Образуване на облаците

[Kuna]

На полюсите няма минусови температури, но както и да е, това е друга тема.

The mean annual temperature is -49.3 degrees C (-56.7 F). The lowest recorded temperature is -82.8 degrees C (-117.0 F) and the highest temperature is -13.6 C (+7.5 F). http://quest.nasa.gov/antarctica/background/NSF/sp-stay.html

"Средната годишна температура [за станцията Амундсен-Скот, Южен полюс] е -49.3 по Целзий. Най-ниската измерена температура е -82.8 по Целзий, а най-високата е -13.6."

[Last roman]

The mean annual temperature is -49.3 degrees C (-56.7 F). The lowest recorded temperature is -82.8 degrees C (-117.0 F) and the highest temperature is -13.6 C (+7.5 F). http://quest.nasa.gov/antarctica/background/NSF/sp-stay.html

"Средната годишна температура [за станцията Амундсен-Скот, Южен полюс] е -49.3 по Целзий. Най-ниската измерена температура е -82.8 по Целзий, а най-високата е -13.6."

Това е конспирация. Метеоролозите лъжат. Вервайте ми.

[Пенчо Бойчев]

Кой ти е казал че влажния въздух е по-тежък от сухия? Само ти го твърдиш това май.

А мъглата какво е, ако не влажен въздух?

[Пенчо Бойчев]

The mean annual temperature is -49.3 degrees C (-56.7 F). The lowest recorded temperature is -82.8 degrees C (-117.0 F) and the highest temperature is -13.6 C (+7.5 F). http://quest.nasa.gov/antarctica/background/NSF/sp-stay.html

"Средната годишна температура [за станцията Амундсен-Скот, Южен полюс] е -49.3 по Целзий. Най-ниската измерена температура е -82.8 по Целзий, а най-високата е -13.6."

“Американецът Исак Израел Хейс /1832 - 1881/ при пътуването

си до Гренландия пише: “78⁰17` с.ш. - видях една жълта пеперуда и

кой ще повярва, комар, два молеца, 3 паяка, 2 пчели и 2 мухи...”

Американският журналист Чарлз Ф.Хал, живял от 1860 до 1862

г. сред индуити, при опита си да намери Северния полюс, е оставил

следното описания: “По-топло е от очакваното, няма нито ледове,

нито снегове. Местността е пълна с живот, тюлени, дивеч, вълци,

лисици, зайци, мечки и др.”. Някои изследователи съобщават за бели

мечки, които се отправят посред зима на север, където се предполага,

че няма храна. Птици от Австралия пък зимуват на Южния полюс.

Никой още не е открил местата, където отлитат. Нито се знае до

днес къде херингите хвърлят хайвера си...

Северният полюс представлява твърда заледена територия?

Всички, които живеят в северните ширини, знаят, че зиме в Арктика

е много мъгливо. Ако съществува непрекъсната ледена повърхност,

влажността няма да е достатъчна, за да се образуват мъгли.

Американският изследовател д-р Е.Кейн пише още преди 150 г.:

“Налице са ясни индикации, че на север има открито море, доказват

го мъглите, които виждаме зиме.” Метеорологът Грели, предприел

експедиция 1868 г. в Земята на Грант, също говори за зона свободна

от лед през цялата година. Самият Нансен твърди, че колкото по на

север се отива, има все по-малко лед...”

Необясними остават за науката следните факти:

- открито море, което изследователите откриват, щом

преминат фамозната 830 с.ш.;

- загадката, която се наблюдава на север от спомената ширина:

пласт сладка вода, която покрива солената повърхност на морето.

Този факт е споменат още от Олаф Йансен;

[Kuna]

Още малко "манипулирани" данни:

Арктически цветя , Насекоми , а именно Жълта пеперуда!!!

Като цяло Северният полюс е по-топъл от Южния, като една от причините е по-малката му надморска височина. Ама пак си има яко минусови температури. Антарктика пък е по-голяма континентална маса.

Индуити?! Не е истина.

