Теории за произхода на българите

[Ka40]

О, не, няма да влизам в този спор.

Чел съм негови статии и съм губил време да проверявам колко точно процента са монголоидите при аварите, колко процента ИЧД има при прабългарите, колко сантиметра е ръста на 197 сантиметровите войни от Кюлевча и двуметровите прабългари на Евелина Флорова....

Винаги се оказва че не е точно така и винаги резултата е повече загуба на време отколкото научаване на нещо полезно.

За да се обори статия на Войникав „....рецензентът трябвало да напише един том два пъти по-голям от съчинението ...“, а аз нямам никакво излишно време.

За това за мен Войников е в графата на авторите които избягвам и в случаите когато ми остане време предпочитам да чета такива които още не съм хващал в издънка.

Уважавам трудът му и желанието му, но когато не мога да имам пълно доверие на автора за мен четенето му не е оправдано от гледна точка на отделено време.

Аз съм аматьор любител, ако бях историк можеше да си позволя да събирам всякаква информация и да я проверявам.

Интересно, а ти с какви очи го казваш това, като постоянно даваш лъжлива информация? Айде да го малко по-кротко с критиката.

Между другото, ако тръгнеш да проверяваш "фактите" на Бешевлиев, също ще останеш доста изненаден, обаче ти, подобно на автохтонците, просто вярваш безкритично на дадена теза и единственият ти аргумент е вярата.

[Пандора]

Пандора, можеш да зададеш питанията си и на двата посочени и-мейла. После ще сравняваш отговорите.

А какво смяташ да питаш?

Четох един негов текст и имам питане за един абзац.За сега все още обмислям възможностите Благодаря на всички за изчерпателната информация.

[Щекн Ичр]

Равене не може да критикуваш само заради спорта, просто защото този автор не ти е симпатичен. За монголоидността при аварите - вж. Тот и Б.Фиерщейн - монография на руски език. За ИДЧ при българите - ами прочети главния антрополог-реставратор на България, данните за извлечени от неговите публикации. Или ти знаеш повече от всички. Че си аматьор си личи от 100 км но това не те оправдава.

[Щекн Ичр]

Четох един негов текст и имам питане за един абзац.За сега все още обмислям възможностите Благодаря на всички за изчерпателната информация.

Че по-смело де, какво толкова има да мислиш!

[Perkūnas]

Интересно, а ти с какви очи го казваш това, като постоянно даваш лъжлива информация? Айде да го малко по-кротко с критиката.

Между другото, ако тръгнеш да проверяваш "фактите" на Бешевлиев, също ще останеш доста изненаден, обаче ти, подобно на автохтонците, просто вярваш безкритично на дадена теза и единственият ти аргумент е вярата.

Поне при Бешевлиев няма толкоз грешни преводи на английски словосъчетания, каквито в лингвистичните еквилибристики на Войников изобилстват. Още ме напушва смях, като си спомня за една тохарска "корона на главата", от която Войников се опитваше да обясни някаква чувашка дума (или име, не си спомням вече). Hа английски изразът crown of the head означава "теме", но Войников го беше превел буквално и сътворил хубост неизмерима.

Редактирано Януари 19, 2011 от Perkūnas

[Щекн Ичр]

Поне при Бешевлиев няма толкоз грешни преводи на английски словосъчетания, каквито в лингвистичните еквилибристики на Войников изобилстват. Още ме напушва смях, като си спомня за една тохарска "корона на главата", от която Войников се опитваше да обясни някаква чувашка дума (или име, не си спомням вече). Hа английски изразът crown of the head означава "теме", но Войников го беше превел буквално и сътворил хубост неизмерима.

Посочи точно конкретен пример, защото аз такова нещо не съм чел, не те знам на колко грама спиртен подвоз си бил

[Пандора]

Че по-смело де, какво толкова има да мислиш!

Ами добре - може да опитам.

ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕТНОНИМИ

цитат:

"Алани. Сборно название на голяма група източноирански племена, сред които се формират и прабългарите. Възможни са няколко алтернативни обяснения на етнонима: “1.алани-арии” (Хипотеза на Абаев) е създадена при становището че аланите са автохтонен народ в Кавказ, наследници на причерноморските скити. Съобразно новите реалности за аланската етногенеза, това схващане не е много убедително/. Но по пътя на р-л заместването, се наблюдава прехода алхан/ирхан/аллон/ирон. Според Хармата, ирон е произлязло от арси, аорси, докато зад алан явно се крие друго значение. Отностно етемологията на “алани” може да посочим още няколко решения: 2.алани-планинци: Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе - високо място, uæliаumæ – висок връх /б.а. дало и турското юлма – склон, дума с източноирански произход/. /ОРС/ Ако вземем назавнието на средноазиатските ефталити, алхони, алхани, може да получим същия резултат, от ал – висок и осетинското хаn – страна. В кховарски названието на пущуните е alghani, а на езика им – alghaniwar, което пряко потвърждава факта, че именно ефталитите са в основата на пущунския произход! В Кавказ и до днес съществува селището Алкхан-кала, аланска крепост. Топонимът показва пълна идентичност с ефталитския етноним, осветляваща че е съществувала подобна вариация на етнонима алани, показваща общия източноирански произход. 3. алани-хора, народ, общност от сродници: Съгласно Татищчев понятието алан означава страна, хора, народ. Той прави връзка с финския език където наставката -лайнен означава страна, народ, например: саксолайнен – германци, венелайнен – руснаци, руоксолайнен – шведи, сумалайнен – самоназвание за финландците. /ПТ-ВПС,стр.83/ В тох./б/ alanmen – навсякъде, всичко, всички, е етимологично сходно с осетинското al, alы, галското alon – всеки, всичко и немското alles – всички. В персийски alūs, белуджи wlwss, пущунски ahl, hel, рушански, хуфски āl, кашмирски hail – обитатели, народ. /ВС-РХТ/ Така че алани е равносилно на всички, всички хора, подобно на немското алемани. Може да изведем думата алани/алхани директно от *al – народ, общност и осетинското xion – родственици, сънародници, земляци, приятели, xan – страна, тох./б/ kaniya – страна, т.е. алани – общност, народ от сродници. Според Т.В.Гамкрелидзе и Вяч.Вс.Иванов названието „алан” означава приятел, сродник, стопанин, гост, позовавайки се на значението на думата при балкарците. А това показва недвусмислен паралел с тох./а/ olar, тох./б/ aulare – съжител, приятел, съобщник, земляк. /ВК-ИА/ Тохарското aularue – приятелство, съжителство, е сходно с персийски xêl, пущунски xel – семейство, осетински xælar, кюрдски xelil, персийски xēl, язгулемски xol – приятел. /VS-ETD/ Формата с начално “Х” се доближава до някои разновидности на названието алани – халани, халандри, хайландури. 4. алани-огнепоклоници: Друга възможност за обяснението на алани е памирското понятие алхон – къща, храм на огъня, или алани/алхони/алхани – огнепоклоници. Интересен факт е че и днес, едно от племената в Северна Индия /Jāts - джатите/, се нарича a`olāniyā, вероятно далечни потомци на ефталите-алхани и същевременно показват ясна връзка с юечжийското племе ятии. Смятам че версията алани – общност, народ от сродници е най-логична и вероятна."

http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/ETIMOLOG-ETNONIMI.htm

Във връзка с четвъртия вариант - огнепоклонник,може ли да се даде конкретен пример,защото съм чела например подобни ингушки варианти

В тази връзка ме интересува отчита ли се наличието в осетинския език на кавказки субстрат.Във варианта - сънародник не разбрах това

*al – народ в кои езици се среща.Има ли някакво значение за произхода на думата дали в съвременния език се употребява със същото значение? "сарматска дума аlа – планина" - в кой източник се среща тази дума?Има ли народи където "алан" се употребява и като родово име?Какво означава топонима Ала-тау ?

[Aspandiat]

"Алани. .................Според Хармата, ирон е произлязло от арси, аорси, докато зад алан явно се крие друго значение.

То хубаво, но какво тогава правим с пехлевийското Eran ud Aneran, т.е. "Иран и неИран", вървящо като стандартен компонент в титлата на сасанидските шахан шахове?

Що се отнася до "алан", имаме област Арран в Азербайджан, където някога (VІІ век пр.Хр.) е имало доста скити. Вероятно "алан" идва точно от "аран", т.е. "ариец", така както названието Иран идва от "ариец". Неслучайно арменските автори от V век редовно ползват като синоним на "перси" етнонима "арии".

[Щекн Ичр]

Мнетието алан-ариана е на Абаев. В съвр.осет. е запазено като аллон. Смятам че вероятно има далечна сръзка с ефталитското алхан.

