Армията на Латинската империя

[Aspandiat]

Обърнете внимание: по времето на кампаниите на Никифор Фока, още като доместик, катафрактите в цялата Ромейска империя са около ... 500 души! Не повече - само около петстотин! Когато става император, той всеячески насърчавал развитието на тази конница, която е адски скъпа.

Ако обаче насочим вниманието си мъничко извън клишираните вече западни и византийски аргументи и погледнем на Изток, нещата може и да излязат не толкова простички.

Във връзка с похода на Марк Антоний срещу партите през 36 г. пр.Хр. Страбон съобщава нещо твърде интересно за силите на арменския цар Артавазд:

"При нашествието в Мидия заедно с Антоний Артавасд изкарал на показ освен останалата конница, още и 6000 покрити с броня коня, като ги построил в боен ред. Любители на такъв род конница са не само мидийците и арменците, но и албанците, тъй като и те ползват във война покрити с броня коне." (Страбон, География, Кн. ХІ, гл. ХІV, 9)

[monte christo]

Венециански рицар защитен от халчеста ризница - началото на XIII в. Другите двама са далматинци от средата на XIII в. Единият е от градското опълчение, и както виждаме без ризница, докато другият е професионален войник, защитен с ламелар.

[ISTORIK]

Въоръжението, снаряжението и бойната техника на бълг. войска през периода на Второто българско царство не претърпели големи изменения в сравнение с периода на Първото българско царство.

От историческите сведения става ясно, че българската войска била твърде добре въоръжена при управлението на царете Калоян и Иван II Асен.

През този период в България, освен оръжията родно производство, имало и вносни оръжия - от Бохемия, Венеция, Генуа и Дубровник, с които страната активно търгувала. Използвани били и трофейни оръжия, завзети след победоносните сражения.

Въоръжението в този период (както - и в предния) било, най-общо, два вида:

1. Защитно: шлем, плетена или плочеста ризница, наколенници, налакътници, щит

2. Нападателно:

- за далечна дистанция: лък и стрели, прашка, късо метателно копие

- за средна и къса дистанция (за ръкопашен бой): дълго копие, аркан (ласо), сабя (за конника) или меч (за пехотинеца), бойна брадва, боздуган, кама

Тежката конница била въоръжена с дълго копие, сабя, тежък щит, шлем и ризница.

Леката конница била въоръжена с лък, късо метателно копие, сабя, ризница, лек щит и шлем.

Тежката пехота била въоръжена с дълго копие, тежък щит, меч, ризница и шлем.

Леката пехота била въоръжена с лък, прашка, меч и лек щит.

Възможно е да са били ползвани и арбалети, но - ограничено.

Разбира се, въоръжението варирало.

Обсадната техника също била на ниво: обсадни кули, тарани (овни), тежки и леки балисти и катапулти, обсадни стълби, обсадни куки с въжета. Според историческите сведения българите ползвали обсадна техника и при обсада, и при отбрана на крепости, а също така - и по време на открито сражение. Тази сложна техника била обслужвана от специалисти, формиращи отделен род войска.

Имало и инженерни войски, които при необходимост разчиствали и разширявали отворите в крепостните стени, пробити от каменометните машини, строели мостове или отбивали реки от обичайното им русло (например - река Марица).

Използвали се сигнални тръби и рогове.

Всеки войскови отряд имал свое бойно знаме.

Дисциплината в армията се поддържала чрез сурови наказания.

По време на преминаването на кръстоносците от третия кръстоносен поход през българските и византийските земи братята Петър и Асен предложили през 1190 г. на крал Фридрих I Барбароса за евентуална борба с Византия 40 000-на армия, съставена от българи и кумани. По-късно те му предложили по-голяма - 100 000-на - армия за евентуална обсада на Константинопол,

През 1205 г. българите разполагали в Тракия с 40 000-на конница и многочислена пехота. Като съюзници на българите воювали и 14 000 кумани.

