Теория на всемирната гравитация

[Пенчо Бойчев]

Теория на всемирната гравитация

(Кратко резюме)

Често в научно популярни статии за гравитацията, особено в Интернет, се допуска основна грешка, която вкарва в заблуда читателите. Споменават се теория на Нютон за гравитацията или теория на Айнщайн за гравитацията. Хора, сериозно изучавали физика знаят, че такива теории няма, но доста читатели се подвеждат от слабата подготовка на някои автори. Всъщност досега във физиката липсва възприета теория, обясняваща механизма на гравитацията.

Нютон изрично подчертава този факт в “Начала”:

“До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям”.

Аз си поставих за цел да намеря обяснение на процеса и модела на гравитация. Единственият гравитационен модел, който може да се обясни с нормална човешка логика е следният и той не е нов, съществуват много подобни теории:

Гравитацията представлява сила, равна на сума от импулси на удари на етерни частици идващи от космоса, т.е. тя е сила, дължаща се на етерно налягане.

Какво следва от приемане на подобен модел?

След като твърдя, че познатата ни гравитация се създава от удари на етерни частици, които отдават двоен механичен импулс на молекули, атоми и йони с които се сблъскват и отразяват, то следва плътността на потока от падащи частици да намалява в дълбочина по брой за единица време. Частицата се сблъсква с атом или молекула, скоростта и` за миг става 0, след това като напълно еластичен удар равен обратен импулс, в зависимост от ъгъла на удара, и се връща обратно. Способността на земния етер да прониква в дълбочина е ограничена до около 4000 метра. Сумата от двойни реактивни импулси създава сферична форма на небесните тела и осъществява гравитацията, като причинява тегловна сила. Колкото по навътре в материята прониква етера, толкова повече плътността на потока, съответно силата на налягане, намалява.

Ако това твърдение е вярно, по елементарен математичен път се доказва, че теглото на едно тяло зависи не само от неговата маса, но и от неговата форма и разположение т.е., че теглото на един плътен паралелепипед, цилиндър или всяко друго тяло с несферична форма, не може да е еднакво в изправено и в легнало положение.

Този ефект би следвало да се регистрира в микросвета при въздействие на финия етер, а също така и в макросвета на грубия етер. Доказване на явлението ще представлява достатъчен аргумент за приемане на модела на гравитация. На основа на тези разсъждения проведох серия експерименти.

Извърших експерименти с различни материали, измервани с помощта на електронна аналитична везна с разделителна способност 0.0001 грама. Измерени бяха 6 тела с несферична форма в две проекции: М1 в изправено и М2 в легнало положение.

Опит А : Плътен железен цилиндър с диаметър 20 мм и височина 57 мм беше изтеглен в изправено положение и се установи тегло 139.3861 грама. Теглото в легнало положение показа 139.3858 грама. Теглото в изправено положение се оказа по-голямо от това в легнало полжение, М1>М2.

Изправен железен цилиндър тежи повече от същия в легнало положение.

Опит Б : Медна пластина с приблизителни размери 2х50х100 мм в легнало положение на плоската страна тежеше 92.3007 грама. В изправено положение на тясната страна теглото се установи на 92.3010 грама. За да се намери връзка между площта и масата са необходими уреди с по-висока точност, тъй като разликите се получават в последния знак. Но безспорно разликата съществува.

Опит В: Монета от сребърна сплав с тегло 20 грама нето и 22.2492 г бруто (от носеща основа) при изтегляне даде еднакво тегло в двете направления. Изчислената плътност е 10.5. При тази плътност се получава равновесие М1=М2.

Опит Г: Оловна пръчка, полуобла с размери - дължина 62 мм и сечение около 100 мм2, изтеглена в изправено положение тежи 68.3710 грама, а в легнало положение тежи 68.3715 грама, при по-висока плътност има обратно отношение М1<М2.

Предположението за етерна гравитация категорично се потвърди.

От тук следват няколко много важни извода:

I. Теглото на едно тяло не е постоянна величина, а зависи от формата и разположението на тялото

II. Измерването на маса по всички известни методи, включително с използуване на мас-спектрометри, не е точна мярка за количество материя. С други думи измерването на маси сега по всички известни методи винаги се извършва на основата на етерна гравитация, била тя разглеждана като гравитационна или инертна и се съпровожда от грешка, която може да надмине порядъка на 1%.

