли 19, 2015 от Skubi

[Perkūnas]

По разградските села съм виждал смокини в стопански двор или кокошарник, трябва да са задължително на завет.

[Skubi]

Fuge1.bmpFuge2tomor.bmpFuge3tomor.bmpFuge4tomor.bmp

[vorfax]

На село (централна България) имаме доста смокини. Вярно са до дуварите, на завет. Тънките клончета изсъхват през зимата, което не съм се замислял, че може да е от измръзване. Никога не сме ги завивали, но на село завиваме с обгръщане с найлони натъпкани с шума и пристегнати силно със сезал или друга връв.

Една година помня, че паднаха много температурите - под минус 20 - и дафиновите дръвчета измръзнаха до дъно, но оттам изкараха напролет. Наровете обаче оцеляха, а се водят по-неиздръжливи на студ. Във всеки случай закътаното до стена е много облагодетелствано, особено ако покрив налива и вода в корените му.