При обсадата на Солун българската войска била неизброима - като морския пясък или като звездите в небето.

В сражението при Пловдив 33 000-ната българска войска била разделена на 33 отряда. Най-малкият бил съставен от 900 д., а най-големият - този на цар Борил - от 1 600 д.

В сражението при Велбъжд през 1330 г. българската армия наброявала 15 000 д. На българска страна участвали и 3 000 татарски наемници.

В сражението при Русокастро българската армия наброявала 10 000 д. На българска страна участвали и 2 000 татарски наемници.

През XII-XIV век българските боляри имали свои въоръжени отряди - Иванко, Добромир Хриз, Алексий Слав, Войсил, Елтимир и др.

Царят бил главнокомандуващ на войската и нерядко я предвождал лично по време а война. Царете Асен I, Калоян, Иван II Асен, Ивайло, Иван-Александър били талантливи пълководци.

Редактирано Януари 7, 2011 от ISTORIK

[monte christo]

Възможно ли е при Пловдив 1208 г., само царския отряд да е бил "облечен" с халчести ризници, а всички други отряди да са били с кожени ризници, че и без тях даже? За мен това си е опълчението, което дори и да е преминало някаква задължителна военна подготовка, не може да се сравнява с царските люде. Последните пък, от своя страна поемат главния удар от страна на латините, но нямат никаква подръжка от съседните отряди.

Защо? Може би заради това, че другите отряди наистина са слабо защитени и също решават да офейкат? Или просто паника? Нямаме данни, но поне аз се изкушавам да си го помисля за нашата армия. Щом римската армия в античността, късната античност, ранно средновековие, късно средновековие, НИКОГА не е била на 100% окомплектована със защитни доспехи, какво остава за българската... Дрейк ми се подиграва и за Викито, и за Оспрейчиците, но там на база археология, артефакти и т.н. има писани и анализирани нещица, за които тук поне 2/3 от людете сме запознати прекалено повърхностно или въобще

ISTORIK, понякога и изворите могат да заблудят човек за действителността, нали? Особенно числеността на нашата армия... чак не ми се коментира

Редактирано Януари 7, 2011 от monte christo

[Frujin Assen]

Я и аз да се намеся...

Първо до 1185 България е част от Византия. Българските аристократи , а и населението участват на равна нога с византийците в армията. Иначе казано българските аристократи имат въоръжение, тактика, обучение, маниери на поведение в боя и извън него идентични на 100% с византийските. По нищо не личи че българите са смятали византийската армия за лоша, защото поне аз не съм чел да се превъоръжават по западен (примерно) образец. Тука се спомена че българите видите ли вече нямали лека кавалерия. Нямат, защото не им трябва, а не защото не могат да си я създадат.

Разполагайки с голяма съюзна куманска конница българските царе имат 3 варианта на поведение. 1 Създават многобройна и силна лека конница, а куманите превъоръжава и преобучава като пехота (подобен идиотизъм едва ли на някой сериозно му е идвал дори насън) 2 Поддържат някаква лека конница, която е по зле въоръжена, справя се по лошо и е по малобройна от куманската, но пък си е българска. 3 Закриват своята лека конница защото могат да разчитат на куманската, а със спестените пари поддържат пехотата.

Относно тежката конница. Аристократите по принцип ходят на война на коне, те по принцип влагат доста пари (а ги и имат) за да се въоръжат по добре. Монархът задължително държи около себе си по добре въоръжени и обучени хора (гвардията). Така че, и при Калоян и при Борил е имало някакво число по тежко въоръжени конници.

