Александър Батенберг

[Apofis]

АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ, 5 април 1857 - 17 ноември 1893 г.

Роден във Верона. Княз на България в периода 1879-1886 г., генерал от българската армия (1879), хесенски принц Александър Йозеф фон Батенберг, син на принц Александър фон Хесен и полякинята Юлия Хауке, графиня Фон Батенберг. В близки роднински връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за княз на България от I велико народно събрание на 17 април 1879 г. Още с възкачването си на българския престол изразява несъгласие с Търновската конституция и възприема враждебно отношение към политическите възгледи и държавната политика на управляващата Либерална партия. Опира се на консервативни кръгове, с чиято помощ се стреми да установи личен монархически режим. При разрешаване на сложните проблеми на вътрешната консолидация, издигането на държавния суверенитет и обединяването на България Батенберг се ползва от поддръжката на Русия в лицето на император Александър II. По-късно, при Александър III, той търси подкрепа сред западноевропейските управляващи сили, главно в Австро-Унгария. На 27 април 1881 г. отменя конституцията и установява т.нар. режим на пълномощията. На 7 септември 1883 г. е принуден да възстанови конституцията. Приема Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. като лично дело. Командващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. На 9 август 1886 г. е детрониран от офицери русофили и на 26 август е принуден да абдикира. Отказва се от българската княжеска титла и от привилегиите на принц. Оженва се за актрисата Лоазингер, графиня Фон Хартенау. Като граф Фон Хартенау постъпва на служба в австро-унгарската армия в Грац. Умира в Грац и според желанието му е погребан в София в мавзолей.

Редактирано Декември 11, 2009 от КГ125

[resavsky]

Батенберг е безкрайно интересна тема.Смел войник но не дотам уверен държавник.И вес пак ако не беше онази фатална телеграма от русе си мисля че българския народ го чакаше по добра участ.

[КГ125]

Съгласен съм. Той е идеалната фигура за комбинация със Стамболов - достатъчно авторитетен като държавен глава и достатъчно ненамесващ се в политическите тънкости.

Само да беше преодолял онзи момент на психологическа незрялост....

[resavsky]

Според мен не е незрялост а хитър руски капан.Батенберг е имал уверение от руския дипломатически агент в Русе че ще има благоприятен отговор от Петербург.И текста май е дело на руснаците а Батенберг само се е подписал.Ех ако беше попитал Стамболов.......Стамблово никога не би паднал в такъв капан.Като минимум би махнал последното фатално изречение от телеграмата.

[КГ125]

Пак има елемент на незрялост. В цялата обстановка на напрежение се доверява на руския дипломат... Не търси Стамболов за да обсъди с него този акт с писмото, който не е никак само личен.

Редактирано Декември 11, 2009 от КГ125

[Galahad]

Батемберг е бил доста неопитен като политик. Доста впечатлителен и често пъти прекалено нерешителен. Друг проблем при него е консервативното мислене и малкото познаване на народа, който е трябвало да управлява. Той смятал да управлява опирайки се на аристокрацията, а у нас такова нещо нямало. Лоша шега му изиграло и това, че българите очаквали прекалено много от новата бълг. власт. Според масовото мнение дори, ако дойдели на власт либералите щели да премахнат изцяло данъците, а Батемберг държал на консерваторите. Фердинанд е бил много по-гъвкав и запознат с новите тенденции на проме в Европа и света. За разлика от Батемберг обаче е бил голям аватюрист.

Лошото е обаче, че преди да стане бълг. княз Батемберг не се е повъртял в голямата политика, та да се поошлайфа малко. А той от армията направо се изсипва начело на държавата. И попада в държава, която също няма опитна дипломация.

Ако беше останал Батемберг може би нямаше да имаме две национални катастрофи, но не е много ясно дали щяхме да сме с днешната територия или с по-малка. Напр. макар да печелим войната със Сърбия не получаваме никакви терит. придобивки, макар че по време на Освоб. война сърбите завземат територии населени с българи и те остават в тяхната държава.

