Персиан II -последният цар на ПБЦ?

[DendroaspisP]

Ако е имало вече такава тема, не успях да я намеря и за това се извинявам предварително.

Наскоро попаднах на интересни данни и разработки за Персиан II, считан от някои историци за последния български владетел (де юре и де факто) на ПБЦ. Интересна съдба, което бе неизвестна за мен. Предлагам моята трактовка за известното от живота на тази личност:

Иван Владислав има шестима сина като според надписа от Михаловце най-големият от тях е роден през 996-997 година. Името на този син не е случайно – Персиан (това име има иранска основа и означава... персиец). Това име е носел не кой да е, а един от великите български канове Персиан I (836-852), внук на Крум Страшни и син на Омуртаг. Дали е случайно, че от всички възможни имена Иван Владислав избира за име на първородния си син, името на значимия български кан от династия, към която Самуиловци винаги са твърдели, че принадлежат (а и фактът, че са признати веднага за законни владетели, го потвърждава предвид силната по онова време традиция след българите на престола да слагат макар и най-клипавия човек, но носител на истинската „царска” кръв)?

Затова учените считат, че когато Иван Владислав се самоопределя като „българин родом”, той има предвид не толкова характерното за X век народносттно име на „новите” българи, а по-скоро визира своята принадлежност към старите (пра)български корени на своя род. И не случайно той не само се самопроделя за такъв, но се и гордее, че е „(пра)българин по род”.

Персиан II се появява на историческата сцена през 1018 година, когато е някъде 22-23 годишен. Това става след смъртта на баща му Иван Владислав при обсадата на Драч от българските войски. Подобно на баща си, новият български владетел продължава борбата против византийците, въпреки че това е времето, когато повечето болярски родове решават да прекратят борбата и да се предадат на Василий II. Дори такива изтъкнати българи като Кракра Пернишки и Драгомъж от Струмица слагат оръжие пред византийците. Но, следвайки традицията на своя владелчески род, Персиан II не слага оръжие. Той се окопава в планината Томор с верните си войски.

Това обстоятелство е от особено значение, защото то показва каква е реакцията на василевса. По същото време има останали три огнища на съпротива: това на Персиан в Томор, на Ивац в планинската резиденция Копринища (албанските планини) и на Николица около Елбасан. Томор е пуста и бедна планина, която не предлага никакви ресурси и няма особено стратегическо положение. Но предвид тези три центъра на сапротива, Василий II веднага се отправя не къде да е, а именно към Томор, където е Персиан II и двамата му братя. И не само, че се отправя натам, но заповядва да се построи военен лагер в подножието на планината, където престоява лично над четири месеца. С Василий са всички налични византийски войски на Балканите. По негова заповед те завардват всички проходи и така напълно блокират Персиан и верните му войски (за сведение по същото време Ивац не само не е обсаден, но и продължава да набира български войски и то на място твърде опасно за византийците от стратегическа военна точка).

Явно за императора Персиан е бил най-важният враг и тук ва-банк той е съсредоточил всички налични византийски сили само и само да сломи съпротивата точно на този българин. През август 1018 година блокадата е толкова плътна, че става ясно за Персиан и братята му ,че не могат да я пробият, а и припасите им от храна са привършили. Те се предават на византийците и според Скилица става нещо много интересно. Както пише Скилица, Василий II специално издигнал висока трибуна (витамос), на която приел Персиан и братята му като ги „успокоил с праведни и човеколюбиви думи”. Защо това сведение е толкова важно? Издигането на трибуна е стар римски обичай, взаимстван от ромеите. И на такава трибуна византийските василевси са приемали само владетели. Да си спомним трибуната на Юстиниан II, на която той посреща в Константинопол кан Тервел (705), трибуната на която Роман Лакапин (септември 923) посреща Симеон и т.н.

Императорът лично посреща знатните си пленици, държи им реч както изисква традицията и на Персиан дава титлата магистър, докато братята му получават титлата патриции. За самия василевс, това именно е мигът, когато не само де факто, но и де юре той покорява българското царство.

Какво става обаче със знатните пленици (Персиан е български цар, следващият брат Алусиан е канартикин, а Арон е боил-таркан – трите най-важни титли според традицията на ПБЦ)? Те са преместени в Константинопол и дълго време са под засилен надзор (когато Алусиан успява да избяга през 1040 година това предизвиква истинска истерия сред византийската власт и масова акция по откриването му). Но въпреки надзора над тях (мисля по съвсем разбираеми причини, защото докато ги има в очите на българите ги има и българските владетели), те не са пленици. Нещо повече, Империята се опитва да ги интегрира най-активно в нейна служба според ранга и положението им – те получават възможност за сериозна кариера във византийската армия и администрация, разбира се далеч от... българските земи.