[scarecrow]

Пенчо, понеже пак започна с бълнуванията си, макар и леко орязани, ще ти пусна отново моите коментари към глупостите, които явно си решил да бълваш

1. няма термин индуити, правилното е инуити

2. северния полюс не е твърда заледена територия, южният е такава. на северния полюс има вода, която е заледена. ако не беше така нямаше да може там да се стигне с ледоразбивачи.

3. нямам представа коя експедиция на Айзък Хейс визираш, но при тази от 1853-1854 времето е било толкова "топло", че корабът му не е успял да си пробие път между ледовете, затова той прекарва зимата на брега. Кучетата, които е трябвало да теглят шейните се разболяват и 9 от тях умират. Хората от експедицията оцеляват благодарение на ескимосите (инуитите). През пролетта експедицията се опитва да продължи на север, но неблагоприятните климатични условия не позволяват това. Хейс вярвал, че има незамръзнало море на север, но уви...

Хейс даже забегнал с част от ескпедицията на юг (сигурно на север му е било много топло), не можал обаче да стигне до никъде и се върнал обратно на кораба. Всички страдали от скорбут, а някой имали и ментални проблеми. Ескпедицията е спасена от датски кораб.

През 1860 Хейс отново се отправя на север. Отива на о-в Елсмиър, където леко се обърква при работата със секстана и прави една доста грешна карта. Корабът му е блокиран от ледовете, но той продължава да си вярва, че някъде пред него е брега на арктическо море, свободно от ледове...

с една малка, но важна подробност - Хейс никога не е видял това море

наистина в последните години с повишаване на температурите и това може да стане, но не и преди 100 години.

4. Хал не е Хал, ами е Хол. През 1860-1862 Хол не се е опитвал да стигне северния полюс, а да намери оцелели от експедицията на Франклин. през последната си експедиция, Хол оставя кораба през зимата в пристанище и тръгва да обикаля с шейна. шейната навярно е била специална конструкция за северния полюс - теглена от китове и се е носила по водата

5. белите мечки обитават леда край шелфа и се хранят предимно с морски животни. срещат се най-често по периметъра на пака, така че не виждам какво значи да се отправят "на север", защото не си писал откъде на север. не е ясно и защо си решил, че няма храна.

6. на южния полюс наистина има много птици. наричат ги пингвини.

има и други, които летят там за да излюпят и отгледат малките си. само че има една малка подробност - отиват там през пролетта и/или лятото. даже има организирани пътувания до антарктика за туристи, които искат да видят местните птици. не разбрах обаче защо наличието на птици според теб е доказателство за нещо друго, освен за...наличието на птици.

7. пак пишеш 830 с.ш., колко пъти да ти обяснявам, че максимумът е 90 градуса с.ш. води си записки, Пенчо, че пак ставаш за смях. дай и точни данни за тези пътешественици.

8. за кои херинги става дума и кой те е излъгал, че това са арктически животни? или пък че не се знае къде хвърлят хайвера си?

9. това, че водите близо до северния полюс са по-малко солени на повърхността да не би да е следствие на топенето на ледовете? а, не забравих, според Пенчо на северния полюс няма ледове. значи това е някакъв заговор срещу световния океан.

10. понеже, като цяло английският ти е трагичен, а историята, както вече ти обясних в друга тема ти е едно от многото слаби места, не знам дали този Грили, за когото пишеш е Адолфъс Грийли. разминаванията във фактите са много, но предполагам, че е същият. ако е той, да знаеш, че нито е метеоролог, нито експедицията му е през 1868 г. и (отново) странно защо след като е имало открито море лейтенант Грийли решава да изостави кораба и да пътува с шейна.

11. според теб явно Нансен е луд - хем твърди, че на север има малко лед, хем се опитва да стигне полюса с шейна и ски. поне вземи прочети малко какво е писал самият Нансен, а не какво пише във вестник "шок".

[mitaca]

А мъглата какво е, ако не влажен въздух?

Леле боже, та това се учи в трети клас (както казваше една моя асистентка). Да си чуваал за "разтвор" на течност в газ???? Те това е мъглата и затова е по-тежка от въздуха.

[Малоум 2]

Леле боже, та това се учи в трети клас (както казваше една моя асистентка). Да си чуваал за "разтвор" на течност в газ???? Те това е мъглата и затова е по-тежка от въздуха.