Сега да опиша битката още от самото начало. Всичко започва при Боруй откъдето латинците отстъпват в посока Пловдив. Българите ги преследват по петите и често нападат ариергарда. Доста често се налага латинците да се разгръщат в боен строй за да сплашат българите и да прекратят поредните им атаки. От своя страна българите не желаят голяма битка, а изтощават с постоянни нападения латинците. Накрая достигат Пловдив в чиито околности се разполагат на лагер. Защо не влизат в градът? Ами много ясно, ако влязат българите ще ги обсадят и ще ги лишат от възможност да маневрират. И отново всичко се повтаря, латинците изпращат хора да съберат фураж, българите ги нападат, армията се построява в боен ред, но този път българите не отстъпват, а приемат битката. Първи нападат куманите, отбити са и латинците ги преследват. Обаче ги преследват БАВНО, не че не могат бързо, но се опасяват да не развалят редът си. Българите също минават в настъпление и се стига до срещен бой. ОБАЧЕ, явно по крилата българите не са били толкова активни и нищо особено не се случва. Истински бой има само в центъра където българската гвардия се сблъсква челно с императорския отряд и търпи тежки загуби. Питаше се, защо българите не обкръжили излезлия напред императорски отряд. Работата е там, че императорския отряд си е на място, а българския отива напред в сравнение с крилата и се нахаква право в латинците. Борил обаче не е идиот, бързо схваща какво е станало, тоест че латинците не са развалили редът си и ако битката продължи именно те ще диктуват правилата и заповядва отстъпление. Крилата също отстъпват, при това още преди да са имали досег с латинците, тоест без въобще да влязат в боя.

После когато става ясно че българите бягат латинците разстройват редът си, за да могат да ги достигнат, сега това е безопасно, българите също не са в боен ред и не са в състояние да контраатакуват. Преди прохода латинците застигат българите. На Борил му става ясно, че сега вече латинците просто ще изколят част от бягащите българи. За да прикрие отстъплението заповядва на най маневрената част от армията си-куманската лека конница да атакува латинците за да спечели време. Сега латинците са изненадани, защото както се каза те вече не поддържат бойния си ред. Куманите им нанасят тежки загуби, но скоро идва заповед и те да отстъпят, тъй като пехотата вече е отстъпила. Латинците достигат прохода, но не посмяват да навлязат в него, а се връщат в Пловдив.

Тук няма никакъв разгром. И двете армии търпят малки загуби и съхраняват боеспособността си 100%.

Редактирано Януари 8, 2011 от ISTORIK

[Warlord]

Битката е по-скоро загуба за България защото утвърждава латинската власт в Пловдив и Тракия. Иначе рицарите най-вероятно не се впускат в преследването на куманските отряди от страх да не се повтори по същия начин катастрофата при Одрин.

[КГ125]

Чуудесен анализ!!!

Наистина, във военно отношение е така, както пише Фружин. В стратегическо - както пише Уорлорд.

[Frujin Assen]

Загуба е в стратегически план, защото Борил е притиснат на други фронтове. Иначе си прав Уорлорд, точно така е, латинците веднъж яли попарата при Одрин вече внимават. При това са толкова внимателни, че на няколко пъти изтървават пълна победа. Но то е така, парен каша духа.

[monte christo]

Така В края на краищата наистина се оказа, че правим тактическа грешка, и нашата пехота е изгледала джамборето без пари. Язък... Нямаше да е лошо да отведат още един император на екскурзия в Търново. В коя ли кула щяха да го настанят?

[Warlord]

Е то ако ставаше всеки път, нямаше да е интересно

[andreiS40]

Истината е, че на е31 юли 1208г. при Пловдив губим, отстъпваме безредно само отряда на Цар Борил запазва някаква боеспособност.(спорно е и това, защото именно това е единицата поела главния удар на кръстоносците)....

Сега ще ме контрирате, обаче аз казвам...., че армия, който не е зпазила бойния ред и е в паническо отстъпление е загубила сражението.Още по-малко такава войска може да се квалифицира като боеспособна.

Губим тактически, а в дългосрочен план измеренията от този провал са и стратегически.

