Образуване на облаците

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, да си чувал за аерозол /една такава система от твърди или течни частици, диспергирани във въздушна среда/? И що аджеба прахта или финият пустинен пясък, във въздуха не пада /при положение, че е по-тежък от него/, а се носи километри нагоре в атмосферата?

А като се има предвид, че в метеорологията има цял дял, който се занимава с атмосферните особености и с образуването на твоите любими облаци - аерология, що се опитваш да откриеш топлата вода по нестандартен начин?

Разбирам че си падаш по малки зелени човечета, Нибиру, кухи планети, алтернативна гравитация, ама човек не може с минимум познания да се прави на всичколог и първооткривател. Концентрирай се в една посока.

Сигурно ще ме убеждаваш, че и пясъка е по-лек от въздуха. Ами защо прахът от пустините не образува облаци?

Не съм всичколог, но имам сериозни познания в области, непознати за тебе. Вместо да разводняваш нещата, отговори защо, каква сила издига водните пари, но не можеш, не само ти, разбира се. Аз съм написал отговора в статията си. Няма да измъдриш друг отговор, колкото и да се ровиш в аерозоли и прочее.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, вместо да разсъждаваш на глас, намери си справочник и провери, че влажният въздух е по-лек от сухият. При това с колкото повече влага е наситен, толкова относителното му тегло е по-малко от това на сухият въздух. Затова влажният въздух (богат на водни пари) се издига нагоре, и може да образува облаци. А вече нависоко, когато се преохлади, както обясниха по-горе, могат да се образуват и капките.

Балоните не ги пълнят с водна пара, защото тя бързо кондензира по стените и ефекта изчезва. При балоните се използува друг ефект, успешно се пълнят с топъл въздух.

Сканер, намери този бисер и ми го цитирай, но при еднаква температура на въздух и водни пари. Почнах да се съмнявам и в твоите познания.

[Пенчо Бойчев]

Аз бих препоръчал този учебник на г-н Бойчев

Молекулна физика

Изучава се в първи курс във физиката.. /математиката е на приемливо ниво... малко над изучаваното в средния курс/

С него може да се постави едно добро начало за запознаване на някои от обсъжданите в предишните постове въпроси...

Успех с четенето..

Поздрави Б.

Благодаря за препоръката г-н Богданов.

Когато имам нужда, ще се обърна към учебниците, но засега не ми се налага.

Това е пореден опит за изместване на темата.

Досега не прочетох смислен и аргументиран отговор, каква сила издига водните пари и образува облаци.

Поздрави П.Б.

[Б.Богданов]

Благодаря за препоръката г-н Богданов.

Когато имам нужда, ще се обърна към учебниците, но засега не ми се налага.

Това е пореден опит за изместване на темата.

Досега не прочетох смислен и аргументиран отговор, каква сила издига водните пари и образува облаци.

Поздрави П.Б.

Г-н Бойчев,

Съвсем добронамерено препоръчах точно определена книга. И не е опит за изместване на темата!

Този проблем - образуване но облаците, е доста добре проучен и лично аз не намирам в него нищо екстравагантно. По-скоро е въпрос да се намери качествена литература.

Ако моят пост ви прозвучи обидно, моля за извинение.

До този момент може да се шегувал в някои мои постове, но никога не съм влагал злоба или нещо подобно!

Отново моля за извинение.

Поздрави Б.

[scaner]

Сканер, намери този бисер и ми го цитирай, но при еднаква температура на въздух и водни пари. Почнах да се съмнявам и в твоите познания.

Пенчо, аз за разлика от тебе не вярвам сляпо, а ползвам справочници.

Че влажният въздух е по-лек от схият, можеш да провериш например там, където и аз проврерих: Краткий справочник химика, издание 1951 г., стр. 297-298: плотность сухого воздуха, плотность влажного воздуха. Разбира се че става дума за еднакви температури и налягания. Например при налягане една атмосфера и температура 20 градуса, сухият въздух има плътност 1.188, влажният: 1.183 (влажност 50%). При по-високи температури разликата е различна. Затова като се охлади топлият въздух с водните пари, на определена височина се получава еднаква плътност, съответно равновесие между топлият и влажният въздух, и на тази височина основно се формират облаците ако няма вятър. Обикниовено обаче има вятър, и височината на формиране е по-голяма.

Не се съмнявай в моите познания, трябва да се съмняваш в своите. И то много силно!

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, аз за разлика от тебе не вярвам сляпо, а ползвам справочници.