[КГ125]

Просто трябваше да слуша Стамболов. Прям, честен, близък с войската, макар и неопитен поради младостта си, с времето щеше да стане един добър символ на държавността в конституционната монархия. Политиката чисто и просто трябваше да я "остави Стамболову", както са се изразявали по ония времен ....

Редактирано Декември 12, 2009 от КГ125

[resavsky]

Фердинанд е бил гласян от хиперамбициозната си майка си Клементина за владетел /не на България разбира се/ и отрано е бил подготвян за това.Батенберг никога не си и помислял че моможе да стане монарх.При това монарх на новосъздадена държава без каквито и да е традиции,без подговени хора за управление,разкъсвана от противоречиви интереси на великите сили.И докато Фердинанд имаше за първите си седем години като владетел могъщия гръб на Стамболов плюс съветите и връзките на майка си то Батенберг нямаше никой зад себе си.Трябваше сам да се оправя в противоборствата между либерали и консерватори,да се разкъса между Русия и Австрия.Да изгражда държавни институции,да строи армия /но доминирана от руски офицери със съмнителна лоялност/,да европеизира довчерашните османски поданици.

[Panzergrenadier]

При всички положителни качества на Батенберг като политик и държавник, същият проявява известно малодушие като командуващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г.

След обявяването на войната е свикан военният съвет, който да разработи българския план за водене на войната. Планът се нахвърлил спешно и Ал. Батенберг предложил София да се отстъпи без бой на неприятеля, тъй като неговото голямо военно превъзходство изключвало възможността за отбрана на столицата. Според него българската армия трябвало да се съсредоточи в района на Вакарелските и Ихтиманските височини, да се укрепи там и да даде решителното сражение на неприятелските войски.

Мнозина млади български офицери се противопоставили на княза – такива като командуващия артилерията капитан Олимпи Панов. Предложението на Батенберг се отхвърля и плана за водене на бойните действия решава главните сили да се съсредоточат на Сливнишката позиция до идването на подкрепленията, а Северния отряд - около Видин.

По-сетнешното развитие на бойните действия - Сливнишката битка, боевете при Драгоман и Пирот, доказват, че плана изработен от военния съвет е бил правилен.

[КГ125]

Фердинанд е бил гласян от хиперамбициозната си майка си Клементина за владетел /не на България разбира се/ и отрано е бил подготвян за това.Батенберг никога не си и помислял че моможе да стане монарх.При това монарх на новосъздадена държава без каквито и да е традиции,без подговени хора за управление,разкъсвана от противоречиви интереси на великите сили.И докато Фердинанд имаше за първите си седем години като владетел могъщия гръб на Стамболов плюс съветите и връзките на майка си то Батенберг нямаше никой зад себе си.Трябваше сам да се оправя в противоборствата между либерали и консерватори,да се разкъса между Русия и Австрия.Да изгражда държавни институции,да строи армия /но доминирана от руски офицери със съмнителна лоялност/,да европеизира довчерашните османски поданици.

Съгласен съм, тежка задача за един 23 годишен младеж. Но той беше на косъм да се справи! 300 пъти по-добре беше той отколкото кобурга...

[КГ125]

По-сетнешното развитие на бойните действия - Сливнишката битка, боевете при Драгоман и Пирот, доказват, че плана изработен от военния съвет е бил правилен.

Но той го приема! Можем да му простим, че не е усетил докрай огъня на българите в този момент, както и нескопосаността на сърбите.

[mitaca]

Батемберг е тотално неориентиран, да не пиша дезорентиран. Да оставим това, че не се обляга на либералите, а на "консервите". Да оставим даже поведението му при инвазията на сърбите. Но поведенето му след преврата буди недоумение. А и после! Третокласен руски чиновник го лъже!!!! След това и Стамбулов го подкрепя, но ТОЙ не желае! ЗАЩО??? Няма воля .

[Thorn]

БатеНберг

[resavsky]

Сливница си е бил огромен риск защото приемаме генералното сражение във войната без да сме концетрирали силите си.Напук на всички принципи на военната наука.Така че поне на хартия Батенберг е прав.

