Образуване на облаците

[Last roman]

Пенчо, Пенчо, ако професорът е професор (примерно) по филология наистина е вероятно да не успее да обясни.

Ето ти още едно простичко обяснение от уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6

Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 μm), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.

За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 μm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята.

Нарастването на облачните елементи става при съвместно действие на два процеса — кондензация и дифузно пренасяне. Кондензацията на водните пари в зародишни капки е в основата на зародишните капки и кристали, а дифузно пренасяне става, когато облакът е съставен от различни по размер частици — една част от тях се изпаряват за сметка на нарастването на друга част. Последният процес е най-интензивен, когато облакът е съставен от преохладени водни капки и ледени кристали. Капките се изпаряват, пренасят се върху кристалите и сублимират, при което кристалите се превръщат в снежинки с различна форма и големина.

Уедряването на капките става чрез сливането на по-малките капки в облака или по време на валежа, когато по-едрите капки достигат по-дребните.

Ти не разбра ли, че нашият форумен герой не приема тези обяснения, защото те не съответстват на неговата гледна точка.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, Пенчо, ако професорът е професор (примерно) по филология наистина е вероятно да не успее да обясни.

Ето ти още едно простичко обяснение от уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6

Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 μm), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.

За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 μm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята.

Нарастването на облачните елементи става при съвместно действие на два процеса — кондензация и дифузно пренасяне. Кондензацията на водните пари в зародишни капки е в основата на зародишните капки и кристали, а дифузно пренасяне става, когато облакът е съставен от различни по размер частици — една част от тях се изпаряват за сметка на нарастването на друга част. Последният процес е най-интензивен, когато облакът е съставен от преохладени водни капки и ледени кристали. Капките се изпаряват, пренасят се върху кристалите и сублимират, при което кристалите се превръщат в снежинки с различна форма и големина.

Уедряването на капките става чрез сливането на по-малките капки в облака или по време на валежа, когато по-едрите капки достигат по-дребните.

Обясняваш от какво се сътоят облаците. Обясняваш кога започва да вали. Обясняваш как става изпарение. Обясняваш как капките се пренасят върху кристалите, при което се превръщат в снежинки. Само че изпарение и пренасяне са две съвсем различни неща.

Единствено пропусна да отговориш на въпроса ми: Коя е силата, която издига долните облаци (мъглата) при горните облаци. Откъде произтича, каква работа се извършва и за сметка на коя енергия, за издигане на тежките водни капки в мъглата?

[Пенчо Бойчев]

Мисля, че мъглата се стели по земята, защото студен въздух остава затапен от по-топъл над него.

И аз така мисля. Само не виждам как и защо този влажен студен въздух издига тежките водните пари на голяма височина. С други думи: По какво се различават долните облаци (мъгла) от горните облаци?

[Пенчо Бойчев]

Ти не разбра ли, че нашият форумен герой не приема тези обяснения, защото те не съответстват на неговата гледна точка.

Най-добре е да нямаш гледна точка и да гледаш сеир от страни нали?

[Last roman]

Най-добре е да нямаш гледна точка и да гледаш сеир от страни нали?

аз гледната си точка я изложих в началото, драги.

А иначе съм се убедил, че с верващи хора е безполезно да се спори. Загуба на време. А и никой не ми плаща, да просвещавам заблудените души. Така че няма смисъл да се пъна.

[scarecrow]

Ех, Пенчо, Пенчо, колко пъти ти обясняваха - водните пари са по-леки от въздуха, затова се издигат нагоре.

Ако поразгледаш темата по-назад ще видиш, че това ти е обяснявано многократно.

[mitaca]

ОБРАЗУВАНЕ НА ОБЛАЦИТЕ

Ако попитате един учен физик колко пъти водата е по-тежка от въздуха, ще ви отговори: около 800 пъти. Следователно и водните пари са по-тежки от въздуха 800 пъти.