III. Гравитацията не е свойство на тежката материя, а се дължи на налягане на движещи се хаотично етерни частици в празното пространство (космос)

От фигурата се вижда, че налягането на етерни частици по оси Y1 и Y2 се уравновесява, обаче по оста X между двете тела се създава гравитационна сянка в движението на етерни частици и външното налягане става по-голямо от вътрешното между телата. Разликата между външно и вътрешно налягане създава сила на привличане между тях. Земното магнитно поле има сложна форма и е трудно да се изобрази. Но то може да се разглежда като сума от две независими магнитни полета – отляво е собствено магнитно поле, а отдясно е външно принудително магнитно поле, които си влияят едно на друго, но собственото е много по-мощно. Разликата с теориите на Декарт, Хюйгенс, Херц и особено модела на Робърт Хук в тази теория е, че се взема под внимание отблъскващата сила на собственото магнитно поле.

Собственото земно магнитно поле се дължи на масата, въртенето на Земята и на увличане в процеса на въртене на отразените етерни частици. Етерни частици се излъчват (отразяват с най-висока скорост) в широка ивица около екваториалната област след това се поглъщат в двата полюса. Следователно собственото магнитно поле е триполюсно, с един положителен и два отрицателни полюса. Силовите линии са вертикални към земната повърхност и не могат да се регистрират с компас.

Принудителното външно поле се дължи на етерно течение, създадено от гравитационния поток между Слънцето и тъмното слънце Немезида, намиращо се на юг от Еклиптиката. Това поле се състои от други по-малки етерни частици, отколкото са частиците на собственото магнитно поле, но в някаква степен взаимодействува с него и дори създава гравитационно налягане върху собственото магнитно поле. То обдухва по-разредените външни етерни слоеве от север на юг, и създава повишено статично налягане около южния полюс. В резултат на него се получава обратно течение в близост до земната повърхност от юг към север, което се регистрира с компас. Това течение вероятно причинява океанското движение на потока Гълфстрийм. В момента планетата Нибиру е твърде близо, но изместена на голям ъгъл от земната ос и променя магнитното поле на Земята. Смята се, че скоростта на течението Гълфстийм е намаляла на половина и се очаква жестока зима.

Всъщност етерните частици на собственото магнитно поле около Земята представляват океан от свободни електрони. Електроните в свързано състояние образуват атоми и молекули, а в свободно състояние представляват нещо подобно на газова среда около Земята. Доказателство за това са мълниите по време на буря, които се пренасят от свободните електрони. Така, че екваториалният поток на собствено магнитно поле, което може да се разглежда като сума от две съставки – нормална и тангенциална, всъщност движи Луната и едновременно я отблъсква. По същият начин Слънцето движи планетите, като ги отблъсква от себе си, но с друг вид етерни частици. Скоростта на земната гравитация е съизмерима със скоростта на електронния поток, а тя е приблизително равна на първа космическа скорост на Земята. Това означава, че скоростта на земната гравитация е от порядък на 8 км/секунда! Гравитацията между планетите и Слънцето е по-сложна, тя е двукомпонентна, съставена от налягане на други видове частици, движещи се с друга скорост, едните със скорост 430 км/секунда, а другите представляват поток от фотони, движещ се със светлинна скорост.

Може да се даде нова дефиниция на планетарно-звездно магнитно поле:

Груповото нехомогенно насочено отражение на етерни частици, създаващи гравитация, породено от ротация на сферично космично тяло, наричаме магнитно поле

Следователно могат да се изкажат следните твърдения, свързани с магнитното поле:

1/Планетите нито привличат Слънцето, нито го отблъскват.

