Армията на Латинската империя

[КГ125]

Е, при Задар и още с дожа и нековите парични далаверки почват първите проблеми. Наистина няколко явно най-достойни веднага напускат и тръгват сами, защото не търпят да стават свидетели или да участват на маскарада.

Въобще Дандоло, който е бил ултраманипулатор, има сериозна заслуга за проблемите и за спъването на енергията на начинанието...

Що се отнася до Алексий, той наистина започва да го дава много византийски и с това доста предизвиква превземането. Вместо да ги беше подпомогнал - хем да се ометат на юг, хем да помогне на наистина голямата християнска кауза. Ама играта на дребно е погребала не една империя или кауза.

Въобще, в тия походи Западът среща Изтока по много начини - и чрез директния сблъсък с мюсюлманите, и чрез сблъсъка на, да, папската и завоевателна, но все пак доста значима инициатива със търгашите от Венеция и с недържащите на думите си от Цариграда.

[glishev]

Алексий ІV може би е решил, че има шанс да надлъже Дандоло, но всъщност е в положението, в което ще изпадне и Монтесума в ръцете на Кортес. А Дандоло изобщо не е дошъл чак до Константинопол, за да се задоволи с известна сума пари, малка военна помощ за нерентабилна религиозна кауза и разваляне на търговските си връзки с Египет.

Всъщност смятам, че и без кръстоносците Венеция би се опитала да откъсне каквото може от Византия (която така и така е тръгнала да се разпада още от смъртта на Андроник Комнин). Но походът идва дюшеш за Републиката. Дори споровете между Монферато и Венеция временно са забравени - маркизът също има стари интереси във Византия по роднинска линия. Може да се каже, че от всички кръстоносни водачи, Бонифаций е в най-голяма степен приемлив за ромеите. Разбира се, той пък е прекалено влиятелен за венецианските интереси и Дандоло налага абсолютно неизвестния в този регион граф Бодуен за император.

Това за несливането между местния и завоевателския елит също е вярно. В Кандия и Кипър, а особено на Корфу нещата са по-други и там западните владения наистина се запазват по-дълго.

[КГ125]

И пак не се сливат елитите! Леонтий Махера непрекъснато казва: "гръцкте благородници", гръцките благородноци, та гръцките благородници..

Определено са отделна група в Кипър, извън западняшката.

[glishev]

Не казвам изцяло, но все пак по-успешно отколкото в Константинопол.

[monte christo]

Господа! Накарахте ме (без да искате) да прочета отново Вилардуен, както някога... И какво излезе? Оказа се, че всички твърде много залагаме на паметта си, мързи ни да си припомняме и да четем, и за сметка на това сме подкарали всичко на прима виста! Разбира се, ние не сме виновни, защото сме любители и аматьори! Нека професионалистите-медиависти не ни се сърдят, а да вземат поука от нас

Е, започвам: ...

[monte christo]

През април 1201 г. е подписан договор с Венеция за превоз на ок. 35 000 кръстоносци (французи, фламандци, германци, нормани от Сицилия, англичани, унгарци). Венецианските кораби са наети за 85 000 (или 94 000) сребърни марки и уговорката, че на венецианците ще бъде дадена част от завоюваната територия, както - и част от плячката. Но кръстоносните водачи успяват да изплатят едва 34 000 (40% или 36%). Венецианците не бързат да стоварят кръстоносната войска в Египет, тъй като има търговски интереси там. Те искат като компенсация за неплатената част от уговорената сума кръстоносците да превземат далматинския крайбрежен град Зара (дн. Задар), който принадлежи на унгарския крал Емерих, сам участник в бъдещия поход. След като кръстоносците превземат този град, унгарският крал и папата са недоволни от този ход на развитие на нещата. Крал Емерих прекратява участието си в похода, а папа Инокентий III не успява да овладее по-нататъшното развитие на ситуацията. Според някои данни, египетският владетел бил подкупил венецианците с подаръци и привилегии на тържището в Александрия, за да отклонят похода в друга посока.

Договорът е сключен; Вилардуен назовава сумата, която венецианците искат: 94 000 сребърни марки. Представителите на френските благородници, между които е и маршала на Шампан, веднагически заемат 5 000 сребърни марки, които веднага са връчени на Енрико Дандоло - един вид капаро за строителството на корабите, които трябва да извозят пилигримите. Венеция трябва да осигури превоз за 4 500 рицари, 4 500 коня, 9 000 оръженосци, 20 000 пешаци.