У-а-у!

това ще го довърши!

Когато му споменах за: "... въздухът разтваря водни пАри в себе си в зависимост от температурата...", той попита какво образование имам, като явно визираше "трето отделение"

...

[mitaca]

При 100 градуса целзиеви ще се съглася, че водните пари са по-леки. Само че при положение околната температура да е 20 градуса, а водните пари да си стоят все 100 градуса. Тези сметки нищо не доказват, а са поредното научно безсилие. Когато липсват смислени аргументи, започва празноговорене.

Общо взето не ми пука особено дали ще се съгласиш . Но още малко сметки. Нека сега повишим т-рата на азота със 100 келвина до 100 градуса Целзии, ще полуим познай какъв обем? Въпрос максимум за една бира . Точно 30,6 л. А плътността ще е 28/30,6=0,915 гр./л. като сравним с 0,588 за водните пари се получава, че азота (респективно въздуха) е по-тежък от водните пари точно с 1,556. Погледни и закона на Жак Шарл, който през 1787 година забелязва, че кислород, азот, водород, въглероден двуокис и въздух се разширяват еднакво в интервал от 80 Келвина. Този закон гласи: Обемът на дадена маса газ при постоянно налягане е пропорционален на термодинамичната температура.

Не знам дали си виждал физична лаборатория от вътре, но аз съм правил прочутия опит с цилиндъра с бутало, който се пълни с даден газ и се нагрява. Буталото упражнява постоянно налягане в случая 1 атм. С повишение на т-ратурата всеки (различен)газ почва да се разширява по абсолютно аналогичен начин и достига еднакви обеми при еднаквите температури.

А ти що доказА? Само със словоблудство. То да беше и словоблудство, а то и таквоз не се наблядава след първия пост.

Ето ти и едно определение:

Аерозолът е газообразна суспензия от микроскопични частици течност или твърдо вещество. Макар че името произлиза от „aero“ (въздух) и „solution“ (разтвор), аерозолът не представлява разтвор, а дисперсия, тъй като твърдите или течните частици (под формата на прах или мъгла) остават химически неразтворени във въздуха.

[Стоедин]

Позамислих се днес за това което пита Пенчо и наистина, как всъщност се образуват облаците, а?

Даже проведох наблюдения и установих, че процеса на образуване на облаци е пълна мистерия! И както се замисля за всичката тази вода горе! Ами ако падне изведнъж как ще го наречем това явление, а? Страшничко си е...

[Flatline]

Досега май не е падала наведъж и не очаквам това да се случи

[mitaca]

Позамислих се днес за това което пита Пенчо и наистина, как всъщност се образуват облаците, а?

Даже проведох наблюдения и установих, че процеса на образуване на облаци е пълна мистерия! И както се замисля за всичката тази вода горе! Ами ако падне изведнъж как ще го наречем това явление, а? Страшничко си е...

Ма не се ли наричаше потоп? Че и според некои се е случвало поне веднъж. Мда наистина страшничко. От утре почвам да делкам ковчег и да събирам по двойка добичета (квит мога да намеря и събера) .

[Пенчо Бойчев]

Общо взето не ми пука особено дали ще се съгласиш . Но още малко сметки. Нека сега повишим т-рата на азота със 100 келвина до 100 градуса Целзии, ще полуим познай какъв обем? Въпрос максимум за една бира . Точно 30,6 л. А плътността ще е 28/30,6=0,915 гр./л. като сравним с 0,588 за водните пари се получава, че азота (респективно въздуха) е по-тежък от водните пари точно с 1,556. Погледни и закона на Жак Шарл, който през 1787 година забелязва, че кислород, азот, водород, въглероден двуокис и въздух се разширяват еднакво в интервал от 80 Келвина. Този закон гласи: Обемът на дадена маса газ при постоянно налягане е пропорционален на термодинамичната температура.

Не знам дали си виждал физична лаборатория от вътре, но аз съм правил прочутия опит с цилиндъра с бутало, който се пълни с даден газ и се нагрява. Буталото упражнява постоянно налягане в случая 1 атм. С повишение на т-ратурата всеки (различен)газ почва да се разширява по абсолютно аналогичен начин и достига еднакви обеми при еднаквите температури.

