Има ли дума "обращение"?

[Kuna]

"Обръщение" - да, като действие, при което адресираш нещо към някого. Мислех си, че обрАщение е думата, която се използва например в израз "монети в обращение." Намерих, че дума "обращение" няма: Тълковен речник онлайн. Предполагам е така, както е в този речник?

[The_Charlatan]

В учебниците по икономика се срещат и двата варианта в значението за пари. Мисля, че "обращение" идва от руски; на български би трябвало да е с "ъ", защото понятието идва от кръговрата на средствата в предприятието или в цялата икономика, т.е. "обръщане". Като се замисля, и "оборот" е от руския, може би и други...

[Kuna]

Мда, менме интересува официалното прието обаче.

[ISTORIK]

"Правописен речник на българския език", Д. Попов, К. Симов, Св. Видинска, П. Осенова, Наука и изкуство, София, 2008 г.

- обрат

- обратимост / необратимост (на някакво събитие, някой е починал или е можел да почине, ама му се е разминало)

- обращение (на паричния поток, финансов термин)

- обръщение (официално или неофициално - към някого; Моля, елате тук! Ела тук, бе!)

Няколко примера:

В живота му настъпи неочакван обрат - жена му го напусна малко след сватбата.

Стерилността при мъжете е обратима. Всеки равновесен процес е обратим.

Министър-председателят на страната обяви своите реформи за необратими.

С нетърпение очакваме поредното новогодишно обръщение на президента към всички българи.

БНБ пусна в обращение две нови монети с номинална стойност 50 стотинки по повод присъединяването на България към ЕС.

Вторичен пазар наричаме пазарът, на който ценни книжа в обращение се продават и купуват от притежателите им, които са различни от емитента (тоест - издателя) им.

[Kuna]

Благодаря много!

[ISTORIK]

Дадох още няколко примера, за да изясня малко по-добре смисъла на изреченията при употребата на различните словоформи.

[kerkezeto]

Един пример и от мен дванайсетокласника - кръвообращание.

[КГ125]

Да, явно и двете форми се срещат, но с А са само икономическия и медицинския термин. Добре дошъл на 12 -то класника

[pet]

Изразявам сАмнение в предложението на ISTORIK. Думата "обрАщение" може и да се наложи под натиска на улицата, но връзката с обрат, обратимост е несъстоятелна.

По-добре да изчакаме новия правописен речник на БАН в началото на 2012 г.

[ISTORIK]

Дори и да имаш сЪмнение или сАмнение, не аз работя в ИБЕ към БАН и не аз пиша речниците и не аз определям правилата за правилност и неправилност.

(Не, че не бих могъл, де!)

[Кухулин]

Думата "обрАщение" може и да се наложи под натиска на улицата

Думата обращение е съвсем явен русизъм в българския език, което според мен изключва натиска на улицата.

Би било интересно да се види кога е навлязла - дали през XIX в. или през XX в.

[Кухулин]

Би било интересно да се види кога е навлязла - дали през XIX в. или през XX в.

Сега като се замислих, обращение си е съвсем редовен дериват от руската дума обрат, но просто суфиксът вече не е продуктивен в българския език. Следователно трябва да очакваме първите употреби на обращение в българската литература някъде през XIX в. Остава само да се разровя и да си проверя хипотезата

[Кухулин]

Иван Вазов:

"Влязоха в обращение руските песни..."

"Той има светско обращение - знак, че много време се е търкал о чуждо общество..."

"Не е ли това варварско обращение? Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме..."

"Бунтовните песни не бяха още изместили из обращение тая блудкаво-сантиментална поезия..."

Софроний Врачански:

"Та белким хочет Бог человеколюбивий да са повдигне и зарад да ги помилува и да ги просвети на обращение..."

[SSlava]

Происходит от глагола обратить (обращать), далее от формы, родств. церк.-слав., ст.-слав. обратити «повернуть», обраштати «поворачивать» вместо исконнорусск. обороти́ть; из *ob-vort-. Далее родственно воротить, от праслав. формы, от которой в числе прочего произошли: др.-русск. воротити, ст.-слав. вратити (др.-греч. στρέφειν), русск. воротить, болг. въртя́, сербохорв. вра́тити, словенск. vrátiti, чешск. vrátit, словацк. vrátiť, польск. wrócić, в.-луж. wróćić, н.-луж. wrośis. Использованы данные словаря М. Фасмера; см. Список литературы.

Ну вот что про этимологию написано.

[КГ125]

Иван Вазов:

"Влязоха в обращение руските песни..."

"Той има светско обращение - знак, че много време се е търкал о чуждо общество..."

"Не е ли това варварско обращение? Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме..."

"Бунтовните песни не бяха още изместили из обращение тая блудкаво-сантиментална поезия..."

Софроний Врачански:

"Та белким хочет Бог человеколюбивий да са повдигне и зарад да ги помилува и да ги просвети на обращение..."

В последния текст Софроний Врачански просто използва стара форма за "обръщане".

А иначе терминът си съществува в икономиката и финансите - парично обръщение. Дали с А или с Ъ... е не знам; Би трябвало с Ъ, защото ако е с А ще значи по-скоро обрастване с нещо, а коренът е "обръща".

Редактирано Септември 15, 2011 от КГ125

[Кухулин]

В последния текст Софроний Врачански просто използва стара форма за "обръщане".

Възможно е, но би било добре да кажеш точно коя стара форма имаш предвид.

Би трябвало с Ъ, защото ако е с А ще значи по-скоро обрастване с нещо, а коренът е "обръща".

Морфологията на тези думи е доста сложна. Коренът е върт/варт, възходящ към праславянските *vort/*vert с аблаут, съответно към ПИЕ *wer- "обръщам". От същия корен са например английската дума universe "вселена", нашата врат "шия", врата "порта" и т.н. Просто в думите оборот, обръщение, обрат съгласната -в- е изпаднала.

[КГ125]

Може би не съм точен в термина - "обращение" - като "видение" (в смисъл виждане, не в съвременния) и т.н.

[Кухулин]

На мен ми се струва, че иска да обърне някакви грешници в правата вяра. Трябва ни преводач

[К.ГЕРБОВ]

В речника на Найден Геров думи „обрат” и „обратим” няма. Излиза, че в случая става дума за заемка на руската дума „обраще́ние”, идваща от „обраща́ть”. В руско-българския речник значението на последната дума е: обръщам, насочвам, пускам в движение (капитал). „Обраще́ние” пък е обръщане, въртене, циркулация.

Българската дума у Геров е „обрьщане”, като ударението е на „ь”. Идва от „обрьщамь”. Но от примерите се вижда, че става дума за „обръщане”, „завъртане”, „извъртане (на думи)”.

[Smart_Patriot]

Точно така, думата обращение е нужна, макар и не толкова "български-правилна" - за да въведе точност, и да предотврати смесване с понятието обръщение - т.е. призив към някого!

Наистина, парите се движат в постоянен обрат - днеска при този, утре при онзи! ^

[Кухулин]

В речника на Найден Геров думи „обрат” и „обратим” няма. Излиза, че в случая става дума за заемка на руската дума „обраще́ние”, идваща от „обраща́ть”.

На мен ми се струва, че сме заели от руски думата обрат и на българска почва сме образували производната обращение, която съвпада с руската дума обращение. Това обаче трябва някой филолог да го коментира, защото схемата ми е малко мътна - има ли по това време в българския език синхронна палатализация tj > sht.