Пак ще се върна на това твърдение, което е не само погрешно, ами направо смешно. Водата (в течно агрегатно с-яние) наистина е 800 пъти по-тежка от въздуха, но как от това следва, че и водните пари са по-тежки не става ясно. Беше ми написано (но не и обяснено), че парите на водата са по-леки при 100 градуса целзии, но само, ако въздуха е 20 градуса (пак не бе обяснено защо). Закона на Авогадро не се признава опитите на сума ти учени тоже. Стигна се до абсурдното мнение, че при 20 градуса няма водни пари. Въпреки, многократните примери на колегите тук. Само, че не беше обяснено защо? Никой не твърди, че при 0-30 градуса (горе-долу т-ратурата на водните басейни на повърхността на земята) цялата вода е на пара, но водни пари (и не само водни) има и това е доказано. Както и че при движение на въздуха (и най вече понижението на налягането, което обуславя това движение) количеството пари се повишават. Но господина си знае своето приема тези пари, че са с плътността на течната вода. Има цели раздели н физико-химията, които се занимават с парното налягане, фазовите равновесия и т.н. (за чисти в-ва и за р-ри). Законите на Раул и на Бекман очевидно са му непознати, защото не отговори (или май грешно отговори) на въпроса за двете "тенджери" дето кипят, ама в едната има чиста вода, а в другата р-р на готварска сол. С тъпа упоритост продължава да нарича мъглата водни пари, въпреки, че и аз и други колеги се опитахме да обясним, че това е дисперсия на течност в газ, а не "р-р" на водни пари във въздух. Между другото няма газови р-ри има газови смеси. Сега малко начална физикохимия като за 3-ти клас .

Водната молекула се състои от два атома водород и една кислород Н-О-Н и има формата на бумеранг с равни крила. Когато водата е газ (водни пари), точно под такава форма съществува. Когато обаче е течност, тя е под формата на агрегати, или няколко молекули свързани с водородни връзки (междумолекулни взаимодействия). Въртят ми се 18-24, но може и да бъркам. Независимо при какви у-вия над водата или водните разтвори (каквито са по същество реките, езерата и океаните), над р-ра винаги има молекули с по-висока енергия, които са "успели" да разкъсат тези водородни връзки и са се смесили с въздуха. Уменно тяхното количество определя степента на влажност на въздуха. Това не е мъгла, защото в морето и по крайбрежията няма винаги мъгла (ако беше прав щеше винаги да има там най-много), а влажността е винаги по-висока отколкото на континентите. Сега въдуха има степен на насищане с водни пари, а именно, когато енергията на тези молекули падне и/или са достатъчно много за да почнат пак да се свързват в агрегати, т.е. да минат пак в течно агрегатно с-яние. Сам се убедих какво значи влажен въздух, когато за първи път стъпих на африканския бряг в 24,00, при 35 градуса Целзии. Никаква мъгла нямаше , ама не се дишаше, че влажността беше много голяма (май над 90%, ама не си спомням точно), а нямах дихателни проблеми, като бронхити, астма и т.н.

Сега за мъглата. Пак ще повторя, тя не е смес на въздух с водни пари, а дисперсия на течна вода с въздух (както дима е дисперсия на твърди частици с въздух и след първоначалното вдигане под действие на т-ратурата почва да се стеле надолу). Мъглата се вдига под действие на т-ратурата. Всички сме виждали как се разсейва, когато изгрее слънце. Просто молекулите в агрегатите пак придобиват достатъчна енергия за откъсване от агрегата и част по част агрегата се "стопява" и от течно минават в газообразно с-яние. През есента пък става друго. От мъглата и понякога от влажния (с по-висока концентрация) въздух се получава слана. Т.е. агрегатите нарастват обединяват се и падат на земята, там при минусови т-ри образуват скреж/слана.