2/ Слънцето не привлича планетите, а ги отблъсква

3/ Луната не привлича и не отблъсква Земята

4/ Земята не привлича, но отблъсква Луната

Силата на привличане между две небесни тела е резултат от външно етерно налягане и тя се уравновесява с отблъскващата сила на магнитното поле на голямото тяло, която всъщност е центробежна сила на големите небесни тела. Тяло, което няма достатъчна скорост на въртене, няма центробежна сила и не може да има сателити. Например Венера не може да има сателити, защото няма задвижващо-отблъскващо магнитно поле и ако мислено поставим сателит около нея, той ще започне бавно да се приближава поради съпротивление на космичния етер и след някакво определено време ще падне върху нея.

Следва, че в самите материални тела не съществуват сили на привличане. Гравитацията не е свойство на материята, а на разреденото етерно пространство!

ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ГРАВИТАЦИЯТА:

Всяко тяло или коя да е частица във Вселената, която извършва периодично движение по кръгова, елиптична или овална орбита, винаги се намира в равновесно положение между две сили на отблъскване.

Когато разглеждаме земната повърхност като неподвижна, а етерното налягане върху един неподвижен снаряд на Земята например, като падащо, подвижно, наричаме масата на снаряда гравитационна. Когато изстреляме снаряда чрез газово налягане в оръдие, създаващо начална скорост относно неподвижна земя, наричаме масата му инерционна. И в двата случая върху снаряда действува някакъв вид налягане. В зависимост от гледната точка на наблюдателя масата на едно и също тяло се нарича гравитационна или инерционна. Очевидно е, че има само един вид маса. Няма разлика между гравитационна и инерционна маса. Принципът на еквивалентност между двете маси, въведен от Айнщайн, всъщност е една недомислица, невежество породено от липса на теоретична обосновка на гравитацията.

Забелязва се и още нещо. Силата на привличане между две небесни тела е пряко свързана със собственото магнитно поле на родителското тяло. То пък зависи както от масата, така и от скоростта на собствено въртене. Следователно всяка гравитационна система има свой собствен гравитационен коефициент и универсална гравитационна константа не може да съществува. От тук следва изводът, че законът на Нютон за гравитацията е валиден само за Земята и системата Земя – Луна и никъде другаде!

Аз няма да се спирам на извеждането на закона за гравитация в Слънчевата система, макар да не е сложно, защото това може да се прочете от моята книга, а ще дам крайната формула на закона в система СИ:

m= r²*R или (m=K *r²*R)където m е маса на планета от Слънчевата система, r е нейният радиус, а R е разстоянието от планетата до Слънцето. Някой ще каже, че дименсиите не отговарят, но има един коефициент К, който за системата Слънце-планети е равен на 1 и има измерение [кг/м³] , за системата Земя-Луна е равен на 14, за Юпитер-спътници е 2 и т.н.

Получават се много интересни резултати. Досега науката не можеше да обясни защо планетата Сатурн притежава най-горещото магнитно поле в Слънчевата система при една нищожна плътност. Оказа се, че масата на Сатурн не е само 95 пъти по-голяма от земната, а е 850 пъти над земната маса и че Сатурн е най-тежката планета в Слънчевата система, т.е. има девет пъти по-голяма маса от изчислената по Нютон!

Планетата Плутон, която някакви скучаещи астрономи обявиха за астероид, се оказа че има близо 1,5 пъти по-голяма маса от Земята и най-висока плътност в Слънчевата система. Един литър от обема на Плутон на Земята би тежал един тон!

Значи Плутон не е парче лед, както си въобразяваха учените.Тази плътност обяснява защо Плутон се свързва със земетресенията и ядрената енергия и защо притежава два спътника. Нептун е 470 пъти по-тежък от Земята, а не 17 пъти и т.н.

Айнщайн също не можа да обясни същността на гравитацията и основното, което се опита да направи, бе да обедини понятията пространство, материя, енергия и движение в едно общо понятие - поле. Той изказа едно необосновано предположение, че скоростта на гравитационното влияние е равно на скоростта на светлината. По тази причина формулата на Айнщайн се явява частен случай на Закона за гравитация на Нютон, което я прави неприложима за космически изследвания. Теорията на относителността никога не е била призната и няма да бъде призната от сериозни учени. Тя си остава интересно четиво за ученици и любители, но без особена научна стойност. Тази е главната причина Айнщайн никога да не получи Нобелова премия за Теория на относителността.

