Харесвате ли Хари Потър и писателството на Роулинг

[glishev]

Всъщност поредицата за Потър доста успешно повтаря схемата на класическия английски училищен роман. Филмите също са решени в тоя ключ. И книжките, и филмите не са лоши. За деца са си идеални. А саундтракът на на Джон Уилямс е... ами, вълшебен.

[Стоедин]

Рядко се предавам когато иде реч за художествена литература и съм всеяден(не се ограничавам жанрово), но не успях да прочета нито една книга за Хари. Опитах първите 3(сестра ми ги домъкна отнякъде и много ми ги хвали), но нито от началото, нито от средата, а дори и от края не можах да се закача. Погледа ми се плъзгаше по станиците, а мисълта ми се рееше нейде в необятното пространство на родния апартамент. Правили са ми клизма, правили са ми стомашни промивки, но нищо не мога да сравня с тази поредица. Нищо! Ролинг вроятно е добър занаятчия, добър търговец, но книгите и нямат душа. Или аз поне имах чуството, че държа труп, а не книга разлиствайки първия и роман. После стана по зле...Никога не се майтапя с вкусовета на хората за книги, филми или поне го правя рядко и незлобливо(почитателите на Стиван Сегал са неустоима мишена за една-две забележчици ), но повечето хора които са почитатели на Потър оставят в мен усещането за една наивност и душевна чистота, която сякъш те подканя да метнеш един камък(словесен, разбира се) по тях, по Роулинг и по горкия Хари...

Как ли съм гласувал в анкетата, че вече не помня?

[glishev]

Боже, тая тема жива ли е

[Б.Богданов]

Има хора в моето обкръжение, които ме наричат литературна свиня - тоест нямам вкус и поглъщам всякакъв боклук . Но Потния Хари се оказа твърде жилав и безсолен... дори за моя свински вкус или по-скоро липсата на такъв.

Гласувах с "Не, по-голяма тъпня няма" .

Поздрави Б.

[Doris]

Аз пък ги харесвам, накъде до 4 - 5 книга, по-нататък изгубих интерес. Нямаше да се захващам да чета детски книги, ако не бяха многото критики. Реших да видя да не би да има нещо вредно за децата и така без да усетя ги изчетох. По същата причина гледах и Аватар. Устоях до едно време, но когато го оплюха, че имитирал Стругацки вече не издържах. Хареса ми.

Дори и поредицата Здрач прочетох набързо и станах фен. Това пък стана след като научих, че някакви момчета си купили книгата за да могат демонстративно да я разкъсат пред съученичките си. Антирекламата е голяма работа.

[glishev]

"Здрач" и "Аватар" са последният ритник по добрия вкус на децата. Едно време четяхме книги за индианци, рицари и космонавти, а не за метросексуални вампирчета и синьокожи еколози от каменния век.

[Doris]

Децата имат различни критерии за добър вкус от възрастните и на първо място искат да се забавляват. В компютърния век всяка книга, която е в състояние да ги накара да искат да четат е добре дошла.

[glishev]

Ама и аз исках (и още искам) да се забавлявам! "Властелинът на Пръстените", "Тримата мускетари" и "С огън и меч" лудо ме забавляваха! Да знаеш колко храсти на село бяха ошмулени с пръчка под предлог, че са орки/гвардейци на Кардинала/татари...

[Doris]

Е, то само класика не е достатъчна.

Когато аз бях дете нямаше "Властелинът на пръстените", само "Билбо Бегинс или дотам и обратно".

Днес любимите герои на децата са от филмите, не от книгите - Джак Спароу, Хана Монтана...(Хари Потър и Бела са изключение)

[ISTORIK]

Филмите са направени не лошо. За книгите не зная, не съм ги чел.

Като цяло, поне на мен, това ми е малко скучно. Вече съм възрастен и това не може да ме впечатли толкова.

Но пък филмите Индиана Джоунс, Междузвездни войни и Старгейт (СГ 1 и Атлантис) ме впечатляват много повече.

Глишев е прав, че ние четяхме книги много по-стойностни в литературно отношение (е, имало е и изключения, но вкусът към литературата се формира в детска възраст).

От съвременното фентъзи тип " меч и магия" предпочитам поредиците "Сага за войната на разлома" и "Песен за огън и лед". Достойни са за направата на сериали. ЛАРП игри също може да се направят по тях.

Има книги-игри от края на миналия век, които са много по-интересни и забавни от книгите на Роулинг.

