Една седмица от живота на админа

[ISTORIK]

Една седмица от живота на админа

Понеделник:

Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:

Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.

Чукане на вратата.

Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).

- Макси, а оптична мишка имаш ли ?

- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?

- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.

Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.

Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.

-А на теб какво ти се падна ?

Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.

- Ми единия с вафла, другия с лешник

- Заповядай, вземи си още !

- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.

При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?

- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.

- Млади човече, а как ви е името ?

- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )

- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.

Дядо, не на мене тия.

- Те не се инвентаризират, това са консумативи.

- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?

- Може разбира се !

Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.

Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.

- Вземете си бонбони.

- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?

Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.

Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.

- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?

- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )

За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.

До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.

Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.

- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...

- И ?

- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?

( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )

- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.

Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:

- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?

- Вземай, само после го върни

При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.

Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:

- Не ми се отваря ЦеДе-то...

- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )

- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...

- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )

Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.

Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?

- Да ?

- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.

- Сега идвам.

От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.

- Мда... и на кой не му работи пощата ?

Пауза. Тих глас:

- На мен

- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?

Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.

Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:

- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!

- Ама той тежи...

- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?

Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:

- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:

- ААААА !! Не ! Стой !

Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.

Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:

- Чиф го дървите, тука а ?

- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?

- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.

След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !

- Слънчице, харесва ли ти програмката ?

- Мъррр...

По нататък не ви засяга...

Петък:

Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.

- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?

- Васил.. Тоест Васко

- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.

Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.

- И ти на кво програмираш ?

- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java

- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !

Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.

- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !

- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?

- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !

- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?

- Според вас защо сме дошли ?

- А той хубав ли е ? Принтера де ?

- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )

Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?

- Счупил се е

- И какво да правя ?

- Ми оставете ме да го оправя

Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !

Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.

Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

[Galahad]

Дааа, какво се казваше за разликата между вицовете за блондинки и програмисти; че вицовете за блондинки ги разбирали всички освен самите блондинки, а вицовете са програмисти не ги разбирал никой освен самите програмисти.

[Spirit]

ISTORIK ти изкърти от всякъде. Имаш една бира от мен

[emilia_n]

Една бира не е достатъчна.

[Frujin Assen]

Абе направо е върхът !

[d@40]

Ахаха е тва много ми хареса ЩЕ ТЕ ЧЕРПИМ :drunk: :drunk:

Я да чуем мнението на нашите двама админи

[Spirit]

На нашите двама админи май не им е толкова весело. Аз като ученик в България бачках като админ в една болница и тия къртеха от всякъде.

Най-якото е, когато хората знаят че разбираш от компютри и някой път някоя мацка те винкне да и оправиш компютъра. Отиваш в тях и се окзва, че сте сами, а на компютъра му няма нищо или почти нищо

[Galahad]

Ако не се намеси "разузнаването", което разваля всичко, идвайки да види как се оправя компютъра при такав проблем....

[Р. Теодосиев]

Това от къде го взе?

Ако питате мен жовота на един администратор е доста по гаден...

Ако става въпрос за мен аз по цял ден се потя пред компютъра викат ме да ям и пак на компютъра, а да инсталирам "компютри" както тук се казва е едно от най-гадните неща...на занаята. При мен не е чак така аз работя в къщи и сам съм си шеф и това ми дава предимства, но и някои недостатъци повечето време работното ми време е от 11-12 до към 3-4 ситринта, но има и дни когато не работя въобще...

Аз главно чета това ми е задължението

това за дискетата направо ме разби

[Spirit]

"Опрозорчването" вярно е гадна работа, но си зависи. Имам едни познати - мъж и жена. През няколко месеца ме викат за преинстал. Идват, закарват ме с колата. В тях веднага предлагат бира, уиски, мартини, водка. Жената се захваща с готвене, аз докато се занимавам с компютъра. Правим си доста хубав моабет, наяждам се като попско чадо на Задушница и трезвен не си тръгвам. Всъщност те ме закарват с колата до нас.

Обаче има и други, които те викат и не ти предлагат даже чашмяна вода, стоят, мълчат и само гледат. Пълна досада. В нас не ми е толкова досадно да преинсталирам, защото поне мога да си слушам музика на MP3 плеъра.

А и си има от админ до админ. На уебмастърите наистина не им е лесно. Вземете за пример админите на форума.