“Не трябва обаче да се мисли, че великото творение на Нютон може да бъде унищожено от тази или от някаква друга теория. Неговите ясни и всеобхватни идеи завинаги ще запазят своето уникално значение като фундамент, върху който е построено зданието на съвременната физика.” Айнщайн

Както виждаме Айнщайн не успя да направи дори крачка напред от Нютон и да преодолее заблудата му. Неговите теории спряха развитието на физиката с цял век. От двете му теории на относителност ще остане в науката само законът E=mc2, който действително изразява прехода между енергия и материя и може да се изкаже така, колкото и еретично да звучи: „Материята представлява сгъстена светлина и светлината представлява разредена материя”. Останалото ще иде в историята към фалшиви теории.

Законът за гравитацията в Общата теория на относителноостта е свързан с решаване на система от 10 уравнения (девет пространствени координати плюс времето в десето уравнение), изразени в тензорен вид:

Gik= - 8пGTik / c2

където G е т.н. гравитационна константа на Нютон-Кавендиш, с е скорост на светлината и Tik е тензор на енергия-импулса. Тук са налице три грешни постановки, които не отразяват действителността: 1/избран е частен случай за скорост, равна на светлинната, 2/не може да се отчита многокомпонентност на силите и 3/повторение на грешката на Нютон за наличие и съществуване на гравитационна константа за космоса (Земен коефициент), каквато не съществува.

Възниква проблем как може да се опише гравитационно поле, което е многокомпонентно, като първа компонента се движи със скорост от порядък на 8 км/сек, втората се движи с 430 км/сек, трета със светлинна скорост от 300 000 км/сек, а четвърта компонента се движи със скорост 3.6.10¹⁵ км/сек ?

Като прибавим и факта, че гравитационна константа G няма, формулата от нерешима се превръща и в напълно неразбираема, лишена от физически смисъл, а фундаментът на съвременната физика е сериозно разклатен и всички учебници по физика и астрономия трябва да отново да се пренапишат. Всички изчисления за масите на планети сателити и звезди в астрономията са грешни и предстои да се изчисляват отново по други методи.

18 март 2010 г. Пенчо Бойчев

Литература: „Теория на всемирната гравитация” ИК Виделина, София, 2007 г.

[scaner]

Пенчо, страшно ти куцат познанията по физика. Ако поне мъничко се беше занимавал с нея, щеше да знаеш, че студентите първата си година се занимават с една дейност, нарича се 'Лабораторни упражнения', с която те трябва да се научат как се правт измервания. Ти това си го пропуснал, и затова си получил неверни реаултати.

Първото което трябва да се знае при работа с електронна везна, това е за каква максимална маса съответства указаната точност в случая 0.0001 г. За различните везни е различно, но в никакъв случай това не е вярно за маси от порядъка на 100 грама, както ти си се захванал (обикновено е 1 грам, но зависи от фирмата производител). При по-големи от дадената максимална маса, се ползува относителна, а не абсолютна точност.

Второто което трябва да се знае е, че тази чувствителност се отнася за центъра на везната. Ако поставиш тяло в центъра и, ще получиш максималната точност на измерване. Ако го поставиш някъде по периферията, точността намалява. С документацията на качествените везни идват едни графики, по които това може да се отчете, ако ти трябват точни измервания. Предмет, който заема някаква площ върху везната, също намалява точността с която тази везна мери.

И трето и най-важното, едно мерене никога не е достатъчно. Трябва да се мери няколко пъти, и резултатите да се обработват поне с усредняване. При теб, в зависимост от начина на поставяне на легналият предмет, ще се получи различен резултат.

Ако спазиш трите условия, гарантирам ти че ще се получи еднаква тежест независимо как поставяш тялото, легнало или изправено.

Но по-голямият проблем при тебе е с;ледният. Ако гравитацията беше резултат от наляганетпо на етерните частици от космоса, трябва телата поставени в легнало положение, тоест с голямата си повърхност към космоса, да тежат повече, защото етерните частици натискат по-голяма площ. А твоите собствени резултати показват обратното От там и цялата ти теория се опровергава.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, страшно ти куцат познанията по физика. Ако поне мъничко се беше занимавал с нея, щеше да знаеш, че студентите първата си година се занимават с една дейност, нарича се 'Лабораторни упражнения', с която те трябва да се научат как се правт измервания. Ти това си го пропуснал, и затова си получил неверни реаултати.