Година по-късно се оказва, че не всички пилигрими са пристигнали във Венеция. Доста от тях се оказват по други градове и пристанища. Събирането на армията е протекло в общи линии хаотично. Венецианците са изпълнили 100% своите клаузи по договора и си искат парите. Но, когато сумата е събрана, се оказва, че недостигат близо 34 000 ср. мрк., т.е. платени са около 60 000 ср. мрк. Създава се конфузна ситуация.

Тогава: " дож обратился к своим людям и сказал им: «Сеньоры, эти люди не могут нам уплатить большего. А то, что они уже уплатили, все это мы заработали по соглашению, которое они теперь не в состоянии выполнить. Однако наше право не было бы никем признано, и мы, и наша земля навлекли бы на себя великий позор. А предложим-ка им полюбовное соглашение.

Король Венгрии отнял у нас Задар в Склавонии, один из самых укрепленных городов на свете; каким бы могуществом мы ни обладали, нам никогда не отвоевать его иначе, кроме как при содействии этих людей. Предложим же им, чтобы они помогли нам его отвоевать, и мы предоставим им отсрочку для уплаты 34 тыс. марок серебра, которые они нам должны, до тех пор пока Господь дозволит нам вместе заработать их — нам и им». Так был предложен этот договор. Ему самым решительным образом противились те, кто хотел, чтобы войско распалось: но, несмотря ни на что, договор был заключен и утвержден."

[monte christo]

Нататък е ясно: Дандоло предлага на жителите на Задар да се предадат, те се съгласяват, дожа решава да се допита до водачите на пилигримите, градските посланци са "подучени" от вътрешната опозиция във френската армия да не се предават, защото поклонниците нищо няма да им направят, а сами венецианците няма да се справят с града... И т.н, и т.н.

Време е любителите на коснпирации да влязат в час! Дандоло, който още във Венеция става "кръстоносец", е бил съвършен прагматик, когато насочва насочва и превозва французите доЗадар: до този момет венецианците са се чувствали, хм, извинете ме за израза преебани от съглашението си с франките. Едните са си свършили работата и са поели ангажимента вече, като не могат да спрат за да не им пострада репутацията след време, а другите просто нямат пари, и това си е...

Стигаме до тези прословути сребърни марки Марки, марки, колко мъка има по този свят... Къде ли не се рових?!? Малко от малко намерих това:

*Марка: Перевод немецкого слова Mark буквально означает "граница", однако причины использования этого слова для обозначения веса точно неизвестны. Первоначально марка соответствовала восьми унциям и использовалась для измерения веса драгоценных металлов, в основном серебра. Впоследствии на территории Германии появилось множество разных по весу марок - практически каждое княжество имело свою, что сильно осложняло расчеты. Но одна из марок, кельнская, оказалась самой живучей и к XV веку практически вытеснила все остальные марки. Вес кельнской марки соответствовал 233,856 грамма.


(нем. Mark), историческое название счетно-весовой единицы (нем. Gewichtsmark, Zahlmark), а также монеты. Сначала М. была северогерманской счетно-весовой единицей (впервые упоминается документально в 857), разделенной на 8 унций (или эре), т.ч. ее можно рассматривать как 2/3 римского фунта ( = 12 унциям). В 11 - 12 вв. М. заменила гл. обр. в зап.-европ. странах каролингский фунт ( = 16 унциям) в качестве основной весовой единицы. По техническим и экономическим причинам появилось много региональных М. с разл. весом. К тому же некоторые М. со временем меняли свой вес. К важным М. относятся: кельнская марка (233,856 г), нюрнбергская марка (234,155 г), регенсбургская марка (245,545 г), венская марка (280,644 г), пражская марка (250,601 г), тройская марка (244,753 г), тауэрская марка (233, 275 г). В ср. вв. весовая и счетная М. совпадали (напр., в Кельне они равнялись 160 пфеннигам), пока пфенниги чеканились из наиболее чистого серебра. Вследствие ухудшения монет так наз. marca denariorum являлась уже только счетной единицей.