Че влажният въздух е по-лек от схият, можеш да провериш например там, където и аз проврерих: Краткий справочник химика, издание 1951 г., стр. 297-298: плотность сухого воздуха, плотность влажного воздуха. Разбира се че става дума за еднакви температури и налягания. Например при налягане една атмосфера и температура 20 градуса, сухият въздух има плътност 1.188, влажният: 1.183 (влажност 50%). При по-високи температури разликата е различна. Затова като се охлади топлият въздух с водните пари, на определена височина се получава еднаква плътност, съответно равновесие между топлият и влажният въздух, и на тази височина основно се формират облаците ако няма вятър. Обикниовено обаче има вятър, и височината на формиране е по-голяма.

Не се съмнявай в моите познания, трябва да се съмняваш в своите. И то много силно!

Това вече е връх на наглостта, не от твоя страна страна, разбира се. Очевидно някой в СССР с името академик Нагласенко се е престарал в опита си да обясни образуване на облаците. Това просто не е възможно. Смесваме един газ с една течност и получаваме по-лек газ. Има само една аномалия - с водата при 4 градуса Целзий. Другият вариант означава, че е открит вечния двигател - изпаряваме вода, която се издига в затворен цикъл, втечняваме я, като използуваме топлината за изпарение, а от издигане на парите и падане на течна вода печелим енергия.

[Doris]

Това просто не е възможно. Смесваме един газ с една течност и получаваме по-лек газ.

Не, смесва се един газ с друг газ. веществото вода има и газообразно състояние освен течно, за него става въпрос. Този по-лек влажен въздух е смес от газове, но при определена температура, налягане, наличие на кондензационни ядра в него започват да се образуват водни капки или кристали.

[Пенчо Бойчев]

Г-н Бойчев,

Съвсем добронамерено препоръчах точно определена книга. И не е опит за изместване на темата!

Този проблем - образуване но облаците, е доста добре проучен и лично аз не намирам в него нищо екстравагантно. По-скоро е въпрос да се намери качествена литература.

Ако моят пост ви прозвучи обидно, моля за извинение.

До този момент може да се шегувал в някои мои постове, но никога не съм влагал злоба или нещо подобно!

Отново моля за извинение.

Поздрави Б.

Г-н Богданов,

не съм се засегнал, но вече на две места се опитваха да ме убедят, че водните пари са по-леки от сухия въздух, което е невъзможно.

Помислих си, че това е пореден опит в тази насока. Ще прегледам книгата, но не смятам, че въпросът с образуване на облаците е добре проучен.

По-скоро е замазан, както стои въпросът с "изкривяване на времепространствот" - научното обяснение на гравитацията.

Поздрави П.Б.

[scaner]

Това вече е връх на наглостта, не от твоя страна страна, разбира се. Очевидно някой в СССР с името академик Нагласенко се е престарал в опита си да обясни образуване на облаците. Това просто не е възможно. Смесваме един газ с една течност и получаваме по-лек газ. Има само една аномалия - с водата при 4 градуса Целзий. Другият вариант означава, че е открит вечния двигател - изпаряваме вода, която се издига в затворен цикъл, втечняваме я, като използуваме топлината за изпарение, а от издигане на парите и падане на течна вода печелим енергия.

Пенчо, и през 1950 г., и сега, и в СССР и на останалите места, плътността на влажният въздух не зависи от годината и мястото. Във всички справочници е една и съща, може да провериш вместо да се излагаш с такова отричане. Да си вярваш е добре, ама трябва да е в разумни граници, и знанията ти трябва да лежат на някаква основа, а не във въздуха, както сега.

Не става дума за смесване на газ с течност, водните пари не са течност. Заблуждаваш се. А това дето го даваш за пример като вечен двигател, във физиката се нарича динамично равновесие и от него не се печели нищо.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, и през 1950 г., и сега, и в СССР и на останалите места, плътността на влажният въздух не зависи от годината и мястото. Във всички справочници е една и съща, може да провериш вместо да се излагаш с такова отричане. Да си вярваш е добре, ама трябва да е в разумни граници, и знанията ти трябва да лежат на някаква основа, а не във въздуха, както сега.

Не става дума за смесване на газ с течност, водните пари не са течност. Заблуждаваш се. А това дето го даваш за пример като вечен двигател, във физиката се нарича динамично равновесие и от него не се печели нищо.

Добре, Сканер обясни ми какво представлява мъглата. Тя не е влажен въздух, според тебе, а какво е?

Защото винаги се получава на ниски места.

[scaner]

Добре, Сканер обясни ми какво представлява мъглата. Тя не е влажен въздух, според тебе, а какво е?