В тох.(а) oni (они) означава хора, възм.вр. алони - много хора, в тох.all - много, всички. Съвр.сарматолози смятат че аланите имат централноазиатски произход.

[makebulgar]

Няма какво да го мислим това име. Аланите са си Ариани или Алхони, и по език и по име.

[Perkūnas]

За съжаление не мога да открия в коя точно версия на сайта се намираше онази злополучна тохарска дума. Да вземем обаче друг фрапантен пример от сайта му www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_PRBG_TITLI_I_ZANJATIJA.pdf:

60). чигот – прабългарска титла, предевна на гръцки като σπαφάριοσ - меченосец. -

Като оставим настрана правописа, ЖВ не е разбрал, че чигот превежда гръцкото σπαθάριος, а не обратното. Особено в църковни преводи, които са преведени от гръцки на български.

(ВБ-П,стр.29) Теофан Изповедник пише, че когато император Константин V Копроним предприел поход срещу България около 774 г., българите поискали мир и изпратили при него като пратеници боил и чигат (ГИБИ,т.3,стр.274). В един старобългарски менелогий се среща „чигот” (Ю.Трифонов, „Към въпроса за бълг. болярство”, Сп.БАН,

26,1923г.,стр.2). В староруски думата чиготъ се превежда като палач, или като високопоставен сановник, меченосец. (СДСЯ,стр.923),(МФ-ЭСРЯ-4,стр.360)

Дотук не става ясно какво точно означава титлата (Според мен, вероятно е била подобна на византийската спатарий, високопоставен сановник, което подхожда най-вече на епохата). Всичко се базира на препратки към други трудове, без да се спомене нещо конкретно. Естествено няма цитати от текстове, където е употребена думата, за да се разбере по-точно какви функции е имал въпросният чигот. Но виж по-долу.

П.Добрев, свързва чигот с памирското čiko – нож, чигот - меченосец. (ПД-ЕАКБ,стр.28) (б.а.: Тази дума и днес съществува в български под формата чекия – джобно ножче, възможно късна турска заемка, но във вахански čoqъw, čoqu, от персийското čāqu, аналогично заето в искашимски čoqu, сариколски čoqы, шугнански čoqun, мунджански čoquwа, пущунски čаqu, таджикски, язгулемски čарqu, заето и в монголски čаqu – сгъваем нож (ИС,К-ЭСВЯ,стр.129)

Забележка: персийското چاقو е очевидно неиранска дума (в ирански по произход думи не се среща съгласния звук ﻕ) и е най-вероятно заето от някой съседен тюркски език (османотурски) или директно от монголски (Doerfer, G. Die Tuerkische und Mongolische Elemente im Neupersischen-1 част, стр. 303). Така че това сравнение изобщо не може да бъде прието и иранската аналогия увисва. Отделно това -т да не е ново и неизвестно прабългарско окончание за професии??? Коментарът за останалите езици е излишен: българската дума е очевидно заета от турски, а памирските форми естествено от персийски.

Етимологични паралели: Най-близко е осетинското cegot, dzegot – брадва с полукръгло острие, в дигорски cægаt – втулката на брадвата, къдете се закрепва към дръжката, т.е чигот – войн въоръжен с меч, или по-вероятно респ. бойна брадва (предвид и староруското значение – палач). В адигски (кабардински) džыdэ - брадва, даргински, лезгински džыdа, žida – копие, пика. (АШ-ЭСАЯ-1,стр.152) Най-вероятно сармато-аланската дума е или местна кавказка замека, или с алтайски произход, в чувашки şĕşĕ – нож, тунгусоманджурски, евенкски suke, солчийски suku cuge, манджурски suxэ,протомонголски süke, монголски sux, бурятски huxэ, якутски süga, süka – бойна брадва. (ССТМЯ-2,стр.123) Те са заети от китайското dzhāk(w) – бойна брадва. В синокавказката група, в източнокавказките, лезгински čukul, цезки *t(w)iq – нож, в тибетски čēk, старокитайски dzhāk(w), бурушаски *ćak, в енисейските езици *čok

– брадва. Имаме древен бореален корен. В хуфски и рушански čeg – нож, шугнански ćak - брадва. Във вахански čoq, čoqt – режа, разрез, сека, съотв. в шугнански čoq, пущунски čаq, хуфски čоγ, сариколски ćuk, язгулемски ćеk – разрез, цепнатина. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.128)