След много столетия търговия, стандартните наименования за монети са се наложили във всички земи: крони (най-голямата монета), марки и петаци. Кроните и марките може да се секат от злато или сребро, докато петаците могат да бъдат сребърни или медни, като последните се наричат и просто медници. В различните земи обаче тези монети може да са с различна големина и тегло. Дори в една държава от различните владетели са били сечени монети с различни размери и тегло. Поради търговията почти навсякъде може да се намерят монети от много държави. По тази причина банкерите, лихварите и търговците използват везни, за да определят стойността на определена монета. По тази причина се претеглят дори големи количества монети. Единствената книжна валута са „акредитивите“, които се издават от банкери и гарантират, че при представянето на акредитива на приносителя му ще се предостави съответното количество злато или сребро. Поради големите разстояния между градовете, многото време, необходимо за пътуването от един град до друг, както и поради трудностите с транзакциите на големи разстояния, един акредитив може да се приеме в пълната му стойност в град близо до банката, която го е издала, но в по-отдалечен може да се приеме на по-ниска цена. Като правило човек, предприел дълго пътуване, носи акредитиви, за да ги обмени срещу монети при необходимост. Акредитивите обикновено се приемат от банкери или едри търговци, но никога не се използват в дюкяни.

* 10 медни петака = 1 сребърен петак
* 100 сребърни петака = 1 сребърна марка
* 10 сребърни марки = 1 сребърна крона
* 10 сребърни крони = 1 златна марка
* 10 златни марки = 1 златна крона

Со временем словом "марка" стали пользоваться для обозначения не только меры веса, но и денежной единицы (счетная марка). Изначально одна счетная марка содержала серебра ровно на одну весовую марку. Но экономные правители постепенно уменьшали содержание серебра, заменяя его более дешевым металлом.

Помагайте, бре, ровете се и изчислете какво представляват към днешна дата тези 94 000 сребърни марки! Това си е превоз на армия, а не круиз.

Когато Алексей, сключва договора с французи и венецианци, той ги качва на черешата: давам 200 000 сребърни марки за трона!!! Това е някаква невероятна сума за времето си, а днес (може би) няколко милиарда $ и както знаем му изяла главата В нета попаднах на инфо, че разграбването на Константинопол "струвало" на ромеите... 900 000 сребърни марки!!!

[monte christo]

А именно с предателство отвътре.

Няма предателство, приятелю, няма И все пак, поведението на англичаните и датчаните е доста съмнително, след като побягват от източната стена на Влахерна, когато венецианците атакуват през 1203 г. откъм Златния рог.

[monte christo]

Аеций, французи и венецианци проникват в Златния рог, и малко куриозно превземат една от кулите, които стърчат буквално над морето. Там преседяват цяла нощ, на практика без да се обезпокоени от никой, понеже паниката е обхванала града! На другия ден лека полека започват да "шетат" по Меса и из кварталите северозападно от Големия дворец. Трябват им цели три дена, докато успеят да се "разходят" из Константинопол. Този път май няма предателство

Ще чакаме някой да ни припомни. Определено ме мързи да се ровичкам и да чета

- Чети, мой човек, просто чети! Докога свободни съчинения?

- Ама, аз... това съм го чел преди 14 години, и... каквото си спомням...

- Я не се прави на византолог!

[monte christo]

Всъщност май превземанията са две.

Имаме две обсади, едно влизане, едно превземане.

Обсада - влизане - обсада - превземане

[monte christo]

Тази цифра 500 000 ми се вижда доста завишена. Ако не греша, в една друга форумна тема се говореше за

около 200 000 души. Но дори и да приемем, че населението през 1203-1204 г. е било от порядъка на 1 000 000,

то колко от тях са били воини? Според съвременни автори, цялата армия на Византия през това време е

около 30 000. Кой е ръководителя на отбраната? Нито Алексий ІІІ Ангел, още по-малко Алексий V Мурзуфул

са имали някакви предишни прояви като пълководци и съответния авторитет. Самите защитници, техните бойни

умения и дух не са особено високи, а след бягството на Алексий ІІІ са деморализирани. В града властва страх и паника - спомена за превземането на Солун от норманите е още жив.

Ето и свидетелство на очевидец за първото превземане на Константинопол:

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Kreuzzug/XIII/1200-1220/Unbekannte_Ritter/text.phtml

Възможно да съм я завишил, възможно и да не съм Според самия Вилардуен, Градът е бил с население от 400 000 души по него време. Някъде съм срещал, че през 1204 г. имал само около 150 000 жители. Разбира се, нито Рим, нито Константинопол някога са достигали до 1 000 000 души или повече - това е в сферата на научната фантастика, масова хипербола и подражание едва ли не на Херодот.