Как стигат водните пари до облаците? Какво става в облаците ти се е изяснило май, така че няма да словоблудствам излишно. Водните пари, които са свободни молекули, а не мъглата, които са агрегати от водни молекули т.е. течност, капчици но с микроскопични размери. Ами точно като молекули рабира се . Или като агрегати с по-малки размери (поради понижено налягане например, защото даже 2ХН2О е по-тежко от въздуха). Ако водните пари са под формата на молекули и са "достатъчно далеч" една от дръга за да се запазят, като молекула, те ще са по-леки от заобикалящите го молекули на въздуха и при 0 градуса целзии.

Ся разбра ли? Най-вероятно не . Ама ако ще опонираш, моля по същество, с необходимия математическия и физико-химически апарат. Бе сигурен съм, че не съм те убедил, но се присъединявам към колегите че ако не на теб на някого друг можем да бъдем. Модераторите да ми простят иронията, ама почва на сарказъм да ме избива .

[Пенчо Бойчев]

Ех, Пенчо, Пенчо, колко пъти ти обясняваха - водните пари са по-леки от въздуха, затова се издигат нагоре.

Ако поразгледаш темата по-назад ще видиш, че това ти е обяснявано многократно.

Това го четох вече няколко пъти, но издиша.

Ако пуснем един камък от самолет, ще пада надолу. На земната повърхност е в устойчиво състояние. Ако пуснем балонче, пълно водород, ще отлети нагоре. Ще дойде момент, в който или ще се спука, или ще застане в равновесие.

Влажният въздух, обаче се оказва, че има две устойчиви състояния: долу във вид на мъгла и горе във вид на облаци. Защото както мъглата, така и облаците са устойчиви в продължение на часове, а може и в дни. Има два въпроса, на които не можеш да отговориш:

1/ Каква сила кара влажният въздух да се издига нагоре. Ако е по-лек, не можеш да обясниш мъглата. Ако е по-тежък, не можеш да обясниш облаците. Ако е течение или конвекция, не можеш да обясниш устойчивостта на облаците и мъглата.

2/ Каква е разликата между мъгла и облак? В смисъл защо облакът не пада, а мъглата не се издига?

Омръзна ми да чета едни и същи полуобяснения, които нищо не обясняват.

[Пенчо Бойчев]

Сега за мъглата. Пак ще повторя, тя не е смес на въздух с водни пари, а дисперсия на течна вода с въздух (както дима е дисперсия на твърди частици с въздух и след първоначалното вдигане под действие на т-ратурата почва да се стеле надолу). Мъглата се вдига под действие на т-ратурата. Всички сме виждали как се разсейва, когато изгрее слънце. Просто молекулите в агрегатите пак придобиват достатъчна енергия за откъсване от агрегата и част по част агрегата се "стопява" и от течно минават в газообразно с-яние. През есента пък става друго. От мъглата и понякога от влажния (с по-висока концентрация) въздух се получава слана. Т.е. агрегатите нарастват обединяват се и падат на земята, там при минусови т-ри образуват скреж/слана.

Как стигат водните пари до облаците? Какво става в облаците ти се е изяснило май, така че няма да словоблудствам излишно. Водните пари, които са свободни молекули, а не мъглата, които са агрегати от водни молекули т.е. течност, капчици но с микроскопични размери. Ами точно като молекули рабира се . Или като агрегати с по-малки размери (поради понижено налягане например, защото даже 2ХН2О е по-тежко от въздуха). Ако водните пари са под формата на молекули и са "достатъчно далеч" една от дръга за да се запазят, като молекула, те ще са по-леки от заобикалящите го молекули на въздуха и при 0 градуса целзии.Ся разбра ли? Най-вероятно не . Ама ако ще опонираш, моля по същество, с необходимия математическия и физико-химически апарат. Бе сигурен съм, че не съм те убедил, но се присъединявам към колегите че ако не на теб на някого друг можем да бъдем. Модераторите да ми простят иронията, ама почва на сарказъм да ме избива .

[mitaca]

Не разбрах защо веднъж водните пари са по-тежки от въздуха, а веднъж са по-леки. Или според тебе теглото на водни пари зависи от разстоянието между молекулите? Това звучи смешно.