Персиан е назначен за стратег на една от най-важните византийски провинции – Вукеларион (днес там се намира и наследникът на древния град Анкира – град Анкара). Според статута на провинцията, нейният стратег и един от най-добре заплатените с годишна заплата от 30 литра злато и значителни поземлени имоти. Около 1026 година „магистър Персиан Българина” (Глишев, колко интересно съчетание,а – магистър персиецът българин) както го нарича Скилица, участва в един не много ясен заговор срещу бездарния брат на Василий II – Константин VIII (1025-1028). Според Скилица това било персонален конфликт между Персиан и ромейския аристократ Василий Склир като дори двамата влезли в „битка” (махи), което означава не обикновен дуел на благородници, а истинска битка между военни части.

За разлика от Западна Европа, такъв сблъсък между висши военни във Византия се извършва с редовни военни части на империята, те са забранени и се тълкуват като престъпление срещу държавата. Константин VIII веднага определил станалото като „безсрамие”, двамата воюващи са заловени и съдени веднага. Персиан е заточен ан остров Плата, Склир на остров Оксия, но малко по-късно Склир е ослепен по заповед на императора, докато от Персиан не пада и косъм. Тъй като престъплението им (според византийските хронисти) е еднакво, то фактът че византийските власти не посмяват да направят каквото и да е на Персиан е твърде многозначителен (за сметка на това ослепяват византийския благородник Роман Куркуас, който е зет на Персиан и Глава – друг виден византийски благородник на силна фамилия с българо-славянски корен). Въпреки че всичко това говори за антиправителствен заговор (включително и адекватното за това наказание - ослепяване), както посочих, византийските власти не посмяват на посегнат на последния български цар. Както се казва – страх лозе пази.

С това обаче, размирната дейност на Персиан не приключва. Още през 1029 година той е участник в нов заговор, където вече е главно действащо лице. Този път, историята е твърде интерена и знакова. Целта на този заговор е да се свали новоизбрания император Роман III Аргир (1028-1034), който заема престола чрез брака си със императрица Зоя, дъщеря на Константин VIII и племеница на великия Василий II. В това отношение според ромейската традиция именно Зоя и сестра й Теодора (Василий II остава ерген и няма деца) са единствените останали наследници на великата Македонска династия, които легитимират имперската корона.

Новият император е представител на т.нар „цивилна партия” и бивш градоначалник на Константинопол. Но т.нар „военна аристокрация” е противник на константинополската „бюрократична аристокрация” и респективно веднага застава зад другата сестра Теодора. За краткото му царуване са регистрирани цели четири опита за преврат на военната аристокрация, като е показателно, че последният български цар оглавява първия опит за преврат и неговата водеща роля не се оспорва от другите византийски военноначалници в този момент. През 1030 година, бездарният Роман организира поход срещу арабите, който завършва с унищожителна катастрофа за византийците.

Император Роман, освен некадърник, е и силно щтеславен и се вижда като новия римски Траян. Но да видим какво пишат арабите (летописецът Камдлин Халеби -Алепски): „И били с Роман: Царят на българите, печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците...”. Интересен, а и многозначителен е фактът, че след императора, на първо място по важност е поставен „царят на българите” в командването на войската и че дори през 1030 година за чуждите народи и държави все още има такъв цар изобщо и това не се подлага на съмнение.

В поверената на Персиан провинция има значително българско население, преселвано тук през различни периоди, на което явно той се обляга и на което разчита в замисъла си. Поражението на Роман открива възможност за последния български цар да оглави недоволството на военната аристокрация и да направи опит да свали императора, заемайки мястото му. Въпреки оскъдните данни за заговора се оформя една много интересна картина. Планът е предвиждал Персиан да се ожени за принцеса Теодора, която между другото... дава съгласието си за такъв брак. На страната на персиан са не само влиятелни византийски военоначалници, но той е подкрепян и от своята майка – царица Мария, която не е случайна във византийския двор, защото още Василий II й е дал най-високата титла за жена, а именно – патриция зости, което й дава и голямо влияние в двора. Тази българска царица умело посредничи между Теодора, сина си и военната аристокрация и утвърждава водещата роля на сина си като потенциален нов император!!!