[КГ125]

Именно. Просто не е оценил (но кой ли може да направи това!) високият дух на българската армия и съответно на сръбската липсата на такъв..

По всички правила на науката сърбите ни превъзхождат, имат стара и обучена армия, приготвени са за войната, позиициите не са добри.

Но веднага някой тогава избързват да го обвини в малодушие. По характер той не е страхливец.

[resavsky]

Батенберг не е страхливец.Малцина знаят че той участва в сраженията при Шипка и след това при Шейново.А там страхливци няма.Роден войник - така е бил оценяван от всички.

[Panzergrenadier]

Сливница си е бил огромен риск защото приемаме генералното сражение във войната без да сме концетрирали силите си.Напук на всички принципи на военната наука.Така че поне на хартия Батенберг е прав.

Именно, силите концентрирани при Сливница е трябвало да задържат сърбите, докато пристигнат полковете от турската граница. Генералното сражение е трябвало да се отложи до момента на пристигането на подкрепленията от югоизточните български земи към западната ни граница. Решителната Сливнишка битка започва на 5 ноември. Няколко дни водим задържащи отбранителни боеве. Полковете от югоизточните български земи изминават стотици километри за 3-4 дни. Най-често на трима войници се пада по един кон и те се сменят, но не спират и за миг. Това е нещо наистина невероятно. На 9 ноември идват подкрепленията от източния корпус - VI пехотен Търновски полк, VIII пехотен Приморски полк и Пловдивски пехотен полк и след това настъпва обрат във войната.

Вероятно Батенберг не е вярвал, че маршът на подкрепленията от източния корпус ще се осъществи навреме, и наистина те правят нещо невероятно.

Ако бяхме дали София без бой по съвета на Батенберг, вероятно при контраофанзивата на нашите усилени части биха настъпили градски боеве, градът щеше да бъде сринат и щяха да се дадат излишни жертви. Сърбите нямаше току така да оставят столицата. Задържането на София от сърбите би бил техния силен коз при евентуалните мирни преговори.

[КГ125]

София щеше да пострада от евентуален градски бой и щеше да бъде разграбена, но не вярвам измитането на сърбите да беше срещнало особени затруднения.

[resavsky]

Именно, силите концентрирани при Сливница е трябвало да задържат сърбите, докато пристигнат полковете от турската граница. Генералното сражение е трябвало да се отложи до момента на пристигането на подкрепленията от югоизточните български земи към западната ни граница. Решителната Сливнишка битка започва на 5 ноември. Няколко дни водим задържащи отбранителни боеве. Полковете от югоизточните български земи изминават стотици километри за 3-4 дни. Най-често на трима войници се пада по един кон и те се сменят, но не спират и за миг. Това е нещо наистина невероятно. На 9 ноември идват подкрепленията от източния корпус - VI пехотен Търновски полк, VIII пехотен Приморски полк и Пловдивски пехотен полк и след това настъпва обрат във войната.

Вероятно Батенберг не е вярвал, че маршът на подкрепленията от източния корпус ще се осъществи навреме, и наистина те правят нещо невероятно.

Ако бяхме дали София без бой по съвета на Батенберг, вероятно при контраофанзивата на нашите усилени части биха настъпили градски боеве, градът щеше да бъде сринат и щяха да се дадат излишни жертви. Сърбите нямаше току така да оставят столицата. Задържането на София от сърбите би бил техния силен коз при евентуалните мирни преговори.

[resavsky]

Проблема Панцер е че на 7 ноември /когато започват да пристигат подкрепленията/ битката вече е могла да бъде загубена.Ако след Брезник на 6 ноември когато Моравската дивизия разбива отряда на капитан Кисьов пътят на сърбите към тила на българската позиция е открит.Срещу 12 батальона на Моравската дивизия няма нито един български войник.Един нощен преход и сърбите без една пушка да гръмне щяха да се озоват в българския тил.Но за щастие сърбите проспиват този ключов момент.Чак на 7 ноември към 8.30 ч. отряда на капитан Попов /три дружини цифром и словом/ заемат позиции при Гургулят за да има все някаква защита срещу Моравската дивизия /по точно нейния авангард/.Разбира се ако сърбите бяха настъпили енергично с всичките си сили и отряда на Попов едва ли щеше да издържи на удара.Така че тези сръбски грешки едва ли можаха да бъдат предвидени от някой и сражението е напълно реално да бъде загубено.Тогава всички щяха да признаят че Батенберг е бил прав да не са дава решителен бой преди да се съсредоточи цялата армия.