Първото което трябва да се знае при работа с електронна везна, това е за каква максимална маса съответства указаната точност в случая 0.0001 г. За различните везни е различно, но в никакъв случай това не е вярно за маси от порядъка на 100 грама, както ти си се захванал (обикновено е 1 грам, но зависи от фирмата производител). При по-големи от дадената максимална маса, се ползува относителна, а не абсолютна точност.

Второто което трябва да се знае е, че тази чувствителност се отнася за центъра на везната. Ако поставиш тяло в центъра и, ще получиш максималната точност на измерване. Ако го поставиш някъде по периферията, точността намалява. С документацията на качествените везни идват едни графики, по които това може да се отчете, ако ти трябват точни измервания. Предмет, който заема някаква площ върху везната, също намалява точността с която тази везна мери.

И трето и най-важното, едно мерене никога не е достатъчно. Трябва да се мери няколко пъти, и резултатите да се обработват поне с усредняване. При теб, в зависимост от начина на поставяне на легналият предмет, ще се получи различен резултат.

Ако спазиш трите условия, гарантирам ти че ще се получи еднаква тежест независимо как поставяш тялото, легнало или изправено.

Но по-голямият проблем при тебе е с;ледният. Ако гравитацията беше резултат от наляганетпо на етерните частици от космоса, трябва телата поставени в легнало положение, тоест с голямата си повърхност към космоса, да тежат повече, защото етерните частици натискат по-голяма площ. А твоите собствени резултати показват обратното От там и цялата ти теория се опровергава.

Сканер, ти винаги по нещо не си разбрал. Това, което съм написал е резюме и в него съм дал само примери. Направил съм много повече опити, дори изводите съм извадил на графика. В разсъждението ти няма логика, че по-голяма площ дава по-голямо налягане. Защото етерните частици пронизват тялото обемно и имат проникваща способност от няколко километра. От значение е как е разположен материалът в обем, а площта няма никакво значение. Аз също очаквах, че в легнало положение тялото ще тежи повече, но по друга причина. В изправено положение тялото може а се разглежда като три отделни кубчета, едно върху друго. От първото се отразяват определен брой етерни частици, от второто също. Следователно потокът намалява вертикално и третото кубче трябва да тежи по-малко от второто, второто по-малко от първото. Докато в легнало положение ще тежат еднакво. Резултатите са интересни. Алуминий тежи еднакво в две направления. При плътност под 2,7 - дърво, пластмаса и плътност над 10,5 телата тежат повече легнали, а при плътност между 2,7 и 10,5 - това са Fe, Cu, бронз, тежат повече изправени. Защо е така, нямам обяснение. За мен е важно, че съществува разлика.

Най-добре разликата може да се види в дълбока пещера или мина, от порядъка на 1000 метра дълбочина. Там един килограм тежест очаквам да тежи с 10-15% по-малко и това може да се установи и докаже с пружинен гравиметър или пружинно кантарче.

[scaner]

Пенчо, всичко което фантазираш са безпочвени предположения. Експериментално е доказано, с много голяма точност, че гравитацията не се екранира - няма го този 'етерен' ефект, на който се надяваш. Просто нямаш опит в измерването, от там е цялата беда. Точността на везните ти не е достатъчна, разликата в теглата е в границите на грешката на везната - под 0.01%.

[Пенчо Бойчев]

Отново продължаваме с хумористичните статии.

Ако много държиш да имаш точни измервания, ела при мен ако имаш път през Пловдив и във института на калибрирана и сертифицирана лабораторна везна ще ти направя измерванията.

Но само да ти кажа нещо от предните данни. Ти си си направил изводите от две статистически неразличими величини. Дал си две еднакви тегла, помислил си в своята фантазия че те са различни и на базата на тази твоя фантазия си написал цяла книга явно. Е фантазия е. Двете тегла са измерени с разлики по-малки от интервалите на неопределеност. А това за всички възможни цели и изчисления е едно и също тегло.