Ти пък ще разбереш нещо, но почнах да се забавлявам и ще обясня пак. Водните пари са винаги по-леки от въздуха защото молекулното тегло на воата е 18, на азота 28 на килорода 32. Влажния въздух е по-лек защото в него има по-голямо количество водни пари околкото в по-сухия. ВИНАГИ! Плътността и теглото на една газова смес, каквито са сухия и влажния въздух се определят от молните части на компонентите на сместта. Когато молната част на един газ по-лек от основния газ на сместта е по-голям, тази газова смес е по лека. Ето с-ва на въздуха 78,084% Азот (N2), 20,947% Кислород (О2), 0,934% Аргон (Ar), 0,033% Вода (H2O). Сега ако увеличим съдържанието на водата двойно (пък и независимо с колко) за сметка на който и да е компонент, този по-влажен въздух ще бъде по-лек от предишния. С колко е въпрос на прости сметки.

Щом ти е смешно смей се, това показва, че не желаеш или не можеш да мислиш (не съм казал, че е така не зная). Когато в един обем А имаш Х броя молекули от едно в-во и в същия обем внесеш още молекули от това в-во то разстоянието между молекулите ще се намали нали? Водната молекула е силно полярна. Когато срещне друга такава на по-близко разстояние, тя е склонна да "залепне" за нея посредством водородните връзки. Водната молекула може да залепне или да привлече и друга полярна молекула, както и да поляризира неполярни. По този начин се образуват все по-големи агрегати и когато водните молекули се "посъберат" настъпва конденс и ето ти я мъглата, но това вече не е газова смес, а въпросната дисперсия или аерозол на течност в газ. Докато упорито повтаряш, че мъглата е влажен въздух съвсем нищо няма да разбереш.

А мъглата се вдига защото т-ратурата увеличава енергията и съответно скоростта на движения, така водородните връзки между водните молекули с разкъсват и водната молекула пак "полита" нагоре.

[scarecrow]

Пенчо не можеш да разбереш, защото още не проумяваш, че нито мъглата, нито облаците са влажен въздух.

[Doris]

Ще си позволя нещо съвсем фриволно, защото с физиката, за съжаление, приключих някъде в 8-ми клас. Това с мъглата и облаците не е ли свързано с различното взаимодействие на водната пара с различните въздушни маси?

Най-общо би могло да се каже по този начин. Според мен, още в началния курс учениците научават основното за кръговрата на водата в природата, така че никой не трябва да се оправдава че не знае, защото друго е учил.

Ако някой учител по "човек и природа" пробва да представи фентъзито на Пенчо на ученици от 4 - 5 клас, сигурно доста ще ги развесели (може да се използва като дидактичен материал за прогонване на скуката от училище).

[Б.Богданов]

Уважаеми г-н Бойчев,

Имате две седмици броени от днес 31.10.2010 г., да докажете твърденията си или поне да убедите част от потребителите на форума в правотата им.

След това темата ще бъде преместена в форум Паранауки.

С пожелания за успех, модератор физика Б.

[Пенчо Бойчев]

Ти пък ще разбереш нещо, но почнах да се забавлявам и ще обясня пак. Водните пари са винаги по-леки от въздуха защото молекулното тегло на воата е 18, на азота 28 на килорода 32. Влажния въздух е по-лек защото в него има по-голямо количество водни пари околкото в по-сухия. ВИНАГИ! Плътността и теглото на една газова смес, каквито са сухия и влажния въздух се определят от молните части на компонентите на сместта. Когато молната част на един газ по-лек от основния газ на сместта е по-голям, тази газова смес е по лека. Ето с-ва на въздуха 78,084% Азот (N2), 20,947% Кислород (О2), 0,934% Аргон (Ar), 0,033% Вода (H2O). Сега ако увеличим съдържанието на водата двойно (пък и независимо с колко) за сметка на който и да е компонент, този по-влажен въздух ще бъде по-лек от предишния. С колко е въпрос на прости сметки.