[П. Теодосиев]

Дааа, какво се казваше за разликата между вицовете за блондинки и програмисти; че вицовете за блондинки ги разбирали всички освен самите блондинки, а вицовете са програмисти не ги разбирал никой освен самите програмисти.

←

Еми така си е Един комшия работи в компютърен магазин и по принцип когато нямам работа (или ме мързи) цял ден вися при него и се бъзикаме с такива неуки хорица както този с дискетата

Това си е чиста работа, а ние просто си вършим нашето задължение като администратори на сайта, което ще рече, че го дооправяме, допълваме и гледаме за спазване на ред и дисциплина

А и си има от админ до админ. На уебмастърите наистина не им е лесно. Вземете за пример админите на форума.

Не ние лесно, я. Няма на кого да си изкараш яда, че хоста паднал или имаш проблем с някой скрипт, който теоретично няма грешка и т.н.

[Spirit]

Аз преди няколко години, като се учех на "мрежови тарикатлъци", помагах на единия интернет провайдър от моето село (колокото и да е странно за село има два провайдъра без да броим dial-up) да си изгради мрежата (щото ми е приятел) и се занимивах със сървърите, антените и ходех по къщите да връзвам нови абонати или да им оправям комповете. Голям смях падаше

А когато работех в болницата, едната сестра (24 годишна, неомъжена, собствена квартира ) имя-няма ме викаше редовно в болницата и то все на обедната почивка, когато си беше сама в болницата. Викаше ме да проверявам компютрите за вируси и да помагам с базата данни и екселската таблица

Най-гадно преживяване: двама души изкачваме един връх в планината - единия носи монитор, другия клавиатура и се сменяме. Беше супер стръмно и трябваше да стигнем до една кула, за да нагласим сървъра, който нямаше монитор и клавиатура. Размазахме се. Беше зима, звъняхме на СОТ да изключат алармата, но дежюрния го нямаше и на края решихме да влезнем, дори и алармата да се включи. Блъскахме се с Линукса един час, щото нашия човек беше забравил паролата и през цялото време алармата ми бръмча в ушите. По никое време успяхме да се докопаме до колата през калищата.

Най-яко преживяване: това, дето горе споменах с мацката и работещия компютър

[Bridget]

За да продължим с майтапите в тази тема, ви предлагам как изглеждат нещата от женска гледна точка Забавлявайте се !

Как да си отгледаме програмист

Уважаеми жени!

Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем - купили сте за новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим един дребен детайл, а именно - мъж.

Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите програмист.

Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви пречи и не заема много място.

Освен това, четейки обявите по вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една от най-модните и елитни породи мъже.

Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете - може да се окаже, че това е Той - този за когото сте мечтали цял живот....

Екстериор:

Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърбът е леко огънат напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от страна на вашите приятелки - омъжени за банкери, асенизатори, политици и комбайнери.

Първоначални инвестиции:

За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи първоначални инвестиции. Ще ви бъдат необходими:

1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен случай Athlon).

2. Маса и стол.

3. Пепелник.

4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.

5. Бира (много пъти)

Как да намерим програмист.

Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но най-лесно може да бъде открит на големите компютърни изложения, където тази порода има склонност да се събира на големи стада (хергелета). Извън сезона, може да бъде забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове и общо взето, на най-необичайни места, като например трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го познаете по списание “Компютър”, "Byte" или по дебели книги с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един, лесно ще ги отличите по езика, който прилича на трудновъзпроизводима смес от калифорнийски и правешки наречия.

Програмистът е нощно животно, и поради това му е необходима отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате стаята с легло - програмистът ще дреме на дивана докато вие сте на работа.

Улавяне.

За да уловите програмиста е достатъчен който и да е детайл от вашия предварително закупен компютър. Приближете се внимателно към програмиста, покажете му детайла като едновременно тихо шепнете “вирус”,“диск”, “монитор”. Също така не забравяйте да споменете и магическата дума “бира!”. След като привлечете вниманието на програмиста, го помолете да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете с бутилка бира (в никакъв случай халба!).

Той е ваш!

Демонстрация.

Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора с гръб към стената! Програмистът по принцип не се обръща, даже когато му викате на ухото, и в такъв случай ще можете да показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята кондиционер, който се включва от съседната стая, защото иначе няма да намерите програмиста в задимената стая.

Дресиране.