[Panzergrenadier]

Така че тези сръбски грешки едва ли можаха да бъдат предвидени от някой и сражението е напълно реално да бъде загубено.Тогава всички щяха да признаят че Батенберг е бил прав да не са дава решителен бой преди да се съсредоточи цялата армия.

За решителното сражение – добре. А дали би бил прав да изостави столицата София без бой? Можеш ли да развиеш един сценарий какво би се случило в случай, че отпорът и главното сражение беше станало на височините на средногорието при Ихтиман и Вакарел? Какви биха били ползите и негативите и за двете враждуващи страни? И евентуално дали резултатите от войната не биха били други?

Интересен е диалогът между капитан Рачо Петров и княза. Повечето от онова, което днес знаем за Рачо Петров, дължим на неговия биограф П. Пеев.

Та ето какво пише Пеев:

На 5-и срещу 6-и в полунощ княз Александър изпратил от Сливнишките редути депеша до правителството в София – предлагал София да се отстъпи без бой, заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила – в Орхание, архивът на двореца – в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.

Младите капитани обаче не се подчинили.

– Такова предателство аз не ще извърша – казал капитан Рачо Петров – Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.

И когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София, което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил револвера си и му извикал:

– Върнете се, иначе ще ви застрелям!

Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака…

[mitaca]

Аз си мисля, че целта на сърбите е била именно София. Т.е. след заемането и те нямаше да продължат, а да искат територии. От такава гледна точка изоставането и е голяма най-вече политическа грешка. А атаката на заелите вече защитна позиция сърби би била много рискована. Изчакването ще доведе до намеса на великите сили и отстъпки от наша страна.

[lubo_juve]

Panzergrenadier това което цитираш е от Български Хроники Том 3 и повечето от него е художествена измислица на Стефан Цанев.

[Galahad]

Идеята да се изостави София без бой не е лишена от логика. Чуждите военни експерти предвиждат успешното влизане на крал Милан там. Ако бълг. армия се изтегли е щяло да се спечели време за да дойдат войските от южната граница. При опит да бъде защитена столицата е имало риск сърбите да бият бълг. армия на части, което можеше да е катастрофално. За щастие по онова време научно-техническия прогрес се е развивал по-бързо от военните стратегии. Но век по-рано и ако сърбите не си бяха пиляли силите с Видин, то резултата можеше да е друг.

В случая Батенберг се е насочил както обикновено към минималния риск. Същото важи и за Съединенито. Фердинанд е докарал две катастрофи, макар да е действал от много по-изгодни позиции. При Междусъюзническата е очаквал Русия да се намеси в негова полза. По време на ПСВ пък е имал доста силни съюзници.

[Panzergrenadier]

Идеята да се изостави София без бой не е лишена от логика. .....Ако бълг. армия се изтегли е щяло да се спечели време за да дойдат войските от южната граница.

България нищо няма да спечели от това, защото сръбските планове за воденето на войната били други. Основната идея на сръбския план, разработен от полковник Драгишевич е да се овладее София за да се получат от това компенсации от българска страна. Сърбите смятали да овладеят София преди пристигането на българските подкрепления. Целта им след войната е била България да бъде сведена до малко княжество със столица Търново. София не би трябвало да е столица според тях, защото би могла да се превърне в център за обединението с Македония. Сърбите имали и претенции за присъединяването на Трън, Кюстендил и Брезник към Сърбия.

Всяка педя отстъпена територия би била безвъзвратно изгубена, защото зад Сърбия заставала силната Австро –Унгария, която при едни мирни преговори, ще се застъпи заедно с Русия за сърбите, така че плана на Батенберг е бил нереалистичен.