Щом ти е смешно смей се, това показва, че не желаеш или не можеш да мислиш (не съм казал, че е така не зная). Когато в един обем А имаш Х броя молекули от едно в-во и в същия обем внесеш още молекули от това в-во то разстоянието между молекулите ще се намали нали? Водната молекула е силно полярна. Когато срещне друга такава на по-близко разстояние, тя е склонна да "залепне" за нея посредством водородните връзки. Водната молекула може да залепне или да привлече и друга полярна молекула, както и да поляризира неполярни. По този начин се образуват все по-големи агрегати и когато водните молекули се "посъберат" настъпва конденс и ето ти я мъглата, но това вече не е газова смес, а въпросната дисперсия или аерозол на течност в газ. Докато упорито повтаряш, че мъглата е влажен въздух съвсем нищо няма да разбереш.

А мъглата се вдига защото т-ратурата увеличава енергията и съответно скоростта на движения, така водородните връзки между водните молекули с разкъсват и водната молекула пак "полита" нагоре.

Облаците също са дисперсия. Ти не можа да обясниш защо дисперсията във вид на мъгла е по-тежка от въздуха, а дисперсията във вид на облак е по-лека от въздуха. Този е основният въпрос. И аз ще те улесня, като ти подскажа отговора. Когато земята е положителна, въздухът в тропосферата също е положителен. Затова мъглата не може да се вдигне. Когато земята се загрява, тя става отрицателна спрямо високите слоеве и положителното електричество привлича аерозола на мъглата. Това е положението.

[Пенчо Бойчев]

Най-общо би могло да се каже по този начин. Според мен, още в началния курс учениците научават основното за кръговрата на водата в природата, така че никой не трябва да се оправдава че не знае, защото друго е учил.

Ако някой учител по "човек и природа" пробва да представи фентъзито на Пенчо на ученици от 4 - 5 клас, сигурно доста ще ги развесели (може да се използва като дидактичен материал за прогонване на скуката от училище).

Виждам, че си останал на нивото от 4-5 клас, защото не си в състояние да обясниш едно просто на вид явление. Но си извинен, защото това обяснение го няма в учебниците и няма откъде да го назубриш.

[Flatline]

Облаците също са дисперсия. Ти не можа да обясниш защо дисперсията във вид на мъгла е по-тежка от въздуха, а дисперсията във вид на облак е по-лека от въздуха. Този е основният въпрос. И аз ще те улесня, като ти подскажа отговора. Когато земята е положителна, въздухът в тропосферата също е положителен. Затова мъглата не може да се вдигне. Когато земята се загрява, тя става отрицателна спрямо високите слоеве и положителното електричество привлича аерозола на мъглата. Това е положението.

Според мен тук разковничето се крие в температурите. Без положително и отрицателно зареждане и така нататък.

Мъглата и облакът са дисперсии, това е ясно. Облак- водни пари се издигат нагоре. Те си кондензират върху хигроскопични частици като прашинки и други. Коагато температурата на водните пари се изравни с околната, спират кондензацията и издигането. В този ред на мисли мъглата е облак, за който изравняването на тези температури е настъпило много близко до земята. Затова, като грейне едно слунце и тя изчезва. Казваме, че се "вдига" и тя съвсем буквално се вдига нагоре.

[Flatline]

Облаците също са дисперсия. Ти не можа да обясниш защо дисперсията във вид на мъгла е по-тежка от въздуха, а дисперсията във вид на облак е по-лека от въздуха. Този е основният въпрос. И аз ще те улесня, като ти подскажа отговора. Когато земята е положителна, въздухът в тропосферата също е положителен. Затова мъглата не може да се вдигне. Когато земята се загрява, тя става отрицателна спрямо високите слоеве и положителното електричество привлича аерозола на мъглата. Това е положението.

Според мен тук разковничето се крие в температурите. Без положително и отрицателно зареждане и така нататък.