За съжаление, заговорът е разкрит. Персиан е арестуван веднага и поставен под стража в столичния манастир „Св. Мануил”.Доказателствата срещу негово участие в заговора за значителни и солидни. Два дни по-късно той е съден за държавна измяна и ослепен. Принуден е да приеме монашески сан. Майка му също е въдворена в манастир. Само Теодора (все пак е племеница на Василий II) се разминава по-леко: отстранена е от двореца, но в последствие започва да си възвръща влиянието за сметка на императрица Зоя (сестра й). Показателно е, че дори и тогава тя не забравя българското царско семейство и не прекратява връзките си с тях. Дори, когато става императрица (1055-1056 година) тя продължава да толерира неговите членове и особено брата на Персиан – Арон, който е назначен за стратег на провинция Иверия (Грузия). Там т.нар магистър Арон Български развива активна строителна дейност и построява водопровод, като дейността му страшно много прилича на извършеното от неговия предшественик и роднина кан Маламир (831-836). Явно тогавашните българи са знаели какво е традиция и управленска отговорност.

Българската царска фамилия има високо положение във византийския двор независимо от участие на Персиан в държавни заговори. За това положение и връзки, говори и факта, че при императрица Теодора главнокомандващ (доместник) на византийската войска на Изток става не кой да е, а Исак Комнин, който е... зет на Персиан и Арон. Това е същият този Комнин, който става бъдещ император и основател на бляскавата династия на Комнините, довели до последния политически и значителен културен възход на империята. Неговата съпруга Екатерина става византийска императрица, но тя е същевременно и най-голямата дъщеря на българския цар Иван Владислав и царица Мария. Следователно, бъдещия император на Византия – сина й, е наполовина българин (от царски род) и наполовина византиец.

Ако заговорът на Персиан бе успял, щеше да се осъществи мечтата на Симеон – българин император на българи и гърци (и съдбата на българите може би щеше да е малко по-различна като равностоен народ на гърците в пределите на империята), но дори чрез неговия племеник това почти се осъществява през втората половина на XI век. А и интересните моменти в съдбата на Персиан не свършват. Неговият гроб е открит в ротондата в град Миховце (унг. Михалд), която по онова време е в пределите на Унгарското кралство, което е във възход. На надписа пише, че „тук лежи княз Персиан (по онова време тази титла все още не е обезценена и е давана на владатели), [роден] в година 996-997 (нов стил), [починал] в година 1060-1061 (нов стил)”. Интересна е хипотезата, как слепият монах и бивш български цар се е отзовал там. Според тях, с възцаряването на Исак I Комнин (1057-1059) и Екатерина (сестра на Персиан) той е изпратен по тези места като висш православен мисионер. А тези места в района на Михаловце са същите тези, където преди два века е развивал дейност не кой да е, а св. Методий като архиепископ на Великоморавия.

Вие какво знаете за тази определено интересна и не много известна личност от историята на ПБЦ?

[lubo_juve]

Ти каза най-важното и аз наистина смятам,че спокойно можем да го разглеждаме като последния владетел на ПБЦ.

[RF1]

Гореизложеното още веднъж затвърждава тезата, че в 1018-та се е състояо "обединение на българи и ромеи", т.е. точно както го е формулирал Василий II, а не някакво завладяване, робство или други подобни измишльотини на късните историци. С поемането на щафетата от Ангелите гърците за пореден път бастисват империята в опит да се наложат над българите. Резултатът го знаем.

[resavsky]

Е хубава работа ще изкарате Василий Втори българофил.

[Galahad]

Някои неща са между съмнителни и неверни. Пресиан (така е в надгробния надпис, а в гръцките текстове изписването може да се чете и като Фружин, Прусин, Прусиан) определено не е персиец и най-вероятно името му не е било Персиан и няма нищо общо с някакъв негов персийски произход. Някои фенове на германския произход на българите определено ще се зарадват, че в края на ПБЦ сме осъзнали пруско-германския си произход. Но не е и прусак. Арменски произход - да, имаме си тема по въпроса.