Поредицата за Хари Потър е поредната американска боза, същата като опитите да се направят филми по мотиви от гръцката митология (за Троянската война, за похода на аргонавтите и така нататък.) Направиха ги като пъзели с много липсващи елементи. Дори и да си чел старогръцката митология, пак може да не схванеш всичко. Да не говорим, че показаха Орфей като негър! Тези филми ги правят някакви хора, дето май не са чели книгите, които филмират?!

[Doris]

Според мен тъкмо чернокожия Орфей беше свежото забавно и запомнящо се нещо в оня филм за гръцките митове.

Но филмът е едно произведение, а книгата - друго. От филма не може да се съди за книгата, по която е направен. Може само да се разбере сюжета.

Книгата "Хари Потър и философския камък" беше харесана като книга още преди да направят първия филм. Аз имах предубеждение, че това е само успешен търговско-рекламен продукт и започнах да я чета по диагонала - за информация, но по едно време попаднах на някои забавни моменти, върнах се в началото и си я прочетох с удоволствие без да му мисля че ще се отрази зле на художествения ми вкус.

Филмите за Хари Потър не са лоши, но книгите са много по-смислени, първите няколко, както винаги.

Филмите, направени по "Здрач" са слаби, но в книгите от поредицата има нещо оригинално ,макар и подсладено до безобразие.

[glishev]

Лично аз нямам против Потър, нали ви казах, че го смятам за що-годе приличен наследник на ученическите романи. Историк, поредицата за Потър не е американска - авторката всъщност е шотландка.

А, филмчетата на Холмарк са забавни. Но онзи за Одисей с Ирини Папас и Арманд Асанте (и негърката Калипсо, хаха) беше по-готин от "Аргонавтите".

Еее, книгите-игри бяха просто невероятни! Имах си наистина любими сред тях - "Кървав меч" беше наистина любимата поредица. Страхотна игра, отличен митологичен фон и даже доста добър стил на разказа. Всъщност "Кървав меч" е подходящ за филмиране, пък и авторите са адски начетени типове, личи си.

[AciDBurn]

Мисля, че бях в прогимназията, когато започнах да чета Хари Потър - някъде 5 или 6 клас - родителите ми купуваха книгите само и единствено на английски. За мен книгите бяха много ползотворни, защото много ми помогнаха в научаването на езика. Но загубих интерес към поредицата и жанра някъде 8-9 клас. Истината е, че приключих цялата поредица, защото мразя да оставям нещо недовършено, но дори след изчитането на всички книги, не мога да кажа, че останах забележително очарована. Макар и някъде около 5-тата книга нещата да "загрубяват", а стилът на Роулинг да бе задобрял (както и въображението й), книгите си останаха за мен ориентирани към по-скоро детската/ранно тийнейджърска аудитория.

[Gloster]

В последните три книги има нещо интересно.Много добре е изобразен процесът на упадък на една власт.

Макар че за да го дискутираме трябва да сте чел всички книги най-малкото.

Вижти министерството на магията-в 5тата книга е на върха на своята мощ.То не само е силно,то е и нагло дори.

Масово четените вестници се издават от него,всичко което каже министъра едва ли не се приема за истина от почти всички,дори да е абсурд.

Изобщо тук министерството ма образа на непоклатимо,смазващо веднага всичко което счита за заплаха за него,дори то да не е такава.

В 6тата книга всичко е различно-то вече е по-слоба,образът му е разрушен.Сега когато е ясно,че има истинска заплаха за него,то не може да се справи с нея.

Реално в началото на книга 6 Волдемор има едва ли повече от 10 свободни смъртожадни,но въпреки това той печели войната срещу министерсвото с всичките му служители.

То вече е жалко,важни хора биват убивани и властта нищо не може да направи.

Тогава министърат прави просто един жалък ход-започва да арестува невинни за да излъже обществото,че се прави нещо,макар че всичко върви към по-зле така.

В 7мата книга-всичко свършва.

Онова министерство,което доскоро е претендирало да бъде всемогъщо,сега е една развалина.

Пълно отвътре с смъртожадни,то просто отказва да води войната.

В последните си седмици,не прави нищо,все едно изобщо не съществува противника,който смята да го унищожи.

И разбира се краят е естествен- доверени хора от екипа на самия министър,го нападат и убиват в собствения му кабинет.

Министерството е превзето...............

[КГ125]

Наистина много интересно наблюдение! Какво ли иска да каже??

[JImBeam]

Така и не успях да догледам поне една серия, колкото и да ме ръчкаше щерката, все губех интерес и заспивах. Щом хлапетата го харесват, значи става за залъгалка

[Gloster]

Ами то негативното отношение към "официалната власт" го има в всички книги от третата до седмата.