За съжаление, програмистът практически не се поддава на дресировка. Все пак, може да бъде научен да извършва някои прости действия - да купува хляб, да включва телевизора, да изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент програмистът е много опасен) можете да го вземете с вас в магазина и да го научите да носи чантата с покупките. Трябва да имате предвид, че някои прости команди, които са понятни за другите породи мъже, програмистът приема съвсем различно - например, “затвори прозореца!”, “излез оттам!”, “виж, мишка!” и т.н.

Следвайте тези препоръки и вашият любимец ще бъде винаги бодър и ще краси дома със своето присъствие!

[Bridget]

Така, след като се ориентирахме към обект програмист, е добре да го накараме да направи следното:

Писмо на влюбения програмист

Скъпа!

Инсталирал съм се в теб до уши. Ти форматира целия ми мозък. В моята оперативна памет досега не е имало подобно нещо. При вида ти, веднага ми се увеличава честотата и обема на диска. Хайде да създадем с теб директория.

Но първо предлагам - романтична вечеря при загасени монитори. Можеш сама да избереш меню-то. Лично аз предпочитам CD-rom, но обещавам да не се рестартирам. После ще отидем в моят сайт, или пък в твоя. Ще отворим един за друг своите файлове. Аз ще влиза и излизам, без никакви зависвания. Ще видиш, колко много ще ти хареса моят драйвер. И не се притеснявай за своята сигурност, аз имам антивирусна защита. Главното е да не забравяш навреме да се запазваш.

Помисли си, моля те. Когато си съгласна, кликни два пъти. Само едно искам да те помоля - използвай по-рядко своята саунд карта.

Ако изпълниш това ми желание, тогава между нас ще има пълен и взаимен ъпгрейд.

[Bridget]

Приемаме, че нещата са се развили по благоприятен начин и вече сте съпруг и съпруга (или пък просто живеете заедно) с програмиста. Тогава естествено ви е необходимо това

Съвети за жената на истинския програмист

Странно защо се изписаха купища хартия за митологизирания образец на Истинския програмист. За неговото неадекватно, пречупено от професионално увредената му психика отношение към обкръжаващия го свят. За нежното му отношение към обожаваната машина, единствената, която го разбира. А за мъченицата на съдбата, неговата богоизбрана половинка, с цялата си душа и сърце отдадена на него, няма нито ред. Нито капчица съжаление, нито байт или думичка поне за утешение на наранената й изстрадала душа.

Ще се опитам да запълня този пропуск, като опиша тежката съдба на страдащите жени,свързали завинаги живота си (или канещи се да го свържат) с Истинския програмист. Нещо повече, смятам да им дам няколко неоценими, лично изпитани съвета, които биха облекчили съвместното им съществуване със заклетите компютърофили.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПРОГРАМИСТ ОТ СЪПРУГА ИЛИ КАНДИДАТ ТАКАВА

• В никакъв случай не бива да разбирате повече от мъжа си от програмиране.

• Свободно трябва да боравите с компютърните термини, като по възможност поне мъгляво трябва да разбирате значението им.

• Трябва да знаете отговора на всеки алгоритмичен проблем, затруднил мъжа ви за повече от 4-5 часа. В противен случай рискувате да проведете цяла седмица с комплексиран, псуващ "бъгавата щайга" мъж.

• Осъзнайте,че ASCII не е произволен набор от знаци, а има свой, макар и труден за разбиране скрит смисъл.

• Никога, ама никога не го молете да ви учи да работите с компютъра,защото още на втората минута ще почне да се чуди как е могъл да се ожени за толкова тъпа жена.

• Никога не споменавайте пред него, че според вас компютърните игри са за деца, а не за възрастни.

• Разберете, че новата версия на DOOM е съвсем основателна причина за провала на отдавна планираната вечеря у майка ви.

• Проумейте, че новият продукт на фирмата му е много по-важен от вашите чувства, вашето здраве, че и от самата вас.

• Не се сърдете, но единствената причина все още да не е забравил името ви е, че това е паролата на неговия компютър.

• Ако мъжът ви не се е прибирал от седмица вкъщи, не звънете в полицията, а оставете съобщение в любимия му BBS!

• Забравете телефона. Той е измислен само за да се включва модемът към него!

• Ако от кухнята се чуе вопъл "F1", не се чудете, а тичайте - кулинарните опити на мъжа ви са завършили с неуспех и той отново се нуждае от вашата помощ.