А ти що доказА? Само със словоблудство. То да беше и словоблудство, а то и таквоз не се наблядава след първия пост.

Ето ти и едно определение:

Аерозолът е газообразна суспензия от микроскопични частици течност или твърдо вещество. Макар че името произлиза от „aero“ (въздух) и „solution“ (разтвор), аерозолът не представлява разтвор, а дисперсия, тъй като твърдите или течните частици (под формата на прах или мъгла) остават химически неразтворени във въздуха.

Какво ще докажеш в опит с цилиндър и бутало? Там има и адиабатно свиване и топлообмен между цилиндъра и газа. Не виждам логика.

Значи, според тебе има разлика в относителното тегло на еднакво количество въздух и вода, ако в един случай има разтвор между двете, а във втори случай има аерозол или дисперсия?

Да, ама не. Не си убедителен.

[mitaca]

Ти очевидно нищо не вдяваш! Има ралика между въздух примесен с водни пари (влажен въздух) и дисперсия от микро капчици вода и въздух, ся разбра ли?

А я кажи ти какви опити си правил за да установиш, че водните пари са 800 (осемстотин) пъти по-тежки от въздуха?

[Пенчо Бойчев]

Ти очевидно нищо не вдяваш! Има ралика между въздух примесен с водни пари (влажен въздух) и дисперсия от микро капчици вода и въздух, ся разбра ли?

А я кажи ти какви опити си правил за да установиш, че водните пари са 800 (осемстотин) пъти по-тежки от въздуха?

Има разлика в големината на микроскопичните капчици, но не може да има разлика в относителното тегло. Защото мъглата не е вид дъжд. Тя е устойчива в продължение на часове. Водата е 800 пъти по-тежка от въздуха. И след като някакво количество вода се разтвори във въздуха, естествено е влажният въздух да бъде по-тежък. Не съм твърдял, че влажният въждух е 800 пъти по-тежък от сухия, но безспорно е по-тежък.

[Kuna]

Ето една табличка на руски с плътностите на различни вещества, с идеята да се покаже още веднъж просто и нагледно, че спряганите вещества /въздух, водна пара и мъгла/ са с различна плътност. Данните са за нула градуса по Целзий. Като се види плътността, лесно се стига до извода кое е по-леко:

http://www.rusactive.ru/useful/helpinfo/fizika/table_density_gases , от която е видно, че:

плътността на въздуха е 1,293 кг/куб. м, а на наситената водна пара, което е газообразно агрегатно състояние на водата, е 0,484 кг/куб м.

Плътността на течната вода е 999.8425 кг/куб. м. Мъглата не е газообразно състояние на водата, а въздух, примесен с микроскопични частички течна вода /аерозол/.

А индуитите може пък да са инуити-хиндуисти.

[fantom4e]

Има разлика в големината на микроскопичните капчици, но не може да има разлика в относителното тегло. Защото мъглата не е вид дъжд. Тя е устойчива в продължение на часове. Водата е 800 пъти по-тежка от въздуха. И след като някакво количество вода се разтвори във въздуха, естествено е влажният въздух да бъде по-тежък. Не съм твърдял, че влажният въждух е 800 пъти по-тежък от сухия, но безспорно е по-тежък.

Мъглата, както се каза не веднъж, е вид ДИСПЕРСНА система! не разтвор, не флуид, не твърдо вещество.

т.е. Водата НЕ СЕ разтваря във въздуха.

Ако имаш два съда, с вода, а в единия добавиш и сол (NaCl) мъглата от коя тенджера е по-тежка?

[Пенчо Бойчев]

Ето една табличка на руски с плътностите на различни вещества, с идеята да се покаже още веднъж просто и нагледно, че спряганите вещества /въздух, водна пара и мъгла/ са с различна плътност. Данните са за нула градуса по Целзий. Като се види плътността, лесно се стига до извода кое е по-леко:

http://www.rusactive.ru/useful/helpinfo/fizika/table_density_gases , от която е видно, че:

плътността на въздуха е 1,293 кг/куб. м, а на наситената водна пара, което е газообразно агрегатно състояние на водата, е 0,484 кг/куб м.