И съвсем естествено-просто министерството на магията е описано,като много бюрократично и неефективно към сериозната опасност.

На думи "всичко е под контрол" в реалност губи войната и то напълно.......

JImBeam-филмите по-принцип не струват.Освен третия де.....Но и той съвсем не е идеален.

Редактирано Октомври 22, 2012 от Gloster

[Last roman]

като цяло никак не изпитвах желание да гледам или да чета подобно фентъзи, но преди няколко месеца трябваше да боря скуката и се хванах и изгледах всичките част наведнъж. Горе долу става.

Редактирано Октомври 22, 2012 от Last roman

[Gloster]

Е трябва да се прави разлика между книгите и филмите.

За мен лично филмите са само добавка към книгите,при това незадължителна.

Игрите обаче са добри всичките поне.

Редактирано Октомври 22, 2012 от Gloster

[Gloster]

Някой чел ли е от форума 7те книги(не изгледал 7те филма)?

И да има желание за дискусия по-тях.

[glishev]

Аз съм ги чел, а съм гледал и филмите покрай племенника си. Всъщност ми бяха забавни - много добър пример за британска детска литература. Е, да, "Питър Пан" и "Билбо Бегинс" са по-хубави, но все пак... все пак, поредицата за Потър е много подходяща за деца. Но кой знае какво за дискутиране не виждам. Като бивш даскал по английски, пък и изобщо като фен на четенето на романи бих ги препоръчал на родители, които искат да привлекат децата си към четенето на книги.

[ACrimeNovelist]

Аз също съм чел книгите и съм готов да ги защитя с огромно настървение. Книгите си имат много предимства и според мен всяка от тях е пример за това как се изгражда сложен сюжет.

За начало ще изтъкна, че книгите са оригинални. В коя друга история героите се разхождат с магически пръчки?

Питайте ме каквото ви хрумне! Ще се постарая да ви отговоря и да ви изтъкна колкото се може повече предимства.

[glishev]

Е, вълшебната пръчица е бая стар магьоснически атрибут, не е някакво нововъведение на г-жа Роулинг. Пък и надали е най-голямото достойнство на поредичката. Както и да е, чак настървение не е нужно.

[Gloster]

А за дискутиране-много.

От четвъртата нататък не са детски за мен.Особенно шестата.

Какво детско има в нея-тя си е трагедия един вид.

За седмата ми е същото мнението-не мога да си представя как ще реагира някоя дете като пречете главата за Годрикс Халоу.

Също и проклятието от което цялата ти кръв изтича е доста мрачно да кажем.

Изобщо от четвъртата нататък си има мрачна атмосфера.

Оригинална идея ми се струват хоркруксите.Мисля че никъде другаде няма такова нещо,а и да има не е с такива детайли.Хоркрукса може да мисли и дори да убива сам.

Редактирано Октомври 24, 2012 от Gloster

[glishev]

Истината е, че първообразът на училището за магьосници и на злата сянка, която се бори с най-талантливия ученик, е в новелата "Магьосникът от Землемория" ("A Wizard of Earthsea", 1968) от прочутата Урсула Ле Гуин.

Всъщност училище за магьосници с необикновен ученик се появява още в разказа "Стената около света" ("The Wall Around the World", 1953) от Теодор Когсуел. Не знам дали Ле Гуин е чела Когсуел, както и дали има по-ранни произведения за магьоснически училища. Възможно е Когсуел да е пионер в тази област, но не е много популярен.

Да не говорим за училището за магьосници у Тери Пратчет - Невидимия университет в света на Диска, който се споменава в много от книгите на автора, най-вече в "Еманципирана магия" ("Equal Rites", 1987) и "Магизточник" ("Sourcery", 1988). Там пародията е пълна, защото вместо необикновено талантлив има необичайно бездарен студент - магьосника Ринсуинд, който е изгонен без диплома и жезъл, защото не го бива да запомни и една магия. Всъщност той помнеше една-единствена, много мощна, но през повечето време безполезна. Пратчет със сигурност е чел поне Ле Гуин.

Нарочно съм изброил само англоезични автори, писали преди Роулинг - тоест такива, които тя вероятно е чела. Особено Ле Гуин и Пратчет са достатъчно популярни. Роулинг започва да пише в 1990.

Разбира се, лесно можем да се сетим и за "Понеделник започва в събота" ("Понедельник начинается в субботу", 1965) от братята Аркадий и Борис Стругацки. Там пък имаше цял Научноизследователски институт по чародейство и вълшебство към Академията на науките на СССР