Реално латините не само ни вземат реванш за 14 април 1205г., но и окупират и присъединяват цяла Северна Тракия, към т.нар си ,,империя".

Цар Калоян(1197-1207г.) се е обърнал поне няколко пъти в гроба.

Не обвинявам Борил.

Той просто не е на висотата на своя предшественик, некадърен е като военен, сляпо е очаквал да се повтори станалото при Адрианопол преди повече от три години.

Истината е ,че са ни победили в този открит бой.Безславно сражение, загубено от нас българите.

За жалост не е никак затъпен точно този исторически момент в учебниците по история за гимназисти.Само бегло споменаване.

Нашите медиевисти явно от срам, явно от нежелание да осветлят този не особено приятен момент нищо не коментират в конкретика.

Получило се е, както през 1940г. в Северна Африка, между италианци и англичани(е поне не е имало повсеместно пленяване на българи).

Кръстоносците са ни омели безпроблемно, а не са изклали войската просто, защото са се опасявали да не би да има засади.Също така човешкият ресурс на латинците е малък и са действали предпазливо.

Ако имаха по-многобройна войска са щели да ударят през Стара планина.

През ,1208г. битката на равно поле, при условия каквито са изгодни за войските на Латинската Цариградска империя....Естесвено сме загубили.

Освен това, убеден съм, че качеството на българската войка е било доста ниско.

Първо не сме имали ресурси да екипираме и обучим нормално обикновената войска.Нямаме тежка конница, а в равното като тепсия Пловдивско поле преимуществата на куманската лека конница се губят.

Изобщо не е трябвало да се стига до сражение.

Нашите войски сигурен съм, масата са били опълчение, зле обучено и екипирано, ерго ниското ниво на подготовка води и до нисък праг на психологическа устойчивост, в критичен момент срещу силен враг като рицарите.Това, съчетано с безспорните преимущества на кръстоносците, предопределя всичко.Развоят на битката при Филипопол, доказва недвусмислено отсъствието на добре подготвена българска пехота(или, ако изобщо е имало такава, тя е била само ,,царската дружина, а не масата от войската).

Според мен цар Борил, за разлика от Цар Калоян не си е давал сметка, с какъв противник се захваща......

Редактирано Януари 9, 2011 от andreiS40

[ISTORIK]

Според мен цар Борил, за разлика от Цар Калоян не си е давал сметка, с какъв противник се захваща......

А може ли неговите военни експерти да са го подвели нещо?

Според Конфуций, не е толкова важно кой е владетелят. По-важно е кои са съветниците му.

[Drake]

А може ли неговите военни експерти да са го подвели нещо?

Според Конфуций, не е толкова важно кой е владетелят. По-важно е кои са съветниците му.

Може и да греша, но при почти всички големи сражения на българите през Средновековието, като пълководци се проявяват владетелите. Единственото изключение за което се сещам е битката при Траянови врата. В случая цар Борил търси сражение и победа, която освен контрола над Тракия ще повдигне силно авторитета и укрепи властта му. Нека не забравяме, че не малка част от роднините му оспорват правата на трона, а Стрез и Алексий Слав се отцепват. При наличието на голяма и разнородна по състав, както и по ниво на подготовка армия, значението на личните качества на пълководеца и способноста му за контрол над нея са определящи за изхода на сражението.

[ISTORIK]

Може и да греша, но при почти всички големи сражения на българите през Средновековието, като пълководци се проявяват владетелите.

Значението на личните качества на пълководеца и способноста му за контрол над армията са определящи за изхода на сражението.

Нали и аз това казвам:

Царят бил главнокомандуващ на войската и нерядко я предвождал лично по време а война.

Царете Асен I, Калоян, Иван II Асен, Ивайло, Иван-Александър били талантливи пълководци.

