Александър Батенберг

[Galahad]

Каквото и да се опитвал да направи Батенберг му трябвала армия. Тъй че ако успеел да си събере армията преди да са я били на парче, е можел да си върне София. Австро-Унгария е можела да иска бълг. армия да спре настъплението в Сърбия, но едва ли е щяла да попречи сърбите да бъдат изтикани от бълг. територия. Крум също изоставя Плиска, а Кутузов Москва за да се запази целостта на армията. Всеки от тях е използвал спечеленото време различно, но като цяло - успешно.

[Panzergrenadier]

Планът на Батенберг също би могъл да бъде успешен, но на по-скъпа цена – разграбване и опожаряване на София и повече цивилни жертви. Военният съвет е разработил и приел план за водене на войната, който в сравнение с плана на княза е бил по-рационален и предвиждал по-малко материални загуби и човешки жертви и в крайна сметка се оказал успешен, така че няма за какво да се съжалява.

[resavsky]

Виж Панцер по принцип победителите не се съдят но в случая планът за генерално сражение на Сливница е бил крайно рискован.Всъщност ако не са били сръбските грешки няма как да бъде реализиран.Но пък за изоставяне за София през 1885 г.и дума не може да става..По чисто психологически съображения.А иначе един от недостатъците на българската армия пре войните от 1912 - 18 г. е невероятната упоритост да се брани до последна капка кръв буквално всяка педя земя без каквото и да е тактическо отстъпление.Примери колкото искаш:Кукуш и Дойран 1913 г.завоя на Черна 1916 г.Голяма Яребична през месец май 1918 г.Добро поле.Във всеки един от тези случаи българската армия е можела да се оттегли за далеч по слини позиции но не го прави защото отстъпването на няколко километра българска територия се е считало за катастрофа.

[Panzergrenadier]

Във всеки един от тези случаи българската армия е можела да се оттегли за далеч по силни позиции но не го прави защото отстъпването на няколко километра българска територия се е считало за катастрофа.

Въпросът е друг - обикновено при пробив на линиите и генерално настъпление на противника в оперативна дълбочина, насъпва криза във военното и държавното управление, при което потърпевшият иска примирие. И при евентуалните мирни преговори е възможно да загуби завладените от противника територии, защото е в неблагоприятна военна и външнополитическа ситуация, в каквато била България през 1885 г. А и от Сливнишката позиция до възвишенията на Средна гора са повече от „няколко километра”. Дали тогава е било възможно да се организира такова оттегляне, без да се допусне пробив?

След пробива при Добро поле за което спомена, България подписва примирие със съюзниците и излиза от войната. Правителството успява да издейства недопускане на окупация на страната от войските на съседните държави, което е голям успех, при все че губим територии. Не съм сигурен, че през 1885 г. това би могло да се случи, поради враждебната на България външнополитическа ситуация. Тоест, бихме играли рисковано, понеже не сме имали благоразположението на Великите сили и би имало е голяма вероятност отстъпените на сърбите земи през 1885 г. по плана на княз Батенберг да останат под тяхна окупация.

[Panzergrenadier]

Батенберг очевидно подценява възможностите на прикриващите сили, на които се налага да осигуряват съсредоточаването и развръщането на основната групировка на Сливнишката позиция с реални бойни действия. В тридневни отбранителни боеве прикриващите отряди въпреки неблагоприятното съотношение забавят и разстройват противника, което се оказва достатъчно, за да пристигнат подкрепленията и да се подготвят войските на стратегическия отбранителен рубеж.

[resavsky]

По скоро Батнебрег е надценил сърбите като напълно неоснователно ги е приравнил към една средна европейска армия.

[Panzergrenadier]

Добре, приеми го така.

[Galahad]

Когато става пробива при Добро поле бълг. армия е изтощена и без надежда за подкрепления. При изтеглянето се печели реме през което бълг. армия няма да е изтощена от боеве, а същевременно е щяла да получи подкрепления. Разбира се и двата варианта криели рискове. Ама то ако винаги имаше едно вярно решение и Милан можеше да успее.

Редактирано Декември 16, 2009 от Galahad

[resavsky]

Всъщност при Добро поле българската армия получава подкрепления - не по малко от осем полка.Но са вкарани в боя съвършено неорганизирано и без ясна идея за ползването им.Ако са имали подготвена втора позиция са можели да се спрат на нея и с разбитите първоешалонни части да окажат далеч по съществена съпротива.

[Galahad]

Подкрепленията, които е очаквал Батенберг са щели, а и са направили армията му съвсем противопоставима на сръбската. С пробива на Добро поле нещата стоят съвсем по друг начин. Армията е изтощена от войната, а това, което можело да отдели като сили бълг. командване далеч не можело да изравни нашите сили с тези на Антантата. Затова макар самият пробив да не бил фатален, той се оказал решаващ за изхода от войната. Дори бълг. армия да се беше прегрупирала и да беше спрян противника, то тя пак нямаше да има възможност да настъпи и постигне победа. За съжаление нашите съюзници въобще не се замисляли какви ще са последиците за тях при един пробив на нашия фронт. В крайна сметка Централните сили докарали нещата до окопна война срещу противник, който имал ресурси да воюва по-дълго от тях. Тъй че положението по време на Сръбско-бълг. война е било съвсем различно.