Една лека справка в http://en.wikipedia.org/wiki/Constantinople показа следното:

Дневните дажби, които Константин I гарантирал били около 80 000 броя.

По времето на Юстиниан I (527-565) населението било около 500 000 души.

След 618 г. , когато доставките от Египет прекъснали, населението му било около 40-70 000 души. Tова е по времето на Ираклий I.

в IX в. - X в. население от 500-800 000 души!

XII в. население 100-500 000 души.

Царуването на Мануил I - 400 000 души, от които 60-80 000 чужденци.

Ето ти линк с истинската история: http://srednie-veka.narod.ru/ist/Villarduen.html Оттатък някой средновековен неизвестен рицар просто е преписвал маршала

[monte christo]

Превземанията са две и Аеций е абсолютно прав. Първо превземат града и поставят марионетката Алексий, после тъй като марионетката започва да мисли и играе по ''византийски'' се налага вече смъкването на маските и явна разправа с града. Вилардуен се оправдава, че мангизите, които Алексий бил обещал не ги изплатил

Какви латински армии, какви пет лева , истинските РИЦАР-и са си заминали още при обсадата на Задар. Тези тук са пиратски кукли на венецианските мегокукловоди .

Не са две превземанията Рицарю, и ти като остана и не замина, защо не си спомни, а? Случайно стечение на обстоятелствата, няма сензации, няма мегакукловоди. Просто Алексей е объркал похода. Дандоло притежава абсолютен прагматизъм с подчертан хищнически нюх. Другите са хора на честта и думата, стигайки чак до наивитет.

Юни 1203 г. Пилигримите се появят пред Константинопол. Завладяват кулата при Галата, венецианците се справят с веригата и флотилията навлиза в Златния рог. След това французите се разполагат пред Влахерна, като използват дори катапулти по стените.

Чести излази на ромеите, които смущават французи и венецианци. Налага се да се съгради лагер. Голям щурм на французи и фламандци, който е отбит. Същевременно венецианците начело с Дандоло щурмуват откъм Златния рог. В един момент англичаните и датчаните, които охраняват крепостната стена побягват. Завладени са 25 кули!!! Навлизане в северната част на града. Контраатака на ромеите, венецианците са отблъснати, като разпалват пожар между себе си и ромеите, за да не могат последните да използват численото си приемущество.

Изненадващ маньовър на ромеите - излизат през една от Влахернските порти за да ударят французите в тил. Изоставяне на завладените кули от венецианците. Странно защо, ромеи и французи не влизат в сражение, изчакват се доста време един срещу друг, като най-накрая Aлексей III дава заповед за отстъпление и ромеите се прибират зад крепостната стена, притискани от пилигримите. Явно този ход на Алексий III предизвиква брожение, защото през нощта той побягва от града! Исаак II е изкаран от тъмницата и му е навлечена пурпурна тога. Веднага към лагера на кръстоносците са изпратени вестители. Те изпращат посланници до Исаак II. На другия ден, договора между Алексей от една страна, и французи и венецианци от друга е ратифициран от Исаак II. Кръстоносците навлизат в града като освободители... Следва коронацията на Алексей IV, който реално не е симвасилевс, а автократор, през август той моли французи и венецианци да останат, за да може да укрепи властта си и да им изплати 200 000 сребърни марки, и т.н. и т.н... докато се скарат и избухне Големия пожар. От там нататък ви е ясно какво е станало

Някъде да видяхте първо превземане на Константинопол?!?

[monte christo]

Така В крайна сметка се оказа, че съм запомнил само съотношението 1:20! Вилардуен пише: " никога толкова малко хора не са обсаждали толкова много" Константинопол е завладян: "...как следует восхвалять за это нашего Господа: ведь их всего-то было не более 20 тыс. вооруженных людей, а с Божьей помощью они одолели 400 тыс. человек или даже больше, и притом в самом могущественном городе, какой только был во всем мире, в огромном городе, укрепленном наилучшим образом."

Кога ще подкараме Одрин? То е ясно, че сребърните марки няма да изчислим, ама поне да видим на колко рицари е видяна сметката през април 1205 г.