(б.а.:Като интереснно мнение бих посочил връзката на чигот с тюркското *jegit - юнак, джигит, което правят приворжениците на тюркската теория. Произходът на *jegit е съвсем друг, свързан е с конник, ездач. В тунгусоманджурски dugъuj, džаgа, dzigаr, калмикски dаах - състезателен кон, древнотюркски joγ (džogh), δοχια – конни състезания в чест на починал владетел, по данни на Менандър, посетил Тюркския каганат в 568 г. От алано-сарматски където е древна алтайска заемка в иронски dugъ, дигорски dоgъ – конно състезание, dugъы-bаræg - конник, в дигорски dоgъiuаjæg – жокей, конен състезател, ездач, иронски dugъоn, дигорски dоgъоn – кон-бегач, в иронски dugъuаt, дигорски dоgъuаt - хиподрум попада в грузински doğ, doği – конно състезание (б.а. оттук и джигит – първ. изкусен ездач, впосл. по-общото юнак). (ВА-С-1,стр.374),(ССТМЯ-1,стр.219) Както виждаме и дума не може да става за

връзка с прабългарското чигот – меченосец, или пехотинец с бойна брадва (!), дори палач, а не конник!)

Не е ясно дали наистина имаме бореален корен или заемки от персийски или монголски. Думите със значение "пика" са заети от монголски jida. Останалото е буламач, който няма никакво отношение към нашата титла. Дотук нито една форма, подобна на чигот или с подобно значение. Дори и да приемем връзка с думите, които означават брадва или нож, остава неясно окончанието -т - ЖВ, защо титлата не е чакочии с окончание за професии чии? Е, това остава неясно, но значението на чигот се обогати с още едно: "пехотинец с бойна брадва". В крайна сметка въз основа на некомпетентен лингвистичен анализ не разбрахме какво всъщност е представлявала тази титла: парламентьор, палач или пехотинец с бойна брадва. Но разбрахме, че българските пратеници във Византия задължително има и такива с бойни брадви, да секат глави наред, ако гадните ромеи се правят на интересни, :tooth: ...

Редактирано Януари 23, 2011 от Perkūnas

[Пандора]

Вероятно "алан" идва точно от "аран", т.е. "ариец", така както названието Иран идва от "ариец". Неслучайно арменските автори от V век редовно ползват като синоним на "перси" етнонима "арии".

Вероятно или твърдо да ? Първо "аран" се превръща в "алан"и после в "ирон" или аран =ирон ?В такъв случай всички арийци са алани

Няма какво да го мислим това име.

Ами на мен ми е интересно,особено ако се твърди,че аланите имат някаква връзка с българите.

За топонима Ала-тау ме интересува вашето мнение,във връзка с това че Амиан Марцелин пише,че името алани произлиза от името на някаква планина.А тук пък "алан" се споменава като родово име

"Национальные фамилии лучше всего сохранились в Крыму. Их примеры: Указывают на профессию: Арабаджи - возница, Ава - охотник, Койчу - пастух, Пенерджди - сыровар, Сарач - шорник, Балджи - пчеловод, Экмекчи - пекарь, Чомак - чумак. Производные от имен: Айтолу, Бабаджан, Бабай, Бабакай, Ефет, Пампу, Сары, Танатар, Огул. От прозвищ: Балакай - пустомеля, Бебеш - гуляка, Джигит - удалец, Камбур - горбатый, Карт - старый, Каракаш - чернобровый, Чубар - рябой, Эринчек - ленивый. По месту: Кефели, Крым, Мангуби, Харсун, Стамболи, Калев, Киркор, Чабак, Чавке. От должности, чина: Ага, Мурза, Паша, Чауш, Челеби. Связаны с религией: Габай - староста, Шамаш - служитель храма. От тотемов: Борю - волк, Микей - кобчик, Бота - верблюжонок, Бодене - перепелка, Домбай - молодой буйвол, Кыргый - ястреб. От родоплеменных названий: Алан, Аваз, Баккал, Будун, Болек, Карга, Кара, Кырк, Комен, Кумук, Калмук, Найман, Черкес, Узун, Чуюн, Халлач, Эль. "

http://www.crimea.edu/crimea/etno/ethnos/karaimy/index.htm

А тука пък племе катай род ялан-катай

http://ufagen.ru/bashkir/plemena/northeast

[Щекн Ичр]

Чигот си означава човек въоръжен се меч, или да кажем бойна брадва, затова в староруски се превежда и като палач, Перкунас! Така не виждам смисъл в критиката ти, освен желанието за заяждане и демонстрацията на псевдокомпетентност!