Защото винаги се получава на ниски места.

Мъглата представлява микроскопични капчици. Масата им е нищожна, затова движението предизвикано от свободното им падане е пренебрежимо спрямо движението, предизвикано от конвекцията на въздуха, затова и не падат. Поливни машини, ако си забелязал, като пръскат ситни капки, те не падат на земята а изминават много голямо разстояние във въздуха. Е, мъглата се състои от още по-дребни капки. Но това вече ти го обясняваха.

Пенчо, вместо да задаваш такива елементарни въпроси, прочети някоя книга, всичко в тази област детайлно е изследвано и проучено. Няма място за вяра.

[Пенчо Бойчев]

Мъглата представлява микроскопични капчици. Масата им е нищожна, затова движението предизвикано от свободното им падане е пренебрежимо спрямо движението, предизвикано от конвекцията на въздуха, затова и не падат. Поливни машини, ако си забелязал, като пръскат ситни капки, те не падат на земята а изминават много голямо разстояние във въздуха. Е, мъглата се състои от още по-дребни капки. Но това вече ти го обясняваха.

Пенчо, вместо да задаваш такива елементарни въпроси, прочети някоя книга, всичко в тази област детайлно е изследвано и проучено. Няма място за вяра.

Бля-бля-бля. Това не е научно обяснение. Веднъж влажният въздух е по-лек от въздуха,

веднъж е по-тежък, защото бил на капчици.

Не се ли усещаш, че си противоречиш?

Когато нещо не ти е ясно, защо спориш?

[scaner]

Бля-бля-бля. Това не е научно обяснение. Веднъж влажният въздух е по-лек от въздуха,

веднъж е по-тежък, защото бил на капчици.

Не се ли усещаш, че си противоречиш?

Когато нещо не ти е ясно, защо спориш?

Пенчо, излагаш се. Дори първокласник ще различи влажен въздух (въздух наситен с пара) от въздух с капчици. Парата и капчиците се различават дори на око. Не се ли усещаш че се изказваш напълно неграмотно? Няма ли да спреш да си измисляш безпочвени обяснения?

[Doris]

Веднъж влажният въздух е по-лек от въздуха,

веднъж е по-тежък, защото бил на капчици.

Само капчиците са по-тежки

[Пенчо Бойчев]

Само капчиците са по-тежки

Няма такова нещо. Изберете си един от двата варианта кое е по-леко сухият въздух или влажният въздух и него защитавайте. Не може веднъж да е по-лек влажият въздух, веднъж да е по-тежък, както на вас ви се харесва.

Това са бабешки обяснения.

[Kuna]

Пенчо, ти за агрегатни състояния на веществата чувал ли си?

[Kuna]

Вече мисля че ще наруша правилата, но само човек със сериозни липси в образованието си дори в началния курс не би направил разлика между течно и газообразно агрегатно състояние на водата.

Извинявам се на ръководството, нарушение е, но вече и аз не знам какво да мисля за изцепки като горната. Вече дори заповам да си мисля че Пенчо Бойчев не е някакъв действителен потребител, а фалшив акаунт на някакъв зевзек, който смята за много забавно да пише глупости и след това да гледа как хората му се вързват и му обясняват елементарни неща.

Честно казано, и на мен са ми минавали подобни мисли. Ама важното е да не се ядосвате Освен това обясненията, които се пишат по тоя повод, са интересни и полезни за хора, които знаят по-малко. Поне първите 20-30 пъти, в които се повторят Не се ядосвайте, смисъл няма.

[Doris]

Това са бабешки обяснения.

Може пък да тренираме за баби и дядовци, защото децата също са генератори на нестандартни идеи и въпроси.

[Б.Богданов]

Вече мисля че ще наруша правилата, но само човек със сериозни липси в образованието си дори в началния курс не би направил разлика между течно и газообразно агрегатно състояние на водата.

Извинявам се на ръководството, нарушение е, но вече и аз не знам какво да мисля за изцепки като горната. Вече дори заповам да си мисля че Пенчо Бойчев не е някакъв действителен потребител, а фалшив акаунт на някакъв зевзек, който смята за много забавно да пише глупости и след това да гледа как хората му се вързват и му обясняват елементарни неща.

Оффтопик...

Странно защо, никога не се коментират останалите агрегатни състояния. Пусках тема за "петото" - Бозе-Айнщайнов кондензат, но нямаше никакви коментари..

....

Поздрави Б.