• Не се радвйте, а още по-малко притеснявайте когато мъжът ви хукне да търси чистачка. Сигурно е, че това няма нищо общо с чистотата в къщата.

• Свикнете сама да бършете монитора му, за да не се чудите после къде изчезват всички парцали и гъби от къщата ви или какви са тези странни черни петна по ръкавите на новата му риза.

• Не покривайте компютъра му със симпатичната дантелена покривчица, която баба ви с толкова труд избродира. В най-добрия случай мъжът ви ще си избърше монитора с нея.

• Не се обиждайте, ако в пристъп на искрена нежност поиска да му родите едно Power Macintosh-че. И в никакъв случай не го питайте какво точно е това.

• И ако все пак вместо Power Macintosh-че му родите син или дъщеря, не хранете никакви надежди, че синът му може да стане нещо различно от програмист. Или пък,че дъщеря ви има някакви шансове в тази професия.

• Изобщо не се чудете защо синът му, макар и кърмаче, не плаче единствено пред компютъра, а напротив - гледа като омагьосан екранa и протяга ръчички към клавиатурата.

И все пак мъжат ви не е толкова лош. Че кой друг ще ви нарича "лазерно принтерче", "гениална мишчице", "отхапана многоцветна ябълчице", "мое мониторно филтърче" или пък "щракаща моя клавиатурчице". Не се стряскайте дори ако заради вас силициевият мъж се изправи пред дилемата "поет или програмист?" и затънал в творческо безумие,почне да бълва творби от рода на:

Fat-ът ми се del-на

и диска ми не бачка.

Застанал съм на нокти,

трябва ми чистачка!

Рано или късно той ще се осъзнае и ще намери призванието си. Ще се върне към любимата си машина и ще престане да забелязва всичко наоколо. Даже и вас. Какво остава за другите жени.

Ха, че вие сте истинска щастливка!

[Bridget]

В някой редки случай се получават фалове и се стига до рекламации от сорта

Писмо на една недоволна съпруга до производител на софтуер

"Миналата година упгрейдвах програмата "Интимен приятел 4.2" на "Съпруг 2.1" и забелязах, че новата програма прави неочаквани промени в някои от модулите. Като за начало започна да ограничава достъпа ми до файлове като "цветя 3.6" и "бонбони 11.8", като нямаше проблеми с тях при "Интимен приятел 4.2". Освен това "Съпруг 2.1" напълно изтри програмата "Романтика

9.9", но в замяна на това инсталира "Мач 3.0". "Разговори 8.4" вече не работи, а "Чистене 5.3" напълно съсипа системата.

Подпис: Недоволна Съпруга

Отговор:

Драга Недоволна Съпруга,

Най-напред трябва да ви информирам, че "Интимен приятел 4.2" е програма за забавления, а "Съпруг 2.1" е операционна система.

Опитайте да въведете командата "С":А МИСЛЕХ, Че МЕ ОБИЧаШ\" и инсталирайте "сълзи 7.7". Това автоматично ще задейства "цветя 3.6" и "бонбони 11.8".

НЕ инсталирайте "тъща 3.3" и НЕ прейсталирайте "Интимен приятел 4.2". Това ще съсипе "съпруг 2.1" и той няма да може да действа така добре.

Като цяло "съпруг 2.1" е добра програма, но ви препоръчвам да добавяте файлове "вкусна храна 5.1" и "хубаво тяло 7.8"

[Р. Теодосиев]

Абе вие изкарахте (нас) програмистите животни...имайте предвид, че те са едни от най-умните хора за времето в което живеят и точно това е причината да останат неразбрани…Това как се различава един програмист от обикновените хора ми хареса и аз отличих себе си в това необикновено създание на новия век. За щастие вече не ходя на линокс фестове и на други сбирки от този сорт вече 10-15 книги които си купих през годините за PHP, C, HTML, Flash и други програми и езици ми стигат…За жалост тозо опиянен поглед трудно се сменя дори едноседмичен престой на плажа...няма как по цели вечери сме в компютърния клуб това е вече като болест и както казва баба ми това е наркотик... Не се притеснявайте даже се виждат и жени в тази насока така, че не сме сами...

[Galahad]

Ха, ха. Жалко, че нашия системен администратор е в отпуска и не може да прочете това (докато ме дебне да не сваля нещо от интернет - по едно време беше решил, че свалям програми от този форум и ме гледаше няколко дни на кръв).