Виж титлата чакочии отговаряща на съвр.бълг. чекиджия, вероятно ти ще я откриеш!

Подмятания от този сорт не се толерират и водят до скриване на постовете.

Т.Йончев

Редактирано Януари 24, 2011 от T.Jonchev

[Aspandiat]

Вероятно или твърдо да ? Първо "аран" се превръща в "алан"и после в "ирон" или аран =ирон ?В такъв случай всички арийци са алани

Твърди неща в етимологиите няма. Няма как всички арийци да са алани, откъде ти хрумна това?!?

Дадох ти примера с Аран, за да ти покажа, че Алан не е някаква уникална форма. Не съм твърдял, че "аран" става "алан", а после "ирон". Ако се търси връзка алан, тя е от форма от рода на аран, както е например при персите - eran. Ирон е вторична, късна работа, "о"-то в ирон изглежда е лабиализирано "а".

За мен са по-любопитни канските напъни на съвременните осетинци да се изкарат преки потомци на аланите. През 1299 г. арменецът Степаннос Орбелян споменава обаче осетинците и аланите като различни народи. В неговата "История на дома Сисакан", глава 70, са изброени един след други следните народи: "...хазири, алани, оси, хпчагхи (тоест кипчаки)..."

[Щекн Ичр]

Добре Йончев! Но чигот си е меченосец, въпреки напъните на Перкунас да го искара висш сановник!

[Хърс Златния]

Добре Йончев! Но чигот си е меченосец, въпреки напъните на Перкунас да го искара висш сановник!

Ако цитатът на Перкунас е точен, защото не съм чел "трудовете" на Живко Войников (те не могат и да се четат), самият д-р Живко тълкува думата "чигот", освен като "мечоносец" и като "висш сановник", позовавайки се на значението на думата в староруски (речникът на Фасмер).

Сега същото лице казва, че не било "висш сановник", а било само "мечоносец"?! Кое от двете е вярно в крайна сметка?!

В етимологичния речник на Фасмер като значение на думата "чигот" наистина е посочен (но само и единствено!) "висш сановник".

Нещо повече, същият речник твърди, че думата "чигот" и в старосръбски се превежда като......... "висш сановник"!

Следва да отбележим, че речникът на Фасмер е отвратителен от гледна точка на неговите погрешни етимологии (до степен на хумористична гротеска!), но е съвсем коректен, когато става дума за прост превод на думата. Както е и в конкретния случай.

[Щекн Ичр]

...И въпреки остороумните в кавички "напъни" на Хърс! Чигот е меченосец!А тези които нямат достатъчно умствен багаж не четат като чукчите, и знаят всичко!

Основното значение на титлата е меченосец, това че руснаците си го превели и като палач и като висш сановник, само показва неславянският и произход!

1. Имаме точно съответствие в осетински, а това показва че думата вероятно е усвоена от прабългарите в Кавказ, където е от местен източнокавказки поризход.

2. Възможно поради широките бореални аналогии, твърде стара дума, оръжие, е възможно заемането да е станало в Центр.Азия.

3. Това че имаме чигот, а не чикачии - "чекиджия", изобщо не отхвърла възможността за прабълг.произход на думата. Какво ще кажеш за багаин, багатър, колобър, маготин, крон, имник, двалма, кудерма, чатхул... и тук няма -чий,така галещо тюрковъдското ухо, Перкунас!!?

Речникът на Фасмер е основен за етимологията на руския език, не само това ами и нашия БЕР си е просто преписан Фасмер с някои допълнения.

Редактирано Януари 24, 2011 от Щекн Ичр

[Хърс Златния]

...И въпреки остороумните в кавички "напъни" на Хърс! Чигот е меченосец!А тези които нямат достатъчно умствен багаж не четат като чукчите, и знаят всичко!

Основното значение на титлата е меченосец, това че руснаците си го превели и като палач и като висш сановник, само показва неславянският и произход!

1. Имаме точно съответствие в осетински, а това показва че думата вероятно е усвоена от прабългарите в Кавказ, където е от местен източнокавказки поризход.

2. Възможно поради широките бореални аналогии, твърде стара дума, оръжие, е възможно заемането да е станало в Центр.Азия.