[mitaca]

Малко сметки : От уравнението на Клапейрон-Менделеев (закона на Авогадро или за идеалния газ) получаваме:

V=nRT/p, където R=8.31 J/mol.K, p=101325 Pa, T=273.15 K, получавме, че всеки газ има обем 22,4 литра. Взимaме азота (о-на компонента на въздуха, а другата о-на кислорода е дори по-тежък) и получаваме 28/22,4=1,25 гр./л. Сега повишаваме т-рата със 100 Келвина (или градуси Целзии), като зпазваме налягането. Получава се 30,6 литра за газ с такава т-ра. Разделяме 18гр. (моларната маса на водата) на 30,6 и получаваме 0,588гр./л. Е кое е по-тежко? Разбира се сметките са опростени, но за по-сложни нека се изкажат физиците .

[Стоедин]

"Пенчо, бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, бре, учи!

Пенчо пак не ще..."

[Б.Богданов]

"Пенчо, бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, бре, учи!

Пенчо пак не ще..."

Няма време!

Няма време за четене!

2011та наближава!

Покаятелствувайте се!

[Пенчо Бойчев]

Малко сметки : От уравнението на Клапейрон-Менделеев (закона на Авогадро или за идеалния газ) получаваме:

V=nRT/p, където R=8.31 J/mol.K, p=101325 Pa, T=273.15 K, получавме, че всеки газ има обем 22,4 литра. Взимaме азота (о-на компонента на въздуха, а другата о-на кислорода е дори по-тежък) и получаваме 28/22,4=1,25 гр./л. Сега повишаваме т-рата със 100 Келвина (или градуси Целзии), като зпазваме налягането. Получава се 30,6 литра за газ с такава т-ра. Разделяме 18гр. (моларната маса на водата) на 30,6 и получаваме 0,588гр./л. Е кое е по-тежко? Разбира се сметките са опростени, но за по-сложни нека се изкажат физиците .

При 100 градуса целзиеви ще се съглася, че водните пари са по-леки. Само че при положение околната температура да е 20 градуса, а водните пари да си стоят все 100 градуса. Тези сметки нищо не доказват, а са поредното научно безсилие. Когато липсват смислени аргументи, започва празноговорене.

[Малоум 2]

При 100 градуса целзиеви ще се съглася, че водните пари са по-леки. Само че при положение околната температура да е 20 градуса, а водните пари да си стоят все 100 градуса. Тези сметки нищо не доказват, а са поредното научно безсилие. Когато липсват смислени аргументи, започва празноговорене.

Старшината, ходил на курс по ограмотяване. Строява ротата и решил да ги изпита: "Я, бе многознайковци, знаете ли при колко градуса завира водата?"

"При 100 градуса" - плахо отговаря някой от войниците...

Старшината, тайничко поглежда в тефтерчето, дето си е водил записки: "Да, верно, то ... 90 градуса беше за правия ъгъл!"

Та, Пенчо, при колко градуса се изпарява водата? (питаме, дето сме необразовани, според теб)

...

[Пенчо Бойчев]

Ето това обяснява много неща. Бях се отчаял че Пенчо Бойчев е проспал всичките 8 години от основното си образование, а той явно бил проспал само няколко урока. Тези в които се обяснява за парното налягане и равновесието пари/течно състояние. Или май това се учеше в средния курс.

Гн Бойчев да ви питам вие във фурната ли си сушите прането? Щото не се сещам как ще вдигнете над 100 градуса на простора за да се изпари водата по вашата логика.

Едва ли е нужно да пояснявам повече, но ако влезе някой ученик, нека има какво да прочете, така че малко подробности.

Водата се изпарява при всяка температура. Дори сублимира от леда при минусовите температури над полюсите. Въздуха обаче има определен максимален капацитет да поема влага. И влажността на въздуха се мери именно като процент от максималната влага която може да поеме. За това ако температурата рязко падне и относителната влажност се вдигне над 100% започва кондензация на водната пара и в най-често срещания в природата случай на това явление човек вижда духа си. Обратното при сух въздух, той се стреми да запълни капацитета си и водата с която е в контакт започва да се изпарява. Дори и когато водата е под формата на лед. Но когато този процес става при температура под 100% този процес става бавно и за това не винаги влажността е близо до 100%.

На полюсите няма минусови температури, но както и да е, това е друга тема. Не виждам връзка на всичко написано с темата.

Веднъж се твърди, че влажният въздух е по-лек от сухия. После се твърди обратното. Кое е верно? При каква температура или влажност, влажният въздух става по-тежък от сухия? Ето на тези въпроси отговори, а не размазвай нещата с цитати от учебници.