[Spirit]

В някой редки случай се получават фалове и се стига до рекламации от сорта

Писмо на една недоволна съпруга до производител на софтуер

"Миналата година упгрейдвах програмата "Интимен приятел 4.2" на "Съпруг 2.1" и забелязах, че новата програма прави неочаквани промени в някои от модулите. Като за начало започна да ограничава достъпа ми до файлове като "цветя 3.6" и "бонбони 11.8", като нямаше проблеми с тях при "Интимен приятел 4.2". Освен това "Съпруг 2.1" напълно изтри програмата "Романтика

9.9", но в замяна на това инсталира "Мач 3.0". "Разговори 8.4" вече не работи, а "Чистене 5.3" напълно съсипа системата.

Подпис: Недоволна Съпруга

Отговор:

Драга Недоволна Съпруга,

Най-напред трябва да ви информирам, че "Интимен приятел 4.2" е програма за забавления, а "Съпруг 2.1" е операционна система.

Опитайте да въведете командата "С":А МИСЛЕХ, Че МЕ ОБИЧаШ\" и инсталирайте "сълзи 7.7". Това автоматично ще задейства "цветя 3.6" и "бонбони 11.8".

НЕ инсталирайте "тъща 3.3" и НЕ прейсталирайте "Интимен приятел 4.2". Това ще съсипе "съпруг 2.1" и той няма да може да действа така добре.

Като цяло "съпруг 2.1" е добра програма, но ви препоръчвам да добавяте файлове "вкусна храна 5.1" и "хубаво тяло 7.8"

←

Империята отвръща на удъра:

Описание на продукта WIFE 1.0

НАБЛЮДЕНИЯ НА ЕДИН ОПИТЕН ПОТРЕБИТЕЛ

Миналата година един мой приятел ъпгрейднал Гадже 1.0 до Жена 1.0 и забеляза, че тя заема много памет и оставя много малко системни ресурси за другите приложения. А съвсем скоро той забеляза, че Жена 1.0 още пуска и разни дъщерни процеси, които също отнемат ценни ресурси. Нито в рекламите, нито в документацията към този продукт, този феномен не бе описан, макар, че имам информация, получена от другите потребители, това е нормално явление, обуславящо се на природата на даденото приложение. На всичкото отгоре, Жена 1.0 се инсталира по такъв начин че винаги се стартира при инициализация на системата и следи за процеса на работа. Моят приятел, забелязал, че някои приложения, в това число Футбол 10.3, Биричка 1.5 и Риболов 7.0 изобщо престанали да работят в неговата система. Те предизвиквали аварийно спиране, при опит да бъдат стартирани (преди инсталацията тези проблеми не съществували). Инсталацията на Жена 1.0 няма режим Custom и без да дава право на избор, инсталира и други недоброжелателни добавки - например Тъща 55.8 и beta-release Шурей. Изгражда се впечатлението, че производителността на системата пада с всеки следващ ден. В следващата версия Жена 2.0 бихме искали да видим следните възможности: бутон "Не ми напомняй повече"; бутон minimize; опция в Uninstall, позволяваща такава инсталация на Жена 2.0, така, че всеки момент да може да бъде изтрита без загуба на cash и други системни ресурси; опция, позволяваща пускането мрежа в режим на неустойчивост или неразборчивост. Лично аз реших да избегна всичките описани по-горе проблеми, свързани с Жена 1.0 и продължих да използвам Гадже 2.0. Но и с нея ми възникнаха проблеми. Оказа се, че е невъзможно да се инсталира Гадже 2.0 върху система с Гадже 1.0: първо трябва да се премахне Гадже 1.0. Другите потребители казват, че това е много стара грешка и би трябвало да съм я знаел. Казват, че различните версии на Гадже , встъпват в конфликт, поради съвместното използване на входно-изходния порт. Мисля, че отдавна трябва да оправят тази глупава грешка. Освен това Uninstallera на Гадже 1.0 работи нестабилно и понякога оставя в системата следи от работата на приложението. Още един неприятен момент: Всички версии на Гадже постоянно извеждат кратки и досадни съобщения за необходимост от ъпгрейд до Жена 1.0. Предупреждения за открити грешки : Жена 1.0 има недокументирана грешка. Ако се опитаме да инсталираме Любовница 1.1, без деинсталацията на Жена 1.0, то Жена 1.0 ще изтрие файловете на MS Money а после и сама се изтрива. След това Любовница 1.1 прекъсва инсталацията си, заявявайки за недостатъчност на системните ресурси. Как да избегнем грешката: За да избегните описаната по-горе грешка, опитайте се да инсталирате Любовница 1.1 на друга система, ноникога не стартирайте програми за прехвърляне на данни от рода на Laplink 6.0. Също така се пазете от аналогични Shareware приложения, способни да пренесат вируси и заразят Жена 1.0. Още едно решение - да работите с Любовница 1.0 анонимно чрез провайдер. Но и тук трябва да внимавате да не изтеглите по UseNet вирус и да се наложи да привършите ресурсите MS Money.