[monte christo]

Управланието на Балдуин ІІ минава в отчаяни опити да докара още войски от запад, в хода на които разпродава и изпозалага както фамилните си имоти, така също реликвите от Цариград (че и каквото друго успее да намери). Края на империята е безславен, направо трагикомичен. Никейския император наредил на маневрираща войскова част при преминаването покрай Цариград да се проведе демонстративна атака. Византийците го направили в участък с доста занемарено състояние на крепостната стена и войниците се озовавали в града.

Да, това е най-куриозното завладяване на Константинопол. Един отред от около 800 души на Алексий Стратегопул през юли 1261 г. Е, и жителите помогнали малко за една от вратите, не е било баш на парад, ама е станало прекалено лесно Флота на латините бил някъде на майната си, и голяма част от войниците, които по принцип защитавали Константинопол били с него.

[glishev]

Срамота, че в 1261 Константин Асен се е разсейвал. Можеше осемстотинте души да са негови хора Интересно, какви ли са били почестите за Алексий Стратигопул? Все пак ромейска слава, човекът, възвърнал столицата на империята...

Но не прекалявай в доверието си към Вилардуен, този маршал на всяка страна, в която е стъпил. Той е добър военен, ловък политик и отличен разказвач, но и задачата пред него е ясна: да намери обяснение за случилото се. Може би дори оправдание. Все пак целта на похода не просто е била друга, а е била свещена. Вместо нея - превземане на католическия Задар, разотиване на по-възмутените рицари, разваляне на отношенията с иначе кръстоносно настроения маджарски крал Имре, "никога толкова голяма плячка не е била взимана", partitio imperii, дрязги около трона, раздаване на титли, война с униата крал Йоанис, а на това отгоре са замесени прагматичният Дандоло и амбициозният Бонифаций...

А разказите на Клари и Хониат също заслужават внимание.

Четвъртият кръстоносен поход е такава тема за сатира дори след осем века, че просто се чудя как някой още не я е написал.

[Drake]

Възможно да съм я завишил, възможно и да не съм Според самия Вилардуен, Градът е бил с население от 400 000 души по него време. Някъде съм срещал, че през 1204 г. имал само около 150 000 жители. Разбира се, нито Рим, нито Константинопол някога са достигали до 1 000 000 души или повече - това е в сферата на научната фантастика, масова хипербола и подражание едва ли не на Херодот.

Една лека справка в http://en.wikipedia.org/wiki/Constantinople показа следното:

Дневните дажби, които Константин I гарантирал били около 80 000 броя.

По времето на Юстиниан I (527-565) населението било около 500 000 души.

След 618 г. , когато доставките от Египет прекъснали, населението му било около 40-70 000 души. Tова е по времето на Ираклий I.

в IX в. - X в. население от 500-800 000 души!

XII в. население 100-500 000 души.

Царуването на Мануил I - 400 000 души, от които 60-80 000 чужденци.

Ето ти линк с истинската история: http://srednie-veka.narod.ru/ist/Villarduen.html Оттатък някой средновековен неизвестен рицар просто е преписвал маршала

Мисля, че не си прочел предния ми пост до край. Броят на жителите на Константинопол е много по различен от

броя на защитниците му. В случая хвалбите на Вилардуен за 20 000 срещу 400 000 нямат нищо общо с действителноста.

"Константинопол е завладян: "...как следует восхвалять за это нашего Господа: ведь их всего-то было не более 20 тыс. вооруженных людей, а с Божьей помощью они одолели 400 тыс. человек или даже больше"

Разбирам, че спокойно се доверяваш на Wikipedia и ако направим още една "лека справка" от същия източник за

броя на противостоящите сили, ще открием следното:

Кръстоносци + Венецианци 20 000 войни и 210 кораба срещу Византийци 15 000 воини и 20 кораба

http://en.wikipedia.org/wiki/Fourth_Crusade

Благодаря за линка, но "Завоеванието на Константинопол" го има отдавна на voslit

http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/V.phtml?id=2043

OT

Няма да е лошо, ако на сайта с "истинската история" поставят и истинското име на автора, който опредделено не е Виддардуэн

[Drake]

За сребърната марка - през XIV век е била равна на 234 грама сребро. Не намерих сведния за XIII век, но ако не е била същата то вероятно е била малко по "тежка".

[monte christo]

Мисля, че не си прочел предния ми пост до край. Броят на жителите на Константинопол е много по различен от

броя на защитниците му. В случая хвалбите на Вилардуен за 20 000 срещу 400 000 нямат нищо общо с действителноста.