Редактирано Януари 9, 2011 от ISTORIK

[Drake]

За разлика от Кофуций, аз мисля, че отговорноста за вземане на определено решение е на ръководителя, а не на подчинените му. Да загубиш сражение или война не е нещо срамно или необичайно, но да загубиш всички войни със съседите си (при положение че нито един от тях не те превъзхожда категорично във военно отношение) и повече от половината територия на страната си, е красноречива оценка за качествата на един владетел.

[ISTORIK]

Конфуций е имал предвид това, че съветниците предлагат възможностите (опциите), сред които владетелят трябва да избере една. И от това, кои са съветниците му, зависи и какви решения ще вземе. Добри съветници - добри предложения, силна държава. Лоши съветници...

Е, разбира се, владетелят може и да не се съобрази със съветите или да реши противоположното.

В крайна сметка, решението и отговорността лежат на неговите плеши.

[Frujin Assen]

Андрей, за окупацията не си прав. Както вече бе забелязано Пловдив го губим в някакво по ранно време. Французите не смеят да навлязат в средна гора, Боруй си е наш, значи под северна Тракия следва да се разбира района между Пловдив и Средна гора. Е да де, ама след битката Анри не окупира нищо, връща се директно в Пловдив, а оттам заминава да воюва в Родопите.

Редактирано Януари 9, 2011 от ISTORIK

[andreiS40]

Андрей, за окупацията не си прав. Както вече бе забелязано Пловдив го губим в някакво по ранно време. Французите не смеят да навлязат в средна гора, Боруй си е наш, значи под северна Тракия следва да се разбира района между Пловдив и Средна гора. Е да де, ама след битката Анри не окупира нищо, връща се директно в Пловдив, а оттам заминава да воюва в Родопите.

Не се изразих напълно точно.Трябваше да кажа с поражението при Пловдив губим почти цяла Северна Тракия.Верно - без Боруй, но това не е утеха.

Явно Борил е надценил силите си след малката победа при Боруй.

Родопите, Фружине, знаеш, са част от голямата област Тракия.

Разделят естествено Беломорска Тракия от Северна Тракия.

Редактирано Януари 9, 2011 от ISTORIK

[resavsky]

Много подценявате Борил.Той има своите достойнаства.И успехи срещу латинците.В 1214 г.едва не пленява Анри на 20 30 километра от Цариград.Както и шест години по рано при Стара Загора.Е трябва и малко късмет понякога.Но ако Борил оперира със свито войски буквално под стените на Царигад в 1214 г. то тезата че е загубил цяла Тракия и е изтласкан зад Стара планина не е особено съставомерна.

[Drake]

Много подценявате Борил.Той има своите достойнаства.И успехи срещу латинците.В 1214 г.едва не пленява Анри на 20 30 километра от Цариград.Както и шест години по рано при Стара Загора.Е трябва и малко късмет понякога.Но ако Борил оперира със свито войски буквално под стените на Царигад в 1214 г. то тезата че е загубил цяла Тракия и е изтласкан зад Стара планина не е особено съставомерна.

Борил под стените на Цариград през 1214г. !?! Това съм го пропуснал, може ли източник? Аз пък защо си мислех, че по това време Анри и Борил са съюзници и подготвят съвместна акция срещу сръбския жупан Стефан.

[resavsky]

Грешка.1211 г.

[ISTORIK]

Става дума за сватбата на имп. Анри с българската принцеса, дъщеря на Калоян, нали?

И с развода на цар Борил с куманската принцеса (вдовицата на Калоян) и сватбата му с племенницата на Анри, дъщеря на сестра му Йоланта.

Двата брака скрепяват съюза между България и Латинската империя.

Редактирано Януари 9, 2011 от ISTORIK

[Drake]

Грешка.1211 г.

Продължавам да търся, но до сега не намирам нищо за сражение на двадесет километра от Цариград през 1211 г.