[ISTORIK]

Софтуера - като настъпана мотика

- Чайник - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.

Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Копирайт - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър - този, за когото, при настъпването на мотиките, най-важен е самия процес. Обикновено, не може да произвежда собствени мотики.

Чийтър - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено - само по веднъж.

Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката, даже и ако тя е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Рилийз - версия, в която мотиките са покрити със шума.

Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината, създадена от предишните мотики.

Асемблер - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото, даже когато мотиката е настъпена от някой друг.

Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Кодировки за кирилица - подаръчен комплект мотики за българските и руските потребители на интернет.

Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Гъвкав (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш, след като тя те прасне по челото.

Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото, даже и тогава, когато сте я настъпили с гръб към нея.

Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мануал (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите програмисти я използват, едва след като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка - служба, която дава съвети, какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено, първият съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

Редактирано Юли 21, 2006 от ISTORIK

[Bridget]

Империята отвръща на удъра:

Описание на продукта WIFE 1.0

НАБЛЮДЕНИЯ НА ЕДИН ОПИТЕН ПОТРЕБИТЕЛ

←

Браво, Spirit, достоен отговор Чудех се кога ще се сетите

[Bridget]

Еволюцията на един IT специалист типично върви по следния начин:

1) Фаза Ентусиаст - запалва се по компютрите дали с игри, дали с чат, дали с нещо друго - определено забавно. Много ръчкане, цъкане, жаргон. Малко жени, много мечти.

2) Фаза Изследовател - бъдещия програмист вече цъка и ръчка не за кеф, а за да схване как работи тая-оная програмка и каруцата като цяло. Кефа е като прецака/хакне/кракне/сецне/преебе нещо и въобще да докаже на компа че е една проста (в буквалния смисъл) машина

3) Фаза Създател - правят се страховити програмни приложения от типа hello, world!, сайт на кварталното кафе, на яката мацка от съседния вход/блок/клас, програма за предвиждане числата от тотото или смятане на калориите в храната.

4) Фаза Ученик - четат се книги (препоръчани от познат гуру), навлиза се в дебрите на циклите, рекурсиите и другите магии. Екзотичните понятия протокол, структура, алгоритъм и прочее губят магическия си ореол и придобиват научно звучене. Усещането че зад една добра програма стои повече къртовски труд и многочасово еднообразно цъкане измества представата за магическата пръчка и йога уменията.

5) Фаза Калфа - писането за пари започва да се намърдва бързо в територията "кеф". Лека-полека ореола на тоя/оня език/платформа/протокол като панацея и философски камък избледнява. Все още обаче писането е удоволствие, така че човек поема стоически гадни и досадни задачи за малко пари, утешавайки се с идеята че му плащат да си прави кефа

6) Фаза Девелопер - човека вече пише за пари. Писането за кеф е като хоби, и то в екзотични и трудно реализуеми области и проекти. Почва активна употреба на леки стимуланти - кафе/чай/бира. С изумление се установява че колежките имат други достойнства, освен да дават пари назаем и да изкрънкват социални придобивки от шефа

7) Фаза Професионалист - трудно описуема. Всевъзможни ексцентрични мании, привички и навици отдалечават девелопера от нормална човешка персона. Парите и жените са заели достойно място - първо и единствено. Начините за придобиването им се характеризират с непреклонност, неподбиране на средствата и отчайваща липса на скрупули. Цинизмът образува метастази и става изтънчен и неподатлив на терапия. Детското в девелопера заема нови върхове - игричките, ината и причудливите навици рязко контрастират с алчността, самолюбието и мизантропията. Още една човешка личност е безвъзвратно загубена за обществото...