Направи опити с различни тела и съобщи резултатите, щом имаш тази възможност. Защото аз сега нямам възможност за тези опити. Вярвам, ти че ще бъдат коректни. Не е фантазия. После ще ги обсъждаме.

Поздрави П.Б.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, всичко което фантазираш са безпочвени предположения. Експериментално е доказано, с много голяма точност, че гравитацията не се екранира - няма го този 'етерен' ефект, на който се надяваш. Просто нямаш опит в измерването, от там е цялата беда. Точността на везните ти не е достатъчна, разликата в теглата е в границите на грешката на везната - под 0.01%.

Нищо подобно не е доказано. Говориш като шопа - "такова животно нема". Казах ти, че най-добре може да се докаже под земята на 1000 метра дълбочина с пружинен гравиметър, с проценти разлика в теглото.

Точно тази е причината за приливи и отливи - ниската проникваща способност на земния етер, от порядъка на 4 километра. Защо Слънцето не предизвиква приливни вълни при въртене на Земята, при много по-силна гравитация от Лунната?

Защото слънчевата гравитация се различава от земната. Слънчевият етер прониква през цялата земна кора до земното ядро, като почти не взаимодействува с вода и земна повърхност.

[Пенчо Бойчев]

Ок, в къши по случайност имам три алуминиеви цилиндърчета, имам на разположение и достатъчно цилиндрични теглилки. След като толкова искаш да правим демонстрации като за пред ученици няма проблем, не би ми отнело прекалено много време.

Радвам се, за тази възножност. Имай в предвид, че трябва да има чувствителна разлика между размерите, примерно диаметърът на цилиндъра да е поне 3-4 пъти по-малък от височината. Може да бъде паралелепипед.

Поздрави

[Малоум 2]

Радвам се, за тази възножност. Имай в предвид, че трябва да има чувствителна разлика между размерите, примерно диаметърът на цилиндъра да е поне 3-4 пъти по-малък от височината. Може да бъде паралелепипед.

Поздрави

Да не забравите "повдигането" на ЦТ на цилиндърчето!

[glishev]

Господа, дайте едно експертно мнение да местя ли темата в "паранауки"

[fantom4e]

Господа, дайте едно експертно мнение да местя ли темата в "паранауки"

Полу-риторичен въпрос

Колко цитата от в-к "Строго секретно" трябва да има в тема от естествени науки за да бъде преместена?

[Б.Богданов]

Полу-риторичен въпрос

Колко цитата от в-к "Строго секретно" трябва да има в тема от естествени науки за да бъде преместена?

Аз бих направил под форум "Ненаучни лични хипотези и теории" ... та там тази тема ще се чувства уютно.

[Б.Богданов]

Мен яко ме кефи заглавието - Всемирната!

Това звучи, като че дефинираните закони в тази "теория" са валидни от областите на действие на познатите ни физични закони, до областите на сингулярност /черни дупки/ и дори в областите където познатите ни закони са тотално невалидни /евентуално при паралелни вселени от М Струнната теория/

[Doris]

Аз бих направил под форум "Ненаучни лични хипотези и теории" ... та там тази тема ще се чувства уютно.

По-учтиво би било вместо "ненаучни" да е "недоказани" или "непризнати".

Паранауките като астрологията се споделят от множество хора и имат определена роля в човешката култура най-вече поради исторически причини. Не е добре да се смесват с лични теории.

[glishev]

Засега с това разполагаме, иначе сте прави. Благодаря за препоръката, преместих я.

[Пенчо Бойчев]

Съжалявам за закъснението, а и не мога да се извиня с клишето за разсеяния професор,понеже просто не съм професор. Но наистина непрекъснато забравям тези цилиндърчета къщи. Е днес все пак се ванах да направя малко измервания по темата с каквито подръчни материали намерих.

Та ето ги резултатите:

Измерване едно Алуминий:

За съжаление намерих само един детаил с приблизително цилиндрична форма, като в единия край има удебеление. Показа средно тегло от 115.1984 грама при стандартно отклонение от 0.00016 грама в положение прав. При несиметрично поставяне на цилидъра (пак прав, но се поставя там където е приблизително центъра на тежестта при положение легнал) показва тегло от 115.1981 грама при стандартно отклонение 0.000074 грама. Вижда се че двете стойности са статистически различими, което обесмисля измерването в положение легнал, но въпреки това го направих и се получи резултат от 115.1981 при стандартно отконение 0.000084, което прави стойността статистически неразличима от измерването с несиметрично натоварване и прав цилиндър. Както се и очаква.