"Константинопол е завладян: "...как следует восхвалять за это нашего Господа: ведь их всего-то было не более 20 тыс. вооруженных людей, а с Божьей помощью они одолели 400 тыс. человек или даже больше"

Разбирам, че спокойно се доверяваш на Wikipedia...

Мисля, че ти пък не си ме разбрал.

Това за жителите и защитниците е повече от ясно Вилардуен има предвид (в рус. превод - одолели) не победа над еди какво си число противници, а става дума за преодоляване, подчиняване, покоряване и т.н. на градските жители. Всичко това е по подразбиране, не знам защо ти не го разбра...

Доверявам се на Викито, защото то пък се доверява на: Бюри, Харл, Уикъм, Филипс и т.н Кажи сега: на теб ли да се доверявам?

[ISTORIK]

Можем да сравним данните в Уикипедията на различни езици. Понякога изскачат фрапиращи разлики, непълноти в текста, грешки в превода, правописни грешки...

[glishev]

Не се налага да цитирате Вилардуен на руски, той все пак е преведен на български език и е издаден у нас от вече доста време. Ако не ви се преписва дълъг абзац, посочете номера му.

[Galahad]

Да, интересно, защо Вилардуен се цитира на руски, при положение, че на цялата нашенска оскъдица на преведени извори, неговата книга е била превеждана два пъти.

На тръгване кръстоносната войска е била структурирана по следния начин:

147. На следващия ден, след като изслушаха литургията, те свикаха съвещание и то се състоя на коне в полето. Там вие бихте могли да видите много хубави бойни коне и много рицари, които ги бяха възседнали. Целта на съвещанието бе да се установи колко бойни отряди биха имали и от какъв род. Имаше големи спорове по различни въпроси; но в края на съвета се реши да се повери челната охрана на граф Бодуен дьо Фландр, понеже той имаше твърде голям брой добри люде и много стрелци с лъкове и арбалетчици – толкова много, колкото никой друг в армията.

148. След това бе решено, че Анри - неговият брат, ще cъcтавн втората бойна част заедно с Матиьо дьо Валинкур и Бодуен дьо Бовоар и много други добри рицари от техните земи и техните страни, които ги придружаваха.

149. Третата бойна част бе тази на граф Юг дьо Сен-Пол, неговия племенник Пиер д'Амиен, Йосташ дьо Кантелю, Ансо дьо Кайю и много други добри рицари от тяхната земя и тяхната страна.

150. Граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен бе начело на четвъртата бойна част, която беше многобройна, мощна и страшна, тъй като той имаше твърде голям брой добри рицари и знатни люде.

151. Матиьо дьо Монморанси и хората от Шампания образуваха петата бойна част: Жофроа, маршалът на Шампания, бе там, както и Ожие дьо Сен Шерон, Манасие дьо Лил, Милон льо Бребан, Макер дьо Сент-Менеулд, Жан Фоанон, Ги дьо Шап, неговият племенник Кларембо, Робер дьо Ронсоа. Всичките тези люде съставяха петата бойна единица. Знайте, че в нея имаше много добри рицари.

152. Хората от Бургундия образуваха шестата бойна част. Там бяха Иод льо Шапаноа дьо Шамплит, неговият брат Гийом, Ришар дьо Дампиер и неговият брат Йод, Ги дьо Пем, Емон, негов брат, Отон дьо ла Рош, Ги дьо Конфлан и людете от техните земи и страни.

153. Маркиз дьо Монфера бе седмата бойна част, която беше твърде многобройна. В нея се намираха ломбардците и тосканците, и германците, и всичките люде, които бяха от земите на Мон-Сени до Лион на Рона. Всички те бяха в бойната част на маркиза и бе решено, че тя ще образува тилната охрана.

При щурма на Цариград още като съюзници на претендента Алексий:

178. И тогава от лагера излязоха шестте бойни отряда, които бяха сформирани, и те се подреждат пред оградите си, а техните сержанти и щитоносци, спешени зад задниците на конете им, стрелците с лъковете и арбалетите - пред тях; те съставиха една бойна част от пеши рицари, на брой около двеста, които нямаха вече коне.

