Животът на средновековния българин

[plamen_starbov]

Досега все сме обсъждали войни, битки, владетели, религиозни дейци, патриарси, местни владетели. Но някак си встрани стои животът на един обикновен българин и българи през Средните векове. Него рядко го обсъждаме. Как е живял, какви идеи и мисли са го вълнували, бил ли е вярващ, ходил ли е на война, имал ли е голямо семейство, какви са били ценностите му и така нататък... Все въпроси, които са незасягани. Може би темата е обсъждана вече, ала ако не е - нека поговорим по нея.

[КГ125]

...... е сходен с този, описан от пътешествениците през Османската империя, но с български господари и при отсъствие на религиозен гнет. В някои отношения много по-добър.

[Warlord]

Направо давам думата на Лала Шахин, чуждоземец и завоевател, но и наблюдател видял с очите си все още живата българска държава и изпратил до нас своите впечатления за късносредновековната София:

Вътре в крепостта има многобройна кюфарска от­брана армия, войниците на която едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия — с една дума, хора веселяци. Откъм продоволствия, крепостта има в себе си изобилно храни: жито, брашно и жива стока — едър и дребен добитък. Софийската котловина е много изо­билна в земеделско и скотовъдно отношение; тя може да храни за дълго време огромна армия. Военни провизии, припаси и военно-железарски работилници има в крепостта предостатъчно, и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им. Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста; там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там. София, като заобиколена от близки гори и планини, има преизобилно студени балкански води за пиене на населението и за поене на многобройните стада, с които тъй много се слави тая страна. Климатът е добър, умерен и много здравословен. Овощия от всякакъв род и лозя там има в изобилие. Търговията в града е доста развита, защото на всяка страна се съглеждат като пиявици наредени пътища, по които сноват насам-нататък пътници-търговци, търговски кервани с разни стоки и изделия, които се работят в София и се разпространяват по всяка посока за Румелия и за по-нататък. Пътищата и друмовете са много големи. Полето и горите са пълни с изобилни треви и овощни дървета; има и големи балкански дървета за градежи. По Софийската котловина се забелязват много диви животни, като: чакали, вълци, сърни и др. Така щото София и Софийското поле представляват истинска райска ябълкова градина. При това, вътре в София има и минерални горещи води, що служат за нуждите на населението, което е доста красиво, едро и стройно на глед, с весело настроение.

[КГ125]

Да, а два века по-късно Ханс Дерншвам с горчивина ще констатира "следите от минало изобили по българската земя"...

Само за думата "индустриална" имам възражения - мисля, че е проблем на превода. Османски завоевател да употреби през 14 век думата "индустриална работилница" - няма начин.

[Warlord]

Може би "производствени заведения" би звучало по-намясто или просто "работилници",но не знам каква турска дума е употребена в извора.

Иначе какво ще кажете по отношение на теориите на старата соц школа, че през ВБЦ феодалния гнет е бил повече от непосилен за средновековния българин и затова населението не е имало особена мотивация да се бие срещу турците в полза на феодалите си. Същите съображения обясняват и липсата на въстания в началото на османското владичество - селяните едва ли не се били почувствали свободни и предпочитали нещата да си останат така отколкото българските боляри да си върнат властта. Това всъщност е не много често обсъждан но доста важен момент от живота на средновековния човек в България.

[Стоедин]

Това няма нищо общо със соца и пр. Закрепостяването е факт и липсата на сериозен отпор също е факт. Турците се нуждаят от време да впримчат всички в даначната си система и това явно е устройвало мнозинството...

[Warlord]

Че са факт - факт са. Само че това ли е основната причина за неефективния отпор имам предвид феодалния гнет над обикновения селянин. Просто фазата на развития феодализъм в която се намира България не й дава възможност за събиране и организиране на голяма армия, има много феодали, дори и само в Търновското царство, за които събирането и изпращането на въоръжени отряди по заповед на царя означава големи разходи и загуба на работна ръка за собствените им владения, поради което постоянно са се опъвали на тези заповеди и са си търсили причини и оправдания да изпращат по-малобройни и злевъоръжени отряди или направо въобще да не изпращат. Отделно че различните държавни образувания враждуват по между си и с другите държави на Балканите.

Докато идващата от Азия сила с едно надуване на рога обявява тотална мобилизация на въоръжените си сили и повежда многократно по-голяма и мотивирана войска срещу българите необременена от тежки феодални зависимости и облагания и търсеща плячка и издигане в йерархията чрез войната.

Та мисълта ми беше, че при това положение обикновения селянин дори и да е супер мотивиран не може да промени нищо с меча и щита си.