От един друг сайт е следната хронология:

Две години по – късно цар Борил създал коалиция за борба срещу Латинската империя, към която били привлечени епирския деспот Михаил, деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. Те повели война на широк фронт в югозападните български земи, но без успех. През пролетта на 1211г. българите предприели съвместни действия с никейския император Теодор 1 Ласкарис срещу латинците. Българите навлезли в Тракия, но се оттеглили, без да влязат в сражение.

През лятото на 1211г. Борил отново започнал военни действия срещу латинците, но този път заедно с брат му, севастократор Стрез. При Пелагония ( Битоля ) войските на Борил и Стрез са разбити от солунските барони и епирския деспот Михаил I Комнин. По – късно – през есента на същата година, Борил се насочил към Солун, но е посрещнат от войските на солунските барони е деспот Алексий Слав и се връща обратно.

Дипломатическите и военни начинания на Борил не довели до стабилизиране положението на България на Балканския полуостров. Сред българското болярство зреело недоволство, което намерило израз в последвалия бунт през 1211г. във Видинската област. Бунтът бил потушен с помощта на унгарския военачалник Ивашин. В замяна Унгария получила Белградската и Браничевската области.

След неуспехите си във военната кампания срещу латинците, българския цар започнал политика на династични съюзи, която помогнала за утвърждаването на държавата на полуострова. През 1213г. успоредно с потвърждаването на унията с папа Инокентий III Борил сключил най – блестящия съюз с Латинската империя, подкрепен с два династични брака. Съюзът с латинците е на основа на общата принадлежност към Римската църква. Император Анри се оженва за Мария, която била дъщеря на Калоян, или доведена дъщеря на Борил. От своя страна Борис се жени за племенницата на Анри, дъщеря на сестра му Йоланта и зет му Пиер дьо Куртене. Към този брачен съюз трябва да се прибави и другия отлично замисленм и реализиран брак – годежа на другата дъщеря на Борил с унгарския престолонаследник Бела IV.

Чрез тези династични бракове, специално първия, Борил регулира отношенията си и с Алексий Слав, който е васал на Анри и е женен за негова дъщеря. Към подобни бракове са се стремили по – рано Симеон, след това Иван Асен II, но не са успели да ги постигнат.

Същевременно през 1214г. се осъществил неуспешен съвместен поход на българи и латинци срещу Сърбия. В тази коалиция се включвал и севастократор Стрез, който впоследствие е убит при неизяснени обстоятелства, както и епирския владетел Михаил I Комнин, който загива през 1215г.

Редактирано Януари 9, 2011 от Drake

[Santiago]

Темата се пораздвижи, това е добре.

За защитата на рицарските коне: Вилардуен, книга VI, 1, § 155

"и всички рицари бяха на юсиерите със своите бойни коне; и бяха напълно въоръжени, с пристегнати шлемове, а конете покрити с броня и оседлани..."

Frujin Assen, интересен прочит на битката при Филиполол. Само дето Валансиен представя нещата друго яче...А отговорът на въпроса ти защо Анри не е влязъл във Филипопол е много прост. Защото градът е напълно разрушен и разорен от цар Калоян през 1205 г. и явно до 1208 г. не е бил все още възстановен, поради което не е представлявал сериозна защита и убежище.

Вилардуен,книга IX, 3, § 401

"Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Финепопол...а града накара целия да срутят - кулите и стените, а високите дворци и богатите къщи заповяда да ги изгорят и разрушат. Така бе унищожен благородния град Финепопол..."

andreiS40, поздравления и адмирации за твоето изказване и поглед върху проблема.