Това че династията на Комитопулите и била приета у нас от всички е доста спорен въпрос. В комбинация с това, че Василий ІІ е бил ерген. Известно е, че е бил сгоден за бълг. принцеса. Не е ясно какво е станало с нея, Скилица само смотолевя, че представителите на цар. род били измрели. Но е много съществено дали въпросната девойка е умряла без да встъпи с брак с Василий ІІ или след брака. Ако е умряла след брака, то това обяснява защо Василий ІІ е един момент толкова лесно подчинява Изт. България - брака въпреки овдовяването дава права на Василий ІІ върху бълг. трон и ако другите членове на динстията са измрели императора по съвместителство става и цар. А обрата настъпва именно след смъртта на цар Роман. Защо виз. автори биха пропуснали за брака на Василий? Защото работят по времето на Комнините, които са потомци на Комитопулите и някак не върви да се обяснява на шефовете, че са били нелегитимни. С идването на династията на Комнините (неин основоположници обаче не са Исак Комнин и Екатерина, а е пак от Комнините, но е потомък на сина на Иван Владислав) прави впечатление, че секват големите въстания като това на петър делян и Войтех с Бодин.

Какво би правил Прусиан в Унгария може само да се гадае, но първата съпруга на Гаврил-Радомир е била унг. принцеса, а Петър Делян твърди, че е бил неин син. Ако това е неговия надгробен надпис, то наистина е ирония на съдбата, че от гръцки името може да се прочете като Фружин, и се получава така, че двама с това име бълг. князе търсят в Унгария помощ за да се сдобият с полагащата им се, но така и неполучена корона. Прусиан не е бил коронясан, тъй като патриарха е бил от партията на капитулантите. Ще рече, че на практика не е станал цар, макар а е бил престолонаслендика. Макар е престолонасленик, само чрез коронацията той може да се "венчае" за царството.

[КГ125]

Статията, защото това е именно статия, има много сериозна аргументация и мисля, че е съвсем убедителна!

Обединение не се е състояло, състояло се е падане на българското царство под византийска власт, но това се изразява в лишаване на владетелите от царството им и в инкорпориране на българската аристокрация в многонационалната византия.

Вярно, че Василий го е разглеждал като обединение, но българската аристокрация просто става византийска и се разтваря в империята, нямаме дуализъм (къде ти!), нито пък съществено българско присъствие, нито пък някаква автономност на българските земи.

Остава само съзнанието на народностно ниво, без политическо представителство от какъвто и да било вид, само самосъзнението, отдето после Асен почва да черпи легитимация.

Какво ли "минивъзраждане" е протичало в българските общности по онова време, много интересно,,

И един въпрос - има ли някъде сведение на какъв език се е служело в църквите по българските земи през византийския период?

ПП

А личността на Василий наистина трябва да се подложи на преоценка в българското историческо съзнание. Ослепяването и "Българоубиеца" май заслепяват една обективна и цялостна оценка на тази наистина забележителна личност...

[DendroaspisP]

... Прусиан не е бил коронясан, тъй като патриарха е бил от партията на капитулантите. Ще рече, че на практика не е станал цар, макар а е бил престолонаслендика. Макар е престолонасленик, само чрез коронацията той може да се "венчае" за царството.

Мда, само дето според византийските хронисти, Василий II изобщо не е мислил така и хич не го е било еня дали Персиан е бил коронясан или не. За него той е бил цар на българите, поне според описанията останали от онова време.

[kramer]

Всичко това показва какъв важен фактор е била България за Византийската империя. Алтер его. Единствено необяснима е варварско-психопатската постъпка на Българоубиеца.

[КГ125]

Може би е изпуснал нервите, а може би е намерил начин да удари Самуил в сърцето, а може и двете. Пък и в края на краищата той е завоевател, а такава държава като България не се завоюва в палмови клони, а и средновековието не познава много хуманността.

Обаче как интегрира завладяната територия без да прекали, като прибира българските аристократи, без да си позволи репресии! Това е показателното за мащабите на личността му, какивто и кусури да има.

[kramer]

Най-успешния му пълководец, Никифор Уран не си го е позволявал.

Да вземем примерно Армения в рамките на империята, правя аналог някакъв с България, и не мога да си го обясня.

[RF1]

Обединение не се е състояло, състояло се е падане на българското царство под византийска власт, но това се изразява в лишаване на владетелите от царството им и в инкорпориране на българската аристокрация в многонационалната византия.

Вярно, че Василий го е разглеждал като обединение, но българската аристокрация просто става византийска и се разтваря в империята, нямаме дуализъм (къде ти!), нито пък съществено българско присъствие, нито пък някаква автономност на българските земи.

Остава само съзнанието на народностно ниво, без политическо представителство от какъвто и да било вид, само самосъзнението, отдето после Асен почва да черпи легитимация.