Мъглата и облакът са дисперсии, това е ясно. Облак- водни пари се издигат нагоре. Те си кондензират върху хигроскопични частици като прашинки и други. Когато температурата на водните пари се изравни с околната, спират кондензацията и издигането. В този ред на мисли мъглата е облак, за който изравняването на тези температури е настъпило много близко до земята. Затова, като грейне едно слънце и тя изчезва. Казваме, че се "вдига" и тя съвсем буквално се вдига нагоре.

П.С: Извинявам се за двойния пост!

[mitaca]

Облаците също са дисперсия. Ти не можа да обясниш защо дисперсията във вид на мъгла е по-тежка от въздуха, а дисперсията във вид на облак е по-лека от въздуха. Този е основният въпрос. И аз ще те улесня, като ти подскажа отговора. Когато земята е положителна, въздухът в тропосферата също е положителен. Затова мъглата не може да се вдигне. Когато земята се загрява, тя става отрицателна спрямо високите слоеве и положителното електричество привлича аерозола на мъглата. Това е положението.

Виж сега, ти питаше (абе най-точното е заяждаше се) съвсем различни неща. А по-точно за водните пари, влажния и сухия въздух, тяхната плътност и тегло. И как така водните пари се издигат и даже според теб водни пари не съществуваха при т-ратура под 100 градуса Целзии. Сега преди да ти отговоря би ли написал какво приемаш? Има ли или няма водни пари под 100 градуса? Водните пари приемаш ли за газ? Кое е по-тежко сухия или влажния въздух? Мъглата какво е? Влажен въздух или нещо друго? Кои закони приемаш? За да знам как да отговоря де . Има и още. Сега за облаците. Имаше един пост на колега съфоумец, който обясни, след това ти написа, че си съгласен с това, но питаше как и защо водните пари (които са по-тежки от въдуха 800 пъти хахахаха) се издигат нагоре. Е аз (и не само аз разбира се) обясних.

Никой не е твърдял, че облаците са по-леки от въздуха. Те падат, а и се вдигат (разсейват , но не винаги), точно като мъглата. А мъглата се вдига и аз обясних и как и защо! Както и как и защо пада. Абе ти за налягане и разликите в него, за тез неща чувал ли си? За циклони, антициклони и т.н.?

Давай с'я твоята теория, кога и ЗАЩО земята е положителна? КАК става отрицателна? Високите слоеве, менят ли се КАК и ЗАЩО? И какво по-точно значи положително и отрицателно?

[scaner]

Давай с'я твоята теория, кога и ЗАЩО земята е положителна? КАК става отрицателна? Високите слоеве, менят ли се КАК и ЗАЩО? И какво по-точно значи положително и отрицателно?

Да обясни и защо при такова зареждане на земята на хората не им щръкват косите от статичното електричество в облачно време

[Пенчо Бойчев]

Според мен тук разковничето се крие в температурите. Без положително и отрицателно зареждане и така нататък.

Мъглата и облакът са дисперсии, това е ясно. Облак- водни пари се издигат нагоре. Те си кондензират върху хигроскопични частици като прашинки и други. Когато температурата на водните пари се изравни с околната, спират кондензацията и издигането. В този ред на мисли мъглата е облак, за който изравняването на тези температури е настъпило много близко до земята. Затова, като грейне едно слънце и тя изчезва. Казваме, че се "вдига" и тя съвсем буквално се вдига нагоре.

П.С: Извинявам се за двойния пост!

Как ще обясните, че винаги след мълнии (електрически разряди) започва усилено да вали?

[Пенчо Бойчев]

Виж сега, ти питаше (абе най-точното е заяждаше се) съвсем различни неща. А по-точно за водните пари, влажния и сухия въздух, тяхната плътност и тегло. И как така водните пари се издигат и даже според теб водни пари не съществуваха при т-ратура под 100 градуса Целзии. Сега преди да ти отговоря би ли написал какво приемаш? Има ли или няма водни пари под 100 градуса? Водните пари приемаш ли за газ? Кое е по-тежко сухия или влажния въздух? Мъглата какво е? Влажен въздух или нещо друго? Кои закони приемаш? За да знам как да отговоря де . Има и още. Сега за облаците. Имаше един пост на колега съфоумец, който обясни, след това ти написа, че си съгласен с това, но питаше как и защо водните пари (които са по-тежки от въдуха 800 пъти хахахаха) се издигат нагоре. Е аз (и не само аз разбира се) обясних.