Плътността на течната вода е 999.8425 кг/куб. м. Мъглата не е газообразно състояние на водата, а въздух, примесен с микроскопични частички течна вода /аерозол/.

А индуитите може пък да са инуити-хиндуисти.

С написаното съм съгласен, но наситена водна пара не може да съществува при външна температура от 20 градуса, примерно, а при 100 или 150 градуса, няма значение колко точно. При такава температура и въздухът ще ъежи много по-малк. Мъглата е дисперсия на вода във въздух или аерозол, както и да го наричаме, е по-тежка от въздуха.

Моето твърдение е, че ако имаме сух въздух и в него пуснем влажен въздух, със същата тампература, той ще пада към земята. Дали е разтворен или във вид на мъгла, няма значение.

[Пенчо Бойчев]

Мъглата, както се каза не веднъж, е вид ДИСПЕРСНА система! не разтвор, не флуид, не твърдо вещество.

т.е. Водата НЕ СЕ разтваря във въздуха.

Ако имаш два съда, с вода, а в единия добавиш и сол (NaCl) мъглата от коя тенджера е по-тежка?

Аз твърдя, че влжният въздух е по-тежък от сухият. След като ти казваш, че водата не се разтваря във въздух, а водната дисперсия е по-тежка от въздуха - това е мъгла, то с тебе нямаме никакви противоречия. Най-после някой да се съгласи с мен.

[fantom4e]

Аз твърдя, че влжният въздух е по-тежък от сухият. След като ти казваш, че водата не се разтваря във въздух, а водната дисперсия е по-тежка от въздуха - това е мъгла, то с тебе нямаме никакви противоречия. Най-после някой да се съгласи с мен.

Това че твърдиш нещо, мойте уважения, ама няма как да го приема без доказателство.

До тука всички стойности сочат обратното!

Не ми отговори на въпроса с тенджерите.. защо? да не би да противоречи на хипотезата ти? от което ще следва че не си прав?

[fantom4e]

Моето твърдение е, че ако имаме сух въздух и в него пуснем влажен въздух, със същата тампература, той ще пада към земята. Дали е разтворен или във вид на мъгла, няма значение.

Твоето "твърдение" е много меко защото: пускайки влажен въздух от тенджерата той се вдига нагоре. противоречие...

[Пенчо Бойчев]

Това че твърдиш нещо, мойте уважения, ама няма как да го приема без доказателство.

До тука всички стойности сочат обратното!

Не ми отговори на въпроса с тенджерите.. защо? да не би да противоречи на хипотезата ти? от което ще следва че не си прав?

Няма никакво противоречие. Тенджерата с NaCl ще тежи повече, но това вече е разтвор, а не мъгла, както я нарчаш.

[Пенчо Бойчев]

Твоето "твърдение" е много меко защото: пускайки влажен въздух от тенджерата той се вдига нагоре. противоречие...

Ще се вдигне нагоре поради разлика в температурите, а не защото е по-лек при равни температури.

[Пенчо Бойчев]

Давай в същия дух да ни разсмиваш.

Хайде сега се замисли малко върху понятието "наситена водна пара". Какво е наситено в нея и защо?

Или пак ще твърдиш че никъкви водни пари не могат да съществуват при температри под 100 градуса при което аз пак ще те попитам във фурната ли си сушиш дрехите.

Тука си прав, наситена водна пара е 100% влажност, при определена температура не може да се изпари повече вода. Грешката е моя, мислил съм за прегрята пара.

[Пенчо Бойчев]

Давай в същия дух да ни разсмиваш.

Хайде сега се замисли малко върху понятието "наситена водна пара". Какво е наситено в нея и защо?

Или пак ще твърдиш че никъкви водни пари не могат да съществуват при температри под 100 градуса при което аз пак ще те попитам във фурната ли си сушиш дрехите.

Тук си прав, грешката е моя. Наситена пара е 100% влажност за една температура. Мислел съм за прегрята пара.