Е, хубава работа - след 1018-та българите имат не само местно самоуправление ами и църковно, първенците им оглавяват висши държавни длъжности в империята, участват с войска при кампаниите на императора, ... какво още да се каже, за да се приеме, че са равноправен народ, а не завладян? Това, което прави Василий II през 1019-1020-та за населението, напомня по-скоро на резултат от вътрешни междуособици, отколкото на сблъсък на две мощни империи, едната от които победена накрая. Нещо повече - съперникът за короната при едни междуособици обикновено е наказван, което не може да се каже за Пресиан и поддръжниците му. Единствената разлика след дългите войни е, че вече върховният главнокомандващ ги управлява не от Охрид или Преслав, а от Константинопол. Дори името България не изчезва от картата.

[monte christo]

И един въпрос - има ли някъде сведение на какъв език се е служело в църквите по българските земи през византийския период?

Гръцки. Явно обаче чак след големия бунт от 1040-1041 г. За наказание... Със сигурност по времето на Теофилакт се е служело на гръцки.

Докато Василий II бил жив, архиепископ Йоан бил в прекрасни отношения с императора. С две грамоти (от 1019 г. и 1020 г.) Василий II върнал всички епархии на Охрид; дори Видин и Доростол. Интересен е случая с Видин - когато е завладян в началото на XI век от ромеите, василевса го подчинява веднагически на Вселенската пратриаршия, като богослуженията започнали да се извършват на гръцки. След "връщането" му към Охрид - богослуженията отново на славянски.

[Last roman]

Е, хубава работа - след 1018-та българите имат не само местно самоуправление ами и църковно, първенците им оглавяват висши държавни длъжности в империята, участват с войска при кампаниите на императора, ... какво още да се каже, за да се приеме, че са равноправен народ, а не завладян? Това, което прави Василий II през 1019-1020-та за населението, напомня по-скоро на резултат от вътрешни междуособици, отколкото на сблъсък на две мощни империи, едната от които победена накрая. Нещо повече - съперникът за короната при едни междуособици обикновено е наказван, което не може да се каже за Пресиан и поддръжниците му. Единствената разлика след дългите войни е, че вече върховният главнокомандващ ги управлява не от Охрид или Преслав, а от Константинопол. Дори името България не изчезва от картата.

Мдам, дотук с преекспонираните приказки за 'византийско робство'.

[emilia_n]

Кан Персиян ( Пресиан ) І  е син на Звиница и племенник на кан Маламир. Той е внук на кан Омуртаг и правнук на кан Крум.

[КГ125]

Е, хубава работа - след 1018-та българите имат не само местно самоуправление ами и църковно, първенците им оглавяват висши държавни длъжности в империята, участват с войска при кампаниите на императора, ... какво още да се каже, за да се приеме, че са равноправен народ, а не завладян? Това, което прави Василий II през 1019-1020-та за населението, напомня по-скоро на резултат от вътрешни междуособици, отколкото на сблъсък на две мощни империи, едната от които победена накрая. Нещо повече - съперникът за короната при едни междуособици обикновено е наказван, което не може да се каже за Пресиан и поддръжниците му. Единствената разлика след дългите войни е, че вече върховният главнокомандващ ги управлява не от Охрид или Преслав, а от Константинопол. Дори името България не изчезва от картата.

Да, ама има някои уговорки. Името България остава само за тема България, останалите части на държавата се казват Тракия и Паристрион. Първенците има оглавяват империята, но не по "национален признак", а главно в Мала Азия. Макар, че, наистина са на висши длъжности и чак посягат към короната, но нямаме български политически субект или институция, всичко става византийско.

[КГ125]

Мдам, дотук с преекспонираните приказки за 'византийско робство'.

Е, "робство" не е, този непрефектен народностен термин няма какво да търси дори и за османското владичество, камо ли за византийския период, но и дуализъм или самостоятелност няма.

България се включва във Византийската империя и българите стават един от народите й. Църквата, както разбирам, остава относително независима, което не е малко.

[RF1]

Да, ама има някои уговорки. Името България остава само за тема България, останалите части на държавата се казват Тракия и Паристрион. Първенците има оглавяват империята, но не по "национален признак", а главно в Мала Азия. Макар, че, наистина са на висши длъжности и чак посягат към короната, но нямаме български политически субект или институция, всичко става византийско.

Е, ти какво искаш - тема България от Карпатите до Бяло море ли?

Нали си наясно, че "националният" признак е бил второстепенен тогава? Хората са си живеели както преди - простолюдието е плащало същите данъци, управляващите са имали същите или по-високи постове, църквата пак е била независима от Константинопол (много важно, че вече се е "водила" архиепископия, на практика си е била същата стара патриаршия със съответната самостоятелност и диоцези). Какво се е променило - мястото на столицата, т.е. пак нищо ново.