Българската историография често вменява некадърност и импотентност на цар Борил. Но някой изобщо замисля ли се какво е наследството на великия и победоносен цар Калоян, който 10 години не спира да воюва на различни фронтове? Едно уморено, похабено, обедняло и изразходвано в неспирните калоянови войни поколение българи и една напълно разорена и унищожена Тракия...Същевременно ако Българското царство губи своя харизматичен владетел в лицето на калоян, то Латинската империя пък печели своя най-сполучлив владетел и военачалник в лицето на Анри, който освен това търси реванш и отмъщение. Започналата през 1205 г. българо-латинска война навлиза в нова фаза и балансът на силите се променя, при все че като цяло Константинополската империя и Солунското кралство продължават да страдат от постоянен дефицит на жива военна сила.Впрочем, историческата обективност ни принуждава да признаем, че сражението при Адрианопол през 1205 г. е едва първото в една продължителна и кървава война, завършила близо десетилетие по-късно, победителя в която е особено трудно да бъде определен еднозначно. Само три години след битката при Адрианопол, на 31 юли 1208 г. в полето край Филипопол в класическа рицарска битка, при фронтална и открита среща на двете армии, в ясен летен ден и на равен полски терен кръстоносците, предвождани от император Анри взимат своя реванш срещу българите и куманите. Съотношението е приблизително същото както при Адрианопол – ок. 2 000 латини (от които 350 били рицари) срещу 33 000 българо-куманска армия, предвождана от цар Борил (1207-1218). Поражението на българите в това сражение е пълно, а последиците от него – не по-малко сериозни от тези след битката при Адрианопол. Няколко години по-късно, през 1211 г. в разигралото се между април и юли сражение в полето на Пелагония (Битолското поле) кръстоносната армия на регента на солунското кралство граф Бертолд фон Катценеленбоген и на Йосташ, брата на император Анри, разбиват войската на севастократор Стрез и изпратените й на помощ 52 отряда на цар Борил. По-късно, през есента на същата година латинските барони отново разбиват в Македония една армия на цар Борил, състояща се от 24 пехотни 2 конни отряда.

Това е историята. Защо трябва да продължаваме да подхождаме избирателно към нея и да приемаме и величаем само фактите, които ни изнасят, а останалите да ги неглежираме и забравяме?!

Относно числеността на латинската армия във времето на император Анри:

Анри дьо Валансиен, който описва сражението, на няколко места в хрониката си дава много ясен и прецизен разбор на числеността и на двете армии срещнали се в битката при Филипопол, както като обща численост, така и по отделни отреди, като едно просто пресмятане потвърждава посочените и от самия летописец цифри - 2000 латини срещу 33 000 българи и кумани. Вж. Анри дьо Валансиен. История на император Анри. С., 2009, с. 32 § 521, с. 35, § 532, с. 38-39 § 543; По това време Латинската империя продължавала да изпитва сериозна криза и да страда от хроничен дефицит на свежа военна сила, тъй като след битката при Адрианопол така и не успяла да привлече сериозни нови подкрепления от Запада и дори напротив загубила значителни по численост контингенти, които дезертирали и се завърнали по родните си места след новините за Адрианополския погром. Вилардуен свидетелства, че на 24 юни 1206 г. в похода си срещу обсадения от армията на цар Калоян град Димотика, която наброявала ок. 40 000 конници и огромна пехота, император Анри могъл да събере преко сили войска от едва ок. 400 рицари. Вж. Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. С., 1985, с. 120, § 429; През септември 1206, при същия Адрианопол император Анри пише писмо до своя брат Годфроа, с което го моли да настоява пред Филип графа на Намюр и пред други барони от Запада да му бъде изпратена военна помощ "за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат [Бодуен] и на всички, които се сражаваха в Романия..., чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици...и за отмъщаване на нанесения позор...като знаете с положителност, че с 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с Божия помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим за кръвта на нашия господар и брат, както и за нанесения позор". Вж. Henrici Imperatoris Latinorum. Epistolae. ЛИБИ. т. IV, с. 17; Този документ недвусмислено разкрива, че към есента на 1206 г. император Анри не е разполагал с особено голяма войска, след като е бленувал за армия от „600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия”. Две години по-късно в кампанията срещу България и битката при Филипопол той успял да събере армия от едва 2 000 души, чийто рицарски състав бил формиран от 350 души. Малко по-късно, в битката срещу никейската армия на Теодор Ласкарис, състояла се на 15 октомври 1211 г. при р. Лупаркос, войската на император Анри наброявала по-малко от 1700 души, от които рицарите били едва 275, тъй като по това време не малко латини били дезертирали на служба в противниковия лагер. Впрочем там ситуацията и съотношението на силите не е много по-различна от битката при Филипопол, а резултатът е същият - победа за латините. Ето какво пише самият императот Анри за това сражение:

"Когато се приближихме нататък, бяхме поразени от очудване и изненада, като видяхме там толкова многоброен народ, разделен и нареден в бойни отряди. Само в бойния отряд на Ласкарис имаше 1700 мъже, облечени в ризници, значи повече отколкото ние имахме в цялата войска А ние имахме само 15 малобройни бойни отряда и един от тях беше останал да пази палатките ни. Във всеки боен отряд имаше само по 15 рицаря, с изключение на на нашия отряд,в който поставихме 50 рицари. като видяхме обаче, че не можем да избегнем почтено сражението, възложихме всичките си надежди на Бога и Светия Кръст, който бе носен начело на нашите редици. И така заповядахме да се спуснат в атака 12 от нашите бойни отреди, понеже се опасявахме, че ако предприемат атка по-малко на брой отреди, те ще бъдат погълнати от вражеското множество. А те започнаха нападението с мощни викове и със звуци на тръби, като противопоставиха кон срещу кон и меч срещу меч и удържаха достатъчно смело първото сблъскване. Само в продължение на кратко време беше съмнително какъв ще бъде изходът от сражението. И наистина веднага след като понесе първите удари, противната страна започна да отстъпва в бягство Бягайки тя изложи гърба си да поняся удари от мечовете на нашите бойци. Тогава ние започнахме да нападаме по-ожесточено и по-смело и не престанахме да ги поразваме и преследваме по пладне, когато започна стажението, до залез слънце..."

Вж. Henrici Imperatoris Latinorum. Epistolae. ЛИБИ. т. IV, с. 22

Въпреки малката си численост в десетилетието на управлението на император Анри латинските войски от Константинополската империя и Солунското кралство печелят поредица от съкрушителни победи срещу враговете си на Балканите и в Мала Азия. Как става това? Отговорът изглежда е преди всичко в стратегията, тактиката и военната техника на кръстоносците, която е твърде различна от тази на ромеите, българите и куманите. В тази връзка нека се върнем към прословутата Адрианополска битка. Традиционно втората и финална фаза на сражението при Адрианопол се подминава и неглежира от изследователите без да бъде детайлно разглеждана и анализирана. Маршалът на Романия и Шампан разказва, че след като в лагера на кръстоносците се завръщат оцелели от погрома рицари и оръженосци, които съобщават за засадата и гибелта на поведената от граф Луи и последвалия го император Бодуен кавалерия, самия той и Манасие дьо Лил, които дотогава охранявали лагера, заедно със своите рицари и венецианците успяват да спрат отстъплението и да организират остатъка от армията както и завърналите се от полесражението оцелели конници. Те подреждат така сформираната част в боен строй пред лагера срещу лицето на достигналите до тях войски на цар Калоян. При вида на излязлата в полето и строена за бой кръстоносна армия, последните обаче така и не се решават да влязат в сражение с нея и да продължат победоносния си ход, биейки латините до окончателен разгром, а се задоволяват само и единствено с това да я обстрелват от разстояние, след което се оттеглят. Защо?

[resavsky]

Изворът е едно писмо на самия Анри до папата от януари 1212 г./където разказва за дейноста си в предходната 1211 г./.

Сантяго щом твърдиш че армията на Анри в продължение но години печели непрекъснати победи срещу армиите на Борил то аз бих ти задал въпроса а кои територии отвоюват латинците от Борил в резултат на тези победи?