Никой не е твърдял, че облаците са по-леки от въздуха. Те падат, а и се вдигат (разсейват , но не винаги), точно като мъглата. А мъглата се вдига и аз обясних и как и защо! Както и как и защо пада. Абе ти за налягане и разликите в него, за тез неща чувал ли си? За циклони, антициклони и т.н.?

Давай с'я твоята теория, кога и ЗАЩО земята е положителна? КАК става отрицателна? Високите слоеве, менят ли се КАК и ЗАЩО? И какво по-точно значи положително и отрицателно?

Как ще обясниш устойчивостта на облаците в продължение на дни, щом са по-тежки. И защо при конденз не падат наведнъж, а вали на капки.

Положително и отрицателно напрежение са относителни понятия. Слънчевата светлина се превръща в топлина върху земната повърхност. Топлината на земята се превръща в отрицателно електричество, което се движи от минус към плюс - от земята към облаците и зарежда отрицателно аерозолите на земната мъгла. Така тя се издига, образува облаци, които са устойчиви с часове и дни.

[Пенчо Бойчев]

Да обясни и защо при такова зареждане на земята на хората не им щръкват косите от статичното електричество в облачно време

За да щръкат косите е нужен по-голям електрически потенциал. Този е достатъчен да издига микроскопични капки. Освен това потенциалът е разпределен в пространството. За да щръкн косата е нужен достатъчен ел. потенциал върху 2-3 сантиметра височина. Но ел. потенциал съществува и може да се измери с уред. Защо толкова хора са ударени от гръм?

Чувал съм и за ореол около главата на хора в тъмно време преди дъжд, което представлява ел. потенциал. Защо не се препоръчва да се крием под дърво в полето по време на дъжд?

Ти знаеш отговора.

[scarecrow]

Как ще обясните, че винаги след мълнии (електрически разряди) започва усилено да вали?

е, чак пък винаги

Как ще обясниш устойчивостта на облаците в продължение на дни, щом са по-тежки. И защо при конденз не падат наведнъж, а вали на капки.

Положително и отрицателно напрежение са относителни понятия. Слънчевата светлина се превръща в топлина върху земната повърхност. Топлината на земята се превръща в отрицателно електричество, което се движи от минус към плюс - от земята към облаците и зарежда отрицателно аерозолите на земната мъгла. Така тя се издига, образува облаци, които са устойчиви с часове и дни.

обяснявам, Пенчо, обяснявам, ама ти не четеш, затова пак ще ти обясня

"Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 μm), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.

За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 μm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята."

[Flatline]

Г-н Бойчев, като говорим за мълнии вече наистина играят заряди. В облаците дъждовните капки са наелектризирани и когато два противоположно заредени облака се срещнат, става разреждане. Може да е вътре в самия облак също или межу облак и земя, но по рядко. Тоест го има този момент, че като цяло земната повърхност наистина е по-скоро положително заредена. Но тук вече говорим за електричество и мълнии, а не за причина за образуване на облаци, както досега.

[Пенчо Бойчев]

е, чак пък винаги

обяснявам, Пенчо, обяснявам, ама ти не четеш, затова пак ще ти обясня

"Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 μm), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.

За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 μm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята."

Ти не се усещаш, че си противоречиш. Няколко метра в секунда не е малка скорост. Как може облаците едновременно да падат и в същото време съпротивлението на въздуха да ги държи в равновесие?

Факт е, че имаме два вида облаци - наземни и небесни. Защо наземните са по-тежки от небесните? Каква е разликата между тях?

Тези неща не са ти ясни и не можеш да обясниш.