Речникът на Фасмер е основен за етимологията на руския език, не само това ами и нашия БЕР си е просто преписан Фасмер с някои допълнения

Какви "напъни" те напъват бе, човек? Аз просто те попитах защо първо даваш две значения на думата "чигот" - "мечоносец" и "висш сановник", а после се отмяташ от второто? Нищо повече.

И нещо, твърде елементарно, но необходимо като условие за ползването на който и да е етимологичен или тълковен речник - този тип речници не отразяват някакъв хипотетичен "превод" от типа на д-р Живковите преводи, а ни показват значението, в което думата се употребява в съответния език. Казвам го по повод забележката ти, че "руснаците са си превели" нещо си?!

Без да знаете това, няма смисъл да отваряте речника на Фасмер. Вие просто не бихте могли да го разберете ....................

[Щекн Ичр]

А да ти минава през акъла че в староруски думата е получила и други значения...? Което с нищо не пречи на нейния първоночален прабългарски смисъл?

[Пандора]

Твърди неща в етимологиите няма. Няма как всички арийци да са алани, откъде ти хрумна това?!?

Дадох ти примера с Аран, за да ти покажа, че Алан не е някаква уникална форма. Не съм твърдял, че "аран" става "алан", а после "ирон". Ако се търси връзка алан, тя е от форма от рода на аран, както е например при персите - eran. Ирон е вторична, късна работа, "о"-то в ирон изглежда е лабиализирано "а".

Просто се пошегувах,защото Абаев твърдял,че староосетинското аллон се превърнало в ирон.

През 1299 г. арменецът Степаннос Орбелян споменава обаче осетинците и аланите като различни народи. В неговата "История на дома Сисакан", глава 70, са изброени един след други следните народи: "...хазири, алани, оси, хпчагхи (тоест кипчаки)..."

Под оси може би се подразбира аси тоест алани и аси.А дали са родствени племена е друг въпрос.

[Aspandiat]

Под оси може би се подразбира аси тоест алани и аси.

Орбелян ги споменава отделно, така че няма как да се разбира алани и аси под "оси", а само "оси".

[Perkūnas]

@Щекн Ичр. В руския "Азбуковник и сказание о неудобь познаваемих речах, Спб. 1849" значението на чигот е "большой царевъ боляринъ, большiй совѣтник царский". Същото пише и в речника на Измаил Срезневский - титла, която отговаря на византийската спатарий, т.е. високопоставен сановник. Там са дадени и текстови примери.

Но анализа на ЖВ на понятието чигот е нищо в сравнение с ужаса, който открих съвсем случайно вчера, в същия файл:

42). паркалабъ – старобългарска титла, посочена от Б.Цонев като заемка в румънски и унгарски. В румънски părkalăb – началник на крепост (комендант), в унгарски porkoláb – тъмничар. (БЦ-ИБЕ-2,стр.115,173) Виждаме че и двета форми са свързани семантично със затворено, обградено пространство. Мога да предложа три алтернативни етимологии:

а). Връзката с индоирано-тохарските корени вар-бори-парк- обграден затворен. Сравни с осетинското bыru – ограда, стена, вал. В тох.(а) pärkár, тох.(б) pärkare, прототох.*pärk(ä)re, хетски parkus, parkiya – висок, също в тох.(б) prautke – затвор, prāämä – задържам, затварям. (DA-DT-b) Фасмер посочва руското и украинско паркан, баркан, полски раrkаn, чешки parkan, средновисоконемското parkan – ограда, за което смята че е арабска заемка. Както виждаме, имаме старобългарска заемка в съотв.славянски езици, проникнало и в немски, или от чешки, полски, или от унгарски. Що се отнася до втората част на титлата, тя чудесно се обяснява със санскритското kālpate – управлявам нещо си, производно на протоиндоиранското *kar/lp – управлявам, аналогично на тохарското k.lp – достигам, постигам, придобивам, произлизащи от протоиндоевропейското klep – държа в ръцете си. (DA-DT-b) Или паркалаб е просто управляващ крепост, или затвора.

