Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Помежду другото се оказа, че има извор, който посочва точната цифра на армията на Латинската империя. Или по-точно желаният от управниците му брой войници. Това е писмото на латинския император Анри дьо Ено до неговия брат Годфроа от септември, 1206 г. В него той призовава Годфроа, който е абат на Св. Амат дьо Дуе, да ходатайства пред другия му брат Филип, граф на Намюр и "пред всички, пред които бихте могли", да се съберат и изпратят подкрепления, "като знаете с положителност, че с 600 рицари и 10 000 сержанти...ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим за кръвта на нашия господар (Балдуин - б.м.)...в цялата империя Романия". Това е то: 600 рицари и 10 000 сержанти ;). Това е или желаният общ брой на армията на Латинската империя или желаният брой на подкрепленията. Във всички случаи е съвсем близко до цифрата, която посочих по-горе преди няколко месеца и която е напълно логична съобразно посочванията в релевантните извори.

  • Мнения 466
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

По-скоро рицарите са получавали "награди" под формата на разграбена плячка от завоювани градове. Те и за това са се натискали толкова много за тия походи.

Много интересен форум и особено секцията с история, аз съм нов още във форума, но с интерес чета темите. Поздрави на всички запалени по историята!

Добре дошъл!

Как много интересен, то той е най-интересния ;). Въпреки, че моя приятел хоспиталиер може да не е съгласен :).

Поздрави!

  • 1 year later...
  • Потребител
Публикува

Което не прави съотношението на силите добро за латинците, но едва ли можем да говорим за "десетки хиляди" Калоянови войници срещу 1500-2000 франки.

Което не променя нещата, че съотношението на силите вероятно е било поне 1:5, а може би и доста повече... :smokeing:

  • Потребител
Публикува

Рицарските армии са един голям парадокс. Сформират се като опълчение , при необходимост владетеля свиква войската , след одпадане на необходимоста я разпуска. Но пък единиците в това "опълчение" поради специфичния си бит и статут са отлично тренирани и въоръжени.

  • Потребители
Публикува

Това е то: 600 рицари и 10 000 сержанти ;). Това е или желаният общ брой на армията на Латинската империя или желаният брой на подкрепленията.

Но когато почне да се говори за някоя битка, се разбира, че освен рицари и сержанти има и доста стрелци, копиеносци, пажове, оръженосци и пр. То и в българската армия не всички са били боляри.

Това е подкреплението, което се иска. В смисъл се иска някой да издържа това подкрепление, защото ако латинския император ще си го издържа, то винаги е можел да си намери наемници.

И на второ място, става дума за допълнителна постоянна армия, която се занимава само с война. Защото както се вижда, Калоян и Борил ползват кумани, но те участват сезонно и след като си заминат българските успехи драстично намаляват.

  • Потребител
Публикува

Но когато почне да се говори за някоя битка, се разбира, че освен рицари и сержанти има и доста стрелци, копиеносци, пажове, оръженосци и пр. То и в българската армия не всички са били боляри.

Това с голяма условност важи за едно 100-150 год. по-късно. В началото на 13 в. няма такова нещо като "рицарско копие", пък и в по-късните времена това е било само за богатите.

В похода очевидно са участвали значителен брой еднощитни рицари, т.е. такива, които отиват само "със щита си", т.е. сами. Това личи и от броя на превозените коне. Не случайно от кореспонденцията личи, че не всички рицари са имали пари дори за боен кон. Вероятно не всички са имали и ризница - някои са джапали по само гамбезон. ;)

От писмата на император Анри се знае броя на кръстоносната армия няколко години по-късно - 800 рицари и 10 хил. "други".

Така че при Одрин едва ли кръстоносците са разполагали с повече от 4-5 хил. души общо, вкл. рицари, сержанти и пехотинци (като прим. половината от този брой са били венецианците).

Има и нещо друго. Определени отряди са били разбити, императорът е пленен, но останалата част е напълно боеспособна. Когато оцелелите се прибират в стана с българите по петите им, Жофруа дьо Вилардуен построява останалата в стана войска в боен ред пред стана. При което българите отстъпват.

Явно Калоян добре е разбирал, че вече тук, на равно поле, няма особени шансове... ;)

Което си проличава след 3 год. когато император Анри с 200 рицари размазва елитните части на армията на Борил (отново имащи значително числено превъзходство) - ама вече в открита полева битка. ;)

  • Потребители
Публикува (edited)

Едва ли има причина да обвиняваме Жофроа, че е надувал кръстоносната армия защото е лобирал за българите.

А Борил определено е постигнал каквото е искал - мир и династичен брак, тъй като е имал сериозни вътрешни проблеми. С унгарците обаче съвсем не минал толкова тънко, но те пък наистина му помагали доста повечко - не че не си струвало, защото без него трябвало да върнат и подаръците.

Проблемът с една армия е като се дойде до плащането. Той й Алексий лесно подкарва кръстоносците да вадят баща му от затвора, но проблемите започват когато трябва да се разплати с тях. До Одрин е едно, защото авантюристите са надяват на плячка, а такава има. След Одрин надеждите за бърза и лесна печалба секват и нещата опират до пари. Анри просто иска някой да му плаща масрафа за 600 лицари и 10 000 други, което никак не е малко. Естествено желаещ не се е намерил. Балдуин ІІ въпреки че залага именията си (доколкото успял да си ги върне) пак не успял да събере пари за издръжката на по-голямшка армия.

А това че не всички рицари са били с броня ... ами то и не всички наши боляри са били в позлатени ризници. Проблемът на латинската армия е като на Хитлеровия райх - напълно неадаптивни са към новозавладените територии и това прави загубите им неизбежни. Те разчитат на външен приток на военна сила и пренебрегват местния потенциал, който трябва да е основен за просперитета на една държава.

Редактирано от Galahad
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува

За да не правя нова тема пиша тук. за което се извинявам.
Никита Хониат описва ли превземането на Константинопол или се бъркам, понеже нещо такова ми се върти в главата ?

  • Потребител
Публикува

Точно плячкосването искам да прочета отново, но преглеждам хрониката и не го виждам. Или съм сляп или не знам ?!
Ако може screenshot или упътване къде точно го пише би било много добре.

  • Потребител
Публикува (edited)

Еми ГИБИ XI том на М.Войнов, В.Тъпкова-Заимова, Л. Йончев, 1983. Ама имам спомени, че тук съм го чел.

Не е ли описано тук плячкосването :D ?

Редактирано от bmlk
  • Потребители
Публикува

Хониат на две места разказва за ограбването на Цариград - едното е в самата история, а за другото се предполага, че е отделно съчинение, условно наречено "Константинополска история". Счита се, че то е отделно съчинение на Хониат, а не редакция на хрониката.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!