Измерване две: кварц

За да избягам от несиметричноста на натоварването намерих кварцов цилиндър с правилна форма. Ето и резултатите:

Маса прав: 40.38554 +/- 0.000052 грама

Маса легнал: 40.38546 =/- 0.000052 грама

Вижда се че интервалите на достоверност се припокриват следователно двете стойности са неразличими една от друга.

Така че като извод можем да приемем че сигурно вече милионния тест за доказване на екраниране на гравитацията показва липсата на такова явление.

Аз пропуснах да отбележа, че различията в теглото зависят също от плътността. Не знам защо е така. Очаквах да направиш повече опити. При моите измервания се получи по-голямо тегло в легнало положение на тела с относително тегло под 2,7 и над 10,5. Това са тела от дърво и пластмаса, също от олово и сребро. При тела с относително тегло между 2,7 и 10,5 се получи разлика в обратно направление - легнали тела тежат повече от изправени, като желязо, мед, бронз. При алуминий и аз получих еднакво тегло.

http://img545.imageshack.us/img545/7558/teglo.jpg

Относителното тегло на кварца, мисля че беше близко до алуминия. Опитай с дърво и желязо, още по-добре - с олово.

Поздрави П.Б.

[Пенчо Бойчев]

П.П. Относителното тегло на сребро не е 10,5, но понеже използувах сребърна монета, поставена на дървена основа за носител, се получи средно относително тегло 10,5.

[Пенчо Бойчев]

Мен яко ме кефи заглавието - Всемирната!

Това звучи, като че дефинираните закони в тази "теория" са валидни от областите на действие на познатите ни физични закони, до областите на сингулярност /черни дупки/ и дори в областите където познатите ни закони са тотално невалидни /евентуално при паралелни вселени от М Струнната теория/

За сингулярността в черните дупки не гарантирам, но е възможно да е валидна и там. Особено, ако се приеме за истина твърдението, че централната звезда на Галактиката - Алфеола - 100 милиона пъти по-тежка от Слънцето, е черна дупка, то тя се подчинява на Кеплеров закон. Законът е валиден и при тази звезда. Следователно теорията за всемирната гравитация е универсална.

[kill_u]

Снощи си мислих по въпросната теория на господин Бойчев, излиза че ако тя е вярна един предмет (да вземем например летва), поставена вертикално, не би трябвало да пада. Просто трябва да си седи във въздуха. Извода идва от това, че страните на този изправен паралелепипед са много по големи като площ от основите му и "етерното" налягане(ако има такова), би било много по силно там.

Още повече, ако може да се направи пирамида чиято площ на основата да е по голяма от площа на страните и, то такава пирамида поставена с основата надолу би трябвало да хвръкне във въздуха.

[B0081]

Аз пропуснах да отбележа, че различията в теглото зависят също от плътността. Не знам защо е така. Очаквах да направиш повече опити. При моите измервания се получи по-голямо тегло в легнало положение на тела с относително тегло под 2,7 и над 10,5. Това са тела от дърво и пластмаса, също от олово и сребро. При тела с относително тегло между 2,7 и 10,5 се получи разлика в обратно направление - легнали тела тежат повече от изправени, като желязо, мед, бронз. При алуминий и аз получих еднакво тегло.

http://img545.imageshack.us/img545/7558/teglo.jpg

Относителното тегло на кварца, мисля че беше близко до алуминия. Опитай с дърво и желязо, още по-добре - с олово.

Поздрави П.Б.

Предполагам не можеш да направиш тези опити във вакум. Но би могъл да ги направиш във вода например.Интересно какви ли разлики ще даде тогава.