б). Думата може да се разгледа като съставно от иранското и аланско *bar – воля, желание, власт и kala/qala – крепост, укрепено селище. В иронски хъаllæ 1) устаряло крепост, дигорски хъаlа крепост, укрепление, иронски galuan, дигорски gаlаuоn 1) каменна ограда, крепостна стена; 2) замък, дворец, укрепление, крепост. Абаев свързва исходния корен хъаlа/gаlа като производни на иранското kala/qala – крепост, укрепено селище (съотв.бълг.турцизъм кале). (ВА-С-1,стр.507)

в). Думата е от вероятен алтайски произход, аналогична на тунгусоманджурското parģaû - затвор, улчийски pargalau – поставям в затвора, арестувам. (ССТМЯ-2,стр.34) Значението е аналогично на унгарското.

Забележка: Тази титла се среща единствено във влахо-българските грамоти. Което прави старобългарския, прабългарския и изобщо българския й прозход крайно съмнителен. Думата porkoláb е унгарски изопачен вариант на немската титла Burggraf, чието значение е точно, каквото го е дал ЖВ за румънски. (справка в: Thienemann, T. Die deutschen Lehnwörter der ungarischen Sprache. Berlin, 1922)

Правете си сами сметката за качеството на трудовете на ЖВ.

@Пандора: Абаев не поддържа връзката между алан и ирон. Напротив, той твърди, че това осетинско племенно название (ир) е от кавказки произход и произлиза най-вероятно от чеченската дума хIири, с която чеченците наричат осетинците.

Редактирано Януари 25, 2011 от Perkūnas

[Хърс Златния]

А да ти минава през акъла че в староруски думата е получила и други значения...? Което с нищо не пречи на нейния първоночален прабългарски смисъл?

Точно това те питам. Виждаме, че, когато се постараеш, можеш. Полека-лека напредваме.

Сега да те питам нещо друго.

Не мислиш ли, че дори първоначалното значение на думата "чигот" наистина да е било "мечоносец", то още в прабългарския, в определен момент думата е придобила ново значение, което е станало основно, а именно "висш сановник"? И впоследствие именно в това значение е заета от съседните славянски народи.

Разсъждаваме чисто теоретично.

[Щекн Ичр]

Чисто теоретично е напълно възможно Хърсе, това да е по-нататъчно развитие, но основното е меченосец, оттам и другото староруско зн. - палач.

Думата porkoláb е унгарски изопачен вариант на немската титла Burggraf, чието значение е точно, каквото го е дал ЖВ за румънски. (справка в: Thienemann, T. Die deutschen Lehnwörter der ungarischen Sprache. Berlin, 1922)

Много трудно ще стане Перкунас! И в румънски ли е от бурграф? Това че някой немец се изхвърлил по въпроса изобщо не прави мнението му меродавно, по-точно оргинално и наивно хрумване! Много искаш да изпъкнеш за чужда сметка(да не казвам като какво) и да си оргинален, но не вървиш. В унгарски бург, бюргер дава полгар - гражданин, значи трябва да очакваме начално пол-. Твоята работа е като боритаркан-вълктаркан, както беше писал един малоумен тюрковъд!

То се вижда и твоето качество какво е!

Орбелян ги споменава отделно, така че няма как да се разбира алани и аси под "оси", а само "оси".

Аси и оси е едно и също. Названието се свързва с аси, асиани (поне от повечето съвр.сарматолози), в китайски усуни (но при съвр.прочит) в китайски от ханската епоха е звучало като асуен (За справка С.Старостин.Китайские йероглифы) В тохарски асан, асанке - истински, справедлив, благороден! Усуните са били първон.тохароезични.

Редактирано Януари 26, 2011 от Р. Теодосиев

[grifon]

Забележка: Тази титла се среща единствено във влахо-българските грамоти. Което прави старобългарския, прабългарския и изобщо българския й прозход крайно съмнителен. Думата porkoláb е унгарски изопачен вариант на немската титла Burggraf, чието значение е точно, каквото го е дал ЖВ за румънски. (справка в: Thienemann, T. Die deutschen Lehnwörter der ungarischen Sprache. Berlin, 1922)

Правете си сами сметката за качеството на трудовете на ЖВ.

Освен злобарски напъни, драги Перкунас нищо друго не се вижда от постовете ти.

1.Титлата е определена за българска не от ЖВ, а от Б.Цонев- има известна разлика.

2.За връзката бургграф- porkoláb нещо не си схванал или по-точно не искаш. Самата унгарска титла, като такава е аналогична на немската, а не че чисто етимологично произлиза от нея, посредством изопачаване. Как ще обясниш че унгарците ще изопачат граф, при условие че тази дума присъства в езика им (grof).