[monte christo]

Църквата, т.е. Охридската архиепископия е отностително независима спрямо Вселенската патриаршия и централната власт. Пъвият архиепископ е Йоан Дебърски, който е българин. След него, обаче архиепископите вече са гърци, които малко или много няма как да не са прокарвали официалната църковна и имперска политика, при все, че са предстоятели на автокефална църква. Спецификата на времето е такова

[RF1]

Официалната имперска политика е заложена още от Константин Велики и тя е за единна и силна империя на основата на християнството като всички народи на нейната територия са равноправни поданици на императора. Болните амбиции на гърците да се налагат над другите води неведнъж не само до отслабване на империята, а и до нейната гибел в крайна сметка. Така че, когато говорим за следване на официалната имперска политика, не гърците са нейни последователи, а напротив.

[resavsky]

За какво местно самоуправление говорите?

[КГ125]

Е, ти какво искаш - тема България от Карпатите до Бяло море ли?

Нали си наясно, че "националният" признак е бил второстепенен тогава? Хората са си живеели както преди - простолюдието е плащало същите данъци, управляващите са имали същите или по-високи постове, църквата пак е била независима от Константинопол (много важно, че вече се е "водила" архиепископия, на практика си е била същата стара патриаршия със съответната самостоятелност и диоцези). Какво се е променило - мястото на столицата, т.е. пак нищо ново.

Еми да ) Всъщност не би било зле един траен съюз между голямата България и Византия, в който двете биха били взаимно стратегически тил на тази, която попадне под нечий удар...

Това относно алтернативките.

Иначе да, "националното" или по-скоро "народностното" тогава е на втори план, но така или иначе България губи царете си и цялостта си като държава. Заслуга на Василий, както и на цялостния цивилизационен подход на византийците е, че не е унищожен и народа. (БТВ ако не беше покръстена България, точно това щеше да се случи).

[DendroaspisP]

Кан Персиян ( Пресиан ) І  е син на Звиница и племенник на кан Маламир. Той е внук на кан Омуртаг и правнук на кан Крум.

Да, така е според официалната за сега теза. Но елементарни изчисления на историците, установяват че това просто е невъзможно. Ако има интерес ще пусна отделна тема, ако искате ще пиша тук - решавайте. И да го мъдрим после.

ПП - според учените правилната форма на името е ПерсиАн, а не ПерсиЯн, защото най-старата констатирана форма е от Пресияновия надпис от Филипи, където самите българи го изписват Persianos. Формата ПресиЯн, която се среща чак у Константин Багренородни, явно е настъпила вследствие на славянската ликвидна метатеза (смяна на местата на звуковете в определени позиции).

[monte christo]

Болните амбиции на гърците да се налагат над другите води неведнъж не само до отслабване на империята, а и до нейната гибел в крайна сметка. Така че, когато говорим за следване на официалната имперска политика, не гърците са нейни последователи, а напротив.

Това е краен субективизъм, неприязън и критика. Звучи несериозно.

По същия начин можем да обвиним за съсипването на Империята, да речем пафлагонците и арменските дворцови клики на Йоан Орфанотроф и Михаил Псел. Но доколко състоятелно ще бъде това?

Не забравяй, че управниците и висшите духовници в Ромейската империя, въобще всички които са с гръцки произход мислят и действат по римски. Защо? Защото са ромеи. На тях не само им е чужда някаква гръцка национална черта, като начин на мислене, ами направо им е непозната.

Ако можем да говорим за някакви болни амбиции на гърците, то определено ще да е след 1453 г., когато получават от Мехмед Фатих зелен светофар за приватизиране на идеята

[glishev]

Дендро, Константин Багренородни няма как да напише "ПресиЯн" по простата причина, че не ползва буквичката "я", нито малката носовка, нито йотуван "азъ"

Апропо, нямаше ли някъде засвидетелствана форма "Prousianos"?

А иначе тезата ти изглежда безумна. Пусни още нещо по нея, но звучи адски невероятно.

[DendroaspisP]

Дендро, Константин Багренородни няма как да напише "ПресиЯн" по простата причина, че не ползва буквичката "я", нито малката носовка, нито йотуван "азъ"

Апропо, нямаше ли някъде засвидетелствана форма "Prousianos"?

А иначе тезата ти изглежда безумна. Пусни още нещо по нея, но звучи адски невероятно.

Имам. Горното е цитат от Пагане. Влез в другия форум и прочети.