При Одрин по Морейската хроника структурата е следната:

1100 Когато се дочу вестта, която се разпръсна, че Калоянови бойци започват да нападат, отрядите на франките решиха да излязат. И прати Калоян напред петстотин верни люде да тръгнат и опустошат наоколо селата,

1105 но все да им е под око околността на Одрин. И каза императорът на своя протостратор срещу врага пред тях на бой да тръгне незабавно. Тръбата гръмна, воини възседнаха конете. Там триста франки имаше и петстотин фламандци,

1110 избрани, славни рицари, добре въоръжени -в блестящи бойни ризници, подобно всички франки. Уви! Какво нещастие през този ден постигна цвета на Франция, мъже премного благородни; унищожени бяха те по най-злокобен начин,

3115 понеже не разбираха ромеи как воюват.

......

Той франките разпредели на три големи групи, в полето следваха го три отряда от ромеи. Щом куманите, тръгнали да грабят, го видяха

11.40 да се отправя срещу тях, зарадваха се много, лениво заотстъпваха с награбената плячка. А франките, незнаещи как този враг воюва, опитаха с преследване да го достигнат бързо, но куманите със стрели обсипаха конете.

След битката иде големия отлив на кръстоносци (пак Вилардуен):

376. В момента, в който пратениците пристигнаха в Константинопол, там имаше пет нефа, принадлежащи на венецианците, твърде големи и твърде хубави, натоварени с поклонници-рицари и сержанти, кото изоставяха земята и си отиваха в своята страна. И в петте нефа имаше около седем хиляди въоръжени люде - Гийом, довереникът на Бетюн, беше там и Бодуен д'Обини, и Жан дьо Вирсен, който беше от земята на граф Луи и бе негов васал, и около сто други рицари, които книгата не споменава.

[Galahad]

А това е описание от валансиен на имп. Анри при битката с Борил, като и Тогава отново в лат. войска участват и византийци:

А императорът препускаше напред, богато въоръжен, както му подобаваше; за да го разпознават, беше сложил надризница от ален сатен на малки златни кръстчета; подобен беше и шлемът на главата му. Какво да приказваме? Напразно би било да се търси по-хубав рицар от него, нито по-добре подготвен за война, когато беше яхнал Баяр и караше да носят орифламата му пред него, с малките гербове, за които чухте

...

а нашите имаха само петнайсет [отряда] и три [от тях бяха] гръцки. Но имаше голяма разлика между едните и другите; тъй като във всеки наш отряд имаше само по двайсет рицари, освен в отряда на императора, където бяха петдесет

Както се вижда обаче, макар византийците да са мнозинството от населението на империята, тяхното присъствие в лат. армия си остава малцинствено. Ако кръстоносците се бяха консолидирали по-добре с местното население то империята им можеше да има съвсем друга съдба. За съпоставка - турците широко използват местното население, като използват всевъзможни начини да го включат в състава на армията си: като се почне от спахиите-християни, мине се през мартолосите и войнуганите и се стигне до потурчванията и еничарите. Разлика, която предопределя различното бъдеще на двете империи.

[RIZAR]

А това е описание от валансиен на имп. Анри при битката с Борил, като и Тогава отново в лат. войска участват и византийци:

Както се вижда обаче, макар византийците да са мнозинството от населението на империята, тяхното присъствие в лат. армия си остава малцинствено. Ако кръстоносците се бяха консолидирали по-добре с местното население то империята им можеше да има съвсем друга съдба. За съпоставка - турците широко използват местното население, като използват всевъзможни начини да го включат в състава на армията си: като се почне от спахиите-християни, мине се през мартолосите и войнуганите и се стигне до потурчванията и еничарите. Разлика, която предопределя различното бъдеще на двете империи.

Да не забравяме ,че латинците са държали градовете по крайбрежието и само някои части от Тракия. По принцип по крайбрежията живеят гърци , които както знаем въобще не стават за рекрут и това е известно още дори преди Прокопий. Населението от вътрешността е ориентирано към българите и в един определен период от време изцяло Калоянофилски. Неговите знамена се веели от крепоста на Одрин и Димотика. Отделно от това в Северна Тракия павликяните са били към българите.

И накрая много добре знаем, че от населението на Константинопол не може да се направи никакъв рекрут.