Отнсно плътноста на различните материали се сещам за нещо,но не съм сигурен дали има общо с твоите опити. Между материалите с еднаква плътност действа по голяма сила на "привличане, отколкото м/у материалите с различна плътност.Например вода с вода или вода с масло, но ти би трябвало да го знаеш,защото това засяга твоята хипотеза със етерни частици.

[Б.Богданов]

***

А това че твоите измервания се различават от данните говори само за това какви са измерванията. Предполагам че си претеглил по веднъж всяко от телата които те интересуват и толкова нали?

Невинно подсказване.. . Измерванията трябва да се правят многократно, да се изчисли грешката и да се напише протокол.

[Пенчо Бойчев]

Снощи си мислих по въпросната теория на господин Бойчев, излиза че ако тя е вярна един предмет (да вземем например летва), поставена вертикално, не би трябвало да пада. Просто трябва да си седи във въздуха. Извода идва от това, че страните на този изправен паралелепипед са много по големи като площ от основите му и "етерното" налягане(ако има такова), би било много по силно там.

Още повече, ако може да се направи пирамида чиято площ на основата да е по голяма от площа на страните и, то такава пирамида поставена с основата надолу би трябвало да хвръкне във въздуха.

Имате грешка в разсъжденията. Не може да се получи голяма разлика в теглата, поставени вертикално и хоризнтално. Защото отражението на етерни частици е обемно по характер, а не повърхностно. И когато тялото е поставено вертикално, се получава частично екраниране на налягането (гравитацията), поради намаляване на брой частици върху единица площ. Това най-добре може да се установи с пружинен гравиметър на голяма дълбочина от порядък на 500-1000 метра дълбочина. Тогава разликата в намаление на тегло ще бъде от порядъка на 10-15%. Големината на повърхността на тялото е без практическо значение.

Летящите чинии са направени на същия принцип. Самата форма показва отражение встрани на падащи етерни частици отгоре надолу и концентрация на идващи отдолу отразени частици към оста на чинията. Целта е вътрешното земно налягане да стане по-голямо от външното, а част от външното налягане да се разсее встрани.

[Пенчо Бойчев]

http://yfrog.com/jwnazi3dj

[Пенчо Бойчев]

Предполагам не можеш да направиш тези опити във вакум. Но би могъл да ги направиш във вода например.Интересно какви ли разлики ще даде тогава.

Отнсно плътноста на различните материали се сещам за нещо,но не съм сигурен дали има общо с твоите опити. Между материалите с еднаква плътност действа по голяма сила на "привличане, отколкото м/у материалите с различна плътност.Например вода с вода или вода с масло, но ти би трябвало да го знаеш,защото това засяга твоята хипотеза със етерни частици.

Не може да се направи опит във вода, защото ще се повреди електронната везна. Но не е необходимо. Ще се намали точността на измерването в по-плътна среда.

Тук не става въпрос за измерване на взаимодействие между две тела, както е при опита на Кавендиш, а за най-обикновено земно привличане. Просто земното ускорение зависи в някаква степен от формата на тялото.

На това основание може да се направи гравитационен двигател с частично екраниране, подобно на водна централа, но полезният ефект е минимален. Може, обаче, да се използува за изпомпване на вода от голяма дълбочина, с използуване на две тръби с различен диаметър, с една вертикална и една наклонена тръба.

[B0081]

Не може да се направи опит във вода, защото ще се повреди електронната везна. Но не е необходимо.

Разочароваш ме Пенчо. Доста развинтено въображение си имаш за теориите на света и природата, но пак за сметка на това ще удавиш везната във вода.

И как реши че не е необходимо ? странна работа, ти ли определяш кое е необходимото и кое е обходимото ? Бог ли си ?

Като направиш летяща чиния, да не забравиш да ми се обадиш.

[Пенчо Бойчев]

Е аз протокол не съм написал. Само екселски фаил със суровите данни и изчисленията. Надявам се той да се брои ако има желаещи да ги проверят.

Едно си знае баба, едно си бае. Аз що ли си играх да ти правя измервания в такъв случай?

Казах ти, че опитът с алуминий не се брои. Правил съм няколко пъти и получавам еднакъв резултат. Възможно е поради по-малка плътност разликата да се появява в петия знак след запетаята. Опитай с олово, няма да те затрудни толкова. Или с дърво.