[Warlord]

Това с изчисляването на сумите в днешни пари няма как да стане. Ще получим някакви числа, които просто няма да са съпоставими, защото едни неща са имали една стойност в онези времена и друга в наши, липсата на други или изобилното наличие на трети също е влияела и тн. Освен ако не предложите конкретни детайли за сравнение, примерно какво можеш да си купиш през 13 век за 1 марка - 233,856 г сребро (много ме кефи как добре са го закръглили грамажа ), но ако грубо казано тогава с една марка е можело да си купиш една кокошка примерно за да се наядеш с нея или пък да навлезнеш в бизнеса с яйцата и птичия тор като новобранец хаха, то да кажем в днешно време една кокошка може да струва по-скъпо, но със същата сума да можеш да си накупиш много други продукти наведнъж с които пак да можеш да се нахраниш или да ти бъдат полезни по друг начин, че и да ти остане По-скоро може да се определи 1 наемен войник колко струва за 1 месец.

А бтв спомням си, че бях виждал ренесансова картина изобразяваща щурма на стените с флота, кърмите опрени в зида, мачтите свалени, реите извъртяни така че да опират в стените и по тях рицари придвижващи се в седнало положение към тях. Подобна сцена описва ли се от Вилардуен, или са други причините за изобразяването й? Виждам че на скоро си го чел и може бързо да отговориш, а с други думи ме мързи да го преобръщам целия наново

[ISTORIK]

Не се налага да цитирате Вилардуен на руски...

Да, бихте могли - и на (старо)френски език, ние го разбираме.

Geoffroi de Villehardouin est un historien et chevalier croisé du Moyen Âge. Il est né au château de Villehardouin (Aube, France), situé à 30 kilomètres environ à l'Est de Troyes, entre Arcis-sur-Aube et Bar-sur-Aube, à une date inconnue, entre les années 1150 et 1164. Tout ce que nous savons de lui, avant son départ pour la IVe croisade, c'est qu'il fut sénéchal de Champagne, à partir de 1191. Son fils Erard ayant pris, en 1213, le titre de seigneur de Villehardouin, on peut présumer que cette année là, Geoffroi est mort à Messinople (Mosynopolis), en Thrace.

En novembre 1199, Villehardouin se croise à l'appel de Foulques de Neuilly. En février 1201, quelques mois avant la mort de son suzerain, il est chargé par Thibaut III de Champagne de préparer et négocier le transport des Croisés vers la Palestine auprès de la République de Venise. Cette croisade, partie à l'origine pour délivrer Jérusalem devait aboutir à la prise de Constantinople et à la fondation d'un éphémère Empire latin de Constantinople. Il participe en 1204 à la prise de la ville et reçoit du nouvel empereur Baudouin Ier de Flandre le titre de maréchal de Romanie (c'est-à-dire de Grèce). Après la défaite de la bataille d'Andrinople en 1205 il montra ses talents de stratège en sauvant l'armée croisée. En 1207, Boniface de Montferrat, roi de Thessalonique lui donna le fief de Messinople.

Geoffroi de Villehardouin eut un neveu et un petit neveu portant son prénom, soit respectivement Geoffroi I de Villehardouin et Geoffroi II de Villehardouin princes d'Achaïe.

De 1207 à 1213 il rédige ses Mémoires intitulées Histoire de la conquête de Constantinople ou Chronique des empereurs Baudouin et Henri de Constantinople y décrivant les événements survenus entre 1198 et 1207. Il y expose en français et non en latin, les événements de la croisade dans un style remarquable. Néanmoins, son point de vue est partial car il a pour objectif de faire l'apologie des chefs croisés. Il laisse donc de côté certains détails dont les raisons du détournement des objectifs initiaux de l'expédition.

- Geoffroy de Villehardouin, La Conquête de Constantinople, édition de Paulin, Paris, 1838

- Geoffroy De Villehardouin, La conquête de Constantinople, édition Flammarion, collection Garnier Flammarion, n° 214, 1969, 192 pages

- Geoffroy de Villehardouin, un chevalier à la croisade, L'histoire de la conquête de Constantinople (suivi de) De ceux qui se croisèrent et comment le marquis de Montferrat devint leur seigneur par Robert de Cléry, Texte établi et présenté par Jean LONGNON, librairie Jules Tallandier, 1981, 274 p. (ISBN 2-235-01078-4)

- Geoffroy de Villehardouin, La Conquête de Constantinople, Flammarion, 2004, (ISBN 2080711970).

Et voila!

- http://gallica.bnf.f...48/bpt6k2985056 - Ici JV - en origine!

De la conqueste de Constantinoble (Constantine + noble) - trouvez le jeux des mots!

http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html

http://fr.wikipedia....e_Villehardouin